Реферати
Доклади
Курсови работи
Дипломни работи
Есета
Лекции
... и много други документи

 

 

 
       
Back to Referatite.com     Изтегли



Данък върху добавената стойност – обща характеристика, обекти на облагане, данъчен кредит.



Югозападен университет “Неофит Рилски” - Благоевград

Икономически факултет

Реферат

Тема:

Данък върху добавената стойност - обща характеристика, обекти на

облагане, данъчен кредит.

Изготвил:

Атанас Красимиров Атанасов

Фак. № 81660

Спец. “Стопанско управление”

Благоевград

2000г.

1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Данъкът върху добавената стойност по своята икономическа същност представлява косвен данък, който се включва в цената на стоките и услугите и се внася в бюджета независимо от финансовото състояние на платеца. Той се въвежда в практиката като по-съвършена форма на данъка върху оборота. Идеята за въвеждане на ДДС е на германския финансист Карл Фр. фон Сименс през 1919 г. Тя се реализира в практиката обаче много по-късно - през 1954 г. във Франция и Япония и едва през 1968 г. във Германия (ФРГ)

Същността на идеята за усъвършенстване на данъка върху оборота се изразява в неговото превръщане в нетоданък върху бборота. С класическия данък върху оборота се облага брутната стойност на реализираните обороти, включваща материалните разходи и новосъздадената стойност. Докато нетоданъкът върху оборота обхваща само новосъздадената (добавената) стойност. Тя се установява, като от брутния оборот на продажбите се приспаднат разходите за суровини, материали, енергия, машини, съоръжения и други подобни, както и сумата на амортизационните отчисления. Облагането само на добавената стойност влияе позитивно върху развитието на техническия прогрес, тъй като производствените разходи не подлежат на облагане. Обстоятелството, че на облагане подлежи добавената стойност, обуславя и неговото наименование като данък върху добавената стойност. Величината на добавената стойност може да се установи и чрез сумиране на нейните елементи. Към тях се отнасят печалбите, възнагражденията, лихвите и дивидентите. Новосъздадената стойност може да се установи и чрез метода на приспадането на предварителните обороти. При него ДДС се изчислява върху реализирания оборот и от установената сума се приспада ДДС, който се съдържа в цените на закупените суровини, материали, енергия и други активи, т.е. в предварителните обороти. По такъв начин се създават условия за пълното обхващане на данъка, тъй като, ако е пропуснато плащането му в. предходните обороти, той ще бъде внесен от последния участник в сделките. При използването на метода на приспадането не е необходимо пряко определяне на добавената стойност, но на практика се облага именно тя. Така се постига многофазно облагане без получаване на кумулативен ефект, т.е. без натрупване на данък върху данък. Това се вижда от таблица № 1.

Таблица № 1

Субекти

Цена на придобиване

В т.ч. ДДС

Цена без ДДС (2-3)

Добаве- на стои-ност

Пазарна цена (4+5)

ДДС 20%(6*20)

Продажна цена (6+7)

ДДС за внасяне (7-3)

1

2

3

4

5

6

7

8

9

Производител (регистриран)

-------

-- -----

-----------

----------

100

20

120

20

Търговец -първи (регистриран)

120

20

100

20

120

24

144

4

Търговец -втори (нерегистриран)

144

-

144

20

164

-

164

-

Търговец - трети (регистриран)

164

-

164

20

184

36,8

220,8

36,8

Търговец - четвърти(регистриран)

220,8

36,8

184

20

204

40,8

244,8

4

В таблицата е показана и величината на добавената стойност, за да се види, че платеният ДДС е пропорционален на нея. Първият участник във възпроизводствения процес внася в бюджета цялата сума на данъка, тъй като няма възможност да го приспадне.

Следващият участник в процеса е регистриран търговец като платец на данъка. Той закупува стоката от регистрирания производител по цени с включен ДДС. Регистрираният търговец определя продажна цена с включена добавена стойност от 20 лв. и след като приспадне данъка, включен в цените на стоките, които той е закупил, внася в бюджета разликата от 4,00 лв. Внесеният от него данък е пропорционален на добавената стойност от 20 лв.

