Реферати
Доклади
Курсови работи
Дипломни работи
Есета
Лекции
... и много други документи

 

 

 
       
Back to Referatite.com     Изтегли



България при княз Борис. Покръстване на Българите. Създаване и разпространение на славянската писменост



България при княз Борис. Покръстване на Българите. Създаване и разпространение на славянската писменост

Към средата на ІХ в. благодарение на Хан Крум и неговите наследници се осъществява политическото обединение на славяните от така наречената българска група обитаваща Мизия, Тракия и Македония. Завършва сложният и дълготраен процес на централизация и изграждане на административните институции а държавата, а това са важни предпоставки за понататъшния й възход Еволюцията на държавната структура от федерация към централизъм създава предпоставки не само за политическо укрепване, но и за едно постепенно и безконфликтно опознаване на двете основни етнически групи - славяни и прабългари.

За Покръстването на българите по времето На хан Борис, за отношенията между България и Византия по това, време, както и за създаването на славянската писменост от братята Константин - Кирил и Методий съществуват многобройни извори. Въз онова на своя произход те се делят на веществени и писмени. Като веществени паметници обикновено служат разкопки на селища, некрополи, някои културни и религиозни средища. Писмените източници, се делят на домашни и чужди, в зависимост от езика на който са написани. От домашните извори най-известни са Балшевски надпис от времето на княз Борис и Старобългарския надпис Чудото на Св.Георги с българина". За отношенията между България и Византийската империя през втората половина на IX в. черпим информация от Отговорите на пата Николай І по допитванията на българите". Други известни писмени извори са Бертинските летописи, фулденските летописи, „Животописи на римските папи" от Анастасий Библиотекар, „За управлението на империята" от Константин Багрянородни,"Царе" от Йосиф Генезий, „Житието на петнадесетте Тивериопулски мъченици от Теофйлакт Охридски, Посланието на патриарх Фотий до княз Борис по църковните въпроси. За живота и делото на Константин и Методий получаваме сведения от Пространните жития на Кирил и Методий, Житията на Наум, Пространното житие на Климент Охридски от Теофилакт Охридски, „За буквите" от Черноризец Храбър и др.

Българските историци отделят особено голямо място на управлението на княз Борис 1 и на извършеното по негово време и с негова помощ историческо събитие: В. Златарски в „История на българската държава през средните векове", П. Мутафчиев в „История на българския народ", В. Гюзелев-"Княз Борис1", Й. Андреев -"Българските ханове и царе VII- ХІVв." В историографията все още е спорен въпро­сът относно годината на покръстването , но историците са единодушни, че управлението на княз Борис е решаващо за цялостното развитие на България в следващите векове.

Към средата на IX в. в българското общество настъпват ярки имуществени, социални и идейно-политически противоречия, породени от напредващия процес на феодализацията. Новата социална структура изисква промени в държавно-административните институции, в правните норми, в отношението на държавната власт към аристокрацията и подвластното селско население.Нормите, моралът и религията на славяни и прабългари не могат да служат като основа на изградилото се феодално общество. Необходима била нова идеология, която да замени старите езически възгледи с по- подходящи за момента схващания. Носител на такава идеология става християнството. Чрез него се узаконявала тезата за подчинението на едни хора

на други.Християнството укрепвало позициите на владетеля Това е напълно в духа на централизаторските тенденции, прокарвани от Българските ханове, както вече се назовават в изсичаните по тяхното нареждане каменни надписи с “титлата„ от бога поставен владетел". Освен, че укрепва позициите"на владетеля християнската идеология допринасия и за укрепването на българската народност, и международния престиж на страната. На езическите държави се гледа с недоволство и пренебрежение. Така България е излага на изолация. Нито Византия, нито немското кралство, а още по-малко Рим могат да се доверят на една езическа държава. Необходимо било да се„избегне тази изолация и страната.да се приобщи към европейския християнски свят. Налагането на християнството като официална религия може да изиграе важна роля и за сближаването на славяни прабългари. Наличието на отделни езически религии е сериозна пречка за осъществяването на този процес и не позволява двете, етнически общности да се слеят окончателно. Наследни на хан Пресиян става хан Борис ([852- 889) Той поема управлението на страната в твърде напрегната и сложна обстановка.

Завоеванията в средно дунавските земи, през първата половина на ІХ в. поставят България във съседство с Немското кралство, Великоморавия и Хърватско и насочва интересите й натам.

През 852г. пратеници на българите пристигат в Майнц при крал Людовик Немски, за да изв1стят за заемането на престола от хан Борис 1 и да изразят готовността му за поддържане на по-рано сключения договор. Заедно с тях дошли и пратеници на моравските славяни. През853 г. настъпва рязък обрат в отношенията между българската държава и Немското кралство. Осъществен е военен съюз между хан Борис и великоморавския княз Ростислав срещу общия враг. Изходът за българите в избухналата война е злополучен. За да изолира българите от моравските славяни, крал Людовик Немски подтиква към война и зависимия от него в политическо отношение хърватски княз Търпимир. Както потвърждава Константин Багрянородни, подходът на хан Борис в Хърватско се оказва неуспешен. Принудени да водят действия на два фронта българите претърпяват тежко поражение във войната с немците, фактът, че през 855г. княз Ростислав е принуден сам да отбива натиска на немците свидетелства, че в следствие на поражението България е заставена да потърси отново сближение с Немското кралство. За външната преориентация има и друга причина,прекомерното засилване на Великоморавия не е в интерес на България, която отдавна се стреми да стане притегателен център на долно дунавските славяни. В резултат от поражението от българо-немската война политическото господство на България в средно дунавските земи и е значително разклатено.

Отношенията между България и Византия влошени през 30-те години на IX в остават все още неуредени и в първите години от управлението на хан Борис. Включването в българската държава на някои територии и обитаващите ги славяни засяга чувствително интересите на империята на балканският полуостров. Заета доста дълго във войната със сърбите в Мала Азия .Византия не може да води война и с българите. През 855-856 г. избухва нова българо-византийска война. Причините са, че Византия иска да възстанови властта си над някои стратегически важни крепости и области, които България владее. Настъплението на Византия срещу България по суша и по море е ръководено от императора Михаил III и от кесаря Варда. В резултат на успешни военни действия по долината на р. Марица, в земите около Странджа и Стара планина и по Черноморското крайбрежие византийската армия завладява филипопол и околностите му, областта Загора и черноморските градове Девелт, Анхиало и Месемврия. Започват българовизантийски преговори, които водят до сключването на мирен договор през 856 т. Сключването на този договор се потвърждава и от арабски Иво. За няколко години българската армия претърпява няколко тежки и унизителни поражения. Сякаш Тангра не подкрепя вече българскоторъжие.

През 862-864г. настъпва ново прегрупиране на политическите сили в Европейския~югоизток. Великоморавия се възползува от вътрешните междуособици в Немското кралство и постига значителни успехи във войната с него. Тя укрепва позициите си в средно дунавските земи, което застрашава българското господство над някои тамошни славяни. По тази причини през 862 г. се изгражда военен съюз между Людовик Немски и хан Борис, насочен срещу великоморавския княз Ростислав. През 8бЗ г. под помогнат от идващите от изток българи, крал Людовик Немски се насочва срещу Великоморавия. При създалото неблагоприятно военно-политическо положение княз Ростислав е принуден да поиска помощ от Византийската империя. А Византия от своя страна, като по­мощник на Великоморавия се възползува умело от неблагоприятни за България обстоятелства. През август 863 т. на Балканския полуостров и в българските земи започва силен земетръс, продължил 40 дни. Освен това годината се оказва неплодородна и българското население страда от глад и други природни бедствия. В началото на септември 863 Византия успява да отстрани временно опасността от арабите на Изток. Така цялата византийска армия е прехвърлена на Балканския п-в. и по суша и по море се отправя на поход срещу България. Заети на северозапад българските войски не могат да окажат необходимия отпор на византийците. Още през есента на 863 г.започват преговори и е сключен т. нар. „дълбок" мир между България и Византия. Българският владетел е задължен да разтрогне съюза си с немския крал Людовик насочен срещу Великоморавия. Освен това той обещава да се покръсти заедно с целия си народ. Единствената придобивка на българите е връщането на областта Загора без черноморските крепости Месемврия, Анхиало и Девелт, които остават във византийски ръце. -Освен конкретния повод, какъвто е поражението, Борис има и други не по-малко сериозни причини да приеме християнството. През средата на IX в. вече е ясно, че бъдещето на Европа е неразривно свързано с универсалната християнска религия Големите сили по това време- Франкската империя и Византия ясно демонстрират силата на Кръста и възможността му за победа. Следователно утвърждаването и победата на българската държавна доктрина също трябва да застане зад победоносния Бог, ако това е цената на успеха. За една подобна решителна стъпка обаче, колкото и да е премислена като цел и замисъл е нужен и решителен човек, който да поема риска да скъса с традицията, да влезе ако трябва в двубой с цялата родова архаика, да поеме върху себе си цялата драма на разрива с миналото. Съвременниците на хан Борис твърдят, че той е такъв човек. И наистина само такъв човек с решителни стъпки, като хан Борис е готов да скъса със старата езическа традиция и да поеме върху себе си последиците от това, каквито и да са те-добри или лоши.

Още преди покръстването християнската религия не напълно непозната на населението в България.Тя прониква дори сред владетелския хански род, какъвто бил случаят с Омуртаговия син Енравота. Най- много привърженици християнството има сред славянското население в Тракия и Македония, което е дълго време под властта на Византийската империя. Включени в пределите на българската държава през първата половина на IX в. , голяма част от местните славяни са вече християнизирани и запазват своята вяра и като български поданици.

