Реферати
Доклади
Курсови работи
Дипломни работи
Есета
Лекции
... и много други документи

 

 

 
       
Back to Referatite.com     Изтегли



Банкова сметка, банкова карта



73. Банкова сметка, банкова карта

1. Банкова сметка.

1.1. Банкова сметка.

1.1.1. Легално определение има в допълнителните разпоредби на Наредба N3 за плащанията. Това е сметка, която банката води за отчитане на парите на клиентите си, вложени в нея. Определението не е добро - казва, че банковата сметка е сметка, парите могат да не са по влог и т.н.

1) Банковите сметки не са счетоводни сметки, които отразяват стопанските операции (отразяват извършените от търговеца сделки, имат удостоверително значение), не се включват в националния сметководен план.

2) Банковите сметки отразяват банковите операции/сделки - имат изяло доказателствено значение. Могат да се водят само от банка. Вписванията по банковата сметка нямат удостоверително значение (като счетоводните), отнасят се до правата и задълженията на банката.

Банковата сметка е система от вписвания, които пораждат, изменят или прекратяват задълженията на банката към неин клиент.

1.1.2. Видове банкови сметки - Наредба N3 урежда: 1) депозитна; 2) разплащателна; 3) влогова; 4) акредитивна (банката извършва действия по нея при определени условия, поставени от клиента); 5) набирателна (при учредяване); 6) ликвидационна (търговец в ликвидация); 7) особена (на търговец в несъстоятелност); 8) сметка на разпоредители с бюджетна средства. Могат да се откриват и други видове при съгласуване с Централната банка.

1.1.3. Законът не съдържа ограничения за броя на сметките на едно лице или броя на титулярите. Едно лице може да открие няколко сметки. По една сметка титуляри могат да бъдат няколко лица.

1.1.4. Няма общ вид договор за банкова сметка - различни са за отделните видове сметки. Общите особености са: двустранни, възмездни, формални. Традиционно се смятат за реални (по решение на ВС), но по закон няма такова изискване - следователно, достатъчно е съгласието. Договор intuitu personae (и за двете страни) - НаредбаN3: банката може да откаже откриването на сметка, без да се мотивира (с оглед сигурност при оперирането със сметката), банката не може да прехвърля права към други банки без съгласието на клиента.

1.1.5. Разновидност на договора за поръчка. При всички има уговорки от договора за паричен влог. При различните видове сметки съотношението е различно.

1.1.6. Пасивни банкови сделки.

1.2. Сключване на договор за банкова сметка (Наредба N3).

1.2.1. Предложение.

1) Предложението се прави от клиента - прави се като между присъстващи лица (има логика - титулярът трябва да представи образец от подписа си).

2) Предложението е изрично и писмено.

3) Наредба N3 посочва от какви документи се придружава.

4) При договор за паричен влог, ако ще се извършва от друго лице, е необходимо пълномощно с нотариална заверка на подписа.

1.2.2. Банката не е длъжна да открие сметката (да приеме предложението).

1.3. Прекратяване. Основанията са общите, но с особености.

1) Според Наредба N3, ако договорът е срочен, прекратява се с изтичането на срока.

2) Клиентът има право да оттегли поръчката - едностранно писмено волеизявление.

3) Банката може да се откаже с едностранно изявление без вина. Отказът не е неограничен - законът изисква 30-дневно предизвестие за прекратяване.

4) Тъй като договорът е с оглед на личността, основание е и прекратяването на правосубектността (смърт) или ограничение на дееспособността на страните. Правото не се наследява - паричните вземания се наследяват, но не правото на банкова сметка.

1.4. Действие на банковата сметка.

1.4.1. Основни последици:

1) Сметките по нашето право са дебитни - покритието по сметката трябва да е осигурено от клиента. Банката е винаги само длъжник (най-много може да има нулево салдо), но никога кредитор. Ако се покрива със средства на банката, този кредит се води по други сметки, които не са банкови; средствата се водят като средства на клиента - не се уреждат като кредитни отношения.

2) Договорите за банкова сметка винаги имат вещно действие, когато парите се внасят в брой. Ако средствата се внасят по безкасов начин, не може да се говори за вещно действие.

3) Отделните вземания и задължения се сливат в едно - салдо. То се формира с всяко отделно действие, което се извършва по сметката - няма отделни вземания и задължения във връзка с извършените действия по сметката, те се включват в едно общо вземане на клиента (салдо).

4) Давността тече след прекратяването на договора. Ако договорът е срочен, давността започва от изтичането на срока. При безсрочен договор - при прекратяването му.

