Университет за национално и световно стопанство

Факултет “Управление и информатика”

ДИПЛОМНА РАБОТА

ТЕМА: “ДЦК - видове и характеристики”

Специалност: “Стопанско управление и администрация”

Фак. N: 963534

Дипломант: Научен ръководител:

/Антон Илчев Георгиев/ /доц.д-р. Инж. Ангел Марчев/

София, 2001 г.

Съдържание:

I. Увод

Държавните ценни книжа представляват директно задължение на държавата и основен финансов инструмент, чрез който се осъществява управлението на вътрешния държавен дълг

Настоящата дипломна работа има за цел да направи кратък обзор на държавните ценни книжа, емитирани у нас, като се акцентира главно върху видовете, основните им характеристики, емитирането им, придобиването им на първичния пазар и сделките с тях на вторичния пазар, реализираните емисии през последните години.

Икономическата обстановка налага едно задълбочено изучаване на държавните ценни книжа у нас, тъй като по своята същност те представляват държавен заем и се ползуват като средство за покриване на бюджетния дефицит. Eмитирайки ценните книжа държавата сключва заем с участниците в гражданския оборот, затова държавните ценни книжа по правило материализират вземане на техните титуляри с размер номиналната стойност на ценните книжа.

Държавните ценни книжа са доминиращ инструмент на финансовите пазари поради тяхната висока ликвидност и гарантирането на изплащането им от правителството.

В първата част на дипломната работа са разгледани основните видове държавни ценни книжа, техните характеристики, които го определят като водещ финансов инструмент на дълговия пазар, както и доходността която носят отделните видове ДЦК. Дипломната работа е съобразена с теорията и нормативните изисквания в Република България.

Втората част на дипломната работа разглежда процеса и начините на емитиране на държавни ценни книжа у нас. Разгледани са процеса на емитиране и сключването на сделки на първичния и вторичния пазар, както и ограниченията и съображенията с нормативната уредба регламентирани основно в Наредба N5/1998 от МФ и БНБ.

Третата част на дипломната работа конспектира развитието на пазара на държавни ценни книжа у нас от възникването му, като по-подробно са разгледани данните от месечните бюлетини на БНБ през последната 2001 г., както и извлечението за месец август 2001 г.

Държавните ценни книжа представляват задължение на държавата. Те са прехвърлими документи и права, които могат да бъдат предлагани публично. ДЦК имат дефинирана доходност и падеж.

Под държавни ценни книжа / ДЦК / най-общо се разбират всички дългови ценни книжа емитирани от държавата. Чрез издаването им правителството набира необходимите за нормалното му функциониране средства, които се превръщат в държавен дълг. Този дълг е секюритизиран (материализиран и лесно прехвърлим) и представлява договорно задължение на емитента към инвеститорите да плати основната сума и лихвите на падежа.

ДЦК материализират заемите, които държавата в лицето на правителството тегли и ползва за определен период от време. Те материализират парично вземане за техните притежатели с размер номиналната стойност на книгата. Освен това право, обичайно материализират и някои акцесорни права: право на вземане на лихви и премии; право за използване като парично средство в процеса на приватизация и други. По правило ДЦК се издават за финансиране на бюджетния дефицит. Но емитирането им може да е свързано с държавен дълг натрупан в минали години. ДЦК имат за цел да акумулират свободните средства в икономиката и да ги преведат в полза на държавата. Като документ ДЦК се характеризират с номинална стойност матуритет и лихвен процент.

Всяка ДЦК се издава за точно определен срок. Времето от деня на издаване до деня на падежа (деня, в който ще се изплати заема) се нарича матуритет. Той варира от 1 месец до няколко години.

Номиналната стойност представлява една част от заема, който титулярът на книжата е предоставил на държавата. Обикновено тя е цяло число кратно на 100 или 1 000 парични единици.

Лихвеният процент е своеобразна цена на получения от държавата заем. Лихвата по ДЦК често е под формата на купони които отразяват процента за определен период - за 6 месеца , за 1 година и т. н.

Предназначението на ДЦК е да финансират бюджетния дефицит, да финансират някакво мероприятие, да покрият натрупания от кредити държавен дълг.

Практически във всички развити страни държавата използва емисията на ценни книжа за финансиране на своите разходи, непокрити от данъчни приходи или от други постъпления. Държавният дълг може да бъде дефиниран като “дължими от държавата суми във формата на ценни книжа, изискващи изплащане на определени количества пари на собствениците им в посочено от тях време”. Държавния дълг се различава от недържавния до голяма степен само по това, че представлява задължение не на физическо или на юридическо лице, а на държавата.

Световна практика е управлението на държавния дълг да се осъществява чрез регулярни емисии на държавни ценни книжа, които покриват временните разлики между приходите и разходите в държавния бюджет. Този начин е за предпочитане, тъй като държавният дълг се разпределя не само за по-дълъг период, но и върху по-широка база инвеститори, които са с различни предпочитания по отношение на падежа и ликвидността и включват не само финансовите институции, но и фирмите и домакинствата. Следователно чрез емитирането на ДЦК правителствата набират необходимите за нормалното им функциониране средства, които се превръщат в държавен дълг.

ДЦК са директно задължение на правителството и инструмент за финансиране на бюджетния дефицит. По своя характер те са високоликвидни, като изплащането им на падежа е гарантирано с пълната законодателна сила на държавата. Това тяхно качество им придава статут на доминиращ инструмент на финансовите пазари. ДЦК заемат висок относителен дял в борсовата търговия. В някои развити страни сделките с тях достигат до 80% от оборота на пазарите.

Освен като инструмент за управление на ликвидността преди всичко на търговските банки, те са атрактивно инвестиционно направление на институционалните инвеститори от типа пенсионни и инвестиционни фондове. Обичайна практика е присъствието на солиден дял ДЦК в техните портфейли. Често горната тенденция е законодателно регламентирана или фискално насърчавана.Държавния дълг може да бъде класифициран по различни критерии. В случаите, когато държавните ценни книжа са собственост на лица, намиращи се извън юрисдикцията на емитента, дългът е външен. Докато собствениците на държавни ценни книжа намиращи се под юрисдикцията на емитента, са кредитори на вътрешен държавен дълг. Мащабността на вътрешния дълг се определя от националния капиталов пазар и от организацията на спестовната система.

В сравнително малките страни националния пазар не може да обезпечи потребността на държавата от финансови ресурси, което налага образуването на крупни заеми на международния капиталов пазар. За страни с големи икономики не съществува необходимост от излизане на международния пазар на капитали, тъй като техния вътрешен пазар представлява значителна част от самия международен капиталов пазар. Те обикновено не са ограничени от валутна конвертируемост и имат високонадеждни държавни облигации, което ги прави желана форма на инвестиции.

Характерно за управлението на вътрешния дълг преди икономическата реформа у нас бе, че бюджетния дефицит се финансираше чрез преки заеми от Централната банка, при много ниски лихви и отсъствие на държавни ценни книжа. При това положение Централната банка бе принудена да кредитира непрекъснато и пряко бюджета, в условията на лихвен процент, който е определен административно, редовно отпускане на субсидии от бюджета и невъзможност разходите на правителството да отчитат реалното търсене и предлагане на финансови ресурси. Покриването на временните разлики между приходите и разходите в държавния бюджет чрез имитиране на държавни ценни книжа, е за предпочитане, тъй като държавния дълг се разпределя не само за по-дълъг период, но и върху по-широка база инвеститори, които са с различни предпочитания по отношение на падежа и ликвидността и включват не само финансови институти, но и фирми и домакинства. Следователно държавния дълг се превръща в секюритизиран, т.е. материализиран в ценни книги, собствеността върху които се прехвърля от кредитора на трети лица, представлява договорно задължение на емитента към инвеститора да плати основната сума и лихвите на падежа.