Пратениците на хан Борис, които отиват в Цариград през есента на 863г., за да преговарят са покръстени непосредствено след полагането на клетвените обещания.Цариградската патриаршия изпраща заедно с тях в България един византийски епископ и множество свещеници и монаси, които имат за задача да приобщят българите към християнството-Така в началото на 864 г. византийското духовенство започва покръстителската си дейност в България. Хан Борис по известни верски съображения ( и вътрешнополитически) приема тайно християн­ското кръщение. Той изоставя стария си тюркски титул и приемаславянския „княз", а заедно с това получава и името на своя кръстник - византийския император Дйхаил

III. Заедно с Българския княз са покръстени и много други знатни български родове. 0т една страна като причина й Българският владетел да приема новата религия се сочи сестра му, която прекарва дълги години във византийски плен и се завръща във владетелския двор убедена християнка, а от друга - влиянието което оказва върху Борис нарисуваната от живописеца Методий картина на „Страшния съд". За Византия покръстването на българите е голям успех. В него освен победата на Православието империята вижда и политически изгоди. Включването на България в християнския свят я прави член на т. нар. „византийско семейство на народите", за чийто глава императора в Константинопол счита себе си.

По време на покръстването в България твърде много се разпалват религиозните страсти и се улеснява достъпът на други религии и дори ереси.Наред с официално дошлите проповедници на цариградската църква идват и други лица които безразборно покръствах-населението. Поради настъпилия хаос в страната по-късно княз Борис известява папа Николай I, че в България има християни от разни места,' които своеволно разправят много и различни неща. Дори се появяват и арабски проповедници, които предлагат на владетеля да разпространяват сред населението исляма. През този период в страната прониква и павликянството.

За своята бъдеща дейност като християнски владетел княз Борис получава наставления ".от цариградския гръцки патриарх Фотий. Удивителен е стремежът на патриарх Фотий да разкрие пред българския владетел идейните корени на християнството и неговата философска същност. Патриархът дава на българския княз уроци как да ръководи държавата и да се отнася към своите "поданици, фотиевото послание е своеобразен наръчник, който трябвало да служи на българския княз в бъдещата му дейност

Официалното кръщение на българския княз е причина да се надигне болярската и народна опозиция в страната, насочена срещу християнството и проникващото чрез него византийско културно и политическо влияние. Княз Борис е обвинен, че отстъпва от бащината си чест и слава. Недоволството на болярите прераства в бунт, избухващ през|865|".Техни привърженици от десетте комитата се събират в столицата, но са изненадани от бързата реакция на княза. Петдесет и двама боля­ри заедно с родовете им са избити. Дълго време разправата с болярите тревожи съвестта на княз Борис, който получава опрощение на папа НиколайІ. Причините за бунта се крият в предаността на българите към езическите религиозни вярвания и антивизантийски настроения.След потушаването на бунта пречките за по­нататъшното разпространение на християнството се премахват. То става официална и задължителна религия и всякакви опити за връщане на езичеството строго се наказват според Закона за съдене на хората. Според него всяко село, където се извършват езически обреди или клетви се дава с всичките му имоти на Божия храм, а извършващите обредите се поробват. При прелюбодейство на жената тя се продава „през две земи в трета", а на мъжа се налага пост от 7 години и се лишава от правото да посещава богослужебната литургия. В този дух са членовете на Закона.

1 При явното недоволство на боиладската аристокрация от разширяващото са византийско влияние в страната, единственият изход е възможно по- бързото "'създаване на самостойна църква, пряко подчинена на българският владетел. Освен — това десетилетия наред българският народ е възпитаван в недоверие към империята, а сега е принуден да фрмира нравствените си ценности съгласно указанията на 'византийското духовенство. А и от гледище на покръстйтелите, народът приел —християнското кръщение, става подопечен на византийският василевс. В -Константинопол не искат да разберат прагматичните намерения на българския княз, и това го принуждава да търси разрешение на църковния въпрос другаде.

Княз.Борис се стреми да възобнови политическия съюз с Немското кралство й да установи досег с римската църква. На 29.VІІІ.866г, в Рим пристига българско пратеничество, оглавено от княжеския сродник Петър и болярите Иван и Мартин. Те носят със себе си и списък от въпроси (115 или 114) и много дарове. По същото време българският владетел изпраща пратеници и до крал Людовик Немски, които са приети от него в Регенсбург. Между изпратените и до двете места въпроси фигурира основният-може ли българите да имат самостоятелен архиепископ или патриарх, "Отговорите на папа Николай! по допитванията на българите" са истинско огледало на състоянието в България както преди и по време на Покръстването,

.така, по, време на бунта срещу княз Борис. Те свидетелстват за верския хаос настъпил в страната при християнизирането, за затрудненията, пред които е изправен българския владетел, за езическите религиозни вярвания на българите, за социалните и политическите отношения в българското общество, за държавно административото и военното устройство и т.н.В „Отговорите" папа' НиколайІ не пропуска да посочи, че „истинско и съвършено" християнство може да даде на българите само римската църква.През ноември 866г. в България пристигат с. готовите отговори пратениците на папа Николай! начело с епископите формоза Портуенски и Павел Популонски, както и дяконът Мартин. Римската духовна мисия аналогично на византийското духовенство започва да покръства народа. Малко по-късно в страната пристигат и немски духовници, но след като научават за присъствието на римското духовенство, се завръщат обратно в страната си. Княз Борис остава доволен от работата на епископ формоза и предлага на папата да го назначи за духовен глава на Българската църква, но той отказва. Няколкократното отхвърляне на предложените кандидати кара княз Борис да заеме резервирана позиция спрямо новият папа Адриан II. Стремежът му да създаде автономна църква явно не се понравил на Рим, което го насочва към Константинополската църква. А там стават промени. Чрез преврат през 867г. е свален и убит император Михаил, наследен от Василий!. Ведно с това е сменен и патриарх фотий с по-склонния към компромиси със Западната църква патриарх Игнатий.

На свиканият в Константинопол Вселенски събор 869-870 се постига споразумение за изглаждане на конфликтите между Изтока и Запада. Княз Борис изпраща свои пратеници на събора. На извънредното заседание на 4;ІІІ,870г. българската църква е обявена за автономна архиепископия. Тя щяла да се оглавява от лице одобрено от княза. Римското духовенство е отстранено от България. В страната се изграждат митрополии и епископии, започва строеж на храмове и манастири. Княз Борис! не постига всичко, но постига много. "Новопокръстените руси и сърби успяват да извозват самостойни едва няколко века след покръстването си. На княз Борис това се отдава само шест години след християнизацията на българският народ. Но още тогава става ясно и за него и за всички подпомогнали делото на Българската църква, че страната се нуждае и от собствена писменост и въвеждане на говоримия език в богослужението- единствен начин за създаването на автокефална църква.

Поражението на римската църква в Осмия вселенски събор в Цариград не й отнема надеждата, че все още може да приобщи Българската църква. Въпреки всички усилия на папа Йоан VIII, българският владетел не се съгласява да се приобщи България от към Рим, тъй като не желае ново усложнение на българския църковен въпрос. Без да прекъсва досега с Рим, княз Борис не скланя да приеме предложенията на Йоан VIII, тъй като все още държи на решението на Цариградския събор. В стремежа си да придобие Българския църковен диоцез папа Йоан VIII решава да потърси отново сближение с Цариградската църква. Взето е решение да се свика вселенски събор, който да уреди всички спорни въпроси. На този събор свикан в Цариград в края на 879 и началото на 880 г. присъствуват и представители на Българската архиепископия.Взето е важно решение, имащо голямо значение за независимостта на Българската архиепископия:влизащите в нейния състав епис­копи не трябва да фигурират в епархийските списъци на Цариградската патриаршия. Решенията на събора са и последното поражение на римската църква във връзка с българския църковен въпрос.

Първият български църковен глава, архиепископ Йосиф(Стефан), е ръкоположен от цариградският патриарх Игнатий и принадлежи към византийското духовенство. Българската църква е устроена по подобие на цариградската.Средище на българският архиепископ става Плиска. С преместването на столицата от Плиска в Преслав през 893г. се премества и седалището на архиепископа. Негова катедра става Златната църква във Външният град на новата столица. Във вътрешното управление на църквата архиепископът на България е напълно независим Успоредно със създаването на Българската архиепископия започва изграждането и на епископиите и епархиите. Важни функции след архиепископа заемат хората с титлите: синкел, хартофилакс, екзарх, велик иконом, логотет и пр.Наред с приемането на християнството започва строежът на църквите. Често върху основите на езически капища се издигат

  • християнски църкви.С подкрепа на княз Борис Климент изгражда манастира"Св. Панталеймон",-а Наум по същия начин построява манастира"Архангел Михаил". Голям брой от манастирите съсредоточени в Плиска, Преслав и Охрид и техните околности, стават религиозни и културно-просветни средища.

Покръстването със своите последици е от изключително важно значение за по-нататъшното развитие на българското общество и на българската държава. 25 години по-късно в страната се въвежда славянобългарската писменост. С това се подобряват условията за собствено национално развитие на образованието и науката. Християнството-еднаква за всички поданици на монотеистична религия предпоставя по естествен начин сливането и консолидирането на българската народност. Благодарение на християнизаторската дейност на княз Борис! България се превръща в самостоятелно средище на културно и религиозно излъчване за други народи от славянската общност в края на IX и началото на Хв.

