А. ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ I. Астрономическо положение. България е разположена в северното полукълбо. Тя е европейска страна, която заема североизточната част на Балканския полуостров. Територията на страната е разположена между 41° 14' (вр. Вейката, Кърджалийско) и 44°13' (устието на Тимок) северна географска ширина, и 22°22' (вр. Китка, Кюстендилско) и 28°37' (нос Шабла) източна географска дължина. По въздушна линия България заема 520 км дължина и 330 км ширина. Нашата страна влиза в най-южните части на умерения климатичен пояс, който оказва голямо влия­ние на нейния климат, води, почви, растителност и животни. II. Политико-географско положение. Политико-географското положение е отношението на България спрямо други географски пространства, други страни, географски региони с важно стопанско значение, големи градове, морета, протоци, големи реки и т.н. От значение е да се оцени местоположението на страната в Балканския п-в, Югоизточна Европа, спрямо Азия, Африка, страните от Близкия и Средния изток. По този начин се опреде­ли геополитическото положение на страната, т.е. политико-геог­рафското И положение, тъй като съществена разлика между двата вида положение не съществува. Политико-географското положение на България има голямо значение за икономическото и културното развитие на държава-та. То често пъти е имало решаващо значение за нейното разви­тие, граници и териториален обхват. Политико-географското положение на страната е имало раз­лично съдържание в условията на феодализма, капитализма, социализма и в условията на преход към пазарна икономика. При феодализма, който съвпада с османското иго, в пределите на днешна България се проявяват редица културни, религиозни, етнически и стопански фактори, който допринасят за формира-нето на българската националност. Много важен момент е признаването на Българската екзархия през 1870 г., както и Освобождението на страната (1877-1878 г.) от петвековно иго, което изиграва ролята на буржоазно-демократична революция. В условията на капитализма многобройните войни оказват отрицателно влияние върху стопанския живот на страната. Много често са се променяли границите, териториалният обхват и площта на България. През периода 1944-1989 г. България е включена към страни­те от съветската зона на влияние. В условията на разделена на военно-политически блокове и международни икономически ор­ганизации Европа страната влезе в Съвета за икономическа взаимопомощ (1949 г.) и в Организацията на Варшавския дого­вор (1955 г.). От 1990 г. България провежда политика на сътрудничество и взаимопомощ с всички страни по света. Разположена в Югоизточна Европа, страната има широк излаз на Черно море на изток и р. Дунав - на север. Това местоположение има важно значение за развитието на водния транспорт (морски и речен). Чрез водните пътища България се свързва с редица страни на света. Тези водни пътища съдействат за развитието на икономическите, политическите, културните и туристическите връзки на България с останалите страни. Черно море и река Дунав са важен фактор за териториално разположение на производителните сили в нашата страна. Значението на дунавския воден път силно нарасна след прокопаването на кана­ла Рейн - Майн - Дунав през 1992 г. България е присредиземноморска страна. Тя отстои на око­ло 50 км от Егейско море. Освен климатично, Средиземно море през последните години има важно значение за развитие на икономиката ни от 1973 г. пристанището на Солун има кей, обслужващ България. III. Иконом-географско положение. България има изгодно транспортно географско положение. Тя е на прохода между Ев­ропа и Азия и тук се пресичат пътищата от Западна и Централна Европа за Близкия и Средния изток и от Балтийско за Средизем­но и Адриатическо море. Това и кръстопътно местоположение благоприятства икономическите, политическите и културните връзки на нашата страна с останалите държави от Европа, Азия и Африка. Близостта на България до протоците Босфора и Дарданелите обуславя нейното изгодно военно-стратегическо положение. Ключовото положение на България е предопределяло в миналото големия интерес на великите сили към нейните земи. По тези причини страната ни е била арена на борби за засилване сферата на влияние на великите държави. Иконом-географското положение се променя твърде бързо. До края на Втората световна война икономиката на България бе насочена към Германия и Италия. След Втората световна война иконом-географското и политико-географското положение на България коренно се измени. Външната политика на страната бе изцяло ориентирана към страните от Източна Европа. Това доведе до задълбочаване и ограничаване на стопанските, културните, научно-техническите, туристическите, спортните и други