Химия на образцовото общество

Общество без егоизъм, пошлост и корупция, без бедни и богати, без предпочетени и презрени; общество на трудолюбиви същества, които живеят в мир и разбирателство, в което всеки знае своите задължения и е го­тов да пожертвува живота си за другите. Такова е иде­алното общество в представите на мъдри философи и писатели-фантасти. Това е обществото, за което хиляди ентусиасти векове наред са давали живота си.

В природата такива общества съществуват. Такива са семействата на обществените насекоми — пчели, оси, мравки и термити, ма тяхното удивително съвършенство Разумният човек (Ното sарiепs) с основание може да завижда. Животът на тези насекоми отдавна е прив­личал любопитството на любознателните и интереса на изследователите. Поколения учени са разгръщали стра­ница след страница от техния загадъчен свят и са се възхищавали от неговата изящност.

В много отношения поведението на обществените на­секоми наподобява разумна дейност. Така например те безупречно изграждат и образцово поддържат своя дом, разпределяйки по най-рационален начин задълженията помежду си.При тях съществува истинска специализация и раз­деление на труда и точна съгласуваност между отделите видове дейност (строителни и ремонтни работи, сортиране на храна, грижи за потомството, охрана и почист­ване ня жилището и т.н.). И тъй като да търси разум във всичко по-различно от хаоса, дълги години хората са гледали на общественните насекоми като на разумни същества. Днес обаче да се говори за разум в този случай е наивно. Знаем.че разумът изисква словна нервна система и висока организация на мо­зъка, каквито у пчелите, мравките и термитите липс­ват. Техните ганглии (аналог на мозъка) не са по-раз­вити от тези на необществените насекоми. Нещо повече, в семейството на пчелите, което наброява около 20 000 вида, обществените видове са само 10% и тяхната нервна система с нищо не е по-съвършена от тази на необществените пчели. Ако изобщо имаме право да говорим за някаква връзка между „интелект", нервна система и начин на живот, най-интелигентни сред обществените насекоми следва да бъдат мравките. В главата на по­вечето насекоми има два нервни ганглия (преден и за­ден), от които единият (предният) функционира като мо­зък, а другият (задният) управлява частите на устата. При мравката двата ганглия са обединени в един окрупнен нервен орган очевидно поради това, че начинът на хранене при тях е позволил значително опростяване на главата. Но независимо от причините мравките са едни от насекомите с най-голям „мозък". При тях е най-силно развит и общественият начин на живот. Докато при пчелите и осите обществената организация е частен случай (имайки пред вид огромния брой необществени видове), за мравките това е единствената форма на съ­ществуване. Според наблюденията на някои ентомо-лози мравките са и насекомите, които най-лесно се поддават на дресировка. Но всички тези особености ня­мат нищо общо с разума. Всичко е инстинкт.

Всички видове дейности, присъщи на обществените насекоми, се извършват механично, по силата на ня­каква готова, генетично заложена програма. „Инс­тинктът. — както пише Фабр — е непогрешим само в та­зи област която му е определена. Извън нея той е без­силен."

От незапомнени времена медоносната, пчела Аpis mellifica е истинско домашно животно. Тя дава на човека мед, восък, прополис (пчелен клей), пчелна отрова и опрашва плодните дръвчета. В диво състояние тя вече рядко се среща. Нормално развитото пчелно семейство се състои от около 60 000 пчели, т_:е. колкото населението на един средно голям съвременен град. В неговия състав влизат три вида пчели: една пчела-майка (наричана още царица) около 100 мъжки (търтеи) и всички останали — пчели-работнички. Те лесно се различават по външен - вид. Майката има удължено стройно тяло, което е около 1,5 пъти по-дълго от това на работничките, а тялото на търтеите е по-дебело и закръглено. Както майката, така и пчелите-работнички са женски, но единствената напълно развита женска пчела е царицата. Нейното основно задължение е да снася яйца. И тя действително е много плодовита. Една здрава млада майка снася от 1500 до 3000 яйца дневно с общо тегло, равно на нейното собствено тегло. Но за разлика от повечето други женски животни тя е напълно лишена от майчин инстинкт, снасяне на яйцето царицата вече няма никакви грижи за него. Майчините грижи се поемат от пчелите-работнички. Най-малко е задължението на търтеите. Те (или по-точно един от тях трябва да оплодят младата майка, с което дългът им към кошера се изчерпва. От този момент нататък те вече са ненужни и техните сестри ги изхвърлят. Строгият закон на пчелите — „за безделници няма място в семейството!" е безкомпромисен дори и за кръвните роднини.

