ДОКЛАД на Агенция за приватизация за изпълнението на програма “България 2001” и правителствените програми за приватизация за периода 01.06. 1997 година - 30.10.2000 година

В настоящия доклад се проследява изпълнението на основните цели в сферата на приватизацията, поставени в програма “България 2001” и правителствените програми за приватизация за периода от 01.06.1997 до 30.10.2000 година. Докладът се изготвя във връзка съсзавършването на един съществен етап от структурната реформа - приватизацията на държавните предприятия от основните отрасли на икономиката, подлежащи на раздържавяване - промишленост, строителство, селско стопанство, търговия и услуги, транспорт (без жп транспорта). Раздържавяването на предприятията от сферата на обществените услуги е специфична задача и нейното изпълнение изисква нови подходи и приоритети. С приватизацията на предприятията от сферата на обществените услуги процесите на раздържавяване и преструктуриране на икономиката навлизат в нов етап.

Основни цели

Преструктурирането и оздравяването на икономиката чрез приватизация на всички индустриални и търговски държавни предприятия е изведено като основна цел на правителстваната програма “България 2001”. Програмата отчита слабия напредък в структурната реформа и приватизацията в първите години на прехода и предвижда спешни мерки за ускоряването им.

Постигането на тази цел следва да се извърши чрез:

“- продажба на акции и дялове от предприятията на български и чуждестранни купувачи при условия на пълна откритост и конкуренция; - продажба на акции и дялове от предприятията на работнически и мениджърски екипи при облекчени условия;

- продажба на обособени обекти и малки предприятия чрез търгове и конкурси;

- продажба на акции и дялове от предприятия чрез фондовия пазар; - продажба на контролни пакети от акции на големи предприятия на стратегически инвеститори с помощта на водещи чуждестранни консултанти и посредници;

- предлагане на акции и дялове от предприятия срещу приватизационни бонове във втората вълна на масовата приватизация; - частична или пълна приватизация на големите инфраструктурни и производствени монополи след преструктурирането им”.

За постигането на основната цел следваше да се отстранят противоречията и непълнотите в нормативната база, да се опростят приватизационните процедури, да се регламентират възможностите за използване на посредници и консултанти при осъществяване на приватизационните сделки, да се стимулира бързото изкупуване на остатъчните дялове и акции от частично приватизирани предприятия, да се извърши активен и целенасочен маркетинг за привличане на стратегически инвеститори, да се приемат решения за приватизация на почти всички държавни предприятия, като се сведе до минимум списъка на тези, за които ще се запази преобладаващо държавно участие, да се извършат структурни и персонални промени в органите, натоварени с осъществяването на приватизационния процес.

Основните цели и подходи за постигането им са разписани подробно в Стратегията за ускорена приватизация, разработена и приета от Съвета по структурна реформа през есента на 1997 година. Скоростта на раздържавяването се определя отново като приоритет в стратегията, предвид установеното забавяне на приватизацията и цялостното преструктуриране на икономиката._

Изискванията за ускоряване на приватизацията се свързват и с поетите ангажименти от правителството по тригодишното споразумение с Международния валутен фонд и заема ФЕСАЛ от Световната Банка. Приватизацията на предприятията от държавния сектор се определя като ключов елемент на структурната реформа. В матриците на споразуменията са определени конкретни срокове за завършването на отделни етапи от нея. _

Основните цели от правителствените програми за разглеждания период са:

- бърза и всеобхватна приватизация на предприятията от основните отрасли на икономиката, подлежащи на раздържавяване;

- приватизация на големите държавни предприятия, с приоритет на тези от програмата за финансово оздравяване;

- преструктуриране и започване на приватизацията на държавните монополи от сферата на обществените услуги;

- привличане на стратегически инвеститори към останалите нераздържавени големи, в някои случаи структуроопределящи предприятия;

- създаване на условия за участие на различни категории инвеститори в процеса - стратегически чуждестранни инвеститори, български инвеститори, включително работническо - мениджърски дружества и български граждани, чрез използване на разнообразни методи и техники за раздържавяване,

- усъвършенстване на приватизационните процедури с цел ускоряване на процеса и гарантиране на неговата прозрачност.

