Дипломна Работа
Глобализацията
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод 3
Бележки 8
Първа глава 9
Какво представлява глобализацията? 9
Втора глава 16
Глобализация и партикуларизация 16
Трета глава 21
Парадигми при разглеждането на глобализацията 21
Бележки 27
Четвърта глава 28
Глобализация и технологии 28
Пета глава 34
Основна характеристика на глобализацията, пространствено - времева компресия 34
Бележки 36
Шеста глава 37
Глобализацията и транснационалните корпорации 37
Бележки 43
Седма глава 44
Зараждане на модерната национална държава 44
Бележки 50
Осма глава 51
Модерната национална държава и техническият прогрес 51
Бауман, З., Живот във фрагменти, С. 2000, с. 201 -203 60
Заключение 61
Използвана литература 64
Увод
Ако през 80 - те години от темата глобализация се интересуваха само в научните среди, а за “глобални пазари“, “глобални комуникации”, “глобален капитализъм” тепърва започваше да се говори, то след началото на 90 - те глобализацията се превърна в ключово понятие, чрез което се направи опит да се обхванат новите реалности, произлезли в следствие от качествената промяна в световната икономика и политика, настъпила след падането на Берлинската стена. С което падане дойде и краят на предходното деление на света от времето на Студената война на две различни идеологически, икономически и политически системи. Старият световен ред от времето на Студената война бе заменен от Нов световен ред (или Безпорядък). 1
Някой автори отбелязват, че с падането на Берлинската стена не просто си отиде един режим (социалистическият), но и настъпи Краят на историята (Фукуяма)2, а според други настъпи “краят на експанзията на Запада” (Хънтингтън)3.
По време на Студената война светът беше разделен на два конкуриращи се лагера като от една страна бяха държавите обединени около САЩ, а от другата тези обединени около СССР. Първата група обхващаше по - богатите западни либерални демокрации, втората група бе съставена от сравнително по - бедните социалистически държави. Между двата лагера съществуваше силно идеологическо, политическо, икономическо и дори военно съперничество като по - голямата част от конфликтите се разрешаваха на “неутрална територия” - на територията на държавите от Третия свят.
Световната геополитическа карта от периода на Студената война изглеждаше в голяма степен ясна: светът беше разделен на два враждуващи и конкуриращи се лагера като в границите на отделните лагери се наблюдаваха интензивни процеси на универсализация и хомогенизация, като държавите - центрове (САЩ и СССР) бяха “модел на подражание“ от страна на останалите държави включени в дадения блок. С отпадането на социалистическия лагер си отиде и Старият ред от времето на Студената война.
Според Франсис Фукуяма с отпадането на единият от двата господстващи лагера дойде и краят на разделението на света на два конкуриращи се и враждуващи по между си режима, а от там и “краят на историята“, тъй като настъпва краят на големите конфликти в световната политика. Което от своя страна, прогнозира Фукуяма, ще доведе до един в голяма степен обединен и хармоничен свят.
Друг не по - малко именит автор - Самюуъл Хънтингтън смята, че с падането на Берлинската стена идва краят на двуполюсния модел в световната политика. Новата световна политика е многополюсна и мултицивилизационна. Като конкуренцията между отделните държави се запазва, но тя не е от идеологически, политически или икономически характер, а най - вече от културно естество. Трите блока от времето на Студената война биват заменени от седемте цивилизации: Китайска, Японска, Индуистка, Ислямска, Западна, Латиноамериканска, Православна. Хънтингтън предвижда за разлика от Фукуяма не един хармоничен и единен свят, а свят изпълнен със сблъсъци между отделните цивилизации. Свят в който конфликтите ще бъдат не между социалните класи, между бедни и богати, а между отделните културни цивилизации. Свят по скоро анархистичен, пълен с племенни, национални конфликти, както и с конфликти между държави или групи, обединени около дадена цивилизация.
Прогнозите и изобщо коментарите по отношение на това какво представлява глобализацията, какви ще бъдат последиците от нея, както и дали тя е нещо добро или на против, проклятие за човечеството, са изключително много и това няма как да не е така, тъй като съвременното общество живее в условията на глобализация, и ако искаме да разберем, какво се случва с нас, на къде отиваме, не можем да подминем въпросът за това какво представлява глобализацията и какво “ново“ носи тя със себе си.
Тази работа е опит за осмисляне на това, което се “случва“ в съвременният свят. Опит за “проследяване“ на извършващите се с безпрецедентна в историята на човечеството скорост процеси на промяна, които обхващат всички социално - обществени сфери (не само икономическата, но също така културната и социално - политическата сфера). Тя е опит в търсене на отговор на въпроси, които се отнасят до серията от преходи, които се извършат в съвременното общество: преминаването от индустриално към информационно общество, от модернизъм към пост модернизъм, от държавно регулиране към пазарни правила, от национално към локално, от интернационализъм към транснационален капитализъм, от капитализъм към пост капитализъм. Тези проблеми ще бъдат разгледани до колкото влизат в отношение към основната тема на тази работа, а именно: настъпва ли краят на националната държава? Прави ли глобализацията излишна националната държава? Губи ли държавата своя суверенитет? Продължава ли държавата да изпълнява своята основната функция - да упражнява контрол върху територията и гражданите си? Успява ли държавата да “удържи“ потоците от хора, продукти, капитали, информация, които в миналото носеха етикета “национални”? Какво е и има ли място националната държава в рамките на Новият Световен Ред (или Безпорядък)?
Позицията, която в хода на тази работа ще се опитам да защитя е, че в условията на глобализация не можем повече да си служим с остарели понятия. Понятия като национална държава или държавен суверенитет, не определят състоянието на съвременната държава. Глобализацията нанесе непоправими щети върху националната държава, дори можем да кажем, че тя е и основният “виновен“ за настъпването на нейния край. Просто защото в новите икономически, културни и политически условия, които глобализацията налага, националната държава не може да просъществува. Тя просто не е пригодна. Както подчертава Питър Ф. Дракър “безспорно е, че в политиката вече сме изминали прехода от 400 - годишно господство на суверенната национална държава към плурализма, при който тя е един от елементите, но не единствен, в политическата интеграция... Тя ще бъде един от компонентите, макар и ключов все още, в онова което аз наричам “посткапиталистическа държава” - система, където транснационални, регионални, национално - държавни и местни, дори племенни структури ще се конкурират и ще съжителстват.“4
Новият Световен Ред или по - скоро Безпорядък е следствие от новите и напълно непознати реалности, които глобализацията доведе със себе си. Световната геополитическа сцена сега е твърде различна от времето на Студената война и също така безсмислено е да се прави опит да бъде “обяснена“ със стари понятия. Трудно мога да се съглася с представителите на политическия реализъм, че глобализацията с нищо не “променя най - съществените особености на световната политика, а именно териториалното разделение на света на национални държави“5. Има някои държави, като Индия, Пакистан, Перу, Колумбия, Бразилия, Югославия, Хаити, Мексико, Афганистан, да не говорим за цели части от Африка : “държави” като Сомалия и Сиера Леоне, които трудно се препокриват с класическото понятие за “национална, суверенна държава”. Както отбелязва Бауман “сега съществуват държави, които - без да бъдат насилвани да отдават суверенните си права - активно и с готовност искат да се откажат от тях и молят суверенитета им са бъде снет и разтворен в над - държавни формирования. Има забравени и незнайни местни “етнически групи” - отдавна умрели, но родени отново, или никога по - рано не споменавани, но сега надлежно измислени, - често твърде малки, за които е трудно и немислимо да преминат през каквато и да било от традиционните проверки за суверенност, но все пак изискващи свои собствени държави с всички орнаменти на политическата суверенност и правото да узаконяват и да направляват реда на своята собствена територия.”6
Промените настъпват не само в държави със съмнителна държавност. А какво да кажем за Съединените Американски Щати?! Транснационалните корпорации, разяждат от “вътре” най - силната и могъща национална държава! Компании, като Sony, Toyota и Sumitomo оказват огромно влияние върху американските домакинства, упражняват силен натиск върху американската икономика и търговия.
Бележки
1.Новият Световен Безпорядък е израз, с който често се обозначава глобализацията, идва от книгата на Кенет Джовит Новият световен безпорядък
2.В своята книга Краят на историята. Последиците за човека, Фукуяма излага идеята за краят на историята, която откриваме още у Хегел .
3.Хънтингтън излага своята цивилизационна парадгма в книгата си Сблъсък на цивилизациите
4.Дракър, П., Посткапиталистическото общество, С. 2000, с.10
5.Проданов, В., Глобалните промени и съдбата на България, С. 1999,с.38
6.Бауман, З., Глобализацията. Последиците за човека., С.1999, с.87
Първа глава
Какво представлява глобализацията?
Все по - честа стана употребата на думата глобализация. Тя се превърна в основно понятие, чрез което се прави опит да се анализират процесите и тенденциите на общественото развитие след началото на 90 - те.
С понятието глобализация се означава широка съвкупност от процеси и структури, разглеждани в тяхната взаимозависимост, взаимопроникване и взаимообусловеност в световен мащаб. Понятието глобализация е непосредствено свързано с широк спектър от други понятия като глобални проблеми, глобална система, универсализация, партикуларизация, интернационализация.
Понятието глобални проблеми се отнася до отрицателните и широко разпространени явления появили се вследствие от научно - техническия прогрес (като например екологичните катастрофи). Тези проблеми представляват заплаха за цялото човечество, те не са “проблем” на отделна държава, на против, тяхното разрешаване засяга интересите и бъдещето на всички нас.
Глобалната система е понятие, с което се обозначава зависимостта на определен брой общества, култури, държави, едни от други. Те образуват единна система, която в голяма степен обхваща цялата планета, между държавите включени в системата съществуват устойчиви връзки като сътресенията или конфликтите в една от включените в системата държави, директно рефлектират върху всички останали. В хода на историята глобалната система търпи промени под влияние на двата основни и задвижващи историята процеси, тези на универсализация и партикуларизация. Така, че в дадени периоди на интензивни процеси на универсализация глобалната система се разширява и обхваща все по - широк кръг от държави, както става при разгръщането на капитализма през XVІ век, което води до оформянето на света в една глобална система, в основата на която стоят характерните за капитализма тенденции към натрупване и експанзия.
