Формиране на Единна европейска валутна система. Въвеждане на Еврото като единна разплащателна единица
Югозападен университет “Неофит Рилски” - Благоевград
по Европейско икономическо сътрудничество.
Тема: Формиране на Единна европейска валутна система. Въвеждане на Еврото като единна разплащателна единица.
Отношения на европейския съюз със старите от централна и източна Европа.
Изготвил: Георги Христов Попниколов
I.Формиране на Единна европейска валутна система.
Основите на европейското валутно сътрудничество са положени с Римския договор от 25.03.1957г., който постави началото на европейската икономическа и политическа интеграция. Но след разклащането на основите на Брешън-Чудската международна валута на система в края на 60-те години и нарушаването на хомогенността на ЕС се породи идеята за изграждане не само на икономически, но и на валутен съюз.
На 23.03.1971. “Планът Вернер” лансира и обоснова идеята за изграждането на Европейски валутен съюз, с цел да се постигне зона на валутна стабилност за деветте страни - членки на ЕС чрез.
1.Установяване и прилагане на по-устойчиви валутни курсове.
2.Намаляване на отклоненията между тях до възможния минимум.
3.Либерализиране движението на капиталите в рамките на европейското икономическо пространство.
4.Засилване на сътрудничеството и преди всичко на координацията в областта на паричната, предишната и валутната политика и политиката на капиталовите пазари.
5.Развитие и задълбочаване на сътрудничеството между националните емисионни банки и подготовка за изграждането на Европейска централна банка.
6.По-рационално и ефективно уреждане на платежнобалансовите салда между страните - членки на ЕС.
Тъй като “плана Вернер” предвиждане ограничаване колебанието на валутните курсове в строго определени рамки се заговори за “валутна змия”. Тя е образно изражение на отклоненията на валутните курсове на страните - членки спрямо основополагащия курс на долара, които отклонения се ограничават в рамките на +- 4,5% в двете посоки и наподобяват най-слабите, а долната - най-силните валути.
Европейската “валутна змия” или режимът на подвижните валутни курсове не оправдаха очакванията. В резултат на това се възроди идеята, чието главно поддръжници са Германия и Франция за изграждането на Европейски валутен съюз като елемент и механизъм на европейската интеграция.
Той се утвърждава през месец март 1979г., а целта му се свежда до изграждане в Европа на относително самостоятелна и стабилна валутна зона със собствена валута. Обособяват се четири основни опорни точки за създаване на функциониране на зоната:
1.Създаване на единна европейска валутна единица, наречена ЕКЮ, а в последствие - ЕВРО, като централен елемент на европейската валутна система.
2.Изграждане на валутнокурсов и интервенционен механизъм като върху основата на стойностите на ЕВРОто те-участнички, чийто колебания се ограничават до +-2,25%.
3.Функциониране на система за кредитиране и взаимопомощ с цел уреждане на смешни, краткосрочни и средносрочни взаимни задължения между участниците.
4.Създаване на “Европейски фонд за валутно сътрудничество, чрез който де се уреждат платежнобалансовите салда между страните - участнички.
От юни 1993г. се разшириха границите на колебанията на валутните курсове до +-15%, с цел успокояване на валутните пазари и обратното връщане и включване в системата на националните валути.
Нови акценти постави и нови импулси на Европейския валутен пазар парафирането на 17.03.1986г. Единния европейски акт и преди всичко манифестирания Единен европейски пазар т.е. напълно свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора, считано от 01.01.1993г.
През април 1989г. се изработи нов план Делор, чиято съвсем нова крайна цел е създаването на единна, реално функционираща европейска валута - ЕВРО, емитирана и регулирана от единна система национални централни банки, но под ръководството и координацията на Европейската централна банка.
Елементите за въвеждане и прилагане на единната европейска валута - ЕВРО и за изграждане на система от Европейски централни банки са три основни:
I.етап - започна на 01.07.1990г. и трябваше да приключи на 31.12.1993г. Характерното за него бе изграждането и провеждането на добре съгласувана валутна политика, конструирането на добре общата парична единица - ЕВРО, а също така и подготовка за изграждането на банковата структура на ЕС.
II.етап - обхваща периода от 01.01.1994г. до края на 1996г., респективно началото на 1999г. Този етап е най-важен, защото в неговтие рамки следва да се изгради Европейския валутен институт.
През вторият етап се подготвиха т.нар. конвергентни критерии, които осигуряват максимално възможно сближаване на икономическите и валутни системи на страните - членки, а именно:
1.Стабилност на цените, респективно ограничаване на инфлацията;
2.Свеждане на бюджетния дефицит до 3% спрямо БВП.
3.Ограничаване на държавния дълг до 60% спрямо БВП.
4..Стабилизиране на лихвения процент по дългосрочните кредити.
5.Валутните курсове да останат в нормални граници без обаче да се уточняват параметрите на тези нормални граници.
На специална пресконференция на холандската банка ING Barings в София в края на месец октомври 1998г., тези параметри бяха сравнени със съответните български показатели. Но те се оказаха много крайно лоши от посочените конвергентни критерии.