връзки с тези страни. Географското местоположение на България превръща нейната територия в своеобразен мост между Дунав и Егейско море. През страната е прокаран диагоналният международен път от Западна и Средна Европа за Истанбул, Близкия и Средния изток. След построяването на моста на р. Дунав между Русе и Джурджу голямо икономическо значение придоби и вторият диагонал Москва - Киев - Букурещ - Русе - Плевен - София - Солун - Атина. С развитието на международния туризъм нашата страна стана не само транзитна, но и туристическа държава с европейска известност. IV. Природно-географско положение. То се изразява в разглеждане на елементите на природната среда (релеф, климат, води, почви, растителен и животински свят) на страната спрямо останалите държави в Балканския полуостров. На сравнително неголямо разстояние от р.Дунав до южната ни граница се наблюдава бърза промяна на морфографските, климатичните, хидроложките, почвените и биогеографските условия, което създава голямо разнообразие на географската среда и благоприятства стопанското и усвояване. Това разнообразие на физикогеографските условия на страната позволява да се отглеждат разнообразни земеделски култури съобразно конкретните почвено-климатични и морфографски условия, за усъвършенстването на транспортните връзки, за развитие на курортно-то дело и туризма. Б. ГРАНИЦИ Политическите граници са особена категория, защото възникват на определен етап от историческото развитие на обществото и ще изчезнат след време. Те се променят съобразно политическата ситуация на съответната страна. Общата дължина на нашите граници е 2245 км, от които 1181 км са сухоземни, 686 км - речни и 378 км - морски. Поли­тическите граници на страната играят извънредно важна роля за създаване на националните стопанства. На север България граничи с Румъния. Тази граница е дълга 609 км. По-голямата част от нея (470 км) минава по р. Дунав от устието на р. Тимок и достига до североизточните квартали на град Силистра. От град Силистра на изток границата е сухоземна (139 км).Тя прекосява Добруджа и излиза на Черно море при румънското село Вама Веке (нос Картал). Реката не разделя, а свързва румънския и българския народи, които имат обща съдба и близко историческо минало. Река Дунав е най-големият меж­дународен речен път в Югоизточна Европа. Тази голяма евро­пейска река има огромно транспортно, стопанско н политическо значение за нашата страна. Особено значение придобива изграждането на канала Рейн - Майн - Дунав, които е пуснат в експлоатация на 26 септември 1992 г. Така реката се явява истинска ос на икономическото развитие между дунавските дър­жави. Свързва ни и улеснява нашите търговски връзки не само с Румъния, но и със страните от ОНД, Сърбия, Хърватска, Унгария, Словакия, Австрия, Германия и Холандия. Евтиният речен път осигури изграждането на редица промишлени предприятия, използващи вносни суровини. Например в Русе бе построена ТЕЦ (с 630 мгвт мощност), която използва вносни въглища, главно донбаски. Между Русе и Джурджу (Румъния) бе построен мост, а между Видин и Калафат работи ферибот. Предстои из­граждането на втори мост и пускането в експлоатация на втори ферибот. Пристанището на Видин е крайният пункт на лихтеровозната линия от Регенсбург (Германия). Водните ресурси на р. Дунав се използват за изкуствено напояване и за промишлени нужди - изградени са големите напоителни системи Видинска, Гомотарска, Козлодуйска, Свищовско-Беленска, Бръшлянска, които спомагат за интензификация на растениевъдството и изменения на неговата структура. В реката се въдят сладководни риби - сом, есетра, чига и други. В крайдунавските ни градове Русе, Видин, Козлодуй, Свищов, Си­листра бяха изградени водоемки промишлени предприятия (АЕЦ “Козлодуй", СХК във Видин, СХК “Свилоза" и др.). Освен това р. Дунав има значение и като привлекателен туристически обект, посещаван от наши и чуждестранни туристи. През сухоземната ни граница с Румъния преминава жп ли­ния Разделна - Кардам - Меджидия - _Унгени. През нея са прокарани важни за нашата страна и икономика електропровод и газопровод ОНД - България. Тук е прокаран и панорамният път Констанца - Варна - Бургас - М. Търново - Истанбул. Източната граница (378 км) е морска. България е една от черноморските държави (Румъния, Украйна, Русия. Грузия и Турция). Бреговата ни граница започва от с. Вама Веке (н. Картал) на север и продължава до устието на р. Резовска на юг. Крайбрежните води обхващат 12-милна зона, т.