Историята на човечеството е съпроводена от двата противоположни процеса: на универсализация и партикуларизация. В различни етапи от историята може да преобладава един от двата процеса. Като при процесите на универсализация са наблюдава излизане на отделни племенни или етнически общности извън собствените им граници. С процесът на универсализация се свързва например експанзията на големите империи през античността и средновековието. Големите империи имат силно универсализираща и хомогенизираща роля. Империята на Александър Македонски, която включва в себе си огромно количество територии и етноси, е типичен пример за силите на икономическа, политическа и икономическа универсализация. Характерно е, че при типа “насилствена“ универсализация, при която се създава една “изкуствена“ система, сбор от различни етноси, различни езици и големи трудни за контролиране територии, универсализацията не е трайна и е следвана от процеси на фрагментаризация, при която вече установената система (империя) се разпада на части и фрагментаризира.
Основна пречка пред големите световни империи се оказва голямата територия, която трудно може да бъде контролирана. Политическата и икономическата универсализация се развива на цикли, като от голямо значение за “трайността” на процесите на универсализация има състоянието на транспортните и комуникационните връзки през дадения исторически период. “Всеки от циклите на универсализация има своята технологическа база, комуникации, надстройващи се над тях производствени отношения, от които зависят неговата трайност и особености. Колкото се връщаме по - назад в историята, ограничеността на комуникациите и липсата на единен пазар правят породилите се в резултат на опитите за универсализация политически и икономически образования по - нетрайни.“1
С големите географски открития и появата на световната търговия се заражда и капитализма. Капитализмът по същество има универсалистки характер. Той се стреми да обхване в пределите си целият свят. Идеологиите, които създава капитализмът - либералната и марксистката, са типични идеологии на просвещението. Те изхождат от идеята за Универсална история, според която историята представлява единен и обхващащ цялото човечество процес. Историята има линеен характер, т.е. има край - краят на историята ще дойде тогава, когато историята, стигне своята връхна точка. Историята освен линеен има и еволюционен характер, т.е. в нея е заложена идеята за прогрес и общи закономерности, които придвижват човечеството от по - нисш към по - висш стадии на развитие. Идеята за Универсална история може да бъде открита още у християнската идея за световна история : човечеството има общ произход, това е и предпоставката за неговото единство, както и за общата му история. Таблица №1 Цикли и особености на капитализма2
Цикли на капитализма
Години
Универсализиращи сили
Особености
І цикъл
До XVІ век
Италианските градове - държави
Създават се първите търговски компании, действащи в световен план
ІІ цикъл
XVІІ -XVІІІ век
Холандия
Основана е първата стокова борса
ІІІ цикъл
XІX - XX (началото) век
Великобритания
Център на І-та индустриална революция
ІV Цикъл
След ІІ Св. Война
САЩ
Център на информационната революция
Развитието на капитализма (Табл. №1) преминава през няколко цикъла (четири големи цикъла на развитие от XVІ век до сега). Като движението на развитие на капитализма е неравномерно и накъсано, тъй като процесите на универсализация се сменят от процеси на партикуларизация, процесите на либерализация се заменят от протекционализъм.
В обобщение можем да кажем, че:
Основна движеща сила и при четирите цикъла е процесът на универсализация, който е следван от процеси на протекционализъм или “затваряне“ в рамките на държавата (именно и за това говорим за цикли, защото експанзията на капитализма не протича “гладко”, процесът на развитие не е линеен, а по - скоро прекъснат).
И при четирите цикъла има определена група от държави или държава, които са “хегемони”, носители на процесите на универсализация.
И четирите цикъла на развитие са в пряка зависимост от степента на развитие на производствените и търговско - икономическите отношения.
При последните два цикъла процесите на развитие на капитализма са в пряка зависимост от напредъка на науката и техниката, като се наблюдава един своебразен тип прогресия, колкото по - наситен е периодът с научни и технически изобретения, толкова по - кратък е и определения цикъл.
Да вземем на пример третият цикъл на развитие на капитализма. Той обхваща целия XІX век и началото на XX век. Световна движеща сила е Великобритания. Причина за “господството“ на Великобритания е това, че тя се превръща в център на индустриалната революция. Основна движеща сила на индустриалната революция са новите технически изобретения, които напълно променят начинът на производство:
1764 година Джеймс Харгривс изобретява предачната машина.
1765 година Джеймс Уат изобретява парната машина.
1806 година Робърт Фултън изобретява първият параход.
1811 година Ричърд Треветик изобретява първият локомотив.
1820 година Майкъл Фарадий изобретява първият електродвигател.
1823 година Самюел Браун изобретява двигателят с вътрешно горене.
Честотата с която се правият “открития” и се изобретяват нови технически “чудеса“ е показателна за това с каква скорост се извършват и промените в обществото. Техническите изобретения и напредването на технологията променят коренно (и скоростно) цялостната структура на обществото. Появява се нов начин на производство, както и нов начин на натрупване на богатството - фабричното производство. Възниква индустриалната цивилизация. Оформя се нова социална система, която се гради на коренно различни и нови реалности, от тези на предшестващото аграрно общество, това са: масовото производство, масовото образование, средствата за масова информация. Идеята за непрестанният прогрес се превръща в идеал, които трябва да бъде “изпълнен в срок”! Както отбелязва Ърнест Гелнър “индустриалното общество е единственото съществувало някога общество, което живее чрез устойчиво и безкрайно развитие и разчита на очаквано и непрекъснато подобрение. Не е чудно, че е първото общество, което е трябвало да измисли понятието и идеала за прогрес, за постоянно усъвършенстване.“3
През периода на хегемония на Великобритания, когато тя е носителка на силите на универсализация, се реализират на практика и принципите на модерната национална държава. Великобритания се превръща в център на световната търговия като налага едностранно политиката на свободна търговия (това става възможно поради огромните ресурси с които разполага, например вносът и от Британските колонии, като Индия). През 1776 година икономистът Адам Смит издава своята книга “Богатството на народите”, която го превръща в първият класик икономист. Тази книга оказва огромно въздействие в научните среди, а самият Смит се превръща в законодател в икономиката. Един от “законите” на Смит е за кръговия характер на ценностната система, според който ако всеки индивид преследва своя собствен егоизъм следва автоматично задоволяване на общите интереси в по - голямата група. Така Смит утвърждава обществените цели, като вторичен продукт на егоизма. Също така той се обявява за разделеният и разпределеният труд, както и за вмешателство от страна на държавата (правителството) в икономиката / търговията , когато това е необходимо.
В края на XXVІІІ век Джерами Бентън4 въвежда понятието “интернационализация”. С него той прави опит да обхване новата реалност: възходът на националната държава и нарасналото взаимодействие между отделните държави. Държавата в условията на интернационализация (процесите на интернационализация протичат през XІX и началото XX век) представлява суверенна и затворена същност, притежава строги териториални граници, вътре в които притежава абсолютна власт, както над територията си, така и над гражданите си. Държавната политика е строго разделена на външна и вътрешна като държавата е по - скоро “затворена” към външни събития. Междудържавните отношения са тип “билярдни топки“, където държавите са разглеждани като самодостатъчни същности, действащи по собствена воля като междудържавните отношения са ограничени от взаимното признание и задължението държавите да не се намесват във вътрешните работи на други държави. Основното е, че при процесите на интернационализация нараства взаимодействието между отделните национални държави.
Бележки
1.Проданов, В., Цит. съч., с.18
2.Данните са взети от Проданов, В., Цит. съч.,с.23 - 27
3.Гелнер, Ъ., Нации и национализъм, С. 1999 година, с. 34
4.Джерами Бентън,английски философ, утилитарист и социален реформатор.
Втора глава
Глобализация и партикуларизация
Независимо от множеството различни и често конкуриращи се интерпретации на проблема за глобализацията, тя винаги е разглеждана във връзка с противоположният й процес на партикуларизация.
В следствие процесите на глобализация светът повече от всякога се превръща в единно, общо пространство, в едно глобално село. Светът представлява една глобална система, в която връзките между отделните членове особено се усложнява, както и рязко нараства зависимостта по между им. Светът става по - цялостен и зависим като случващите се събития рефлектират с еднаква сила върху всички участници в глобалната система.
Глобализацията води до хомогенизация, до създаването на една обща култура, тя води до уеднаквяване на някои страни от живота на съвременния човек, налага някакви общи ценности, както и намалява или премахва различията между хора от различни държави, етноси или религии. Създава се една обща, глобална култура. Съществуват множество дискусии относно естеството на тази култура, дали тя е по същество универсализираща се американска култура, която “налага“ на всички останали своите ценности, или напротив именно благодарение на глобализацията и другите незападни култури имат възможност да разпростират своето влияние. Основни фактори за възникването на тази глобална култура са производството на масови стоки, тяхното бързо и безпроблемно разпространение, масовото потребление и най - вече информационните технологии, които значително ускоряват процесите на глобализация.
Но макар глобализацията да обединява, хомогенизира и превръща светът в едно глобално село, едновременно с процесите на универсализация текат и противоположните процеси на партикуларизация, фрагментаризация, диференциация като тези процеси, не са изолирани от процесите на глобализация, а са вътрешно свързани с нея, протичат паралелно на нея като процесите на глобализация и партикуларизация взаимно се обуславят.
Типично проявление на партикуларизацията е появата на “хибриди”, тези форми, са продукт на смесването на различни форми, които са извадени от съществуващите практики като се комбинират по между си, в нови практики. Новата глобалната култура, например е наситена със културни “хибриди”, които трудно могат да се отнесат към някаква традиция. Съществуват множество партикуларности, които отдавна са излезли от своят локален контекст и са придобили глобално значение, множество са примерите, от китайската храна до латино танците.
Изобщо проблемът за това доколко глобализацията има универсализираща и хомогенизираща роля и доколко хетерогенизираща е сложен като доказателства в полза на всяко едно от двете твърдения съществуват достатъчно.