Инфлацията за първите шест месеца на 1998г. е 19,9%, лихвите надхвърлят 14%, бюджетния дефицит за 1997г. е 6,2% от БВП и 2,7% за 1998г. Съответно държавния дълг през 1997г. е бил 126,5% от БВП и 105% през 1998г.
Следователно конвергентните критерии ще се прилагат строго и само след тяхното изпълнение съответната страна ще бъде допускана за пълноправен член на валутния съюз.
III.етап - той е завършващия етап, като за преминаването към него се предвижда прилагането на два варианта, а именно:
А)от края на 1996г., но след анализ на резултатите от прилагането на конвергентните критерии и ако ръководните органи на ЕС въз основа на анализа установяват, че тези критерии са достигнали или изпълнени. Това обаче не стана и фактически остава втория вариант.
Б)автоматично преминаване към третия и последен етап от изграждането на Европейския валутен съюз от 01.01.1999г., ако преди това Съвета на Европа не констатира, че конвергентните критерии са достигнати и не вземе “ръчно” решение за преминаването към финалния етап. След деноминацията на лева в съотношение 1000 към 1, българската валута се котира в коридора 1.97 - 2 лв. за ЕВРО.
II.Въведение на ЕВРОТО като единна разплащателна единица
От 01.01.1999г. стартира фиксирането на разменните курсове на валутите на страните - членки към еврото и помежду им. Същевременно престана да съществува и официалната ЕСИ кошница, а Единната европейска централна банка отвори врати. Правителствата започнаха да имитират бонове и облигации само в евро. В евро бяха преоформени и съществуващите дългове. Стартира и системата TARGET - Трансевропейска автоматизирана система за разплащане в реално време с парични обеми над 50 млн. евро, докато за по-малки трансфери се използва системата ЕВА - Европейска банкова асоциация, Еврото ще се използва и в жво-трансферните между централните банки и търговските кредитни институции.
Въведе се и единната европейска лихва по еврото Euribor, който ще се определя всеки ден в 11:00 часа брюкселско време, и в неговото формиране ще участват лихвите, определени от 57 европейски търговски банки.
Втория етап от прехода започва на 01.01.2002г. когато еврото ще се материализира в реални монети и банкноти. Шест месеца по-късно, от 01.07.2002г. националните валути в страните членки на ЕС ще престанат да съществуват.
III. Отношения на Европейския съюз със страните от Централна и Източна Европа.
възможност присъединяване . постановява, кандидатства . държави . , , . , консултиране . . . задълбочен анализ на състоянието на страната кандидат, който трябва да помогне Съвета да вземе решение дали да започне преговори за присъединяване.
Положителното становище на Комисията води до започване на преговори. В миналото Комисията е давала становища с резерви по отношение на молбите на Малта, Кипър, Турция и Гърция. В случая Гърция, воден от политически съображения, Съветът взима решение за започване на преговори с тази страна шест месеца след становището на Комисията.
На практика Комисията представлява предварително становище във формата на документ от около 50-100 страници, В който се анализира политико-икономическото състояние на кандидата, въз основа на което започват преговорите. Преговорите се водят от председателството на Европейския съюз от . . Окончателното , - , - , , присъединяване . съответствие , съдържащи се . , известни . - , , удовлетвори . , , . . а . дискутирани . , , .
възможността , теоретически :
- енки(по същия начин, както молбата и за членство)
-от липса на правна уредба би могло да се заключи, че едностранния отказ от членство е недопустим,т.е. членството в Европейския съюз е окончателно. Разбира се, последното не означава, че de fakto държавата членка не може да прекрати участието си в дейността . , .
Колапсът комунизма разпадането , концепция или модел на новосъздалата се ситуация и предизвикаха необходимост от бързо преориентиране. Западна Европа, която до този момент непрекъснато и активно се бе ангажирала против разделението на Европа, сега, трябваше да даде своя отговор на другата половина .
. - 24 , : - облагодетелствана , , .
. ва както хуманитарната помощ-медикаменти и храни, така и финансирането на други проекти.
Финансова помощ за макроикономическа стабилизация. Тя се изразява предимно в стабилизационни мерки за платежния баланс на страните и редукция на дълговете им.
В рамките на рекордно малък срок- от края на 1989 до 1990г. Се изгражда мрежата на т. н.”споразумения от първо поколение” между ЕО и страните от Ценрална и Източна Европа- спогодби за търговия и търговско- икономическо сътрудничество.
Сключени за период от 10 години , те целят да нормализират търговските отношения между ЕИО и страните от Централна и Източна Европа, като същевременно са израз на политическата воля за установяване на по-трайни отношения между партньорите. Вдъхновени главно от принципите на ГАТТ, те съдържат клаузата предоставяща режим на най- облагодетелствана . , , , преференциални същността . създаването , , изразяващо се информация . привилегировани , , , , , . , . , известна “ ”, , . ни на сътрудничеството.
