Банковата система в Унгария за периода 1987-2000г. от Referatite.com

Мениджърите на многонационалните компании и членовете на германската бизнес общност в Унгария твърдят, че са готови да инвестират в Унгария, защото според тях е най-добрата инвестиционна възможност в Централна и Източна Европа ( ЦИЕ ). Статистиката потвърждава тези техни изявления: в края на 1999г. преките чуждестранни инвестиции ( ПЧИ ) в Унгария възлизат на 21 млрд. долара, което осигурява най-високия показател на човек от населението в цяла ЦИЕ. Приватизацията практически е приключена и повечето инвестиции са в нови области. Днес многонационалните компании реализират 30% от унгарският брутен вътрешен продукт.

Около 80% от компаниите, притежавани частично или напълно от германски инвеститори, биха повторили избора си, ако днес трябваше да вземат решение дали да инвестират в Унгария. Според проучването на американската компания за консултации в менеджмънта А.Т.Кearney Унгария получава високи оценки в “индекса за капиталова привлекателност “. Унгария е сред 20-те водещи по привлекателност за преките капиталови инвестиции и страни, като изпреварва дори Холандия, Сингапур и Малайзия.

В края на миналата година общите ПЧИ в страната възлизаха на 21млрд. долара, което е по-малко от сумата, регистрирана в други държави в района. Ако се вземе пред вид количеството ПЧИ на човек от населението, тогава Унгария е номер едно. Има много причини за това. Една от тях е, че Унгария е първата страна в ЦИЕ, която либерализира икономиката си и позволи на чуждестранните компании да инвестират в нея. Процесът започна още през 1988г. с приемането на Закон за чуждестранните инвестици в Унгария. Създаването на пазарна икономика доведе до обезсилването на регулациите, които изискваха чуждестранните инвеститори да получан разрешително за придобиване на собственост в Унгария от властите по регулиране на валутния обмен ( централната банка на страната ). Днес в съответствие с международнте споразумения и в изпълнение на очакванията на ЕС, утвърждаването на чуждестранните компании като независими предприемачи със стопанска цел, както и създаването и действието на филиали, клонове и търговски представителства, също са позволени от закона.

До 1995г. по-голямата част от ПЧИ бяха свързани с приватизацията. Инвеститорите купиха местните производствени мощности, преструктурираха ги и ги развиха в съответствие със западните стандарти. В началото на преходния период беше много важно икономиката да привлече колкото може повече ПЧИ и приватизационнната стратегия доказа, че е била мъдро избрана. През последните 3-4 години обаче икономиката претърпя все по-бързо развитие и пазарните сили започнаха да преобладават, с което намаляха приватизационните възможности и инвестициите в нови области се превърнаха в основен двигател на ПЧИ. ПЧИ изиграха водеща роля в преструктурирането на икономиката. Не бива да се забравя и добрата репутация, която Унгария си спечели, след като стана най-предпочитано място за инвестициите на многонационалните компании.

Сред страните в преход в ЦИЕ, Унгария е една от страните с най-силно развита финансова система. Банките и застрахователните компании биват преструктурирани, рекапитализирани и приватизирани най-вече чрез продажба на силни чуждестранни инвеститори. Делът на частните банки надхвърля 80% от общият процент; чуждестранните инвеститори притежават 60% от банките, 90% от застрахователните компании и 70% от брокерските къщи. Унгарският пазар на ценни книжа е нараснал драстично и е придобил много по-голяма ликвидност. Унгария е постигнала голям успех в съчетаването на финансовите си закони с тези на ЕС.

Процесът на преструктуриране на унгарската финансова система все още не е завършил. Въпреки, че банковата система значително е подобрила нивото на предлаганите услуги. Тя все още не е достигнала необходимите и размери и не е преодоляла един от съществените си недостатъци - да отпуска заеми само на крупни компании. Все още за малките и средни предприятия, за земеделските ферми, домакинствата представлява трудност да бъдат кредитирани. Делът на застрахователните компании възлиза на 4% от БВП. Финансирането на предприятиета се осъществява най-вече чрез приватизацията им и промените в цените. Само през 1996г. и 1997г. предприятията се финансират най-вече чрез ценни книжа. На банките и институционалните инвеститори ще им бъде необходимо доста време, за да се достигне нивото на развитите страни с пазарни икономики, тъй като ще трябва да се постигне по-голямо диверсифициране на финансите. За да могат да постигнат по-големи успехи във финансовата система е необходима пълна хармония между унгарското законодателство и това на ЕС.