Още с появата на славяните на Балканския п-в. отношението към тях става определящо за византийската политика. Опитите й да ги приобщи към имперската общност чрез оръжие, насилствени действия и масово преселение, не дават очаквания резултат. За върховната управа в Константинопол става ясно, че трябва да се търсят други пътища, един от който бил покръстването на довчерашните езичници и създаването на възможности да слушат Христовата проповед на свой роден език. В този смисъл субективните целина византийската външна политика стават предпоставка за могъщо културно извисяване на славянските народи, между които с най-големи шансове е българският.

С учредяването на самостоятелната българска църква се създават условия за напредък в българския духовен живот. Но държавата, която удовлетворява' .изискванията на външнополитическото си ведомство с гръцкият език, а по време на римската духова мисия-с латинският, се нуждае силно и от собствена писменост. За България е твърде опасно масовото използване на гръцкия език, тъй като по този начин се създават широки възможности за византийско проникване не само в сферите на църквата, но и в държавно- политическия и културен живот. Едно от важните средства за борба с това влияние е възможността за извършването на богослужението на славянска език й подготовка на славянско духовенство. В такава обстановка начева великото дело на-първославянските просветители- светите братя Кирил и Методий. Християнската религия и гръцкият език са мощни средства в ръцете на Византия за -приобщаване на славянските държави.

Дълго преди появата на славянската азбука в българската държава се правят опити за създаване на писмени знаци или за пригаждане и използване на гръцката 'и латинската'писменост. Първия етап на писмената култура се изразява в употреба на „черти и резки". Често те се свързват - цели надписи и представляват примитивна графична система, използуван от славяните и прабългарите още при заселването им на Балканския п-в. Поради непрекъснатите взаимоотношения с Византия гръцкият език се използва и в канцеларията на българските ханове, |През VІІІ - ІХв. българските владетели водят на гръцки език кореспонденцията си с византийските императори; прославят своите подвизи върху каменни надписи; известяват извършени строежи и т.н. През 1Хв.гръцкият език се налага като официален и в църковния живот и в богослужението, а н$ само във владетелската канцелария. Латинският език и писменост се използва в България главно за църковни нужди и в богослужението по време на римската духовна мисия през 866-870г. Делото на славянобългарската писменост заслужено

"се свързва най-напред с имената на Константин - Кирил и Методий. Св. Кирил е роден в Солун през 826 или 827 г. в семейството на друнгария Лъв. Майка му Мария въпреки ранното си вдовство успява да даде добро възпитание и образование на Константин и по-големия му брат Методий. По това време Солун е втория по големина и важност център във Византия. Методий е роден през 815 г.Данните за живота и дейността му преди да приеме името Методий се оскъдни. Монашеския му път започва в манастир в планината Олимп. Още от юношески години Константин проявява дарования, които правят впечатление на близките му. Едва

„четиринадесет годишен той започва да пише. Константин постъпва в Магнаурската школа, където негови преподаватели са Лъв математик и бъдещият патриарх фотий. Константин заема високо място в светската йерархия, а по-късно става преподавател в Магнаурската школа и придобива прозвището „философ". Константин осъществява т. нар. „Сарацинска мисия" при арабите, в резултат на което са освободени много византийски военнопленници. След тази мисия той се усамотява при брат си Методий. Той и брат му Методий са натоварени с т. нар. „Хазарска мисия". Но тя не постига много, тъй като много малко хазари приемат

Християнско кръщение Те имали право на избор на вярата си. , По време на своето пребиваване в манастира двамата братя се отдават изключително на книжовна дейност. От Пространното Климентово житие разбираме, че именно тогава те започват усилена работа по съставянето на славянската азбука. Те приобщават към своите занимания и малък кръг ученици. Съставената през 855 п. от Константин философ славянска азбука е глаголицата. Тя е първото славянско фонетично писмо, изцяло съобразено с особеностите на езика на славяните от българската група. Резултатите от първоначалната дейност на двамата братя намира широко приложение сред славяните. Данните за това се съдържат в Краткото Кирилово житие. В него се разказва за покръстителската дейност на Константин философ/Тази мисия разкрива първоначалното намерение "на двамата братя да посветят плодовете на своето дело на славяните, за да ги приобщят към християнската религия. Когато през 862 г. се оформят Немското кралство и България срещу Великоморавия, княз Ростислав иска от Византийското духовенство да му изпрати проповедници на христово учение. През есента на 863 г. Кирил и Методий и техните ученици потеглят за Великоморавия, където са посрещнати с големи почести от княз Ростислав. С негова помощ двамата братя създават Великоморавската книжовна школа, в която подготвят бъдещите просветители сред моравците. Дейността им тук продължава около 40 месеца, след което са обвинени че проповядват на „не свещен" език и заминават за Константинопол,за да получат указания за бъдещата си дейност.

Междувременно Константин и Методий получават покана от папа Николай I да се явят в Рим. През декември 867 г. те пристигат там заедно със своите ученици и са посрещнати тържествено от папа Адриан. Славянската писменост и книжнина получава пълно признание от страна на папството. Славянските просветители и техните ученици отслужват в различни римски църкви литургии на славянски език в чест на пренасянето на мощите на свети Климент Рилски, на апостол Павел и др. Дългите преходи се отразяват зле на здравето на Константин и той се разболява. Петдесет дни преди смъртта си приема ш\лето, е което остава в паметта на поколенията- Кирил. Той умира на (14.02.869 . на 42 год. възраст. Погребан е в църквата „Сан Клементе". След смъртта на св. Кирил папа Адриан II изпраща Методий като епископ на славяните при княз Коцел. Епископ Методий получава изрично нареждане да чете Евангелието на латински, а след това на славянски, но той не спазва тази заповед и затова е осъден. Методий е изпратен в манастир в Германия без знанието на папата. Там преживява близо 2,5 тежки години . След като узнава за това папата съдейства за неговото освобождаване. Като компенсация за тежките години Методий е ръкоположен за архиепископ на Великоморавия. Папата му забранява да проповядва на славянски, на той не се съобразява с това и отново е изправен пред църковен съд, където се защитава великолепно. Предусещайки края на дните си Методий ръкополага за свой заместник един от най- даровитите си ученици-Горазд. На 06.04.885 Г.Методий умира *~и е погребан в съборната църква във Велеград Съставянепшаславянската азбука исъздаването на славянска богослужебна-кнйжнина на старобългарски език неостава тайна за кнаяз Бориз и приближените му. Много исторически факти свидетелстват, че още преди идването на учениците на Кирил и Методи в България се правят опити за християнска проповед и богослужение на славянски език. В краткбто Кирилово житие се отбелязва, че преди хазарската си мисия Кирил покръства на р. Брегалница 54 хил. български славяни и проповядва сред тях на родния им език. Едни кратко сведение в Пространното Климентово житие позволява да се допусне, че при своето пътуване за Цариград през 881- 882 г. Методий и неговите ученици минават през България, при което българския княз Борис за пръв път има възможност да се запознае (за пръв път) с делото им. След смъртта на Методий неговите ученици са изгонени от Великоморавия по най-жесток начин. Горазд най-вероятно е убит. А Климент, Наум и Ангеларий стигат до мисълта да му потърсят убежище и закрила за своята дейност при княз Борис. Климент, Наум и Ангеларий достигат до дунавската крепост- Белград, а оттам са изпратени в Плиска. Учениците не остават разочаровани, тъй като княз Борис им създава най-благоприятни условия за работа над книгите. Те получават одежди, жилища и всичко необходимо. При пребиваването си в Плиска, Климент и Наум са настанени в дома на болярина Есхач, а Ангеларий- в дома на болярина Чеслав. Но скоро Ангеларий умира. През 886 г. в България пристигат и други прогонени от Великоморавия Кирило-Методиеви ученици. Откупени като роби от случайно присъстващи във Венеция византийски пратеник те се озовават в Константинопол. Императорът Василий I се отнесъл благосклонно към тях и не забранява на някои от тях да заминат за България заедно със сина на княз Борис-Симеон. Българският княз решават да се създадат две културна-просветни средища, едното в областта Кутмичевица с център Охрид, а другото в североизточна България с център Плиска. Климент заминава за областта Кутмичевица, а Наум за Североизточните райони!

