I.Значение и място на Хранително-вкусовата промишленост.
II.Фактори на териториално разположение.
1.Суровинен фактор.
2.Трудов фактор.
3.Екологичен фактор.
III.Възникване и темпове на развитие на хранително-вкусовата промишленост.
IV.Отраслова структура на подотраслите на хранително-вкусовата промишленост.
1.Мелничарска промишленост и хлебопроизводство.
2.Млекопреработваща промишленост.
3.Месна промишленост.
4.Консервна промишленост.
5.Захарна и сладкарска промишленост.
6.Растително-маслена промишленост.
7.Производство на алкохолни и безалкохолни напитки.
8.Тютюнева промишленост.
9.Солодобив.
V.Райони на хранително-вкусовата промишленост.
1.Горно тракийска равнина, Източни Родопи и цяла Югоизточна България.
2.Дунавска равнина и Предбалкана.
3.Югозападна България.
VІ.Проблеми на хранително-вкусовата промишленост.
I.Значение и място на Хранително-вкусовата промишленост.
Хранително-вкусовата промишленост принадлежи към вторичния (обработващ) сектор на икономиката. Тя се счита за част от агробизнеса. Хранително-вкусовата промишленост задоволява ежедневните и жизнено-важни потребности на населението, от които зависи неговата трудоспособност, възпроизводство и възможности за нормално физическо и психическо развитие. Хранително-вкусовата промишленост е пряко звързана с решаването на продоволствения проблем. Тя способства за отстраняване на несъответствието между сезонното производство в земеделието и ежедневните нужди на населението от хранителни продукти. Хранително-вкусовата промишленост зависи от съвкупното въздействие на следните фактори: суровинна база, потребление, международно разделение на труда (България е специализирана в износа на вина, тютюневи изделия, млечни произведения, консерви, трайни колбаси и др.), трдови ресурси с техния проиводствен опит традиции, състоянието на техническата и социалната инфраструктура, научно техническият прогрес, енергийните ресурси, държавната политика, пазарното проучване, екологичния фактор, особеностите на отрасъла.
Хранително-вкусовата промишленост е суровиноимък. Разходите за отрасъл суровини са средно 76% от стойността на продукцията. Тя е водоемък и трудоемък отрасъл - броя на постоянно заетите работници е около 80000 души (през 80-те години броят им е 160000). Хранително вкусовата промишленост е най-широкообхватния отрасъл (повече от 15 подотрасъла) и за тях е характерно, че са повсъместно разпозположение по територията на България. Тя се отличава с голяма териториална и проиводствена мобилнос, за коята допринася реституцията на земята и приватизацията в индустрията, които доведоха до промяна на специализацията и външно-търговските контракти. Положително е, че хранително-вкусовата промишленост се отличава с малка енергоемкост. През 1997 г. в нея са произведени 16.5% от общо промишленото производство. Отрасълът реализира над 40% от стокооборота у нас, 17% износа и вноса, 13% от БВП, 9% от заетите са в хранително-вкусовата промишленост. Някои подотрасли имат сезонен характер (консервна промишленост, тютюнева и др.).
Хранително-вкусовата промишленост потдържа преки или косвени производствени връзки с много отрасли на националното стопанство. От аграрното стопанство отрасъла получава растителни и животински суровини. От машиностроенето - машини, оборудване и инструменти. Енергетиката и химическата промишленост допринасят с енергия, горива, химически препарати. Чрез дървообработващата и целулозно хартиената промишленост се набавя амбалаж. Хранително-вкусовата промишленост предоставя част от своите отпадъци на животновъдство (трици, кюспе, резенки от цвекло и др. ). Чрез нея се осигрява значителни количества товари за транспорта.
II.Фактори на териториално разположение.
Развитието и териториалното разположение на хранително-вкусовата промишленост са резултат от сложното преплитане на влияещите фактори и условия (природни, демографски, екологични и др. ).
1.Един от най-важните фактори за разполагането на производствените мощности е суровинният. За производството на преобладаващата част хранителни продукти се използват земеделски суровини, поради което се осъществява значителна интеграция със селското стопанство. Затова въпросите за характера, развитието и териториалното разположение на хранително-вкусовата промишленост са тясно свързани с въпросите на проиводствената структура и специализация на селското стопанство. Една част суровинната база има повсеместно разпространение (мляко, месо, пшеница и др. ). Други видове (зеленчуци, някои видове плодове, тютюн и др ) може да се отглеждат само в определени райони на страната в зависимост от специфичните им изисквания и наличните условия. Затова природните условия и ресурси косвено чрез земеделското производство оказват по-силно влияние върху хранително-вкусовата промишленост, отколкото върху дрги промишлени отрасли.
От гледна точка на териториалното разположение на преработващите предприятия и техните връзки със селското стопанство подотраслите може да се разделят на три групи. Най-голямо значение има суровинният фактор при първата група, чиито предприятия преработват бързоразвалящи се, масови, и нискотранспортабилни суровини. Те се разполагат в районите на производството на суровините, за да намалят загубите при транспортиране (захарна, консервна, млекопреработваща, месодобивна и др. ). При втората група потребителският фактор има по-голямо значение и затова съществува стремеж за максимално доближаване на предприятията за готова продукция (пивоварна, хлебна промишленост и др. ). Третата група има по-свободна локализация, тъй като произвежда продукция с по-дълъг период на използване (производство на спиртни напитки, мелничарска, тютюнева и др. ). Силно влияние върху териториалното разположение на предпрятията и от трите групи силно вляние оказва транспортно географското положение, тъй като и суровините, и готовата продукция в повечето случаи имат голям обем и тегло.