Реформата в промишлеността и селското стопанство започва през 1970г., но финансовия сектор все още остава под строгия контрол на правителството до края на 1980г. цялостното обновление на системата започва през 1987г. Създават се три държавни банки - Унгарска кредитна банка ( МНВ ), Търговска и кредитна банка (К&Н) и Будепещенската банка ( ВВ ), които трябва да поемат задълженията на ЦБ в търговското банково дело. През следващите 3г. системата се разраства, както в имуществено така и в институционален мащаб. През този период все още не съществува конкуренция между банките. Факторите пречещи на банковия сектор да се развива до 1990г. са:

Промените в унгарската икономика започват през 1990г. с големи сътресения в реалния сектор. Износът за традиционните пазари значително намалява, докато вносът от висококачествени стоки започва значително да нараства. Като резултат от това печалбите на предприятията започват значително да намаляват, от което последва тяхната неспособност да изплащтат кредитите си. През 90-те године законодателната реформа започва да разкрива недостатъците в банковия сектор, тъй като банките не могат да се пригодят към новите правила и закони. През 1991г. е въведен нов закон за банките регламентиращ отпускането на заеми и набирането на депозитите. През същата година е прит и нов закон за счетоводството, според който се въвеждат нови по-строги международни счетоводни стандарти. Повечето от банките не успяват да се пригодят към новите строги правила. Тази слабост в банковата система започва да става доста очевидна, което води до приемането на нов закон за фалита през 1993г. от правителството - след 90 дена банка с просрочено плащане се обявява в несъстоятелност. Това принуждава банките да прекратят практиката си на обръщане заемите в деня на падежа им.

След като нарастна размера на неизплатените дългове от страна на предприятията става ясно, че банковата система не би могла да продължи развитието си без намесата на правителството. Правителството предприема две интервенции през 1991 и 1992 като приема програма за опрощаване на дълговете, което вместо до разрешаването на същината на проблемите в банковата система води до по-големи разходи за тези интервенции. Разходите възлизат нa HUF 120 билиона.

Преструктурирането на капитала и посладвалата го приватизация през 1993г. се явява разрешение на проблемите в банковия сектор в Унгария. Целият този процес струва доста скъпо на Унгария - за периода 1991-1998г. заеми за HUF 460 билиона ( 10% от БВП ) са преструктурирани предимно в държавни консолидирани облигации. Въпреки, че разходите биват покрити от приватизацията Унгария е платила твърде много за предишните рискове. Като резултат от всичко това в края на 1997г. по-голямата част от специализираните институции биват приватизирани. Фактът, че приватизираните банки са набрали достатъчно капитал и се управляват от квалифицирани кадри води до извода, че преструктурирането и приватизацията от надеждни инвеститори представлява ефективен начин за преструктуриране на банковата система.

Банките биват продадени предимно на силни чуждестранни инвеститори. Изключение правят само Спестовната банка ( ОТР ) и Пощенска банка, чиито акции можеха да се закупят от населението и определени купувачи. Изключение прави само в периода 1997-98г., когато Пощенска банка е притежавана от държавата.

В края на 1997г. банковата система се състои от 36 търговски банки, 7 специализирани банки и над 250 спестовни и кредитни кооперативни банки. Трите най-големи банки са: Спестовна банка (ОТР ), Унгарска търговска банка ( МКВ ) и Търговска и кредитна банка ( К&Н ). Делът на притежаваните активи ( 40% от активите в банковия сектор ) се запазва въпреки конкуренцията, която започва значително да нараства. Например делът на Националната спестовна банка ( ОТР ) по депозити на дребно спада от 95% през 1987г. на около 50% през 1997г. Нещо повече, до края на 1997г. 2млн кредитни и дебитни карти са пуснати в употреба.

Наскоро унгарският банков сектор претърпя съществени подобрения в качеството и обхвата на финансовите посредничества. Много от банките започнаха да търсят нови пазари, тъй като разбраха, че сегашните им клиенти ограничават възможностите им. За това повечето банки се насочват към депозитите на дребно. На предприятията бива предложено една по-добра система при плащания. Търсят се все повече услугите на банкоматите. През същият период по-малките банки не успяват да преодолеят голямата конкуренция. През юли 1998г. най-големите банки в страната вече са: Будапещенска банка ( ВВ ), Търговска и кредитна банка (К&Н ), Унгарска кредитна банка ( МНВ ), Унгарска търговска банка (МКВ) и Национална спестовна банка ( ОТР ). По-малките банки остават извън нарастващата конкуренция, но едно бъдещо тяхно разрастване не трябва да се изключва.

Държавните банки отчитат най-неблагоприятни коефициенти. Банките установени и приватизирани от чуждестранни инвеститори са подобрили значително рентабилността си. Същото време банките трябваше да отделят внимание на квалификацията на персонала и да инвестират в нови технологии и оборудване, за да може да се повиши нивото на квалификация на управленската структура. По този начин те ще станат по-конкурентно способни на новите пазари. Всички тези усилия могат да се обяснят със средните оперативни разходи на приватизираните банки, които си остават високи - около 4% от средно отчетените активи. За това средната възвръщаемост от акциите започва да намалява през 1997г.

