В тъмните времена на Димитровска България в едно малко село се ражда първата рожба на младия социализъм - Трудово-кооперативно земеделско стопанство "Пионер". Петдесетина ентусиазирани земеделски труженици впрягат усилията си и се кълнат в лика на вожда да постигнат непостижимото в името на комунизма. Местният партиен комитет назначава председател на кооператива - заслужил партизанин с "чисто минало". Не минава дълго и от партията идва поръчение: "Вашата кооперация трябва да произведе за 1 месец 3 500 кокоши яйца и 65 тона краве мляко". Въодушевен председателят на колхоза спуска заповед, залагайки в своите планове 4 000 яйца и 70 тона мляко - в името на социализма, разбира се.
Амбициозен човек, би казал някой, но как стоят нещата всъщност? В курниците на колхоза се подвизават 100 кокошки и 100 крави. За 1 месец кокошките, колкото и да им се иска, не могат да снесат повече от 3 000 яйца, а кравите, и най-добрата доячка да ги дои, биха пуснали най-много 60 тона мляко. Крайно разтревожена от непосилния план, сръчна звеноводка прави забележка на председателя и предлага намаление на прогнозираните ставки, при което надъханият й шеф я обвинява в подкопаване устоите на социализма: "Животните са съветски, другарко, ако ги заставиш и 5 пъти над нормата ще пускат!".
Така в най-общ план се е развивала България от края на Втората световна война до 1989 г.. И ако говорим за проблеми по пътя й към новите реалности в съвременните общества, то те безспорно са обусловени най-вече от една половинвековна епоха на икономически безпорядък и противоречивост. Стопанската логика при вземането на каквито и да били управленски решения е била постоянно опосредствана от редица политически предразсъдъци. Управленската система като цяло е била разстроена и пригодена към пропагандната машина на развиващите се идеологии. С други думи, на входа на системата се задава едно, на изхода се реализира друго, а обратната връзка докладва на входа, че е изпълнено трето. Постепенно съзнанието на обикновения човек отвикнало от идеята за икономическата целесъобразност и ефективност. Обществото лесно приело драстичното разминаване на поставени цели и резултати, ненужното разрастване на управленския апарат във всички сфери на живота и фиктивното упражняване на контрол.
Така при разпадането на тази предварително обречена система социалистическа България попада съвсем неподготвена в обстановка на разруха и абсолютно неведение относно понататъшното си развитие. В условия на риск и непредсказуемост бяха експериментирани различни модели, следвани чужди съвети без елементарното съблюдаване на регионалните предпоставки за развитие. Управляващите правителства подготвяха закон след закон - кой от кой по-европейски, без да си зададат въпроса, доколко съпоставима е действителността в Европа и у нас.
Именно оттук произтичат и проблемите във всички сфери на живота у нас - от чисто личностните до управленските, които в частност ни интересуват.
Удачно за изследването на управленските проблеми е тяхното разграничаване по групи от гледна точка на основните управленски функции: планиране, целеполагане, ръководене, организиране, координиране, контрол, регулиране, анализ и информиране.
В периода на преход към пазарна икономика ролята на планирането често се омаловажава и причина затова е асоциацията на управленското планиране с деформираното разбиране за централно държавно планиране. Планът обаче е основен етап от съвременното управление и неговото подценяване или пренебрегване е фатално. Скромната 10-годишна управленска практика на демократичните български правителства обаче изобилства с фрапиращи примери за държавническо недомислие по отношение на бюджети, правителствени програми, планове за действие и т.н. Няма правителство, от 1989 г. До момента, което да не е актуализирало поне веднъж бюджета си за една фискална година, няма правителствена платформа, която да е поне 70% реално изпълнена. И дори ако приемем, че актуализацията на бюджетите е признак за гъвкавост на управлението, изниква въпросът за анализа на емпиричните данни.
Настоящото правителство приема плана на Международния валутен фонд за 15% ръст на БВП за 1999 г., в същото време Българската международна бизнес асоциация (БИБА) е категорична, че БВП ще намалее. Разликата в прогнозите е съществена и показва, че едната от страните определено греши.
Крещящи недомислия личат в плановете около реформите в енергетиката. Докато председателя на комитета по енергетика широко афишира предстоящото отделяне на АЕЦ "Козлодуй" от Националната електрическа компания, никой все още не е решил, как ще се финансират проектите по депонирането на енергийните отпадъци, укрепването на реакторите и постепенното им извеждане от експлоатация.
Какво стана със здравната реформа, която трябваше да започне в началото на септември тази година? След ред фалове още на фаза подготовка финансовият министър Муравей Радев обяви нейното отлагане на фодишната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон.
На равнище фирма планирането намира израз най-вече в бизнесплановете. Функцията на тези документи е не да събира прах в офисите на мениджърите, а да бъдат основен пътеводител в развитието на предприемачеството. Колко български компании обаче могат да се похвалят с бизнесплан? А колко от тези, които все пак са си направили труда да изготвят такъв, го изпълняват? Причините за слабата популярност на съвременното бизнеспланиране са много. Рисковата среда, реформите в законодателството, нелоялната конкуренция го правят изключително трудно и почти невъзможно в дълъг срок. Липсата на прецеденти в управленската практика също затруднява мениджърите при анализа на фактите и изготвянето на бизнес програми.