Следващият търговец е нерегистрирано лице. Той закупува стоката по цени с включен ДДС и след нейната преработка, в резултат на което прибавя добавена стойност от 20 лв. определя пазарна цена без ДДС и не дължи данък на бюджета. Загубите на бюджета от невнасяне на ДДС от нерегистрираните търговци обаче се компенсират при продажбата на стоката на следващия участник във възпроизвод-ствения процес, който е регистрирано лице. От таблицата се вижда, че той закупува стоката по цени без ДДС, затова няма възможност да приспадне данъка при определяне на неговото данъчно задължение. Той внася в бюджета цялата сума на начисления от него данък, която вече не е пропорционална на добавената стойност, тъй като не е приспадната сумата от 32,8 лв. която би начислил нерегистрираният търговец, ако беше данъчно задължен.

Въвеждането на ДДС на мястото на данъка върху оборота е свързано с неговите предимства; които се свеждат до следното:

Първо. Данъкът върху добавената стойност осигурява всеобщност на облагането. Тя се изразява в облагането на оборотите на всички стоки и услуги с изключение на здравните, образователните, банковите и застрахователните услуги, износа, отдаването под наем на земя и сгради, както и сделките със земя.

Второ. ДДС е неутрален данък. Неутралността на данъка се проявява в поставяне при равни условия производителите и търговците на стоки и услуги с производствено предназначение и на тези с крайно потребление. При равни условия са поставени както местните производители, така и вносителите на стоки. Еднаквост в условията има и за отделните потребители на стоки и услуги. Неутралността на ДДС се засилва при използването на една ставка за всички сделки, тъй като данъчната тежест става еднаква за всички данъкоплатци. За да се обезпечи неутралността на данъчното облагане, изно-

сителите на стоки също са поставени при еднакви условия. В повечето страни с цел избягване на двойното данъчно облагане е възприето стоките да се облагат при потребителите, в резултат на което освобождават износа на стоки от облагане.

Трето. Осъществяване на взаимен контрол. Той се изразява в интереса на данъкоплатците да изискват издаване на данъчна фактура от продавача, за да могат да приспадат данъчния кредит. По този начин се повишава и ефективността на събиране на ДДС, защото чрез взаимния контрол се увеличава всеобхватността на данъкоплатците.

Четвърто. Стимулира инвестирането, тъй като начисленият ДДС при продажбата на стоки с производствено предназначение може да се приспада като данъчен кредит.

Пето. Кредитиране на отделните субекти за определен период от време. Организацията на ДДС се характеризира с това, че той се внася в бюджета след изтичане на определен период от време. През този период данъкоплатецът се кредитира със сумите на събрания от него данък и едновременно с това кредитира своите доставчици със сумата на ДДС, включена в цената на стоките, които им плаща. В определени случаи данъкоплатецът кредитира и държавата. Става въпрос за надвнасяне на ДДС над дължимия данък или за внасяне на ДДС за стоки, предназначени за износ.

Шесто. Намаляване на данъчната тежест. ДДС се начислява пряко върху определената цена, в която той не е включен, т.е. използва се по-ниска данъчна основа в сравнение с изчисляването на данъка върху оборота. По този начин се изчислява по-нисък данък върху добавената стойност. В сучаите, когато ДДС е включен в цената на стоката, ДДС се начислява по правилото „над сто", което също води до намаляване на данъчната тежест.

Седмо. Ограничаване кръга на данъкоплатците. Това се получава чрез въвеждане на задължителна регистрация само на лицата, извършващи стопанска дейност в по-голям обем. За целта се въвежда „регистрационен праг", който освобождава дребните търговци от ДДС и задължава всички онези, които го надвишават, да се регистрират като данъкоплатци. По този начин се повишава и ефективността на данъчните служби и се дава възможност на дребните търговци да стабилизират своята стопанска дейност.

2. ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

2.1. Обект на облагане с данък върху добавената стойност

С данък върху добавената стойност се облагат сделките, които отговарят на определени условия, а именно:

а) чрез сделките да се осъществява стопанска дейност;

б) мястото на изпълнение на сделките да е на територията на страната;

в) поне една от страните по сделката да е регистрирано лице.

Под стопанска дейност за нуждите на определяне обекта на облагане се разбира дейността на търговците и на физическите лица, извършвана с цел реализиране на приход, както и предоставянето на материална и нематериална собственост за получаване на приход. Разбира се, от това правило има и изключение. То се отнася до извършването на услуги от държавни организации и организации с идеална цел срещу заплащане на сума, която е равна или по-малка на величината на разходите за извършване на услугата. В случая организациите получават приход, но не реализират печалба от дейността си, тъй като държавата или общинските органи са определили цена на услугата равна или по-ниска от разходите по тях.