2.Трудовият фактор също оказва влияние при разполагането на редица предприятия. Навлизането на начно техническият прогрес, на нови технологии “коригира” трудоемкостта на производствените процеси, но на някои места все още се изисква приложение на много ръчен труд (тютюнева промишленост).
3.Все по-голямо значение ще придобива екологичният фактор, тъй като досега не са спазвани в достатъчна степен изискванията за екологическа и производствена съвместимост межд предприятията от хранително-вкусовата промишленост и другите отрасли.
III.Възникване и темпове на развитие на хранително-вкусовата промишленост.
Тя е един от първите промишлени отрасли в България. До 1939 г. са изградени многобройни, малки по мощност предприятия с различни производства. В хранително-вкусовата промишленост през 19339 г. се произвежда повече от половината от промишлената продукция на страната. За развитието и в периода след Втората световна война са характерни концентрация на съществуващите мощности и изграждане на нови, механизиране на производствените процеси и въвеждане на нови технологии, използване предимно на комбинатна форма на производство значителни изменения в отрасловата и териториалната структура (ориентиране на предприятията с експортна продукция към придунавските и причерноморските райони, съсредоточаване на предприятия предимно в бившите окръжни градове и др.), формиране на суровинни зони и др. За около петдесет годишен период (до 1990 г.) обемът на производството на хранително-вкусовата промишленост нараства многократно, но тя се развива с по-ниски темпове от средните за промишлеността в страната. В резлтат на това намаля относителният и дял от промишлената продукция - от 51.% през 1939 г. , 33.5% през 1960 г. , 23.3% - 1990 г. до 21.6% през 1995 г. Прекомерната концентрация, особено на производството със суровинна ориентация, води до недостиг на суровини, увеличаване на производствените разстояния и транспортните разходи, на себестойността на продукцията. В редица случаи съществува диспропорция между производството на суровини и капацитетните възможности за тяхната преработка.
Икономическата криза в селското стопанство се отразява негативно върху развитието на преработващите отрасли. За намаляване на производството през последните години повлия също загубата на пазари в страните от бившия Съветски съюз, Централна и Източна Европа, сравнително ниската конкурентноспособност на продукцията, намаляването на вътрешното потребление в резултат на по-ниските доходи на населението, недостигът на средства за обновяване на мощностите и много други. Проявяващият се след 1990 г. спад на производството е характетерен за всички подотрасли на хранително-вкусовата промишленост.
През последните години настъпват редица промени в обема и структурата на производството, във формите на неговата организация и собственост. Като цяло намалява обемът на произведената продукция в натура, изменя се съотношението между отделните подотрасли. Намаля обемът на тютюневата, захарната, месната, консервната промишленост, а нараства този на хлебната, пивоварната промишленост, производството на безалкохолни напитки. Характерна за годините след 1990 г. е деконцентрацията на прозводствените мощности. В редица населени места се изграждат малки предприятия. Нараства относителният дял на частния сектор. Най-висок е делът на продукцията на частните предприятия в хлебната промишленост, производството на безалкохолни напитки, месната, млечната и др. (1995 г.). започва процес на преобразуване на собствеността на големите предприятия с участието на български и чуждестранен капитал (пивоварна, млечна промишленост, зърнопррботк, производство на захарни изделия и др.).
Към хранително-вкусовата промишленост се вкючват 15 подотрасъла и една сборна група от производства. Най-голямо значение в нейната структура имат местната и тютюневата промишленост, в които общо се произвежда над 30% процента продукцията. Най-висок относителен дял в стрктрата на заетите имат месната, тютюневата и консервната промишленост - сумарно над 40% от заетите в отрасъла.
IV.Отраслова структура на подотраслите на хранително-вкусовата промишленост.
Хранително-вкусовата промишленост е сложен комплексен отрасъл, който включва 15 подотрасъла. В зависимост от суровините, които хранително-вкусовата промишленост използва подотраслите и се разделят на 3 групи: 1) подотрасли използващи растителна суровина (мелничарска, винена, тютюнева промишленост и др. ), 2) подотрсли използващи животински суровини (месна, млекопреработваща промишленост и др. ), 3) подотрасли, преработващи минерални сровини ( солодобив, бутилиране на минерална вода и т.н.).
Според географското си разположение подотраслите на ХВП се радделят на 3 грпи: 1) подотрадли, гието геогрефско разположение се и определят от местоположението на суров - захарна промишленост, консервната промишлееост, винарската промишленост, първичната обработка на тютюнаа и т. н. ) подотрасли, чието географско положение зависи от потреблението - подотрасли, произвеждащи нетрайна продукция (хлебопроизводството, млечни произведения, пивопроизводство, сладкарска промишленост и т. н. 3)подотрасли, зависещи еднакво силно и от фактора суровини и фактора потребление - мелничарска промишленост, месна промишленост.
1.Мелничарска промишленост и хлебопроизводство.