1.4.2. Задължения на банката:

1) Да открие сметката - да състави отделна партида на титуляра, по която да се извършват вписванията по сметката. Даване на номер - трябва да се присвои номер на сметката, уникален (10-цифрен, отделните цифри обозначават различни неща - банка, клон, клиент).

2) Да извършва и получава плащания, внасяния, тегления по сметката. Банката е длъжна да извършва последните две. При плащания (приемане и даване) трябва да се уговори (за разплащателната сметка е характерно, но не и за влоговата - там трябва да се уговори).

а. Банката реализира действията, ако са редовни - ако са по предвидения ред, подадени на документи на банката.

б. Банката не може да извършва действия по сметката, ако няма нареждане или съгласие на клиента (изрично съгласие).

3) Според някои банката трябва да пази вложените средства - дискусионно: банката е собственик на покритието, купюрите и няма задължение да ги пази. Това задължение е с оглед забраната за разпореждане без съгласието на клиента, а не пазене в чистия смисъл.

4) Да уведомява писмено клиента за всяка промяна в покритието и за всички действия по сметката, но Наредба N3 не дава срока - срокът трябва да бъде приемливият за оборота срок. Страните могат да уговарят друго - обикновено, че банката периодично уведомява - обобщени съобщения, а не за всяка отделна операция. Банката да уведомява също и при промяна на лихвения процент.

5) Дължи лихва. Обикновено банката уговаря в своя полза да я промени при промяна на основния лихвен процент. Лихвата се начислява от вальор - деня и часа, откогато една операция се смята за осъществена, независимо от фактическия момент на осъществяването или кога е осчетоводена (сделка до определен час на деня се отчита за същия ден, след него - за следващия) - всяка банка има правила за определяне на вальора.

6) Да пази в тайна цялата информация по сметката и покритието (чл. 52, ал. 1 ЗБ). Това е публичноправно задължение, но и частноправно - естествен елемент от съдържанието на договора за банкова сметка.

7) Да върне остатъка по сметката при прекратяване на договора.

1.4.3. Задължения на титуляра:

1) Да поддържа минимално покритие, когато е уговорено.

2) Да използва стандартни платежни документи.

3) Да уведомява за всички обстоятелства от значение за управлението на сметката (напр. загуба на легитимационен документ).

4) Да обезщети банката за направените разноски по извършените сделки - комисионни. Понякога може да се включи към възнаграждението, което се заплаща или да е за банката за сметка на по-ниска лихва.

5) Да заплаща възнаграждение.

Възнагражденията и разноските са комисионните, които банката събира.

1.5. Вписвания на банката по сметката.

1.5.1. Вписвания. Вписванията са или едностранни, изрични, формални сделки, или елементи от други сделки, с които се променя стойността на задължението на банката по сметката (възникват, променят се или се прекратяват задълженията на банката по сметката).

1.5.2. Оспорване. При разплащателна сметка (чл. 428, изр. 2 ТЗ), ако клиентът не оспори писмено операцията в 2-седмичен срок, се приема, че е съгласен. Поставя се въпросът дали неоспорването в 2-седмичен срок прекратява правото за оспорване - приемането на този възглед би застрашило правната сигурност. Следва да се приеме, че чл. 428 въвежда оборима презумпция за знание - титулярът доказва, че не е знаел или не е бил съгласен.

1.5.3. Сторниране на записвания по банкови сметки - чл. 11, ал. 4 Наредба N3.

1) Извършва се в 3 случая: погрешно записване, незаконосъобразно записване и надвзети суми. При надвзети суми има извършване на недължимо плащане - резултат отново на порок във волята на банката.

2) Сторнирането става в срок 1 г.

3) Сторниране.

а. Сторнирането е счетоводен термин - обратна счетоводна операция, с която се поправя счетоводна грешка.

б. По смисъла на Наредба N3 сторнирането е основание за унищожаемост на правното действие при порок на волята - това е преобразуващо право. По общите положения на унищожоемостта има особеност, че може да се извърши само по съдебен ред. По Наредба N3 е извънсъдебно, титулярът на сметката може да се защити по исков път, но тежестта е за него. При противоречие със закона се дава възможност на банката да извърши законосъобразно вписване, позовавайки се на унищожаемост/нищожност - в този случай сторнирането има само счетоводно действие, не и удостоверително - съдът може да се произнесе за нищожността.

4) Ако една операция се сторнира вътре в банката, не се допуска да повлияе на други банки - една банка не може да сторнира операция на друга банка.

1.6. Разплащателна сметка. Най-разпространените видове са влогова и разплащателна сметка. Разплащателната сметка е единствената уредена в ТЗ банкова сметка.