Глобализацията има хетерогенизираща роля по отношение на културата, тя насърчава различното, обвързаното с определено място и култура. Изобщо всичко, което предполага особеното, уникалното, най - вече на етническа и религиозна основа. Отпада типичният за модерността стремеж към хомогенизиране, уеднаквяване, претопяване, стандартизация, принципи така необходими за създаването на модерната национална държава. Ако “модерността бе времето на обучението и дресирането, на култивирането, на “цивилизоването”, образованието, обръщането във вярата“1, то постмодерността е времето на всеобщият стремеж към различност, “оригиналност ” и на “малцинствата” от всякакъв тип.
В икономиката също така старият начин на производство от времето на модерността, се заменя от нов начин на производство, който в по - голяма степен да отговаря на съвременните реалности. В този смисъл се наблюдава и криза на американската икономика, защото тя продължава да работи по принципите на индустриалното производство, въпреки че принципи като стандартизацията и синхронизацията вече са загубили в голяма степен своята валидност и пазарът се ориентира към демасовизация и “стоки по поръчка”.
Разнообразието навлиза и в световната икономика вече не може да се говори за световно господство в икономическата сфера на капитализма от американо - англосаксонски тип. През последните десетилетия навлязохме в една нова “епоха“, на световни икономически отношения от нов тип, на пораждане на конкуренция между отделните култури.
Също така се разпада самата държава, появяват се множество местни структури, които изземват функциите и правомощията на държавата, наблюдава се едно завръщане към трайбализма, множество територии, които са част от дадени държави желаят отцепване от тях и автономност. Такъв е случаят например с Билбао в Испания или с Квебек в Канада.
Едновременно с увеличаване властта на местните структури за “сметка“ на държавата се появяват и някои нови “външни“ политически субекти, които също така дестабилизират държавата, това са транснационалните корпорации, международните организации, както и регионалните обединения между няколко държави, при които се създават едни регионални форми, които изместват от важните области националните правителства, като оставят за тях по - второстепенни функции, типичен пример за регионално обединение е Европейският съюз.
Когато говорим за глобализацията и съпътстващата я партикуларизация не можем да не споменем някои автори като Хънитингтън2, който прогнозира разпадане на световната система и разделянето на света на множество партикуларности (цивилизации), които значително се различават по между си и трудно си взаимодействат, което ще доведе до множество конфликти и сблъсъци.
Глобализацията не е едностранен процес, на против, тя като че ли притежава двойнствена природа, тя едновременно универсализира и разделя, това противоречиво единство се обозначава, чрез понятието глосализация (глокализация3). “Глосализацията се проявява като процес, при който локалното се реализира благодарение на универсалното, както и обратното - универсалното се реализира благодарение на локалното.”4 В съвременното общество се извършва процес на глобално утвърждаване на локалното, и на локално утвърждаване на глобалното, различни локалности си взаимодействат помежду си, създават се културни “хибриди”, някои от тях се универсализират и придобиват глобално значение, изобщо извършва се универсализация на партикуларното, като партикуларното, различното се превръща в глобална ценност. Партикуларизацията и универсализацията оформят съвременната действителност, макар и противоположни като насоченост тези процеси са неразривно свързани и представляват същността на глобализацията.
Бележки
1.Бауман, З., Живот във фрагменти, С. 2000, с.219
2.Хънтингтън, С., Цит. съч., с.22 - 48
3.Понятието е въведено от Робъртсън, Р. В: Бауман,З. Глобализацията… , се използва думата глокализация (с. 93), В: Проданов, В., Глобалнитие промени…, се използва думата глосализация (с. 111).
4.Проданов, В., Цит. съч., с. 111
Трета глава
Парадигми при разглеждането на глобализацията
Две са основните парадигми, които правят опит да обяснят феноменът глобализация. Според едната, глобализацията не е в същност никакъв феномен, а пореден етап от развитието на капитализма. Според другата парадигма, глобализацията представлява напълно ново явление.
Според привържениците на първата парадигма в условията на глобализация националните държави остават основни актьори на световната сцена. Държавата запазва своя суверенитет, както и териториалните си граници. Отношенията между отделните държави продължават да бъдат на състезателен принцип , т. е. отделните държави продължават борбата помежду си за власт и надмощие. Като приоритет остава запазването и защитата на собствената територия (граници). Поведението на държавите продължава да се обуславя от техния стремеж към надмощие и богатство. В обобщение можем да кажем, че според тази парадигма държавата в условията на глобализация не се променя съществено от държавата, върху която действаха силите на интернационализация. С една дума глобализацията не е нищо “ново“, а друг термин за интернационализация.
Според представителите на политическия реализъм, поведението на държавата е следното: тя запазва своята основна роля на световната политическа сцена, като държавата не губи основните си функции: поддържа армии, води войни, контролира територията и гражданите си, оказва влияние върху производството и търговията. Отношенията между отделните държави остават по - скоро войнствени и конкурентни, отколкото хармонични. Всяка държава се стреми да съхрани своите граници и суверенитет. Но това е възможно само, ако държавата притежава достатъчно могъщество и сила. Така че, ако една държава увеличи своята мощ, то тя директно се превръща в заплаха за останалите държави. Другите държави се опитват да защитят своята сигурност, като увеличават военната си мощ и / или се съюзяват помежду си.
Дори и да приемем, че държавата остава основна действаща сила, все пак не можем да не отчетем някои настъпили вследствие на глобализацията промени. Държавата понася загуби по отношение на функции, власт и суверенитет, както от страна на международни институции, транснационални корпорации, така и от страна на регионални организации. Международните институции придобиват важни функции, осъществявани преди това от държавите, те утвърждават правото си да преценяват онова, което държавите вършат на собствените си територии, и да налагат ограничения. Възниква могъщ международен бюрократичен апарат, които упражнява непосредствена власт над отделните граждани. От друга страна е налице и тенденцията отделните държавни правителства да се отказват от определени функции на властта, прехвърляйки ги на регионални или местни политически структури. В много държави съществуват регионални движения, борещи се за автономия или за отцепване. Правителствата губят контрол над най - мобилната част - капиталите, които циркулират непрестанно благодарение на технологиите, необезпокоявани от никакви граници. Все по голяма е и пропускваемостта на потоците от хора, стоки, технологии и идеи. Изключително важните за държавата тип “билярдна топка” териториални граници, като че ли губят все повече своята твърдост.
Интересна е позицията на Франсис Фукуяма, според който глобализацията е не просто последен етап от развитието на капитализма , а по същество американизация. На въпросът дали глобализация не е евфемизъм на американизация, Фукуяма отговаря следното “аз мисля, че е така, и това е причината, поради която някои хора не я одобряват. Мисля, че би трябвало да бъде американизация защото, Америка е най - напредналата капиталистическа държава в света днес, а също така нейните институции представляват логическото развитие на пазарните сили. Следователно ако пазарните отношения (сили) са това което движи глобализацията, то e неизбежно свързването на американизацията с глобализацията.“1 Тази позиция на Фукуяма може би се дължи на факта, че според него Америка е във висша степен представителка на либералната демокрация. Която пък от своя страна е доказала своите предимства пред другите форми на управление (идеологии) като монархията, фашизма или комунизма. Предимства на либералната демокрация пред другите форми на управление са, че: тя е лишена от генерални вътрешни противоречия; както и че се гради на основата на двата основни либерални и все човешки принципи, тези на свободата и равенството. Според Фукуяма либералната демокрация е крайна точка в еволюцията на историята. Тя е финална форма на човешко управление, и като такава тя представлява и край на човешката история (на историята не като случваща се поредица от събития). Историята е единен всеобхващащ цялото човечество процес, тя има линеен характер, тя има край - краят на историята ще дойде тогава, когато историята, която освен линеен има и еволюционен характер стигне своята връхна и крайна точка. Този край вече настъпи с падането на Берлинската стена и рухването на комунистическия блок, което според Фукуяма доказва и неговата теория за предимството на либералната демокрация. В своята книга Краят на историята. Фукуяма казва следното: “вероятно сме свидетели на края на историята, като такава: т.е. на крайната точка в идеологическата еволюция на човечеството и в универсализирането на западната либерална демокрация, като окончателна форма на човешкото управление.”2
Процесите, които в момента обхващат глобално света са по същество “Американски патент” това са либералната икономика (свободния пазар), универсалната потребителска култура, широко - мащабното производство и масовото използване на технологиите. В обобщение можем да кажем, че според Фукуяма в политическата и икономическата сфера историята е прогресивна и линейно движеща се към най - доброто възможно политическо и икономическо устройство, а именно либералната демокрация и пазарният капитализъм.
Към Фукуяма могат да бъдат отправени множество критики, като например: доколко изобщо можем да твърдим, че либералната демокрация от западен тип, е последната и най - добра възможна форма на управление? През последните два века либералната демокрация, като форма на управление съществува в рамките на националната държава, но в условията на глобализация националната държава претърпява някои значителни трансформации. Тя прехвърля голям брой от своите правомощия на наднационални организации, също така все повече се увеличава зависимостта и от транснационалните корпорации, които от своя страна притежават по - внушителна икономическа мощ от тази на някои държави. В такъв смисъл е и въпросът доколко е пригодна и функционираща либералната демокрация в условията на глобализация, при положение, че съмненията в пригодността на националната държава са доста големи? Съмнение в бъдещето на либералната демокрация предизвиква до известна степен и фактът, че в реалния свят макар и голяма част от държавите да се самоопределят, като “либерални демокрации”, едва ли могат в действителност да бъдат наречени такива. И макар Фукуяма да прогнозира някакви сблъсъци и конфликти, например в Третия свят, то според него тези конфликти ще са незначителни и като цяло няма да могат да спрат триумфа на либералната демокрация. Но конфликтите не се ограничават само до Третият свят. Това се нов тип конфликти, които не е нужно дори да бъдат между отделни държави, а могат да бъдат и в самата държава, това са конфликтите между все по - бедните и все по - богатите. Глобализацията ускорява процеса на социално разслоение, като засилва процесите на поляризация между най - бедните и най - богатите страни. А това от своя страна води до една нестабилност и възможен колапс на глобалната система.