Държавните ценни книжа, представляващи дълг на държавата, се смятат за най-ниско рисковите инвестиции, тъй като са гарантирани с пълната законодателна сила на правителството. Това качество ги прави доминиращ инструмент на финансовите пазари. Инвестициите в държавни ценни и доходите от тях са данъчно защитени, което е още една тяхна привлекателна характеристика.

ДЦК са директно задължение на правителството и инструмент за финансиране на бюджетния дефицит. По своя характер те са високоликвидни, като изплащането им на падежа е гарантирано с пълната законодателна сила на държавата. Това тяхно качество им придава статут на доминиращ инструмент на финансовите пазари. ДЦК заемат висок относителен дял в борсовата търговия. В някои развити страни сделките с тях достигат до 80% от оборота на пазарите.

Освен като инструмент за управление на ликвидността преди всичко на търговските банки, те са атрактивно инвестиционно направление на институционалните инвеститори от типа пенсионни и инвестиционни фондове. Обичайна практика е присъствието на солиден дял ДЦК в техните портфейли. Често горната тенденция е законодателно регламентирана или фискално насърчавана.

ДЦК са инструмент на паричната политика на Централната банка и средство за регулиране на ликвидността на търговските банки. БНБ е организатор на пазара на ДЦК и най-важния участник на него.

ДЦК са безрискова инвестиция. Тяхното закупуване води до подобряване структурата на активите на финансовите институции. Характерни черти са тяхната сигурност и ликвидност. Тези качества им придават статут на доминиращ инструмент на финансовите пазари.

Към ценните книжа, емитирани от правителството, принадлежат спестовните облигации, съкровищните бонове, съкровищните полици и съкровищните облигации.

В световната практика се използват различни видове ценни книжа, които се характеризират с различен срок на погасяване, различни лихвени условия, предварително установен кръг на купувачите, продажна цена и други. Обаче всички те трябва да притежават една основна черта: да бъдат конкурентни от гледище на осигуряване с тях на реален паричен доход за единица вложение за определен срок. За да могат добре да се използуват от инвеститорите като финансов инструмент е добре да се познават техните основни характеристики.

В страните с развита пазарна икономика се емитират три основни вида ДЦК краткосрочни (treasury bills), средносрочни (treasury notes) и дългосрочни (treasury bonds). Разликата между тях е в срока, за който са издадени, и начина на определяне на дохода. Докато краткосрочните ДЦК, емитирани с падеж до една година, се продават с отстъпка от номинала, то средносрочните, със срок от една до десет години, и дългосрочните, издавани за срок над десет години, носят определена лихва, която инвеститорът получава полугодишно или годишно.

В България според Наредба N5 на МФ и БНБ от 02.07.1998г. се емитират краткосрочни държавни ценни книжа (съкровищни бонове) със срок за изплащане до 1 година включително и дългосрочни държавни ценни книжа (съкровищни облигации) със срок за изплащане над една година.

У нас ДЦК представляват задължения на правителството в лицето на Министерство на финансите и обикновено се емитират на точно определен ден през седмицата. Краткосрочни държавни ценни книжа (съкровищни бонове) - ценни книжа с матуритет най-много до 1 година. По правило те се продават с отстъпка от номинала, като точните дати за провеждането на аукционите на краткосрочните ДЦК се съобщават ежемесечно по предварително разработена схема (календар на емисиите). Те са предимно сконтови (въпреки, че съществуват изключения), при които доходът се формира от сконтото. Водят се по безналичен начин по сметките на търговските банки, другите финансови институти или съществуват в наличен вид (ценни книжа на приносител), удобни за продажба на държавни и частни фирми и домакинства. В страните с развит финансов пазар емитирането на краткосрочни ценни книжа осигурява минимален ръст на паричната маса, тъй като разходите, свързани с тях, са значително по-ниски от тези по обслужването на дългосрочните.

Продажбите на съкровищни бонове се осъществяват чрез конвенционален ценови аукцион, при който заявките се дават с отстъпки от номинала. Съкровищните бонове представляват краткосрочни вземания в лицето на Министерството на финансите от паричния пазар и обикновено се емитират в точно определен ден (всеки понеделник от месеца).

Срочност:

3 месеца = 13 седмици = 91 дни

6 месеца = 26 седмици = 182 дни

12 месеца = 52 седмици = 364 дни

Средносрочни държавни ценни книжа (съкровищни полици) - Съкровищните полици се причисляват към групата на лихвоносните държавни ценни книжа. Те се водят по безналичен начин по сметките на ТБ и други финансови институции и в наличен вид (на приносител). Удобни за продажба на държавни, частни фирми и домакинства. Имат матуритет над 1 година и до 10 години включително. За разлика от съкровищните бонове те изплащат полугодишна лихва на приносителя си. Според лихвения процент те биват:

Доходът, който носят се изразява във вид на фиксиран или плаващ лихвен процент. При съкровищните полици с фиксиран лихвен процент лихвите се плащат на полугодие. По своя характер съкровищните полици представляват средносрочни вземания на Министерство на финансите от паричния пазар. Емитират се веднъж месечно или веднъж на два месеца. Точните дати на аукционите на съкровищните полици се представят в предварително определена схема, подготвяна на шестмесечие. Заявките посочват желаната сума за закупуване и цената, която са готови да платят.

Дългосрочни държавни ценни книжа (съкровищни облигации) - Почти са идентични със средносрочните ДЦК с тази разлика, че са с матуритет над 10 години. Доходът по тях също се изразява във вид на фиксиран или плаващ лихвен процент, който се изплаща на полугодие. Продажбата им се осъществява чрез конвенционален ценови аукцион. По своя характер те представляват дългосрочни вземания на правителството в лицето на Министерство на финансите и се емитират на три месеца по предварително определена схема.

Притежават всички особености на ценна книга. По своята същност те са документ за материализирани права, издаден от държавата. Издават се във физически вид с отпечатване на съответните реквизити. Този вид държавни ценни книжа, обаче са по-слабо защитени от фалшифициране и са свързани с големи разходи за отпечатване, които се поемат от държавата.

Характеризират се с ниски разходи при емитирането, по-голямо удобство при съхранение и по-висока сигурност срещу фалшифициране. Това са ценни книги, които се притежават от определен брой крупни инвеститори и е по-добре да се водят безналично по регистри, определени за тази цел в БНБ чрез т.нар. book-entry system. По този начин се намалява рискът от задавяне на плащанията, което увеличава доверието у инвеститорите. Освен това се намалява рискът от фалшифициране и се намаляват разходите по отпечатване на книжата. Съкратените разходи и процедури по безналичните ценни книжа улесняват първичното им разпределение и сделките с тях.

При вземане на решение относно формата на държавните ценни книжа е от значение в каква степен техните характеристики отговарят на изискванията за сигурност, административно удобство и на данъчните правила.

Доходността на сконтовите съкровищни бонове се формира от отстъпката от номинала. Носят доход на притежателя си под формата на сконто (разликата между покупната цена и номинала в деня на падежа). Към тази група ДЦК спадат съкровищните бонове, които се издават с матуритет една година.