Състояние на ресурса

Състоянието на ресурса от предприятия, подлежащи на раздържавяване в началото на 1997 година, е следното: за изтеклите четири години по касов път са раздържавени едва 7.2 % от активите на държавните предприятия. В първата вълна на масовата приватизация през 1996 - 1997 година са предложени 1050 предимно малки и средни, сравнително атрактивни предприятия, представляващи 14.6 % от активите на държавните предприятия. До края на 1997 година се извърши окончателното прехвърляне на собствеността на придобитите акции от частни собственици по тази схема. В първата вълна на масовата приватизация бяха предложени различни по големина пакети, което предполагаше значителна по обем допълнителна работа за завършване продажбите на тези предприятия. Останалите нерадържавени търговски дружества в по-голямата си част бяха в недобро финасово състояние, с понижена конкурентноспособност, свити пазарни позиции, остаряло технологично оборудване. Особено тревожно беше състоянието на 47 големи предприятия, сред които “Авиокомпания Балкан”ЕАД, “Кремиковци” АД, “ДЗУ” АД, гр. Стара Загора, “Арсенал” ЕАД, гр. Казанлък, “Ямболен” АД, гр. Ямбол и други, които през 1996 година бяха включени в специална програма за изолация. За тези предприятия се изпълняваха оздравителни програми, беше прекратен достъпът им до нови кредити и дейността им се наблюдаваше от Министерството на финансиите. Нераздържавени оставаха големите държавни предприятия от важни отрасли на икономиката - химия, металургия, машиностроене, електроника, военно - отбранителната промишленост. Повечето от тези предприятия представляваха големи и трудно управляеми структури, извършващи разнообразен конгломерат от дейности, като химическите и металургичните комбинати или холдинговите структури. Забавянето на приватизацията им създаваше предпоставки за трайно дестабилизиране и декапитализация.

В тези условия особено трудна беше задачата на Агенцията за приватизация, която беше отговорна за приватизацията на тези неатрактивни по своята същност активи. Ситуацията се усложняваше допълнително от югославската криза, азиатската и руската криза, срива на цените на изкуствените торове и някои химически продукти, на черните и цветни метали. Това предпоставяше слаб инвеститорски интерес към предлаганите за раздържавяване предприятия, особено от страна на стратегически чуждестранни инвеститори.

За да осигури по-добро качество и прозрачност при подготовката на сделките за големите и структуроопределящи предприятия, правителството възприе нов подход за реализирането им - продажбите да се подготвят от приватизационни посредници. Контролът по хода на проектите и самото сключване на сделките се извършваше от Агенцията за приватизация. С решение на МС бяха определени 31 предприятия, които да се предложат за раздържавяване чрез международни консултанти. Тази програма се финансираше от програма PHARE към Европейската комисия, Американската агенция за международно развитие и Световната банка. Втората група проекти, които бяха предложени за раздържавяване чрез приватизационни посредници, включваше около 70 предприятия от сферата на металугията, машиностроенето, електрониката, военно - отбранителната промишленост, тютюнопреработващата промишленост, туризма и други. На приватизационни посредници беше поверено разработването и осъществяването на проектите за най-големите и важни за икономиката ни предприятия. Очакваше се да се подобри качеството на подготвяните проекти, като и да се извърши сериозен международен маркетинг за привличане на стратегически инвеститори към тях.

Постигнати резултати

След три години напрегната работа можем да отчетем, че набелязаните цели в стратегията за ускорена приватизация и програмите за приватизация в основната си част са изпълнени.

Завършена е приватизацията на търговските дружества от сферата на промишлеността, търговията и услугите, селското стопанство, строителството и транспорта. Към момента остават нераздържавени около 400 предприятия, включени в програмата за приватизация за 2001 година.

Раздържавени са повече от 50 % от активите на държавните предприятия (580 млн лева към 31.12.1995 година) и 76 % от подлежащите на раздържавяване активи (383 млн. лева към 31.12.1995 година).

Завършена е продажбата на големите и структуроопределящи за икономиката ни предприятия, включително голяма част от предприятията, включени в програмата за финансово оздравяване.

Извършиха се редица изменения и допълнения в действащата нормативна уредба с цел усъвършенстване на приватизационните процедури, създадоха се условия за участие на различни категории инвеститори в процеса.

Резултатите от дейността на Агенцията за приватизация и на отрасловите министерства и ведомства за периода от 01.06.1997 г. до 31.10.2000 г. са следните:

Приети са 3307 решения за приватизация.

