Икономически портрет на Кралство Испания (реферат)
Тема: “Икономически портрет на Кралство Испания”
ИЗГОТВИЛ: Дияна Иванова Димитрова
2. Външна политика на страната
10. Търговско-икономически отношения между България и Испания
11. Испански инвестиции в България
12. Сътрудничество в областта на туризма
Испанската държава е създадена през 1479г. след обединяването на кралствата Кастилия и Арагон. Състои се от 17 автономни области, разделени на 50 провинции. Под управлението на Испания се намират също градовете Сеута и Мелиля на Средиземноморското крайбрежие на Мароко. По силата на Утрехтският договор от 1713г. Великобритания продължава да владее бившата испанска територия Гибралтар.
Територията на Испания е 500782 кв.км. Населението по данни от 1991г. наброява 39.5 мил. души. Официален език е испанският, но в автономните области паралелно се използват и месните езици - каталонски, баски и др. Официалната религия е католическа.
След смъртта на Франко (1975г.) в Испания започва процес на демократизация.
През 1978г. се приема нова конституция, съгласно която Испания е конституционна монархия. Въпреки наличието на малцинство с републикански убеждения и предпочитания, в страната никой не поставя под въпрос легитимността на монархическата институция и на държавния глава крал Хуан Карлос I като обединяващ национален символ.
Върховен законодателен орган са Генералните Кортеси(Парламентът), състоящи се от Конгрес на депутатите (350 места) и от Сенат (208 места). Определяща е ролята на конгреса.
Законите подлежат на утвърждаване от краля.
Министерският съвет е висш орган на изпълнителната власт.
Съвременна Испания води активна, разностранна, реалистична и в рамките на възможното - самостоятелна външна политика. Нейните приоритетни направления са Западна Европа (ЕС),Северна Америка и Средиземноморието. Особенно място във външната и политика заемат отношенията с латинските страни поради историческата, културната и езиковата близост с тези народи.
Ролята на основни външни фактори при формирането намеждународната политика на Испания играят членството и в ЕС(от 1 януари 1986г.), в НАТО ( от май 1982г.), в ЗЕС (от 14ноември 1988г., както и тези в Съвета на Европа И ООН.
В рамките на Европейският съюз Испания се числи към така наречената Средиземноморска група (Испания, Португалия,Гърция, които заедно с Ирландия са основни консуматори на средства от фондовете за подпомагане на по-слабо развитите страни в ЕС). Държавите от тази група, чиито неофициален лидер е Испания, до голяма степен виждат конкуренти в лицето на източно европейските държави, търсещи членство в ЕС. На фонана големите си амбиции и усилия обаче, които в последно време Испания активно демонстрира за заемане на място сред "големите в Общтността, официалните власти в страната категорично заявяват подкрепата си за разшииряване на Европейският съюз към страните от ЦИЕ, окачествявайки този процес като исторически шанс. По време на своето председателство на ЕС през втората половина на 1995г. Испания приоритетно целеше да укрепи т.нар. "нова средиземноморска политика" на ЕС, целяща създаването на средиземноморска зона на стабилност, сигурност и икономически просперитет.
През 1988г. НАТО одобри проекта на испанското правителство за т. нар. "испански принос към НАТО", което по цъщество интегрира страната във военната структура на Евроатлантическият съюз. Испания е натоварена със специфични функции в средиземноморието и участва в повечето военни органи на НАТО.
Позицията на правителството на Аснар е, че в рамките на новата архитектура на европейската сигурност различните организации - ОССЕ, НАТО, ЗЕС, ЕС, и СЕ - трябва да се допълват взаимно, но обновеният Североатлантически съюз ще продължи да бъде ключов елемент в новота геостратегическа обстановка, в която Испания трябва да играе важна роляпосредством пълното си интегриране в командните структури.
През 1997г. кабинетът на Аснар продължи провеждането на структурната реформа в страната, основаваща се на икономическа либерализация и приватизация, съчетана с разумен контрол на обществените разходи.
Правителството предприе мерки за стриктно изпълнение на рестриктивния бюджет, за насърчаване на износа и потреблението, за преструктуриране и либерализация на икономиката,като за целта прие Програма за конвергенция за периода 1997- 2002 година. Програмата се базира на предвижданията за приходи от приватизацията, възлизащи на 1.6 милиарда песети, и на затягане на текущите рзходи.