1.6.1. Легалното определение е по чл. 426, ал. 1: договор, с който банката открива сметка в полза на друго лице и приема и извършва по негово нареждане плащания в границите на покритието по сметката срещу възнаграждение.

1.6.2. Договорът е двустранен, възмезден, формален (като договор за банкова сметка). Съдържа елементи на договор за паричен влог и за поръчка. Според Кацарски 2те правоотношения - мандатното и влоговото са сравнително обособени и могат да функционират независимо едно от друго - банката плаща лихва по влога, а по сметката титулярът плаща възнаграждение по сметката. Ако към договора за разплащателна сметка е добавена и клауза овърдрафт - то възниква и кредитно правоотношение по което титуляра заплаща лихва на банката.

1.6.3. Задължения на банката:

1) Да открие сметка.

2) Да приема и извършва внасяния, тегления, плащания по съгласие или нареждания на титуляра, които трябва да са редовни (от оправомощено лице). Могат да бъдат само до размера на покритието.

3) Уведомяване за извършването на операциите. Уговаря се от страните, по чл. 428, ако не е уговорено друго, титулярът се уведомява веднъж месечно, писмено.

4) Всички останали задължения на банката по поддържане на сметката - лихва, тайна.

5) Допълнителни задължения - за допускане на допълнителен малък краткосрочен кредит за осигуряване на покритие (овърдрафт). 1.6.4. Задължения на титуляра:

1) Да поддържа минимално покритие, когато е уговорено.

2) Използване на стандартни платежни документи.

3) Уведомяване за обстоятелства от значение.

4) Заплащане на възнаграждение и разноски.

1.6.5. Особености на разплащателната сметка (в сравнение с паричния влог). И двата вида са пасивни банкови сделки, и в двата случая предмет са пари.

1) При разплащателната сметка сметката се открива - основно задължение на банката е извършването и получаването на плащания (може да бъде съчетано с различни платежни средства - чек). Основното при влога не са плащанията.

2) При разплащателната сметка също има депозитни отношения, но са второстепенни.

3) Плащанията по разплащателната сметка се извършват не при изтичане на срока, а при поискване - веднага. Затова е възможно лихва да не се уговаря.

4) Лихва не се уговаря и защото банката не разполага със средствата по покритието - икономически не ги ползва. Това е разликата с влоговата сметка - банката оперира със средствата, затова договорът е най-често срочен. При влога акцентът е върху натрупването и съхраняването на средствата - титулярът не може да се разпорежда по всяко време със средствата си, но получава лихва.

2. Банкова карта.

2.1. Видове банкови карти:

1) Според това дали плащането се извършва на кредит или със собствени средства (разплащателна или друга сметка): 1) кредитни карти; 2) дебитни карти. Разграничението не е ясно. Има междинни форми - дебитни карти, по които се допуска овърдрафт (картата става кредитна). Дебитните карти възникват по-късно. По българското право са уредени само дебитни карти.

2) При картите плащането се одобрява (авторизация). В зависимост от това дали авторизацията се извършва в момента на плащането или по данни, получени преди или сред това, се различават: 1) карти on line - одобряване в момента на плащането (проверка на средствата); 2) карти off line - няма пряка връзка с покритието.

3) Според техническия носител: 1) карти с магнитен носител; 2) smart карти (чип, интегрална схема) - по-голяма защита срещу непозволено използване (записва се повече информация), възможност за извършване на електронен подпис и други операции.

2.2. Според действащото право (Наредба N16) у нас банковата карта е дебитна карта с магнитен носител на информация, издадена от банка, с която може да се извършва теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ, плащане чрез терминално устройство POS, преводи, справочни и други операции в режим on line.

1) Само банки могат да издават банкови карти (у нас).

2) Дебитна карта - издава се поначало на основа на разплащателна сметка.

3) Оn line карта - авторизацията се извършва в момента на плащането.

4) Информационният носител е магнитна лента. Допускат се и карти с микрочип, но засега няма.

2.3. Банковата карта има няколко аспекта:

1) Движима вещ - върху нея има право на собственост. Според Наредба N16 обаче банковата карта не може да се прехвърля, да бъде предмет на сделки (за по-голяма сигурност, да се предотврати неовластено използване) - чл. 2, ал. 4.

2) Във всяка банкова карта се записват определени данни. Върху лицевата страна се отбелязват име, номер на картата, срок на действителност. Информация се съдържа и на магнитния носител. Има изявление в банковата карта и се поставя въпросът тя документ ли е. Според гражданския процес документът е изявление, което с писмени знаци е обективирано върху материален носител - от тази гледна точка картата е документ. Документите са удостоверителни и диспозитивни. Банковата карта е диспозитивен документ - не доказва факти, настъпили извън нея (не е удостоверителен документ).

