Изготвен от: Лора Иванова Кръстева от І курс специалност “Аграрна икономика” ф.№026117
Приел и проверил: Йордан Василев
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
Много икономисти са на мнение, че БВП е едно от най- точните индикатори, които дават представа за промените в стопанската дейност.
Световната банка, ООН и др. Международни организации използват БВП като най - важен показател за сравнение на икономическото развитие на отделните страни. Едно от най - големите достойнства на БВП в неговото реално изменение е, че той е най - важният обобщаващ измерител на икономическата активност във всяка страна.
Въпреки безспорните положителни страни на БВП, трябва да се посочи, че той има някои недостатъци, който пречат за точното установяване на икономическото благосъстояние. По - важните от тях са:
БВП не отчита произведените стоки и услуги от т. нар. икономика в сянка. В България по косвени данни за 1998 г. се оценява на 25-30% от БВП.
При измерване на БВП не се взимат под внимание промените в качеството на стоките и услугите.
Продукт на натуралното стопанство, който не получава пазарна оценка също не се взима под внимание. Така е и с услугите, които човек извършва за себе си. В БВП не се включва и трудът на домакините, защото той е извън пазарната дейност.
Недостатък на БВП е, че не взима под внимание страничните вредни ефекти от някои производствени дейности, като замърсяване на околната среда, професионални заболявания и др., които играят негативна роля и се нар. “диспродукти”. С тях се намаляват реалните ресурси на обществото, но те не се отчитат, защото нямат пазарна оценка, а би трябвало с тяхната величина да се намали БВП.
При сравнимостта на обема на БВП във времето също се разкриват определени несъвършенства, предизвикани от промените в структурата на реалния продукт и особено от появата на нови видове стоки и услуги, каквито в предходната година не са били произвеждани.
Посочените слабости на БВП не са пречка за неговата голяма роля при установяване на икономическото благосъстояние в различните страни.
Под икономическо благосъстояние се разбира общата положителност, т.е. общото богатство. Своята теория за икономическото благосъстояние А. Пигу с концепцията за т. нар. национален дивидент, в който той включва всички стоки и услуги, които се произвеждат в период от една година и имат съответна парична оценка. Той защитава тезата, че икономическите фактори влияят върху равнището на икономическото благосъстояние не пряко, а чрез производството като за тази цел се използва националния дивидент.
С. Кузнец свързва икономическото благосъстояние с размера на БВП. Колкото по - голям е БВП, при равни други условия би следвало толкова по - високи да бъдат стойностите на икономическото благосъстояние. Особено значение в това отношение придобиват изчисленията за БВП на глава от населението, което е представено в следващата таблица:
Страни
1993
1994
1995
1996
1997
България
1001
1304
1185
1408
1114
Унгария
2954
3051
3099
3150
3251
Гърция
8285
8420
8584
8788
9049*
Турция
2927
2717
2863
3011
3150
САЩ
22423
23041
23810
23393
24467
Швейцария
32450
32361
32361
32178
32243
Източник: Статистически справочник С.1999 г.
Както се вижда от таблицата, българите имат около два пъти по малък БВП от Унгария и Турция и над 20 пъти по - малък от Швейцария. Този показател не е много точен поради това, че някои от елементите, формиращи икономическото благосъстояние, не приемат пазарна оценка. Освен това не отчита равнището на цените в сравнение с другите страни.
Поради това по инициатива на икономическия и социалния съвет на ООН още през 70-те години беше разработена методика за изменение на благосъстоянието, в която се препоръчват следните показатели определящи равнището на благосъстоянието в дадена страна: храна, здраве, условия на труд социално осигуряване човешки свободи и др. В началото на 80-те години американските икономисти Дж. Тубин и У. Нордхауз предлагат нова методика за изменение на икономическото благосъстояние. Те са конструирали измерители на икономическото благосъстояние, с които може да се преобразува информацията от традиционното измерване на БНП в три главни насоки:
Оценка на разходите, предизвикани от някои стопански резултати като замърсяване на околната среда, професионални заболявания, натрупване на отпадъци и шум, с които трябва да се намалява БНП.
Неизбежно необходимите разходи за полицейска защита и национална отбрана, които също трябва да се изключат от БНП.
Оценка на пазарните стоки, услуги и блага, например домашна производствена дейност и свободно време, които трябва да се включен в БНП. След 1945 г. според преценката на Тобин и Нордхауз икономическото благосъстояние на глава от населението нараства по - бавно отколкото БНП.