Сключени са 3062 приватизационни сделки, което представлява 71 % от общия брой на сключените сделки от началото на приватизационния процес (4333 сделки). Продадени са акции и дялове от 1741 предприятия и 1321 обособени части. Сключените сделки за мажоритарни пакети от акции и дялове от предприятия са 1407 (75 % от общия брой на сделките за мажоритарни пакети и дялове - 1865).

За разглеждания период Агенцията за приватизация е сключила 534 сделки, което представлява 17 % от сключените за периода сделки. Продадени са дялове и акции от 331 предприятия, (19 % от продадените за периода предприятия), и 203 обособени части, (15 % от продадените за периода обособени части). От сделките за продажба на предприятия 212 бр. са мажоритарни и 119 бр. са миноритарни пакети от акции.

За периода от 01.01.1997 до 31.10.2000 година органите по чл. 3 от ЗППДОП са раздържавили 43.15 % от стойността на дълготрайните активи на държавните предприятия (580 млн. лева към 31.12.1995 година) и 65.35 % от стойността на подлежащите на приватизация активи (383 млн. лева, към 31.12.1995 година), включително раздържавените държавни активи по линия на първата вълна за масова приватизация. Съществен е приносът на Агенцията за приватизация в изпълнението на този показател, която е раздържавила 20.09 % от активите на държавните предприятия и 30.43 % от активите на подлежащите на раздържавяване предприятия.

Общият финансов ефект от работата на органите по чл. 3 от ЗППДОП през периода 01.06.1997 г. - 31.11.2000 г. възлиза на 8 939 991 хил. лева. (89 % от общият финасов ефект) Тази сума се формира от договорените плащания по сделките - 3 448 347 хил. лева (88 % от договорените плащания), изплатените и поети за изплащане от купувачите задължения на предприятията - 1 058 152 хил. лева (92 % от поетите за изплащане и изплатени задължения) и договорените инвестиции - 4 433 492 хил. лева (88 % от договорените инвестиции).

Общият финансов ефект от дейността на Агенцията за приватизация е 5 834 206 хил. лева или 65 % от общия финансов ефект от сделките, сключени за периода. Тази сума се формира от 1 596 112 хил. лева договорени плащания (46 % от договорените плащания по сделки за периода), 885 251 хил. лева поети за изплащане задължения (89 % от поетите за изплащане задължения по сделки за периода) и 3 352 843 договорени инвестиции (76 % от договорените инвестиции по сделки за периода).

В резултат на сключените приватизационни договори, купувачите поеха ангажимент за запазване на 142 406 съществуващи работни места и откриване на 24 707 нови работни места. По договори на Агенцията за приватизация купувачите са поели ангажимент да запазят 93 960 работни места (66 % от договореното) и да открият 5802 нови работни места (23 % от договореното).

Сделките, при които купувачи са работническо-мениджърски дружества, са 1224 броя и представлявят 48 % от общия брой на сключените сделки през периода 2532. (При изчисляване на процента от общата сума на сделките са изключени сделките по чл. 35, за които не са в сила преференциите за РМД). Сключените сделки от Агенцията за приватизация с работническо-мениджърски дружества, ползвали преференцията за разсрочване, са 172 броя или 44% от общия брой на сключените сделки от Агенцията за приватизация /387 без сделките по чл.35 /.

С чуждестранни купувачи са сключени 104 сделки (94 за пакети от акции и дялове от предприятия и 10 за обособени части). 52% от тези сделки са сключени от Агенцията за приватизация (54 броя).

Чрез посредници и консултанти са сключени 48 сделки, включително 16 сделки (33%) с участие на работническо - мениджърски дружества. При всички тези сделки, методът на продажба, определен от консултантите, е “преговори с потенциален купувач.” Независимо, че значителна част от предприятията, макар и в тежко състояние, бяха раздържавяване чрез приватизация, не можем да считаме тези програми за напълно успешни. Не се оправдаха очакванията, че по този начин ще бъдат привлечени стратегически чуждестранни инвеститори за най-големите структуроопределящи български предприятия, както и прогнозите за значителни постъпления от някои от тези продажби. Често работата по сделките се довършваше от екипите на агенцията.

