АВАНТЮРА В СВЕТА НА ЕЛИН ПЕЛИН
Като принцип в подстъпа към творчеството на Елин Пелин би могло да ни послужат думите на Богомил Райнов от есето "Картината пред нас", които Здравко Чолаков (17) цитира, обръщайки внимание на степента на художествената възприемчивост: "Навлизането в света на един автор, дори най-познатия, дори най-признатия, дори най-подробно изследвания, е винаги едно приключение, една лична авантюра с изход, който невсякога може да бъде предвиден. И това е може би една от най-смущаващите, но и най-увлекателните страни на изкуството. Личното преживяване, личната авантюра, личният извод, независимо кой какво е казал преди това."
Личната авантюра в Елин-Пелиновия свят бе не само увлекателна, но доведе и до интересни резултати: оказа се, че в него функционира моделът на Проп за вълшебната приказка; че образът на самодивата от народната митология пренася свои характеристики върху някои героини; че растителният, животинският, предметният свят и числата присъстват в текста със своя символика; че имената имат смислопораждаща функция.
Като начало ще използваме двете книги на Проп като теоретичен материал, върху който ще наслагваме епизоди от разказите. Нашата задача ще бъде да докажем приликата с приказните особености, както и връзката с фолклора изобщо, като посочим конкретните влияния върху Елин-Пелиновия текст. Не трябва да се забравя тезата на Проп (14, с. 130), "че чистотата на строежа на приказките е свойствена сила само на селячеството, малко докосващо се до цивилизацията". Така че Елин Пелин не би могъл да създава чисти приказки. Още повече, че според Проп "трябва да се има предвид, че така, както се асимилират елементи във вътрешността на приказката, се асимилират и кръстосват ЦЕЛИ ЖАНРОВЕ. Така се създават понякога много сложни конгломерати, в които съставните части на нашата схема влизат като епизоди" (14, с. 130). Същото "кръстосване на цели жанрове" се открива и в Елин-Пелиновите разкази. Да си припомним влиянието на битовата приказка и анекдота (вж. 19). Това, както и влиянието на вълшебната приказка (според смисъла, който Проп влага в това определение) ще се опитаме да открием, анализираме и докажем в разказите на Елин Пелин.
"Ветрената мелница" почти винаги намира място в критическите оценки на Елин-Пелиновото творчество. Споменават се основните проблеми и идеи, проследяват се особената композиция и функцията на детайлите (7). Най-често се говори за оптимизма, жизнелюбието, мечтателността, за съпричастност в изживяването, за пределна яснота и прозрачност на съдържанието. (Поради това и този разказ остава извън обсега на нетрадиционните анализи.) Говори се и за това, че "Ветрената мелница" поставя началата на новия етап в развитието на автора. (Макар и публикуван след "Напаст божия", "Ветрената мелница" е написан преди това.)
В беседата си "Как пиша" от 03. 05. 1949 г. (4) Елин Пелин казва, че героят дядо Корчан е трябвало "да направи вятърна мелница на едно място по нашите места, гдето вятърна мелница само в приказките се срещаше". Не трябва да забравяме, че Елин Пелин пише приказки за деца. Този факт доказва две неща. Първо, че авторът се е запознал с определен брой приказки. Второ, че работата с тях е довела до трайни отпечатъци в неговото отношение към създаването на определен вид текст. Племенникът на Елин Пелин д-р Иван Велков разказва, че "като праобраз на Лазар Дъбака от разказа е послужил бащата на писателя" (4, т. 1, с. 315), който също "някога си беше построил ветрена мелница, която отпосле наричаха "паметник на сушата" (пак там). В бележките към разказа се споменава още, че "пейзажът и обстановката в разказа представляват точно описание на родното село на писателя - Байлово". Тези факти говорят за автобиографизъм, от една страна, и за паралел с вълшебната приказка, от друга.
Началната ситуация в разказа или, както Проп я нарича - изходната ситуация, е показателно приказна: от десет години насам, единствен спомен. Това много прилича на живели някога... В първия и втория абзац от текста се задава основната композиционна схема - преплитането на реалност и приказност. Това преплитане се среща и в други разкази, например в "Мечтатели". Второто изречение на разказа, за разлика от първото, създава впечатление за изключителност, за фантастичност. (Подобно контрастиране Р. Коларов открива в разказа "Задушница", в който двойната синусоида съдържа периодично преплитащи се спиритуално и материално, сериозно и смешно.) Сюжетната история започва от третия абзац. Срещаме и първото разколебаване на композицията (според класификацията на Проп) - вместо да се започне с изходната ситуация (14, с. 39), която да назове и опише героите, се посочва липсата, т.е. имаме преминаване към 8. функция, която поставя началото на завръзката (14, с. 35). Проп допуска приказката да започне именно от 8. функция (14, с. 51) и посочва, че тя е задължителна за всяка приказка, тъй като "други форми на завръзка на вълшебната приказка не съществуват" (14, с. 51). Т. нар. изходна ситуация се появява след 9. функция. 8. функция притежава две разновидности: 1) вредителство, и 2) недостиг, липса. Във "Ветрената мелница" имаме 2) недостиг, липса, които се изразяват в описанието на сушата и замлъкването на водениците, включително и воденицата на Лазар Дъбака. Подобна липса е обозначена от Проп с а5 и представлява "рационализирана форма", "битово начало". Там, където се описва сушата - в четвъртия абзац - отново има приказност. Образът на триглавата хала може да предизвика интересни паралели с приказката, но нас ни интересува композицията. Обобщението е следното: налице е битово начало - изображение на сушата, от една страна, и симптоматична приказна обстановка, от друга.
Следващата - 9. функция, която се обозначава като посредничество, като съединителен момент, също присъства в Елин-Пелиновия текст. Чрез нея се съобщава за липсата, която "изисква от героя задължително напускане на дома" (14, с. 51, 53). Съединителният момент е първата поява на героите - обръщението на Лазар Дъбака към дядо Корчан. Веднага след това идва и т. нар. изходна ситуация. Текстът се разкъсва от информацията за героите, която се оказва изключително важна. За Дъбака са казани две важни неща. Първото, на което трябва да обърнем внимание, е, че той е ерген. Това по същество е посочване на втора липса - липсата на годеница, която според класификацията на Проп е 1) (14, с. 50). Второто, което съдържа в себе си скрит обреда на инициация, е фактът, че Дъбака е скитал десет години (за функцията на числата ще стане дума по-нататък). Проп пише, че преминаването през този обред прави от героя пълноправен член на обществото и му дава правото да встъпва в брак. Очевидно е, че в този случай имаме покриване между приказката и разказа или поне нищо не ни дава основание да го отхвърляме. За Христина се разбира, че тя е мома, хубава, сираче, внучка на дядо Корчан. Проп казва, че "приказката отразява преминаването на властта от тъст към зет през жена-дъщерята. Приказката показва и друго: зетят се подлага на изпитание за придобитото умение. Това изпитание има предбрачен характер и едновременно с това трябва да покаже доколко героят е способен да владее природата (пак там). Ако допуснем, че зетят е Лазар Дъбака, че Христина е дъщерята и дядо Корчан - тъстът (защото на практика дядото е поел бащинските функции), то с пълно право можем да кажем, че между структурата на приказката и разказа отново има покриване. Как то се реализира в подробности, ще проследим в сюжетния ход на разказа. В изходната ситуация се посочват плановете и начинанията на Лазар Дъбака и дядо Корчан: първо - да построят тепавица, второ - дарак. Ветрената мелница е третото, което те ще строят заедно. Ще си позволим да приведем малко предварителна информация, за да анализираме фактите. Цифрата 3 се свързва с хармонията и порядъка (12, с. 46). В книгата на Донка Петканова се казва, че във фолклора "разгадаването на третата загадка, преодоляването на третата пречка носи успеха". Ветрената мелница е третият строеж, който Лазар Дъбака измисля. Изводът е, че именно той ще му донесе успех и ще доведе до някакъв завършек, до прелом в неговия живот. Проп също пише за утрояването (14, с. 96) - той посочва, че "повторението може да бъде равномерно или да нараства, като третата задача се оказва най-трудна". В нашия случай ролята на трета задача изпълнява ветрената мелница. Проп посочва и възможността за утрояване на функции. Във "Ветрената мелница" 9. функция, или т. нар. съединителен момент, се утроява. За първия съединителен момент вече говорихме. Вторият следва веднага след края на изходната ситуация, т.е. тя разкъсва утрояването. Този факт е много важен. Това разкъсване е изключителна цел, която, реализирана (вж. горе за изходната ситуация), води до все по-осезаемо доближаване до приказните особености. Вторият съединителен момент е и вторият (по хронологията на събитията) разговор между Лазар Дъбака и дядо Корчан: "Сега, когато..." - това е третият съединителен момент. Нека да спрем дотук и да видим какво се получава. Посочени са двете липси - на ветрена мелница и на съпруга на Лазар Дъбака. Да си спомним, че в края на разказа Лазар нарича Христина "ветрена мелница", т.