Всички останали дейности в кошера — изграждане на восъчните пити, подготовка на килийките за снасяне на яйца, поддържане на хигиена и постоянна температура в гнездото, събиране на нектар и цветен прашец, отглеждане на пилото (личинките), охрана на кошера от неприятели и пр., пр., се извършват от пчелите-работнички. По-рано се считаше, че за всяка от тези дейности има “тесни специалисти”, но днес се знае, че всяка пчела-работничка минава ва задължителен “стаж” през всички производствени звена. Следователна всяка дейнаст се извършва от пчели на различна възраст и с различна степен на зрелост.

На третия ден след снасянето на яйцето от него се излюпва малка ларвичка, която пчелите-гледачки започват да хранят. Но това никак не е лека работа. Ларвата е извънредно лакома и за изхранването й са необходими около 1300 порции храна дне­вно. Поради добрия апетит и обилното хранене тя бързо нараст­ва и след 6 дни изпълва шестстенния си дом. Тогава тя оплита около себе си копринено пашкулче, а пчелите-работнички я за­печатват с тънко восъчно капаче и я оставят спокойно да се пре­върне в пчела. Този процес продължава още 12 дни, т.е. пчелата-работничка се излюпва за 21 дни след снасянето на яйцето. (Царицата се излюпва за 5 дни по-малко, а търтеите — за 3 дни повече.) Веднага след напускане на родната килийка пчелата-работничка се включва активно в живота на кошера. Първата и дейност е санитарна.Тя почиства килийките от остатъците от ларвите и ги подготвя за складиране на мед или за снасяне на нови яйца. След около 6 дни работничката преминава на нова длъжност — „кърмачка", и се грижи за изхранването на пилото. След още една седмица тя вече е строителна и се включва в ремонта на старите и изграждането на нови восъчна пити.Този период от нейната специализация продължава около 10 дни. През това време тя изпълнява и много други дейности — поема нектара от пчелите-събирачки и го преработва в мед, складира меда и цветния прашец в килийките, почиства кошера от ненужни предмети и умрели пчели, дава „караул" на „контролно-пропускателния пункт" (прелката) и пр. През този период в качеството си на охра­няваща пчелното семейство тя е жилеща пчела. Едва след 20-ия ден от излюпването си пчелатг-работннчка напуска кошера и из-лиза на паша. Но това в същност е периодът на нейната старост, тъй като в активния летен сезон пчелата-работничка живее не повече от 5—6 седмици. По-дълго живеят есенните пчели, които дочакват пролетта.

Очевидно пчелата се ражда с готови специалности, които са генетично заложени в нейната жизнена програма. Но откъде знае тя кога трябва да остави старата и да премине на нова длъжност? Това е решено от Природата по много рационален начин. Пчелата просто се ражда недоразвита и онтогенезата й продължава и след напускане на килийката. Така например на 6-ия ден се развиват нейните слюнчени жлези, отделящи „пчел­ното млечице" (наречено още „царско желе"), необходимо за из­хранване на ларвите. Тези жлези изпълняват функциите на млеч­ните жлези при бозайниците. През този период восъчните жлези са недоразвити. Към 14-ия ден слюнчените жлези закърняват, а се развиват восъчните. Това автоматично определя и новата длъжност на пчелата-работничка. След 20-ия ден намалява и функцията на восъчните жлези в пчелата започва да събира нек­тар и прашец.