Доходността на лихвоносните съкровищни бонове и облигации се формира от начислената лихва. Продават се по номинал или под номинала (с премия). Някой ценни книжа от тази група се продават и с отстъпка от номинала, но носят доход под формата на лихва, която се изплаща на полугодие.

Биват:

Доходът при тях се получава под формата на лихва и под формата на отстъпка. В условията за провеждане на аукцион за този вид ценни книжа МФ (в лицето на БНБ) посочва, както отстъпката от номинала, така и лихвения процент, който носят.

Дохода не се променя и е равен на посочената доходност на емисията

Малкият риск по отношение на ликвидността на този вид парични инструменти ги прави по-подходящи за период, при който е трудно да се направи експертна оценка на пазара. В настоящият етап на икономическата реформа у нас, след въвеждане на валутен борд и стабилизиране на финансовата сфера интересите на инвеститорите се насочват към по-дългосрочни инвестиции в съкровищни облигации, каквито са ДЦК с матуритет над 12 месеца.

I = P*R*T I - лихва (Interest);

C = P + I = P*(1 + R*T) P - главница (Principal)

R - лихвен процент (Rate of Interest)

T - период от време (Time)

C - пълна сума (Capital)

I₁ = P*R*T C₁ = P₁ = P + P*R

I₂ = P₁*R*T C₂ = P₂ = P₁ + P1*R*T

I_N = P₂*R*T C_N = P_N = P*(1 + R*T)^N

N - инвестиционни периоди

Отразява възвращаемостта на инвестициите за определен период от време.

Y = 100*(P - P₀) / P₀ Y - доходност (Yield)

P - крайна цена;

P₀ - начална цена

Доходността до падежа показва възвръщаемостта на инвестираните средства. Отделните инвестиции обаче се различават по своята срочност, поради което се налага тяхното съпоставяне на годишна база. Годишната доходност или т.н. инвестиционен доход представлява простата годишна лихва, която инвеститорът ще получи за вложените от него средства. Тя се изчислява по следната формула:

Y_M = 100*(D + I) / P₀ D - отстъпка (Discount)

I - лихва (Interest)

P₀ - начална цена

Ефективната годишна доходност отразява периода на реинвестиране при еднакви условия за различни по срочност книжа.

Y_E = 100*[(1 + Y_M / 100)ⁿ - 1]

Съкровищните бонове, като държавни ценни книжа са с различна срочност. За правилния избор на съответните съкровищни бонове е необходимо тяхното съпоставяне и изчисляване на доходността им. Доходността им до падежа се явява точен показател, изчислена на базата на инвестираните средства. Той представлява съотношение между отстъпката от номинала и покупната цена на съкровищните бонове и се изчислява по следната формула:

Y_M = 100*D / P₀ Y_E = 100*[(1 + Y_M / 100)ⁿ - 1]

Купонният лихвен процент изразява номиналният доход от вложението в облигации. Той би бил достатъчен и адекватен измерител на доходността само ако инвеститорът купи облигацията по номинална стойност, получава редовно и на време всички купони и продава облигацията по номинал. Формира се от отношението между лихвата и покупната цена:

I = (I₁*T₁) / D + (I₁*T₁) / D + (I₂*T₂) / D + … + (I_n*T_n) / D

Y_M = 100*I / P₀ Y_E = 100*[(1 + Y_M / 100)ⁿ - 1]

P_i = P₀ + (100 - P₀)*t_i / T + (Y₁*t₁) / D + (Y₂*t₂) / D + … + (Y_n*t_n) / D

t_i - i^-тия ден от деня на емисията Y - дохода в абсолютна сума

P_i - цената в i^-тия ден T - дните на действие на ЛП

P₀ - достигнатата аукционна цена D - брой дни в годината

Има различни виждания за същността на издаването на безналичните държавни ценни книжа. Някои автори приемат, че сделките по емитирането са идентични с търговската сделка покупко-продажба. Но при първичното придобиване на книжата липсва материален носител на правата, които предоставя тази сделка.

Друго схващане е това, че издаването на книжата може да се приеме за цесия. За да има цесия, обаче е необходимо да съществува някакво вземане преди да се сключи самата сделка. Вземането срещу държавата не е налице преди постигане на съгласие със заемодателите и заплащане на книжата. Ето защо и това виждане е неточно. Като най-убедителна може да се приеме тезата, че емитирането на безналични ценни книжа е договор за заем, сключен между държавата и финансовите институции. Срещу заплатената сума се придобива вземане за номинална стойност и вземане за лихви /в случай, че книжата са лихвоносни/.

Безналичните ценни книжа материализират определени права за своя собственик. Тези права не се пораждат поединично, а като част от емисии и класове от права с едно и също съдържание. За разлика от наличните ценни книжа при тях липсва самостоятелно писмено волеизявление на издателя под формата на документ. Това обаче не лишава безналичните книжа от качеството им на ценни книжа.

Издаването на безналичните държавни ценни книжа е заем, за който е създаден специален режим. По едно и също време се сключват голям брой договори с едно и също съдържание, които пораждат равни права за всички заемодатели. Страни по тези сделки са държавата, в лицето на Министерството на финансите, представлявано на свой ред от Българска народна банка, от една страна, и изрично установен кръг от лица - така наречените финансови институции. Под финансови институции се разбират:

Задължително условие за всички финансови институции е да имат открита разплащателна сметка в Българска народна банка и да отговарят на определени от БНБ условия. Ролята на Българска народна банка се свежда до това да организира дейността по реализирането на държавните ценни книжа. Тя не е страна по сделките.

През последните години големите бюджетни дефицити, както и наложилото се реформиране на несъбираемите банкови кредити в държавен дълг обусловиха появата на значителни по обем и разнообразни по структура емисии на държавни ценни книжа. Те от своя страна ускориха разработването и приемането на редица закони и актове според, които да се осъществява тази дейност.

Централно място тук заемат: ПМС N 244 от 29.12.1991г. за реда и условията за преоформяне на държавен дълг на несъбираемите задължения към банките, на държавни фирми, еднолични дружества с държавно имущество към 31.12.1990г.; ПМС N 167 от 25.08.1993г. за емитиране, обслужване и погасяване на вътрешни заеми за финансиране на бюджетния дефицит; (ПМС N 215 от 1991г. за сключване на вътрешни държавни заеми за финансиране на бюджетния дефицит); Наредба N5 на МФ и БНБ от 01.02.1998г. за условията и реда за емитиране, придобиване и изплащане на безналични държавни ценни книжа.

Емитираните от правителството на Република България ценни книжа са в безналична форма и се водят в създадената в БНБ електронна система за регистрация и търговия на ДЦК. В нея се регистрират всички сделки на първичния и вторичния пазар на ДЦК, както и изплащането на главниците и лихвите по ДЦК с настъпил падеж. Участници в системата са първични дилъри на ДЦК - търговски банки и финансово-брокерски къщи (инвестиционни посредници). БНБ поддържа сметки, отчитащи притежаваните от първичните дилъри и техни клиенти ДЦК. При сделки с ДЦК между участниците в системата БНБ извършва прехвърлянето по водените от нея регистри и разплащанията чрез банковата системата за електронни разплащания - БИСЕРА, в реално време при спазване на основния принцип в търговията с ДЦК - доставка срещу плащане (едновременно прехвърляне на средствата от купувача към продавача и на ДЦК в обратна посока - от продавача към купувача). Сделките с ДЦК се регистрират при спазване изискванията на Наредба № 5 на Министерството на финансите и БНБ за условията и реда за емитиране, придобиване и изплащане на безналични ДЦК (обнародвана в ДВ бр. 89/1998 г., изменена бр. 43 и 106/1999 г. и бр. 8/2000 г.).