Конкурсите са преобладаващата приватизационна техника при продажбата на предприятия - използвани са при 873 от сделките (50 %), следвани от преговорите с потенциални купувачи - при 663 сделки (38 %) и търговете при 112 сделки(6 %). При продажбите на Агенцията за приватизация преобладава използването на преговорите с потенциални купувачи - при 174 от сключените сделки (53 %), следвани от търговете - при 64 от сделките (19 %) и конкурсите при 59 от сделките (18 %). Преобладаващият брой на преговорите с потенциални купувачи при сделките на Агенцията се обяснява с факта, че тя продава големи предприятия, където е трудно приложимо използването на друга техника. В същото време може да се отчете, че отрасловите министерства биха могли да използват в по-голяма степен търговете и конкурсите при продажбата на малки предприятия.

Особено внимание заслужава приватизацията на предприятията от програмата за изолация, в която бяха включени 47 големи предприятия, част от които структуроопределящи за икономиката ни. Изпаднали в тежко финансово състояние, тези предприятия бяха пред ликвидация и приватизацията им се очертаваше като единствен изход за оцеляване и оздравяване. Прекратяването на дейността на тези предприятия би довело до дестабилизиране на съответните отрасли и би имало негативно влияние върху свързаните с тях по-малки предприятия. Очакваше се рязко нарастване на социалното напрежение в някои от регионите на страната, тъй като в тези предприятия броят на работните места беше значителен. 32 от тези предприятия бяха приватизирани, което доведе до оцеляването им и създаде условия за тяхното развитие. В съответствие с програмите за трудовата заетост 38 000 работни места са запазени като резултат от сключените приватизационни сделки.

На централизирани публични търгове от схемата за приватизация чрез инвестиционни бонове (от 1 до 13 търг) участваха общо 502 дружества, като 224 от тях бяха предложени от Агенцията за приватизация. Преобладава предлагането на миноритарни и остатъчни пакети от акции, като през 2000 г. се наблюдава трайна тенденция за подобряване качеството на предлаганите пакети от акции. За успеха на приватизацията чрез инвестиционни бонове съществено значение ще има предлагането на мажоритарни пакети от акции или на остатъчни пакети от акции на големи и атрактивни предприятия, чиито мажоритарни пакети от акции са вече приватизирани.

Чрез Българска Фондова Борса се сключиха 53 сделки за пакети от акции на дружества, от които 16 миноритарни пакети от акции са предложени от Агенцията за приватизация. Чрез БФБ Агенцията продаде и 10 остатъчни пакети от акции на вече приватизирани предприятия.

В резултат на значителното нарастване на броя на сключените приватизационни сделки и тяхната сложност, ролята и ефективността на следприватизационния контрол върху изпълнението на приватизационните договори има ключово значение за прозрачността и облика на процеса.

Обект на следприватизационен контрол е изпълнението на поетите от купувачите задължения по приватизационните договори като запазване предмета на дейност, изпълнение на инвестиционните програми и програмите за трудова заетост, уреждане и погасяване на задълженията на дружествата, възникнали преди приватизацията, задължения за отстраняване на минали екологични щети и програми за привеждане дейността на дружествата в съответствие със законово установените норми за опазване на околната среда.

По данни за 106 дружества за 1998 година и 144 за 1999 година, обект на контрол от Агенцията за приватизация, общият обем на реализираните инвестиции възлиза на 172 769 000 деном. лева за 1998 година и 183 587 725 лева за 1999 година. Констатирано е минимално неизпълнение на общия обем договорени инвестиции от 2.9 % за 1998 година и 4.3 % за 1999 година, което се дължи на повишеният инвестиционен риск за региона, вследствие на войната в Югославия и пълното неизпълнение на договорените инвестиции в 11 дружества, сред които ОЦМ г. Искър, Плама гр. Плевен, Българска Роза Севтополис гр. Казанлък и други.

Най-голям обем инвестиции за 1999 година са извършени от “СОМАТ” АД, гр. София - 24 106 600 щ.д; “Видима” АД, гр Севлиево с 9 411 000 щд, “Загорка” АД, гр. Стара Загора - 5 314 000 щ.д, “Ривиера” АД, гр.Варна, с 2 035 989 щ.д.

Високотехнологични машини и линии са са въведени във “Видима Идеал” АД - 89 295 167 лева, “Асарел Медет” АД - 63 000 000 лева, “Монбат” АД - 5 399 480 лева, “Тракия папир” АД - 1000 000 лева.

