НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ

Катедра: “БАСКЕТБОЛ - ВОЛЕЙБОЛ - ХАНДБАЛ”

КУРСОВА РАБОТА

Тема: Ефективност на началните удари при

най-добрите български клубни и национални

мъжки волейболни отбори през 1996г. и 1997г.

Изготвила:

Мария Ликургос Хронопулу

Научен ръководител:

гл. ас. Илия Антонов

София

1997г.

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

Възникването на големия спорт е закономерен резултата от нарасващата потребност на хората да усъвършенстват своите двигателни способности съобразно нуждите на обществения живот.

Широкото навлизане на науката и техниката във всички области на живота създаде мощни източници на енергия, висок темп на общестеното производство и комуникациите, които поставиха пред човечеството нови изисквания за физическо и духовно развитие. В тази светлина стои въпросът не само за запазването на здравето и двигателната активност на хората, но и за непрекъснатото усъвършенстване на човешката моторика.

Разглеждайки обединяващата роля на спорта в съвременното общество трябва да изтъкнем и неговите важни социализиращи функции. Най - ярко те се проявяват на спортната арена - олимпийски игри, световни първенства и други международни и регионални първенства и турнири. Нито една политическа, научна или културна организация не е преодолявала така успешно националните, религиозните и расови бариери, както големия спорт. Благодарение на своебразния международен език - този на “ човешките движения” е създадена стройна система от състезания, единни правила за всички участници, както и система от морални стимули с огромно значение. Висша изява на обединяващите функции на големия спорт са съвременните олимпийски игри.

Разглеждайки социалните функции на големия спорт трябва да отбележим, че се проявяват в различна степен като следствие от исторически обособилите се видове двигателна дейност.всяка от тях има своя специфика, обуславяща се от предмета на състезанието, средствата, способите и формите за водене на спртната борбаи сътответните състезателни правила. От тази гледна точка спортовете се подразделят на няколко основни групи. Към първата от тях спада и волейболната игра, която притежва характерна двигатела активност с пределно проявление на физическите и волеви качества на спортиста, от които в най - голяма степен зависи спортното поведение.

Достойно място в издигане авторитета на българския спорт заема и волейболната игра. Още с първите си участия на Световните първенства в Прага /1949/ и Москва /1952/ мъжкият ни национален отбор завоюва бронзовите медали. През 1951 г. е втори на европейското първенство в Париж. Това са първите искри, които в последствие заблестяха още по - ярко: Второ място в света в турнира в София през 1970 г., сребърни медали за мъжете и бронзови за жените на олимпийските игри в Москва 1980 г., 1981 г. жените са европейски шампионки, за да се стигне до 1986 г., когато на световното първенство във Франция българския мъжки национален отбор зае третото място, непосредствено след тимовете на САЩ и СССР. А през 1994 г. достигна до четвърто място в световната волейболна лига - признание, което говори само за себе си.

С всяка изминала година интересът към волейболната игра нараства непрекъснато. По данни на ЮНЕСКО волейболът е един от най-масовите и практикувани спортове. Застъпен във всички форми на обучение той обхваща над 150 000 000 активни състезатели от всички възрастови групи. В международната федерация по волейбол /МФВ/ понастоящем членуват 203 страни.

Интересът към волейболната игра е продиктуван от това, че тя се характеризира с разнообразие от двигателни навици и игрови действия, които се отличават както по интензивност на усилията, така и по координационна ктруктура. Това допринася за развитието на основните физически качества, съчетани и балансирани в хармонична връзка. Способността на волейболиста да се ориентира бързо в постоянно променящи се ситуации, да избира най-рационалните и ефективни технически средства, бързият префход от едни игрови ситуации към други води до достигане на висока подвижност на нервните процеси.

Всички тези не малко достойнства издигат волейбола на едно от водещите места в системата на физическото възпитание, което от своя страна поставя пред специалистите все по-големи изисквания за неговото непрекъснато развитие и усъвършенстване.

Характерно за съвременния волейбол е непрекъснатото развитие и усъвършенстване на играта както в нападение, така и в защита. Все повече се развиват отделните елементи, които допринасят за възхода на този спорт. Не малка роля за това развитие играе и началният удар като елемент на нападението.

С възможностите, които дава диференцираният подход за разкриването на остновните закономерности и усъвършенстване на играта, в настоящия труд ще бъде направен опит за едно целенасочено изследване на общата ефективност на началните удари в нашите най-добри мъжки и женски отбори по волейбол. Обработката на данните от направените изследвания ще ни позволи да вникнем по-задълбочено в същността на изследваното явление.