3) Материализира права: 1) право да се теглят пари в брой от терминални устройства АТМ; 2) право да се извършват плащания чрез терминални устройства POS; 3) право да се извършва превод между различни банкови сметки на картодържателя; 4) право да се извършват справочни и други неплатежни операции (промяна на PIN). Поставя се въпросът дали е ценна книга. Тези права са относителни и срочни. Банковата карта не е ценна книга:

а. Ценните книги са прехвърлими (по принцип) и това е тяхна иманентна характеристика - ценните книги материализират права, но те са в ценна книга, за да могат по-лесно да се прехвърлят.

б. Ценната книга може да се използва и правата по нея да се упражняват еднократно, картата - многократно.

2.4. При банковите карти има няколко лица в различни правоотношения:

1) Банка-издател. Банката трябва да има разрешение за издаване на банкови карти - банките са търговци със специална правоспособност (лицензия).

2) Картодържател - лице, на което е издадена банкова карта. У нас е възможно само на физически лица - целта е да се ограничи неовластеното използване. Лицето трябва да е дееспособно. Издателят може да постави и допълнителни изисквания: постоянен адрес, платежоспособност.

3) Търговец (не по смисъла на ТЗ) - всяко лице, което се е задължило към издателя по сключен с него договор да приема плащане чрез използване на банкови карти чрез терминално устройство POS. Може да е физическо и юридическо лице.

4) Национален оператор - юридическо лице, определено от БНБ да развива и поддържа националната система за плащания с банкови карти и да извършва авторизация. Участието на такова лице не е задължително, но у нас е - целта е от всяко устройство да могат да се извършват операции с различните карти, които участват в тази национална система.

2.5. При плащане с карта има няколко договора:

2.5.1. Договор за банкова карта - между издател и картодържател.

1) Двустранен, възмезден, консенсуален, формален, каузален договор, intuitu personae. Предмет - извършване на правни и материални действия.

2) Договорът е сложен - елементи от поръчка и изработка (извършват се материални и правни действия). Този договор се сключва на основа на договор за банкова сметка (могат и да бъдат обединени в един договор).

3) Действие на договора.

а. Задължения на картодържателя:

- да ползва картата само лично и да я пази с грижата на добрия стопанин; не може да я предава на други лица да си служат с нея;

- да вземе обичайните в оборота мерки, за да не попадне у неовластено лице;

- може да използва картата само чрез PIN (4-цифрено число) - двустранна зависимост между PIN и картата (картата се използва само чрез PIN и PIN се ползва само за картата; според чл. 17 Наредба N16 има значение на правновалиден подпис;

- картодържателят е длъжен да уведоми издателя при унищожаване, изгубване, кражба, подправяне или използване от друг начин от неовластено лице;

- обикновено има задължение за плащане на възнаграждение на издателя (обикновено се формира на базата на по-ниска лихва по сметката);

- обикновено има задължение за заплащане на разноските на банката по извършване на операциите;

- да върне картата в 1-месечен срок - чл. 14 Наредба N16 (картата е собственост на банката - правилото е диспозитивно, но на практика е така винаги, затова се връща).

б. Задължения на издателя:

- да осигури и уведоми картодържателя за PIN;

- да даде картата;

- да осигури възможност за промяна на PIN;

- да осигури съдействие за изпълнение на задълженията на картодържателя за уведомяване (технически средства и персонал, които да приемат 24 часа в денонощието), според Наредба N16 може и директно на националния оператор - бързо ще блокира плащанията;

- да регистрира или да осигури регистриране в хронологичен ред на всички операции, извършени с картата, и да осигури съхраняването на цялата информация (в сроковете по чл. 45-47 ЗСч - по принцип 5-годишен срок).

Според Ал. Кацарски при използване на АМТ информацията от устройството отива в Борила стои там известно време и после отива в Банката, т.е. операторът знае цялото движение на средства по сметката. С договорът за банкова карта картодържателя дава съгласие банката да разкрие банковата тайна на оператора (само в Швейцария операторът директно предава информация няма разкриване на банкова тайна), т.е. задължението за тайна е ограничено. Подобно е положението с кредитните карти.

Банката може да сключи договор с лице, което не е титуляр на банковата сметка (юридическо лице осигурява карти на свои служители).

2.5.2. Договор за приемане на плащания с банкови карти. Страните са банка-издател и търговец.

1) Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален, формален, каузален.

2) Има сложен и смесен характер - правни и материални действия.