Според другата парадигма глобализацията е напълно ново явление, на което не може да бъде открит аналог в историята. Глобализацията не е интернационализация и не можем да приложим реалисткото обяснение на държавата към съвременните реалности. Появяват се някои напълно нови и значими “играчи“ на световната сцена, които до голяма степен ограничават държавата, като например транснационалните корпорации. Съществена роля за осъществяването на глобалните процеси има и огромният научно - технически прогрес, процес чиито темп на развитие е не по малко “уникален” от скоростта с която протича процесът на глобализация.
Интерес представлява и гледната точка на някои автори, според които глобализацията ще доведе до пълен хаос. Те изхождат от позицията, че с края на Студената война “настъпи колапс на политическата рутина на властващите блокове”3 и дойде краят на ясният и подреден свят. Светът стана неуправляем. Това, което липсва е чувството за контролируемост, установеност и ред. Липсва усещането за тоталност, светът вече не е разделен на части, така че всяка държава да знае точно какво място й е отредено. Глобалният конфликт между двата враждуващи лагера от времето на Студената война, придаваше някакъв смисъл и чувство за сигурност на участващите и заемащи дадена страна в глобалното състезание. Светът, след края на Студената война, е анархичен. Отслабва силата на националната държава, появяват се множество “квази” държави. В своята книга Новото средновековие, Алекс Менк прогнозира завръщане към трайбализма (племенна организация на обществото, племенни разпри). Смяна на национализма от трайбализъм, като трайбализмът поставя ударение върху територията, кръвта, идентичността. Засилване на междуплеменните, етническите и религиозните конфликти. Безпорядък, отстъпление на държавата, упадък на авторитета на правителствата. Поява на “зони на здрача” - зони намиращи, се извън всякаква законна власт. “Зони на здрача” са райони, като Сомалия, Южна Америка, Северна Африка. “Здрачът се разпростира навсякъде, в все по - неясни разграничения между позволеното и забраненото, моралното и неморалното, законната и незаконната власт, официалното и неофициалното.”4 Менк предвижда появата на международни криминални мафии, умножаването на ядрените оръжия, разрастване и настъпление на тероризма. Нарастване броя на бежанците, както и появата на все по - голям брой изключени, имагинерни слоеве на обществото, които разяждат държавата “отвътре”. “Зоните на здрача не се разрастват само с мафиотската вълна, бума на наркотика и дълбочината на полето, което ни предлагат бившите комунистически държави. Те разяждат самата сърцевина на нашите общества с появата на отхвърлените от обществото, както през Средновековието цели групи от населението се оказват без защита и закрила.“5
Според Менк “победата на пазарната икономика върви ръка за ръка с възхода на “зоните на здрача”. Новият принцип на който се основава взаимоотношението между отделните общества е “законът на джунглата“, той е следствие от пълната хегемония на пазарната икономика, където пък съществува едва ли не абсолютна, неограничена свобода на действие…На какво прилича един пазар без държава и без правна норма? На джунгла.”6 Съвременният свят е една “джунгла”, свят обхванат от хаос, без правила, закони и норми. До голяма степен парадигмата за света, представен, като пълен безпорядък се застъпва и от Збигнев Бжежински.7
Бележки
1.Fukuyama,F., Economic Globalization and Culture, 2001
2.Фукуяма, Ф., Краят на историята и последният човек, С. 1993, с. 231
3.Бауман, З., Глобализацията. Последиците за човека, С. 1999,с. 81
4.Менк, А., Новото средновековие, С. 1996, с. 57
5.Менк, А., Пак там, с. 69 -70
6.Менк, А., Пак там, с. 59
7.Бжежински, З., Извън контрол. Глобален безпорядък в навечерието на ХХІ век, С. 1994
Четвърта глава
Глобализация и технологии
Съвременните технологии дадоха облика на една нова ера - Дигитална ера1. Дигиталната ера е понятие, което включва в себе си не просто дигиталните технологии; не само всичко, което става “около“ компютъра, споровете за изкуственият интелект (A.I.), не само “сърфиращите“ или “чатърите”, хакерите, но също така включва и рекламите, които обещават (и продават) технически чудеса; научната фантастика, писатели като Уилиам Гибсън и Брус Старлинг, футуролози, като Алвин Тофлър и Кевин Килий; списания като Wired и Mondo2000; холивудските филми, които ни разкриват едно (близко) бъдеще, в което човекът е роб на компютрите, които от своя страна са “еволюирали“ до разумни същества; бъдеще на киборги: същества полухора - полубогове, или пък бъдеще, което още Айнщайн описва: бъдеще в което след една Трета световна - атомна война, оцелелите водят Четвърта световна с прашки. Филми като Джони Мнемоник, Одисея 2001 или превърналият се в “култов” Матрицата показват само част от настъпващите със “скоростта на светлината“ промени и носят, като че ли едно предчувствие за катастрофалните последици, които ще дойдат вследствие на новата Дигитална ера. Предчувствие за това, че може би техниката (която модерността представяше, като резултат от съзнателната дейност на човека, техниката, която трябваше да служи на човека, да бъде разумна, полезна и най - вече безвредна, както за хората така и за природата) в недалечно бъдеще ще разкрие своята истинска - амбивалентна природа, не само на “добро и полезно” за човека, но и на мощна, разрушителна сила. А може би тя вече го е направила, но малцина осъзнават последиците, последиците от генното инженерство, модерните оръжия, “безкръвните войни”, замърсяването с химикали…
Процесите на промяна, които се извършват през последните десетилетия са “най - скоростните“ в историята на човечеството, те настъпват с такава бързина и са толкова радикални, че е трудно изобщо да бъдат обхванати в една обща картина. Глобализацията от неясно понятие се превърна в осезаема реалност. За това в голяма степен спомогна третата индустриална революция или “компютърната революция“, която като действие и обхват е доста по - бърза, по - концентрирана и по - драстична в своето въздействие от първата и втората.
Още в началото на 80 - те футуролгът Алвин Тофлър2 предвижда “Шока на бъдещето”, проблем, който се появява вследствие от Третата вълна на промяна и е предизвикан от новите технологии. Според Тофлър историята следва еволюционна линия на развитие, като човечеството преминава през определени етапи на развитие. Тези етапи той нарича вълни. Неговата теория се нарича “вълнова теория на конфликтите”, конфликтите се пораждат от това, че целокупното човечество не се намира едновременно в един и същи стадий от своето историческо развитие, конфликтите са между цивилизациите от различните типове вълни. Отделни народи се намират в различни вълни, които са противоположни по същността си, конфликтът произлиза от сблъска на тези цивилизации. Тофлър прогнозира, че трите вълни ще оформят структурата на властта в бъдещия свят. Секторът на цивилизациите от първата вълна ще осигурява земните суровини и полезните изкопаеми, на втората вълна ще бъде евтината работна ръка и масовото производство, а секторът на третата вълна ще бъде устремен към господство, основано върху новият начин на създаване и използване на познанието. Третата вълна ще бъде най - бързо случващата се вълна на промяна, която се характеризира с навлизането на високите технологии , със свободния пазар и с нов тип “демасовизирано“ производство.
В голяма степен това, което Тофлър “предвижда“, като че ли се случва: изключително бързото развитие на техниката, масовото и навлизане в ежедневието на човека, създаването на информационните технологии (компютъра, Интернет, мобилният телефон, факса, сателитните чинии), подобряването на инфра - структурите, появата на свръхзвуковите самолети и влаковете - стрели, всичко това доведе до съществена промяна в живота на човека, в поведението му, както и в ценностна му система.
Благодарение на новите информационни технологии и най - вече на компютъра стана възможна и появата на една чисто нова реалност - виртуалната реалност (virtual reality). Тя представлява организирана и логически конструирана, изкуствено създадена реалност, изградена на базата на логически алгоритми, подчинена на правилата на математиката и логиката. Флоучартовете, програмите и микрочиповете са “материята”, от която тя е изградена. Тази “реалност” има и свое пространство - киберпространството (cyberspace). Съществуват множество въпроси относно това какво представлява киберпространството. Като например: можем ли да говорим за киберпространството, като за пространство? Какви са географските координати на киберпространството? И изобщо не оспорва ли киберпространството валидността на понятия, като географско пространство и хронологично време?
Киберпространството е един от основните фактори, който прави възможно скоростното глобализиране на света. Неговите характеристики (липсата на пространствени измерения, както и съкращаването на времето - характеристики, които ще разгледам по-обстойно нататък) предоставят възможност за почти незабавно глобално движение на информацията.
В киберпространството всичко съществува в “чист“ импулсен вид. Например човекът в киберпространството е безтелесен, характеристики като произход, раса, възраст и етническа принадлежност не са съществени. Човекът представя себе си единствено, чрез своите идеи, той е “чиста” информация. Киберпространството е населявано от “същества”, които повече от всякога могат да бъдат разглеждани като чист разум, чиста мисъл, като чиста информация. Основен става и проблемът за идентичността. В пределите на киберпространството идентичността може да бъде свободно избирана, появяват се множество изкуствено създадени идентичности. Човекът е свободен да “избира“ кой и какъв иска да бъде. В една изкуствено създадена среда като киберпространството, където нищо не е задължително, а всичко е свободно избрано, възниква с особена острота и проблемът за Другия.
Киберпространството е мястото, където се създават новите правила, закони, и изобщо всичко, което съществува в киберпространството поставя под въпрос традиционните разбирания за това какво е свобода, социални взаимоотношения, политика или икономика. Да вземем например новите on line - общности, те оспорват изобщо съществуването на традиционните общности. В този нов тип общности - виртуалната общност (virtual community3) се дава приоритет на съпричастността, свободата да общуваш и да обменяш идеи с хора от всяка точка на земното кълбо. Ако традиционният тип общност се определя на базата на етническа, расова, езикова, политическа, икономическа или полова основа, то за виртуалната общност произходът, полът, икономическото състояние или политическите убеждения не са съществени. Виртуалният тип общност не се намира в пределите на държавата, а в тези на киберпространството. Виртуалната общност е социална група, сформирана с посредничеството на компютъра. Тя не е фиксирана в пространствен контекст, образования и идентичности. Като “виртуална“ не означава “привидна“ общност, а това, че тя не може да бъде подобно на традиционната общност пространствено локализирана. Съществуването на виртуалната общност се определя по различни критерии от това на традиционната общност. Възниква проблемът за прекалената “отвореност” на виртуалната общност. За разлика от традиционната общност, където основна роля играе дългът, посвещението на общността, както и задължителното спазване на дадени правила, то във виртуалната общност централно място заема свободата. Възниква въпросът за връзките между членовете на общността, и най - вече това дали връзките между тях не остават на ниво неангажираност и анонимност. Изобщо новите виртуални общности, в които все повече и повече хора от всяка точка на света членуват, са само още едно от доказателствата за настъпващите промени в съвременното общество, които изискват разбиране и осмисляне.