е. териториални води на България. Черноморският бряг е живописно нарязан от двата удобни за корабоплаване големи залива - Варненски и Бургаски, където се намират нашите най-важни морски приста­нища - Варна и Бургас. Главно чрез тях се свързва България с много морски страни по света. Бреговата ни граница съставлява 1/10 от дължината на бреговата линия на Черно море. Източната ни граница има голямо стопанско значение. Тя предоставя много добри възможности за развитие на евтин мор­ски транспорт и за разширяване на връзките ни с всички морски държави. По морския воден път се доставят много суровини за нашата промишленост - въглища, железни руди, нефт, дървен материал, апатити, фосфорити, метални блокове, които служат като суровини за много наши заводи. Понеже много от тези суровини получавахме от ОНД, през 1978 г. бе открита фериботната връзка Варна - Иличовск, която улеснява търговските ни връзки с тази страна, съкращава разстоянието между двете дър­жави. Между селата Дебелт и Драчево бе изградена Трета металургична база - прокатни мощности за дребносортова стомана. Черноморският бряг предлага най-добри условия за развитието на курортното дело. Прекрасните плажни ивици, сравнително топлата морска вода, просторните шелфови плитчини, нали-чието на минерални извори са отлична предпоставка за развитието на туризма, Черно море е източник на много други богатства - риба, сол, йодосъдържащи водорасли. Пелоидната кал, добивана от Поморийското езеро, се използва за лечение на болни от ревматизъм, а лугата на същото езеро - за производство на паста за зъби с високи лечебни свойства. Южната граница на България е сухоземна. Ти има обща дължина 752 км, от които 259 км с Република Турция и 493 км - с Република Гърция. От устието на р. Резовска границата ни с Турция преминава по Странджа и Дервентските възвишения, пресича р. Тунджа и при с. Капитан Андреево стига до р. Марица, Тази граница има все още слабо икономическо значение, но за развитието на международния туризъм допринася панорамният път Констанца - Варна - Бургас - Царево - М. Търново - Истанбул. Със създаването на безмитна зона Бургас и Свиленград се очаква да се активизират стопанските ни връзки с Република Турция, главно чрез изграждането на съвместни промишлени предприятия и търговски организации. През тази гра­ница се осъществяват масови транзитни превози чрез жп или шосеен транспорт между Западна и Централна Европа за Близкия и Средния изток. През тази граница България получава, а в някои години и изпраща електроенергия на Турция. Границата с Гърция пресича поредица от Източно родопски ридове, преминава през седловината Маказа, в която е постро­ено шосе за Гюмюрджина (но все още изоставено), следи вододелите на реките Арда и Вьча.. пресича реките Доспат и Места, минава по билото на пл. Славянка (Алиботуш), а при с. Кулата пресича р. Струма, където минава шосе и жп линия София - Солун - Атина, изкачва се по билото на Беласица и достига до вр. Тумба, на които се събират трите граници на България, Гър­ция и Македония. Миролюбивата политика на България създава условия за разширяване на стопанските и културните връзки с Гърция и за използване на пътищата по долините на реките Струма н Места и прохода Маказа. От Свиленград бе прокарано шосе по долина-та на р. Марица, водещо до Димотика-Дедеагач. Благодарение на стопанската изгода от използване излаза на Вяло море от 1973 г. по споразумение между българското и гръцкото правителство част от пристанището на Солун е предоставено за ползване от България. България предложи на правителството на Гърция прокарването на нова жп връзка. Предложено е продължаване на жп линия от Подкова за селата Фотиново, Бенковски, след което да бъде продължена през седловината “Трите камъка" за Републи­ка Гърция. Страната ни направи също така предложение за прокарването на три нови шосейни връзки с гръцки населени места: а) Гоце Делчев - Драма - Кавала; б) Смолян - Рудозем - Ксанти и в) Хасково - Кърджали - Комотини. Западната ни граница е изцяло с Македония и Сърбия и има дължина 506 км. Тя е почти сухоземна, с изключение на речния участък на р. Тимок, Границата е прокарана предимно но билото на планините Огражден, Малашевска, Влахина, Осогово. След като премине през Краище, тя стига долината на р. Нишава, изкачва се по билото на Стара планина, а оттам по р. Тимок достига до р. Дунав. Западната граница отделя славянски наро­ди, но не е пречка за осъществяване на взаимни връзки между тях. Сега най-голямо значение имат пътищата през Калотина, през Кюстендилския проход (Велбъждкия проход) до Скопие, ''през Белоградчишкия проход за Княжевац, от Петрич по доли­ната на р. Струмешница до Струмица - Скопие, при Крива паланка и др. Между България, Македония и Сърбия се осъществява обмен на електроенергия. Предстои изграждането на жп линия Гюешево - Куманово и свързването на жп системите на България и Македония. Политико-географското положение на България изпитва въздействието на географския и на историческия детерминизъм още през Първата българска държава. Тогава