Мелничарска промишленост - до средата на ХХ век мелничарската промишленост е най-силно развитият отрасъл на хранително-вкусовата промишленост. Преди национализацията през 1948 г. у нас има над 6000 примитивни и още над 900 валцови мелници. Това е най-равномерно развития отрасъл на хранително-вкусовата промишленост. Днес Северна България добива 2/3 от зърното, а произвежда само 45% от брашното у нас, защото производството на брашно се ориентира в близост до потребителите. Оснвен потребител на брашно е хлебопроизводството и направата на закуски. Освен брашно мелничарската промишленост произвежда още трици, грис, нишесте, глюкоза, макарони и др. В ход е приватизацията на нашите мелничалски комбинати.
Предприятията са: Софийски мелничен комбинат - най-големия, най-модрния в страната; в Добрич, Разград, Каварна, Генерал Тошево, Балчик, Варна, Силистра, Девня, Търговище, Омуртаг, Шумен, Каспичан, Попово “Житомел”, Левски, Плевен, Свищов, В.Търново, Долна Митрополия, Червен бряг, Враца, Видин, Бойчиновци, Мизия “Скът-мизия”, Мездра, Бургас, Хасково, Пловдив и т.н.
Производството на нишесте се осъществява: Разград, Павликени, Червен бряг, В.Търново и др.; глюкоза и нишесте в: София “Гео Милев”, Рсе “Хлебна мая”, Перник - шипково брашно; детски храни - София “Зрънчо”, Свищов “Слънчо”; макарони - Стара Загора; фуражни смеси - Добрич “Добруджански протеин”, Търговище, Каспичан, Павликени, Разград, Плевен, Ловеч, Бойчиновци, Враца, лом, Бяла Слатина, Карнобат, Сливен, Смолян “Витал”, Радомир. Обработка на ориз - Пловдив “Българска оризарна”. През 1997 г. България произведе 750000 т. брашно, 13700 т. макаронени изделия и 3900 т. обработен ориз. През периода 1995 - 1996 г. в следствие на слабата реколта и неконтролирания износ България изпадна в тежка зърнена и хлебна клиза. Това доведе до бързо увеличаване на цените на брашното и хляба и се наложи спешно да се внася зърно от Полша. През лятото на 1997 - 1998 реколтата беше добра и през 1998 г. зърнения и хлебен баланс е стабилен. Това спомогна за намаляне цените на хляба, фуражите и на животновъдната продукция, което се отрази благоприятно върху социално слабите слоеве на обществото.
Хлебопроизводство - то включва освен производството на хляб и производството на тестени изделия. След 1990 г. значително нарасна делът на частното хлебопроизводство, с което се повиши качеството на хляба и се разнообрази асортимента. Създаден е Съюз на частните хлебопроизводители. Необходимо е да се лицензират частните хлебопроизводители, за да се намали нелоялната конкуренция. Необходимо е държавата да субсидира производството на някои видове хляб за задоволяване нуждите на най-бедните слоеве на населението. През последните години се наблюдава увеличаване консумацията на хляб и тестени изделия поради обедняване на населението. Много ефективна и перспективна е новата технология за направата на хляб от нарочно покълнала пшеница. Консмацията на такъв хляб подобрява здравсловното състояние на човека.
2.Млекопреработваща промишленост.
Тя произвежда традиционни за българският пазар продукти като кисело и прясно мляко, сирене, кашкавал, сметана, извара, сухо мляко, сладолед. Киселото мляко е създадено още от траките. То се получава чрез млечно-кисела ферментация. То действа като противоотрова и средство за борба със старостта. Българското кисело мляко, бялото саламурено сирене и балканският кашкавал по своите качества са ненадминати в света. Понастоящем България прадава лиценза за производството на кисело мляко на 15 държави. В София “Ел Би Булгарико” произвежда закваската за българското кисело мляко. Създаден е Институт по млечна промишленост във Видин. Преди 1944 г. в България има над 3000 мандри. След национализацията по-голяма част от мандрите в планинските и погранични райони са ликвидирани. Извършва се концентрация на млекопреработващите мощности в 28 окръжни градове. Започнаха да се създават тъй наречените “млечни пояси” около големите градове. Млекокомбинатите са обзаведени с мощни охладители, пастьоризатори, млечни машини, пастьоризатори, сметанозрейки. През последните 8 години млечната промешленост е с най-голям спад в сравнение с всички подотрасли на хранително-вкусовата промишленост. Това се дължи на клането и износа на млекодайни и бременни животни, изкпните цени, които са ниски и липсата на държавно стимулиране на производителите. Сега редица големи градове (особено София) се налага да се снабдяват с мляко от отдалечени райони и това води до увеличаване на транспортните разходи. От 2 години пазарите на Европейският съюз са затворени за българско сирене и кашкавал поради 3-4 пъти по голямото съдържание на бактерии спрямо техните стандарти. Това е така защото 95% от млякото у нас се добива в малки примитивни мандри. Изискването на Европейският съюз е те да са модерни и по-големи. През 1998 г. се създаде млекарска асоциция, която обединява фермери, селекционери, търговци. Необходимо е да се създадат специални фондове за стимулиране на нашето млечно животновъдство. Необходимо е приложението на мембранните технологии в нашата млечна промишленост, съвременен маркетинг и реклама на българските млечни продукти. Понастоящем се разработва национална програма за развитие на млекопроизводството в България. През 1997 г. проиведното за консумация мляко е 100000 т., сирене - 34000 т., кашкавал - 5600 т., млечна масло - 1700 т.