е. стига се до липса на две ветрени мелници. Възможността да има първата Лазар Дъбака получава от дядо Корчан, а да има втората - от Христина. Върху този момент ще се спрем подробно, след като стигнем до финала на разказа. Но за да посочим следващата функция, трябва да определим основните роли. Лазар Дъбака ще бъде герой, а дядо Корчан - дарител. Следващата е 12. функция - изпитание на героя от дарителя. Нашият случай е посочен от Проп като 2 (от 12) (14, с. 56), т.е. това е неговата реакция - 13. функция (14, с. 59) 2 (от 13). След нея идва ред на 14. функция, т.е. на получаването на вълшебното средство (14, с. 62) 9 (от 14). В нашия случай дядо Корчан "сам се предоставя на разположение на героя. Трудът от мене, вятърът от тебе. 15. функция (преместване) е отиването на Лазар Дъбака и дядо Корчан на баира (т.е. изкачване по вертикала - 14, с. 68). Доста изменена и осъвременена е 16. функция (борба), която откриваме в мнението на селяните, израз на присмех и недоверие. Незачитането на това мнение от Лазар Дъбака и дядо Корчан, които се работеха и работеха... въпреки общото мнение можем да отбележим като 18. функция (победа) - пак в доста осъвременен вариант. Тези отдалечавания от приказката са потвърждение на казаното в началото за чистотата на приказката (14, с. 130). Ликвидирането на (първата) липса се реализира в 19. функция. Лазар Дъбака работи върху мелницата и казва на дядо Корчан, че ще я свърши. Наистина, Лазар "намира" мелница, само че в лицето на Христина, т.е. прави се преход от едната към другата мелница. За това спомагат думите на дядо Корчан към Дъбака: "Лазаре бе, ти трябва да се ожениш", които представляват 9. функция, т.е. те са съединителен момент между втората липса (че Лазар е ерген) и ликвидирането й. Разказът тук се прекъсва от изображение на народния обичай пеперуда, който няма пряко отношение към нашия анализ. След това изображение идват една след друга двете функции - 8. и 15., т.е. третата липса (Христина е мома) и преместването на Христина (тя се качва на мелницата). Отново идва ред на изпитанието (12. функция) - разговорът между Христина и Дъбака; реакцията на героя (13. функция) - Лазар се увлича; получаване на вълшебното средство (14. функция) - теслата: Христина слиза долу с теслата и Дъбака слиза, за да вземе теслата. Тоест и двамата слизат, но теслата изчезва от изображението, защото е изчерпила своята функция. Следва кулминационният момент. Преди него историята отново е разкъсана - този път от ръченицата, която играят Лазар Дъбака и Христина преди облога. Народният обичай пеперуда фиксира края на ликвидирането на първата липса след получаването на вълшебното средство, но задържа действието, което води до ликвидирането на останалите две липси. Поставянето на трудната задача (25. функция) дава тласък на действието. Сключва се облогът. Христина дава трудна задача на Лазар Дъбака и Лазар Дъбака дава трудна задача на Христина. Спазването на облога е част от задачата. Лазар надиграва Христина, т.е. той е решил задачата си, Христина спазва облога - така че и тя решава своята. Решаването на трудната задача (26. функция) води до разпознаване на героя (27. функция). Трансфигурацията (20. функция), т.е. придаването на нов облик на героя, се изразява в това, че Лазар Дъбака няма да бъде вече ерген и Христина няма да бъде вече мома. Тази трансфигурация е отново в осъвременен вариант (ако направим паралел с приказния). Последната - 31. функция, е сватба. Обещаният на Лазар брак не присъства в изображението, но се подразбира (вж. Мъжете излязоха с бъклици като на сватба). Обещаните на Христина жълтици (14, с. 84) 6 (от 31) са дадени. Христина получава освен парична награда (14, с. 84) и ръката на своя избраник.
Във "Ветрената мелница" можем да отделим само три от основните седем роли в приказката - на дарител, помощник, герой. Тяхната характеристика, мотивировка и форми на проявяване се покриват донякъде с посочените от Проп. Липсата на пълна и достатъчна прилика е обяснена от Проп (14, с. 130). Функциите на действащите лица се преплитат и са много трудно доловими. Понякога един персонаж може да бъде и дарител, и помощник (14, с. 105), т.е. да обхваща два кръга на действие. Условно можем да разделим разказа "Ветрената мелница" на две части: до ликвидирането на първата липса и след това. В първата част имаме само една липса и основните роли са ясно разграничими - Лазар Дъбака е герой, а дядо Корчан - помощник и дарител. Нещата дотук са ясни. Но във втората част имаме сблъсък на две липси, поради което се стига до следната схема:
Лазар Дъбака - герой Христина - герой
Христина - помощник и дарител Лазар Дъбака - помощник и дарител
Получава се дублиране, тъй като ликвидирането на двете липси върви едновременно и се решава чрез ръченицата. Проп посочва състезанията (13, с. 309) като начин на изпитание. Лазар Дъбака и Христина се подлагат взаимно на изпитание. Според Проп "победата се постига чрез вълшебния помощник". Лазар Дъбака и Христина си помагат един на друг, решават задачата и ликвидират липсата. Един за друг те са помощници, като ролята им на герои не отпада. В такъв случай ролята на помощника в разказа играят и дядо Корчан, и Лазар Дъбака, и Христина. Според Проп (13, с. 177) ролята на антропоморфни помощници може да се изпълнява от различни видове майстори, т.е. от хора, които притежават някакво умение. За Лазар Дъбака и дядо Корчан се казва: "Те и двамата имаха похватни майсторски ръце" (свързано с първата липса). За Христина се казва: "Тя бе прочута игралица", а за Лазар Дъбака: "някогашен славен игралец" (свързано с втората липса). Има още един случай, който заслужава внимание. 15. функция (преминаването) Проп (13, с. 197) мотивира с търсенето на жена (Христина - в нашия случай), на чудна вещ (ветрена мелница) и др. Лазар Дъбака и дядо Корчан "преминават" по вертикала отдолу нагоре, за да построят ветрената мелница. Христина се качва на ветрената мелница при Дъбака, а после и двамата слизат, за да се стигне до сватбата.
Факт е обаче, че не може да се твърди, че има пълно припокриване (вж. горе) между приказката и разказа "Ветрената мелница". В "Исторически корени на вълшебната приказка" (с. 343) Проп отново говори за наслояването, замяната, преосмислянето, новите образувания. Той защитава тезата, че съществува ядро, което "поема в себе си новата, по-късна действителност - някои нови детайли и усложнения". В случая става дума за пътя на сюжета от докласовото общество (явления, представи) към приказката: "Битът, промененият начин на живот - това са източниците на материала за замяна" (с. 343). Проп нарича това явление "закон за запазване на композицията с промяна на действащите лица". В този смисъл авторът вижда историческите корени на приказката и нейното създаване. Но според нас с пълна сила същите принципи действат и при асимилирането на тази приказка от литературата, тъй като са налице и замени, и преосмисляния.
Когато говорим за приказката, трябва да обърнем внимание и на обреда на инициация. Според Проп това е основният скелет на приказката, около който се градят функциите, основните роли и т.н. Освен във "Ветрената мелница" скрит обред на инициация можем да открием и в "Престъпление", "Син", "Лепо". Анализът на тези разкази не би било възможно да се движи в тесен паралел с приказния вариант. Причините за това са няколко, но основната (около която се градят другите) е непокриването със смисъла на този обред, с ролята на героя в приказката. За непокриване, разминаване и преобръщане се говори и при анализ на "Гераците".
В заключение можем да кажем, че има три вида разкази: такива, които съдържат в композицията си епизоди от приказката ("Ветрената мелница", "Самодивските скали"), и такива, в които части от приказката са разказани от самите герои ("Косачи", "Мечтатели"). Друг особен вид разкази са тези, в които приказните елементи са съвсем малко ("Престъпление", "Лепо"). Тези разкази са обект на по-задълбочен анализ. Но при всички случаи се налага изводът, че приказката е оказала своето влияние върху Елин Пелин. Дали този авторов подход е търсена стилизация, или не, на този етап не можем да докажем. Истина е, че Елин Пелин пише много внимателно и дълго своите творби. В такъв случай едни такива "приказни" влияния не могат да останат незабелязани от автора и не могат да бъдат следствие само от неговия произход. Това, че Елин Пелин е израснал сред народа, с неговите обичаи и приказки, не може да означава, че тяхното влияние в текста е останало незабелязано. Прецизността на автора, както и писането на приказки от него, ни водят до хипотезата, че влиянието на приказките и наличието на народни вярвания и обичаи са осъзнати елементи от художествения текст, със своя функция и значимост.