Казахме вече, че както царицата, така и работничките са женски пчели, а търтеите — мъжки. При пчелите полът се опре­деля от хаплоидно-диплоиден механизъм, което означава, че от оплодените яйца се раждат женски, а от неоплодените — мъжки индивиди. Дали едно яйце ще бъде оплодено или не, зависи само от пчелата-майка. По време на брачния полет оплождащият я тър-тей запълва нейния семенен мехур с милиони сперматозоиди, които остават живи до края на живота й (около 4—5 години). Чрез тънко каналче семенният мехур се свързва с яйцепровода и при снасяне на яйца майката може „по желание" да пуска или да не пуска сперматозоиди към яйцето. Тъй като търтеевите личинки са по-големи от тези на работничките, за тях специално се изграждат по-големи килийки. Обхождайки питата, в зависи­мост от размера на килийката майката снася оплодено или не-оплодено яйце.

А от какви яйца се излюпва царицата? Колкото и да е стран­но, тя се излюпва от същите яйца, от които и пчелите-работнички. Дали от едно яйце ще излезе работничка или царица, зависи само от начина на хранене и следователно от „волята" на кърмач­ките. Първите дни след излюпването всички личинки се хранят с пчелно млечице. Това е една високохранителна и извънредно богата на витамини и други биологичноактивни вещества кашица. След като личинките на пчелите-работнички пораснат, те . минават на друг хранителен режим (пчелно млечице с добавка на мед и прашец), а тези на пчелата-майка продължават да се хра­нят с пчелно млечице до края. Към него обаче се добавял малко от някакво биологичноактивно вещество с още неустановена хи­мична природа, което стимулира развитието на половата система. Според изчисленията в 1 кг пчелно млечице се съдържа 1 мг от това вещество. Тъй като личинките на царицата са много по-големи от тези на пчелите-работнички, за тях са необходими и специални килийки (маточници) с форма и размер на жълъд, които обикновено се разполагат в долната част на питата. Следователно коронясването на царицата е дело изцяло в ръцете на масите. Но въпреки това работничките не сменят често своите царици. Подготовката за смяна на царицата, което се изразява в построяването на нови маточници, е тревожен сиг­нал и е указание за пчеларя, че в кошера нещо не е в ред.

Както всички други видове дейност на пчелата, така и отглеждането на царски личинки не е нищо повече от един инстинкт. Но защо този инстинкт не се проявя­ва винаги? Какъв е механизмът, който го включва и изключва, и кой определя точно кога да започне производството на нова царица?

Отговорът на този въпрос беше даден преди около 20 години, когато две големи лаборатории (едната в , Англия, а другата във Франция) едновременно и неза­висимо изолираха от мандибуларните жлези на пчелата-майка едно изключително важно химично съединение. То беше идентифицирано като 9-кето-2-транс-деценова киселина (фиг. 15) и беше наречено царско вещество.

Изследванията показаха, че именноцарското вещество е магнитът, който задържа пчелите-работнички към царицата, магическата пръчка, с която пчелата-майка въдворява ред и създава спокойствие в своето голямо семейство. Царското вещество е феромон, но за разлика от другите (типични) феромони то се характеризнра с извънредно широк спектър на физиологично действие. Различава се от тях и по начина на разпространение. Една част от царското вещество се разпростра­нява в кошера чрез въздуха и се възприема подобно на другите феромони чрез антените. Но то има силно привличащо действие и подтиква пчелите да се събират около царицата и да я ближат. Естествено тя е недостьпна за всички пчели, но пчелите са в непрекъснат контакт помежду си.

В своята хилядолетна история човекъ е “опитомил” два вида насекоми и с успех ги отглежда и до днес. Това са медоносната пчела и копринената пеперуда. Не случайно медоносната пчела е нарйчана «летящя аптека» и се смята, че лекува отлично някои болести. Няма друго насекомо, което е способно да произвежда толков различни и ценни продукти, като медоносната пчела. Пчелнйят мед, прашец и клей се произвеждат за сметка на продукти от растителен произход.