В последното издание на “Икономикс” П. Самуелсън и У. Нордхауз посочват един нов индикатор за измерване на благосъстоянието, наречено чисто икономическо благосъстояние. Конкретното определение, което може да се даде за този нов показател е: чисто икономическо благосъстояние - това е коригираният показател на националното производство, съдържащ само тези компоненти на потреблението на инвестициите, които непосредствено способстват за икономическото благосъстояние на отделните лица. При установяването на този показател, от една страна, към БВП се прибавят отделни елементи, като ценността на свободното време, домашните услуги, “работата за себе си “, икономиката в сянка. От друга страна от БВП се спадат някои елементи като непокритите разходи поради замърсяването на околната среда и други загуби, предизвикани от самия процес на съвременния живот.
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА НЯКОИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ СЪС СТРАНИТЕ ОТ ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА, КАНДИДАТКИ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС ПРЕЗ 2001 Г.
БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ
Положителната тенденция в икономическото развитие на страната продължи и през 2001 г., като по данни на НСИ, БВП на страната е в размер 29,6 млрд.лв. (преизчислен в щатски долари - 13,55 млрд.щ.д.), което представлява реално нарастване от 4,0% спрямо предходната година. Постигнатият икономически растеж, следва да се разглежда като изключително значим успех на фона на влошената външна среда поради забавяне растежа на световната икономика и финансовата криза в Турция. Постигнатият от България икономически растеж за 2001 г. е най-висок в сравнение със страните от ЦИЕ кандидатки за членство в ЕС. Основно постигнатият икономически растеж се дължи на високия реален ръст на вътрешното търсене, в резултат както на нарастване на инвестициите така и на крайното потребление. За 2001 г. крайното потребление нарасна с 4,5% спрямо 2000 г., и има най-голям принос в общото нарастване на БВП - 3,96 процентни пункта.
През 2001 г. дела на брутното капиталообразуване в БВП нарасна от 18,3% през 2000 г. на 20,4%. Основно нарастването в капиталообразуването се дължи на реалното нарастване на инвестициите в основен капитал с 19,9 %, като дела им от БВП се увеличава от 15,7% през 2000 г. на 17,8 % през 2001 г. Положителна тенденция е подобряването на качеството на инвестиционните разходи и акцентирането върху обновяване на оборудването за сметка на разходите за ремонт и възстановяване на съществуващи производствени мощности.
Брутен вътрешен продукт /в млрд.щ.д./
СТРАНА
1999
2000
2001
България
12,4
12,1
13,5
Румъния
40,9
34,0
35,8
Унгария
47,6
45,4
48,7
Полша
155,3
157,7
177,8
Чехия
54,1
50,5
55,6
Словения
20,0
18,0
19,0
Словакия
20,0
19,0
20,0
Източник: НСИ, Дойче банк
Брутен вътрешен продукт /в млрд.щ.д./
За 2001 г. брутното капиталообразуване в основен капитал има принос за икономическия растеж в размер на 3,6 процентни пункта, докато за 2000 г. приносът му в БВП е 2,4 процентни пункта.
По показателя бруто капиталообразуване в основен капитал като процент от БВП, България изостава от страните от ЦИЕ кандидатки за членство в ЕС, въпреки че за 2001 г. е отчела най-голямо нарастване в размер 19,9 %.
За сравнение, през 2001 г. Чехия, Унгария и Полша имат процент на брутно капиталообразуване в основен капитал като процент от БВП съответно 31,1%, 24,7% и 22,7%.
Темповете на нарастване на износа намаляха от 16,6 % за 2000 г. на 8,5 % за 2001 г., в следствие на неблагоприятната международна конюнктура в края на годината. Темповете на нарастване на вноса също намаляха, но в по-малка степен съответно от 18,6% през 2000 г. на 13% през 2001 г., което доведе до влошаване на салдото за 2001 г. и нарастване на отрицателния му принос в икономическия растеж. Салдото е в размер на - 5,4% от БВП за 2000 г., а за 2001 г. в размер на -7,5% от БВП. Нетния износ има отрицателен принос в икономическия растеж за 2001 г. и е в размер на -3,5 процентни пункта, докато за 2000 г. той е в размер на - 2,1 процентни пункта.
Реалното нарастване на БВП, доведе и до нарастване на БВП на глава от населението, като за 2001 г. този показател е в размер на 1 614 щатски долара, което представлява нарастване от 6,6 % спрямо предходната година.