Своя функция и значимост имат и образите и символите от растителния, животинския и предметния свят. На повестта "Гераците" няма да се спираме, тъй като Д. Добрев и Н. Чернокожев са направили свои изследвания върху нея. Можем да отбележим (без да го превръщаме в специален обект на внимание), че заглавието на цикъла "Под манастирската лоза" също носи особен смисъл - в него е кодирана основната идея. Според Д. Петканова (12, с. 92) лозата има двойствена природа, свързана и с доброто, и със злото. Борбата между тях е основополагаща в структурата на цикъла.
В разказа "Косачи" можем да отделим два интересни образа - на кукумявката и на змията. Според народното вярване (10, с. 162) ако човек тръгне на път и види кукумявка, то той трябва да се върне. Лазо не вижда, но чува зловещия писък на кукумявката. Не това го кара да се върне, но този е един от моментите, които предсказват финала на разказа. Разбира се, че може да се тълкува и като суеверие на героя. В неговото съзнание се наслагват и приказката за царската дъщеря, и песента за невярната булка Стояница (като и в двата случая косачите правят сравнение с Пенка). Както кукумявката, така и змията асоциативно отвеждат към дявола. Но символиката на змията има двойствено значение (12, с. 74) - на зла сила, свързана с греха и вероломство, и на даваща живот, т.е. на властваща над живота и смъртта. Такава е и царската дъщеря от приказката - с двойствено поведение. (Царската дъщеря се сравнява и с вещица. За природата на вещицата и нейното поведение, както и за силата на косата, вж. Проп.) Образът на змията се среща и в "Престъпление": "Тогава Липо заслага по главата му тежки удари с голямата си тояга, бързо и силно, като че трепеше змия. Нено не шавна." Сравняването на действията на Нено с всичко онова, символ на което се явява змията, има интересен резултат. Двойствената природа на този образ води до разминавания. Ако приемаме змията за символ на греха, на мъжкото оплождащо начало, за зла сила, то имаме съвпадане с текста. Но ако змията се тълкува като символ на живота, като олицетворяваща мъдростта и охраняваща имота и къщата (12, с. 74-78) съвпадане между текст и символ няма да има. "В народното творчество преобладава негативното отношение към змията" и "ако човек насън убие змия - добро е, ще унищожи душманин (12, с. 78). Постъпките и моментното умопомрачение на Липо могат да се тълкуват като извадени извън света на разумните действия, като попадане в несвяст. В такъв случай отново имаме съвпадение, защото и Нено с пълно право може да се определи като "душманин" (вж. Н. Чернокожев за змията в повестта "Гераците").
След изследването, направено върху Елин-Пелиновите разкази (от които в този случай посочихме само два), стана ясно, че за паралели между текста и символи от растителния, животинския и предметния свят може да се говори. Скрити в (на пръв поглед) обикновени сравнения, символите носят своето значение за осмислянето на текста, за пълноценното му възприемане. Те носят и своя приказен, тайнствен, свръхестествен колорит, с който се придава завършеност както на отделните образи, така и на текста като цяло.
Образът на самодивата е не по-малко интересен. В книгата си "Медното гумно на прабългарите" Иван Венедиков (1) търси историческите корени на този образ в религиите на славяните и прабългарите, както и в гръцката и в римската митология. Характеристиките, които той му дава, се преплитат до голяма степен с характеристиките, които Д. Маринов дава не на образа на самодивата, а на образа на самовилата. Наличието на такова разминаване ни даде повод да търсим други източници на информация. Ив. Георгиева говори за "названия с локално разпространение", от което става ясно, че "самодива" и "самовила" са смислово изравнени. Същата теза е защитена и в енциклопедичния речник, чийто съставител е Анани Стойнев. Според автора в Западна България женските митични същества са известни като самодиви, в Източна и Южна България - като самовили, вили, в Пирин и Странджа-Сакар - като юди, и т.н. Интересно е мнението на Д. Овчаров за книгата на Йосиф Мороз "Женски демонични образи в българския фолклор". Ще си позволя да цитирам част от тази критика, защото в нея се обобщават както направените от нас справки и заключения, така и съвременното състояние на разбирането за същността на този образ: "Необходимо е преди всичко да се изяснят понятията самодива, самовила-вила, които стоят в основата на изследването. Съществуват мнения, че те са различни помежду си, но и че са един и същ митологичен образ с различни имена в отделните географски райони." Й. Мороз възприема второто гледище и с това се присъединява към мнението на П. Динеков: "Мисля, че независимо от общата основа в тези различни названия могат да се открият нюанси, на което очевидно се дължи изброяването им заедно и последователно в един и същ фолклорен източник. Ако все пак авторът държи на своето становище, той трябва да възприеме едно от имената (може би най-разпространеното - самодива) и да го използва като синоним на останалите. В такъв случай ще се избегне неяснотата в отделните подзаглавия на труда, където често пъти се преминава от самодива към самовила, и обратно."
Очевидно в българската наука няма ясно и общоприето разграничение между тези женски образи. Поради това и ние няма да ги разграничаваме, а ще ги възприемаме като едно цяло. Наблюденията и изследванията на Д. Маринов и Ив. Венедиков ще ни служат за теоретична основа на сравнителния анализ на Елин-Пелиновите разкази. (Анализирали сме девет разказа, от които ще посочим само два.)
В разказа "Край воденицата" много неочаквано се включва образът на самодивата. Да започнем от заглавието - първоначално разказът е публикуван като "Идилия под звездите". Промяната ни кара да мислим, че образът на воденицата е специално акцентиран. И действително, той има ключова роля в разказа. Още повече, че това не е обикновена, а пуста воденица. Старият воденичар дядо Угрин е болен, "гнилият и жабунясал улей на воденицата, разсипаният градеж" - това са все кодове, които насочват само към едно - към пустата или поне запустяваща воденица. Д. Маринов пише (10), че "във воденицата (и в пустата воденица - б.м.) обитават дяволи, самодиви, върколаци, вампири, таласъми и всякакви лоши духове... ветрове... В това време, потайна доба, вярването народно учи, че е много лошо за човека да минава покрай пуста воденица; такъв бива нападнат от тия лоши духове и устрелян. Такъв се разболява и умира, ако не се прибързва чрез магии и поливки да бъде лекуван..."
Стана ясно, че самодивите се появяват през нощта. Нека се върнем към първата природна картина в разказа, изобразяваща "угаснал ден", "вечерен здрач", "звезди" - настъпилата нощ. И в нея - песента на жътварите, а знаем, че музиката привлича самодивите. Вярно е, че песента и смехът заглъхват, т.е. че музиката изчезва, но "показателно е именно това, че тя отминава, а остава само звукът на клопатарчето. Всички се прибират, за да не замръкнат по пътя край воденицата, защото знаят, че "самодивите действат само нощем" и "са еднакво опасни за всички" (вж. 1). Остава само клопатарчето (т.е. Свилен, тъй като неговата поява се свързва с клопатарчетата). Но самодивата вече е привлечена от песента.
Да видим сега кои са характеристиките на героинята, доближаващи я до образа на самодивата. Информацията само на пръв поглед е малко: "Боса, по ръкави, с малка бяла пребрадка, която прибираше буйните й руси коси, тя стоеше като самодива сред градината."
Самодивата може да бъде боса, по ръкави, с буйни руси коси (вж. 10 и 1) и да е сред "буйния растеж зеленина" (Милена полива, т.е. тя е до водата (вж. 10 и 1). Но пребрадката е атрибут, който не би трябвало да присъства в образа на самодивата, - тя трябва да е със спуснати, дори с разчорлени коси и с венец на главата. Според народното вярване (10) всяка омъжена жена трябва добре да крие косите си. Получават се преплетени характеристики на самодива и на омъжена жена. От друга страна, "самодиви могат да бъдат женени или застарели моми" (10). Милена е омъжена и с бяла пребрадка, но това не й пречи да бъде самодива. В целия разказ се усеща борбата между Милена като самодива и Милена като обикновена омъжена жена. Авторовото сравнение "като самодива" насочва към другото, необикновеното лице на героинята.
Съществува виждане за плета като символ на социалната бариера (вж. 8). Но преминаването от другата страна на плета прави подобни твърдения неубедителни. "Прескачането" на бариерата не би могло да означава нейното премахване. На Свилен не му се нрави "такава глупава любов... скрита, потайна", но въпреки това той прескача плета. Според Д. Маринов изразът "прескача плета" се употребява в преносно значение, "когато някой влиза в някоя къща за нечисти работи с жената". Това тълкуване се превръща в неудобен и неясен момент - затова и често се пренебрегва. Работата върху този момент би оспорила тезата за социалната символика. Ако имаше подобно нещо, Свилен би си тръгнал, без да прескача плета. Но Свилен остава, а загатнатата любовна сцена не белязва Милена като паднала жена, нарушила семейния обет. Семантиката се преобръща. Милена остава извън социалните норми, защото се превъплъщава в самодива.