Най-голям производител на млечни продукти у нас е “Данон - Сердика” притежаващ голям асортимент, като в момента се модернизира и разширява, за да се превърне в най-големия млечен център. Други - Нова Загора “Млечен път”, Смолян “Вита-лакт”. В производството на сирене: “Дунавия” и “Сирма - Приста”, Разград, В.Търново, Пловдив, Ямбол, Бургас и др. Кашкавал се произвежда в Добрич, Шумен, Варна, Тетевен, Самоков, Смолян, Котел; млечно масло - Добрич, Шумен, Варна, Плевен, Монтана, Ямбол и др.; сухо мляко - Ловеч “Прима-лакта”, Монтана и Добрич. У нас е усвоено прозводството на сладолед “Делта” по лиценз. По-малки млекопреработващи фирми има създадени в Кула, Бяла Слатина, Червен бряг, Павликени, Троян, Бяла, Чирпан, Асеновград Карлово.
3.Месна промишленост.
Тя добива промишлен характер през 30-те години на 20 век. През период 1944 - 1989 г. са ликвидирани много малки кланици. Създадени са месокомбинати във всички бивши 28 окръжни градове, организирано е стопанско обединение “Родопа”. През 1990 - 1998 г. се извършва демонополизация и деконцентрация на производството, като се създават множество малки кланици и колбасарски цехове. Разнообразява се асортимента и се работи по чуждестранни рецепти. Месната промишленост бележи спад поради клането и износа на животни. По настоящем българското животновъдство не е в състояние да задоволи нуждите на страната и значителни количества по-евтино говеждо месо внасяме от Франция, Германия и Украйна; свинско месо от Европейския съюз и Румъния; птиче месо - САЩ и Гърция. Същевременно България изнася незначителни количества месо. Създадени са Институт по месна промишленост в София, Институт по рибна промишленост в Бургас и Институт по рибни ресурси във Варна. Най-голямо производство на колбаси у нас се осъществявя в трите града: София, Пловдив и Плевен. Около 2/3 от месото нас се добива в Северна България. По значителни месокомбинати има в Добрич, Шумен, Русе, Смядово, Троян “Троянски колбас”, Враца, Монтана, Видин, Стара Загора, Казанлък, Ямбол, Карнобат и т.н. Месодобива и производството на трайни сухи колбаси се осъществява главно в животновъдните райони, а производството на нетрайни колбаси в големите градове. Създадени са специализирани предприятия за производството на пушени свински бутове в град Елена и суджци в Смядово, Горна Оряховица, Панагюрище; фабрики за луканки - в Етрополе, Самоков; свинска мас - Левски, Сливен; месни консерви - Русе. Големи птицекланици са изградени в град Левски, Плевен, Монтана, Добрич, Костинброд, Първомай, Айтос. Завод “Славянка” в Бургас произвежда рибни консерви. На нашия пазар започна да се предлага месо от щраус и кенгуру. Създадена е Асоциация на месопрозводителите у нас. През 1997 г. България произведе 25000 т. мсни произвдния, 400 т. свинска мас, уловена е 1900 т. риба и са произведени 1400 т. рибни консерви (за сравнение през 1990 г. месните произведения са били 134000 т., а рибните консерви - 12400 т.).
4.Консервна промишленост.
Започва да се развива в края на 19 век, когато е открита първата консервна фабрика в Пловдив; по-късно такива се създават в София, Велико Търново и др. градове. До ІІ световна война у нас работят 50 сравнотелно големи и още много на брой малки предприятия, които общо произвеждат над 10000 т. консерви годишно. В най-добрите си години (периода 1970 - 1980 г.) консервната промишленост произвежда до 1 млн.т. консерви годишно, от които над 70% се изнасят в СИВ. Понастоящем у нас работят над 50 големи предприятия. Значителни количества консерви се произвеждат при домашни условия. Консервната промишленост изисква изобилие от зеленчуци, плодове, вода, многобройна работна ръка, добра организация на траспорта на суровините. Производството има силно изразен сезонен характер - от консервите се произвеждат в третото тримесечие. В България са налице условия за развитие на консерва промишленост - наличие на суровини, пазари, производствен опит. Консервната промишленост подпомага и развитието и на други промишлени отрасли, защото използва захар, лепило, хартиен, стъклен, ламаринен и дървен амбалаж. Съпътстващи производствата на консервната промишленост са производството на детски храни (Асеновград “Аскон”, Свищов), сушени и замразени плодове и зеленчуци, мармалади, туршии, плодови сокове. Има големи плодохранилища във Враца, Долен Чифлик, Кричим т.н. през последните години се изградиха над 100 малки, частни консервни фабрики, които успешно конкурират държавните предприятия.
