Културата и играта - съставни части на човешкото битие
Културата и играта - съставни части на човешкото битие
Размишлявайки над досега взетите автори ми се струваше, че най-лесно ще се справя със задачата си като се спра на въпроса свързан с кризата на културата. Всяка сфера на човешкия живот преживява период на възход и падение. Обяснението, които даваха авторите за това изглеждат донякъде неоснователни. Единствено руският учен Сорокин правилно обяснява кризата с изчерпването на основополагащия символ на културата и заместването му с нов. По този начин Сорокин се противопоставя на тезата на Шпенглер, според когото културата е живо същество, което в последния си стадий, наречен от Освалд Шпенглер цивилизация, умира. Това е неправилно становище, което историята обяснява с Микенското койне /общност/ внезапно изчезнало във времето е дало тласък в развитието на други култури. Следи от микенски обичаи са открити цели 6 века по-късно в тракийските земи. Подобен пример е Римската империя. Нейната култура не загива с превземането на Рим от вандалите. Напротив -основополагащият символ на античната римска култура е заменен с нов - вярата в Бог. Империята продължава да съществува под името Византия. Достиженията на Античността не умират, днес множество нейни открития намират приложение в науките.
С разсъжденията по проблема за кризата авторът, който ми направи силно впечатление бе Йохан Хьойзинха. Той е холандски историк, професор, преподавател в множество университети в Европа, както и в САЩ. В знаменитата си книга "Homo ludens" представя оригиналната си идея за произхода на културата от играта. В самото начало на книгата си представя ранния произход на играта, доказвайки, че тя се е появила при животните. На второ място Хьойзинха открива игрови елементи в множество аспекти на човешкото общество като политика, език, изкуство, религия и др. При един внимателен анализ на книгата читателят отрива въпроси, които авторът тенденциозно премълчава. Примерите са представени така, че да заблудят читателя. По проблема за произхода на културата и играта, за Й. Хьойзинха е изключително важен. Този въпрос е аналогичен на кое се е появило първо яйцето или кокошката. Авторът доказва, че играта е по-стара от културата, защото се среща при животните. Но всички игри при животните са неосъзнати при тях няма "качествено развити" такива. Всички игри на животните от семейство котки не са получили никакво развитие. Те са неосъзнати и са свързани на основата инстинкта с изразходване на излишната им енергия и подготовката, свързана с оцеляването в живота /стр. 25/. Следователно е важно дали играта и културата са осъзнати или не. В своето еволюционно развитие човекът трудейки се е осъзнал нуждата от храна, подслон, удобства, изкуства и развлечения. Човекът развива тези нужди, разрешава ги благодарение на своето съзнание и въображение. Тези 2 черти на човешкият разум, развити от него през епохите до днес, създават културата и играта като части от неговия бит. Тези две сфери се срещат навсякъде в живота ни. Макар и взаимно свързани и оказващи си влияние една на друга са две различни неща. Нещо повече - ако приемем, че всяко определение за култура е вярно / до 50-те години на този век са изброени около 250/, то играта ще се превърне не самостоятелно обособена част, а в съставна част. Това е най- важното: във всяко определение за култура има нещо вярно и неоспоримо. И както на читателят му се струва, че играта наистина е основополагащият символ на културата, четейки "Homo ludens", то тя може да бъде поведение, отстояване на определен начин на живот и т.н. Следователно културата е едно огромно понятие, включващо огромен брой аспекти на човешкия живот, следователно играта е част от културата. Играта не се среща навсякъде както се опитва да я представи Хьойзинха. Нека да вземем за пример езика. По време на общуване човек използва метафори, т.нар. "игра на думи". С това той не се "забавлява"*, точно обратното - отделният индивид иска да демонстрира интелекта си пред останалите хора около него. Този момент не бих нарекъл игра, конкуренция между тях. Това Хьойзинха със загубата на безкористния характер на играта /стр. 32/, което би довело до постоянна криза на играта /съгласно теорията на Хьойзинха/ и загубата на позициите й в обществото. Интерпретирайки неговите мисли днес културата продължава да битува в една нестихваща криза, защото играта се намира в криза, губейки безкористността си. Читателят би си задал въпроса как оцелява културата след като битува в една постоянна криза. Така е в областта на философията, изкуството, религията и т.н. Опирайки се на "Културното значение на изкуството" на С. Лангер, трябва да споменем, че то независимо от кризата на играта е в постоянен разцвет, защото въображението на човека е неизчерпаемо. И така играта няма основополагащ момент в културата. Днес играта няма принос в развитието й, защото е в постоянна криза. Играта губи популярността си не само като средство за надделяване на хората едни над други. Според Хьойзинха играта е "свободно действие" /стр. 37/. Свобода в играта не съществува, защото тя се ограничава от обстоятелства като време, правила, място и т.н.
Хьойзинха признава, че ако тези обстоятелства бъдат нарушени играта изчезва /стр. 31/, следователно играта и свободата са две несъвместими понятия. Холандският историк признава, че там където границите на играта бъдат нарушени играта изчезва. Доброволното включване на индивидът в играта е "свободният й момент". Включването в играта не е свободно действие, а инстинктивно присъединяване към мнозинството. Например при децата играта е силно популярна, тя е една неувяхваща мода, и дори да няма желание да играе детето се включва, защото просто няма какво да прави/ индивидуалността при децата не е така добре развита както при възрастните/ или просто не може да се отделя от колектива. Най-общо казано децата са "принудени" от обективните обстоятелства да играят. Най-важният довод представя И. Паси в увода на книгата, който не мога да не спомена. Трудът е водещата сила, която е изправила човека на крака. Той е станал homo sapiens recens трудейки се, а не играейки. Все пак играта е популярна сред хората благодарение на забавността и алогичността си. Тя дава възможност да се откъснеш от ежедневието, да задоволиш психо-физиологичните си нужди. Например по време на един концерт или футболен мач човек изразходва всичките си отрицателни емоции, натрупани в неговото подсъзнание. Тук той е основен участник и също както в една древногръцка драма изпитва всякакви чувства, накрая преживява катарзис /пречиства се/. В равносметка играта в някои свои аспекти изживява криза, но като цяло е една необходима реалност, която съществува в човешкия живот. Макар и често срещащо се понятието игра не може да замести понятието култура. Тя може да бъде разгледана като отделна сфера, аспект от бита на човека. Тя постоянно се преплита с културата и взаимно си влияе с нея . Липсата на ясно различими граници ми дава основание да я считам като част културата. Йохан Хьойзинха продължава и доразвива игровата идея на Кант и Шилер. Заслужава акламации за оригиналното си виждане, книгата на холандския историк внася допълнителен колорит в областта на културологията. Това е оценено не само от специалистите - културолози, но и от обикновеният читател. Особеният му стил, начинът по който без уговорки и предисловия, дълбоко го отличава от другите автори, които обикновенно използват множество "празни приказки" около основните си тези. Откровеността, на която залага Хьойзинха, множеството примери, които представят едностранно проблематиката могат да заблудят читателя. Но това няма да му навреди, нещо повече - ще увеличи знанията му.
--------
discoverybg.muffty.org
Това произведение е лицензирано под Криейтив Комънс лиценза Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5.
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike2.5 License.
