В египетския език има само една дума за "пиша" и "рисувам", което свидетелства за тясната връзка между писмото и изображението. В един текст от Старото царство йероглифите са наречени най-общо "богове". В тях неразбираемото било онагледено. Няколко от старите фигурни знаци са запазили своето първоначално символично значение, като идеограмите за небе (в образа на покрив), бог (дръжка на знаме или брадва?), слънце, хоризонт (планина със слънце), живот, душа(фигура на птица), красота(в образа на лютня), мощ (лъвска глава от камък при играта на дъска), сила, щастие, злато (огърлица), владетел, празник, подарък.
Истински символи са йероглифите за боговете: сокол за Хор, трон за Исида, око при трона за Осирис, пустинно животно със стрела вместо опашка за Сетх, щит с две кръстосани стрели за Неит, комбинацията между къща и господарка за Нефтида, разположен върху наос чакал за Анубис. В известна степен носители на символично съдържание са и образованията по аналогия: когато например червения цвят (и кръвта) се изобразява чрез едно фламинго, а зеленият(и "растеж" става зелен!)чрез стрък папирос.
Египетската писменост се състой от три вида знаци:
І.Знаци за думи (идеограми) предават определена дума (понятие) независимо от нейното звуково съдържание. Един четириъгълник с отвор означава къща, издуто платно = вятър, два крака = ходене. Характерната за Горен Египет лилия = Юг. Събраните знаци за бог и слуга означават жрец, гъска (като фонетичен знак = син) и слънце = цар (като син на слънцето). Знакът на живота (= живот) и знакът за господар, когато са изписани заедно, в превод означават саркофаг и са символичен израз на надеждата за преодоляване на смъртта.
ІІ.Фонетичните знаци изразяват един консонант или поредица от два или три консонанта. Съпътстващите ги гласни не се отбелязват. Така с изображението на "гъска" СИ се изписва и "син" СИ, тъй като тази дума има същия звуков състав. Една лястовица УР служи за "голям" УР, един бръмбър ХРП за "става" ХРП. Идеограмата за лешояд служи за фонетичен знак за "майка", кошница за "господар", бут ХМ за "слуга", ветрило МС за раждане МСИ. Едноконсонанти думи могат да се използват и за изписване на отделни букви: седалището (пе) за П, един хляб (та) за Т, уста (ро) за Р, вода (ну) за Н, езеро (ши) за Ш, ръка (дот) за Д.
ІІІ.Тълкувателни знаци (определителни) са без звуково значение. те трябва в края на думата да посочат категорията на нейното значение. Така към имената на градовете се прибавя идеограмата за град. С птица (във фигурния знак за гъската) се определя и скакалецът, тъй като и той лети. Като знак за абстрактност (напр. свойства) се прибавя свитък папирус. Бозайниците получават козина с опашка за определител. Три еднакво дълги черти са знак за множествено число.