Киберпространството действително оспорва някои традиционни разбирания, като това какво представлява общността и поставя множество проблеми, като например, не губи ли субектът своята идентичност? В условията на глобализация под въпрос е изобщо доколко традиционните социални форми на организация могат да продължават да функционират успешно.
С навлизането на информационните технологии, техниката се превърна в много повече от “машини за производство”, както беше при втората индустриална революция, информационните технологии промениха цялостният облик на действителността, навлязоха във всички области на социалната сфера. Техниката се превърна в социален феномен и основен фактор, обуславящ развитието на културата. Технологиите се превърнаха в основна движеща сила на съвременното общество. Те заедно с глобализацията превърнаха целокупното човечество в обитател на голямото “глобално село“ - планетата Земя.
Бележки
1.Понятието Дигитална ера е взето от Weis, R., Human Nature and the Digital Culture: The case for Philosophical Anthropology , 1998
2.Тофлър, А.,Третата вълна, С. 1991
3.Понятието виртуална общност е въведено от Хауърд Рейнголд, Rheingold, H., The virtual community, 1991
Пета глава
Основна характеристика на глобализацията, пространствено - времева компресия
Ако можем да посочим една действително нова реалност, която няма аналог в историята, то това със сигурност е пространствено - времевата компресия, която е и основна характеристика на глобализацията. За първи път в историята на човечеството отпадат времевата и пространствената обособеност в процеса на общуване между хора намиращи се на различна територия. Понятие като географско пространство започва да губи смисъл. Както отбелязва Бауман “разстоянията вече нямат значение, доколкото е все по - трудно да се поддържа идеята за геофизически граници в “реалният свят”. Веднага става ясно, че разделението на континентите и на света като цяло беше функция на разстоянията - някога внушително реални поради примитивността на транспорта и трудностите при пътуването.”1 С помощта на революцията в комуникациите се реализират процесите на компресия на времето и пространството. Динамизацията и бързото навлизане на виртуалното пространство в живота на хората също така спомага за интензивността на процеса. Понятия като географско пространство и хронологическо време също така започват да губят смисъл в резултат на скоростта на модерните комуникации. Възможността за почти незабавно и глобално движение на информацията променя възприятията за време и пространство. Създаването на Мрежата (The Net - The Worldwide, Interconnected Telecommunication network) позволява на потребителите (users) да използват WELL (Whole Earth'Lectronic Link). Тя представлява компютърна конферентна система, която дава възможност на хора от всички краища на света да провеждат публични дискусии и/ или да разменят електронни съобщения (e - mail) или да контактуват, чрез IRC (Internet Relay Chat). Позволява да бъдат свързвани компютри независимо от разстоянието, както и позволява участието на множество хора в публични дискусии. Мрежата дава възможност събитията да се случват почти по едно и също време, като географското разстояние престава да бъде от значение. Случващите се събития имат извън териториален характер. Глобалните събития се разпространяват по света почти едновременно. Това позволява появата на една хомогенна, глобална култура: идентични стоки, идеи, новини са появяват и разменят по едно и също време в най - далечни точки на света. Светът повече от всякога е обвързан в пределите на глобалната система, в която събития случили се в една част на системата директно рефлектират върху всички останали. В този смисъл можем да кажем,че събитията престават да имат ограничено локално значение, напротив, локалните събития придобиват глобална значимост. Не само информационните технологии, но също така и огромният напредък по отношение на транспортните средства спомагат за интензивността на компресията на пространството и времето. Транспортът и пътуванията се променят изключително бързо. Влаковете, самолетите и най - разпространеното транспортно средство - колите са изключително достъпни, което превръща пътуването от привилегия само на елитите от времето на модерността, в нещо напълно достъпно и нормално за голям брой хора.
Глобализацията променя по радикално нов начин географията и предшестващата геополитическа карта на света. Според някои крайни автори, като Пол Вирилъо2 глобализацията дори слага “край на географията”. Спорен става и въпросът за съществуването на националните граници, които стават все по - пропускливи и отворени за потоците от хора, стоки, капитали. Националните граници не могат да възпрат и основният враг на националната държава в съвременният свят - транснационалните корпорации.
Бележки
1.Бауман, З., Цит. съч., с. 33
2.Вирильо, П., В: Бауман, З., Глобализацията…, с. 33
Шеста глава
Глобализацията и транснационалните корпорации
Глобализацията е преди всичко икономически феномен. Но тя ни най - малко не се ограничава до сферата на икономическото, тя рефлектира също така върху културата и политиката. Като културните и политическите промени извършващи се под нейно въздействие в никакъв случай не са по - малко значими от икономическите. И все пак именно икономиката успява първа “да се изплъзне” от контрола на държавата, това в голяма степен става възможно благодарение на съвременните технологии, които позволяват свободното (импулсно) движение на капиталите и финансите. В условията на глобализация отпада типичното за модерната държава сливане на политика и икономика.
Глобализацията задава множество проблеми, като един от най - дискутираните е този за отношението транснационални корпорации - национална държава.
Факт е, че съвременната икономика е глобална, тя не е подчинена на управлението на нито една национална държава. Глобалната икономика се гради върху основите на транснационални корпорации, които в голяма степен ограничават могъществото на националните държави. Факт е също така, че днес броят на транснационалните корпорации е двеста пъти по - голям от броя на съществуващите държави, както и че в средата на 90 - те години на миналия век е измерено, че годишната печалба на всяка от 500 - те най - големи транснационални корпорации е по - голяма от БВП на 131 държави. Транснационалните корпорации представляват основен конкурент на националната държава, от една страна, защото по своя мащаб повечето от тях са икономически и политически по - мощни субекти от националните държави, и от друга страна, защото вътре в отделните транснационални корпорации обемът на търговията е по - голям от обема на търговия между националните държави.
За да можем да разберем на какво се дължи мощта на съвременните транснационални корпорации е необходимо да проследим историята на корпорацията, това как тя заражда транснационалната корпорация, както и какви са били отношенията и с националната държава.
През XІX век и началото на XX век се извършва индустриалната революция. Пазарът се превръща в основна реалност, той е този, който определя целите на индустриалното общество. Появява се масовото, фабрично, “конвейерно“ производство, както и масовото образование, и масовите средства за информация. Основи принципи на масовото производство са стандартизацията и синхронизацията. Произвеждат се милиони идентични продукти, като основен е стремежът към създаване на универсален продукт, той трябва да бъде прост за изпълнение, така че компанията производител да може да го произвежда навсякъде, където разходите са най - малки, като продуктът трябва да може да бъде продаден на възможно най - много хора. Основен е стремежът към задоволяване нуждите на масовия потребител, стоките са тип “конвейерни”, те се конструират, така че да стигнат до най - голям брой потребители, продуктите се произвеждат на базата на готови формули, като не се предпочитат сложни интелектуални продукти, тъй като те не могат да бъдат “предвидени“, т.е. не се знае дали ще бъдат купувани. Корпорацията се появява, вследствие на индустриалната революция. Тя се различава от дотогава съществуващите сдружения или еднолични фирми. Технологиите, масовото производство, фабриката изискват огромно количество капитали, които една еднолична фирма не е в състояние да предложи. Корпорациите възникват в условията на националните пазари, националната валута и под опеката на националните правителства.
Деветнадесети век е времето на така наречената “силна държава“, всички граждани от една нация носят обща отговорност за своето икономическо добруване. Характерни са силният национализъм и патриотизъм. Засилен е контролът върху икономиката от страна на държавата. Правителствата на силните промишлени нации провеждат политика на протекционализъм, чрез мита и забрани. Показателни са думите на президента на САЩ, Абрахам Линкълн “Аз не разбирам много от мита, но зная дотолкова, че когато купуваме промишлени стоки от чужбина ние вземаме стоките, а чужденците взимат парите.”1
В края на XІX век всяка голяма промишлена нация гледа на по - изостаналите райони, като на потенциални пазари за свръхизобилието си от стоки. Процесът е следният: с утвърждаване на технологиите, нараства производството на стоки, засилва се конкуренцията на пазара, увеличава се предлагането на евтини (масови) стоки, които с нарастването на производството са станали “достъпни“. Пазарът се “пренасища“ от нови и нови стоки, за които няма достатъчно потребители. Получава се свръхпроизводство. Домашният пазар не може напълно да поеме новите стоки, а чуждите пазари (на индустриалните държави) са затворени. За да излязат от затрудненото състояние икономиките на най - богатите индустриални страни се насочват към нови пазари, това са по - бедните нации и територии, така се оформят “сферите на влияние“.
В самия край на ХІХ век, нито високите мита, които блокират вноса, нито “сферите на влияние” решават проблема със свръхпроизводството. За да се реши проблема се взима следното решение: намалява се вътрешната конкуренция, чрез съсредоточаване на производството в големи корпорации на национална основа. Благосъстоянието на гражданите на държавата е пряко свързано с успеха и растежа на националната икономика, който пък от своя страна зависи от успеха на националните корпорации. В началото на 20 век се наблюдава бум на сливанията в САЩ (1/3 % от производството се концентрира в 318 гигантски компании). Появява се планираното производство: едромащабното и централизирано управление, което позволява по - висока производителност. В средата на века американската корпорация, поради своите гигантски размери и централна роля, която заема в американската икономика, се отъждествява със самата нея ( през 1950 година,в основата на американската икономика стоят близо 500 корпорации, които държат 1/2 % от националното производство). Мащабите и технологическото превъзходство на основните американски корпорации разширява обсега на американския империализъм по - ефективно от всякакви военни действия. След 1960 година Америка се превръща в лидер на световния капитализъм, той се моделира по американски образец. Към 1970 година Американският пазар е залят от външни, по - евтини и не задължително по - малко качествени стоки (на конвейерно производство се научават и по - бедните държави ). За да се предпази от нашествието на вносни евтини стоки американският пазар е принуден да намали цените на американските стоки, но за да стане това трябва да се намалят производствените разходи. Това е причината да се търсят по - евтина работна ръка и по - евтини фабрики. Така се създават нови фабрики в чужбина (в същите държави, чиито евтини средства за производство подронват корпоративните печалби).