След 1990 г. консервната промишленост бележи значителен спад, който се дължи на намаленото количество земеделската продукция, загубените пазари в Източна и Централна Европа, намалената покупателна способност на вътрешния пазар, недостиг на амбалаж и некачествените опаковки. През 1998 г. въпреки свръх производството на зеленчуци, консервните заводи работят само с 20% от капацитета си поради липсата на пазари. Натрпани са големи излишъци от продукция. Нашата консервна промишленост се нждае от значителни инвестиции, а тяхната възвръщаемост е бавна и липства оборотно финансиране. През 1998 г. правителството отпусна 14 млрд. лв. за закпване на консерви от училищата, социалните домове, армията, полицията и т.н. с цел да се разшири вътрешния пазар. Търсят се пазари и в Русия. Понастоящем Европейският съюз предоставя на България квоти за износ на някои видове хранителни продукти: конфитюр от ягоди, юбълков сок, замръзен грах, фасул, ягоди, краставици, орехи, мед. У нас е създаден консорци на консервните предприятия с цел да обединят усилията си по изклването, преработването и пазарната реализация на земеделската продукция и възстановяване на загубените пазари. Изграден е Институт по консервна промишленост в Пловдив. Производството на консерви е разположено сравнително равномерно по територията на страната, като то се осъществява в следните райони:
Тракийски район - той е най-мощен. Водещи предприятия: комбинат “Марица” - Пазарджик, “Виталина” - Стамболийски, Пловдив - “Филикон”, Асеновград “Аскон”, Кричим, Димитровград, Хасково, Любимец, Стара Загора - “Загора фрут”, Казанлък, Раднево “Тракийски плод”, Кърджали.
Плевенско - Горнооряховски район - Ловеч “Мелта” (замръзени и сушени плодове), Плевен “Сторко”, Сивлиево “Селвикон”, Свищов, Полски Тръмбеш, Габрово, Априлци, Велико Търново и Горна Оряховица.
Северозападен район - Видин “Видаплод”, Лом “Дунавски бряг”, Брегово, Монтана, Бойчиновци, Берковица и др.
Североизточен район - Варна “Варнаплод” и “Варнаконсерв”, Шумен “Тропик”, Рсе, Силистра “Нектар”, Добрич, Разград.
През 1997 г. България произведе 103200 т. консерви (без трушиите), 40800 т. плодови консерви, 1800 т. детски храни (за сравнение през 1985 г. количествата са били: 378000 т. зеленчукови консерви, 275000 т. плодови консерви, 19000 т. детски храни). Своено е производството на консервирани гъби - с.Красен (Русенско) и с.Тодор Каблешково (Пловдивско).
България е третата страна в света, в която завочна да се произвеждат космически храни (консервирани). Това се осъществява в София в Инститта по криобиология (плодовете, зеленчците, животинските сровини се замразяват, след това се изсушават под вакум и така срокът им на годност достига до 5 години).освен за космонавти те са предназначени също така и за алпинисти, летци, мореплаватели. Тези храни се използват за укрепване на имунната система. необходими са инвестиции, за да разрасне производството на космически храни и България да излезе с тях на международните пазари.
5.Захарна и сладкарска промишленост.
Захарна промишленост - първата захарна фабрика е открита в София през 1898 г. До 1913 г. заработват фабрики в Русе (“Захар-Био”), Горна Оряховица (“Захарни заводи”), Пловдив (“Кристал”), Плевен. През 1959 г. започва работа в Лом “Ломска захар”, а през 1964 г. се открива фирмата “Марцианопол” (Девня). Фабриката в София е закрита поради липсата на суровини. Характерно за захарната промишленост е, че тя е сровиноемък отрасъл като съотношението между теглото на цвеклото и готовата захар е 7/1. През последните години захарността на цвеклото намалява и сега съдържанието е между 10% и 14%. Захарното цвекло е нетранспортабилно. Поради това предприятията за захар се изграждат в районите на отглеждане на цвеклото, а също и до големи водоизточници. В Северна България се произвежда 80% от захарта. От отпадъците се произвеждат висококачествени фуражи за млекодайни животни. През 1997 г. в България са произведени 235000 т. захар и 42400 т. захарни изделия, от които 9600 т. са шоколадови изделия. Понастоящем захарната промишленост е в криза поради намаленото производство на захарно цвекло. Средногодишно България внася по 300000 т. сурова нерафинирана захар от Бразилия, Тайланд, Германия. Необходимо е налагането на такси за вноса на готова захар. Трябва да се стимулират българските цвеклопроизводители, защото България разполага с благоприятни почви и климатични условия. Досега чрез касова приватизация са продадени заводите в Пловдив, Русе, Девня, Горна Оряховица, Долна Митрополия.
Сладкарска промишленост - Южна България, въпреки че произвежда едва 20% от захарта нас, тя дава около 60% от захарните изделия. Сладкарските продукти са нетрайни и затова се изграждат в близост до потреблението. Водещо е предприятието в Своге. Други: София “Нестле” и “Инко”. Кроасани се произвеждат в Казичане; халва - Ябланица, Пловдив, Горна Митрополия.
6.Растително-маслена промишленост.