I. 1. Същност и характеристика на болейболната игра

Преди да направим опит да вникнем в проблемите на волейбола, преди да пристъпим към анализиране правилата на играта, на техниката, на тактиката и стратегията, на тренировъчните методи и т.н., би трябвало още в самото начало да си изясним същността на амата игра. Тя има много характеристики, които са уникални сами по себе си и специалистът трябва да си изялсни абсолютно изцяло същността на волейболната игра.

Болейболът се различава по много показатели от останалите спортни игри с топка. Тези разлики ще се опитаме в последствие да развием по-подробно, а сега ще споменем само някои от тях:

Същевременно техниката и тактиката на играта са също толкова важни, колкото и при другите колективни спотрове с топка. От друга страна, забиванията над високата 243/224 см. Мрежа, блокадите от един, двама или трима играчи, постоянните и специфични само за волейбола придвижвания (плонжове, приземяване или превъртания) правят от волейбола не просто игра, а предизвикателство и един атлетичен спорт.

Свидетели сме как популярността на волейбола в световен мащаб расте неимоверно бързо. В същия темп нараства и неговата привлекателност. Непрекъснато се увеличава броя на практикуващите, а едновременно с тях и на любителите и привържениците на волейболната игра. По данни на Международната федерация по волейбол /ФИВБ/ от декември 1996г., понастоящем с волейбол активно се занимават над 150 000 000 души от всички възрасти на двата пола. Във ФИВБ членуват 203 национални федерации. (За сведение, в същия период в ООН членуват 191 държави).

Логично изниква въпроса: “Кое доведе волейбола до това бурно и непрекъснато развитие?” А тук, мнението на волейболните специалисти е единодушно. Много са факторите обуславящи развитието и усъвършенстването на волейболната игра, но “основен, обективно действащ фактор е борбата между двата основни компонента - нападението и защитата”. (А. Крумова, 1982г.)

Борбата за надмощие между нападението и защитата винаги е била и остава основен двигател за развитето и обогатяването на играта. Непрекъснатият стремеж нападението да изпреварва защитата е съпътствал развитето на волейбола от неговата поява до наши дни и този стремеж ще продължи, защото без борбата между нападението и защитата не би се развивала, а без тяхното единство - не би могла да съществува. “Борбата между тях дава развитето, а единството им - съществуването на играта.” (А. Крумова, 1982г.)

Главното условие за правилното протичане на играта е установяването и поддържането на относително динамично равновесие между нападението и защитата. Основен регулатор за това равновесие се явяват промените в правилата за воденето на играта.

Много са факторите, които допринасят за развитието и усъвършенстването на играта, но някои от тях имат приоритетна роля.

През април 1947г. в Париж се учредява Международната федерация по волейбол - ФИВБ /FIVB/. Това учредяване на практика означавало признаването на волейбола като спорт. Израстнал неговия международен авторитет.

С дейността си, ФИБВ целяла преди всичко да укрепи авторитета на този спорт, да създаде предпоставки за по-нататъшното му развитие и разпространение, като изгради стройна система за организиране и провеждане на отговорни международни състезания.

Включването на волейбола в Олимпийската програма на Токио през 1964г. допринесе извънредно много за развитието на волейболната игра и за разширяване географията на спорта.

Според Д. Гигов 1979г., “в своята еволюция волейболната техника непрекъснато се е развивала, изменяла и усъвършенствала най-вече в резултат на вечната борба между нападението и защитата”.

Появата на нови елементи от техниката на играта, а успоредно с това и усъвършенствуването на нейната тактика, са един от най-важните фактори за развитието на играта, “които дават пряко отражение върху нейното съдържание”. (А. Крумова, 1982г.)

Двигателната дейност на волейболистите е специфична и целенасочена към рационално решаване на двигателните задачи. Според Ц. Желязков, 1981г. “Тази именно способност, към целенасоченото използуване на своите реални възможности, посредством конкретна система от движения лежи в основата на техническото майсторство”.

В. Дячков, 1976г. определя волейболната техника като “специализирана система от едновременни и последователни движения, насочени към рационална организация на взаимодействията на вътрешните и външни сили, действащи върху спортиста, с оглед най-пълното използване на последните, за достигане на високи спортни резултати”.