Въпреки че приватизацията на предшините държавни банки не рефлектира върху коефициентите отчитащи разходите и печалбите, финансовото положение си остава стабилно като се подобрява качеството на активите им. Делът на отделните видове активи - заеми, инвестиции и целите извън балансовия отчет в общото количество намалява от 29% през 1993г. на 7% през 1998г. Делът на загубите и лошите заеми ( двете най-непрепоръчителни категории ) ъставляват 26% през 1993г. от портфолиото и намалява на 3% през 1998г., което показва, че отпускането на заеми от приватизираните банки става по строго определени правила и процедури. При повечето приватизирани големи банки средните достатъчни капиталови изисквания ( CAR capital adequate requirements ) нарастват от 7% през 1993г. на 13% през 1998г., докато при средните частни банки средните достатъчни капиталови изисквания са 17%.

Подобренията в структурата и ефективността на банковата система през 1995г. съвпадат с големите фискални промени, които настъпват през същият период. Те дават отражение върху еволюцията на парите, кредита и лихвените проценти. Високата инфлация и отрицателните реални лихвени проценти по депозитите в периода 1992-95г. водят до намаляване ресурсите на банките. М 3 в БВП спада от 60% на 50%. Отпуснатите кредити от банките на частния сектор през този период спадат драстично.

През 1999г. Унгария започна да изгражда една напълно универсална банкова система според изискванията на директивите на ЕС. Приемането на подходящ устав и предприемането на мерки за установяване на консолидиран контрол са необходими изисквания според ЕС и да могат да поддържат цялостността на финансовата система.

Инвестициите в Унгария се осъществяват, както от местни така и от чуждестранни инвеститори. Първите инвестиционни фондове се създават през 1992г. , но съществено се разрастват през 1995г. Чрез инвестиционните фондове се инвестират 70% от портфолиото им в ценни книжа и 14% в акции. Този пазарен сегмент все още се ограничава от законите в страната като се цели да се намали изшичането на инвестиции извън страната и да се ограничи продажбата на чуждестранни стоки в Унгария.

Чуждестранните инвестиции играят съществена роля в развитиета на Унгария. Чуждестранните институции навлизат на унгарския пазар в края на 1995г. като закупуват държавни облигации и към средата на 1998г. те увеличават дела на притежаваните от тях ценни книжа на 18% от цялото количество търгувани ценни книжа или това представлява 4% от БВП. В момента, фискалната ситуация в страната започва да се подобрява и реалните лихвени проценти започват да спадат, чуждестранните инвеститори се насочват към закупуването на акции в отделни предприятия. Те възлизат на около HUF 800билиона.

В областта на финансите Унгария заема челно място сред страните в преход. Законовите ограничения в банковата система се подобряват и се съгласуват с тези приети от ЕС. Голяма част от преструктурираните банки се закупуват от чуждестранни стратегически инвеститори. След тежките загуби, които претърпяват банките, настъпва период на бързо развитие на капиталовия пазар. Провалът, който претърпя Пощенска банка - една от най-големите банки, показва, че контролът в банковота система трябва да се засили и този сектор да стане по-неподатлив на политическо влияние. Оценката на унгарската финансова система показва, че страната е готова за влизането си в ЕС.

Унгария може да предложи на чуждестранните инвеститори множество предимства. Сред тях със стабилната икономическа и политическа система, законовата и политическа рамка, която отговаря на изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), либерелизираната инвестиционна политика (включваща равни условия за всички инвеститори) и законово гарантираната възможност за репатриране както на инвестирания капитал, така и на печалбите. Други важни фактори са висококвалифицираната работна ръка и високото равнище на производителността на труда, съцетани с ниски възнаграждения. Последното определено е един от водещите елементи при избора на място за инвестиране.

За инвеститорите също е важно, че международната обстановка около Унгария е превъзходна. Страната има сключени споразумения за защита на инвестициите за избягване на двойното данъчно облагане с повечето индустриализирани страни. Тя е сред страните - основателки на Световната търговска организация, член е на ОИСР и на НАТО. Статутът и на асоцииран член на Ес и осигурява лесен и безмитен достъп до държавите от Съюза. И накрая, но не на последно място, Унгария е в първата вълна от преговори за присъединяване към ЕС и се надява да стане пълноправен негов член с първата група до няколко години.

Унгарското възраждане се дължи на това, че страната постигна растеж успоредно със стабилно понижени на инфлацията. Заслугата за това е на предпазливата парична политика на ЦБ и на последователната данъчна политика на различните правителства. Повечето експерти очакват темповете на растеж на унгарската икономика да останат над равнището от 5% до 2002г.