В зависимост от това, дали сделките отговарят на условията за данъчно облагане, те се подразделят на облагаеми и необлагаеми. Сделките са облагаеми, когато отговарят на разгледаните вече условия. Ако поне едно от условията липсва, те се превръщат в необлагаеми. По-конкретно необлагаеми сделки са сделките за износ и освободените сделки. Износът на стоки и услуги е особен вид необлагаема сделка, тъй като тя отговаря на условията за обект на облагане с ДДС, но за да се избегне двойното данъчно облагане на стоката и услугата в страната, закъдето са предназначени,

тя се третира като необлагаема сделка. При освободените сделки по износа обаче търговецът има право на данъчен кредит. Особен вид сделки, третиращи се като необлагаеми, са и сделките с благородни метали, по които получател е БНБ. С това се цели стимулиране на сделките, водещи до увеличаване на резервите на БНБ в благородни метали.

Необлагаеми сделки са както освободените сделки за неопределено време, така и освободените сделки за определен период. Към освободените сделки за неопределено време се отнасят:

- прехвърляне на собственост върху земя;

- учредяване на ограничени вещни права върху земя, с изключение на правото на строеж;

- извършване на финансови, застрахователни, образователни и здравни услуги;

- отдаване под наем на земя и сгради или на части от тях;

- сделките, извършвани от обществени организации, ако предметът на тези сделки е получен от организацията като дарение;

- прехвърляне на собственост върху предприятие като цяло или на части от него, свързано със Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;

- сделки за осъществяване на правни дейности по Закона за адвокатурата;

- включване в хазартни игри;

- продажба на билети за музеи, библиотеки, театри, художествени галерии, зоологически и ботанически градини и циркови спектакли;

- прехвърляне на собственост върху хлебно и фуражно зърно, предоставено като заплащане в натура на рента или част от нея.

При посочените освободени сделки данъчният кредит се изключва. Това означава, че данъкоплатецът няма право да приспадне включения в цената на стоките ДДС, когато те се използват за извършване на освободени сделки.

Освободените сделки за определен период от време се характеризират с това, че те отговарят на всички условияза облагане с ДДС, но по социални съображения са освободени временно от облагане. Необходимо е да се прави разлика между освободени сделки и облагаеми сделки с нулев данъчен размер. За облагаемите сделки с нулев данъчен размер регистрираният търговец има право на данъчен кредит за ДДС, включен в цените на закупените стоки, които се влагат в производството на стоки с нулев данъчен размер. Докато при освободените сделки регистрираният търговец губи правото на данъчен кредит. Ето защо за постигането на по-голям социален ефект е целесъобразно да се прилага механизма на облагането с ДДС с нулев данъчен размер. Така ще се постигне по-ниска величина за стоките от първанеобходимост.

Към освободените сделки за период от пет години отвъвеждането на ДДС у нас се отнасяха:

а) пшеничният и ръженият хляб;

б) прясното краве мляко за консумация;

в) българското кисело мляко;

г) бялото саламурено краве сирене;

д) водата за населението;

е) дървата за огрев за населението;

ж) медикаментите;

з) учебниците, одобрени от Министерството на образованието, науката и технологиите и от Министерството накултурата.

Към облагаемите сделки се отнасят всички останали сделки, включително и вносът на стоки. При внос на стоки на територията на страната от облагане се освобождава само:

- стоката, която влиза в безмитните зони, антрепозитните складове и в търговските обекти за безмитна търговия;

- стоката, която е предмет на временен внос, транзит и реекспорт;

- вносът на благородни метали за БНБ.

Към облагаемите сделки се включва и произведената от регистрираното лице стока, когато тя се използва за лично потребление, т.е. при преминаване на произведената стока от активите на фирмата в частната сфера на регистрираното лице. Стоките за лично потребление са облагаеми сделки, вслучаите когато те не са освободени сделки, но ако сделката е освободена - не се начислява ДДС. По този начин производителят се поставя в еднакви условия с потребителите дори когато използва произведената от него стока за личнопотребление.