3) Действие на договора:

а. Задължения на търговеца:

- да приема плащания с банкови карти (както карти, които се издават от банката-страна по договора, така и от всички банки, които участват в националната система - у нас всички банки);

- страните могат да уговорят, че ще приема плащания при едни и същи условия с различни платежни средства (пари в брой) - няма право да предпочита един вид плащане;

- да спазва всички изисквания на издателя (плащане само чрез PIN от POS след авторизация, наличие на покритие по сметката); съществуват лимити (сигурност) - лимит за една сделка и седмичен лимит (при POS); банката може да има други изисквания (проверка на самоличност);

- да заплаща на издателя възнаграждение (дизажио) - теорията е, че когато се използва банкова карта, се повишава оборотът (лицето е по-склонно да харчи);

- да постави на видно място означение, че може да се извършва плащане с карта;

- може да има задължение за опазване на информацията, получена чрез плащане с картата (тайна).

Повечето задължения са с трайно (периодично изпълнение).

б. Задължения на банката:

- да плаща всички суми по плащания с банкови карти, които търговецът е приел, ако е спазил изискванията за тези плащания (банката плаща на търговеца, а не насрещната страна по сделката);

- може да има задължение да открие банкова сметка на търговеца;

- да осигури съдействие на търговеца за изпълнение на задължението за уведомяване (телефон, адрес, технически средства, персонал).

1.5.3. Между националния оператор и всяка банка се сключва договор, който е сложен, смесен (поръчка и изработка).

1) Националният оператор извършва услуги на банката.

а. Националният оператор одобрява всяко плащане с всяка карта, издадена от съответната банка, според Наредба N16 междубанковите плащания се авторизират задължително от националния оператор (търговецът и картодържателят имат различни банки).

б. Националният оператор извършва и други услуги: технически оформя картите, записва информация.

в. Самото плащане се извършва чрез националния оператор - договорът инкорпорира упълномощаване на националния оператор от банката, когато тя действа като банка на търговеца, да прави от нейно име платежно искане пред БНБ за заверяване на сметката. От друга страна се включва задължителна уговорка - издателят се съгласява разплащателната му сметка в БНБ да бъде задължавана въз основа на платежно искане на националния оператор, който действа като пълномощник на банката на търговеца.

г. Националният оператор има задължение да пази тайните на банката - има информация за всички банкови сметки на всички картодържатели.

2) Издателят дължи възнаграждение за тези услуги.

2.6. Плащане с банкова карта - сложен фактически състав. Има разлика според това дали плащането е междубанково или вътрешнобанково. При междубанково плащане търговецът има сметка в една банка, а картата е издадена от друга банка; при теглене на пари АТМ е на една банка, а картата - на друга. Плащането има няколко елемента:

1) Картодържателят трябва да се идентифицира пред националния оператор (да въведе картата, PIN) - идентификация.

2) Картодържателят може да поиска извършване на съответната операция. Ако е успял успешно да се идентифицира, авторизацията е незабавна. След авторизацията в зависимост от вида на извършваното действие картодържателят може веднага да получи пари в брой или ако плаща - получава стоката или услугата от търговеца. Но плащането е извършено чак когато се завери сметката на търговеца (или на банката при теглене на пари).

а. Междубанковото плащане е безкасово чрез служебно инкасо - националният оператор, който действа от името на търговеца/терминалното устройство АТМ, прави платежно искане от името на банката/АТМ до Централната банка за задължаване на разплащателната сметка на банката на картодържателя и заверяване на разплащателната сметка на банката на търговеца/АТМ. Между банките и всяка отделна банка и националния оператор има договори, за да се задължават сметките им. Извършването на това платежно искане е достатъчно, за да се задължи банката на картодържателя (не е необходимо съгласие). Плащането е завършено от заверяването на сметката на търговеца. При всички междубанкови плащания има сложен фактически състав: 1) авторизация; 2) платежно искане пред БНБ от националния оператор от името на банката на търговеца/АТМ; 3) сетълмент - задължаване на разплащателната сметка на банката на картодържателя и заверяване на сметката на банката на търговеца (едновременно); 4) заверяване на сметката на търговеца/банката, чието е АТМ.

б. Може картодържателят и търговецът да имат сметки в една банка или картодържателят тегли пари от устройства на банката, която е издала картата - вътрешнобанкови плащания: 1) идентификация; 2) авторизация; 3) платежно искане (извършва се пак от националния оператор, макар че може и да не се използва); 4) задължаване на една сметка и заверяване на друга.

8


 




уебсайт на изплащане     Referatite.info    
 

Copyright © 2014 Уеб дизайн от ВИБ Сълушънс ООД. Всички права запазени.
 

Връзки: бизнес каталог · Здравен Център · за реклама