За пчелния мед е писано много и тук ще кажем само за най-важните му приложения в човешкия живот. Още пещерния човек го е използвал за храна. В папирус от преди 4000 години той е посочен като лечебно средство и влизал в състава на 116 рецепти, използвани от египитските жреци. Медът бил любимата храна на китайци, индийци, араби, гърци и славяни. Вярата в неговите лечебни качества не е намаляля и днес. Това е високо калорична храна с незаменими диетични и лечебни качества, чието световно производство сега е около 800 000 тона. Около 70 но сто от неговото съдържание са 15 вида захари /главно фруктоза и гликоза/, а останалата част са различни органични киселини, макро- и микроелементи, витамини и ензими. Медът има отлични бактерицидни качества, лекува кашлицата, отделя вредните секрети от белите дробове, помага при нервни заболявания и безсъние. Още преди З хилядолетия египтяните са го употребявали за лечение на стомашно-чревни, бъбречни, чернодробни и очни заболявания. В древността той бил отлично средство за лекуване на рани, което и Хипократ лично препоръчвал. Новите изследвания доказаха, че ме­дът е отлично лекарство и при много други болести, на­пример сърдечни неврози, язви, астми, възпаления на ди­хателните пътища и на половите органи. Напоследък ме­дът се използува като основна съставка на много козметични препарати и дори като отрезвително средство. Всяко пчелно семейства изразходва годишно до 25 кг пчелен прашец. Не случайно пчеларите го наричат “хлябът на пчелите”. Той съдържа до 50 на сто белтъчини, въглехидрати, мазнини, около десетина витамина, ензими, различни минерални соли и органични киселини. Подобно на меда прашецът също има важни лечебни свойства. Днес той с успех се използува при редица инфекциозни и кожни болести, малокръвие, хипертония, смущения в нервната система и в жлезите с вътрешна секреция. Най-новите изследвания в английски и френски клиники до­казаха благотворното му влияние при мозъчна преумора, за намаляване на холестерола в кръвта и за стабилизиране на централната нервна система.

Пчелният клей /пропелис/ е веществото, с което пчелите замазват отвътре килийките си и всякакви пукна­тини в кошера, а заедно с това го дезинфекцират. В неговия състав има растителни смоли, восък, микроелементи, витамини и противомикробни вещества. И този пчелен продукт има приложение в медицината. Вътрешно той се използува при лечение на язви, гастрити, колити и инфекции, а външно при рани, екземи, мастити и като обезболяващо средство.

Сега няколко думи за голямото значение на пчелното млечице и пчелната отрова. Тези два продукта се произ­веждат в организма на самата пчела Пчелното млечице е обект на изследвания едва от три десетилетия. То е продукт от секреция на специалните жлези на младите пчели-работнички, които го произвеждат само между шестия и дванадесетия ден от живота си. С него те изхранват всички пчелни ларви през първите дни на живота им. Пчелното млечице съдържа главно белтъчини, мазнини и захари, а също много витамини, някои ензими, соли и хормони. Все още обаче не е установено кое е онова вещество, кое­то превръща дадена ларва в пчела майка.

Пчелната отрова е едно от най-популярните лекарства в народната медицина. Още Хипократ /460— ^:377пр.н. е/ го е употребявал много често в медицинската си практика. Този продукт се отделя, от две жлези в корем­чето на пчелата. Едната изработва секрет с кисела реак­ция, а другата е алкална реакция.Всеки, секрет сам за себе си е слабо отровен, но смесени те са доста отровни. Химичният състав иа тази отрова е много сложен. Тя съдържа няколко вида киселини, мазнини, ензими, маг­незий, мед, сяра, фосфор и др. Лечебните и свойства намират приложение при най-различни заболявания. С нея много успешно се лекуват ревматизъм, артрити и радикулити, заболявания на периферната нервна система, хипертония,атероеклереза, язви и рани по кожата, болест­та на Бюргер, хроничен тромбофлебит я др. Пчелната отрова оказва благотворно влияние върху съня и апетита, подобрява биотонуса на целия организъм.

През поеледните години беше установено, че не само пчелните продукти но и самите пчели могат да бъдат полезни за човека. Освен огромната им роля като опрашителни на много растения те могат да служат и като отлични биоиндикатори за замърсяването на околната среда. Най-новите изследвания показват, че в тялото на медоносната пчела се натрупват над 40 химични елемента, много от които са вредни за живота ни. Така и със собствения си живот пчелите могат да пазят човешкото здраве.