Виждането за откраднатия миг щастие, разбира се, може да работи. Но то е само първият план на възприемане на текста. Случката би могла да стане "в градината", "до плета", но не и "зад воденицата". Този детайл, както и външният вид на героинята и сравнението й със самодива, дават възможност да се търси и друг смисъл - не противоположен, а надграждащ. Основание за това намираме във фолклорните елементи в образа на младата жена, както и в отделни детайли от действията на героите.
В разговора със Свилен Милена си спомня миналото. Тайнствеността на сегашния момент героинята свързва с преживяното някога. Времето преди (момуването на героинята) се слива с времето сега (животът й като омъжена). Връщането към миналото и смяната на образа освобождават Милена от морални семейни задължения. Милена признава любовта си към Свилен. Иван Венедиков посочва, че "самодивите желаят да бъдат обичани", самодивата "има много поклонници, които непрекъснато отблъсква и винаги остава сама". Милена не обича Стоян, дори признава, че го мрази. Тя обича Свилен, но... "самодивата е не само покровителка на юнаците и овчарите, но е и техен враг, тя влиза в открит бой с тях" (1). Това оправдава двойственото поведение на Милена, тя обича Свилен и не го наранява, докато е отвъд плета, когато обаче той прескача и преминава в нейното пространство, тя става негов враг. Би могло да се оспори, че Милена не би могла да бъде в ограденото пространство, защото не би могла да мине през него, тъй като е самодива ("който влезне в двора, трябва да мине през отверстията, които са оставени за тази цел") (10). Милена е влязла в двора през т. нар. отверстия, и то като обикновена жена. Милена е в двора, а Свилен отива при нея, т.е. в нейното пространство. Оттатък той е незастрашен, но, вече преминал границата, попада във властта на самодивата. "Който се влюби в нея, е осъден на смърт" (1). Свилен прескача плета. "В двубоите със самодивата става винаги така: или самодивата убива противника си, или тя бива убита" (1). Милена като самодива "устрелва" (10) Свилен, разболява го, но не умишлено. Всичко в разказа тласка натам, то се случва, защото е неизбежно, а не защото е предопределено.
"Чак по някое време медното клопатарче пак мерно задрънка из пътя към село. В тишината внезапно екна тиха мъжка песен и някак странно проехтя в нощта:
Де гиди млади години, колко се лесно минахте!
Гласът изви дълбоко, затрептя тъжно, самотно и спря."
Ехтенето на песента подсказва за нещо необикновено, неестествено, загадъчно и странно. Ако тези два стиха на песента се приложат към изложения ход на мисли, то тогава се стига до усещането за нещо, което е минало, което е мечтано, но умира. (Това безспорно може да се свърже с откраднатия миг щастие.) Свилен копнее за онази стара и луда любов преди години, но тя е вече загубена и невъзможна. Свилен е щастлив след любовната сцена, но е вече устрелян. Образът на Милена като самодива се гради бавно, постепенно. Тя бавно и постепенно престава да бъде обикновена омъжена жена и бавно и постепенно започва да действа като самодива. Свилен е този, който я тласка натам. Свилен е този, който пръв нарушава границата (плета), който пръв минава при Милена, но тя е тази, която го наказва. Дълбочината на гласа му е свързана със силата на чувствата; тъжното трептене - със скръбта по отминалите млади години; самотното звучене - с напускане и отделяне от нещо, с усамотяване. "...и спря." Гласът не просто заглъхва по пътя, както става с жетварската песен, а спира. Свилен изчезва. Той не се слива отново с природата (вж. противоположната теза у Р. Коларов - 7), напротив - той отново идва от нея. От тишината на нощта идва неговият глас, но не за да се върне отново там, а за да спре. Повторена е първоначалната схема, но вече с други, преобразени герои.
Известно е (вж. 1), че самодивите се появяват на 25 март и си отиват на 29 август, т.е. времето в разказа е именно в този период. Разказът не свършва с прозвучаването на гласа на дядо Угрин и с прескачането на плета. Не свършва и със следващото изречение - "Чак по някое време медното клопатарче пак мерно задрънка из пътя към село" - в такъв случай героят би се върнал там, откъдето е дошъл - природата. Но разказът продължава и ние се опитахме да обясним защо.
За отсъствие на образа на самодивата можем да говорим и в разказа "Ветрената мелница". Единствената (и недостатъчна) прилика с този образ е описанието "Русото й пълно, продълговато хубаво лице".
Прилика може да се търси само в надиграването. Д. Маринов пише, че самовилите са "страстни любителки на музиката и танците и овчарите са бивали принуждавани да правят облога в свиренето". Същата ситуация откриваме и във "Ветрената мелница". Христина предизвиква Лазар Дъбака, тя предлага да се обзаложат. Въпреки това обаче е трудно да приемем, че тя е самодива. Единственото, което можем да направим, е да повторим, че основното в разказа са жизнелюбието и мечтателността. Другите паралели са несъстоятелни и излишни.
В заключение можем да кажем, че в някои разкази образът на самодивата присъства ("Самодива"), в други е трудно откриваем ("Самодивските скали'', "Косачи", "Край воденицата", "Лепо"), а в трети просто отсъства ("Иглика", "Ангелинка", "Ветрената мелница"). Може да се поспори върху въпроса, дали откриваме самодиви или самовили. Разграничението, което Д. Маринов прави между тях, е следното: "Самовилите народното вярване представлява като красиви млади моми, които със своята красота са омайвали нашите юнаци. Самодивите са женени или застарели моми." Но подобно разграничение в нашата работа е неуместно, причина за което са преплетените характеристики на двата образа (вж. по-горе). Поради това приемаме един обобщен образ, който съчетава всички характеристики.
Една от особеностите на Елин-Пелиновия разказ е наличието на автореминисценции (вж. 7). Вербалната памет на автора се проявява на различни нива - от отделната дума към отделния израз, образ или епизод. В изброените девет разказа има много общи образи, например образът на воденицата. Той се появява и в "Край воденицата", и в "Лепо", и в "Иглика" (героините и на трите разказа са дъщери на воденичари), и във "Ветрената мелница" ("Замлъкна и воденицата на Лазар Дъбака", дядо Корчан "живееше на воденицата"). Често главните герои са пъдари (например "Лепо", "Пъдар" и "Ангелинка"), а в "Иглика" героят е стражар. Пастири (както ги нарича Елин Пелин) са Магдалина (от "Самодивските скали") и Иглика (от "Иглика"). Сравнението на героините с деца откриваме и в "Самодивските скали", и в "Иглика", и в "Самодива". Безспорно място тук заемат и образът на венците, и описанието на косите, в които се крие сила (вж. Проп). Целувките на царската дъщеря от "Косачи" и на Войка от "Лепо" са омайващи, те отнемат силата. Поведението на героините понякога е двойствено: те обичат своя любим, но и го измъчват. Войка и Калина действат по един и същ начин. Така се получава дублиране на епизоди. Срещат се и дублирани описания на героините ("Край воденицата", "Самодива"). Тези факти доказват връзката между разказите и взаимното им влияние.
Тълкуването на числата започва още в дълбока древност. То се влияе от фолклора, от древните митологии, от Средновековието, от библейските текстове. През този дълъг период от време се е стигало до спекулации, до варианти на интерпретация. Числата са се тълкували по различен начин. Тяхното използване в художествения текст е освободено от детерминираността на историческите факти - за да може да бъде внушена авторовата идея. Символиката е била влагана и в композиционната техника. В текста са се смесвали както символично натоварени, така и символично ненатоварени числа (вж. 12).
Трудно би могло да се приеме, че в творчеството на писател реалист числата имат смислопораждаща функция. Но фактите говорят друго. Оказва се, че когато са свързани с фолклорен мотив, числата имат символичен смисъл. Изследвахме четиринадесет разказа, в които се срещат числата 3, 5, 7, 9, 10, 11, 12, 19, 20, 30, 100, 300, 500. Ще се спрем само на някои от тях.
Стихийният протест на героинята от разказа "Невеста Нена" се появява в семейния живот не кога да е, а след три години брак. Налице е един завършен цикъл, който би трябвало да доведе до промяна - в отношенията между съпрузите, в начина на живот. Такава промяна не се осъществява поради социални причини. Интересен е фактът, че числото 3 се свързва с ходенето на Нена по институциите, които са три на брой - училище, община, църква. И от трите места помощ не идва. Трикратният отказ маркира безизходното положение, невъзможността за промяна. Обществото не приема правото на глас на Нена, не приема нейните оплаквания. По този начин то пречи да се извърши промяната. Безуспешният опит на героинята доказва липсата на изход. Желанието й не се осъществява. Завършеният цикъл (три години) не води до нищо добро. Несъвпадането със символиката на числото 3 се обяснява с хода на събитията.