Климент принадлежи към първоначалния кръг ученици на Кирил и Методий. По време на великоморавската мисия, той е един от най-изтъкнатите дейци редом с Горазд, Наум, Ангеларий и Сава. За да улесни дейността на Климент в Кутмичевица, Княз Борис извършва някои промени. Хората в тази област получават нареждането да го удостояват с дарове и да му помагат. Неговата основна задача е да обучи на славянска грамотност и книжовност църковен клир, който да извър­шва богослужението на старобългарски език. Център на дейността на Климент е построения от него манастир в Охрид „Св. Панталеймон". Климент разпространява със своята дейност славянската писменост и книжнина, обучава многобройно духовенство, което да извършва богослужението на старобългарски, създава книжовна школа с богати традиции и възможности - Охридската, разгръща широко манастирско и църковно строителство, с което съдейства за окончателното изкореняване на езичеството, обогатява старобългарската книжнина с нови произведения. През 893 г. заедно с ръкополагането си за епископ Климент получава и длъжността екзарх на югозападните райони (Македония и Родопите). ""Независимо, че поемат грижите за църковната уредба на тази област Климент Охридски продължава литературните си занимания. Пространното житие а Климент съдържа явни следи от своя първообраз, написан от ученик на бележития просветител - свидетел на делата и подвизите му. Климент Охридски починал на 27.07.916г. и е погребан в предната част на притвора на църквата в манастира „Св. Панталеймон". Светлият образ на Св. Климент Охридски освещава началото на славянското християнство. Той се старае всячески да подобри икономическите условия на живот в своето изостанало паство. В Охридската книжовна школа е натрупан един внушителен фонд на славянската писменост, който в продължение на векове генерира културна енергия от Стара планина до Урал и от Тракия до балтийско море. Първоначално Наум извършва църковно проповедническа дейност в столицата Плиска. Съдейства за изграждането на църковна организация и за налагането на богослужение на славянски език. С подкрепата на княз Борис, Наум създава в Плиска книжовна школа, имаща за център манастира край Голямата базилика. Когато през(893г. Климент е ръкоположен за епископ в Охрид е изпратен презвитер Наум да замества. След 7-годишно учителствуване в Деволската епархия Наум се оттегля в построения от него през 900-та година манастир „Св. Архангел Михаил", преименуван „Св. Наум" в чест на именития български просветител. На 23 декември 910 г. Наум починал и е погребан от сподвижникът си Климент Видна фигура в организацията на книжовния живота Плиска, а след преместването на столицата - и в Преслав е братът на княз Борис - Черноризец Докс. А след него и Константин Преславски, Йоан Екзарх. В оживената книжовна дейност се включва и Симеон -синът на Борис, който се очертава като един от големите книжовници в Плисковско-Преславската школа. При своето пристигане в България преките ученици на Кирил и Методий пренасят тук глаголическата графична традиция. За това свидетелствуват редица извори: Киевски листове, Синайски требник, Зографско евангелие, Рилски глаголически листове, а също и много надписи по стените на Златната църква в Преслав. Климент и Наум обучават по глаголицата своите ученици, но в Плисковско-Преславската книжовна школа се извършва реформа.

Тя засяга както стила на глаголическата графична система, така и глаголическият правопис. В края на IX в. и началото на Х в.се оформя кирилицата За основа служи гръцкото писмо, като за липсващите в гръцката азбука славянски звукове се използват букви от глаголицата. Към буквите от гръцката азбука (24))се прибавят и 14 глаголически букви, и така първоначалната кирилица има смесен-гръцко-глаголически облик. Кирилицата успява да се наложи над глаголицата и става официална държавна графическа система, използувана за светски и църковни нужди. Кирил и Методий създават литературния старобългарски език на диалекта на солунските славяни, който е от източнобългарски езиков тип. Истински строители на старобългарския книжовен език са К. Преславски, Ч. Храбър от времето на Кирил и Методий старобългарският език се възприема и от другите славянски наро­ди, като се видоизменя във фонетично отношение. Благодарение на дейността на Кирило-Методиевите ученици и на княз Борис като техен покровител гръцкият език в богослужението се заменят със славянски, подпомага се процеса на изграждане на единната българска народност. За дълго време България играе ролята на най-крупен център на славянската книжовност и култура в Европа. Важен момент, който поставя началото на сливането на славяните и прабългарите в една народност е създаването на българската държава през 681г.

Съществена стъпка към сближаването на прабългари и славяни е Крумовото "законодателство и реформата, на хан Омуртаг, която слага край на териториалната им обособеност. Решителна крачка, която ускорява асимилационния процес е и Покръстването на ,българите през 864г. Новата вяра налага нов и общо задължителен за всички поданици на държавата морал, еднакъв начин на живот Тя премахва пречките за ; сключване на смесени бракове между славяни и прабългари. Съществено значение има и приемането на славянската писменост. Благодарение на просветната дейност разгърната в Охридската и Преславската школи се създават книжовни творби, които намират разпространение във всички краища на страната. Със създаването на българската народност се утвърждава и общо название за всички, които принадлежат към нея - „българи". Първоначално с името „българи" се наричат само съплеменниците на хан Аспарух, а славяните наричани с общото название „славяни", тъй като все още двете общности живеят сравнително обособено в държавата. Но към средата на IX в. името „българи" се утвърждава за цялото население на страната т. е. и за славяните.

Началните стъпки на българското просвещение и разпространението на славянската писменост дават обилни плодове. България не само спасява епохалното дело на Св. братя Кирил и Методий, но и става център на славянската култура - третата по важност в средновековна Европа.

Ранно българско възраждане

Своеобразята на българското развитие през ХVІІІ-ХІХ в. определят и българския исторически феномен на реализиране на националноосвободителната антифеодална буржоазно демократична революция. Тя протича в условията на преплитане на външни и вътрешни противоречия, с участието и вмешателството на Великите сили~и балканските съседи на българите те непрекъснати драматични обрати в дипломатическите игри, действия и въоръжени конфликти в хода на решаване на балканския кръг от проблеми на Източния въпрос. Историческите извори биват домашни и чужди. Сред запазените домашни извори на първо място по-значение се откроява.групата на архивните материали. Това са лични и обществени архивни колекции и сбирки, съдържащи материали за дейността на политически,' обществени и културни дейци, участници в националноосвободителното движение търговци издатели на вестници, писатели и т. н. Тези материали се съхранявате Народна библиотека „Кирил и Методий", в Научния архив на БАН Архива на Светия Синод на българската църква и т. н. Също така са запазени Множество български книги и периодичен печат. вестници и списания. Запазени са и редица спомени на възрожденски дейци. Също така има и. запазени веществени паметници от възрожденската епоха-етнографски материали оръдия на труда, облекло и т. н. Изследователите ви Възраждането все по-често прибягват и до използуването на

чужди„ извори.Най-внушителна е групата на османо-турския изворов материал. В нея се съдържат държавни документи от местната и централната администрация, на военните и съдебни органи, на религиозните ислямски учреждения в българските земи. На второ място се поставя гръцката документация-материали от Цариградската гръцка патриаршия, гръцките училища, търговски фирми и много др. Те ни дават информация за взаимоотношенията между българи и гърци през Възраждането. В рускоезични архивохранилища и библиотеки се съхраняват множество извори, а.също така и в редица западноевропейски страни. Зараждането на модерната българистика, наша и чуждоземна, се реализира в прехода от Средновековие към Ново време. През XVIII и XIX в, под влияние на засилилото се националноосвободителното движение на балканските народи се забелязва видимо оживление сред научните, културните и политически кръгове на Балканите, славянските страни и Западна Европа.

През XVIII и началото на XIX в. за историческата българистика натежават произведенията на немската, италианската .и изобщо западноевропейската историография, докато през втората и третата четвърт на XIX в. центърът се премества в Чехия, Словакия и Русия. Общата историческа съдба през вековете създава благоприятна почва за вечно живия интерес у Южните славяни към техните съседни народи. Плод на този закономерен интерес е значителното присъствие на българската историческа тема в книжнината на сърби, хървати и словенци през XVIII и XIX в. Още през епохата на Българското възраждане в книжовните трудове на Васил Априлов, Георги Раковски, Петко Славейков, Спиридон Палаузов и Марин Дринов се съдържат някои оценки и постановки за исторически събития, факти и личности от тогавашната действителност и близко минало. Но за истинско развитие на историографията за Възраждането може да се говори едва от годините след възстановява българската държава през 1878 г. В първите години преобладават историко-мемоарни изследвания, както и публикации на документи. Захари Стоянов, Иван Вазов и Стоян Заимов създават значими книжовни постижения,.Истински поврат към научно критични проучвания извършват Димитър Страшимиров, Иван Шишманов и Боян Пенев. След Първата световна война се откроява д-р Иван Сакъзов, Петър Ников, Христо Гандев, Михаил Арнаудов и др. Благодарение на трудовете реализирани от Д. Косев, Ал. Бурмов, Н. Генчев, Хр. Христов, Б. Цветкова сега българската историческа наука за Възраждането е водеща по отношение на чуждестранната историческа българистика. Периодът от XVIII и началото на XIX в. в българската история е получил названието Ранно възраждане в историческата наука. Той има конкретни измерения в икономическата, социалната, националната и политическата област.

Разлагането на вренно-ленната система, започнало през предните векове, но представляващо през ХVІІІ в. един вече необратим процес, се дължи на посдедиците от неуспешните войни на Османската империя, засилване на връзките й с развиващите се европейски държави и вътрешното развитие на градското и селското стопанство в рамките на империята. Пораженията във войните водят до ограничаване на притока на нови земи и средствата, които постъпват от тях.

Земята все повече започва да се превръща в частна собственост това води до разлагане на военноленната система.

През XVIII и началото на XIX в. българските земи заедно с цялата икономика на империята преживяват процес на важни стопански промени и тук военно-ленната

система рухва; Спахиите и другите лица от служебната аристокрация започват да

се отклоняват от задълженията си към султана и се стремят към частна собственост на земята, която става сигурен източник на богатства и търговски стоки. Появяват

се поземлени владения, които чрез покупко-продажба, чрез заграбване или чрез допълнителна разработка на пустеещите земи се оедряват и се превръщат в т.

