“Аз смятам, че ще изразя мнението на всички, ако обобщя впечетленията си и определя значението на комбината с една дума: Гигант!

Кремиковският металургичен комбинат е действително гигант на нашата социалистическа промишленост! Дори и песимистите стават оптимисти, след като го видят."

" Битката за Кремиковци ние ще продължим с неотслабващи темпове. С всеки изминат ден все по-уверено и по-силно ще тупти металургичното сърце на нашата Родина."

Сряда, 6 ноември 1963 г., в. "Работническо дело", из словото на Тодор Живков при откриването на "Кремиковци".

Днес "металургичното сърце" на Родината е поразено от инфаркт, индустриалният колос рухва под тежестта на собствената си огромност и непригодността си към пазарните условия. Друг от индустриалните ни първенци - Нефтохим, от няколко години вегетира "на системи" на гърба на държавния бюджет и на потребителите. "Химко" - Враца, е на път окончателно да спусне кепенците - предприятието, за което преди две години поискаха над 120 млн. долара, сега не може да намери купувач дори за 20-ина милиона. Подобна е ситуацията при почти всички големи промишлени фирми, които с олимпийските си размери подхранваха суетността и оптимизма на партийните и държавните вел ичия от 60-те и 70-те години. Рухването на индустриалните колоси не е изненада - това е предсказуем процес, резултат от обективни обстоятелства и структурни промени. Проблемът днес е, че със себе си тези предприятия повличат към дъното на кризата и други отрасли, които при нормално структурирана икономика не биха имали проблеми с оцеляването си. Спад в потреблението, намаляване на приходите от продажбите, чудовищно нарастване на междуфирмените задължения - това са видимите белези на разрухата в българската икономика.

Икономическата криза в България в основите си е криза на структурната обремененост.

По този въпрос икономическите анализатори се почти единодушни. Според сравнителен анализ на екип от Института за икономически анализи към УНСС в края на 80-те години България има аналогична структура на производството с тази на САЩ и на СССР - над две трети от производството е на средства за производство и само една трета - на предмети за потребление. Сравнението доказва абсурдността на изградената структура на българската икономика. Относително висока степен на затворен възпроизводствен цикъл е икономически обоснована за страни с повече от 250 млн. потребители.

Фетишизирането на индустриалния сектор доведе до хипертрофиране на ролята на промишлеността и потискането на други, по-подходящи за българските условия сектори. Ключови отрасли и сектори от икономиката са в перманентна криза, съществува голям дисбаланс между производство и потребление, между търсене и педлагане, нарушени се функционални връзк между доставчици и потребители. Икономическата криза в България е също така и криза на недопустимо ниската продуктивност и неконкурентност. Българското производство е с 2,5 до 4 пъти по-висока енергоемкост, с неколкократно по-голяма материалоемкост и потребление на метали и пластмаси на единица продукция в сравнение със световните стандарти.

Ясно е, че за да оцелее, българската икономика няма друг шанс освен преструктурирането и адаптирането й в пазарните реалности. Това обаче крие и съответните рискове.

Ако се закрият някои от основните замърсяващи предпиятия / Нефтохим, "Химко", "Плама", това би означавало да се извадят от строя 65% от фондовете в отрасъл черна металургия, 38% от фондовете в отрасъл химическа промишленост, 20% от фондовете в отрасъл помишленост на строителните материали, 14% от производството на електроенергия, топлоенергия и топливна промишленост, сочи икономически анализ на екипа от Института за икономически анализи. Закриването на посочените предприятия в помощните в случая отрасли означава, че наобходимите в друтги случаи ресурси могат да се осигурят от внос. Но това би влошило плотежния баланс на страната в условия на валутен борд. При закриване на отрасли от металургията в крайно тежко положение би се оказал отрасъл електротехническа промишленост, тъй като той потребява най- висок дял от медта и оловото. В не по-добро положение ще се окажат и машиностроителната и металообработващата промишленост, които са основен потребител на леярски чугун / над 50%/, стомана 0343 /30%/, стомана 0344 /над 20%/. Аналогично биха пострадали и много вторични производства от химическата и каучуковата промишленост, тъй като те потребяват преобладаващия дял от сярната киселина. Като се има предвид неблагоприятното състояние на транспорта, този отрасъл също би понесъл тежки загуби от намаляване на производството на цимент и стомана. По линия на технологичните връзки неговото положиние би се затруднило още повече от оголване на проиводствения процес в редица предприятия на машиностроителната, електротехническата и топливната промишленост.