Изводите, които можем да направим са следните: ако при старата икономика на масовото производство продуктите, технологиите, пазарите, корпорациите имаха определена националност, то при новите реалности на икономиката се наблюдава, като че ли един край на продуктите със зададена националност. Също така съществено се променя основният двигател на капиталистическата икономика - корпорацията. Съвременната корпорация има само повърхностно сходство с тази от 50 - те години. Тя престава да бъде “национална”, вече няма американска или английска корпорация. Новият тип корпорация е твърде малко обвързан с територията (държавата) на която се намира. Променя се самата структура на корпорацията. Старата пирамидална корпорация е с подчертано йерархична структура, като управлението е вертикално и централизирано. Ако за старата корпорация можем да говорим като за многонационална, то е само дотолкова доколкото тя притежава филиали, които са извън рамките на държавата (това могат да бъдат примерно фабриките разположени в сравнително по - бедни и по - изгодни региони), но тези филиали заемат най - долните стъпала на пирамидата и не участват в управлението на корпорацията. Характерно за корпорацията от пирамидален тип е, че на върха на пирамидата стои задължително една определена националност. Този тип управление, както и централизираната собственост отпадат при новия тип корпорация. Структурно корпорацията се променя от пирамида в организация - мрежа съставена от високостойностни предприятия. Нишките на глобалната паяжина са информационните технологии. Променя се и работният капитал, основен става човешкият капитал. Потокът от знание не може да бъде контролиран от държавите. Новият тип високо стойностна икономика не зависи от масовото производство. В глобалната мрежа продуктите са международни композиции. Огромната промяна, която е настъпила в отношенията между корпорацията и националната държава може много ясно да се види при сравнението на следните две изказвания: първото е на Гилбърт Уилиамсън президент на Ен Си Ар, годината е 1989 -“ На другия ден ме попитаха за конкурентно способността на САЩ и аз отговорих, че не мисля изобщо за нея. Ние в Ен Си Ар мислим за себе си като за глобално конкурентна компания, чиито щаб квартира случайно се намира в САЩ.”2 Другото изказване е на Чарлз Еруин Уилсън президент на Дженерал Моторс и е направено през 1953 година - “…което е добро за нашата страна е добро за Джей - Ем и обратното. Разлика не съществува. Нашата компания е твърде голяма. Тя върви с благосъстоянието на страната.”3 Във времена на глобална икономика и глобални мрежи трябва да забравим за старото равенство Национална икономика = Национална корпорация. В съвременната глобална икономика се създават правила за неограничена свобода на предприемачеството, ненамеса на държавата в икономиката, което все повече увеличава мощта на съвременните транснационални корпорации и все повече намалява силата на националната държава.
Бележки
1.Линкълн, А., В: Рийч, Р., Трудът на нациите. Как да се подготвим за капитализма на ХХІ век, С. 1992, с. 32
2.Уилиамсън, Г., В: Рийч, Р., Цит. съч., с.107
3.Уилсън, Е., Ч.,В: Рийч, Р., Цит. съч., с. 48
Седма глава
Зараждане на модерната национална държава
В началото на Новото време се формират разбиранията за това как трябва да изглежда и функционира модерната държава. За бащи на модерната държава се смятат Николо Макиавели, Жан Боден и Томас Хобс.
Според Макиавели1 държавата не бива да бъде идеализирана, тя трябва да бъде подчинена изцяло на принципите на разума. В този смисъл той се обявява за модерна светска държава, в която религията е подчинена на светската власт. Той е против теокрацията (религиозна държава), като и против империята и градовете - държави, според него тези форми на управление са изчерпали творческия си потенциал, и следователно нямат бъдеще. Модерната държава трябва да бъде автономен център на власт, като политическата власт трябва да бъде изцяло отделена от религията и морала. Това е необходимо, тъй като правилата, които ръководят политиката нямат нищо общо с морала (от там идва и терминът “макиавелизъм”, които означава неморалност в политиката).
За Жан Боден2 от особено важно значение е суверенитетът, благодарение на него държавата утвърждава правото да упражнява контрол над населението и територията си, както и да създава и прилага закони. В своята книга “Шест книги за републиката”, публикувана 1576 година, Боден задава принципите на суверенитета. Суверенитетът гарантира висша, абсолютна и постоянна власт на държавата над определената й територия. Модерната държава упражнява пълен контрол над производството на пари и стоки, както и над производството и употребата на военно оръжие на територията й. Тя следи за създаването и изпълнението на законите, налага съответна образователна система, както и взема активно участие в културната сфера. Държавата притежава и правото да контролира и регулира икономиката. Суверенитетът утвърждава, че властта на държавата е абсолютна, нейното упражнение не зависи от никакъв по - висш авторитет. Държавната власт е самодостатъчна, държавата не изисква никакво основание за да упражнява властта си. Суверенитетът утвърждава нейната изключителност, властта, която дадена държава притежава над територията и гражданите си е напълно несподелима с друга суверенна държава, в този смисъл никоя суверенна държава няма право да се намесва във вътрешните дела на дадена суверенна държава. Основните функции на държавата, които се гарантират от суверенитета са: държавата притежава легитимно право да упражнява контрол и власт над своите граждани и над своята територия, държавата има правото да упражнява насилие за да може да запази реда и сигурността на своята територия.
Томас Хобс3 е третият от считаните за бащи на модерната държава. Като философ Хобс се придържа към материализма, според него единствен предмет на науката и философията могат да бъдат телата. Хобс дели телата на естествени, каквито са например природните тела и изкуствени, такива са държавата и нейните институции. В своята книга “Левиатан”, Хобс излага своето учение за държавата, за нейния произход, както и за това какви трябва да бъдат нейните функции. Според него, първоначално хората се намират в естествено състояние. В това състояние хората са равни и свободни. Свободата е напълно неограничавана, тъй като не съществува никакво право или власт, които да я ограничават, свободата представлява всъщност пълен произвол. Всеки човек иска да запази собствената си свобода, както и да наложи властта си над останалите.Той се ръководи от инстинкта си за самосъхранение, преобладаващо е чувството на страх от другите, което пък е съпроводено от желанието за господство над тях. Между хората непрестанно избухват конфликти и разпри като не съществуват все още нито закони, които да задават правила на поведение, нито изобщо съществува обща власт, несъществува нито частна собственост, нито понятия като справедливост и несправедливост, нито изобщо морал. Естественото състояние е състояние на война, в което отношението между хората е враждебно като основни добродетели са силата и измамата. При естественото състояние “човек за човека е вълк” (“Homo hominis lupus est.”). В даден момент хората се споразумяват да сложат край на войната, това се представя като постижимо посредством обществен договор. Хората се споразумяват да се обединят в общност, която да бъде подчинена на централна власт, като тази власт ще упражнява власт над тях, както и ще сложи край на войната. Хората доброволно се отказват от свободата си, в името на собственото си самосъхранение и безопасност, които вече се гарантират от общата власт. В този смисъл държавата се образува вследствие на този обществен договор, тя представлява “едно лице, за действието на което голямо множество хора носят отговорност по силата на взаимен, сключен между тях договор с цел това лице да използва силата и средствата на всички тях, така както смята за целесъобразно за техния мир и обща защита. Такъв представител се нарича суверен и за него се казва, че има върховна власт, а всеки друг е негов поданик.“4 Суверенът представлява върховната власт (независимо дали е въплътен в монарх или в парламент), неговите правомощията са неограничени, например законите за собствеността, доколкото в естественото състояние няма собственост и следователно разпределението на частната собственост напълно зависимо от суверена. Трябва да се отбележи, че според Хобс с първоначалното избиране на суверена приключва участието на гражданите в системата на управление. След като бъде избран суверена, гражданите губят всички права, освен онези, които суверенът не сметне за необходимо да им предостави. Хобс поставя и въпросите за това какви права и свободи имат гражданите в рамките на държавата. Според него свободата е съвместима с необходимостта, човекът е свободен да избира своето поведение, но е задължен да спазва божията воля, всички наши волеизяви имат своята причина и поради това са необходими. Що се отнася до свободата на гражданите, те са свободни във всичко, в което не се намесва законът, това не е ограничение на свободата, доколкото законът се въвежда от суверена, които е избран от гражданите.
Макиавели, Хобс, Боден са едни от множеството мислители и философи, които през Новото време формират представата за това как трябва да изглежда модерната държава; те задават принципите според които държавата трябва да функционира. Те задават и идеята, че държавата трябва да принадлежи на народа. Това е една от основните характеристики на модерната държава, тя е резултат от самоопределението на народа. Народът е този политически субект, които само организира себе си в държава, той е този, който във висша степен легитимира съществуването на държавата. В този смисъл модерната държава е национална, тя се гради на базата на определен народ / нация, като държавата оказва силно въздействие върху народа, чрез своята подчертано хомогенизираща роля превръща народа във нация. Народът сам по себе си представлява отделна политическа единица, той е “пред” държавата, като такъв той притежава някои характеристики като общо минало, културно наследство, определена история, език, обичай, традиции. Като такъв народът представлява етническа общност, от друга страна народът и политически субект, легитимиращ съществуването на държавата. В този смисъл нацията има двойнствено измерение, етническо и политическо, които могат да бъдат в единство, но могат и да се различават. Модерната държава се стреми да хомогенизира населението, с помощта на общ език, общо образование, тя се опитва да обедини в единство отделните етноси, които населяват територията й.