нар. чифлици Тези стопанства произвеждат според възможностите на климата и почвата главно за пазара - за градовете или за износ. В тези стопанства се ползува

наемна работна ръка, производството се свързва с пазара, те се предават в наследство й могат да се продават. Засилването на интереса към земята въвлича в покупко-продажба все повече и участници, намиращи се в рамките на селищата -градини, лозя, бостани и до. При бавния процес на създаването на едри стопанства в българските земи не се набюдава обезземляване на селячеството. Напротив, поради данъчната политика на държавата и поради наличието на много свободна земя огромната част от българските селяни през XVIII в. успяват да запазят, а някой дори да увеличат своите земи. Това се дължи и на една глуха, но много упорита селска съпротива, изразена скриването на тъпий е, в многоброини съдебни процеси, а понякога и в кръвопролития. Макар и общо взето да запазвали своите земи, вледения и тапии, в процеса на разложението на спахилъка и на създаване на едри земеделски стопанства селяните били лишени от плодородните земи, намиращи се в непосредствена близост до големите консумативни центрове, върху които главно се създавали чифлиците. Засилвала се експлоатацията върху селяните. Наред с традиционното му ограбване селячеството през XVIII в. става жертва и наловите земевладелци. Проникването на стоково-паричните отношения в селското стопанство води към увеличаване на данъците. Земевладелците и спахиите въвеждат паричните налози, чрез които събират средствата за лични нужди или за обновяване насвоите стопанства.

Развитието на стоково паричните отношения дават възможност на селяните да участват, макар и твърде ограничено, в покупкопродажбата на земята.

Стопанските промени през XVIII в., предизвикани от властното проникване на стоково-паричните отношения в икономиката на българските земи, дават тласък на развитието на земеделското производство. За нуждите на градското население, което постоянно нараства се произвеждат вече значително повече продукти, преминава се към добив на технически култури, налагат се изменения в оръдията на труда. Като самостоятелен отрасъл се обособява търговията с животни.

Стоково-паричните отношения засягат най-чувствително градското стопанство През ХVІІІв. занаятчийското производство започва да се развива твърде интензивно. Това се дължи на порасналите потребности на вътрешния пазар и от широката международна обмяна. Появяват се нови занаяти и ръчни производства. В много градове, свързани с центровете на българското животновъдство, се развива кожарството и кожухарството. Слагат се основите на металодобиването й главно на железодобива. Бързо се развива копринарството, което стимулира бубопроизвбдството. Усъвършенстват се старите занаяти

абаджииството и гайтанджииството. По-бързите балкански реки се появяват нови долапи и чаркове. Връзката с градската корабостроителна промишленост стимулира производството на корабни въжета, смоли и катран, на платна и дървен материал. Българските занаятчии започват да произвеждат '"значителна част от промишлената продукция необходима за населението, за Османската империя и за износ навън от нея. Тази тенденция съществува трайно и въпреки че е смущавана от редица неблагоприятни вътрешни и външни фактори и обстоятелства, като анархия, беззаконие, дискриминация и конкуренцията тя продължава до Освобождението на България през 1878 год.

Възраждането на градския живот на базата на занаятчийското стоково производство предизвиква дълбоки икономически политически и културни изменения, които дават нова насока на българското развитие. Тези изменения още към края на XVIII в. довеждат до натрупването на свободни капитали и до създаването на първите едри предприятия под формата на разпръснати манифактури главно в областта на текстилното ръчно производство.

Развитието на стоково-паричните отношения стимулира търговската обмяна в българските земи. В началото на ХVІІІ в. османската империя е въвлечена плътно в обордта на европейската търговия. Европейските капиталистически държави започват да се интересуват от Ориента вече не като поле за бойна слава, а като сфера за търговия и стопанско влияние Първо място заема Франция, която до 1789 г. увеличава четири пъти оборота с Турция и Леванта.

По същото"време английските търговски фирми започват усилена конкуренция с Франция. След Пожаровацкия договор от 1718 г. в конкуренцията се намесва и Хабсбургската империя. Продължава да се върти и традиционната за българските земи дубровнишка търговия, а в края на XVIII в. на балканските пазари се появява и руския търговец.

Постепенно в този оборот са въвлечени и българските земи. Френските и английските проникват в Македония и Тракия чрез Солун, Цариград и Кавала, а австрийските по сухоземния път Виена - Пеща и Белград, както и през Трансилвания и Влашко, а по море, през Фиуме и Триест.

Развива се и вътрешната търговия. Тя се осъществява, чрез седмичните или празнични пазари и има за обект главно консумативните стоки. Постепенно наред със седмичните пазари започват да се провеждат големи годишни или сезонни

панаири

Към края на XVIII и началото на XIX в. в българските земи, които съставляват около 1/12 от територията на Османската империя, се превръща в интензивна

търговска област, която осъществява близо 1/5 от търговския оборот на империята. Основна маса в селото остават т. нар. раетски или свободни селяни-притежатели на раалични по размер поземлени участъци, които обработват с помощта на многобройната си челяд. С появата на чифликчийството се появяват нови обществени групи, които наемат и обработват чифлийска земя. Според начина на наемането те се наричат изполичари и кесимджий. Изполичари съселяни, които" наемат земя за обработване срещу половината от произведената продукция. Кесимджийте пък наемат земя срещу предварително определяне на продукцията, която ще отстъпи на притежателите на земята. Появяват се и ратаите, които се превръщат постоянни или временни наемници в селското стопанство. Те не са хора, напълно лишеният земя Ратаите са хора със съвсем малко земя или младежи, произлизащи от многобройните семейства, поради скритата безработица. Началото а Възраждането отбелязва дълбоки промени и в социалната структура на българския град. Тук сред занаятчиите, обединени във възродилите се еснафски

организации, започват да се оформят не само по квалификация и старшинство-майстори, калфи, чираци, но и по имуществено-социален принцип. Сред търговците също~настъпва по-бързо разслоение на дребни, средни и едри търговци, прекупвачи, посредници, предприемачи. Измежду по заможните граждани, едри търговци и занаятчии, както и на соло сред забогателите селски стопани, започва бавното укрепване на българската буржоазия. Нейните представители ''стават инициатори и оглавяват политическите, културни и духовни движения в българските земи през-Ранното българско възраждане.

Политическите движения и прояви на българите през Ранното възраждане се изразяват под формата на симпатии стремеж към подкрепа на враговете на

"Османската империя в многобройните войни Австрия и Русия, както и на организиране на отпор и самоотбрана на българските селища в годините на

междуособиците и анархията в империята.

Културно-духовното раздвижване сред българското общество през Ранното възраждане'обхваща Засилване на интереса към образованието с преобладаване' на светски и народностно български елементи, като израз на прагматизма и~ желанието за ограничаване от другите народности и националности в Османската империя.

През ХVІІІ в. просвещението обхваща цяла Европа като приема различни форми и се видоизменя според историческите условия в отделните страни. Излязло от Англия една от класическите страни на първите буржоазни революции и оплодено от идеите на великата Френска революция просвещението прониква в Югоизточна европа.

Свобддолюбивите и хуманни идеи на европейското осемнадесето столетие в конкретните балкански условия свързват освободителните пориви на непрекъсващата борба за отхвърляне наосманското владичество и възстановяване на собствени държави на балканските народи. Проникването на идеите на Европейското просвещение в българското възрожденско-.общество "Започва още поез-ХVІІІ в.-Като най-добър, пример се сочи делото на Паисий Хилендарскй в което местните условия се преплитат с външни влияния - на първо място с просвещенските мотиви.

Промените в икономическия живот и в социалната структура на българския народ през първата половина на ХVІІІ в разширяването на неговите духовни интереси и на ръзките му с народите на другите страни водили към зараждането на българската националноосвободителна идеология. Нейн основоположник е великият български патриот и хуманист Паисий Хилендарски. Той не е единствения книжовник през ХVІІІ в. през този период рабртят преписвачи и творци на богослужебна и светска книжнина, появяват се Партений Павлович и Христофор Жефарович. За разлика от всички други обаче, Паисий най-добре успява да улови потребностите и нуждите

на българското историческо развитие и да ги отрази в своята безсмъртна творба

„История славянобългарска". Кратките биографични данни за Паисий Хилендарски, с които разполага историческата наука. позволява да се доловят моментите в неговия живот в които той израства като най-изтъкнатия български книжовник, дал на българите тяхната >/—възрожденска история. Роден както се предполага, в Банско през 1722. Паисий учи в килийно училище в Рилския манастир, след това е монах в Блгарските манастири,,Хилендар" и „Зограф" в Света гора - „Атон" на Халкидическия " полуостров. По време на странстванията му из българските земи като таксидиот за събиране на помощи за манастира Паисий се запознава с положението на Българите издирва писмени, паметници за тяхната история. На първо място обаче подтик и стимул за даването на книжовен труд с историческо съдържание —у него е обществения и културен климат на атонските манастири. През XVIII в. Зографският и Хилендарският манастири се превръщат в общонационални институции, които действат внушително на поклонниците от всички краища на българските земи чрез архитектурата, изкуството и духовната традиция запазени през вековете. В светогорските манастири през ХVІІІ в проникват и просвещенски идеи - плод на една по-висока култура и образование.