Европейския съвет в Страстбург поставя началото на изработване на новата Ostpolitik. Европейската общност за модел на бъдещи си отношения със Страните от Централна и Източна Европа възприемат подобрения вариант на вече познатата правна фигура-споразумение за асоциране. Предложението за използване на тази формула е на министър-прецедателя на Обединеното кралство Маргарет Тачър.
Процедурата по провеждане на преговори за сключване на Европейски споразумения за асоциране включва следните стадии:
1.Провеждане на т.нар. “проучвателни”разговори с тези страни, които представят конкретни доказателства за решимосттаси да зачитат принципите на правовата държаваи правата на човека, да прилагат правилата на политическия плурализам
2.Изготвяне от комисията на проект за директиви (мандат) за преговори, на базата на проведените проучвателни разговори.
3.Провеждане преговори за сключване на Европейските споразумения за асоциране бъз основа на одобрените директиви.
4.Съветът, след консултация с Европейския парламент, взема решени за сключване на Европейски споразумения за асоциране
5.Ративикация на Европейските споразумения за осоциране от всяка държава членка, съобразно правилата на националния и правов ред, както и от националния парламент на асоцираната държава.
Първи започват преговори за осоциране Чехия, Полша и Унгария следват ги България,Румъния, Словения и трите прибалтийски републики.
По правната си същност Европейските споразумения за асоциране е смесен договор: договарящи страни по него са както Европейските Общности, така и техните държави членки. Всяка от договарящете страни може да денонсира Европейските споразумения за асоциране след съответно предизвестие до другата страна всяка от договарящите страни може да предприеме съответни мерки, ако сметне, че другата страна не е изпълнила някои от задълженията си по Споразумението, като в особенно спешни случаи тя може да направи това без предварително разглеждане на случая в Съвета по асоциране.
Най-съществените разпоредби от политическо , . , , :
2. асоцииране: асоцииране
но движение на капитали, свързани с преки инвестиции, при ликвидация или репатриране на такива инвестиции. В течение на първите пет години страните се ангажира да предприемат мерки за постепенното създаване на условия за прилагане на нормите на ЕО относно свободното движение на капитали.
За страните от Централна и Източна Европа сближаването на законодателствата е елемент от подготовката им за пълноправно членство с оглед на изискването за възприемане на т. нар. Acquis communautaire, а за ЕО- начин възпрепятства .
рез следните три инструмента:
програмата PHARE, действаща на многогодишна основа
заеми предоставени от ЕИБ, с максимален размер и за период определен от ЕО след консултации с асоциираните страни;
в случай на особена нужда средно срочна финансова помощ за подкрепа на конвертируемостта .
, , ма, правата на човека и защитата на малцинствата;
съществуването на функционираща пазарна икономика и способността на страната кандидат да посрещне натиска на конкуренцията и пазарните сили, действащи в Съюза;
годността на страната кандидат да поеме задълженията, произтичащи от пълноправно членство, включително придържане целите на политическия, икономическия и валутния съюз.
Европейския съюз формулира следните механизми за подобряване на взаимоотношенията на ЕС със СЦИЕ- преминаване от двустранен към мно ; ; инфраструктури PHARE.
, асоциирани , 1995 ” на АСЦИЕ за интеграция във вътрешния пазар на ЕС”.Формулата Бяла книга означава ръководен , политически документ без правно обвързваща сила.
Каква е основната философия, принципи и цели на документа, характеризиран като ключов елемент от стратегията за присъединяване?
Целта му е да идентифицира изискванията за участия в единния вътрешен пазар, като посочи минималния обем нормативни актове, необходими за неговото изграждане и функциониране.Бялата книга се отнася само до правото на вътрешния пазар, а не обхваща цялото право на ЕС. Бялата книга не се ограничава до изброяване на законодателните актове, които са основата за подържане целостта и функционирането на вътрешния пазар, а сочи най- съществените - “възлови “ или “ ключови “ мерки и подход , наложени от юридическата практика , които следва да се предприемат във всеки отделен сектор.
Водена от разбирането , че без адекватен организационен , административен и съдебен механизъм за въвеждане, прилагане и контрол правната норма може да остане мъртва буква, К , , .
Безспорно , - , тративния и съдебния механизъм, което е много по-дълъг и труден процес. За това и Бялата книга набляга на този процес като на особено важен и идентифицира различни по естеството си структури както на национално, така и на международно равнище, които като цяло или отсъстват, или са непригодни в АСЦИЕ. Примери за такива структури са:
държавни органи, които упражняват контролни, надзорни или регулиращи функции;
органи, които удостоверяват съответствието с технически правила или стандарти;
органи които осъществяват контрол на пазара по свободното движение на стоките;
организации по стандартизация;
представителни организации с наблюдаващи функции;
съдебни или арбитражни органи, ангажирани в правоприлагането;
Днес предизвикателството пред ЕС, свързано с неговото разширяване, е съпоставимо само със ситуацията след края на Втората световна война.Можеби и затова и думите на бележития европеец Пол Анри Спаак , изречени близо преди половин :
“ : , . трудността , , о, тогава ние ще създадем в политическата и икономическата сфера един нов фактор с толкова важно значение, че историята на света ще се промени. Това е самата действителност”.
|
