Хомеостатични и хетеростатични обяснителни модели в развитието и функционирането на личността
Хомеостатични и хетеростатични обяснителни модели в развитието и функционирането на личността
Развитието и функционирането на личността е тясно свързано с потребностите, мотивацията, целите. В началото на потребностно-мотивационния акт стои една подбудителна активност, която в най-широк смисъл може да бъде наречена потребност. Целта в най-широк смисъл е крайната точка, която задава координатната система. Тя е нашият ориентир в план на дейността. Мотивът стои между потребността и целта. Мотивът е тази структура, която регулира протичането на активността между началната и крайната точка във всеки един момент. Съществуват два подхода, мотивационни теории, две макрорамки, в които се разполагат двете алтернативни виждания за природата, функциите и връзката на потребностно-мотивационния акт с други психологични характеристики. Първият подход обясняващ развитието е хомеостатичният. В термините на мотивационната динамика, хомеостатичният модел обозначава свързването на параметрите на ситуацията с целта, така че тези параметри, които възпрепятстват достигането до целта се преживяват негативно - на емоционално равнище, а тези които подпомагат постигането на целта се преживяват позитивно. “Работният мост”, чрез който мотивът регулира протичането на активността, е емоцията.
Принципът на хомеостатичния модел е да се максимализират положителните емоции и да се минимизират отрицателните. Хомеостатичните мотивационни теории могат да бъдат идентифицирани като базисни, традиционни. Всички класически теории, които касаят обяснението на поведението, изповядват подобна хомеостатична концепция, но поставят в центъра на обяснителния си модел една форма на енергия, подбудителна сила, която се свързва с нисшите нива на подбудите. Затова бихевиористите например използват нисши форми на обяснение на поведението.
В известен смисъл, контрапункт на хомеостатичните класически теории е хуманистичната позиция на Карл Роджърс, Абрахам Маслоу и др. Според тях, принципът за редукция на негативните емоции не е валиден принцип при обяснението на мотивацията на човешкото поведение.
Те полагат началото на хетеростатичната теория, като втори модел за развитието и функционирането на личността. Тази теория няма претенции да обяснява целия набор от човешки активности, не е генерализирана от своите привърженици за разлика от хомеостатичната теория. Тук позитивната емоция бележи дефицита, но само по отношение на ограничен кръг потребности. Хомеостатичната мотивационна теория е валидна на физиологичното равнище на регулиране на поведението. Но там, където е преломната точка, след която не съществува еквивалент между до-човешката и човешката активност, приемаме хетеростатичния мотивационен модел, за обозначаване на изцяло човешката динамика. Привържениците на хетеростатияния модел са съгласни, че общите потребности - биологични и физиологични - важат до определено ниво. Но чисто човешките потребности, уникални за този биологичен вид - потребност от творчество, компетентност, самодоказване - различни за различните хора, изискват хетеростатичен модел на обяснение. Този модел е валиден само на равнището на специфично човешката активност.
Абрахам Маслоу създава концепция в рамките на този модел. Концепция за цялостен подход към човека и към анализа на висшите му същностни прояви - любов, творчество, духовни ценности и други. Маслоу създава йерархичен модел на мотивацията, според който висшите потребности могат да ръководят поведението на индивида само до степента, до която са удовлетворени неговите по-нисши потребности. Йерархичният модел е следният: физиологични потребности; потребност от безопасност; потребност от любов и привързаности; потребност от признание и оценка; потребност от самоактуализация. В теорията за личността на Маслоу, самоактуализацията е последната степен от психологическото развитие, която може да се достигне, когато всички основни и метапотребности са удовлетворени и когато актуализацията на цялостния личностен потенциал идва на дневен ред. Потребността от самоактуализация не е номотетично, а идиографично понятие - отнася се до отделно взет индивид. Наред с Маслоу, Роджърс също издига тезата за тенденция към самоактуализация, която е основа на поведението и го регулира. Това е свойствена за организма тенденция да развива всички свои способности. В този смисъл най-важния мотив в живота на човека е максимално да изрази най-добрите природно заложени качества на личността си. Тази фундаментална тенденция се явява единственият мотивационен конструкт, постолиран от Роджърс. На пръв поглед хомеостатичния и хетеростатичния модел изглеждат противоположни. Теорията на Маслоу обаче показва как могат да бъдат съчетани двата модела без да има крайни противоречия.
--------
discoverybg.muffty.org
Това произведение е лицензирано под Криейтив Комънс лиценза Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5.
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike2.5 License.