тя среща противодействието на средновековната държава Византия, която се стреми да възкреси Източната Римска империя и да не допуска в съседство друга силна държава. Това е една от причините за завладяването на България от Византия и за продължилото око­ло два века византийско иго. Нова политико-географска обстановка на Балканите и в Югоизточна Европа се създава след нахлуването на османските турци. В продължение на векове под турско иго остават всички балкански страни, а също част от Австрия, Унгария и цялото черноморско крайбрежие. Поради близостта на българските земи до Цариград България остава най-дълго. под турско иго. Междувременно Русия отвоюва от Турция земи по Северното Черноморие и голяма част от нейната европейска територия се “отваря" към морето. Нараства геополитическото значение на Босфора и Дарданелите, на Егейско и Средиземно море, на р. Дунав. След прокопаването на Суецкия канал (1869 г.) се увеличава геополитическото значение на Източното Средиземноморие. Великобритания всячески се стреми да бъде осигурен пътят и към Индия и страните от Източна Азия. По този начин се създа­ва още едно усложнение в Източния въпрос, в който и Русия, и Великобритания въвличат и българските земи. Териториите на Централна и Източна Европа придобиват нови геополитически измерения и особености след създаването на Австро-Унгарската империя и след обособяването на единна италианска и германска държава (1870 г.). През целия XVIII и XIX в. при атлантическата ивица неотстъпно е заета от Англия, Франция, Холандия, Белгия и скандинавските страни. Те контролират при атлантическото географско пространство. За Гер­мания и Австро-Унгария единствен пространствен “отдушник" остават Източна и Югоизточна Европа. Така се появява прословутата политика “натиск на изток". Германия и Австро-Унгария търсят дебуше (излаз) към Близкия и Средния изток или чрез Солун, или чрез Цариград. Балканите и българските земи стават прицел на нови геополитически домогвания и на сблъсък на политически и икономически интереси на Великите сили. В първата третина на XIX в. се възстановява независимостта на Гърция и Сърбия. Земите на гръцката държава се простират на юг от р. Бистрица, а на сръбската - на север от Ниш и на запад от долината на р. Морава. Цялото географско пространство от Черно море до Албанските планини и от р. Дунав на север до Егейско море на юг по това време е населено от българи. По-късно Сърбия при всяко българско въстание (Нишко, Видинско и др.) завладява части от земите на тогавашната Ос­манска империя и разширява своите граници. При такава политико-географска обстановка на Балканите се обособява териториално българската религиозна и народностна общност. Първият официален документ, в който са описани граници на земите с преобладаващо българско християнско население, е султанският ферман от февруари 1870 г. С него се създава Бъл­гарската екзархия. След Априлското въстание се свиква Цари-градската конференция (1876-1877 г.), на която Великите сили очертават първите граници на българската народностна общ­ност, Тези два акта очертават възможно най-обективните за онова време религиозни, езикови и битови, т.е. етнически грани­ци на българската народност и нейното териториално единство В. ГОЛЕМИНА След Руско-Турската освободителна война (1877-78 г.) под-писаният Санстефански мирен договор (3.III.1878 г.) определя първите договорни политически, а същевременно и етнически граници на новата българска държава. Тогава Великобритания и Австро-Унгария не приемат подписания договор. Те, по-късно и Франция и Германия, всячески се стремят да запазят Османската империя в Европа, да не допуснат Русия директно или чрез България да има достъп до Протоците и Егейско море. Според този договор в пределите на България са включени Южна Добруджа до линията Черна вода - Мангалия, Северна и Южна България (без Източните Родопи и Одринско, Македония, Пиротско и Вранско), с територия около 160 хил. кв.км. По инициатива на Великобритания, с поддръжката на Бисмаркова Германия, е свикан на 17.VII.1878 г. Берлински конгрес, на който е подписан т.н. Берлински договор, разкъсващ Санстефанска България на две части: Княжество България (Северна България и Софийско с обща площ 63 хил. кв.км) и Източна Румелия (останалите земи като административна област, васална на Турция, с обща площ 35 хил. кв.км). На 6.IХ.1885 г. се извършва Съединението на Източна Румелия и Княжество Бъл­гария. Така площта на страната става 98 985 кв.