Целеполагането е табу за голяма част от нароилите се през последните години предприемачи и обикновено се свързва с планирането. Разликата обаче е голяма - планът очертава пътя към постигането на поставените приоритети, т.е. основава се на тях. Освен това, друг често срещан проблем са необмислените цели. Схващането, че държавните програми, бюджетите и т.н. са средство за пропаганда кара управляващите да залагат трудно постижими приоритети с чисто популистки характер. Тук достатъчно показателни са планираните приходи от данъци и приватизация на почти всички кабинети от 89-та до сега. В местната изпълнителна власт положението не е по-розово. Наскоро бе дадена гласност на нарушенията на 78 общини, в чиито бюджети разходите надхвърлят планираните равнища с над 66 млн. лв. общо. Община Пазарджик планирала 740 млн. лв. приходи от концесии. Проверка на Министерството на финансите констатирала, че общината не разполага с никакви обекти за концесиониране. Още повече, с парите за заплати на лекари и учители общината пок
рила недостигащите средства от концесии. Кметът на Лозница пък прекалил с командировките - разходите за извънредни пътувания на провинилия се властник надхвърлили планираните с 54%. Всичко това говори за абсолютно своеволие и пренебрежение по отношение на приоритетите в общинското управление. Всеки управленски кадър независимо дали е стопански ръководител или държавник трябва да е наясно с важната роля на ръководенето и координирането в управлението на всички нива. Що се касае до координирането в държавното управление, то издънките на редица министри напоследък доказаха, че такова или няма, или е слабо и недостатъчно. Сам премиерът Иван Костов констатира това в оценката са за вътрешната работа на кабинета и постанови въвеждането на политически кабинети.
Иван Костов на среща с разширения състав на правителството от 17 септември, 1999 г. в резиденция "Бояна": "Качеството на нашето управление е в пряка зависимост от способността ни така да изработваме своите решения, че в максимална степен да изпълняваме обещанията, които дадохме на хората. Това изисква ефективно и модерно управление. Отговорността за него е на политическите кабинети. Повтарям, основната функция на политическите кабинети е да разработват конкретни решения за реализиране на програма "България 2001".
В противоречие на политиката на откритост и гласност първият министър забрани на колегите си своеволни изказвания пред медиите и обществеността.
В конфузна ситуация бе поставено Министерството за земеделието, горите и аграрната реформа. Отпуснатата от Европейската банка за възстановяване и развитие кредитна линия за развитие на земеделието в размер на 50 млн. DM остана блокирана. Кредитите се теглят срещу предоставяне на складови записи от страна на заемателите, но проблемът е, че все още няма достатъчно публични складове, откъдето селските стопани да се сдобият с такива документи. Това разминаване не е нищо друго освен неприятна последица от недостатъчна координация.
"Нема лабаво!", викаше от партийната трибуна именит наш управник от близкото минало с цел да демонстрира категорично, че в партията не ще се търпят нередности. Контролът като управленска функция е не по-малко важен от останалите. Докато обаче в Япония той се възприема като нормален етап в постигането на корпоративната цел, то у нас, дори само споменаването му, кара мнозина да мигат уплашено.
Публична тайна е, че най-фрапиращите злоупотреби от 1989 г. насам се забъркват от държавния апарат. На практика се получава така, че тези, които коват законите и съблюдават спазването им, най-редовно си ги нарушават. През последните десет години прашните лавици на прокуратурата отъркаха стотици дела за зърнени кризи, петролни афери, данъчни измами и др., които се вадят наяве предизборно и се използват в компроматните войни. Спрямо корпоративния сектор контролът също е слаб - кое правителство досега е успяло да събере навреме планираните си данъчни приходи?
Контролирането в контекста на реформата у нас може да се разгледа и от друг ъгъл - в лицето на въведения преди година Валутен борд. Проблемът в случая е, че тази наложителна мярка бе наложена твърде късно. От закритите фондове от рода на Фонд "Енергийни ресурси" и Държавния фонд за реконструкция и развитие бяха вече изтекли милиарди лева.
Колко ефективен ще е контролът зависи до голяма степен и от управленската организация. А когато опре до организиране, специалистите у нас са винаги много. Де да бяха толкова много и успехите им!
През последните десет години българската управленска интелигенция определено се опитваше да следва западните модели. В държавната администрация се създадоха министерства като това на правосъдието и правната евроинтеграция, които имат за цел да реорганизират законодателството, а от там и самата изпълнителна власт според европейските изисквания.
Трудно разрешим проблем, възникнал в периода на прехода не само в България, но и в много други посткомунистически страни, е бюрокрацията. Донякъде тя е наследство от старата закостеняла система отпреди 1989 г., но това не е оправдание за нейното широко разпространение в днешното общество. Социологическо изследване на "Алфа Рисърч" сочи, че 80% от анкетираните българи са убедени, че бюрокрацията е част от спънките на прехода. На оперативно равнище организационни проблеми изникнаха при старта на данъчната реформа, реформата в системата на образованието, културата, здравеопазването и т.н. В щекотлива тема напоследък се превърна реорганизацията на здравното осигуряване. След като не можаха да се разберат по кардинални въпроси като месечните вноски на работодатели и работници, реформаторите деликатно отложиха мъчителния старт и продължиха да се радват на чисто новите лимузини, закупени за нуждите на Здравно-осигурителната каса.
Безспорно периодът на преход към пазарно стопанство е осеян с безброй спънки. Не може и да бъде иначе - управление, в чиито основи няма прецеденти, опит и практика, трябва само да намери верния път към икономически прогрес. Необходимо бе да си изпатим от финансовите пирамиди, за да създадем подходящо законодателство срещу тях. Необходимо бе да изгоним "Rover" от България, за да разберем, че нямаме изгода от политика срещу облекчаване условията за чуждестранните инвеститори. Необходимо бе да фалират половината банки у нас, за да осъзнаем, че банковият мениджмънт не е за хора със средно образование.
Грешките не могат да се поправят, но могат да се повторят! Затова най-полезно в трудния преходен период за всеки управленски кадър, както по върховете на държавната власт, така и в обикновените стопанските предприятия е да се опират на скромния си управленски опит и да внедряват чуждите идеи там, където условията на приложение са съпоставими.