От изворите, използувани при написването на „История славянобългарска", на първо място стоят грамотите на българските царе вторият най-важен домашен извор използувани при написването на историята са житията на български и други православни светци. Житията на Патриарх Евтимий за Иван Рилски и за Петка Търновска, Паисий използувал много данни за българската история от тези жития. При написването на своя исторически труд Хилендарският монах е използвал значителен брой извори непубликувани и публикувани, ползвани и от други автори, както и исторически съчинения и друга литература от български и чужд произход. Други най-важните са книжовните трудове на Цезар Бароний за историята на църквите и Мавро Орбини за историята на славянските царства, които Паисий ползува в руските им преводи. Паисий успява да обедини и преработи през собствения си светоглед разнородния материал и да състави едно стройно изложение на българската история. В хода на изложението той формулира редица идейни постановки и основни изводи, които влизат в златния— фонд на новата българска историография "

„История славянобългарска"се състои от увод предисловие, седем глави и автобиографично послесловие. Първото предисловие, което не оригинално, а е заимствано от книгата на Цезар Бароний, е посветено на ползата от историята. Второто предисловие вече изцяло оригинално, представлява изложение на наш национално политическите идей—на-Паисий Хилендарски То е написано в публицистичен, приповдигнат тон, приканващ родоотстъпниците и осъзнатите българи да знаят и да се учат по родната си история. Повествованието за ~българската история Паисий започва от най-древни.времена времето на легендарнйя потоп, проследява образуването на славяно-българската държава, нейното героично отстояване в борбата със силни врагове - главно Византия и "завършва с падането под османска власт Паисий не отделя специален дял от Историята за Българския народ в периода на робството - сведения за него са пръснати в другите части на труда. Политическата програма на Паисий Хилендарски изразява убеждението на нашия възрожденец, че българската народност трябва

да се запази и в тежките условия на робството и да се бори зо една по-сетнешна

реализация на политическото и културно-духовно поле. В духа на просвещенските си идеи той счита, че обособяването трябва да обхване културната област - езика, писмеността, просветата, културно-историческото наследство. С духовното си отделяне българите ще отхвърлят църковната упека и културното влияние на ' гърцизма-и ще възстановят духовната си самобитност

Идеите на западно-европейското Просвещение намират своебразен израз в политическата ценностна система на Паисий. В история славянобългарская се провъзгласяват право на българския народ за свобода и равенство, за свободно културно и политическо развитие. „История славянобългарска" поставя началото на новата българска литература. Под знака на Паисиевите прозрения се развивали най-будните български книжовници от втората половина на ХVІІІ Софроний Врачански, Алекси поп Велкович Попович, Никифор Рилски, Стоян Каванлъшки, Дойно Граматик, поп Пунчо и други един Алекси Велкович Попович е един от първите преписвачи на Паисиевата история (в Самоков през1771г.), книжовник с будно национално чувство, изразено в преписката му към Паисиевата книга.

През 1772 Никифор Рилски направил препис на История славянобългарска

по Самоковския препис от 1771 В село. Каванлък. Търновско, поп Стоян Каванлъшки преписал през(1783г.) Лаисиевата история по втория Софрониев препис от 1781г., което го представя като пряк последовател на Софроний Врачански. Учителят в Елена Дойно Граматик също подготвя препис през 1784 г. от „историята".

Най вйден продължител на делото на Паисий е Софроний Врачански. Неговата дейност заема важно място в развитието на българската литература и култура на прелома между XVIII и ХІХ, Софроний е роден. през 1739 в Котел.

Виден представител на котленската школа бил поп Милко Котленски, който бил вероятно учител и на поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански). Това е рождението име на Софроний Врачански. Той произхождал от заможно 'джелепско семейство. Баща му търгувал с добитък в Цариград, обаче малкия Стойко имал нерадостно детство -"майка му умряла," когато той бил на три години, а след десет години умрял и баща му. С неговото отглеждане се заема чичо му и стринка му, които нямали деца, но наскоро и те умират Макар и постъпил късно на училище - девет годишен, Стойко проявил бързо способностите и прилежанието.силВ Котел имало килийноучилище, което Стойко посещавал в продължение на 4 години. При слабо развитата грамотност през средата на XVIII в. това се считало за сериозно образование. Тъкмо за това на Стойко било предложено да стане свещеник. Ръкополагането му станало през 1762 г. Другите свещеници, които били необразовани му завиждали, ~ намразили го и постоянното клеветели пред гръцкия архиерей. Нещастията тук го

следвали едно след Друго Върху поп Стойко се струпала и друга беда. Той бил обвинен, че в неговия двор и в негово присъствие била извършена незаконна продажба на овце; подкаран бил за Одрин и жестоко мъчен. Успял да се освободи чрез голям откуп. През 1794 г .Поп Стойко отишъл в с. Арбанаси, където живеели

синът~му Иван и внуците му. Тук се случило много важно събитие. Търновският митрополит предложил на поп Стойко да стане епископ на Врачанската епархия. Поп Стойко се съгласил след известни колебания. Той бил с авторитет на образован свещеник Ръкоположен рил за врачански епископс името Софроний на 16.09.1794

Софроний започнал книжовната си дейност още като свещеник. Софроний имал възможност да запознае не само с гръцки език и гръцки книги, но и с български ръкописи в Котел и по други те места, където е обикалял и живял. След двата преписа на ..История славянобългарска" през 1775 г. отишъл в Света гора, където

прекарал 6 месеца. Влиянието на Паисий тук изиграло важна роля. Освен Паисиевата история Софроний преписал" дамаскин, три часослова. молитвеник. един сборни и др Преписите на Паисиевата история го свързали с националното движение, начало на което сложил хилендарския монах. Във Врачанската епархия, в която прекарал около шест години го посрещнали много добро. Обаче тук често се бунтували кърджалиите. Пострадали от кърджалийски нападения и семейството на Софроний в Арбанаси. Там били разграбени и неговите книжа. Във Видин

Софроний Врачански бил принуден да остане три години (1800-1803). Затворен тук

' той имал възможността да отдели повече време за книжовна работа. Във Видин е могъл-па намери гръцки и сръбски книги, които са разширили неговата философска литературна култура тук се формирали окончателно неговите просвещенски идеи, а също и възгледите му за езика. От преписване на книги минал към превеждане

и побългаряване Във Видин Софроний написал два сборника през 1802 г. За Първият сборник той отбелязва, че книгата му може да бъде четена направо в черква. защото е написана на простонароден език. В сборника били вмъкнати и откъси от 'старобългарски произведеция (от Презвитер Козма и Константин Преславски). Втория сборник е с по-разнообразно съдържание. Тук писателят изразявал 'открито своите просветителки-възгледи. като възхвалявал разума и знанието и приканвал българите да отварят светски училища През Юни 1803г когато Софроний напуснал Видних отправил към Крайова, след двадесет дни се озовал в букурещ при внуците си, които учели в Бейската академия.-Софроний останал в Румъния до краия на живота си починал е през септември 1813г. 1806 Софроний отпечатал една забележителна книга, която му донесла необикновена известност - „Неделник

със своето пополярно изложение с прякото си обръщение към читателите с разглеждането на нравствени въпросни от всекидневния живот на човека съчинението се превърнало в необходима за епохата книга. „Неделникът" изиграл

'още една важна роля поставил началото на новобългарската книжовна книга

В Букурещ Софроний написал и своята автрбиография - „Житие и страдания грешното Софрония. Това е едно от най-бележитите литературни произведения през XIX в. Попаднал в Русия автобиографията останала дълго време в ръкопис за първи път била обнародвана в „Дунавски лебед" през1861 от Ръковски Тя имала характер на доклад за живота на българския епископ й за тежкото положение на българите отвъд Дунав. Актуалното значение на книжовния труд на Паисий личи от продължителния и жив интерес към историята и от влиянието през епохата на възраждането. Известни са около 60 запазени преписа и преработки на „История славянобългарска" през 1844г. Христаки Павлович публикува в Будапеща първото печатно издание на Паисиевата истерия под името „Царственик". С основание се счита, че няма друга книга от епохата на-Българското възраждане с такова значение за българите, за осъзнаването им като нация. През Ранното българско възраждане се слага активно начало на борбите за национално-културна автономия, национална църква и политическа свобода и независимост.

Съединението на Княжество България с Източна Румелия 1885 година

Руско-турската война от 1877-1878 г. допринася не само за извозване на националната независимост на България, но открива и пътя за нейното сво6одно

развитие В същото време върху това развитие оказват съществено влияние редица възпрепятстващи фактори на първо място сред тях са решенията на Берлинския конгрес от 1 юли 1878 г., категорично отхвърлящи предварителните договорености, от СанСтефано (19февруари (3 март) 1878г.). Новоосвободена България е разпокъ­сана на няколко части и в пределите на освободеното Княжество остават само земите на днешна Северна България и тогавашния Софийски санджак. На второ място - пак по силата на решенията на същия конгрес, България е принудена да поеме част от дълга на Османската империя към големите западноевропейски държави. Като васална по отношение на своя пет вековен поробител страна, тя е заставена да поеме и т. нар. режим на капитулациите, наложен на Османската империя също от западноевропейските страни.

Разпокъсването на възобновената българска държава от Берлинския конгрес предизвиква широко протестно движение във всички краища на българските земи.

,Най-ярка е неговата проява е Кресненско-разложкото въстание от 1878-1879 Макар.

че то завършва без успех идеята за обединение на български народ не угасва. Още през 1880г. до инициатива на управляващите среди-в-Кцяжество България"и в

източна Румелия се полагат основите надзайна организация. която си поставя за, цел обединението на разпокъсаните части в една целокупна България.

3а съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. и за неговата защита черпим информация от многобройни исторически извори. В зависимост от своя произход те биват веществени и писмени. Писмените извори се делят на чужди и домашни въз основа на езика на който са. написани. Сред запазените домашни извори на първо място се откроява групата на архивните материали. Това са лични и обществени архивни колекции, съдържащи материали за дейността на видни обществени и политически дейци взели участие в съединиската акция. За голямото вълнение обзело българите около Съединението научаваме от Дописката на Захари Стоянов във вестник „Борба" от 3 септември 1885 Г. За признаването на обединението от княз Александър I доказателства и запазената негова Прокламация за българския народ за провъзгласяване на Съединението. За приемане на обявената от Сърбия война пак ни дава сведения. Прокламацията на Александър 1 до българския народ от 2 ноември 1885 г. Не без значение е й запазения Топханенски акт от 24 март 1886 г. за Съединението на Северна и Южна България, приет от Германия, Австро-Унгария, Великобритания, Италия, Русия и Турция.

