КОНСУЛТИРАНЕ НА ДЕЦА С ДИСЛЕКСИЯ
РЕФЕРАТ
Интерес към специфичните нарушения на способността за учене се забелязва още в началото на ХІХ в., но системното им изучаване започва в началото на ХХ в. Тези нарушения се изразяват с два термина - специфични нарушения на способността за учене и дислексия, отразяващи съответно социалния и клининичния модел. Дислексията е развитийно нарушение, което се проявява чрез нарушена способност за слушане, говорене, смятане, писане - в резултат на дефицит в перцептивната преработка на информацията и невъзможността за прехвърлянето и от една сензорна модалност към друга.
В исторически аспект се очертават различни фактори определящи интереса на учените в тази област - така например в началото на ХІХв. се насочват към анормалното, нестандартното,атипичното, докато в началото на ХХ в. се наблюдава засилен интерес към методите на учене и обучение, включително и на деца с умствени увреждания. В резултат на силния родителски, законодателен и образователен интерес през 60-те години на ХХ в. се създават алтернативни програми за обучение на деца със специфични нарушения на способността за учене.
Българските специалисти започват да се занимават с изследване на дислексията сравнително късно - началото на 80-те години, което навярно е обусловено от тогавашните специфични политически условия в страната отразяващи се неминуемо и върху учебните програми. По настоящем все още не са узаконени алтернативни програми на обучение за децата със специфични нарушения на способността за учене. Това е силно належащ проблем имайки предвид големия процент на деца с такива нарушения в страната.
През 1963 г. Кърк използва за първи път термина специфични нарушения на способността за учене (specific learning disabilities). С този термин той описва тези деца, “ които имат разстройства в речта, четенето, комуникативните умения, необходими за социално взаимодействие”. Терминът е приет много добре от родителите, тъй като играе ролята на “чадър” спрямо опасността от етикетиране, звучи обнадеждаващо и очертава добра прогноза. Нарушенията в ученето придобиват “стратегически характер за училището, учителите, родителите, администрацията и обществеността”. Този термин се отнася до способности в седем специфични области на функционирането:
Импресивна реч
Експресивна реч
Основни четивни умения
Разбиране на прочетеното
Основни умения за писане
Основни математически умения
Математическо мислене
Нарушение може да се наблюдава във всяка една от изброените области - заедно или поотделно. При децата с такива нарушения основното е, че нарушенията не се дължат на мозъчно увреждане, а са в резултат на неврологично хипофункциониране. Дефицитът на перцептивната преработка на информацията се получава при нарушение на висшите корови функции: гнозис, праксик и реч. Тези корови функции са социални по произход, опосредствани по строеж и волеви по начин на функциониране. Най-явна е симптоматиката при четене, писане, смятане. Децата дислексици имат добър потенциал, високо ниво на интелигентност, но е необходимо да възприемат информацията по подходящ начин.
Дислексията включва не само проблеми с овладяване на училищни умения, но и широк кръг проблеми от емоционално, поведенческо и социално ниво. Децата с дислексия, често са с висока тревожност, при тях често се наблюдават депресивни състояния,соматизиране, агресивни прояви, бягства от училище, девиантно поведение, асоциално поведение. Поради тези причини консултирането на деца с дислексия е задължително.
Освен училищни умения, училището е мястото където децата овладяват и социални умения. Несправянето с учебния материриал и сравнението с другите формира у децата с дислексия чувство за малоценност, вина. Децата излизат от сигурната семейна среда и попадат на място, където се оказва, че не могат да се справят с поставените изисквания, докато техните връстници го правят успешно и различието силно проличава.. В началното училище в лицето на учителя детето търси възрастен, с когото да се идентифицира, то приема училищната оценка за лична оценка и когато не успее да покрие изискванията, поставени от същия този възрастен, детето се чувства виновно, не достатъчно добро, потиснато, изолирано. От друга страна връсниците често се подиграват на различните деца, изолират ги, явно им показват , че не са равни с тях. В резултат децата дислексици развиват непоносимост към училището и ученето въобще, затварят се, имат ниска самооценка ,наблюдават се депресивнитсъстояния или стават раздразнителни и невротични. С възрастта тези проблеми не отшумяват, както се надяват родителите, а се задълбочават като пикът си бележат към 14 годишна възраст. Според Хамблин средата може де е “ортогенична, т.е. да помага на детето да придобие про-нормални образци и патогенична, която кара детето да загуби про-нормалните образци, насърчава отдръпвнето и развитието на странни образци”. В следствие се появяват емоционални разстройства и поведенчески девиации, изразявано по разнообразни начини - от съзнателен отказ от учене, открита враждебност, негативно отношение към училището, склонност към зависимости, неподчинение, затваряне в свой вътрешен свят и др.(Harris, Sipay, 1985 г.)