Тя произвежда растително масло (олио), което се използва най-много в готварската и консервната промишленост; маргарин; кюспе, което се използва за фураж; сапун. Този отрасъл се заражда още през Османското робство, като първите примитивни маслобойни са създадени в Хасковско и Казанлъшко и произвеждат орехово, сусамено и бадемово масло. Производството на слънчогледово масло започва през 1913 г., когато рязко намаля вноса на зехтин. До ІІ световна война производството на олио е недостатъчно, което налага неговият внос. През 1944 у нас съществуват 496 малки предприятия за производството на растително масло. Слънчогредовото семе транспортабилно, тъй като съдържа малко вода за сметка на голямото количество мазнини (от 3 кг. слънчогледово семе се произвежда 1 кг. олио). Производството се изгражда близо до потребителските центрове. Днес 60% от растителното масло се произвежда в Северна България. По значителни фирми за растително масло са: в Добрич “Калиакра”, Шумен - “Плиска”, Кнежа “Олива”, Русе “Дунав”, Провадия “Слънчогледови лъчи”, Попово, Търговище, Силистра, Видин, Враца, Монтана, Полски Тръмбеж, Павликени, Горна Оряховица, Велико Търново, Костинброд “Олинеза”, Стара Загора “Бисер-Олива”, Бургас “Камбана”, Хасково, Харманли - “Златна тракия”. В Девня се изгражда фабрика за олио от турска фирма. През 1997 г. България е произвела 138000 т. олио и 6200 т. маргарин. Икономически по изгодно е България да изнася олио вместо слънчоглед, защото кюспето и суровините за сапун и козметични изделия ще остават в страната и ще осигуряват работни места. През 1994 - 1995 г. маслодобивната промишленост изпада в криза поради неконтролирания износ на слънчоглед. Масовия внос на маргарин от Холандия конкорира българските производители. През 1996 - 1998 г. площите за слънчоглед се увеличават за да се разреши суровинния недостиг. Поради стабилното състояние на производството и пазара на растително масло у нас през есента на 1998 г. правителството разреши износа на растително масло, кюспе и слънчоглед без експортни такси.
7.Производство на алкохолни и безалкохолни напитки.
Винопроизводство - в продължение на векове България се утвърждава като една типична винарска и лозарска страна. Нашата страна притежава благоприятни почвено - климатични условия за развитие на лозарството, както и много добър производствен опит и традиции във винопроизводството. Виното е една от малкото български стоки с утвърдено място на чуждите пазари. Преди 1944 г. с производство и пласмент на вино са се занимавали 450000 частни производители, 60 винарски кооперации и 20000 търговци. През 195 г. е наложен държавен монопол върху алкохола. Винарските изби са удържавени, ликвидирана е значителна част от лозята в планинските райони, а изкупните цени на гроздето се задържат ниски, с което не се стимулира производството. Създаден е раздут бюрократичен апарат. През 80-те години е наложен режим за ограничаване произвадството на алкохол, поради което 1/3 от лозята са изкоренени, а производството на грозде намалява наполовина. пРез 1993 г. е ликвидиран държавния монопол върху производството на алкохол и цигари. До 1998 г. 23 големи предприятия са приватизирани от чуждостранни купувачи, 10 предприятия от масовата приватизация, 10 са приватизирани от работническо-мениджърски дружества, 6 чрез касова приватизация. През 1998 г. в София е изградена борса, където се пазарува директно от производителя. Създаден е Институт по изследване и контрол на виното в София. Вече 7 години ежегодно през февруари се провежда международна изложба “Винария” в Пловдив. Производственият процес във вино производството минава през следните етапи:
бурна ферментация - от 2 до 4 дни. Осъществява се в специални контейнери;
тиха ферментация - около 20 дни;
съзряване - налива се в бъчви, където престоява 2-3 години;
бутилиране.
Досега у нас са обособени 20 региона, за които се издава сертификат за произход на вината. Нашата страна притежава богата палитра от вина: “Кабарне” и “Кабарне-Совиньон” Сухиндол, “Гъмза” Плевен, “Мискет” Карлово и Сунгуларе, “Димят” видин, “Мавруд” Асеновгрд и Перущица, “Розе” Созопол и Южно черноморие, Пелин - Змиево, “Мерло” Хасково, “Искра” Чирпан, “Евксиноградско вино” Варна и др.В България са формирани следните винарски райони:
Черноморски район - предприятията в Поморие, Созопол, Айтос, Карнобат, Сунгуларе, Варна, Провадия;
Горнотракийски район - Септември “Хеброс”, Хасково “Шато Аида”, Стара Загора “Менада - Братя Сярови”, Ямбол “Винис”, Любимец “Сакар”, Сливен “Вини”, Пловдив, Пещера, Чирпан и т.н.
Значителни количества вино се произвежда при домашни условия. В Плевен е създаден Начноизследователски институт по лозарство и винарство. През 1997 г. България произведе над 136 млн. литра гроздови вина, 18 млн. литра спирт и 14 млн. литра ракии.
Прозводство на водка: “Атлантик”, “№5”, “Сибирская”,”Савой клб” (Карнобат) и т.н. Сливова ракия - Троян, Габрово, Елена, Тетевен и др. Гроздова ракия - Сливен, Поморие, Търговище, Благоевград. Кайсеива ракия - Силистра. Подсладени напитки (ликьор, вермут и др.) - Ловеч (“Винал”), Варна, Перущица, София и т.н.
Необходимо е решителна борба срещу производителите на фалшив алкохол; създаване на българска генна база от винени сортове; инвестиране в създаването на нови лозя.
Пивопроизводство - то се заражда в края на 19 век с помощта на немски и чешки капитали и специалисти. Предприятията за пиво се изграждат в близост до потребителите т.е. големите градове, в близост до големи и висококачествени водоизточници, до производството на амбалаж. Изисква се също така и удобен транспорт. Понастоящем 100% от използвания пивоварен ечемик е български, а 50% - 60% от хмела е внос. Днес на територията на България съществуват 13 пивоварни завода, като производителите на пиво са разположени сравнително равномерно по територията на страната. Положително е, че през 1998 г. пивоварните заводи работят с 75% - 100% от капацитета си. Пивоварната промишленост е един от малкото отрасли у нас, в който преструктрирането е в крайната си фаза. Почти 50% от мощностите в пивоварната индустрия са купени чрез касова приватизация, 35% - чрез масова и 15% от работническо мениджърски дружества.