Причините, движещите сили, развитието на съединиското движение,организацията, подготовката, провъзгласяването и защитата на дело­то, както и неговите международни измерения са обект на редица исторически изследвания. Публикувани са и биографии на дейците на Съединението, техни спомени, както и огромно количество документални свидетелства от наши и чужди Архиви. Резултатите от всички тези специални изследвания са обобщени в монографиите на А. Пантев и Б. Стателова, на Ст. Митев, на И. Димитров и на Д. Дойнов. Значителни проучвания'извършват и Г. Бакалов, Ст. Трифонов, С. Радев и много др.

Според член 13 на Берлинския договор, на юг от Балкана се образува една провинция под име Източна Румелия която остава под пряката политическа и военна власт на султана, при условие на административна автономия тя има за главен управител християнин. Областта има територия 32978 кв. км., която граничи със Стара планина, Черноморския бряг Странджа Родогтйте Ихтиманска Среднагора Втези граници живеят 815951 души огромно мнозинство от които са българи.

Веднага след подписването на Берлинския договор руските военни и административни власти в Южна България пристъпват към нейната организация . Начело на новосъздадената област е поставен генерал лейтенант Аркадй Столипйн, корпусен командир, човек със солидно образование и широка култура. При неговото управление Източна Румелия добива напълно български характер.

Повечето от руските чиновници се заменени с българи. Руските офицер в милицията остават само на висшите длъжности. По низшите командни~постове са заети от българи от областта, и привлечени от Княжеството или от Бесарабия. Важен фактор за укрепване н българското влияние в Източна Румелия е формирането на нейните въоръжени сили. За кратко време в Източна Румелия се образуват . складове с оръжие и боеприпаси. Всички мъже, годни за военна служба са призовани в така наречените гимнастически дружества. Тук те се обучават да боравят с оръжие. Под ръководството на руски инструктори „гимнастиците" два пъти седмично с голям ентусиазъм и надежда преминават военно обучение. За отбраната на "Източна Румелия-при евентуално навлиза на разработва подробен военен план. Европейската комисия. назначена за уредбата на Източна Румелия, започва работата си в Цариград. Октомври 21 1878 пристига в Пловдив, където продължава своите заседания. Преместването на делегацията в Пловдив има голямо, значение за нейните решения - делегатите на силите се убеждават както то с подчертано българския етнически характер на областта, така и в опасностите които ще предизвика присъствието на турски войски в нея. Английския делегат Х. Уолф посещава в Цариград султана и му обяснява, че трябва да се откаже от мисълта да изпрати в Източна Румелия турски войски. Работата на европейската комисия завършват 16 април "1879 г. с приемането на Органическия устав на ИзточнаРумелия. В този устав до голамя степен са повторени основните постановления на берлинския договор. По силата на конституцията законодателната дейност ще се осъществява от областно събрание което се състой от 56 члена. Депутатите се набират по избор, служебно положени и назначение. Областното събрание ще работи на сесии а в останалото време функциите на парламента ще е поемат от нарочен постоянен комитет. Изпълнителната власт ще-са-реализира от шест членно правителство наречено по Френски образец Директорат

В административно отношение Източна Румелия е разделена на шест окръга и 28 окрлии наричани департаменти и кантони, и управлявани от префекти и околийски

началници. Шестте окръга са: Пловдивски Пазарджишки, Старозагорски Сливенски, Хасковски и Бургаски Европейската комисия Налага на Източна Румелия три официални езика - български. гръцки и турски, За официален език по местя по приема езикът на преобладаващата част от населението. По този начин българският език се налага като официален. На[15май 1879 г) след предварително одобрение от страна на великите сили, султанът назначава за пръв областен управител с пет годишен мандат Алеко Богориди. потомък на стар котленски род. Всички опити да се доказва някаква относителна равностойност на трите етноса рухват на първите парламентарни избори на 17 октомври 1879г. като 44 от общо 56 депутати в Областното събрание са българи както и десетте члена на Постоянния комитет.

Между българското население през първите години от съществуването на автономната област се оформят две течения умерени й крайни Сред умерените са екзарх Йосиф митрополит Панарет семейство Гешови. Те не приемат решенията на берлинският конгрес но са привърженици на мирните дипломатически средства - петиции и др. За да се издействат отстъпки От великите сили, умерените решително се противопоставят на въоръжената борба в този момент. Крайните най често са бивши участници в Национално революционното движение, Представители на селските маси, градската дребна и средна буржоазия. Като техни водачи се оформят димитър Матевски, Свещеник Георги Тилев, Константин Величков и др. Те подготвят народа за въоръжена борба като получават не гласна подкрепа от страна на руските представители Към 1881г. В източна румелия се подготвят две политически партии с изцяло български състав - народна и либерална. Народната партия влизат заможни търговци, банкери и др. Други са привлечени като чиновници в средната и висша администрация. Народната партия включва в ръководството си личности като Иван Естратиеви Гешов, Михаил Мажаров, Иван Вазов, Константин Величков. В редовете на Либералната партия има също заможни хора и такива с европейско образувание. Либералите водени от д-р Георги Странски, д-р Стоян Чомаков, иван Саламашев постигат високи успехи в изборите през 1881-1883г. Основните въпроси по който се водят дискусии между двете партии засягат съединението и отношението към Русия. Народната партия води агитация за незабавно обединение на Източна Румелия с Княжеството тя е за подържане на добри отношения с Русия. Либералната партия също се обявява за съединението но смята че моментът не е подходящ. През лятото на 1884г. новият главен управител гаврил Кръстевич разпуска Областното събрание. Изборите са спечелени от Народната партия, която поема Управлението в свои ръце. Тя изостава лозунгите за бързо обединение, поради което получава прозвището лъжесъединистка.

Турското правителство изпраща в областта ходжи и агитатори, които подстрекеват мюсюлманското население към бунтове. част мюсюлманите се изселват. Други организират бунт в Източните Родопи като искат да се отделят от Източна Румелия и да си присъединят към Одринския вилает. бунтът бързо е потушен. Много села по течението на р. Въча, населени с български мохамедани, отказват да признаят властта на правителството в Пловдив. Част от тях не плащат данъците си и гонат назначените чиновници. През 1886г. са присъединени към Турция.

На 1884 г. в Княжеството по идея на Димитър Петков, Димитър Ризов, Кап. коста Паница и др. се създават т.нар. Македонски комитети, агитиращи за незабавни действия. Те си поставят за цел да работят успоредно за освобождаването на Македония от турска власт и за присъединяването на Изтучна Румелия към България.

През февруари на 1885г. подобен комитет е създаден и в Пловдив а през април е преиеменуван на Български Таен Революционен Комитет (БТРЦК) Негови ръководители Захари Стоянов, Иван Андонов, Иван Стоянович, Тодор Гатев, искат не само чрез името но и посредством устав и програма да докажат че са продължители на Л. Каравелов и В. Левски. Ръководителите на комитета издигат принципите за революция морална и с оръжие за равноправие на балканските народи за неприкосновеност на чуждите територии.

През май 1885г. излиза и вестник борба който изиграва важна роля за пропагандата и подготовката на съединението. Нов етап в развитито на БТРЦК и на борбата за съединението започва след заседанието в село дермен дере(Първомай) на 25 юни 1885г. На него е избран нов централен комитет в състав Захари Стоянов Иван Андонов, Иван Стоянович, Димитър Ризов, кап. Коста Паница. Решено е да се преустанови дейността в Македония и всички усилия да бъдат съсредоточени в Източна Румелия. Привлечени са и Редица офицери от Източно румелийската полиция като Данаил Николаев, Райчо николов, Сава Муткуров, Димитър Филов. В своето отношение към съединиското движение променя и либералната партия преценявайки че така им се отдава благоприятен случай да възтановят своята популярност и да се върнат отново на власт. Великите сили не подкрепят съдиниската акция тъй като по този начин се нарушава Берлинския договор, след известни колебания княз Александър 1 също взима страна на общонационално дело. Това негово решение се обяснява с редица обстоятелства съобразяване с масовргге настроения в - Княжеството и автономната област; чувство за нестабилност на собственото му положение поради недоволството на русофилите от неговата политика и все по-ясното негативно отношение към него от страна на Русия и лично на император Алексанпъо III.

Предварителния план предвижда на15 септември 1885 г. да започне въстание променен под напора на събитията. На 2 септември в Панагюрище вече има и въоръжен сблъсък между младежи "от града и местната полиция. Подобни инциденти са налице и в Сливен, Карлово и Пазарджик докато в с. Голямо Конаре дори е арестуван пловдивския префект. на 6 септември1885 г. водени от майор николаев, части на румелийската милиция арестуват областния управител Гаврил Кръствич и отстраняват правителството от власт. Съставен е временен кабинет Под прерседателството на д-р Странски и се обявява обща мобилизация.Съгласно предварителния план към Пловдив се стичат въоръжени чети от околните селища^

но до сражения не се стига. На 8 септември 1885 г. княз Александър I издава 'манифест в Търново. С него той обявява че приема Съединението, на следващия "ден, тържествено посрещнат по селата и градовете на южна България. ^ князът Пристига в Пловдив.