км. Новите по­литически граници на България се признават от всички Велики сили. Русия търси решение на своите проблеми директно с Тур­ция. България остава без излаз на Егейско море. Македония, в която преобладава население с българско народностно съзна-ние, но в която гръцкият език се използва в църковния живот, в училищата и търговията, е основание за териториални претенции от страна на гръцката държава. Австро-Унгария също предявява геостратегически аспирации към Македония, защото Вардарска Македония и открива достъп до Солунското приста­нище на Егейско море. По този начин Македония остава като резервна територия за България, Сърбия и Гърция, т.е. територия на раздора на Балканите. България, с цената на огромни жертви, освобождава голяма част от поробените български земи. Въпреки блестящите победи на армията през Балканската война, Лондонският мир (1913 г.) ни отрежда незаслужено унижение: Турция връща на България 23 хил. кв.км територия, а Македония е поделена между Гърция и Сърбия. На България остава само една малка част (Пиринска Македония и Западните покрайнини). По такъв начин територията на страната възлиза на 96 348 кв.км. Неудовлетвореността от крайните резултати на Балканската война и разочарованието на съюзниците и предизвикват Между-съюзническата война, която завършва с поражение за България. Букурещкият мирен договор (от 1913 г.) отнема от страната Южна Добруджа (7700 кв.км), Източна Тракия и Егейска Маке­дония и Западните покрайнини. Ако Южна Добруджа беше отнета от Румъния чрез брутални действия, които нищо не може да оправдае, то оставането на Западна Тракия в пределите на Бъл­гария, при тогавашната политическа и военна обстановка, е доказателство, че тя безусловно принадлежи на българската народностна и географска общност. Ньойският мирен договор (1919 г.) разпокъсва българските земи. България е наказана от Тройното съглашение. Отнета е Южна Добруджа и придадена на Румъния; Западните покрайнини и Македония - на Сърбия; Западна и Източна Тракия - на Гърция. По този начин повече от 50 хил. кв.км принадлежащи ни по народностни. исторически и географски основания земи с около 3 млн. души остават извън границите на българската държава. България е ощетена и геополитически най-вече с отнетата и възможност за излаз на Егейс­ко море, въпреки че чл. 48 на договора предвижда икономически излаз на море. Според Ньойския договор (27.Х1.1919 г.) площта на страната възлиза на 103 146 кв.км. Политико-географското положение на България частично и временно се променя с присъединяването на Южна Добруджа (1940 г.) към България (според Крайовската спогодба). От 1941 до 1944 г., в резултат на хитлерофашистката окупация на Югос­лавия и Гърция, към България временно са присъединени Маке­дония и Егейска Тракия. След Втората световна война Парижкият мирен договор (1945 г.) счита, че тези земи са неправомерно взети, и ги връща на Югославия и Гърция. По този начин площта на България се запазва и възлиза на 110 993,6 кв.км. След 1945 г. геополитическото положение на страната отново се променя. Установеният тоталитарен режим приобщава България изцяло към бившия СССР. Изгражда се Мостът на дружбата на р. Дунав при Русе, фериботната връзка Варна — Иличовск (1978 г.). Границите ни с бивша Югославия, Гърция и Турция се ограждат с високи телени мрежи. Преустановяват се връзките ни със земи, които исторически, народностно и гео­графски се отнасят към България. От изложеното се вижда, че в общо балкански план не се допуска българският народ да се обедини в една държава, защо­то по територия, население, икономически и военен потенциал България би се превърнала в хегемон на Балканите. При демократизацията на политическия, икономическия и културния живот в страната се създават условия за промяна на икономическите функции на политическите граници. Националните интереси на България повеляват да се приобщи към Евро­па. Политико-географското положение императивно налага да се поддържат икономически и културни връзки с държавите от ОНД, с всички съседни и напреднали страни в Европа и света. Площта на България възлиза на 110 993,6 кв.км, от които суша 110 630,9 кв.км, 101,3 кв.км речни и морски острови и 261,4 кв.км териториални води на крайграничните реки. Страната заема 22% от Балканския полуостров. По площ България стой на 16-то място в Европа. Географското положение на страната е твърде благо­приятно. Умереноконтиненталният климат на Северна Бълга­рия е подходящ за отглеждане на зърнени (пшеница, царевица, ечемик) и технически (слънчоглед, захарно цвекло, тютюн Вирджиния") култури, а преходно-континенталният и преходно-средиземноморският климат на Южна България за отглеждането на светлолюбиви и топлолюбиви култури (ориенталски сортове тютюн, етерично-маслодайни култури като роза, мента, лавандула), на мак, анасон, сусам, плодове и зеленчуци. Излазът на България на Черно море, богатите пясъчни плажове са важна предпоставка за изграждането на модерни и привлекателни курортни комплекси, които се посещават от наши и чуждестранни летовници.