Предприятията са: “Загорка” (20% от пазара у нас) - приватизирана е от пивоварният тръст “Хайнекен”. Фирма “Интербрю” е собственик на “Астика” (Хасково), “Каменица” и “Бургаско пиво” (трите предприятия държат общо 30% от пазара), “Ариана” е приватизирана от “Брюинвест”. Други представители са: “Шуменско пиво”, “Великотърновско пиво”, “Леденика”, “Ломско пиво”, ”Плевенско пиво”, “Варненско пиво”, “Пиринско пиво” (Благоевград). Създаден е Съюз на пивоварите. През 1997 г. консмацията на пиво у нас спадна с 50% поради увеличението на цените на пивото. Консумацията на пиво има силно изразен сезонен характер и поради това пивоварните предприятия изпитват икономически трудности през зимата. Бирата има малка трайност и пазарът не може да се презапасява. Особеност на вътрешният пазар е, че се търси повече бутилирано, отколкото наливното. Предпочита се тъмното пред светлото пиво. Необходимо е да се изградят пивоварни фабрики в Русе е Ямбол. Прз 1997 г. Българи прозведе 330000 литра бира (за 1989 г. количеството е 650000 литра).
Производство на безалкохални напитки - то започва през 1880 г. в Пловдив. До 1990 г. нас има 12 големи предприятия, а през последните 7 - 8 години се създадоха стотици частни предприятия. Разшири се и бутилирането на минерални води - Горна баня, Михалково, Невестин, Велинград, Девин, Хисар, Търговище и др.
Безакохолните напитки се произвеждат натурални плодови сокове (ябълка, малина и т.н.), “Step”, зеленчукови сокове. През последните 20 години на българският пазар навлязоха американски фирми като “Кока-Кола”, “Пепси”, “Швепс”.
8.Тютюнева промишленост.
Прозводството на цигари се осъществява на 2 етапа: 1)първоначална оброботка на тютюна - низане, сшене, сортеране, балиране. Това се извършва във ферментацонните заводи в районите на производството на тютюн; 2)производство на цигари - осъществява се в цигарените на фабрики, където по строго определени рецепти се смесват тютюн от различни качества. Използва се вносна хартия и картонен амбалаж. Този етап се осъществява край големите градове. Когато в дадено предприятие се осъществяват и двата етапа то се нарича комбинат. Първата тютюнева фабрика е открита през 187 г. в Пловдив. В началото на века у нас има вече 77 фабрики за тютюн, в които работят предимно бежанци от Македония, Беломорска и Одринска Тракия. Българската тютюнева промишленост има добри и стари традиции, голям капацитет. До 80-те години България е осигрена с местни суровини. По това време нашата страна е първа в света по производство на човек от населението. През 90-те години България загуби значителна част от своите външни пазари. В следствие на Възродителния процес над 300000 български турци се изселиха от страната и това доведе до рязко намаление прозводството на тютюн. Изкупните цени на сровината са ниски. През последните 7 - 8 години масово навлизат главно по спекулативен път чуждестранни марки цигари, които предизвикват нелаялна конкуренция. От своя страна България изнася предимна полуфабрикати, а е необходимо да се стремим към износ на краен продукт. Тук е налице конфликт между вредата от тютюно пушенето и стремежа за максимална печалба. През 1997 г. България произведе 43000 т. тютюневи изделия. Сега “Булгартабак” изгражда предприятия на територията на Русия. Необходимо е да се подобри качеството на българските цигари и да се изгради стройна дистрибуторска система. Основна цел е справедливото и навременно заплащане на труда на тютюнопроизводителите. У нас е усвоено производството на над 40 вида цигари: “Слънце”, “Арда”, “Родопи”, “Феникс”, “БТ”, “Средец”, “Мелник”, “GD”, “Престиж”. Произвеждат се и цигари по чужд лиценз: “Марлборо”, “Виктори”, “Ротманс”, “Давидофф”, “Виктори - лайтс” и т.н.
добив н сол по ншит зми им 2000 години истори. Солодобива придобива промишлен характер през 1906 г., когато се създава предприятие “Черноморски солници” - Бургас с филиал Поморие. Между І и ІІ световна война предприятието запада е дадено на концесия на немско акционерно дружество. Днес то разполага с над 25000 дка солници в Атанасовото и Поморийско езеро, където се добиват също лга и лечебна кал. Солодобивната фабрика край Бургас съжителства с уникалния резерват “Атанасово езеро”, в който зимуват над 200 вида птици. Сезонът на солодобива започва през април и продължава до ноември. Когато лятото е сухо и горещо производството на сол е по-голямо и обратното. В Провадия съществува завод за йодирана готварска сол. През 1996 г. са добити 80000 т. готварска сол,а България внесе 116000 т. сол от чужбина. Икономически е необосновано недостатъчното производство на морска сол, тъй ката имаме природни дадености. През 1998 г. добивът на сол е по малък поради нерешени проблеми с реституираните земи край Атанасовото и Поморийското езеро. През 1998 г. приватизацията на фирма “Черноморски солници” бе обявена за незаконна и сега е 100% държавна.