Продажбите на безналични ДЦК се осъществява чрез провеждане на аукциони. Първоначално тези аукциони бяха провеждани два пъти месечно. От началото на 1993 г. Министерството на финансите започна да емитира съкровищни бонове всяка седмица, като постепенно освен три и шестмесечни съкровищни бонове започна да предлага и деветмесечни и дванадесет месечни съкровищни бонове.

Постепенното развитие на пазара на ДЦК, както и нарастващата необходимост от разсрочване на дълга за по-дълъг период от време и увеличаване на не банковото финансиране на бюджетния дефицит наложи да се допълнят и правилата за участие в провежданите аукциони на съкровищни бонове. Във връзка с това от първи февруари 1996 г. продажбата на ДЦК се осъществява по реда на Наредба N5/1996г. на Министерството на финансите и БНБ за емитиране на безналични ДЦК и за реда за придобиването и изплащането им.

Съгласно наредбата, освен краткосрочни ДЦК, продавани с отстъпки от номинала, Министерството на финансите започна да емитира, както лихвоносни съкровищни бонове, така и средносрочни дългосрочни безналични ДЦК (съкровищни облигации). Продажбата на съкровищните бонове се осъществява всеки понеделник, а на съкровищните облигации два пъти месечно, всеки втори и четвърти петък. При необходимост, по решение на Министерството на финансите, БНБ може да организира провеждането на целеви аукциони.

С тази наредба бе променен и деня на емисията, т.е. деня на извършване на разплащането и придобиване на собствеността по ДЦК. Преди това датата на емисията на краткосрочните ДЦК бе един работен ден след провеждането на аукциона, а сега тя е на втория работен ден. За съкровищните облигации датата на емисията е на четвъртия работен ден след провеждането на аукциона. Тези промени дават възможност финансовите институции, чиито поръчки са одобрени на проведения аукцион, да разполагат с достатъчно време, за да осигурят необходимите средства в разплащателната си сметка в БНБ за заплащането на придобитите от тях ДЦК.

Тъй като на този етап ДЦК се закупуваха предимно от финансови институции, с тази наредба бе въведено участието на финансови институции с не състезателни поръчки от името на техни клиенти (фирми и граждани). Така се намалява риска за малките инвеститори, които не могат да участват конкурентно на пазара, както големите финансови институции.

В първоначалния вариант на наредбата бе прието предложението на БНБ една финансова институция да придобие най-много 50% от предназначените за състезателни поръчки ДЦК, освен ако общият размер на направените поръчки е по-малък от размера на предлаганите за продажба ДЦК. Това от една страна осигурява необходимото финансиране на дефицита, а от друга елиминира възможността една финансова институция да изкупи цялата емисия и от тук да притежава монопол върху вторичния пазар на ДЦК за определен период. Въвеждането на това правило създава условия за разпределение на ДЦК между по-широка база от инвеститори, в т.ч. фирми и граждани. Това на практика означава, че секюритизацията на държавния дълг ще се извършва при относително по пазарна цена, тъй като при определянето на средната цена за всяка емисия ще участват повече от една финансова институция. От това е заинтересовано както Министерството на финансите, което ще финансира дефицита неинфлационно, така и населението, което ще може да инвестира в ДЦК, носещи по-висок доход, определен пазарно.

В условията на въведения Валутен борд и приетите изменения и допълнения в Наредба N5/1998г., всеки понеделник Министерството на финансите пуска три емисии съкровищни бонове специално за граждани и фирми. Емисиите са тримесечни, шестмесечни и едногодишни и се закупуват през всеки работен ден по определена от министерството цена.

След въ­веж­да­не­то на Ва­лу­тен борд и из­ме­не­ни­ята на на­ред­ба No 5/1998г. пър­вич­ни­те ди­лъ­ри се одоб­ря­ват два пъ­ти го­диш­но от комисия, наз­на­че­на от уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на БНБ.

Характерно за целевите емисии е яснотата при реализиране на дохода ясна е цената на закупуване и съответно какъв е дохода до падежа.

Списък на първичните дилъри на ДЦК, утвърдени от Министъра на финансите и управителя на БНБ по реда на чл. 4, ал. 1 от Наредба №5 на МФ и БНБ за периода до 31 декември 2001 г.:

Първичен пазар на ДЦК е пазарът на който първично се придобиват книжата. На него могат да участват само определени институции. Първичните дилъри трябва да отговарят на няколко условия, определени от Централната банка и Министерството на финансите. На този етап първични дилъри могат да бъдат търговските банки, лицензирани по ЗБКД и инвестиционни посредници, получили разрешение от Комисията по ЦК, ФБ и ИД, както и ДСК и ДЗИ. Книжата се придобиват чрез търг, наречен още аукцион.

Придобиването на безналични държавни ценни книги се извършва чрез аукцион. Той се провежда от комисия, състояща се от трима постоянни и двама алтернативни членове, избрани от управителният съвет на Българска народна банка. Комисията провежда аукционите на определените дати:

Всички условия за емитирането се определят от Министерството на финансите. За целта то изпраща решение на комисията съдържащо следните данни:

Българска народна банка, след получаване на решението, уведомява всички финансови институции за условията на предстоящия аукцион. Емитирането на книжата се извършва чрез договор. Предложения за сключването му се правят от лицата, които желаят да придобият книжата. Тези предложения се наричат поръчки. Те биват два вида: състезателни и несъстезателни.

Състезателните поръчки се правят от името на финансовите институции и за собствена сметка. Минималната стойност на една поръчка трябва да е 1000 лв. и да е кратна на 1 лв. Състезателните поръчки се придобиват според заявените в поръчките цени. В един аукцион всеки участник може да прави до 10 поръчки.

Несъстезателните поръчки се правят само от име и за сметка на нефинансови предприятия. Другото различие е в това, че за несъстезателните поръчки не се обявява цена, а цената се определя като средно претеглена от цените на одобрените състезателни поръчки. Всяка поръчка се изготвя в писмен вид по примерен образец. Тя трябва да съдържа определени елементи, които имат значение на реквизити. Липсата на елемент е пречка поръчката да породи действие. Такава поръчка не се допуска до участие на. аукциона. Съвкупната номинална стойност на една несъстезателна поръчка трябва да е най-малко 50 лева и да е кратна на 1 лев.

Задължителните елементи са:

Поръчките трябва да се направят най-късно до 10.00 часа в деня на провеждане на аукциона. Те се изпращат с шифрован текст по телекс /факс/ до управление "Държавни кредити" отдел "Държавни ценни книжа" при Българска народна банка; или лично на овластен служител на Българска народна банка. Получените поръчки са неотменяеми. Комисията може да не допусне до участие в аукциона определена финансова институция след съгласуване с Министерството на финансите без да обяснява причината за това. В деня на аукциона след 10.00 часа комисията извършва няколко проверки: дали получените поръчки съдържат всички реквизити; дали са получени в срок; дали са направени от лица, които отговарят на определените условия.