Въобще, за да се оцени ефектът от закриването на предприятия от един отрасъл, редно би било да се разглежда цялата технологична верига в смисъл на баланса на междуотрасловите връзки и коефицентите input - output, т.е. кой отрасъл какво дава и какво получава от всеки един от останалите отрасли. Илюстрация на проблема с междуотрасловите зависимости при преструктурирането е и конфликтът около приватизацията на Агрополихим - Девня, и настояването на "Юнион миниер" новият собственик "Норск хидро" да продължи да купува, както и досега, сярната киселина, която е остатъчен продукт от производството на МДК "Пирдоп".

Независимо от предупрежденията на икономисти Държавата се оказа неподготвена за верижната реакция и не успява да ограничи негативните й ефекти . Една от причините е шлагерното боравене с понятията икономическа криза и структурна реформа - то не решава проблема, защото липсва основното - идентифицирането на тези понятия. Казано метафорчно, ако "икономическата криза" е болестта на икономиката, то "структурната реформа" трябва да е найното лечение. Между тях обаче има един много съществен етап анализът и поставянето на правилната диагноза. Колкото по-добре и по-пълно е диагностицирана болестта, толкова по-успешно е лечението. Азбучна е истината, че най-добър ефект на лечението на тялото е комплекс от зависими системи. Обратното може да доведе само до още по-големи поражения. В икономиката това значи да се смени балансите на междуотрасловите връзки и да се търси най-ефективният начин за преструктурирането на икономиката като цяло и в отделните и сектори. Казано по-просто, това значи, като закриваш " Кремиковци " например, какви ефекти можеш да очакваш - намаляване на съответно производство на ток и на газ, които е потребявал комбинатът, или алтернативни варианти за насочването на електроенергията и газа към други потребители за сметка на повишен износ, с газифицирането на бита и т.н. Това означава също да се определят приоритетни отрасли, на базата на които не се изгражда стратегията за икономически растеж и за преустройство на стопанската сфера. Към тези отрасли могат да се насочат /разбира се, не по команда, а чрез подходящи пазарни стимули / освободените от свиването или ликвидирането на други сектори порични и стокови потоци и работниците. Има и нещо, известно като икономика на мащаба - да се запазват или създават такива мощнисти, които да могат да се натоварват колкото е възможно повече. Защото всяка в повече произведена единица е по-евтина. Сега е обратното - огромни мощности работят с малък капацитет и произвеждат по-скъпа продукция. Това е една от причините за неконкурентността на българските стоки не само на външните пазари,но и у нас. Сегашната картина на икономиката на България е ярка илюстрация какви са последствията от недооценяването или по-тчно от загърбването на междуотрасловите зависимости. Симптоматичен пример в тази област са около 600 предприятия, които повече или по-малко зависят от "Кремиковци". Свиването на дейността на комбината или спирането му, което най-вероятно ще се случи, ако не се намери купувач и Европейският съюз наложи антидъмпингови процедури спрямо комбината, ще доведе най-малкото до затихване на дейността на голяма част от тези фирми, а много от тях най-вероятно ще стигнат до фалит. Според експерти за някои пристанища, като ломското това може да се прогнозира с голяма доза сигурност.

А междувременно между фирменната задлъжнялост достигна фантастични нива . Вземанията на Булгаргаз /над 360 млрд. лв / и Националната електрическа компания /над 75 млрд.лв / надхвърлят вземанията на банките от нефинансовия сектор. Булгаргас в действителност има по-голям кредитен портфейл от най-голямата ни банка. В същото време газовата компания дължи на държавния бюджет около 350 милиарда лева . Два основни фактора влияят за увеличаването на междуфирмената задлъжнялост :

фиксираният курс, които не стимулира износа и той съответно сериозно е намалял

забавената структурна реформа в големите длъжници заради криворазбрани социални и други "държавнически" мотиви. В резултат никой няма изгода да продава примерно на "Кремиковци", защото знае, че няма да си получи парите. Ако не се помисли за вторичен пазар на вземанията или за някаква мащабна схема, проблемът все повече ще се задълбочава.

Бъдеще време в миналото.

След 10 ноември 1989г. принциприте възможности за преструктуриране на икономиката бяха две :

да се оставят да деистват само правилата на пазара, като държавата се оттегли тотално е от регулиранито в икономиката

държавата да създаде стратегически модел за икономичиски растиж и преструктуриране на стопанството, да извади преоритети, които ще развива и други, които ще закрива и постепенно и плавно да въвежда пазарните регулатори.