От представените отчетни документи в Агенцията за приватизация за 144 дружества за 1988 година и 212 за 1999 година е констатирано преизпълнение на ангажиментите за поддържане на средносписъчна численост на персонала с 8% за 1998 година и 10.4 % за 1999 година.

Новите собственици се стремят да повишат рентабилността и производителността на придобитите предприятия като закриват нерентабилни производства и сектори, оптимизират производствените структури, отделят съпътстващите и спомагателните производства в отделни дружества.

Ускорената приватизация през последните три години допринесе за разширяване и укрепване основата на частния сектор в страната. Някои от отчетените резултати за 1999 година - високият процент от БВП, произведен в частния сектор (70 %), ръстът на производството в частния сектор и други са следствие и на бързото раздържавяване на предприятията през последните три години.

През изтеклия период Агенцията за приватизация отчита неизпълнението на следните по - важни моменти от набелязаното в правителствените програми:

Не се пристъпи по-решително към приватизацията на предприятията от сферата на обществените услуги. Усъвършенстването на нормативната база, регламентираща дейността на тези предприятия, както и тяхното преструктуриране, продължи повече от очакваното и не се създадоха условия за сериозен прогрес в тази сфера.

Сравнително малък е броят на сделките, сключени със големи чуждестранни инвеститори. Причините за това са много и едва ли в рамките на този доклад биха могли да бъдат изследвани. Беше извършен международен маркетинг от компетентните за приватизацията ведомства, включително приватизационните посредници, сред които някои от най-известните консултантски фирми - Артур Андерсен, Роланд Бергер & Партнерс, КПМГ, Баренц груп, Прайс Уотърхауз Купърс, Райфайзен Инвестмент, ВС -Аткинс, ДФС, Делойт и Туш, Дойче Морган Гренфел. За някои от големите предприятия беше проявен първоначален интерес. Фактът, че не се стигна до сделка се дължи преди всичко на натрупаните проблеми в тези предприятия - финансови, екологични, социални.

Приватизацията чрез РМД, която често се дискутира като един от негативните аспекти на провеждания в страната приватизационен процес, имаше за цел да компенсира слабия инвеститорски интерес към голяма част от предлаганите за приватизация предприятия, да създаде условия за завършване на редица сделки, при които няма регистриран интерес от друг купувач и да създаде известна конкуренция при сделки, за които има само един купувач. От сключените от Агенцията за привтизация сделки с РМД в повече от 70 % от случаите не е имало друг купувач. При 15 от сделките, сключени от агенцията с РМД през разглеждания период, купувачите не са ползвали преференцията за разсрочване на плащанията.

Не се извърши предлагане на пакети от сравнително атрактивни големи предприятия за раздържавяване чрез Фондовата Борса. Стратегията за раздържавяване на големите и сравнително атрактивни предприятия предполагаше възможността да се извърши предлагане на миноритарни пакети на Фондовата борса, след продажбата на мажоритарния пакет. Тази възможност е открита за предстоящата продажба на БТК, на предприятията от холдинга “Булгартабак”, на някои от инфраструктурните предприятия.

Осигуряване на прозрачност при сключване на сделките е друга страна от нашата дейност, която е обект на постоянни, често спекулативни критики.

Правната регламентация за осигуряване на публичност на приватизационния процес се съдържа в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и в подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон. В случаите, в които ходът на приватизационните процедури не е регламентиран с нормативни актове, Агенцията за приватизация регулира процеса със свои вътрешни актове - Правилата за преговори с потенциални купувачи и Реда за разглеждане на искания и сключване на допълнителни споразумения към подписаните приватизационни договори.

Сключваните от Агенцията за приватизация договори за продажба на структуроопределящи за икономиката на страната предприятия подлежат на одобрение от Надзорния съвет на Агенцията и от Министерски съвет. Косвеният парламентарен контрол върху приватизационните процедури се осъществява чрез членовете на Надзорния съвет на АП, в който са представени основните политически сили и служители на Министерски съвет.

В изпълнение на §11 от ПЗР на ЗППДОбП органите, осъществяващи приватизационния процес, ежемесечно обнародват в “Държавен вестник” данни за извършените продажби (продадените обекти, купувачите, цената и условията за плащане, броя на договорените работни места). Тези данни съдържат информацията за най - съществените параметри на сключените приватизационни сделки.