В "Престъпление" Липо скита по чужбина три години. Това число носи знак за завършеност. Неговата символика може да се свърже с традицията, може да се търсят и отпратки към фолклора. Възможна е и връзка с трите части на световното дърво, а оттук и с приказката, и с обреда на инициация при превръщането на Липо в мъж - "двадесетгодишен момък - изглеждаше по-стар", в пълноправен член на обществото, който вече може да поеме функциите на своя баща, т.е. да установява ред. Разказът започва именно с посочването на факта, че "след години скитане по чужбина Липо пак се връщаше в село". Героят се връща, но вече друг, различен ("Ама миналото учи човека. Той знае вече как трябва да живее.") Краят на тригодишния период маркира промените, които ще се извършат, за да се възвърне хармонията. Героят убива Нено, т.е. постига възмездие, но то не може да промени всичко. Стихийният протест е отчаян опит да се осъществят мечтите на Липо (тук може да се потърси връзка между тях и героя от приказките).
В разказа "Летен ден" в кръчмата са се събрали петима селяни, кръчмарят и героят. Разказът е интересен от гледна точка на автореминисценциите у Елин Пелин. Героят вижда по пътя си пуста воденица и фигурата на поляка (вж. "Лепо"), чува жетварска песен (вж. "По жътва") и т.н. Общият брой на действащите лица е седем. Това число се свързва с веселието и празненството, с щастието и успеха, с плодоносните резултати и спокойствието. Макар че пият и пеят, героите не са щастливи, не са успели хора, които могат да се похвалят с постигнати резултати в своя живот и със спокойствие. В центъра са поставени Марко, Гаврил, Иван Дядката, Пелинко и дядо Йорго, т.е. петима герои. Но те не са мъдри (вж. символиката на числото 5), живеят инертно своя живот. Дори Павел Нямото (а той е син на Иван Дядката - повествователят го представя трети по ред), т.е. синът на третия, не може да извади баща си и другите от калта (калта е често срещащ се образ в Елин-Пелиновите разкази).
Оптимизъм и жизнерадост внушава разказът "Сиромашка радост". В кръчмата са отново седем души: трима чуждоселци, две жени, Стоян и Пена. Те празнуват, спокойни са и весели. Това се покрива със символиката на числото 7. Главните герои си имат син - Иванчо, който обаче "си намира" и сестриче. Героите стават девет. Това е числото на спасението, на възраждането, обновлението и страданието, което довежда до усъвършенстване и духовно спасение. 9 е магическо число, което трябва да спаси болния. Осъществен е прелом в живота на Стоян и Пена. Те са страдали, но са двойно възнаградени:
"Земи го бре, Стояне, земи го... Жадувал си толкова години за дете - господ ти праща две."
Стоян и Пена не са имали деца десет години. 10 е числото на божия ред;
то е най-съвършено, свързва се с мъдростта и пълната справедливост. То е знак на завършено време и пълно количество. Между тази символика и художествения текст тук отново има покриване. Героите са възнаградени, тъй като е дошло времето на справедливостта. Те са постигнали своето истинско и пълно щастие.
В разказа "Син" героят Стоян скита десет години (вж. литературата за инициацията и възмъжаването). Символиката на числото е преобърната. Стоян посяга на баща си и го ограбва, т.е. той нито е мъдър, нито е справедлив. Престъпвайки десетте божи заповеди, героят нарушава божия ред, установените норми на поведение. За тези десет години той е променил отношението си към живота, но не в положителна посока. Не е издържал на изпитанията и затова няма място в обществото.
Лазар Дъбака от "Ветрената мелница" също се е завърнал след десетгодишно скитане. Но в този разказ десетте години са символ на завършено време - време на справедливост, на пълно и истинско щастие. Лазар намира своето място сред хората, намира и. своята "ветрена мелница".
Видяхме, че числата имат смислопораждаща функция - позитивна или негативна, която отговаря на определени внушения на текста - позитивни или негативни. Символиката винаги върви успоредно с основния художествен смисъл на разказа. Да говорим за символика на числата, е напълно обосновано. Допустимо е балансирането в художествената литература на символика и липса на символика, на измислица и истина, на фантазия и реализъм, на мит, легенда, приказка и реалност.
Фактът, че символичният смисъл на почти всички от посочените числа се покрива с основното художествено значение на текста или носи противоположния смисъл (в различните разкази), говори за умелото боравене на автора с тях.
Смислопораждащи са и имената в разказите на Елин Пелин, има съвпадане между съдържанието на разказа и значението, пожелателната функция, която те носят. Анализирахме двадесет и три разказа, но ще се спрем само на два от тях.
Във "Ветрената мелница" бог помага на Лазар Дъбака (Лазар означава "бог помага") да намери своята "ветрена мелница". Прякорът Дъбака се свързва със здравето и физическата красота, които героят притежава; свързва се с дъба, който според народното вярване е свещено дърво (вж. 10 и 2). Същата теза е защитена и в речника на Шевалие и Геербрант. Според авторите дъбът е "свещено дърво в множество традиции, на него са дадени висши божествени привилегии...", "Навсякъде и във всички времена дъбът е синоним на сила: явно това е внушението на старото дъбово дърво. За отбелязване е, че дъб и сила се обозначават в латинския с една и съща дума: robur, която се отнася едновременно до физическата и духовната сила." Сила, закрила, дълголетие, истина символизира дъбът и според Купър. Ако подробно анализираме поведението на Дъбака, ще видим, че той притежава всички характерни особености, които се свързват с неговия прякор.
Според християнството дъбът изпълнява ролята на ос, на средство за общуване между Земята и Небето (вж. 18), той е твърдост, непоколебимост във вярата и добродетелността (вж. 9). Тълкуването на прякора според християнската символика изисква по-задълбочен анализ, защото се получава преплитане между функциите на героите (вж. горе) и семантиката на техните имена (Лазар - Дъбака - Христина - Лазар). Дядо Корчан е наистина вежлив, любезен и благороден, което съвпада и със значението на неговото име (то идва от Кортези). Христина (името идва от Христо, Христос) проповядва любов и жизненост, помага, дава, възкресява за нов живот.
В разказа "Край воденицата" имената са четири: Стоян, Угрин, Милена и Свилен. Смисълът на първото име не се отрича, нито се потвърждава, тъй като няма описания, които характеризират героя. Второто име не носи значещи кодове. Според Стефан Илчев в него е запазено древното народностно име на унгарците - угри. По-интересна е функцията на останалите две имена. Получава се разминаване: името Свилен означава "мек, нежен, приятен", а Милена "мила, обичаща". До любовната сцена Свилен е настоятелен, нападателен, а след нея - мек, нежен, копринен, укротен (вж. песента), т.е. в първата част на разказа има несъвпадение между семантиката на името и смисъла на поведението на неговия носител, а във втората част (която се покрива с финала) има съвпадение. В първата част Милена е мила, добра, нежна. След любовната сцена няма преки характеристики, които да ни помогнат да определим каква е героинята. Ако приложим тезата за самодивата, то във втората част Милена не е нито мила, нито добра, защото е самодива. Получава се следната схема:
Първа част
Втора част
Свилен - не съвпада
прескачането на плета
+ съвпада
Милена + съвпада
загатнатата любовна сцена
- не съвпада
Чрез анализа на останалите разкази стигаме до извода, че имената в разказите на Елин Пелин имат смислопораждаща функция. При покриване между тяхната семантика и смисъла на действията, мислите, постъпките на героите логиката в разказа е жизнеутвърждаваща, а при непокриване финалът закономерно е песимистичен. Покриване има и в случаите, когато присъстват хуморът и иронията (вж. "Задушница", "Изкушение", "Пролетна измама").
Елин Пелин е реагирал с хумор н ирония на критиките и хвалбите, отправени към неговото творчество. Единственият отговор, който е давал - "Мани, мани!" - е демонстрирал пренебрежението му. Дано авантюрата и изводите, направени върху същото това творчество, отново не предизвикат насмешливото "Мани, мани!"
"ВЕТРЕНАТА МЕЛНИЦА" - УКРОТЯВАНЕТО НА ВЯТЪРА
- Ей, Дъбак, ами ветрената мелница? - викна дядо Корчан след тях. - Аз си намерих друга! - отговори весело Дъбакът.
Реакциите на човека се определят от неговия темперамент, нервна система и психична нагласа. Най-общо човешкото поведение следва три стереотипа в зависимост от съответната индивидуална същност: примирение (инертност), бягство, противопоставяне (5: 316). В разказа ???Ветрената мелница“ от Елин Пелин тези модели могат да се открият в поведението на селяните, на дядо Корчан, на Лазар Дъбакът и на Христина.
Когато сушата обхваща околията, хората биват обзети от негативни емоции: ???Разтъжи се угрижено селяшкото сърце“ (10: 12). Хората възприемат бедствието като наказание (16), изпратено от неведома сила. Фатализмът потиска селската маса, тя се поддава на безпокойство, меланхолия, страх (12).