На основа на тези проверки поръчките се допускат до участие. Следваща фаза на процеса е класиране на поръчките. Тя се извършва по следният ред:

Една финансова институция може да придобие до 50% от предназначените за състезателни поръчки ДЦК. Възможно е номиналната стойност на поръчките да не съответства на номиналната стойност на предложените държавни ценни книжа. Ако съвкупната номинална стойност на последната по ред поръчка е по-висока от останалите за разпределение книжа то поръчката се изпълнява до размера на остатъка. Ако общата номинална стойност на предлаганите държавни ценни книжа е по-висока от съвкупната номинална стойност на класираните поръчки емисията се смята за частично изпълнена. За резултатите от проведеният аукцион, комисията съставя протокол, който се подписва от всички нейни членове. Значението на този протокол е удостоверително. След закриване на аукциона комисията уведомява поименно всички участници за резултатите от него. Договора се смята за сключен в момента на получаване на резултатите от аукциона. Цената, която се заплаща за придобитите книжа е заявената от участника цена за състезателните поръчки; за несъстезателните тя се определя от комисията като средна цена от приетите състезателни поръчки. Всички участници, чиито поръчки са класирани, са задължени да осигурят необходимите средства по разплащателните си сметки в Българска народна банка до 11.00 часа в деня на емисията. Българска народна банка служебно задължава всички разплащателни сметки на институциите, чиито поръчки са класирани в следните срокове:

Ако финансова къща или брокер не разполагат с достатъчно средства, то се задължава сметката на банката-гарант със стойността на недостига. Ако финансовата институция не разполага с необходимите средства, то тя няма да придобие книжата. Възможно е цената да се плати по-късно, но за това се изисква съгласие на Министерството на финансите.

Датата на извършване на разплащането се приема за дата на емисията и дата на придобиване на държавните ценни книжа. В деня на емисията управление "Държавни кредити" отдел "Държавни ценни книжа" отразява сключените сделки в специален регистър, като отбелязва следните данни:

Първоначалните приобретатели и на държавните ценни книжа могат да извършват с тях редица сделки - прехвърляне, използване като залог и гаранции и други, които ще се разгледат подробно в следващата глава.

Плащането на книжата се извършва по специален ред. Средствата за изплащане на дължимите суми се осигуряват от Министерството на финансите най-късно един ден преди настъпване на падежа по специална сметка, открита в Българска народна банка. Сроковете, в които се извършват лихвените плащания са следните:

Тези срокове се отнасят за книжата, при емитиране на които Министерството на финансите не е установило друго. Плащането се извършва по безкасов начин, въз основа на вписванията в регистрите. Българска народна банка заверява сметките на финансовите институции със сумите по техните книжа и със сумите по книжата на нефинансовите институции, които представляват. На свой ред финансовите институции изплащат на титуляра на книжата номиналната стойност и лихвите, след представянето на сертификатите.

Прехвърлянето на държавни ценни книжа от гледна точка на правото е възмездна цесия. Преди да се осъществи тази сделка съществува вземане срещу държавата в размер номиналната стойност на книгата. При продажбата се търгува именно правото на вземане и съществуващите към него акцесорни права. За да бъде действителна е необходимо да се спазят някои нормативно определени изисквания.

При прехвърляне на правата на ДЦК от първичните държатели се говори за вторичен пазар. На него право на участие имат всички нефинансови институции/физически и юридически лица/, както и финансовите институции. Продажбата се осъществява чрез издаване на поименни сертификати, които удостоверяват правата, произтичащи от сделката с ДЦК. За сделките между финансови институции прехвърлянето на собствеността става автоматично в БНБ. Развитието на вторичния пазар е от особено значение за управлението на държавния дълг, тъй като само по този начин може да се постигне равномерното му разпределение между голям брой държатели и да се разнообрази неговата структура.

Вторичния пазар на ДЦК обхваща транзакциите, както между първичните и непървичните дилъри, така и между първичните дилъри и физически и юридически лица.

Регистрирането не сделките на вторичния пазар се извършва въз основа на искания, отправени от приобретателя и от прехвърлителя до БНБ, управление “Фискални услуги”. Исканията са неотменяеми. Тези искания се изготвят съобразно приложение N3 от Наредба N5/1998 на МФ и БНБ и трябва да съдържат:

След получаване на исканията БНБ проверява дали данните, съдържащи се в тях съвпадат, и ако е така БНБ проверява в регистрите дали прехвърлителят притежава ДЦК, предмет на сделката, и дали не са блокирани.

В случай че предпоставките са изпълнени, сделката се счита за сключена и се отразява съответно в сметките на приобретателя и прехвърлителя от БНБ и в регистрите за ДЦК.

Регистрирането на сделки между първични дилъри се преустановява два работни дни преди падежа на съответната емисия държавни ценни книжа или на лихвените плащания по нея.

Всеки първичен дилър води регистри за притежаваните от негови клиенти (непървични дилъри), ДЦК.В регистрите се отразяват сметките включени между първичен дилър и непървичен дилър, както и между непървичните дилъри. Данните в регистрите са както следва:

Сделките между непървични дилъри се отразяват в регистъра воден от непървичния дилър, въз основа на искания, изпратени от участниците в сделката писмено. При поискване от непървичен дилър първичният дилър изпраща извлечения от регистрите, които отразяват размера и движението на притежаваните от непървичния дилър ДЦК.

Съвкупната номинална стойност на прехвърлените ДЦК трябва да е най-малко 1 лв. и кратна на 0,01 лв.

Сделките се преустановяват три работни дни преди падежа на съответната емисия ДЦК или на лихвените плащания по нея.

Първичните дилъри могат да прехвърлят ДЦК на физически и юридически лица като издават поименен сертификат в два екземпляра - оригинал и неоригинален екземпляр, които удостоверяват номера на емисията и съвкупната номинална стойност на придобитите ДЦК. Оригиналът на сертификата се предава на приобретателя, а неоригиналният екземпляр на сертификата се съхранява от първичния дилър в срок от пет години от датата на падежа.на ДЦК..

Сертификатът се изработва върху специална хартия, размер 21/15, по образец съгласно приложение N9 от Наредба N5/1998 от МФ и БНБ и съдържа:

При прехвърляне на придобитите ДЦК от физически или юридически лица на издателя на сертификата преди падежа им върху оригинала на сертификата се поставя щемпел “изплатен”, подпис на длъжностното лице и печат на издателя, след което оригиналът на сертификата се връща на лицето. Издателят отразява настъпилите промени в регистъра.

Съвкупната номинална стойност на прехвърлените ДЦК трябва да е най-малко 1 лв. и да е кратна на 0,01 лв.

Сделките се преустановяват три работни дни преди падежа на съответната емисия ДЦК или на лихвените плащания по нея.

Всеки първичен дилър води регистър за притежателите на сертификати, в който се вписват данните по чл. 15. От Наредба N5/1998 на МФ и БНБ, платените от МФ лихви, погасителните вноски за ДЦК с погасителния план, както и данни за лицето приобретател.

Българската народна банка отразява в регистрите настъпилите промени, като за всеки първичен дилър отбелязва съвкупната номинална стойност на прехвърлените от него на физически и юридически лица ДЦК. Вписаните в регистъра сделки за неотменяеми.