L. Schenk-Dansinger (1986 - 1993 г.) описват четири вида реакции на децата със специфични нарушения на способността за учене - на предотвратяване, на заместване, на агресия, на изолация и фобии.
От гледна точка на сиблинговите позиции децата с дислексия изпитват известен емоционален дискомфорт при наличие на брат/сестра нормолексик. Възможно е да се стигне до агресивни прояви срещу сиблинга, особено ако е от същия пол. В тези случаи от изключителна важност е ролята на родителите. Най-често правената грешка от тяхна страна е различното отношение към децата въз основа на училищните успехи - отчитане превъзходството на нормолексика, похвалите и поощрениятакъм него и съответно негативното отношение, наказания и обиди към детето с дислексия, постоянното даване за пример на сиблинга.
Друг често съпътстващ дислексията синдром е агресията. Има много определения за агресията, като се приема, че агресията е всяка форма на поведение, насочена към оскърбление или нанасяне на вреда на друго живо същество, което не желае подобен тип отношение. Т. е.агресията се разглежда като модел на поведение, а не като емоция, мотив или установка. Агресията може да бъде физическа или вербална, активна или пасивна, пряка или косвена. Долард (1939г.) формулира основните положения на теорията фрустрация-агресия, според която фрустрацията винаги води до агресия и агресията винаги е породена от фрустрация. Отношението фрустрация - агресия според Долард се влияе от три основни фактора:
Степента на очакваното от субекта удовлетворение от достигането на целта.
Силата на препятствието по пътя на постигането на целта.
Количеството на последователните фрустрации.
В детска възраст агресията може да бъде породена от три основни източника : семейството, връсниците и масмедиите. Според Perry, Bussey (1984 г.) по правило агресивните деца израстват в семейства, където дистанцията между родители и деца е огромна, в които няма интерес към развитието на детето и отсъства топлината и ласката, за сметка на физическите наказания. Следователно ако родителите при дете с дислексия се дистанцират от него, концентрират се единствено върху неговите неуспехи в училище, налагат му наказания, то вероятността за агресивни прояви е много голяма. При децата с дислексия наказанията са често срещани , тъй като родители, учители и възпитатели, не разбират проблема на тези деца и ги етикетират като мързеливи, непослушни, разсеяни и т.н.
Цялостното психично функциониране на децата със специфични нарушения на способността за учене е белязано от чувсво за малоценност, безразличие, емоционална неустойчивост. Според изследвания на Coie, Dodge, Coppotelli (1982 г.) социометричния статус на тези ученици може да бъде четири основни вида: популярен, обсъждан, пренебрегван и изолиран. От тук следва, че социометричният статус зависи от личностните особености на детето и неговото поведение. Това ясно показва, че при добра екипна работа на специалист, родители, дете и учители дислексията би се повлияла добре от консултативна работа.
Основните пунктове, върху които трябва да се концентрира консултирането на деца с дислексия са: ниска самооценка, тревожност, агресия, девиантно поведение; задължително е консултиране и на родителите. Проблем е, че родителите решават да заведат детето на консултация едва, когато са се появят вторичните симптоми на дислескията свързни с неговото поведение - депресивни състояния или агресивни прояви. Обикновено до този момент те са смятали, че детето е просто мързеливо, разсеяно, или непослушно.