Дядо Корчан също се угрижва (14). Но макар да изповядва философията, че ???Търпеж, търпеж му е майката“ (12), той не се присъединява към конвенционалната поведенческа стратегия: старецът предпочита боравенето със заместители - дялка по цял ден, тананика, пуши със загорялата си лула (12), което е спасително за него бягство от неудовлетворителната действителност и противоотрова срещу епидемията от социална хипохондрия. Това го свързва с другия странник в селото - Лазар Дъбакът.
Но между двамата чудаци съществува отлика в реакциите: докато дядо Корчан прибягва до чисто механични жестове, за да не изпадне в умопомрачителна хипокинезия - той просто върши ???нещо“ (12), приятелят му решава да приложи енергията си в начинание за справяне със сушата, което означава борба с обстоятелствата. Тази отлика е съществена, ала все пак не разделя героите; много по-силно е общото им противопоставяне на средата и социалния климат. На тази основа се неутрализира дори разликата във възрастта и в семейното положение помежду им.
Социалният колектив е свръхкритичен към всяка самобитна индивидуалност. В очите на селяните приятелството между дядо Корчан и Лазар Дъбакът е ???странно“ (13), те са обявени за ветреници: ???за две мелници има вятър в главите им“ (14).
Подобни квалификации не смущават странниците: те нехаят за мнението на масата и следват себе си. За тях важното е да удовлетворят своята активност, да разгърнат силите и заложбите си. Това ги представя като надраснали своите съселяни - те са личности, които сами си поставят цели и чрез преследването им придават смисъл на своето живеене (13: 103).
Колкото по-независим от средата е индивидът, толкова по-неподатлив е той на временни страхове, на резигнация, на депресия (13: 104). Автономният човек се стреми преди всичко към себеосъществяване, чиято най-висша форма са творческите инициативи: ???Смисълът на творчеството е тъждествен със смисъла на съществуването - изтъква К. Киров. - По-средством творчеството човек се противопоставя на оная привидна без-смисленост на битието, до която често достига разумът“ (13: 86). Лазар Дъбакът е творческа личност: той търси приложение на своята спонтанна активност, с което освобождава енергията и душата си. За него резултатът не е издигнат в култ, защото същността му се реализира в процеса на самата деятелност: ???Да я свършим, па каквото ще да става - отговаряше Дъбакът“ (15). Героят се забавлява. Според Пиер Дако ???здравите мъже не работят в името на Изкуството или на Физиката. Гении или обикновени труженици, те нехаят за надутите абстракции. Те просто се забавляват“ (6: 419).
Импулсивната стихия на Лазар Дъбакът завладява и дядо Корчан, заразява го с жизненост, увлича го в продуктивен труд и го откъсва от имитативната ритуалистика. Така, чрез строенето на ветрена мелница - вятърът е символ на енергия, волност, устрем към промяна, двамата влагат съдържание в съществуванието си, парират негативите на кризата и на регламента, извисяват се над своите съселяни и надборват времето: тяхното ???велико творение“ (15), макар изоставено недовършено, се превръща в единствения спомен за ???сухата година“ (11). Животът е кратък, стремежът към съзидание - паметен. Дори когато е чиста забава, творческата игра ???се стреми да замести анархията в отношенията с определен ред и осъществява прехода от естествено в културно състояние, от спонтанно - в желано“ (20, т. І:410).
Хората са различни и в радостта. Всеки се радва на това, което в неговите разбирания е значимо. Диапазонът от стойности се простира от баналното до абсолютните ценности. Достатъчна е вестта за бялото облаче зад Витоша и селяните се отдават на празнуване (15), дядо Корчан и Лазар Дъбакът обаче продължават да работят ???невъзмутимо“ (16). За двамата краят на сушата не е повод за главоломна радост, техните позитивни изживявания са свързани с осъществяването на творческите им сили. Дори в определен смисъл краят на сушата е неблагоприятен за двамата герои, тъй като ги принуждава да се върнат към рутинните си задължения. И колелото на живота би възобновило въртенето си на обичайните обороти.
Но тъкмо тогава се намесва Христина. Внучката на дядо Корчан е млада, хубава, жизнена, емоционална, необременена от терзания, скрупули, канони. Всеобщото веселие у нея се проявява особено активно. Закачките с Лазар са следствие и израз на динамизираната й вътрешна енергия. Съображенията и задръжките, доминиращи в консервативния делник, се преодоляват. ???Подобно на вулкан - изтъква П. Дако - афективността много дълго може да остане в състояние на летаргия и после внезапно да се пробуди. Задушавани от обществените, моралните, религиозните и възпитателните норми, инстинктивните и афективните процеси постепенно ???ферментират“ и след време избухват в резултат на неудържимия приток на енергия, предизвикан от случайната среща с ???другия“ (7: 277). Афективното ???изригване“ на Христина при мелницата е случайно само по отношение на конкретните обстоятелства - празничното шествие, веселието, хорото, но е закономерно с оглед на пулсациите в нейния вътрешен космос.
Загубила родителите си, героинята израства и се възпитава под грижите на своя дядо Корчан. Нему бива отредена почти непосилна мисия - да бъде едновременно баща и майка на сирачето. Очевидно старецът се справя, тъй като внучката се оформя като пълноценна жена с изградена афективност, което е приоритет на майката (6: 384), и с умения да дава непосредствен външен израз на своята енергия, чието моделиране е дълг на родителя от другия пол (6: 250). Дядо Корчан е пример за действащ ???баща“ в очите на внучката си и поради това между двамата е установен дълбок контакт - девойката ???интегрира качествата му: творчески дарби, способност за външна изява, самочувствие в социален план“ (6: 375). Казано другояче, Христина е другополовото ???произведение“ на своя възпитател. Ето защо тя се откроява сред останалите - те са конформистични съставки на безликата маса, и защо вниманието й се фокусира върху Лазар Дъбакът, младия дубльор на оня, който я е подготвил ???самостоятелно да полети“ (6: 376). За летене й е необходим мъж, който се бори с безветрието и сам предизвиква ветрове. Нужен й е съпруг творец, служител и жрец на Живота, не щампован труженик. Прагматиката изисква брак по сметка. Такъв избор би направила обикновената селска мома. Пълноценната женственост обаче търси мъжа, който може да понесе тежестта на идеала, проециран върху него (7: 293).
За да се убеди, че именно Лазар Дъбакът, когото от години познава и харесва, е предопределеният й ???герой“, Христина го предизвиква на последна проверка. Предложеното от нея надиграване е своеобразен ???зрело-стен изпит“, тъй като избраникът трябва да докаже своята зрялост и пълноценност и на полето на афективността - на празник душата се отпуска. Както отбелязва Пиер Дако, такова поведение е многозначно: ???от една страна, тя иска да надвие мъжа си на собствения му терен, но, от друга, желае той да запази надмощието си. Това се обяснява с желанието й да продължи да му се възхищава“ (6: 274). Жената състезателка, по думите на същия учен, иска: ???мъж, който приема надпреварата, ???добър приятел“, притежаващ ???дух на солидарност“ в спортния смисъл на понятието; - мъжът й да е обект на възхищение и другите да го уважават“ (6: 275). А от своя страна предлага: ???дух на солидарност“ и в много случаи всеотдайна преданост; майчинско поведение, което я кара да извинява грешките и пропуските на мъжа си (който отново става ???нейното дете“); прикрита агресивност, защото иска да е равна с мъжа си във всичко“ (6: 275). Христина е самоуверена, тя прави първата крачка, понеже като жена чувства смисъла на съдбовния момент (7: 404). В хода на състезанието се увлича, разпалва, гони победата. Накрая признава поражението си засрамена, през сълзи, но не съжалява - страстна натура, тя е отгатнала дълбоката същност на Лазар Дъбакът (7: 280), а той се е оказал на висота пред всички. Сбъдва се предреченото от нейния възпитател, който я познава най-добре: ???Каквото търси, ще намери“. Такава загуба не тежи, защото резултатът от нея е желан - Христина спечелва съпруг ???лика-прилика“, който е афективно пълноценен. За подобен брачен съюз П. Дако твърди, че обикновено двойката е хармонична и ???много симпатична в борбата, която води рамо до рамо в името на една и съща цел. Дейността на тази двойка напомня бягане с препятствия“ (6: 275).
Трябва да се отчете, разбира се, приносът и на Лазар Дъбакът. Обяснимо резервиран в началото, тъй като Христина е твърде млада, при това внучка на приятел, която познава по съседски, под въздействието на нейния чар той се разведрява, увлича и освобождава. Това става възможно, защото разкрепостеното поведение одухотворява девойката, разкрива непознати или поне незабелязани дотогава нейни черти, които допадат на младия воденичар: любовта изисква ???непрестанно прибавяне на нови елементи, също както мозъкът се нуждае от приток на кислород“ (7: 295). Христининото любовно действо извежда стария ерген от зазимената му по отношение на другия пол интимност, очите му поглеждат с друг вид любопит-ство. Той проецира върху магнитичната девойка образа на идеалната жена, който - като всеки мъж - носи в себе си (6: 177), и прозира, че е намерил ???единствената“ - висшите истини осеняват ненадейно и несъзнавано (13: 83). Остава да завоюва преоткритата хубавица, за да се съедини с нея - обсебен от магията на привличането и амбициран да успее, героят се забравя, като че не стъпя по земята.