Физическите и юридическите лица могат да прехвърлят придобитите от тях ДЦК на други лица. При прехвърлянето издателя издава нов сертификат на приобретателя на ДЦК срещу представяне на оригинала на издадения на прехвърлителя сертификат, а ако се прехвърля част от книжата и нов сертификат на прехвърлителя за остатъка като поставя на оригинала на стария сертификат щемпел “невалиден” и печат, след което го връща на прехвърлителя.

При получаване на уведомление, че ДЦК се водят на името на прехвърлителя и не са блокирани, БНБ отразява сделката по водените от нея регистри и същия работен ден изпраща потвърждение до издателя на сертификата приобретателя/прехвърлителя.

След получаване на потвърждението издателят на сертификата отразява настъпилата промяна в регистъра, а първичния дилър - приобретател, (или водещ регистъра на приобретателя), поставя на оригинала на сертификата щемпел “невалиден” и печат и го връща на прехвърлителя.

Сделките по този раздел се преустановяват три работни дни преди падежа на съответната емисия държавни ценни книжа или на лихвените плащания по нея.

ДЦК емитирани от МФ могат да се използват като залог и обезщетение чрез блокирането им в регистрите. Блокирането се извършва на базата на тристранен договор между залогодателя, заложния кредитор и БНБ. Сделките се преустановяват два работни дни преди падежа на съответната емисия или лихвените плащания по нея.

Държавните ценни книжа могат да се използват във всички разрешени от законодателството на България случаи като залог и обезпечение. Това не означава, че използването им за залог може да става само в конкретни хипотези, предвидени в съответен закон, а че може да може да се извършва във всички случаи, при които като обезпечителна мярка на едно вземане може да се учредява залог върху вещ или друго вземане. В нормативните документи уреждащи емитирането на държавни ценни книжа не се съдържат подробни правила относно използването на книжата като залог, понеже законодателят е имал в предвид, че въпросът за залога, както и въобще за обезпечавания на вземанията, по начало се урежда от гражданското законодателство. Предмет на залога като обезпечение на дадено вземане могат да бъдат движима вещ или друго вземане. Залогът е обезпечителна мярка, учредявана върху движима вещ и следва обезпеченото вземане при неговото прехвърляне. Погасяването на обезпеченото вземане води и до погасяване на залога, учреден върху него. За залога върху движима вещ се приема, че е действителен само ако вещта е предадена на кредитора или лице избрано от него. Относно залога върху вземания, такъв може да се учредява върху вземания, които са прехвърляеми. Кредиторът, който има залог върху вземане, е длъжен да извършва всички действия, необходими да се запази вземането. Той е длъжен да събира лихвите на заложеното вземане - а ако то стане изискуемо, и главницата. Това, което кредиторът е събрал, остава у него в залог. Ако е парична сума/както в случаите с ДЦК/, тя се влага в банка за обезпечение на кредитора.

Плащането на книжата се извършва по специален ред. Средствата за изплащане на дължимите суми се осигуряват от Министерството на финансите най-късно един ден преди настъпване на падежа по специална сметка, открита в Българска народна банка. Сроковете, в които се извършват лихвените плащания са следните:

Тези срокове се отнасят за книжата, при емитиране на които Министерството на финансите не е установило друго. Плащането се извършва по безкасов начин, въз основа на вписванията в регистрите. Българска народна банка заверява сметките на финансовите институции със сумите по техните книжа и със сумите по книжата на нефинансовите институции, които представляват. На свой ред финансовите институции изплащат на титуляра на книжата номиналната стойност и лихвите, след представянето на сертификатите.

БНБ организира аукциони, на които се извършва обратното изкупуване на ДЦК преди падежа им, чрез заменянето им с нова емисия ДЦК или чрез изплащане на номинала и лихвите по тях. В обявените аукциони за обратно изкупуване на ДЦК могат да участват първични дилъри, които притежават ДЦК от обявените за обратно изкупуване емисии. Поръчките за участие в тези аукциони са състезателни и първичните дилъри могат да участват от свое име, но за сметка на свои клиенти, само когато обратното изкупуване се извършва чрез изплащане на номинала и лихвите по ДЦК. Поръчките за участие в аукцион за обратно изкупуване се правят до 10 часа в деня на провеждането им по образец (виж приложение No 7) и трябва да съдържат следните реквизити:

а) за физически лица - трите имена и ЕГН;

б) за юридически лица - фирма, идентификационен код по БУЛСТАТ;

Всеки участник има право до пет състезателни поръчки, включително и поръчки от свое име, но за сметка на свои клиенти, като всяка от тях трябва да е най-малко 1 лв. и да е кратна на 0,01 лв. Получените поръчки се съхраняват по начин, който осигурява запазването на тайната на направените предложения до провеждането на аукциона за обратно изкупуване.

Поръчките се класират във възходящ ред, според предложената от участниците цена, след като бъдат одобрени от Министерството на финансите, се изпращат в БНБ не по-късно от 16 часа в деня на аукциона. Участниците, чиито поръчки са одобрени от Министерството на финансите получават ДЦК от новата емисия при предварително обявените условия. От своя страна БНБ отразява по водените от нея регистри обратно изкупените и придобитите от всеки участник ДЦК, като служебно заверява разплащателните сметки на участниците в аукциона с вальор датата на новата емисия и датата на изплащане на номинала и лихвите.

За отделни инвеститори е доста важен и факта за обратно изкупуване на ДЦК преди падежа им от първичния дилър, който ги е издал.

Имайки в предвид горното, сигурен начин ДЦК да се продадат предсрочно е договарянето на т.н. репо сделки, т.е. финансовата институция, която е продала книжата се ангажира да ги изкупи обратно в определен срок и на определена цена. При репо сделките се договаря доход за съответния период, който се получава от разликата между покупната и продажната цена на ДЦК. По същество тези сделки представляват обезпечен кредит и ценните книги изпълняват ролята на обезпечение. Те са удобен начин за търговските банки да се осигурят с финансови средства, при това, за разлика от ломбардните кредити предоставяни от БНБ кредита е срещу цялата сума на книжата. Репо сделките се използват преди всичко от банките и централната банка, която чрез тях влияе на банковите резерви, но също така и от небанкови институции, разполагащи с голям резерв свободни средства за кратко време. Периода, за който се сключват е между един и няколко дни, но достига до три месеца. Лихвеният процент /разликата в цената на продажбата и тази на обратното откупуване/ се договаря между двете страни, но естествено зависи от процентите на паричния пазар

Според Наредбата за реда за участие в приватизацията на притежателите на облигации, емитирани по ЗУНК, тези облигации представляват платежно средство, с което могат да се купят акции, дялове и цели предприятия, или обособени части от тях. Това могат да сторят търговските банки заменили лоши кредити с такива облигации, а също и физически и юридически лица, ако са закупили от съответните банки, които първоначално са придобили държавните дългосрочни облигации. От тук произтича, че не се допуска заплащането при приватизационните сделки да става с емитирани по ЗУНК облигации, но закупени от вторичен държател-банки, които не са заменили облигации с несъбираеми кредити, или пък от други физически и юридически лица. В тази насока се допуска изключение само за облигациите, закупени от БНБ, която независимо, че е вторичен държател, може да си служи с тях като платежно средство при приватизационни сделки. Особеност при приватизационните сделки с облигации по ЗУНК е в наличието на премия, която се добавя при плащането - освен номиналната стойност се прибавя и тази сума.

С това се цели поощряване използването на тези облигации и съответно облекчаване на обслужването на дълга. Органите, осъществяващи приватизационната сделка приемат държавни дългосрочни облигации като платежно средство само след проверка на притежателя и съвкупната стойност на облигациите по водените от търговските банки регистри.

