Реферати
Доклади
Курсови работи
Дипломни работи
Есета
Лекции
... и много други документи

 

 

 
       
Back to Referatite.com     Изтегли



Леонардо да Винчи



Леонардо да Винчи

(1452-1519)

" Водата, която докосваш с ръка,

е първата, която идва и последната,

която си отива.

Така е и с настоящето..."

Леонардо да Винчи

Леонардо да Винчи е като водата, която идва и си отива - неуловим. И все пак той е една реалност. Родил се е, живял, творил емрял като всички смъртни люде на тази земя. Да обозрем духовния му образ е непосилно - все пак той е един от тримата най-велики, ако не и най-великият от творците на Италиянския ренесанс. Нетовото земно битие не е забулено в неизвестността като това на Омир, нито е съставено с легенди като това Христос. Освен творбите, които е създал, множество архиви, библиотеки и музии пазят документи за живота му, листове, изпълнени с неговия обратен, разгадаем само с огледало почерк, както и достоверни свидетелства на тези, които са го познавали и виждали.

Леонардо да Винчи! За огромното мнозинство от цивилизования свят това име веднага се свързва с един загадъчен женски образ - Джокондатал Млада неаполитанка, съпруга на знатния флорентинец Франческо дел Джокондо. За нейния живот и съдба нищо повече не се знае. "Усмивката на Мона Лиза е съвършено спонтанна - казва един изкуствовед - тя премахва остротата на овала и превръща лицето в отражение на онази променлива, неопределена вибрация, с която е изпълнен всеки млад духовен живот. Тези, които откровено твърдят, че е неизвестно какво означава тази усмивка, са съвършено прави - този портрет е първият опит да се изобрази ествено духовен елемент, необусловен от някаква етическа преднамереност. Леонардо е достигнал до такова оживяване на човешкото лице, в сравнение с което всички предишни портретни изображения изглеждат сковани като мумии...". Този образ не е нищо друго, освен душата на Леонардо.

Леонардо е осемнадесетгодишен, когато постъпва в шумната, населена с множество ученици, чираци и калфи художествена работилница на майстор Андреа Верокио, любимия художник, скулптор, гравьор на властвуващите над Флоренция Медичи. Леонардо е хубав младеж, с умно, интелигентно лице и изискани обноски, малко необясними за един извънбрачен син на провинциален нотариус, отскоро преселил се в града. Опитното око на Верокио веднага е схванало необикновеното дарование на младаже. Скоро той го поставя над другите си ученици. Нещо повече - само на него позволява да нарисува един от ангелите в композицията си Кръщение Христово.

По това време извън стените на Флоренция има една вила - вила Гареджи. В нея се събират на своите философски беседи неоплатониците, щедро покровителствувани от Лоренцо Великолепни. На тези беседи присъствува и Леонардо да Винчи. Леонардо слуша разговорите и разгорещините спорове на неоплатониците. От всички древни автори най-предпочитан бил Платон, особено неговите диалози, посветени на красотата, художественото творчество и душата.

През целия си живот гениалният си задава въпроси, като "Защо лети птицата?", и им отговаря толкова дълбоко и точно, както никой преди него - и когато измисля апарат за летене и парашут, и когато изготвя планове за подводница и стенобойни машини, и за оптически съоражения и др. Дори когато рисува, той със страстно, дори жестоко любопитство изучава човешкия организъм. Повечето от неговите изумителни изобретения ще останат неосъществени, скрити в ревниво пазените от чужди погледи негови кодекси и тетрадки. Но творбите на четката му са били и са пред очите на всички. И те са, които го правят близък на всеки, надарен с чувствителност към бъгрите и линиите, към музиката на живопистта...

Във Флоренция Леонардо да Винчи е преди всичко живописец. Рисува мадони и композиции, днес истински съкровища на музеите, които ги притежават: Мадона Бенуа, Мадона Лита, две торби на тема Благовещение, Свети Йероним и др. През 1482 година да Винчи напуска Флоренция, който го е закърмил с артистичния и скептичен дух, който го енаранил със своето неразбиране. Озовава се в Милано, градът който става негово убежище за повече от осемнадесет години - най-творческите, разбира се, не само за живописта, но и за множество други направления. В двора на Лодовико Моро Леонардо е съвършен царедворец. И прави това напълно съзнателно. Иска да се хареса на миланския суверен и му се харесва. Рисува портрета на неговата любима Чечилия Галерани, който влиза в историята на живописта като Дамата с хермелина. Рисува и Мадоната с карамфила, а по-късно и съпругата на Лодовико Моро - Беатриче Д' Есте.