Като най-добър резултат през последната година се счита сваляне на инфлацията до 2% - резултат, който не е бил постиган от въвеждането на наблюдение на този икономически показател през 1962. Той е много близък до средното за страните от ЕС ниво и се различава с по-малко от един пункт от резултата на трите най-стабилни страни, които ще определят критерия за конвергенция.
Основните макроикономически показатели за страната са: номинален БВП -534.7 млрд.щ.д.; БВП (реален ръст) - 3.4%;
бюджетен дефицит - 2.6% от БВП; безработица 2%; износ 15268млрд. песети; внос 17966.4 млрд. песети; търговско салдо (отрицателно) -2698 млрд. песети.
При обща стойност на БВП от 77786.2 млрд.песети(534.7 млрд.щ.д.) промишлеността заедно със строителството наброяват заедно 24315.8 млрд. песети.
Само индустрията през 1997г. дава 18425.8 млрд. песети, отбелязвайки ръст от 6.9% спрямо 1.3% през предходната 1996г.
През 1997г. са създадени 130 хиляди нетни работни места в индустриалния сектор.
Основните промишлени отрасли са машиностроене (корабо- и автомобило строене); електропромишленост; металургия; хранителна; дървопреработвателна; текстилна; обувна промишленост и др.
През 1997г. най-голям ръст отбелязва корабостроителната промишленост - 52%; следват ЖП техника- 49%; самолетостроенето - 14%; електропромишлеността - 13.5% ; абтомобилостроенето - 10.6 и т.н.
Обработваемата земя в Испания е 188 млн.дка, от които 32 млн.дка е напоявана. Земята е частна. Има 1 384 хил. стопанства. Заетите в селското стопанство са 1243 хиляди души.
След падането на франкизма в Испания са създадени много кооперативи с производствен характер. Понастоящем селското стопанство получава много субсидии от ЕС. Испания произвежда 9.4 % от общата за ЕС крайна продукция от животновъдство и 13.2% от растениевъдната продукция.
Поради рестриктивните мерки, вземани в рамките на Общността по отношение развитието на селското стопанство в страни като Испания, през 1997г. бе регистриран спад на селскостопанската продукция с 1.3% при ръст на БВП 3.4%. Общата й стойност възлиза на 77786.2 млрд.песети.
Държавните банкови институции включват Испанската национална банка (Banco de Espana), Испанската външнотърговска банка (Banco Exterior de Espana) със 75% държавно участие, оценявано на около 1.9 млрд.щ.дол. и Института за държавно кредитиране (Instituto de Credito Oficial - ICO).
Наскоро приключи приватизацията на банковия холдинг"Архентария" с продажбата на последните 25% държавно участие, оценявани на около 1.4 млрд.щ.дол.
Предстои приватизацията на Външнотърговската банка.
Най-мощните частни банки в Испания са "BBV" (Banco Bilbao Vizcaya), "Santander", като последната наскоро се сля с банката "Banesto", която беше на трето място. След тях се нарежда финансовата група от Каталуня " La Caixa" (Ла Кайша), която е първа по инвестиции в испанската провишленост.
Испания е страна, широко отворена и предлагаща много добри условия за чуждите инвестиции почти във всички отрасли на своята икономика.
През 1997г. чуждите инвестиции в Испания се увеличиха и възлязоха на 17 518 млн. щ.долара. По сектори тяхното разпределение е , както следва:
- близо половината от инвестициите (46%) са насочени в производството на промишлени стоки, като най-динамични са те в химията, хранителновкусовата промишленост и автомобилостроенето;
- над една четвърт (26.7%) са в недвижима собственост, наеми и фирмени услуги;
- 11.6% са в областта на търговията и ремонта на МПС;
- 8.8% са във финансовата сфера - главно финансовото посредничество.
Основният инвеститор в испанската икономика е Европейският съюз (62%), и по-специално Холандия с 2 967 млн щ.дол., Германия с 2 794 млн.щ.дол., Франция с 2 415 млн.щ.дол. и Великобритания с 1 356 млн.щ.дол. От неевропейските страни от ОИСР основни инвеститори са САЩ, които през 1996г. бяха най-големият индивидуален инвеститор, а през 1997г. Останаха на пето място с 1 352 млн.щ.дол. и Япония с по-скромната цифра 229 млн щ.дол., следвани от Канада и Мексико.