Свързването на Христина и Лазар Дъбакът е реализация на техните положителни афективни заряди (6:327), постигане на пълнота и хармония. Защото ако жената получава своя истински статут единствено чрез и заради мъжа (6: 22), самият мъж е това, което жената направи от него (6: 157). В такъв аспект отказът на Лазар Дъбакът от ергенството и от строежа е естествен - единението му с Христина е въплъщение на ценност от абсолютна величина, достижение на най-висшия стремеж.
Ветрената мелница остава недовършена, но майсторът е сътворил истинската си гениална творба - щастието на две души!
* * *
БИБЛЕЙСКИ ПЛАСТ. Семантиката на господстващия в разказа ???Ветрената мелница“ образ на сушата е многопланова. Ако се вземат предвид думите на дядо Корчан: ???Народът, по какъвто път е тръгнал, тя няма да бъде последна“, сушата следва да бъде разглеждана като наказание свише в отговор на греховните помисли и деяния на хората: ???Ще дойде Господ в огън, и колесницата Му - като вихър, за да излее гнева Си с ярост и заплахата Си - с пламнал огън. Защото Господ с огъня и с меча Си ще произведе съд над всяка плът, и много ще бъдат поразените от Господа“ (Ис. 66: 15-16).
Дядо Корчан свидетелства за своите съселяни: ???Ни бога зачитат, ни от дявола се боят“. Тези думи квалифицират героя като рупор на Божията безпристрастна справедливост и същевременно го представят, заедно с младия му приятел, като човек, способен да изпитва угризения на съвестта, да се отвръща от греха и да изпитва покаяние. За дядо Корчан и Лазар Дъбакът бедствието е изпитание: те го преодоляват успешно, тъй като започват да строят мелница с желанието да помогнат на бедстващите ближни. Готовността на двамата да помогнат ги свързва с Бога: ???Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона“ (Римл. 13: 8); ???нека люби не с думи или с език, а с дела и истина!“ (Иоан 4: 21). Нещо повече: начинанието на дядо Корчан и Лазар Дъбакът може да бъде характеризирано като жертва за благото на селската общност. Основание за това твърдение дава ???сентенцията“ на стареца: ???Ветрените мелници хабят младостта!“. С други думи, ангажираността на младия мъж със строежа го отклонява от разрешаването на личните му проблеми. В този смисъл ветрената мелница е корелат на Вавилонската кула и има същата съдба: Вседържателят не може да допусне завършването й, понеже начинанието е предприето в ущърб на самия деятел. Състоянието, в което се оказва Лазар Дъбакът, съответства на библейското: ???Бяхме не-празни, мъчехме се, - и раждахме сякаш вятър“ (Ис. 26: 18). Може би случайно името на героя означава ???Бог помага“, но то е предизвестие за бъдещето...
Апокалиптичният ???сух“ екстериор, сред който се изявяват дядо Корчан и Лазар Дъбакът, напомня за дивите местности, където биват подлагани на изпитание агиогероите. В пустиня например израства и се усъвършенства св. Иоан Кръстител (Лука 1: 80), в пустиня веднага след своето кръщение се оттегля Иисус Христос и там посрамва дявола, като устоява на неговите изкушения (Мат. 4: 1-11). Героите на Елин Пелин също доказват своята нравствена устойчивост: не се разколебават от трудностите, от шегите на селяните, продължават дори след появата на облачето.
Безплодната шир символизира профанната действителност, която трябва да бъде преодоляна, за да се стигне до истинската същност (20, т. ІІ: 270). След като се справи с нейните предизвикателства, праведникът бива пречистен и готов за съприкосновение с Бога - неговото заслужено удовлетворение. Тъй както пустинята благоприятства богоявленията (20, т. ІІ: 271), в разказа на Елин Пелин сушата създава предпоставки за свързването на Лазар Дъбакът и Христина: импулсивното поведение на девойката със значещо име е сравнимо с намеса Божия, която възнаграждава героя за предприетото добро дело. Внучката на дядо Корчан напомня за жената, облечена в слънце, която побягва в пустинята, подгонена от червен змей и спасена с помощ от небето (Откр. 12: 1-17).
Историята на двойката дядо Корчан - Лазар Дъбакът кореспондира със старозаветния разказ за св. пророк Илия. Библейският персонаж предсказва страшна суша заради идолопоклонството на своя народ (16: 67). Старецът от разказа обяснява настъпването на бедствието с развращаването на селяните. Героите не се ползват с разбирането на своята общност: св. Илия трябва да избяга в пустинята (16: 67), дядо Корчан и Лазар Дъбакът са подложени на присмех. По заповед Божия св. пророк призовава израилтяните да се съберат на планината Кармил (16: 69). Селяните се стичат на ветровития баир след съобщението на Лазар Дъбакът за появата на облаче. Св. пророк Илия издига жертвеник, героите на българския автор - мелница. В Светото Писание изведнъж пада огън от небето, изпепелява цялата околност и убеждава израилтяните, че Илиевият Бог е истинският (16: 69). В разказа облачето въодушевява хората и те се обръщат към Господа: ???Черковната камбана удари като в празник“. Библейският текст завършва с дъжд, знак за благослов Божи (16: 69), Елин-Пелиновият - със свързване на мъж и жена, което е метафоричен еквивалент на съюза между Господ и вярващите (20, т. ІІ: 119). Наистина, Бог помага!
* * *
ФОЛКЛОРЕН ПЛАСТ. Сушата във ???Ветрената мелница“ нарушава обичайния ход на живота. Същевременно тя е мотивиращ агент за деятелността на Лазар Дъбакът. Тази диспозиция би могла да се сравни с модела на вълшебната приказка, където сюжетът се конституира от беда (недо-стиг, липса) и реципрочното противодействие на представител на ощетения колектив (18: 48). В духа на фолклорната традиция Елин Пелин съпоставя бедствието с триглава хала, която изсмуква струите на селската речица - за българското митопоетическо съзнание това е един от образите на безпощадния вредител (1: 163).
Подобно на героя от приказките Лазар Дъбакът не се ползва с високо обществено доверие. И също като него се премества в пространството (18: 49), за да осъществи своя замисъл. Юнакът бива подкрепен от помощник, който му осигурява вълшебно средство (18: 53), героят на Елин Пелин - от дядо Корчан: именно старецът съглежда облачето, но предоста-вя на младия си партньор възможността да оповести за него. Персонажът от приказката преодолява всички препятствия и ликвидира началния недостиг (18: 132), този от разказа постига същото чрез съобщението за наближаващия край на сушата: понеже да изречеш, означава да извършиш (Бит. 1: 3).
Юнакът често бива подлаган и на допълнително изпитание, за да бъде установена неговата тъждественост с победителя на антагониста (18: 132). На Лазар Дъбакът му се налага да разкрие своята афективна същност чрез ръченицата. Фолклорният сюжет има благоприятен финал - повишаване на социалния статус на героя чрез женитба с хубава девойка (принцеса, царкиня), която е част от полагащото му се за успеха признание и възнаграждение (15: 372). Разказът на Елин Пелин завършва аналогично: Лазар Дъбакът спечелва местната красавица (внучка на човек, чието име означава ???господин, началник“ или ???богат човек, стопанин“ - 3: 650), която му отговаря с взаимност. Благополучието е всеобщо - накрая дядо Корчан се смее ???така сърдечно“.
Заложената във ???Ветрената мелница“ сюжетна конструкция може да бъде определена като двупланова: първата част представя противопоставянето на Лазар Дъбакът, подкрепян от дядо Корчан, на сушата; втората проследява развоя на предбрачната надпревара, спечелена от кандидат-жениха. Ядро и на двата композиционни сегмента е мотивът за съизмерване на силите: между младия воденичар и съответно сушата/халата и Христина.
Подобни сюжетни мотиви срещаме в изобилие в българските народни песни: Дан Богдан поразява с боздуган Юда Перинка, която ???гора ломила и вода сушила по реки и езера“, от очите й изтича похитената вода (12: 123-125); Добри Добър юнак посича Сура ламя и освобождава заробените от нея три синджира люде (12: 134); св. Георги прогонва Горска Дива, за да спаси оковани орачи, копачи, овчари (12: 136), Божко надсвирва юди самовили, те му дават Гюргя за жена (12: 152); облози предлагат малки моми в коледарски песни, девойка юнак - в епическите, самодиви - в митическите, и т.н. (4: 105-109). В повечето случаи надделяват мъжките персонажи (4: 109), както е в разказа на Елин Пелин.