Леонардо обиква пейзажа на Ломбардия: нежна, меланхолична равнина, мъгли, които се кълбят над обилни зелени води... Тук рисува и своята Мадона в скалите за църквата "Сан Франческо Гранде", където Богородица е в причудлива среда, в полумрак, сред фантастични базалтови скали, а между тях просветващи далечини.

През годините, прекарани в Милано, Леонардо създава в същност само две мащабни произведения - за съжаление едното изобщо не стига до нас, а другото е така повредено, че съвременният зрител не може да има представа за някогашния му блясък. Това са голямата конна статуя на Франческо Сфорца и стенописът "Тайната вечеря", в трепезарията на манастира "Санта Мария деле Грацие".

Тайната вечеря... Тя е почти напълно повредена. Бедата за нейната ранна разруха - само около двадесет години е траяла истинската й свежест - се дължи на това, че Леонардо я работи не ал фреско, а с темпера, смесена с маслени бои, вероятно за да може, според привичката си, да нанася непрестанно изменения. За Тайната вечеря на Леонардо да Винчи и писано много. Най-близко до истината ни се струва мисълта, че той, освен до показва своите съвършени познания за различните човешки характери, дава израз й на своето ненапускащо го никога чувство за самота. Като никой друг преди него - а темата Тайната вечеря е разработвана от мнозина и мнозина художници, между тях Джото, Андрея дел Кастаньо, Гирландайо - Леонардо поставя Христос така самотен в цевнтъра на композицията. Защо да Винчи не доближава нито един от учениците до Христос? Не скланя дори глава на любимия йоан върху гърдите му? Може би защото невярва, че той самият може да бъде обичан, нито разбиран от когото и да било..."Ако ти си сам, ще принадлежиш само на себе си..." Случайно ли тази се среща в записките му от това време?

"...На 6 юни, петък, в тринадесет часа, започнах да рисувам с бои в Палацо Векио. Тъкмо започнах, времето се развали и камбаните забиха за един осъден. Картонът се скъса, съдовете с боите се счупиха, изля се проливен дъжд и беше тъмно като нощ." Тези думи се отнасят за другия стенописен шедьовър на Леонардо - Битката при Ангиари, който е унищожен напълно.

Предзнаменование ли е това? Суеверие? Най-малко този ясномислещ човек се поддава на подобни внушения. Тези думи Леонардо записва почти безстрастно - четем ги в един от двата (открити през наше време в Испания) негови кодекси. И все пак колко скръб лъха от тях! В голямата зала на съвета във флорентинския Палацо Векио Леонардо трябва да остави на своите съграждани ненадминато свидетелство за своята мощ на живописец. Още повече, че на отсрещната стена друг титан на четката, по-младият от него Микеланджело Буонароти - е щял да нарисува също такава сложна, многофигурна грандиозна прослава на героичното минало на Флоренция - Битката при Кашина. Колко благородна амбиция, колко труд, колко майсторство! И всичко - напразно.

Да се определи победителят в това своебразно състезание, разбира се, е невъзможно. Остава дълбоката радост от съприкосновението с великото, необикновеното, гениалното...

По-късно крал Франсоа І, предлага на велекия художник убежище в имението Амбоаз във Франция и му отпуска щедра щедра рента. в Амбоаз той продължава да рисува и оставя на човечеството няколко безсмъртни творения - Йоан Кръстител, Св. Ана с Мадоната и младанеца, Юношата с кръстта и някои други.

"Смислено изживеният живот е дълъг..." - записва Леонардо в бележника си. Или: "Както смислено прекараният ден дава добър сън, така и смислено прекараният живот дава щаслива смърт..." Или думите, които може би никога не би казал по-рано: "Кой ум може да проникне в природата? Кой език може да обясни това чудо? Разбира се, никой. това насочва човешкото размишление към божествено съзерцание..."

Примирен със света и със себе си, Леонардо да Винчи умира на 23 април 1519 година - едва шейсет и пет годишен. в стаята при него са три от творбите му - и трите съвършени: един йоан Кръстител, Св. Ана с Мадоната и Младанеца, и тя - безсмъртната Джоконда, загъдачния образ на неговата душа...

5


 




уебсайт на изплащане     Referatite.info    
 

Copyright © 2014 Уеб дизайн от ВИБ Сълушънс ООД. Всички права запазени.
 

Връзки: бизнес каталог · Здравен Център · за реклама