В обобщение можем да кажем, че модерната национална държава е абстрактна същност, тя вече не се отъждествява с управлението на даден владетел или конкретна власт. Държавата, се определя, като сложна система на организация и управление на хората, които населяват нейната територия. Държавата представлява “орган за управление на господството”, на откриването, разпределянето и използването на властовите ресурси в нея. Тя притежава правото да разпределя и контролира отношенията на властта между хората в нейните предели (граници).
Модерната национална държава не е творение на Бог, тя е образувана вследствие на договаряне между хората, посредством сключен между тях “обществен договор”. Държавата е продукт на човешкото действие, в този смисъл народът е този, който легитимира модерната държава, той стои в основата на политическата воля на държавата.
Основна характеристика на модерната държава е, че тя е суверенна. Като държавният суверенитет представлява автономното право на всяка отделна държава да се разпорежда със себе си като поддържа такъв ред, какъвто смята за правилен. Държавата има законното право да упражнява своята власт (държавната власт) върху хората, които населяват дадена територия и са нейни граждани. Държавният суверенитет е недопустимостта за отнемане или ограничаване на държавната власт от всякакъв тип друга власт.
Появата на модерната държава се свързва с Вестфалският мир от 1648 година, с който завършва Тридесетгодишната война в Европа и се създава Вестфалската система от държави, изградена на следните принципи: принципите на държавността и суверенитета, според които светът е разделен на териториални държави, всяка държава има абсолютна власт над територията и гражданите си; над държавата не стои никаква по висша сила, така че единствена тя упражнява власт над територията си. Всички държави са равни от правна гладна точка. Държавите са готови да се откажат от определени външни политически действия в името на вътрешен контрол и стабилност. Като международните отношения са от вече споменатия “билярден тип”.
Бележки
1.Макиавели, Н., В: Тафков, Д., Философия на политиката. Сборник текстове, С.1999, с.24, с.71, с.77, с.97
2.Боден, Ж., В: Тафков, Д., Философия на…, с.97
3.Хобс, Т., Левиатан, С. 1970
4.Хобс, Т., Пак там, с.185
Осма глава
Модерната национална държава и техническият прогрес
В продължение на 400 години Западът “прави“ историята, той е двигател и творец на историята. Той задава ценностите, които другите народи до голяма степен се опитват да следват. Западът дава начало на получилите световно разпространение процеси на модернизация и индустриализация, в резултат на които не - западните обществата се стремят да го догонят по богатство и напредък. В голяма степен за “експанзията” на Запада спомага техническият напредък, които се осъществява от науката, както и извършващата се в пределите на западните общества индустриалната революция.
Всепризнато е мнението, че модерната национална държава е продукт на западното мислене, на западната култура и ценности. Според Макс Вебер “изобщо държавата - в смисъл на политическо заведение, с рационално поставена конституция, рационално устроено право и рационално ориентирано управление, провеждано от специални служители според предпоставени правила “закони” - е познатата в тази си така съществена за естеството и комбинацията от решаващи белези форма само на Западния свят.”1
Не само според Вебер Западната култура притежава “универсално значение”, причините за универсалистките “претенции“ на западната култура, са много: само на “запад“ науката и изкуството достигат своята “зрелост”, те стигат до едно ниво, на което се обособяват като рационално и системно знание. Социалната структура на западните общества е в най - висша степен обособена и добре оформена. На Запад израстват градовете и пак там се наблюдава възхода на търговията. Също така на Запад се наблюдава едно относително разделение на властите, както и един разрастващ се и функциониращ държавен апарат. Според Вебер всички успехи, израстването и утвърждаването на Западната култура се дължат на типичния само за Запада “дух на модерният капитализъм”. Капиталистическата икономика е свързана с развитието на протестантската етика, разбирана, като система от политико - етически идеи, рефлексии, мисловни структури на освобождаване от средновековното, християнско, аскетично мислене и насочване към практически полезни цели и ефективни действия. Високата икономическа ефективност, утвърждаването на техниката, организацията и управлението на производствените сили са следствие на новата протестантска етика.
Модерната национална държава достига своя апогей по време на втората индустриална революция. В основата й стоят използването на електричество, конвейерният тип производство, голямата фабрика, тежката индустрия, масовото производство, масовото потребление, масовото образование, масовите медии. Методите на производство са от фордистки тип, индустрията е тежка, производството е машинно, стандартизиращо и конвейерно. Фабриката изисква огромно количество специализирани машини и полуквалифицирани работници, върху които да се прилагат техниките на научното управление.
Държавата се превръща в своеобразна фабрика за ред, тя изцяло организира и управлява икономиката си, като се създава огромен държавно - бюрократичен апарат за тази цел, също така провежда засилен контрол върху пазарите си. Контролира и населението си, хората според сполучливото определение на Бауман2 се превръщат в производители или войници. За да бъдат “годни” и успешно да могат да изпълняват своите задачи те трябва да притежават определени характеристики: да бъдат носители на постоянна кинетична сила, която би могла да се превърне в съзидателен или разрушителен труд на производителя или войника; трябва да бъдат способни да пораждат такава сила постоянно и доколкото е възможно да бъдат неподвластни на умората; индивидите представляват “дисциплинирани” действащи лица, тяхното поведение е възпроизводимо и поддаващо се на регулиране, поведението им е предвидимо и контролируемо.
Тежката индустрия, огромната фабрика, конвейерният начин на производство, типични за модерната епоха и появили се вследствие на техническите изобретения на втората индустриална революция, като двигателят с вътрешно горене са изгубили в голяма степен значението си в съвременната, постмодерна епоха. Вследствие на третата индустриална революция се появиха нови технологии и методи на производство, основани на информационните технологии и електрониката. Те променят както производството, което вече е демасифицирано, така и потреблението, което е насочено към специфични групи потребители. Нараства ролята на потребителските вкусове и се издига в култ разнообразието и различността . Също така се променя и производствената сила, полуквалифицираният работник са заменя от висококвалифицираният работник, познанието и хората се превръщат в основен ресурс на държавата.
Връзката между развитието на държавата и технологическия напредък е особено добре уловена от футуролога Алвин Тофлър3. Според него човешката история преминава през няколко етапа (вълни) първият започва около 8000 година преди Христа и продължава до 1650 - 1750.Този етап се символизира от лопатата. Това е вълната на аграрната цивилизация. Характерни са зависимостта на човекът от традицията. Тук семейството е основна единица. Човекът е неотменна част от групата, така също е тясно свързан със земята. Икономиката е децентрализирана. Доминират естествените тип общности (т. е. кръвно - териториалните форми на общност), като семейството, родът, селището…
Следва Втората вълна, която трае около 300 години, като според Тофлър краят й е настъпил през 1956 година, когато за първи път в Америка броят на работещите в сферата на услугите е по- голям от този в сферата на производството. Символизира се от конвейерна.
Цивилизацията от втората вълна се базира на новия начин на производство, фабричното производство. Резултат на втората вълна е индустриалната цивилизация. Тази система се оформя около коренно различни и нови реалности, като масовото производство, масовото образование, средствата за масова информация. Структурата на семейството се променя. Семейството от първата вълна представлява затворена структура, с ясно оформи властови отношения. В него властта е директна и йерархизирана. Властта е подчертано от патриархален тип. Семейството е не подвижно и ”сраснало със земята“, семейството от втората вълна е “по - малко” и “по - мобилно”. “Така нареченото нуклеарно семейство - баща, майка и няколко деца и без никакви роднини, които да го обременяват - стана стандартният обществено познат “съвременен“ модел във всички индустриални общества, били те капиталистически или социалистически”4. Човекът вече не е свързан непосредствено със земята, тъй като той не е зависим от нея губи връзката си с земята, той се обвързва с машините, които стават основен източник на производство на блага.
Икономиката на втората вълна е национална, тя е концентрирана в рамките на държавата. Държавите си взаимодействат на принципа на билярдни топки, като вътре в държавата е характерен силният национализъм. “Онова което наричаме съвременна нация, е явление на Втората вълна: отделна интегрирана политическа власт, наложена над или вплетена в отделна интегрирана икономика.”5 Купуват се местни стоки, слуша се национална музика, не се говорят чужди езици, появява се патриотизмът, както и се засилва рязко усещането за “национална принадлежност.” В икономиката на втората вълна израстват кооперациите. Те се основават върху националните пазари, националната валута, националните правителства. Ако икономиката от първата вълна е от типа “слята икономика”, където човек е едновременно и производител и потребител на продукцията, то за икономиката на втората вълна, можем да говорим, като за една “разделена икономика“, тъй като се разкъсва връзката между производство и потребление. Пазарът се превръща в основна реалност, той определя целите на индустриалното общество. Централна структура на индустриалното общество е масовото образование. То е структурирано подобно на фабрика, където обучението е подобно на конвейерното производство. Образованието е масово, то има за основна цел да “претопява” и хомогенизира. А хомогенизацията стои в основата на създаването на нацията. Животът на човека преминава в границите на трите структури. “Взети заедно тези трите - нуклеарното семейство, училището в сила на фабриката и гигантската корпорация - станаха определящи социални институции във всички общества на Втората вълна.”6
Основните принципи на Втората вълна са стандартизацията, където се произвеждат стотици идентични продукти. Тейлър7 е обявен за “велик стандартизатор”. Другите принципи са специализация, синхронизация, концентрация, максимизация. Основен девиз на индустриалното производство е “Размера има значение”, голям е синоним на ефективно.
Последната Трета вълна е най - бързо случващата се все още не е ясно очертала се и придобила пълна самостоятелност по отношение на втората. Символизира се от компютъра. Третата вълна променя коренно цялостният облик на обществото, на държавата, на културата.“ Това, което създаваме, е една нова многопластова глобална игра, в която не само нациите, а корпорациите, и профсъюзите, политическите, етническите и културните групировки, транснационалните асоциации и наднационалните агенции - всички са играчи. Националната държава, вече заплашена от натиска от долу, открива, че нейната свобода на действие е ограничена, нейната власт е изместена или намалена, т.к. се оформя една коренно нова глобална система.”8Третата вълна се характеризира с навлизането на високите технологии, със свободния пазар и демасовизираното производство. При третата вълна на промяна основен е проблемът “За Шока на бъдещето” - това е проблем предизвикан от новите технологии - проблемът за ускоряване на времето, също така и миграцията на хора. При Третата вълна се наблюдава процес на демасификация на трите основни структури на обществото: средствата за масова информация, на образованието, и на производството. Семейството, също така претъпява промени. Появява се културата на неженените и семействата с един родител , както и се създава един нов стил на живот “не обременен - с деца”. Нуклеарното семейство се превръща в една от множеството ново появили се вариации и разнообразни форми на семейството.