БВП на глава от населението /в щ.долара/
СТРАНА
1999
2000
2001
България
1512
1514
1614
Румъния
1820
1512
1596
Унгария
4744
4533
4872
Полша
4017
4075
4592
Чехия
5259
4909
5410
Словения
9985
9046
9327
Словакия
3651
3567
3752
Източник: НСИ, Дойче банк
БВП на глава от населението /в щ.долара/
Бруто капиталообразуване в основен капитал /% от БВП/
СТРАНА
1999
2000
2001
България
15,1
15,7
17,7
Румъния
18,1
18,2
20,6
Унгария
23,8
24,5
24,7
Полша
25,7
25,5
22,7
Чехия
25,7
25,5
22,7
Словения
27,4
26,7
27,7
Словакия
30,8
28,6
30,8
Източник: НСИ, Дойче банк
Нарастването на брутната добавена стойност за 2001 г. е в размер на 3,7%. Нарастване е отчетено и в трите реални сектора на икономиката, като темповете им на изменение спрямо предходната година са съответно: услуги - 4,2%, индустрия - 4,2% и аграрен сектор 0,5%. Най-голям принос за реализирания икономически растеж през 2001 г. има сектора на услугите 2,2%, а индустриалния и аграрния сектор имат принос съответно 1,1% и 0,1 %.
Отрасловата структура на БВП се запазва сравнително непроменена за 2001 г., като незначително нараства дела на услугите от 57% за 2000 г. на 57,9% за 2001 г., за сметка на намаляване на относителния дял на аграрния и индустриалния сектор съответно от 13,9 % за 2000 г. на 13,6 % за 2001 г. и от 29,1% за 2000 г. на 28,5% за 2001 г.
РЕАЛЕН БВП НА ЧОВЕК ОТ НАСЕЛЕНИЕТО В ЕВРО СПС ЗА 2000 ГОДИНА
Страни
2000
Ранг
rank
БВП
Компоненти на БВП на човек в реално изражение
Ранг
rank
Фактическо индиви- дуално по- требление
Ранг
rank
Колектив- но потреб- ление
Ранг
rank
Бруто образуване на основен капитал
Люксембург (L)
1
44 139
1
22 721
2
2 270
1
9 114
Норвегия (NO)
2
33 345
5
17 548
4
2 100
4
6 291
Швейцария (CH)
3
27 297
4
17 571
13
1 819
3
6 337
Дания (DK)
4
26 803
7
17 276
7
2 007
7
5 679
Исландия (IS)
5
26 516
2
19 498
3
2 267
2
7 008
Ирландия (IRL)
6
26 029
14
14 564
24
1 425
5
6 172
Австрия (A)
7
25 831
3
17 843
11
1 913
6
5 994
Нидерландия (NL)
8
25 135
10
16 227
1
2 637
11
5 043
Белгия (B)
9
24 286
11
16 215
12
1 890
8
5 296
Швеция (S)
10
24 089
13
15 622
5
2 064
13
4 644
Германия (D)
11
24 051
8
17 050
16
1 664
9
5 164
Финландия (FIN)
12
23 497
15
13 895
9
1 928
10
5 147
Великобритания (UK)
13
23 104
6
17 536
8
1 968
17
3 851
Италия (I)
14
23 056
9
16 317
17
1 664
12
4 755
Франция (F)
15
22 853
12
15 814
6
2 008
14
4 519
ЕС-15 (EU-15)
22 683
15 951
1 817
4 662
Испания (E)
16
18 582
17
12 963
22
1 507
15
4 456
Кипър (CY)
17
17 115
16
13 019
26
1 367
19
3 292
Португалия (P)
18
15 783
18
11 593
20
1 565
16
4 065
Гърция (EL)
19
15 299
19
11 493
15
1 694
20
3 247
Словения (SI)
20
15 180
20
10 373
18
1 611
18
3 601
Чехия (CZ)
21
12 701
21
8 860
21
1 513
21
2 601
Унгария (HU)
22
11 227
22
7 827
19
1 565
23
1 799
Словакия (SK)
23
10 376
23
7 484
14
1 713
22
1 856
Полша (PL)
24
9 134
26
6 588
25
1 372
24
1 619
Естония (EE)
25
9 063
25
6 771
23
1 492
25
1 311
Литва (LT)
26
8 074
24
6 784
28
1 072
28
858
Страни-кандидатки (CAN-13)
7 576
5 508
1 160
1 338
Латвия (LV)
27
6 975
27
5 223
27
1 203
26
1 195
България (BG)
28
5 783
28
4 522
29
1 034
30
591
Турция (TU)
29
5 714
29
4 146
30
980
27
1 101
Румъния (RO)
30
5 265
30
4 030
31
842
29
717
Източник:EUROSTAT
Забележка:
Данните за Малта не са посочени в таблицата поради предстоящата ревизия на националните сметки с въвеждането на ESA'95, която се предвижда да завърши до края на 2003 г.