Външната търговия има съществено значение за икономиката на Испания. Търговският стокообмен съставлява важна част от формирането на БВП.
През 1997г. Испания е реализирала стокообмен общо за 221.61 млрд.щ.дол., като износът възлиза на 101.84 млрд.щ.дол., а вносът - на 119.77 млрд.щ.дол.
В песети тези обеми означават увеличение спрямо 1996г. съответно 18.1% за износа и 16.4% за вноса. Салдото продължава да бъде отрицателно (-17.93 млрд.щ.дол.! спрямо 19.78млрд.щ.дол. през 1996г.
За испанската външна търговия значителното отрицателно салдо е характерно, но непрекъснато се вземат мерки за намаляването му, като много внимателно се следи вносът да бъде покриван с износ. По този показател през 1996г. бе регистрирано значително подобрение с продължаване на тенденцията и през 1997г.
Основен партньор на Испания във външната търговия са страните от ЕС.
При вноса техният дял през 1997г. е 65.3% спрямо 66.2% приз 1996г.
При износа делът на ЕС през 1997г. е 70% спрямо 70.9% през 1996г.
Като се добави обаче и делът на останалите партньори от ОИСР, процентите стават съответно при вноса 78.2%, а при износа 79.9% приз 1997г. спрямо 78.6% и 79.5% приз 1996г. Тези цифри показват, че в целия стокообмен на Испания (внос и износ) около 80% се реализират със страните от ОИСР, като именно с тях се реализира основно подобрението на салдото и съответно покритието на вноса с износ, което показва, че Испания успешно партнира на страните от ЕС и ОИСР.
На второ място сред дъншнотърговските партньори на Испания през 1997г. са САЩ (с 6.3% във вноса и 4.4% в износа), а на трето място Япония (с 2.8% участие във вноса и 1% в износа).
Латинска Америка участвува с 4.4% във вноса и 6.4% в износа на Испания. Въпреки силните културно-исторически връзки Латинска Америка не е сред най-големите търговски партньори на Испания. Следва де се има предвид обаче, че след 1990г. Испания започна да играе много активна роля като инвеститор в Латинска америка и успя да заеме лидираща позиция средевропейските страни.
Страните от Източна Европа пез 1997г. участват с 2.3% във вноса и 2.7% в износа на Испания.
Изобщо през 1997г. се укрепва тенденцията за по-силно присъствие на пазарите, непринадлежащи към ЕС, в испанската външна търговия и главно в износа.
Най-малък е делът на страните от ЦИЕ, в в.ч. Русия и републите на бившия СССР - 1.5%. От 27-те страни в тази група само 8 имат по-значителни положителни салда с Испания. Положителното салдо на България е второ след това на Русия. При това България увеличава положителното си салдо, докато останалите страни от групата го намаляват. Покритието на вносаот България с испански износ е едва около 20%.
Туризмът има изключително голямо значение за испанската икономика като генератор на работни места и като изключително сериозен източник на приходи, с които до голяма степен се неутрализира традиционното отрицателно търговско салдо на страната.
През 1997г. туризмът е осигурявал работа за 11% от активното испанско население, а понастоящем в него работят 1 и половина милиона души.
Независимо,че страната разполага с много добра туристическа инфраструктура, правителството взема мерки за непрекъснатото й развитие и модернизиране. Приета е програма с 13 стратегически направления за по-нататъшно развитие на туристическия отрасъл и подобряване конкурентноспособността и качеството на туристическите услуги. Планът за развитие на туризма включва и подобряване на контактите на туристическата администрация с автономните правителства и с фирмите от сектора. Продължава изпълнението на програми,по които малките и средните фирми от туристическия отрасъл имат достъп до кредити на абща стойност 2 млрд.щ.долара. Обръща се внимание на засилване на координиращата роля на държавната администрация "ТУРЕСПАНЯ" и Института по туризъм. Съществуват и няколко органа за координация, като Отрасловата конференция, Междуведомствената комисия и Съвета за насърчаване, с помощта на които се постига по-добър синхрон в тази жизнено важна за Испания с
В резултат на прекрасните природни и културно-исторически предпоставки за развитие на туризма и целенасочените и последователни грижи на испанската администрация Испания постига изключителни резултати.