Съединисткият акт успява, но отрицателната международна реакция надхвърля всички очаквания^ Особено тежък е ударът от страна на русия - тя настоява за възстановяване на статуквото изтегля офицерите си от българската армия 'нарежда на военният министър в правителството на Петко Каравелов, Михаил Кантакузин, да подаде^оставка. Император Александър ІІІ не успява да преодолее Затрупаната ненавист към българския княз и желанието той да бъде отстранен от престола е по-силно дори от политическите интереси на Русия На-другия полюс С^оказва Англия^ - единствената_сила .която дипломатически подкрепя ^съединението. Тя вижда в създалата се ситуация добър шанс да спечели позиции **в уголемена българия, за да разклати руското присъствие на Балканите и евентуално "да предизвика противоречия' в съюза на тримата императори,- Александър ІІІ Франц Йозиф и Вилхелм І между владетелите на Австро-Унгария. Германия и Русият Отношението на Виена и Берлин'е сходно - подкрепя се искането-за ^"възстановяване на статуквото в Източна Румелия, като същевременно се очаква отслабване руското влияние върху_България и изостряне на англо-русктите противоречия франция и Италия. мякяр и по-встрани от събитията са против фактическото нарушаване на Берлинския-договор. Австро-Унгария още през 1881 подписва таен договор със Сърбия с който се опитва да_я_отдалечи от гу^ия2Той е особено опасен за България.), Положението се ослужнява и от поведението на съседните държави. Османската ^империя не само губи своята макар и силно увеличена власт върху Източна румелия. но и понася~тежък удар по международния си престиж. При това положение тя заплашва, че може да възстанови "правата си със силата на оръжието. Остро реагират"Сърбия и Гърция, които протестират срещу нарушеното равновесие на полуострова, но опасенията им идват от възможността. Съединението дя предизвика Сходни събития в Македония единствено_Румъния и Черна гора запазват относително спокойствие.^ На 24.Х.1885г. в Цариград започва посланическа конференция, която трябва изработи общо решение по българския въпрос. Свикването на конференцията е израз на общото желание на Великите сили-проблемът да се реши с мирни. 'средства европейските. За жалост ситуацията се_променя драматично и обединеното Княжество трябва да изпие горчивата чаша на собствените си илюзии до дъно. На 2.ХІ. крал Милан обявява война_на България и Сръбските ВОЙСКИ започват бойни действия. Предпоставките за започването на тази авантюра ся няколко.. Успешната реализация на съединението превръща българия в най-голям държава на Блканите след Турция. Към ^това трябва да се прибави и нестабилното политическо положение на Кралството. както и насърченията_за действия и финансовата подкрепа от страна на Австро-Унгария. Крал Милан. министрите му и генералитртьт имат основание да очакват военен успех - армията им е добре въдоръжена с опита на две войни срещу Турция.

България е в центъра на една между народна криза и няма реална подкрепа на нито една велика сила. Основната част от армията и е съсредоточена е южна България ^срешу Турция. Западната граница е охранявана от слаби бойни части. След -изтеглянето на руските офицери дружините и полковете са поети от млади и, неопитни командири, които пред^ това са командвали едва зводове и роти. ощато количество на Сръбската войска, която взема участие в нападението срещу България на повече от 60 000 дущи въоръжени с модерни пушки и с около 500 оръдия:;

Крал Милан разделя своите войски на две части. Нишавската армия получава задача да овладее София. да достигна Ихтиманските възвишения м тук да посрещне идващите от юг български войски. Тази армия е основна и на нея се възлага да постигне главните цели на войната. В Северозападна България сръбски части са организирани в Тимошката армия. Тя има спомагателно значение и трябва да превземе Видинската крепост Българските войски са организирани в два корпуса източен командван от майор Николаев и западен Начело с майор Аврам Гуджев.

В цяла България се формират въоръжени чети и отряди. Героят от Руско-турската война кап. Коста Паница поема командването на доброволчески батальон, формиран от бежанци и четници. от Македония. които не искат да останат безразлични към изпитанията, пред който е поставено тяхното отечество България до започването на войната в двете части "на България са мобилизирани около 108000души. В това число влизат частите на слабо обучената^източнорумелийска милиция, около 14 000 опълченци и няколко хиля Доброволци Българската войска е по-многобоойна от сръбската лошо въоръжена и без достатъчно офицери. Нейните главни сили се намират на Южната граница срещу Турция за тяхното прехвърляме, на новият" боен театър при "тогавашните съобщителни и транспортни средства са необходими най-малко 6 дни. При така създаденото положение всички предимства, с изключение на духа са на сръбска страна

Крал Милан не отчита патриотизма енергията и волята на един народ, който след 5 вековно робство е готов да брани със всички сили независимостта на своята родина. Сръбското командване смята, че малобройните гранични части няма да окажат сериозна съпротива, но се сблъсква с първата голяма изненада. Ожесточени боеве в Драгоманското дефиле задържат цели дивизии на агресора, които не може да спази предвидения темп на предвижване. След спорове се решава западния корпус командван от майор Аврам Гуджев да даде решително сражение по височините край Сливница именно там от 5 до 7 ноември се рещават изхода от войната. Още в първия ден 05,11 от боевете, командваните от ротмистър Атанас Бендереев части нанасят удар по противника по височината Мека црев. На 6 ноември успехите са продължени от действията на капитан Зафироф, който разбива сърбите при Комшица и предизвиква паника в сръбското главно командване. Крал Милан бяга от бойното поле и заминава за Пирот. По същото време на юг от Сливница се разиграват драматични събития. Моравската дивизия заплашва да нанесе удар по фланга и тила на българските войски. Срещо тази голяма сила българското командване хвърля главно сборния отряд на Кап. Кисов. Отрядат е разбит при Брезник но той забавя настаплението на моравската девизия с цял ден. Паниката обхванала София скоро е преодоляна благодарение на радосните новини за победите при Сливница. Решителните боеве на Сливнишката позиция започват на 7 ноември след ужесточена и упорита борба през целия ден при височината три уши Сърбите са разбити и започват да отстъпват в безпорядък. По същото време новосъздадения отряд на кап. Попов разгромява Морявската девизия при Гургулят. Надвисналата над софия е премахната а сливнишката позиция е спасена. Още преди да започнат решителните боеве край сливница разположените край южната граница войски започват своя поход без сън и отдих в студ и сняг частите изминават 50-60 км. на денонощие на своите братя по съдба и оръжие. След поражението което претърпява при сливница нишавската армия командвана от майор Николаев печели нова победа при Драгоман на 10 ноември. През следващите дни девизиите на Сърбия претърпяват ново поражение при цари брод. Отчаян крал Милан се обръща с молба към европейските държави да спрат настъплението на българите а на войските си заповядва да защитават Пирот. В разигралите се тук на 14-15 ноември ужесточени сражения Сърбите отново са разбити пътят към Ниш е открит. Докато главните сили на Сърбия и България водят решаваща битка на юг от стара планина една българска военна част од командавнето на капитан Узунов смело отблъсква настъплението на Тимушката девизия. Едва на девети ноември сърбите обсаждат видин но всички усилия да превземат града са отбити Сърбия е изправена пред огромен разгром. При тази обстановка австро-унгария имаща голямо вина за започването на войната предприема действия за спасяването на Сърбия от унизителния погром. Заплахата към княз Александър І че настъплението към Ниш продължи ще срещнат австро-унгарските части изиграва своята роля. При създаденото положение на 7 декември 1885г подписано примирие

^След победите на българската армия пред Цариградската конференция не остава друга възможност, освен да намери начин за признаване на Съединението Напразни остават опитите на Турция да възстанови статуквото в Източна Румелия. На 7 януари 1886 е подписано двустранно споразумение, което предвижда назначаване на княз "Александър I за губернатор на Източна Румелия за пет години, поемане на финансовите задължения на областта от Княжество България указване на взаимна помощ в случай на нужда и не голяма гранична корекция в Кърджалийско и Девинско в полза на Турция.

Правителството на русия се обявява против тази спогодба- То иска да не се споменава името на княз Александър І а да се запише че българският княз поема губернатор на Източна Румелия. На 24 март 1886 подписан т. нар. Топ ханенския акт с който турция признава съединението на Източна Румелия с Княжеството при одобрението на Великите сили. Управлението на Източна Румелия се поверява на българския княз Срещу това България отстъпва на Турция Кърджалийаска околия и селата по долината на р. Въча. заселени • предимно с мохамедани.

Съединетото на северна и южна България е истинско общонародно дело. В борбата за негово осъществяване вземат участие всички слоеве на българския народ. Съединението подкрепят от най-бедните до най-заможните слоеве българското общество без разлика на тяхната идеологическа и политическа ориентация. Успехът на Съединението е осигурен от умелите действия на, Източно Румелийската милиция, въоръжените отряди на въстаналия народ и-подкрепата, която дава на движението князът на България. ^

Съединението през 1885 г. е едно от най-великите събития в новата българска история. То помита последните остатъци— от турското владичество в южна България и прави първата голям крачка по пътя на националното единение на Българския народни на разпокъсаната българска земя. България става една от най-големите и най-силни държави на Балканския полуостров. Тя добива реални ^ "възможности да оказва ефикасна подкрепа - материална, морална и дипломатическа на Българите в ново освободените територии. Създават се пердпоставки за бърз икономически, политически и духовен напредък на Българския народ и неговата държава

1

4


 




уебсайт на изплащане     Referatite.info    
 

Copyright © 2014 Уеб дизайн от ВИБ Сълушънс ООД. Всички права запазени.
 

Връзки: бизнес каталог · Здравен Център · за реклама