ИНДЕКСИ НА РАВНИЩА НА ЦЕНИ И ИНДЕКСИ НА ФИЗИЧЕСКИ ОБЕМ НА РЕАЛЕН БВП НА ЧОВЕК ОТ НАСЕЛЕНИЕТО - ОБЩО И ПО КОМПОНЕНТИ, 2000 Г.
Страни
2000
Индекси на равнища на цени, EС-15=100
Индекси на физически обем, EС-15=100
БВП
Фактичес- ко индиви- дуално по- требление
Колек- тивно потреб- ление
Бруто образуване на основен капитал
Реален БВП
Фактичес- ко индиви- дуално по- требление
Колек- тивно потреб- ление
Бруто образуване на основен капитал
Люксембург (L)
107
105
138
106
195
142
125
195
Норвегия (NO)
121
127
118
124
147
110
116
135
Швейцария (CH)
133
139
143
119
120
110
100
136
Дания (DK)
122
122
127
124
118
108
110
122
Исландия (IS)
125
127
110
112
117
122
125
150
Ирландия (IRL)
104
105
99
106
115
91
78
132
Австрия (A)
99
98
100
102
114
112
105
129
Нидерландия (NL)
101
97
102
113
111
102
145
108
Белгия (B)
99
100
99
97
107
102
104
114
Швеция (S)
122
126
122
112
106
98
114
100
Германия (D)
103
101
118
103
106
107
92
111
Финландия (FIN)
108
114
100
94
104
87
106
110
Великобритания (UK)
115
117
99
115
102
110
108
83
Италия (I)
87
89
85
84
102
102
92
102
Франция (F)
102
101
108
104
101
99
111
97
ЕС -15 (EU-15)
100
100
100
100
100
100
100
100
Испания (E)
82
81
75
87
82
81
83
96
Кипър (CY)
81
82
79
74
75
82
75
71
Португалия (P)
73
73
62
80
70
73
86
87
Гърция (EL)
76
77
67
81
67
72
93
70
Словения (SI)
65
63
55
73
67
65
89
77
Чехия (CZ)
43
40
31
59
56
56
83
56
Унгария (HU)
44
40
31
67
49
49
86
39
Словакия (SK)
38
34
25
63
46
47
94
40
Полша (PL)
50
50
33
65
40
41
76
35
Естония (EE)
45
40
27
79
40
42
82
28
Литва (LT)
43
40
26
75
36
43
59
18
Страни-кандидатки (CAN-13)
48
48
30
64
33
35
64
29
Латвия (LV)
47
45
25
73
31
33
66
26
България (BG)
29
29
16
45
25
28
57
13
Турция (TU)
56
59
32
65
25
26
54
24
Румъния (RO)
34
35
15
47
23
25
46
15
Източник:EUROSTAT
ПРОГРАМА ЗА ЕВРОПЕЙСКИ СРАВНЕНИЯ - ПАРИТЕТИ НА ПОКУПАТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ И РЕАЛЕН БВП
ПРОГРАМА ЗА ЕВРОПЕЙСКИ СРАВНЕНИЯ - ПАРИТЕТИ НА ПОКУПАТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ И РЕАЛЕН БВП
ПРОГРАМА ЗА ЕВРОПЕЙСКИ СРАВНЕНИЯ - ПАРИТЕТИ НА ПОКУПАТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ И РЕАЛЕН БВП
ПРОГРАМА ЗА ЕВРОПЕЙСКИ СРАВНЕНИЯ - ПАРИТЕТИ НА ПОКУПАТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ И РЕАЛЕН БВП
Компоненти на крайно използвания БВП
1991*
1992*
1993*
1994
1995
1996
1992*
1993*
1994*
1995
1996
Млн. лв. (цени на съответната година)
Индекси на физическия обем (проценти) предшестваща година = 100
Крайно потребление
Final consumption
99254
172590
276022
479477
756547
1547730
96,9
96,4
95,5
98,1
93,3
Индивидуално потребление
Individual consumption
88813
154929
250879
435997
688460
1447996
97,6
97,1
95,6
98,1
96,1
Крайни потребителски разходи на домакинствата
Households
73164
131195
218927
387650
618827
1334051
101,0
99,3
97,4
99,4
98,2
Крайни потребителски разходи на НТО, обслужващи домакинствата