2.2. Платци на данък върху добавената стойност

Платци на ДДС са данъчно задължените лица. Те имат задължения по начисляването, събирането и внасянето на данъка в бюджета. Към тях се отнасят местните юридически и физически лица, едноличните търговци, юридическите лица с идеална цел, бюджетните организации (в случаите, когато осъществяват стопанска дейност), чуждестранните лица, включително и клоновете им в страната.

Всяко лице, имащо облагаем оборот за последните 12месеца над 7,5 хил. лв. е длъжно да се регистрира като платец на данъка върху добавената стойност. Това означава, че лицата, извършващи стопанска дейност с облагаем оборот до 7,5 хил. лв. могат да не се регистрират като платци. Те обаче при наличие на интерес имат право да се регистрират като платци на ДДС. Интересът идва от извършване на сделки за износ, от продаване на регистрирани лица и от купуване от регистрирани лица.

Възможните решения за доброволна регистрация катоплатци на ДДС схематично могат да се изразят по следнияначин:

Облагаемият ви оборот от

стопанска дейност през

последните 12 месеца Да Регистрирайте се!

надвишава ли 7,5 хил.лв.?

Не Извършвате ли сделки за изност? Да

Не се

Регистрирайте!

Продава те ли на регистрирани лица ?

Да Копувате ли от регистрирани лица ? Не

Регистрирайте Извършвате ли внос ?

се !

Право на доброволна регистрация имат и лицата, които отдават под наем земя и сгради или на части от тях на регистрирани лица за извършване на стопанска дейност. Тя се прави по съображения за възстановяване на платения данък върху добавената стойност. Доброволната регистрация обаче не се отнася за лицата, които отдават под наем паркингови площи, както и настаняването, извършвано от хотели, мотели, хижи, туристически спални, пансиони, къмпинги, ваканционни лагери, почивни станции, санитарни комплекси и други подобни. За посочените дейности лицата подлежат на задължителна регистрация като платци на ДДС.

При внос на стоки платци на ДДС са всички лица, независимо от това дали са регистрирани или не. По този начин всички вносители се поставят при равни условия. регистрираният платец обаче има право да ползаа, данъчен кредит, ако внесените стоки се използват за облагаеми сделки.

Регистрираните платци имат някой задължения, по-съществените от които са:

1. Начисляване на ДДС за всяка извършена от него сделка;

2. Своевременно внасяне на дължимия за данъчния период ДДС;

3. Редовно водене на книгите за покупките и продажбите;

4.Своевременно подаване на справка декларация за данните, послужили за определяне на данъчното задължение;

5. Изчисляване на своя облагаем оборот след изтичане на всеки месец;

6. Информиране на данъчната служба за всяка промяна в данните, посочени в заявлението за регистрацията.

Регистрираният платец на ДДС има право да поиска прекратяване на регистрацията, ако неговият облагаем оборот.за 18 месеца е под 7,5 хил. лв. При прекратяване на регистрацията задължително се извършва ревизия или проверка и се изготвя акт за констатации. В него се отразява и инвентаризационният опис на наличните стоки на склад по пазарни цени. Въз основа на констативния акт се издава данъчен облагателен акт, с което регистрацията като платец на ДДС се счита за прекратена.

2.3. Начисляване на данъка върху добавената стойност

При начисляването на ДДС се използват две величини - данъчна основа и данъчен размер. Характерното за ДДС е това, че при него данъчната основа се различава от основата за начисляване на данъка. Вече стана дума, че за данъчна основа при облагане с ДДС служи добавената от регистрираното лице стойност към стоката или услугата при извършване на стопанска дейност. При изчисляване на ДДС обаче за основа се използва стойността на сделката. Тя включва цената на стоката или услугата, определена за купувача без ДДС и без търговската отстъпка или намалението. В стойността на сделката се включват и всички останали данъци и такси, свързани с нея. (акцизи, мита, митнически такси и т.н.). В случаите, когато договорената цена по сделката впоследствие бъде намалена или увеличена, съответно се коригира и основата за начисляване на данъка. По този начин данъчното задължение се поставя в съответствие с действителната цена на стоката или услугата. Корекция на основата за начисляване на ДДС се извършва и в случаите, когато между свързани лица е договорена нереално ниска цена. Става въпрос за сделки между съпрузи, роднини, работодател и работник, съдружници, дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете.и акциите, издадени с право на глас в дружеството и др. подобни връзки. В тези случаи за основа при начисляване на ДДС служи пазарната цена, т.е. цената на стоката или услугата без ДДС, която би била платена за съответната стока или услуга при същите условия на сделката, ако между продавача и купувача нямаше зависимост. Пазарната цена служи за стойност на сделката и при оценка на наличните стоки при прекратяване на регистрацията, при бартерни и безвъзмездни сделки и при

използване от лицето на произведените от него стоки за лично потребление.