Първият е по-бърз, но по-драстичен и болезнен. Вторият е по-мек в социален аспект, но по бавен и неефективен . Факт е обаче, че десет години, след като се заговори за структурната реформа у нас, тя все още е предимно в бъдеще време. Всяко от многобройните правителства които ни управляваха през тези години, стартираше собствената си реформа по собствени правила. И реформата у нас такоа и неуспя да се отлепи от стартовата линия. Причината е, че беше приложена някаква странна симбиоза от двата варианта. Формално държавата остави пазарът да упределя кои са жизнеспособните икономически структури. Напрактика тя обаче обезсили до голяма степен влиянието на пазарните лостове, като продължи да захранва нерентабилните производства. Невероятна е изобретателността по отношиение на различните схеми и механизми за директно или косвено субсидиране на отделни предприятия, производства и дейности. По този начин структурната неандекватност на българската икономика на практика претърпя съществени промени и това все повече задълбочава кризата. Един от показателите за блокирането на реформата е спадът на заетостта. При спад на продажбите в държавния индустриален сектор от близо 20% от третото тримесичие на 1998 година /6,7 % за деветте месеца / броят на заетите в държавните индустриални фирми е намалял само с 4%.

По този начин и през миналата година предприятията продължиха да изяждат капитала си за сметка на " запазването на социалния мир ".

Вместо създаване на условия за развитие на малкия и средния бизнес, за възстановяване на селснкото стопанство и туризма, които биха могли да поемат не малка част от освободените работници, сега се тръгва към другата крайност - евентуалните бъдещи съкращения ще компенсират с реализирането на един дълъг списък от инфраструктурни проекти. Да оставим факта, че много от тези проекти засега са само хипотеза, която може и да не бъде реализирана на практика - като някои от транспортните и петролните трасета, а друга част изобщо не са осигурени финансово. По-опасното обаче е, че откриването на работни места в последно време служи като главно оправдание за лансирането на неефективни от икономическа гледна точка проекти и дори на такива, които са крещящ дисонене с националния интерес на България и икономическия интерес на български компании. Последния такъв пример е сделката с Турция за износ на ток срещу строителство на каскада " Горна Арда" и магистралната отсечка Оризово - Капитан -Андреево. Твърдението, че изграждането на тези обекти ще открие 3 хиляди работни места в Кърджалийско, е основният аргумент, зад който бяха прикрити личните, корпоративните и политическите интереси , които доведоха до сделката.

На практика така наречената реформа и през посляедните години се изчерпва с разработването на програми и хаотични действия за ликвидацията на едни, свиване на други или спасяване на трети предприятия и отрасли. Основният принцип е по възможност най-малко да се навреди на политическите интереси, а може би и на икономическите апетити на силните на деня.

Нарастващата задлъжнялост е една от основните причини за бавната приватизация. Дружествата напрекъснато се обезценяват, което кара потенциалнита купувачи да поставят неизпълними условия.

Управляващите сега се изправени преу крайно непотулярната и социално опасна алтернатива да затворят голям брой предприятоя накуп или да направят отстъпки и за пореден път да поемат задълженията на предприятията.

През 1998 година беше изпуснат шансът за постепенно затваряне на губещите предприятия, а приватизацията на останалите се забави. Обявяването на процедури за ликвидация на “Горубсо - Златоград” и “Видахим” в последните месеци на годината на донесе овации за правителството, но поне беше крачка в правилната посок. Проблемът се утежнява и от факта, че частният сектор не се разви достатъчно, за да поеме безработните. Инвестиционната програма засега също остава в бъдеще време и прилича по-скоро на пропаганден ход, отколкото на реална възможност за увеличаване на работните места и стабилизиране на икономиката.

Другагата вьъзможност е с цената на известни разходи от бюджета да бъдат уредени дълговете на предприятията при реализиране на приватизационната сделка. На практика обаче това е много трудно при съществуващото законодателство. Едва ли някой от изпълнителната власт си представя какво ще стане, ако за всяко конкретно предприятие се иска вотът на парламента. Дори и за сделки с незначителен касов приход .

Най-общо задълженията на предприятията могат да се разделят на дългове към бюджета, към честни предитори и банки и към държавни предприятия. Най-лесно е уреждането на задълженията към честните кредитори.През процедурата по несъстоятелност те могат да бъдат редуцирани, разсрочени, отсрочени и така нататък в срок, който практически не е ограничен във времето . Кредиторите могат и да отпишат от балансите си несъбираемите вземания, върху които начисляват данък печалба, и ако са по слелки със стоки и услуги --ДДС. Типичен пример за разрешаване на сложен конфликт при преобладаващи частни кредитори е сделката с плевенската рафинерия “Плама”, при която купувачът “Консорциум Плама” договори разсрочване от 30 - 35 години.