По приходи от туризма през 1996г. тя е на второ място в света, измествайки Франция (28.4 млрддол.). През 1997г.
приходите от туризма надхвърлят 30 млрд.щ.долара.
По посещаемост Испания се нарежда на 3-то място в света след Франция и САЩ.
През 1997г. броят на посетителите е почти 51 милиона души (увеличение от 5.8 на сто в сравнение с 1996г.).
Основно посетителите и туристите са германци и англичани. Следват ги французи, белгийци, холандци и италианци.
Заетостта на хотелиерската база е 71.38% и е по-висока в сравнение с 1996г. В Балеарските острови тя достига 85.
50%, в Канарските острови - 76%, в Каталуня и Валенсия надхвърля 50% (данните са за периода януари-септември 1997г.). През 1997г. има повишение с около 5% както на броя на туристите, така и на приходите от туризма, с което се надхвърлят всички рекорди в испания.
Основната причина, поради която Испания след 20 години туристически бум продължава да бъде втората страна в света по валутни приходи от туризма и третата страна по броя на посетителите, се корени в много доброто ниво на туристическите и другите съпътствуващи услуги и на съществуващата инфраструктура. Освен това испанският туризъм е главно повтарящ се туризъм, т.е. 60-70% от туристите вече са били преди това в Испания. Друг важен фактор е туристическата реклама, за която централизирано се отпускат около 20 млн.щ.дол. и на ниво автономни области още около 100 млн.щ.долара. Испанката администрация полага големи усилия за привличане на туристи от нетрадиционните пазари, например Русия, Япония, Сингапур. През 1997г. Испания е приела около 500 хиляди руски туристи.
Основните двустранни инструменти, регулиращи търговско-икономическите ни отношения с Испания,са:
- Европейско споразумение за асоцииране на България към ЕС, влязло в сила от 01.01.1995г.;
- Дългосрочната търговска спогодба, подписана през 1979г.;
- Дългосрочната спогодба за икономическо, промишлено и техническо сътрудничество, подписана през 1979г.;
- Договор за избягване на двойното данъчно облагане, подписан през март 1990г. и в сила от 14.06.1991г.
- Спогодба за взаимно насърчаване и защита на инвистициите, подписана през септември 1995г. и ратифицирана от двете страни;
- Споразумение между РБългария и Испанската държавна осигурителна компания за застраховане на експортните кредити, представляващи правителството на Испания, за разсрочване на външния дълг на България в рамките на Парижкия клуб, подписано през февруари 1993 г. и в сила от 07.07.1993г.;
Спогодба за сътрудничество в областта на туризма,подписана на 27.07.1998г. в София.
Стокообменът между България и Испания поддържа тенденция към увеличаване на общия обем за сметка преди всичко на увеличаване на нивото на българския износ.
Положителното салдо на България, чиято стойност през последните години е особено голяма, създава дисбаланс в двустранната търговия и не отговаря на възможностите и експортния потенциал на високоразвитата и в много отрасли водеща страна като Испания.
В нашия износ през 1997г. на първо място са металите и торовете. Кожите от едър рогат добитък и антибиотиците остават на значително по задена позиция от заеманата предходната година.
Добре би било, ако нашите износители на машинострителна продукция, кранно оборудване, кари, телфери, металорежещи машини и други промишлени стоки активизират дейността си за възстановяване на изгубените позиции на испанският пазар.
Във вноса от Испания водещи стоки през 1997г. са:
-месо от едър рогат добитък - 8.9%;
-пътнически автомобили - 7.8%
-безшевни тръби и кухи профили - 6.7%
-арматурни артикули - 4.8%
Следват плочки за настилки, въглени електроди и графитни четки, други огнеупорни керамични продукти, антибиотици и др.
В сравнение с 1996г. във вноса през 1997г. се наблюдават известни структурни промени, като общият обем остава почти същият. На първо място се нареждат месото и автомобилите, докато през 1996г първо място заемаха стоманените тръби и кухите профили.
Българските производители следва да използват широките експортни възможности на Испания и признатите и постижения, както и развитото кооперирано производство с много водещи фирми в Испания, в сфери като транспортното и автомобилното машиностроене, електрониката, комуникациите и др.