Пазарната цена служи за основа за начисляване на ДДС и при бракуване на материални запаси и при липси, настъпили по вина на работник или служител, ако тя е по-висока от балансовата стойност на активите.

При внос на стоки основа за начисляване на ДДС служи митническата стойност. Тя се формира, като към договорената покупна цена се прибавят:

- транспортните разходи за внасяните стоки до граничния пункт на Бьлгария.

- разходите за застраховката на стоките;

- разходите по натоварване, разтоварване и обработка, свързани с транспортирането на стоките до граничния пункт на България;

- платените пътни такси, разходи за паркинг.

В митническата облагаема стойност се включват и други направени разходи, които не са включени в договорната покупна цена. Към получената величина се прибавят и начислените акцизи, мита и такси по вноса. За да се изчисли ДДС, е необходимо митническата стойност, увеличена с акцизите, митата и таксите по вноса, да се умножи по данъчния размер.

При определяне на данъчното задължение у нас се използва един данъчен размер - 20%. Предимствата на единния данъчен размер ,се изразяват в поставяне на данъкоп- латците при еднакви икономически, условия и в улесняване на данъчните органи по събирането на данъка и контролирането на данъчния процес. Единният данък обаче води до еднакво увеличаване както на цените на стоките с дълготрайна употреба, така и на цените на стоките и услугите от първа необходимост. Това е и причината много страни в света при облагането на отделни стоки да използват диференциран данъчен размер. През последните години отделните страни използват основни, междинни и намалели данъчни размери. Това се вижда от таблица № 2(на стр. 7)

Таблица № 2

Страни

Основен данъчен размерза облагане с ДДС в %

Междинен данъчен размер в %

Минимален данъчен размер в %

Австралия

20

10

6

Англия

17,5

-

0

Белгия

20,5

12

6;1

Германия

15

-

7

Гърция

18

8

4

Дания

25

-

-

Испания

15

6

3

Италия

19

13

9;4

Португалия

16

-

5

Полша

22

-

7

Румъния

18

-

-

Русия

20

-

10

Унгария

25

-

10

Франция

18,6

5,5

2,1

Холандия

17,5

-

6

Швейцария

6,2

-

-

От таблицата се вижда, че повечето страни използват значително пр-ниски данъчни размери при облагането на хранителните продукти, книгите, вестниците, жилищата, горивата, енергията, хотелиерските услуги, лекарствата, вътрешния

транспорт и др.

У нас съгласно Закона за данък върху добавената стойност сумата на данъка се определя по следната формула:

ДДС=(C * 20) : 100

където: С е стойност на облагаемата сделка.

При внос на стоки сумат на ДДС се определя по формулата:

ДДС={(MC + A + M + TB) * 20}: 100

където: МС е митническа стоиност

А - акциз

М - мито

ТВ - такси по вноса

При прехвърляне на собственост върху сгради или част от нея регистрираното лице начислява ДДС по следнатаформула:

ДДС=((С` * 20) : 100)) - Т

където: С, е стойност на'сделката без дължимите за прехвърлянето даржавнитакси и мести данъци итакси

Т - сума на държавните такси и местните данъци и такси по сделката.

2.4. Данъчен кредит

Понятието „данъчен кредит" е свързано с възприетия начин за облагане на добавената стойност чрез метода на приспадането. Именно чрез данъчния кредит се постига освобождаването от данък на предходните обороти и облагането само на добавената стойност. Данъчният кредит представлява сумата на данъка върху добавената стойност, начислена на регистрираното лице от други регистрирани лица за получени от него облагаеми стоки и услуги или начислена от митническите органи за осъществен от него внос при условие, че данъкоплатецът има право да го приспадне за съответния период. Това означава, че не всеки начислен ДДС може да се третира като данъчен кредит. Той се проявява като данъчен кредит при съблюдаване на следните условия:

а) стоката или услугата се използва в стопанската

дейност на платеца;

б) стоката или услугата се използва за извършване на

облагаема сделка;

в) стоката или услугата се използва за износ;

г) стоката е благороден метал, предназначен за БНБ;

д) получателят на стоката или услугата да притежава данъчна фактура, данъчно дебитно известие или митническа декларация;

г) стоката е благороден метал, предназначен за БНБ;

д) получателят на стоката или услугата да притежава данъчна фактура, данъчно дебитно известие или митническа декларация;

е) начисленият от митническите органи ДДС е внесен в бюджета;

ж) стоката, или услугата да не се използва за представителни мероприятия;

з) сделката да не е свързана с придобиването на:

- леки автомобили, ремаркета и каравани за тях, джипове, лекотоварни автомобили с товароподемност до 1,5 тона и микробуси с не повече от 9 места;

- мотоциклети и мотопеди;

- резервни части и окомплектовка за посочените превозни средства;

- ремонт и поддържане на посочените превозни средства;

- горивни и смазочни материали за посочените превозни средства.

Начисленият ДДС за посочените превозни средства може да се приспада като данъчен кредит само в случаите, когато регистрираното лице извършва с тях основна дейност т.е. общата им стойност е повече от 50 на сто от общата

стойност на изпълнените от лицето сделки през последниш 12 месеца преди текущия;

и) стоките или услугите не са свързани със столовото хранене на неговите работници и служители.

Данъчният кредит се приспада след изтичане на данъчния, период. В случаите, когато данъкоплатецът, през данъчния период извършва както облагаеми, така и освободени сделки, данъчният кредит се определя по следната формула:

ДК = ДК1+ ДК2

където: ДК е данъчен кредит;

ДК1 - начислен данък на регистрираното лице за стоки и услуги, които са използвани за извършване на облагаеми сделки, сделки за износ и сделки с благородни метали, по които получател е БНБ. В случая начисленият данък е равен на данъчния кредит за тези сделки;

ДК2 - частта от начисления му данък за стоки и услуги, които регистрираното лице използва както за извършване на сделки с право на данъчен кредит, така и на сделки без право на данъчен кредит.

Тази част от начисления данък се определя по формулата:

ДК2 = НД2 х кК1

където:НД2 е сумата на данъка, начислен на регистрираното лице за стоките и услугите, които се използват за сделки с право и без право на приспадане на данъчен кредит;

К - коефициент, изчислен по следната формула:

К=(ОБС + СИ + СС ) : С

където: ОБС е общата стойност, на извършените от регистрираното лице облагаеми сделки за данъчния период;

СИ - общата стойност на извършените сделки за износ и сделки с благородни метали, по които получател е

БНБ;

СС - общата стойност, върху която се начислява ДДС при бракуване и при установени липси;

С - общата стойност на всички извършени от регистрираното лице облагаеми и необлагаеми сделки за данъчния период без ДДС.

От формулата за определяне на коефициента се вижда, че в числителя се включват само облагаемите сделки, а в знаменателя - както облагаемите, така и необлагаемите. При това положение, когато К>1, данъчният кредит превишава начисления ДДС, а когато К<1, данъчният кредит е по-малък от начисления ДДС. Колкото по-висока е стойността на необлагаемите сделки, толкова повече се увеличава величината на знаменателя по формулата и се намалява величината на коефициента.

175

Данъкът, подлежащ на внасяне, е разликата между начисления данък от регистрираното лице за определен период от време и данъчния кредит.

2.5. Внасяне на данъка върху добавената стойност

ДДС се внася за определен период от време. Данъчният период е едномесечен.

След изтичане на определения данъчен период в срок до 14-то число регистрираното лице подава в данъчната служба по месторегистрация справка декларация. В нея се посочва стойността на сделките, по които данъкоплатецът е изпълнител, начисленият ДДС, стойността на сделките, по които той е получател, данъчният кредит, резултатът за периода и т.н.

В същия срок се внася и изчисленият ДДС по справката декларация.