Икономическата система характерна за втората вълна, тази на националната икономика е неспособна да се справи с новите реалности на третата вълна, например една национална икономика не може да се справи с Транснационалните корпорации, тя е неспособна да ги регулира, нито пък може да управлява електроните мрежи и потокът от информация. Икономиката от третата вълна е свърхсимволна. Създава се “без държавна валута” - глобална електронна банкова мрежа - пари и кредити, които са извън контрола на което и да е отделно правителство. Характерно производство за третата вълна е демасовизираното производство. При него малки серийни и качествени стоки се произвеждат по заявка на клиента. Също така е характерна демасовизацията изобщо - отделните групи специалисти не желаят да бъдат интегрирани в обществото. Всяка професионална група подчертава своето индивидуално различие. Наблюдава се свръх - индивидуализъм и тясна специализация. Появява се Инфосферата - сфера в която информацията има своя суверенитет. Икономиката, както и културата вече не могат да бъдат ограничавани в рамите на държавата. Създават се както транснационалните корпорации, така и наднационални общности от всякакъв тип. Признак за ограничената роля на държавата е и малкото влияние, което имат отделните национални правителства над транснационалните корпорации. Пример за създалите се наднационални регулатори на вече глобалната икономика, като доказателство безсилието на отделните национални организации, са създадените в Европа Европейски парламент или създалият са общ европейски пазар. Голяма роля играят и МПО - това са междуправителствени органи - групировки или консорциуми от три или повече нации. Чрез МПО националните държави се стремят да се справят с проблемите, които са по - обширни от националните, но които по някакъв начин засягат отделните държави. Отстъпването на националната държава пред създалата се глобална икономика е отстъпване пред новия тип икономически отношения, произлизащи от икономическото господство на транснационалните корпорации. Идеологията на транснационалните корпорации е глобализма, пред него национализмът се счита за ненужен. Глобализмът се явява нещо като следващ етап след национализма в хода на еволюцията.
Съществените принципи за начина на производство, характерни за Втората вълна, като стандартизация и синхронизация отпадат. На мястото на старото фиксираното време (независимо дали става въпрос за работното време или за времето, за което трябва да се произведе дадена стока) идва “гъвкавото работно време“. Променя се и девизът “Малкото е хубаво!”. Утвърждава се “потребителския стил на живот”, но потребителят вече е активен той може да бъде “дизайнер ” на стоката, която купува.
Тофлър обобщава: “В типичния случай защитниците на Втората вълна се борят против властта на малцинствата, осмиват пряката демокрация като “популизъм”, съпротивляват се срещу децентрализацията, регионализма и разнообразието; противопоставят се на опитите за демасификация на училищата; борят се за запазването на изостаналата енергийна система; боготворят нуклеарното семейство; отнасят се с пренебрежение към екологичните тревоги; проповядват традиционния за индустриалната ера национализъм и се противопоставят на движението за по - справедлив световен икономически ред.
За разлика от тях силите на Третата вълна подкрепят демокрацията на поделената власт между малцинствата, готови са да експериментират по - пряка демокрация, подкрепят и транснационализма, и пълното раздробяване на властта. Призовават към събаряне на гигантските бюрокрации; настояват за възобновим и по - слабо централизирана енергийна система. Искат да легитимират алтернативните на нуклеарното семейство възможности. Борят се за по - малко стандартизация и повече индивидуализация в училищата. Дават приоритет на проблемите на околната среда. Осъзнават необходимостта от преструктуриране на световната икономика върху една по - балансирана и по - справедлива основа.”9
Бележки
Вебер, М., Протестантската етика и духът на капитализма, С. 1993, с.8
Бауман, З., Живот във фрагменти, С. 2000, с. 201 -203
Тофлър, А., Третата вълна, С. 1991
Тофлър, А., Пак там, с. 54
Тофлър, А., Пак там, с. 118
Тофлър, А., Пак там, с. 57
Фредрик Л.Тейлър, американски инженер, името му се свързва с разработената от него теория и практика за повишаване ефективността на производственият процес и постигането на максимална ефективност, чрез принципите на стандартизация на продукцията и специализация на производствената сила.
Тофлър, А., Цит. съч., с. 416
Тофлър, А., Пак там, с. 562
Заключение
Глобализацията задава множество проблеми и е обект на огромно количество дискусии, на които една от основните теми на изследване е това какви са последиците от глобализацията и какво е действието й върху съвременното общество.
В съвременното общество глобализацията е новата реалност, тя носи със себе си множество новости и промени, при това те са толкова радикални, че е трудно изобщо да бъдат обхванати .в една обща рамка, като глобализацията действително е “глобално” явление, тъй като тя обхваща всички сфери на “човешкото“, рефлектира върху икономиката, културата и политиката. Вследствие процесите на глобализация се извършват промени главно в две насоки: от една страна протичат процеси на универсализация, създава се една глобална културна сфера; създава се нов тип световна икономика, не ограничавана от никоя отделна държава; появяват се нови над териториални, транснационални корпорации, които подобно на мрежи се разпростират по цялото земно кълбо и не са обвързани с никоя конкретна национална икономика; благодарение на напредъка в технологиите и масовото разпространение на компютъра, мобилния телефон, сателитните чинии, факса информацията е напълно свободна от забрани и не може да бъде цензурирана от никое правителство; едновременно с процесите на универсализация протичат и процеси на партикуларизация и диференциация, наблюдава се едно завръщане към трайбализма; също така се появява един нов тип легитимация, националната солидарност, принадлежността, патриотизма са загубили до голяма степен своята валидност, и ако по време на модерната държава стояха в основата на легитимността на суверенната национална държава, то в условията на глобализация при наличието на едни твърде пропускливи териториални граници, това става невъзможно; хората придобиват нови идентичности и се обвързват в нови образования/ общности, които в голяма степен подронват авторитета на традиционните общности, националната солидарност отстъпва пред чувството за принадлежност към определена етническа и/или религиозна общност; основен става въпросът за различният Друг, както и този за малцинствата.
И така какво се случи с модерната национална държава?
В условията на глобализация модерната държава загуби най - важната си особеност, тя престана да бъде суверенна, холистична и затворена същност. Тя вече не е единствен монополист върху средствата за легитимация, производство и сигурност. Държавата до голяма степен загуби и основната си характеристика, тя престана да бъде “център на власт". Загуби функцията си на “орган за управление на господството” в общността. Тя вече не е единствен източник на откриването, разпределянето и използването на властовите ресурси. Класическото определение, според което Държавата притежава правото да разпределя и контролира отношенията на властта между хората в своите предели (граници) като че ли е загубило своята валидност.
Процесите на глобализация подронват влиянието на държавата в няколко насоки “отвън“ и “отвътре”. Държавата е зависима от все повече външни фактори и губи все повече контрол над процесите които се извършват вътре в нея. Появяват се нови политически субекти, като международните институции, транснационалните компании и регионални организации, от които държавата понася загуби по отношение на функции, власт и суверенитет. Международните институции придобиват значителна част от функциите, извършвани по принцип от държавата, те утвърждават правото си да преценяват онова, което държавата прави на територията си, и да налагат ограничения върху решенията й. Създава се един могъщ международен бюрократичен апарат, които упражнява непосредствена власт над отделните държави. От друга страна е налице и тенденцията отделните държавни правителства да се отказват от определени функции на властта, прехвърляйки ги на регионални или местни политически структури.
Все пак на края искам да уточня нещо много важно. Когато казвам, че глобализацията оспорва валидността на националната суверенна държава, нямам предвид на държавата изобщо. Държавата в условията на глобализация ще се промени съществено, може би ще се появят различни видове държава, но Държавата със сигурност няма да изчезне.
Използвана литература
Бауман, З., Глобализацията. Последиците за човека., С. 1999
Бауман, З., Живот във фрагменти, С. 2000
Бауман, З., Постмодерната етика, С. 2001
Бжежински, З., Извън контрол. Глобален безпорядък в навечерието на ХХІ век, С. 1994
Бжежински, З., Голямата шахматна дъска: Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви, С. 1997
Вебер, М., Протестантската етика и духът на капитализма, С. 1993
Гелнер, Ъ., Нации и национализъм, С. 1999
Дракър, П. , Посткапиталистическото общество, С. 2000
Langdon,W., Cyberlibertarian myths and the prospects for community, 1997
Менк, А., Новото средновековие, С. 1996
Poster, M., “ Postmodern Virtualities ”, 1995
Проданов, В., Глобалните промени и съдбата на България, С. 1999
Rheingold, H., The virtual community, 1991
Рийч, Р., Трудът на нациите. Как да се подготвим за капитализма на ХХІ век, С. 1992
Тафков, Д., Философия на политиката, С. 1996
Тафков, Д., Философия на политиката. Сборник текстове, С. 1999
Тофлър, А., Третата вълна, С. 1991
Тофлър, А. и Х., Новата цивилизация: политиката на третата вълна, С. 1995
Тофлър, А., Трусове във властта, С. 1996
Turkle, S., Virtual Reality, 1993
Търол, Л., Бъдещето на капитализма, С. 2000
Фукуяма, Ф., Краят на историята и последният човек, С. 1993
Фукуяма, Ф., Доверие: Общи ценности и създаването на благосъстояние, С.1997
Фукуяма, Ф., Големият разлом, С. 2001
Fukuyama, F., Economic Globalization and Culture, 2001
Хобс, Т., Левиатан, С. 1970
Хемпдън - Търнър, Ч.,А. , Седемте култури на капитализма, В. 1995
Хънтингтън, С., Сблъсък на цивилизациите, С. 2000
Weis, R., Human Nature and the Digital Culture: The case for Philosophical Anthropology, 1998
--------
discoverybg.muffty.org
Това произведение е лицензирано под Криейтив Комънс лиценза Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5.
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike2.5 License.