Волейболът е ацикличен спорт. “Движенията се отличават с голяма вариативност на пространствените, временните и силовите характеристики” - Ц. Желязков 1981г. Тези характеристики обаче са твърде ограничени. След три докосвания на топката, трябва да се премине от нападателни, към отбранителни действия. Същевременно всяко докосване на топката е съвсем краткотрайно - в пределите на десети от секундата.

До тук цитирахме една малка част от мненията на различни автори, обхващащи най-общите техни виждания за същността и характера на играта.

Базирайки се на мнението на Д. Бийл, 1989г., както и на наше собствено мнение, бихме могли да кажем, че волейболът съчетава в себе си следните характерни особености, които дават най-точна представа за същността и характера на играта:

А) Волейболът е игра със специфичен начин на контакт с топката.

Това е игра предимно на ударните действия, което значи, че във волейбола няма “притежаване” (ловене или задържане) на топката от играчите. Изключение прави единствено момента преди изпълнението на началните удари. Още в самото начало на обучението, спортният педагог трябва да насочва вниманието на своите възпитаници върху това, че волейбола е “игра преди всичко на краката, при изпълнение на даден елемент”. (Д. Бийл, 1989г.) Това означава, че волейболистите трябва да бъдат научени да заемат такава позиция, която би им позволила по най.лекия и достъпен начин, най-правилно да извършат контакт с топката. Също така трябва да се отчитат моментите на контактуване на играчите с топката, както по отношение на положението на тялото, така и по отношение на самото отиграване, за да може да се получи най.ефективно и правилно връщане на топката. В болшинството други спортове, при които играчът лови топката, той може да я задържи, да се огледа за разположението на съиграчите си, да се предвижва с нея, държейки я в ръце или дриблирайки. Този състезател може да компенсира лошата позиция на тялото си с факта на “притежаване” (на ловене) на топката. Това дава възможност да се преодоляват и компенсират лошите двигателни умения. Във волейбола трябва да се работи упорито, за да могат състезателите да се приучат да заемат правилни и подходящи стоежи и позиции, преди да извършат контакта с топката.

Б) Във волейбола повечето контакти с топката са опосредени (междинни).

Преди това, че финалният контакт с топката е строго индивидуален, то контролът върху нея е от съществено значение и затова, координацията и взаимодействията в отбора са изключително важни за играта. Топката, след като веднъж бъде вкарана в игра, най-важното което се отчита е крайната атака. Успехът най-вече зависи от взаимовръзките и координацията между отделните играчи и именно тези взаимоотношения трябва да доминират в треньорската стратегия с топката, терминът “КОНТРОЛ НА ТОПКАТА” трябва да диминира треньорската мисъл.

В) При волейбола има голяма концентрация (насищане) на играчите в рамките на игралното поле.

При тази игра има голямо струпване на играчи, което води до пренаселена игрова територия. Това трябва да се вземе под внимание при организацията на играчите, при ирганизацията на движенията, придвижванията на играчите и всичко това, което обикновено наричаме “БАЛАНСИРАНЕ НА ИГРИЩЕТО” или “ПОКРИВАНЕ НА ИГРИЩЕТО”. Взаимоотношенията между играчите, които играят един до друг, при честите смени на местата по време на разиграванията понякога стават критични. И именно за това, взаимоотношението изразяващо се в това, кой до кого да играе, става първостепенна треньорска грижа.

Г) Волейболът предлага относително малко положителни обратни връзки (положителна обратна информация).

Фактът, че съществува относително малко удовлетворение, по-конкретно незабавно положително удовлетворение от стореното, представлява голяма трудност при обучението. По принцип един от ключовите моменти на обучението в двигателна активност е незабавна награда или удовлетворение от стореното. Във волейболната игра е много трудно за по-младите играчи (начинаещите) да разберат и усетят къде е това положително чувство (удовлетворението), с изключение при забиване или отлично изпълнен начален удар. Блокадата или защитата в задната част на полето, изискват голям труд и умения от треньорите, за да постигнат отлична игра от състезателите си. Ето защо, играчите проявяват склонност да се научават да забиват или да изпълняват начални удари преди да са овладели умението да подават, а също така усвояват нападателните умения, преди защитните такива.

Д) Във волейбола традиционната роля на нападение и защита е обърната.

Във волейбола нападението препятства увеличаването на точките (Изключение прави само ТАЙ БРЕКА). В случаите, когато нападението ви е било сполучливо