При използване на ЗУНК облигации като платежно средство в процеса на приватизация те се считат за облигации с настъпил падеж.

ЗУНК облигациите са държавни дългосрочни облигации, които се емитират еднократно от Министерството на финансите за покриване на несъбираемите задължения към банките на фирми с над 50% държавно участие. Дългосрочните облигации могат да се използват при приватизацията на държавни и общински предприятия.

Облигациите, които са издадени в съответствие със Закона за уреждане на необслужваните кредити ( ЗУНК) са два вида:

Имат същите или почти същите като ЗУНКовете произход и характеристики и поради това във финансовите среди неофициално се назовават квази ЗУНКови облигации. Като цяло за тях може да се каже, че са сравнително нискодоходни и основни инвеститори в тях са финансови институции и отделни инвеститори, участници в приватизацията.

Брейди облигациите са държавни ценни книжа, които са издадени в замяна на част от външния дълг на България.

През осемдесетте години възникнала дългова криза изисква въвеждането и прилагането на нови методи за преодоляването й и намаление на задълженията на страните длъжници. Никълъь Брейди, бивш американски министър, предлага дългосрочно решение на проблема със световните дългове като предоставя възможност на кредиторите да заменят своите нежелани вземания с новите “брейди” инструменти. След сключване на споразумение с кредиторите държавата-длъжник емитира държавни дългосрочни облигации, които заменят старата структура на дълга с нова във вид на портфейл от дългови инструменти. Техният вид и съотношението между различните облигации определят режима на обслужване на новите задължения -разсрочване или опрощаване на част от дълга, степен на редукция на дълга и неговото обслужване и възможност за прилагането на конверсионна програма.

При договарянето на една брейди сделка, редуцирането на дълга и неговото обслужване се постигат посредством замяна на вземанията от банките кредитори срещу набор от различни по тип нови вземания. По същество старият дълг се заменя срещу нови инструменти, които осигуряват по-малки договорни задължения, но от друга страна са с по-малка степен на риск, дължаща се на залагането на сигурни активи /обикновено това са бонове и облигации на правителството на САЩ/ за обезпечаване на плащанията по новите инструменти.

Договорените опции биват следните видове:

Лихвеният процент по тях е обвързан с LIBOR. Търгуват се както на международните пазари, така и в България.

Придобиването на Брейди облигации от български физически и юридически лица е инвестиция и е подчинено на валутния режим в страната (чл. 9, ал. 1 от ЗЧИ). За закупуването на тези книжа е необходимо разрешение от БНБ, съгласувано с Министерството на финансите. Издаването на такъв документ изисква да се посочи изрично целта за закупуване.

Брейди облигациите могат да се използват в сделки, свързани с касовата приватизация, поради което в България инвеститори в тях са купувачи на приватизиращи се обекти и финансови институции.

Брейди облигациите, както и ЗУНК-облигациите, са ДЦК и притежават всички техни основни характеристики и предимства.

Емитирането на държавни ценни книжа за финансиране на бюджетния дефицит в България се осъществява от 1991 година. През 1991г. чрез нетната емисия на съкровищни бонове е финансиран (41.5%) от бюджетния дефицит. Останалата част от бюджетния дефицит (49.8%) е покрит с кредит от БНБ. Отсъствието на вторичен пазар на ДЦК обаче превръща емисията на съкровищни бонове в скрита форма на кредитиране от БНБ. Съкровищните бонове се купуват от търговските банки, които след това си осигуряват ликвидност от БНБ.

През 1992г. са реализирани 31 емисии на съкровищни бонове (13 емисии на тримесечни, 17 на шестмесечни и 1 на деветмесечни съкровищни бонове) със съвкупна минимална стойност 11 265 млн. стари лв. Първите две емисии са продадени от МФ в наличен вид, а останалите от БНБ, която от февруари 1992г. започва продажбата на безналични държавни съкровищни бонове от името и за сметка на МФ чрез провеждане на аукциони по реда на Наредба N 5 на МФ и БНБ от 23.01.1992г. за емитиране, продажба и изкупуване на безналични краткосрочни държавни ценни книжа. Липсата на годишен график за емисиите в т.ч. и по тримесечия, съобразен с текущите нужди на бюджета от средства и срочността на емитиране на ДЦК, създава условия в края на първото шестмесечие на 1992г. нетното финансиране на бюджетния дефицит от операциите с ДЦК да бъде с отрицателен знак (-614.3 млн. стари лв.). Независимо от това МФ в качеството си на перфектен длъжник редовно погасява задълженията си по ДЦК, като отрицателното финансиране на бюджетния дефицит с ДЦК се компенсира чрез ползване на пряк кредит от БНБ.

Съвкупната минимална стойност на предложените за емитиране съкровищни бонове през 1992г. е в размер на 14 056 млн. стари лв. В началото на годината МФ не отчита повишеното търсене и предлага за емитиране по-малко количество съкровищни бонове. В края на годината се забелязва намаляване на интереса на финансовите институции към инвестиране в ДЦК, поради което голяма част от предлаганите за емитиране съкровищни бонове не са изкупени. В резултат на това, че в повечето случаи съществува несъответствие между търсенето и предлагането, в държавния бюджет постъпват по-малко приходи от продажба на ДЦК за финансиране на вътрешния държавен дълг. От получените поръчки за участие в аукционите в размер на 17 130.5 млн. стари лв. номинална стойност, са продадени съкровищни бонове само в размер на 11 265 млн. стари лв. номинална стойност.

През 1993г. са реализирани 65 емисии на безналични държавни ценни книжа (56 емисии на държавни съкровищни бонове и 9 емисии на държавни съкровищни облигации) със съвкупна номинална стойност 61106.6 млн. стари лв. Търсенето на съкровищни бонове значително превишава предлагането за продажба количество от МФ. През 1993г. значително се увеличават и сделките на вторичния пазар. За разлика от 1992г. когато на вторичния пазар е реализирана само една сделка със съкровищни бонове в размер на 2 млн. стари лв., през 1993г. бяха сключени 807 сделки.

През 1994г. чрез БНБ са реализирани 104 емисии на безналични държавни ценни книжа със съвкупна номинална стойност 95 108.2 млн. стари лв. в т.ч. 25 емисии на съкровищни бонове продавани с отстъпка от номинала, 47 на лихвоносни съкровищни бонове и 32 на съкровищни облигации. През 1994г. на вторичния пазар са сключени 4 444 сделки между финансови институции за покупко-продажба на държавни ценни книжа със съвкупна номинална стойност 523 180.5 млн. стари лв. Основен участник в операциите на вторичния пазар е БНБ.

През 1995г. и 1996г. се потвърди тенденцията на увеличаване на предлаганите за емитиране държавни ценни книжа. Чувствително се увеличиха и сделките на вторичния пазар. За 1996г. на вторичния пазар се сключиха 18 916 сделки за 2 883 053.7 млн. стари лв. През 1995г. бяха сключени сделки за 1 193 508.1 млн. стари лв. номинална стойност.

За 1996г. реализираните държавни ценни книжа са за 338 440 млн. стари лв. номинална стойност (без целевите емисии), което е с 194 693.4 млн. стари лв. по-вече в сравнение с 1995г.