В случаите, когато за определен данъчен период сумата на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата му се възстановява в срок от 15 дни до 3 месеца след подаването на справкатадекларация. Големият диапазон е свързан с необходимостта от извършване на ревизия или проверка, когато регистрираното лице няма установени неизплатени задължения към държавата. При установени неизплатени данъчни задължения, те се прихващат от данъчния кредит и остатъкът, ако има такъв, се възстановява, в тримесечен срок. Само когато регистрираното лице през последните 12 месеца е извършило сделки за износ на обща стойност повече от 50 на сто от стойността на всички сделки за периода, разликата се прихваща и/или възстановява в 15-дневен срок.

1.2.6. Документация, свързана с организацията на данъка върху добавената стойност

За правилното определяне на данъка върху добавената стойност е необходимо регистрираното лице прецизно да води документацията, свързана с него. Става въпрос за първичните счетоводни документи, които се ползват при организацията на облагането с ДДС. Към тях се отнасят:

- данъчната фактура;

- опростената фактура;

- дебитното и кредитното известие към данъчната и опростената фактура;

- митническата декларация;

- протоколът за безвъзмездна сделка;

- протоколът за бракуване на активи;

- справката декларация.

Данъчната фактура е основният документ при организацията на ДДС. Тя се издава само от регистрирано лице като платец на ДДС и служи както за определянето на данъчното задължение на издателя, така и за приспадане на данъчния кредит на получателя.Затова регистрираното лице е задължено при извършване на облагаеми сделки да издава данъчна фактура, като оригиналът връчва на получателя. В данъчната фактура освен всички реквизити, регламентирани със закона за счетоводството, се посочва на отделен ред и сумата на ДДС. Данъчната фактура се издава в тридневен срок от датата на прехвърляне на собствеността върху стоката или от датата на плащането в зависимост от времето на тяхното извършване. Избира се по-ранната дата от прехвърлянето на собствеността и плащането. Опростената фактура е документ, с който се доказваизвършването на сделки между:

а) регистрирани лица по освободени сделки;

б) регистрирано и нерегистрирано лице;

в) между нерегистрирани лица.

Издаването на опростена фактура не отменя задължението на регистрираното лице да начисли и внесе ДДС, но той не го посочва на отделен ред. Опростената фактура не може да послужи за приспадане на данъчен кредит. Тя се издава в срока, определен за данъчната фактура.

При продажби в търговските обекти, които използват електронен касов апарат с фискална памет и получават пари в брой, опростената фактура може да се замени с касова бележка. В нея се посочва стойността на стоката, включваща и ДДС. С касовата бележка се отчитат продажбите за деня, но тя не може да служи за разходооправдателен документ за получателя на стоката.

Регистрираното лице издава опростена фактура или касова бележка и когато стоката и услугата се използват от него за лично потребление.

В редица случаи се налага корекция на стойността на сделката, посочена в данъчната или опростената фактура. Предпоставки за корекция на стойността на сделката, респ. и на величината на ДДС, са получените отстъпки и надбавки, свързани с изпълнението на определени условия (обезщетения за закъсняло плащане, отстъпки за незабавно плащане и т.н.) и получените аванси. Необходимост от промяна в стойността на сделката може да се появи както през текущия данъчен период, така и през следващите. Корекцията на стойността на сделката и на ДДС се извършва чрез данъчно дебитно и данъчно кредитно известие. Данъчно дебитно известие се издава към данъчна фактура, когато промяната е в посока увеличение, а данъчно кредитно известие - при намаление. В случаите, когато промяната се извършва по издадена опростена фактура, при същите условия се издават дебитно или кредитно известие.

По такъв начин се създава възможност за коригиране на стойността на сделката и на ДДС, без да се анулира издадената вече фактура или да се извършват поправки в нея, тъй като е недопустимо.

Вносът и износът на стоки се документира с митническа декларация. За нуждите на облагане с ДДС митническата декларация се придружава от фактури, договори, транспортни, застрахователни и финансови документи, доказващи извършването на разходите по вноса и износа.

Справката декларация е документ, чрез който се установява данъчното задължение на регистрираното лице през отделните периоди и общо за годината. При попълването на справката се използва информацията по дневника за покупките и дневника за продажбите. В двата регистъра се отразяват общата и аналитичната информация, свързана с извършените сделки.

____

^ ||

11 • 'ни^


 




уебсайт на изплащане     Referatite.info    
 

Copyright © 2014 Уеб дизайн от ВИБ Сълушънс ООД. Всички права запазени.
 

Връзки: бизнес каталог · Здравен Център · за реклама