???Схемата, по която се развива епическото действие на песните по темата ???сдобиване с жена“, не се различава от схемата на произведенията за двубоя на епическия герой със свръхестественото същество, което е спряло водите, завардило пътищата или клисурите. Тя само се усложнява чрез дублиране на културните цели със социални и превръщането на последните в главна цел на героя. А културните придобивки са като предварителен план на повествованието под формата на младоженеца“ (11: 107). По тази логика образът на Лазар Дъбакът попада в парадигмата на ???епиче-ския културен герой и епическия младоженец“ (11: 174). Там попада и образът на дядо Корчан, понеже на функционално равнище протагонистът и неговият помощник ???са едно лице“ (18: 164). Образите на мъжките персонажи в разказа на Елин Пелин са изградени в сходна на фолклорната стилистика за юнака и за змея.
Антропоморфните змейове са ???момци, светлокоси и хубавци“, ???сиятелни и блестящи“, обитават ???високите канари, широките пещери и дълбоките пропасти“, ???либят женските и ги похищават“ (19: 309). Дядо Корчан директно е наречен от автора ???горянин“, а Лазар Дъбакът е левент с големи сини очи - аналог на очи колкото ???меджидия“ в някои поверия за змея (1: 127); живее повече около воденицата, разположена между четири шумнати ореха в дол, носи се славата му на ???немирен халосник“. Макар с противоречива природа, змеят е благосклонен към човешкия колектив и го закриля, като се бори със своя враг - обикновено друг змей, причинител на суша (1: 129). Най-съще-ствените сходства между мъжките актанти от разказа и от фолклора са тяхната самобитна другост и нестандартното им поведение - показатели за силна индивидуалност.
Портретът на Христина: русо, пълно, продълговато, хубаво лице, ясни небесни очи, висока стройна фигура, гъвкави ръце, широки равни рамене, е съобразен с фолклорния еталон. За колективното патриархално съзнание същностният белег на хубостта е здравето: ???На българския народ - изтъква Д. Осинин - е чужд вкусът на бледата хубост... Във връзка със здравето върви пъргавината. Хубава е телесно подвижната мома“ (17: 298). Ценят се одухотворената външност, ведростта, непосредствената изящност, самочувствието (17: 300-303). Героинята на Елин Пелин покрива тези критерии: тя е пъргава, весела, кокетна, излъчва ???радостна заря“, уверена е в себе си, дяволита, решителна и горда е. Това я сближава с поетическия образ на самодивата - олицетворение на идеалната женственост в българските фолклорни произведения. Освен че обитават ???краеводни места близо до селата“ и че са пристрастени към танците (19: 272), двата персонажа си приличат най-вече в еманципираността спрямо ограничаващите волеизявата на личността социални режими и правила. Те се ръководят от ясното съзнание за своите достойнства и от убеждението, че съдбата им е в техните собствени ръце, че щастието трябва да се търси и да се заслужи. Такова впрочем е етическото послание на цялата творба, носено от образа на Христина: като жена тя сякаш по-осезаемо усеща Смисъла на живота (6: 51).
* * *
МИТОЛОГИЧЕН ПЛАСТ. В своето поведение човек възпроизвежда дела, извършени в началото на Времената, в Първото Време: всяко съзидателно действие повтаря божествения акт на Сътворението, бракосъчетанието - хиерогамията, свързването на Небето и Земята и др. (8: 28-35). Повтарянето на изначалните прецеденти обновява Света и поддържа Живота. То се осъществява по различни начини, но сценарият е универсален: изходна криза, съответстваща на първичния хаос, противодействие, равнозначно на Сътворението, възвръщане на хаоса и т.н. По тази причина схемите за изграждане на вълшебни приказки, епоси, митове всъщност възпроизвеждат общ прототип. Така е със значителна част от повествователните текстове изобщо. Конкретната модификация във ???Ветрената мелница“ е следната: в началото се изобразява надмощие на де-структивните сили, предприема се опит за преодоляване на безредието, който преждевременно трябва да бъде прекъснат заради благоприятно стичане на обстоятелства; това довежда до втора криза - у майсторите, настъпила поради обезсмислянето на техния труд, която се превъзмогва чрез позитивно противодействие - брачното свързване; установява се ред, Светът и Животът се хармонизират.
Като начеват културна дейност на баира над селото, Лазар Дъбакът и дядо Корчан всъщност освещават мястото и го легитимират като сакрално пространство - понеже ???всичко, което е основано, е основано в Центъра на Света“, от който се извършва всяко сътворение (8: 28). В образа на мелницата може да се привидят Свещената Планина, Храмът, символичните образи на Космоса, при които в митовете се съприкосновяват и съчетават Небето и Земята (8: 21-28). В разказа на Елин Пелин при строежа се събират героите персонификации на мъжкото и на женското начало. Налице е дори танцът - ???повторение и следователно реактуализация на ???онова време“, един ритуален жест за затвърдяване на добрия ред във Вселената (8: 40-41). А чрез имитирането на хиерогамията от Лазар Дъбакът и Христина се постига възраждане, обновяване, творене: според Мирча Елиаде свещеният брак е космогония и биогония (9: 193).
Фабулата на ???Ветрената мелница“ може да се чете и като репродуциране на характерни мотиви от митическата биография на Дионис - неговите странствания, успешната брачна борба с Палене-Атина (14: 53), очистването от Великата Богиня и въвеждането му в нейните тайнства. Между бога и Лазар Дъбакът могат да се открият редица прилики. Преди всичко те заемат позиция ???чужд“ спрямо културния свят и са свързани с водата (14: 100). Дионис блуждае из диви пространства, идва отвън, той е свободен от социални норми, предписания, условности (14: 86-88). Лазар Дъбакът е стар ерген, който ???хубавичко беше се налудувал“ през десетгодишния си престой във Влашко. Богът е светъл, огнен, шумен (14: 8), героят на Елин Пелин - рус, с обичливо лице, погледът му се ???пали“, по цял ден наплатисва воденичните колелета и се шегува. Атрибут и на двамата е брадвата (14: 112-115). Дионис привлича жените, но не се увлича по тях, тъй като те кодират позицията ???вътре“, докато неговият естествен ареал е ???вън“ (14: 88). Лазар Дъбакът ???като че не мислеше да се жени“. Богът е прословут с неизтощимата си енергия и страстта към танците (14: 88), младият воденичар все крои планове, той е славен ???игралец“, под звуците на гайдата се забравя. Схождат се и техните неизменни спътници Силен и дядо Корчан - жизнени старци, добродушни, весели, шеговити. Първият свири с флейта при бракосъчетаването на един от кабирите (такъв е и Дионис - 14: 84) с Великата Богиня (14: 81), вторият ???озвучава“ със забележките си надиграването в разказа.
Като героиня в предбрачна възраст Христина попада в парадигмата на Великата Богиня, под чиято егида се осъществява преходът от виргинален в матронален статус. В преходния период девойката се изявява в животински облик (14: 55) - момата от разказа е сравнена с ???дива кокошчица“, тя протяга шия като гургуличка. Самият брачен преход в мита винаги се илюстрира с борба. Ако девойката бъде победена, ще стане съпруга (14: 62-64). Тъкмо така се развива интригата във ???Ветрената мелница“. А чрез завързването на златния наниз от страна на Лазар Дъбакът е отбелязан дори такъв детайл като възлиянието, извършвано от ефебите победители в знак на благодарност към Великата Богиня за нейната благосклонност (14: 52).
Успешната инициация превръща дотогавашните недиференцирани деца: Христина е ???момиченце“, Лазар Дъбакът - с ???ум детински“, в пълноправни членове на общността, мъж и жена, съпрузи. Те вече трябва да напуснат периферната зона, в която дотогава присъстват - при водениците в дола, и да се установят в културно пространство: Лазар повежда Христина ???надолу към селото“. Удовлетворен е и колективът - ???Навалицата зашумя весело по тях и ги последва“. Защото бракът му осигурява свежо попълнение, континуитет и възпроизводство.
* * *
Тъй както Иисус Христос възкресява Лазар в Новия Завет (Йоан 11: 1-45), Христина в разказа на Елин Пелин преобразява Лазар Дъбакът за нов живот. Качествено тази трансформация се равнопоставя с очистването на Дионис от Великата Богиня и с посвещаването му в мистериалните тайни. Тайнството на любовта се оказва най-омайната, плодотворна и смислена реализация на човека. Защото е основата на самия живот.
Но за посвещаване в него са нужни... Елин Пелин вече го е изразил художествено във ???Ветрената мелница“.
( Законите на Мърфи ) 9. Нациите и хората започват да действат разумно едва след като са изчерпали всички други възможности. Виж всички Генерирано за: 0.46 секунди!