Прозрачността в приватизационния процес се гарантира от възможността за осъществяване на административен и съдебен контрол за спазване на законоустановените изисквания за публичност на приватизационната дейност. Тази възможност за налагане на административни санкции и обжалване на решение на органите по чл.3 от ЗППДОбП поради нарушения е предвидена в посочените по-горе нормативни актове, което дава възможност на всяко заинтересовато лице да потърси възстановяване на евентуално нарушените си права по съдебен ред.

От образуваните 102 дела по жалби срещу Решения на Изпълнителния директор или Надзорния Съвет само по две Върховният Административен Съд е върнал преписките за преразглеждане от Надзорния съвет и Изпълнителния директор.

Прогресът в сферата на приватизацията и понататъшното преструктуриране на икономиката през изтеклите три години, е безспорен. Той се признава от Европейската комисия, международните институции и кредитни агенции, и в голяма степен допринася за положителните оценки на дейността на правителството. Безспорна е и водещата роля и приносът на Агенцията за приватизация в осъществяване на процесите на раздържявяване през изтеклият период.

Ние си даваме сметка, че при толкова мащабна и скоростна приватизация има засегнати интереси и сигурно и някои спорни решения. В същото време оценките, че извършената приватизация е с ниско качество, са прибързани. Условията, в които се извършваше процеса, предопределиха в голяма степен неговия характер. В повечето случаи нямаше друго задоволително решение за оцеляване на предприятията освен приватизирането им.

С раздържавяването на основната част от предприятията от сферата на промишлеността, строителството, селкото стопанство, търговията и услугите е завършен един съществен етап от процесите на преструктуриране на икономиката чрез приватизация.

Преструктурирането и приватизацията на предприятията от сферата на обществените услуги е нов етап в структурната реформа. Тези сделки ще имат съществено влияние върху икономиката на страната и качеството на живота на населението. Ето защо това е тема, към която обществото е извънредно чувствително. Предприятията в по-голямата си част са печеливши. Привличането на стратегически инвеститори за тях е приоритет, който измества и поставя на втори план скоростта на раздържавяване. Законодателните и структурните промени в Агенцията за приватизация създават условия подготовката и сключването на тези сделки да се извърши с политически консенсус и при засилен обществен контрол.

За постигнатия успех в раздържавяването на първо място допринесе политическата воля на правителството да извърши преструктуриране на икономиката, включително всеобхватна приватизация на подлежащите на раздържавяване предприятия, изработването и следването на ясна стратегия за раздържавяване, добрата координация между институциите, участващи в приватизационния процес и интензивната упорита работа на целия състав на натоварените с провеждането на процеса държавни ведомства.

____________________________________________

РЕЗУЛТАТИ ОТ ДЕЙНОСТТА НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

OT 1 ЮЛИ ДО 30 СЕПТЕМВРИ 2000 ГОДИНА

Резултатите от дейността по приватизацията на държавни предприятия на Агенцията през третото тримесечие на 2000 година са представени в Таблица 1.

Основните изводи, които могат да се направят в края на третото тримесечие са следните:

- засили се темпът на приватизация от началото на годината - броят на сключените сделки през третото тримесечие е най-голям - 31.5% от предвидените в програмата за 2000 година (89 броя). Налице са предпоставки за изпълнение на програмата за 2000 година по броя на сключените сделки - към края на деветмесечието са сключени 78.7% от предвидените в програмата сделки за годината;

- значително е намален относителният дял на сделките с участие на работническо-мениджърските екипи (14.3% от общия брой на сключените сделки през тримесечието) спрямо второто тримесечие на 2000 година (45%). Същевременно се наблюдава намаление и на относителния дял на работническо-мениджърските сделки за мажоритарни пакети от акции и дялове (30% от общия брой на сделките за мажоритарни пакети) спрямо второто тримесечие на годината (61.5%);

- във връзка с изпълнението на поетите ангажименти пред международните финансови организации за консолидиране на собствеността в приватизираните вече предприятия, през тримесечието продължи ускорената работа по продажбата на преференциални (25 броя) и остатъчни (15 броя) пакети от акции от дружества;

- извършена е и значителна работа по подбора и подготовката на дружества с остатъчни пакети от акции за предлагане на централизираните публични търгове и Фондова Борса.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ДЕЙНОСТТА НА АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

5