През 1995г. емисиите се реализират по реда на Наредба N 5 от 1993г. През 1996г. са извършени изменения в Наредба N 5 основното от които беше, че в аукционите за придобиване на държавни ценни книжа могат да участват само първични дилъри одобрени от комисия, броят и членовете на която се определят от Министъра на финансите и Управителния съвет на БНБ.

През 1996г. са пласирани ДЦК от целеви емисии: тримесечни - общо за 4.334 млрд. стари лв., шестмесечни: общо за 2.433 млрд. стари лв., едногодишни: общо за 8.289 млрд. стари лв. Продадените държавни ценни книжа от всички видове и целеви емисии са за 15.056 млрд. стари лв., а от индексираните съгласно размера на инфлацията са индексирани общо за 13.080 млн. стари лв.

През 2001 г. движението на сделките с ДЦК в България е както следва:

Структура на сделките на вторичния междубанков пазар с ДЦК между първични дилъри и от целеви емисии (без обема на обратните репо сделки):

Брой сделки с ДЦК, емитирани за финансиране на бюджетния дефицит

Обем на сделките с ДЦК, емитирани за финансиране на бюджетния дефицит

Структура на сделките на вторичния междубанков пазар с ДЦК
между първични дилъри и от целеви емисии

Вторичен пазар на държавни ценни книжа

2001 АВГУСТ

(извлечение от месечния бюлетин на БНБ)

Междубанков пазар на ДЦК, емитирани по реда на Наредба N5

През август 2001 г. са регистрирани 279 сделки (вкл. броят и обемът на обратните репосделки) между финансови институции за покупко-продажба на ДЦК, емитирани за финансиране на бюджетния дефицит, с обща номинална стойност 337 244.5 хил. лв., което е намаление спрямо същия период на миналата година с 20.42% и увеличение с 6.10% спрямо предходния месец.

Общият обем на сделките на вторичния междубанков пазар с ДЦК, емитирани по Наредба N5, без обема на обратните репосделки, възлиза на 224 704.4 хил. лв., което е 15.21% по-малко спрямо август 2000 г. В структурно отношение сделките с ДЦК са, както следва: тримесечни - за 10 083.8 хил. лв., дванадесетмесечни . за 13 823.7 хил. лв., двегодишни - за 89 923.6 хил. лв. и до седем години - за 110 873.3 хил. лв., което показва, че най-голям е интересът към съкровищните облигации с матуритет до седем години.

През разглеждания период обемът на сделките за сметка на клиенти по реда на чл. 20 бе в размер на 7444 хил. лв., което е три пъти повече спрямо юли. По реда на чл. 21 бяха регистрирани сделки в размер на 107.5 хил. лв., което е значителен спад спрямо предходния месец (95.51%). През август намаление бележи и обемът на сключените сделки между първични и непървични дилъри по реда на чл. 14, който е в размер на 54 269 хил. лв. (49.24%), в т. ч. 5100 хил. лв. са одобрените поръчки на аукционите на ДЦК за сметка на непървични дилъри.

Междубанков пазар на ДЦК, емитирани в резултат на структурната реформа

През август с ДЦК, емитирани в резултат на структурната реформа, деноминирани в щатски долари, са регистрирани 6 сделки между финансови институции с обща номинална стойност 4.16 млн. щ. д. Сключени са 3 сделки за окончателна продажба в размер на 0.30 млн. щ. д., 2 репосделки за 2.06 млн. щ. д. и 1 сделка на стойност 1.80 млн. щ. д. за сметка на клиенти (по чл. 14, 20 и 21).

С валутни ДЦК, деноминирани в евро, са сключени 21 сделки за 5.04 млн. евро, от които 11 сделки за окончателна продажба за 1.42 млн. евро и 10 сделки за сметка на клиенти в размер на 3.63 млн. евро. С ДЦК в левове e сключена 1 сделка за 0.02 млн. лв.

По реда на чл. 14, ал. 6 от Наредба N 5 са сключени 24 сделки в размер на 10.70 млн. щ. д. и 5 сделки за 0.55 млн. евро.

През август обемът на търговията с валутни ЗУНК облигации, деноминирани в щатски долари рязко спадна (66.78%). Среднопретеглената цена за месеца бе 77.31 щ. д. на 100 щ. д. номинал.

Репосделки с ДЦК на междубанковия пазар

През август на вторичния между- банков пазар се наблюдава неравномерно движение в обема на репосделките. Най-голям е обемът на сключените сделки на 1 и 17 август, като на тези дати се наблюдава и увеличение на обема на междубанковите депозити.

През месеца доходността на репосделките с ДЦК значително се колебае, като спрямо предходния месецсе наблюдава понижаване на средната срочност на репосделките в дни.През август доходността на репосделките с ДЦК със срок един, три и седем дена и до един месец (съответно 0.66%, 0.76%, 0.71% и 0.48%) е по-висока в сравнение с тази по междубанковите депозити със същия срок и е по-висока от среднопретегления ОЛП за месеца (0.46%).

Обем и структура на сделките с ДЦК на вторичния
междубанков пазар през август 2001 г.

1. Обем на сделките с ДЦК, деноминирани в левове

(номинална стойност, млрд. лв.)

2. Обем на сделките с ДЦК, деноминирани в щатски долари

(левова равностойност, млрд. лв.)

3. Брой на сделките на вторичния междубанков пазар

4. Средна срочност на репосделките на вторичния междубанков пазар (в дни)

5. Средна месечна доходност (проста лихва) по репосделките, сключени на вторичния междубанков пазар в зависимост от срочността (%)

1 ден

2 - 3 дена

4 - 7 дена

до 1 месец

224.73

111.72

113.01

-

5.64

2.21

3.43

-

206

71

135

-

4.00

0.66

0.76

0.71

0.48

* Не е включен обемът на обратните репосделки.

** Не е включен броят на обратните репосделки.

Управлението на държавния дълг и регулирането на бюджетния дефицит се осъществяват главно чрез периодично емитиране на държавни ценни книжа. Практиката до момента показва, че ценните книжа емитирани от държавата в лицето на МФ и БНБ намират своето приложение в провежданата фискална политика от страна на правителството.

Основната цел на тези емисии е изтеглянето на пари от пазара, което обаче е в известна степен затруднено поради изолирането на по-дребните клиенти на пазара породено от ограниченията на в нормативната уредба - на първичния пазар участват предимно банки, а вторичния е твърде слабо развит. Прякото финансиране от БНБ и отсъствието на външно финансиране водят до нарастване на дълга по ДЦК, емитирани за финансиране на бюджетния дефицит. А емитиране на ДЦК се превръща във форма на скрито банково финансиране, доколкото търговските банки се рефинансират от БНБ чрез залог от ДЦК. Всичко това намалява ефективността на инструмента като цяло.

В съвременната икономическа ситуация при засилен оборот на капитали и евентуална промяна на кредитния рейтинг на страната ни се увеличиха възможностите за инвестиции в Брейди облигации и ЗУНК облигации за чуждите инвеститори.

Използвани съкращения

ДЦК - държавни ценни книжа

ЕГД - ефективна годишна доходност

ЗУНК - Закон за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г.

МФ - Министерство на финансите

ОЛП - основен лихвен процент

DISCs (Discount Bonds) - облигации с отстъпка

FLIRBs (Front-Loaded Interest Reduction Bonds) - облигации с първоначално намалени лихви

IABs (Interest Arrears Bonds) - облигации за неплатени лихви

ДЦК - видове характеристики

50