СТОКООБМЕН МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ИСПАНИЯ
Все още испанските инвестиции у нас не отговарят на големия потенциял и опит, който има Испания, както и на големите възможности за участие в приватизацията, предлагани от България. До 1996г. те бяха незначителни, като испанското присъствие се свеждаше главно до 20 регистрирани фирми с малък капитал, занимаващи се главно с търговия и реекспорт, някои дребни производства, и основно в развлекателната сфера (зали Бинго).
По данни на АЧИ към 31.12.1997г. регистрираните испански инвестиции са 25, като по техния брой Испания се нарежда едва на 43-то място.
След изкупуването на испанската фирма "Атуса" на 51% от акциите на "Берг Монтана фитинги" ООД и сключването на сделката за покупка на "Девня-цимент" от смесената фирма "марвекс", общата стойност на испанските инвестиции у нас възлиза на 45 мил. 665хил. щ.долара. По този начин Испания заема 10-то място по стойност на инвестициите си у нас.
През периода 1992-1997г. регистрираните инвестиции на Испания се разпределят по стойност, както следва:
- 1996 г. - 22 307 хил.щ.д.
- 1997 г. - 22 900 хил.щ.д.
Реални възможности за навлизане на испански инвестиции у нас има в сферата на туризма и хотелиерствтото, услугите, хранителната, винарската, обувната, текстилната промишленост, конфекцията; строителството; транспортната инфраструктура и телекомуникациите.
Връзките и сътрудничеството с Испания са дългогодишни и особено ползотворни, като след подписването на междуправителствената спогодба в областта на туризма в София това лято се очаква още по-голямо развитие и задълбочаване.
Мадрид е седалище на Световната организация по туризъм, която проявява повишен интерес към развитието и проблемите на българския туризъм. СОТ поддържа активни контакти и получава помощ и съдействие от Държавния секретариат по търговия, туризъм и малки и средни предприятия на Испания.
България ежегодно участвува в туристическото изложение ФИТУР - Мадрид. Предвижда се българско участие и на туристическата борса в Барселона.
На 30 юни 1998г. България бе представена на Форума за интернационализация на испанските туристически фирми, организиран от Държавния секретариат по търговия, туризъм и малки и средни предприятия в Испанския Институт за външна търговия - ИСЕХ. Предварително бяха представени в проекта в областта на морския, планинския, селския и еко-туризма, от които за форума бяха одобрени 4 проекта.
Турстообменът между двете страни в периода 1991-1996г. отбелязва чувствителен спад.
През 1997г. България е посетена от 5525 испански граждани, от които 3917 с цел туризъм, като същевременно се отбелязва ръст от 206.8% на броя на испански граждани, посетили страната ни. Чувствително е и увеличението на испански граждани, посетили България с друга цел освен туризъм, като гостуване, бизнес и други.
Сътрудничеството в областта на туризма би могло значително да нарасне и да обхване различни форми, а именно:
- обмен на информация относно законодателството на Испания в областта на туризма, пазарни анализи и материали за тенденциите в развитието на европейския туристически пазар;
- засилване на националната туристическа реклама с цел увеличаване на испанското присъствие на българския туристически пазар;
- търсене на съдействие от испанските партньори за рекламиране на България в техните каталози;
- установяване на сътрудничество между българските и испанските съвети по туризъм, асоциации на туроператорите и др. за насърчаване на туристообмена;
- привличане на испански фирми за реновация на туристическата инфраструктура у нас;
- включване на България в каталозите на испанските туроператори, осъществяващи круизи и познавателни обиколки;
- привличане на испанските инвеститори за участие в процеса на приватизация на българските туристически обекти, поддръжката на туристическата инфраструктура, създаването на смесени дружества за експлоатация и мениджмент в областта на туризма;
- по-пълно използване възможностите за отпускане на стипендии за обучение и специализации на български туристически кадри в испански висши учебни заведения и институти по туризъм;
- използване богатия опит на Испания в областта на туристическия ноу-хау, маркетинг, реклама, връзки с обществеността, както и по разнообразяването на източниците за тяхното финансиране.
Търговски вестник, бр.48, 7.XII.1998г.
9 Май 2000 г. Проверил:........…………….……..
|