При работата с родителите трябва да се работи внимателно по първата стъпка от консултирането - да се обясни досъпно същността на дислескията и да се използва описателния термин специфични нарушения на способността за учене. Този термин предпазва детето от етикетиране и дава обещаваща прогноза, а от друга страна обяснява на родителите, че детето не е мързеливо и разсеяно и не прави това нарочно. Трябва да се обясни, че тези нарушения не се дължат на мозъчно увреждане, а са в резултат на неврологично хипофункциониране. Децата с такъв вид нарушения имат добър потенциал, високо ниво на интелигентност, но е необходимо да възприемат информацията по подходящ начин. Подчертава се, че добрата прогноза би била резултат от добра екипна работа
При следващата стъпка от консултирането се обсъждат алтернативи за решаване на проблема. Тук е важно специалистът да съумее да не налага своята т.нар. психологична власт, а да предложи различни алтернативи, от които родителите да изберат сами най-подходящата според тях. След направения избор психологът анализира заедно с родителите плюсовете и минусите на всяко решение. Този етап завършва с взимане на крайно решение от родителя коя алтернатива да използват.
Третата стъпка се състои в подкрепа, помощ и защита при осъществяване на взетото решение като това е по отношение на родителите и детето.
Осъществява се чрез анализиране на конкретни ситуации, преставени от родителите за обсъждане. Това е най-продължителният етап, като краят му се определя от промяната на емоционалното състояние или поведение на детето.
Четвъртата стъпка е консултиране в дългосрочен план - т.е. какво поведение и родителстване да се осъществява, за да не се рецидивират емоционалните разстройства и поведенческите нарушения.
Често пъти се оказва, че истинската причина за емоционалните и поведенческите проблеми на детето е отношението на хората от непосредствената му среда - а именно, родители и учители. Една от основните задачи на специалиста при консултиране на деца с дислексия е да се работи в екип заедно с родителите и учителите, като обаче се има предвид принципа на консултиране за доброволната дейност на консултираните. Децата с дислексия развиват непоносимост към училището и учебния процес въобще. Именно с помощта на родители и учители е необходимо да се промени тази нагласа у детето. Ефективни при работа с деца със специфични нарущения на способността за учене са използването на жетонната система при учене, техники за повишаване и концентриране на вниманието, необходимо е да се прецизират изискванията, да се поставят ясни задачи, резултатът от които да е видим за детето, да се избягват дефицитарните канали.
При консултирането на детето е необходимо да се има предвид възрастта му. Когато детето е в начална училищна възраст играта се използва като основен метод на консултиране. Функцията, както и в обикновения живот, е свързана с това, че детето :
1.влиза в интерперсонални взаимоотношения с други деца или възрастни, което оказва влияние върху психо-социалното му развитие
2.отреагира своите чувства
3.самоизразява се
4.проективно изразява чувства, които не осъзнава
5.справя се с вътрешните конфликти, като проигравайки ги, използва символи, които дори самото то не разбира
6.чрез използването на конкретен предмет като символ на нещо друго се научава да се справя с трудностите, като се ангажира в самоизследване.
Играта е символичен език за самоизразяване на детето, като разкрива какво чувства то, как реагира на онова, което е преживяло, какви са желанията му, както и особеностите на аз-концепцията. Този период от детството добре се повлиява от консултация. При този подход на консултиране фокус на третиране е по-скоро личността на детето отколкото проблема му, като целта е то да стане по-адекватно като личност, справящо се с текущите и евентуални бъдещи проблеми. В този смисъл целите на играта са насочени към следното:
1.да развие по-положителна аз-концепция
2.да стане по-отговорно в действията и постъпките си
3.да стане по-самоуверено
да изработи способност за самоприемане
да придобие способност за самоконтрол
да развие вътрешен източник на оценка
да развие сензитивност към процеса на преодоляване на трудностите
да развие вяра в себе си
Консултантът не трябва да се явява в ролята на авторитет, който да решава какво е добро за детето и какво детето трябва да мисли и чувства. В противен случай детето ще бъде лишено от възможността да открие собствената си сила и потенциал.
При консултиране на деца в предюношеска възраст подходящо средство е използването на изкуството. Според J.Gumaer причините за използването на изкуството са следните:
1.Изкуството има когнитивна функция, доколкото изисква детето да мисли преди да действа, като използва своето знание, синтезирайки различни сетивни елементи в един интегриран продукт като картина или скулптора.