Най-сложен е проблемът с държавните вземания - за данци и към ДФРР. Към тях трябва да прибавим и задълженията към банки в несъстоятелност.

С промените в закона за приватизация от тази група отпадат задълженията на предприятията по Закона за уреждане на необслужваните кредити, които могат да бъдат отписани във връзка с пиватизацията. Законът за събиране на държавните вземания, който позволява само еднократно разсрочване в рамките на три години по решение на министъра на финансите. Това правило важи дори и пи обявяване на предприятието в поцедура по несъстоятелност. Или да направят отстъпки с цел да си приберат парите след известно време, но държавата - не. За разлика от другите кредитори държавата не може да приема нищо друго освен пари.Нея на можеш да я прилъжеш с акции, активи, други вземания.

“Индустриалните гиганти повличат икономиката към фалит” това сега е очевидно и равносметката е направена,но уви твърде късно защото е много трудно да се възстанови “заболялата” ни икономика. Сега всичко това може да бъде потвърдено чрез множество данни и графики, които следва да приложа. Всичко се е отразило върху заетостта, БВП, приходите иразходите на съответния потребител, приходите от продажбите, държавния и частния сектор. А това съответно рефлектира върху психическото и физическото състояние на народа.

Освен статистическите и изчислителни таблици, като приложение можем да се върнем и назад в историят, която може да потвърди всичко това и да покаже множеството грешни стъпки които са направени, за да се стигне до това състояние.

Могат да се направят много изводи, които да бъдат от полза за бъдещето на страната ни и да спомогнат за излизането и от кризата. Ясно е, че индустриалните гиганти не са от полза за страната ни и че ще трябва да се даде по голям шанс на частния и семейния бизнес. Но за това е необходимо държавата да предприеме съответните мерки за стимулиране и субсидиране на съответния бизнес.

Необходимо е запазването на младия потенциал на страната, за бъдещето успешно развитие и просперитет.

Броят на заетите лица само за 11-те месеца на годината намаляват с около 6%. Броят им за следващят 10 месечен период се очаква да нарастне значително, което съответно ще се отрази върху населението. Необходимо е незабавно предприемане на мерки за ограничаването на броя на безработните за бъдеще. Единственото увеличение е през месец февруари, като до месец ноември броят на за на заетите спада значително - до 1218 от 1296 хиляди броя.

Брутните приходи от продажби в обществения сектор също намаляват,но с по-малък процент, което е главно за сметка на износа - той компенсира спада на вътрешният пазар. Въпреки компенсацията всичко отново се отразява неблагоприятно върху икономиката на страната. Това е така, защото неможе да се разчита изцяло на износа на страната. Необходима е стимулираща политика в съответната област.

Средната работна заплата се увеличава спрямо месец януари 1998 година с около 15%, при натрупана инфлация около 2%,което не е икономически обосновано и намалява печалбата на фирмите при ниска производителност на труда. За това фирмите трябва да поддържат висока производителност за да имат съответно печалба и да се поддържат нарастналите работни заплати и ниска инфлация.

Безработицата се увеличава два пъти спямо 1991 година. Това потвърди данните от табл. №1 за намаляване броя на заетите. Това е негативен показател,коит се отразява както върху развотието на икономиката, така ивърху психическото и физическо състояние на хората. Необходими са спешни мерки за противодействие. Безработицата принуждава голяма част от младият потенциал да направят стъпка към реализация в чужбина, където техните умения и знания ще бъдат реално оценени и добре заплатени.

Делът на индустриалният сектор в БВП на България рязко намалява - с около 2,5 пъти, най-вече за сметка на държавния сектор - това е дефакто деиндустриализация на страната. Заетостта също намалява, но с по малък темп, което показва, че се поддържа изкуствена заетост в държавните предприятия. Делът на селското стопанстово в БВП се увеличава, но това е връщане към нископродуктивно, раздробено и неконкурентноспособно земеделие - това е също скрита безработица. Делът на услугите в БВП се увеличава, но то е защото се намалява делът на другите два сектора на икономиката, а не защото услугите толкова са се развили. Това води до неефективно използване на създадената квалифицирана работна сила и до още по голяма безработица в страната.

ИНДУСТРИАЛНИТЕ ГИГАНТИ ПОВЛИЧАТ ИКОНОМИКАТА ВЪВ ФАЛИТ

_________________________________________________________________________________________________

__________________________________________________________________________________________________

© КРАСИМИРА МАРИНОВА МАРИНОВА Фак № 5687 1