Каменна сол се добива в Провадия чрез вкарване на вода в подземните пластове и получения солен разтвор се отправя по тръбопровод към Девня.
V.Райони на хранително-вкусовата промишленост.
1.Горно тракийска равнина, Източни Родопи и цяла Югоизточна България - този район е най-мощен дава 40% от производството на хранително-вкусовата промишленост. Разполага със значително богатсво от суровини и с богат производствен опит на населението. В района е налице завършен производствен цикъл. Произвеждат се 100% от рибните консерви, 60% от тютюневите изделия и 55% от зеленчуковите и плодови консерви.
2.Дунавска равнина и Предбалкана - осигурява до 38% от предприятията от хранително-вкусовата промишленост. Районът има излаз на р.Дунав и Черно море. Налице е завършен цикъл на производтво. Произвежда 80% от захарта, 70% от растителното масло, 55% от месото.
3.Югозападна България - този район е най-малък дава едва 17% от хранително-вкусовата промишленост. Задоволява нуждите на София. Специализиран е в производството на млечни произведения, цигари, пиво, алкохолни и безалкохолни напитки, полуфабрикати и др.
VІ.Проблеми на хранително-вкусовата промишленост.
В развитието на хранително-вкусовата промишленост на настоящия етап същесгвуват редица проблеми и нерешени въпроси, които и занапред ще оказват негативно въздействие върху належащото увеличаване на нейното производство за изхранване на населението, на нейното значение в развитието на други отрасли (туризъм и др.), за действително полагащото и се място в износната листа на страната. На нея с право се гледа като приоритетен отрасъл, в който със сравнително малко инвестиции може да се постигне голям и сравнително бърз икономически ефект.
Проблеми съществват на входа, изхода и в самия производствен процес. Съществват много трудно решими за кратък период въпроси за снабдяване на много от подотраслите с достатъчни по количество и видово разнообразие суровини. Причини за това са намалението на площите на овощните градини, на лозята, на прозводството на различни видове трудоемки зеленчуци и технически култури, на броя на животните и животинската продукция (месо, мляко и др.). решението на тези въпроси е тясно свързано с измененията в собствеността и организацията на производството в селското стопанство. Търсенето му навярно ще бъде продължителен процес, тъй като има много неясноти в бъдещето развитие на селското стопанство, от една страна, и от друга - за възстановяване и увеличаване на някои производства (плодове, грозде, месо мляко и др.) обективно е необходим по-дълъг период от време. Сериозна пречка и запапред ще бъде съществуващият недостиг на квалифицирана работна ръка в селското стопанство. Затова може да се увеличи производството на такива видове суровини, на които има търсене на международния и вътрешния пазар. Съществат възможности за тяхното отглеждане и преработка (някои видове зеленчуци, слънчоглед и др.).
Нарастване на производството на хранително-вкусовата промишленост е наложително. В развитието и ще намерят отражение прочесите, произтичащи на настоящия етап в икономиката на страната в условията на преход към пазарно стопанство. То трябва да бъде съпроводено с увеличаване качеството на продукцията и неговото поддържане за запазване на извоюваните позиции, подобряване на външния вид и дизайна на опаковките, разнообразяване на асортимента, което ще способства за повишаване на конкурентоспособността на българския пазар и на наситените пазари на развитите страни. Наред с това трябва да се работи и за възстановяване на загубените предишни позиции на големите пазари на страните от бившия Съветски съюз. Това ще бъде труден процес, тъй като там вече са се настанили други производители, в много случаи с по-висококачествена продукция. За увеличаване обема на прозводството би могла да съдейства и добре примерена политика от страна на държавата за подпомагане на по-скъпоструващото българско прозводство (при изкупуване на суровините и при определяне на пазарните цени). Важно значение в това направление ще има и увеличаване на преките чуждестранни инвестиции, участието в касовата и масовата приватизация, създадаването на смесени дружества с чужди фирми и др. Производството на различни видове храни ще се подпомага и в бъдеще от производството в стопанствата на населението, което ще способства за преодоляване на ниските му покупателни способности.
Съществуващата висока степен на концентрация в някои подотрасли на на този етап се оказва структурна бариера. Поради струпването на големи мощности в някои райони от един и същ вид производство са формирани обширни суровинни зони и нетрайни и нетранспортабилни суровини се доставят от големи разстояния. Процесът на деконцентрация на промишлените предприятия ще способства за намаляване на транспортните разстояния, на транспортните разходи за доставка на суровини и за пласмент на готовата продукция, на себестойността и продажната цена, за създаване на добре наситени суровинни зони. В същото време остава нерешен въпросът за непълното натоварване на производствените мощности, за тяхното бъдещо използване. При бъдещо насищане на сровинните райони те може да се използват за производството на по - трайни и по-транспортабилни видове продукция (например в млечната, месната промишленост и др.).
Производството на различни видове хранителни продути от някои подотрасли е съпроводено със замърсяване на водите и въздуха,натрупване на бързо гниещи отпадъци (месна, млечна, тютюнева, консервна и др.).
Положително влияние върху производството на суровини и крайния резултат на тяхната преработка ще окажат намирането на подходящи форми и подобряването на организацията на междинните звена (заготовка, съхраняване, изкупуване, транспортиране), пазарното определяне на изкупните цени, подпомагане от страна на държавата на жизнено важни земеделски производства, запазването на стимулите за производство чрез компенсационни плащания и др.