2.Изкуството е способ за осмисляне на действителността от детето, доколкото неговото мислене е по-конкретнои по-образно от това на възрастния.
3.Изкуството съответства на тенденцията за самоизцеление на детската психика, която посредством реорганизация на обкръжаващото пространство се стреми “творчески” да отговори на проблемите.
4.Изкуството има диагностична функция. В изобразителния процес детето проектира своите мисли, чувства и отношения.
5.Изкуството е начин за самопознание на детето. Обясненията на консултанта свързани с продукта на неговата художествена дейност му дава възможност да осъзнае потиснатите аспекти на своя Аз, докато постепено не придобие възможността да ги признава в себе си.
6.Изкуството е средсво за самоизразяване на детето, когато не му достигат вербални средства за това.
7.Изкуството е его-подкрепящо, защото е инициирано и контролирано от Аз-а.
8.Сътвореният артистичен продукт на изкуството води до удовлетворение, а от там и до чувство за собствена стойност.
9.Изкуството служи, за да се създаде работно взаимоотношение със силно резистентните и невербални деца.
10.Изкуството води до катарзис на враждебните чувства на детето по социално приемлив начин. Децата се държат физически и психологически агресивно, просто защото не са научили все още алтернативен начин за освобождаване от напрежението.
Най трудно е консултирането на юноши,тъй като ако до момента не е потърсена помощ, вторичните симптоми на дислескията, като емоционални проблеми, депресивни състояния, формиране на ниска самооценка, девиантно поведение и т.н. силно са се задълбочили. От особена важност е спазването на някои основни правила:
Принцип на ковсеното въздействие -т.е.не трябва да се налагат директно правила и забрани, а да се подскажат решения на юношата, които той взема с усещането, че го е направил по своя воля.
Принцип на толерантност - да се избягва авторитарността под каквато и да е форма. Необходимо е да се създадат отношения като между равни лица, за да се спечели доверието на юношата.
Принцип на компенсация- този принцип има два аспекта:
А) дейността насочена към ликвидиране на неадаптивните форми на поведение трябва да бъде придружавана от дейност, насочена към изграждане на по-адаптивни поведения
Б) освен изграждане на ново по-адаптивно поведение е необходимо всеки успех и достойнство на юношата да се отчита и оценява, като така се постига опора върху наличния позитивен ресурс
Принцип на приятелското общуване - необходимо е диференцирано отношение към всеки младеж, като така той получава усещането, че се ползва с особено доверие.
Добре е при консултирането на деца с нарушения на способността за учене да се посочи, че процентът на личности с такива нарушения е голям (България 18%, Гърция 32%), освен това много от известните личности имат или са имали такира проблеми - като Том Круз, Джордж Буш, Ханс Кристиян Андерсен и др. Това би дало поне малко по-добро самочувствие на децата и най-вече надежда и вяра в собствените способности. За децата с такива проблеми е важно да разберат, че не са по-ниско интелигентни от останалите, това ще им даде вътрешна сила и мотивация.
В България обществото все още не е достатъчно запознато с естеството на дислексията . Поради тази причина децата със специфични нарушения на способността за учене, често са обвинявани в мързеливост, разсеяност , непохватност. В резултат на несправянето с учебния материал тези деца формират ниска самооценка, депресивни състояния, девиантно поведение и др. Това нанася тежки поражения на бъдещата им социална и професионална реализация. Децата с дислексия развиват непоносимост към училището и учебния процес въобще Нуждата от узаконяване на алтернативни обучителни програми в масовите училища е силно належаща, особено имайки предвид големия процент (18%) на децата с дислексия. Тези деца имат голям потенциал, който нямат възможност да развият и използват в академичното си образование. Всеки има право да получи възможност.
Използвана литература:
Ваня Матанова “Дислексия”, София, 2001 г.
Ваня Матанова “Психология на аномалното развитие”, София, 2003г.
Добринка Божинова “Въведение в консултативната психология”, София, 2001 г.
Теодора Стоева “Консултативна психология” София, 2003 г.
Христо Христозов “Детска психиатрия” ,София, 1983 г.
--------
discoverybg.muffty.org
Това произведение е лицензирано под Криейтив Комънс лиценза Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5.
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike2.5 License.
