Мечтите отличават човка от останалите живи същества
Мечтите отличават човка от останалите живи същества. Мечтата е онзи необятен свят, в които човека се чувства силен,различен, незвисим и щастлив. Понесъл се на крилете на въображаемото, мчтания дух търси, открива, стреми се към идеал, красота, към хармония. Хората мечтаят за различни неща.
Пастирчето от разказа “Ангелинка”е щастливо в своя мечтан свят с зарицата на неговата фантазия - Ангелинка. Тя е мъничка, крахка, нежна и безпомощна, за да се грижи за нея като смел юнак. В различният свя на мечтите често се принасят и останалите герои - леля Станка и децата. Селската жена напуска еднообразието чрез разказите за непознатата и различна леля Дъмша и нейния свят. По този начин героите са щастливи.
Светът на леля Дъмша привлича леля Станка с това, че е различен и загадъчен. Столичанката живее в собствен дом в “Някакъв” град и е в някаква далечна роднина.Тази загадъчност провокира въображението на селската жена и децата. С искрено възхищение Станка, говори за своята роднина, която смята за преуспял човек. Тези разкази са истински приказки за селската жена. Когато се принесе, в мислите и в света на своята близка, Станка става по-красива. Мечтите раждат усмивката, а пък усмивката и пъл доброта. Този светъл идеал супътства непрестанно леля Станка и я прави щастлива. Като че ли най-преобразена е тя, когато получава писмато от леля Дъмша. Нейните фантазии могат да станат реалност и затова тя е като обезумяла от щастие. Чрез неприкритата ирония, чрез метафорични по смисъл изброявания е обяснено нейното състояние. Новината я прави красива и отново ражда усмивка на лицето и. Мечтата на тази жена има корени в реалния свят - желанието да напусне еднообразието на селския живот и някаква жена от столицата, кочто едва ли си спомня толкова често за своята далечна селска роднина. Дори и след срещата с реалната леля Дъмша, за леля Станка тя си остава нещо недостижимо и далечно. Даже облеклото и, предизвикващо усмивка, е от друг свят и старата жена стои пред леля Дъмша като пред чудотворна икона.
Нравственото положение на пастирчето в семейството, както и по-чувствителната му душа, стават причина то да изживее най-красивата си мечта в живота. Малко знаем за живота и за задълженията му. Истински живее то горе в планината, както слуша вълшебните приказки на пастирите. В планината е тихо и тайнствено. Затворено в стесненото пространство на колибката детето остава само с мечтите си. В тези нощи и най-обуикновенните звуци за него са рамантични. . Докосването до красотата го учи на добро, дава му вяра в победата на чудесата. Момчето притежава поетическа душа и е съвсем естествено в този красив свят да се роди красивата му л/бов към Ангелинка. То има своя представа за момичето, различна от представите на другите деза. Тя е мъничка, хвърчаща, прилична на някакво бяло врабче, с лице сияещо и усмихнато. Невинна и чиста е тази любов, коятъо юначето усеща за първи път. И тази любов го преобразява - няма и следа опт стеснителното момче. В мечтите си то е смел юнак, които спасява своята царица. Представя си отново сюжети от приказки препятствия, които то преодолява. Юначната мечта е Ангелинка да се нуждае от него, за да може да докаже своята любов. И в този мечтан свят, изпълнен с красота, обич и жертвеготовност, властва белия звят - цветът на доброто, невинността и красотата. Нощи напред момчето живее с мечтата за своята любов.
Безумно щастливо е момчето, когато се докосва до своята мечта. Силно притеснен е, но благодари на съдбата, че изживява незабравим миг в живота си. “Истина ли беше това или сън” - така завършва своя разказ и оставя отворен финала. За силата на любовта, за мечтата, която подарява човешки фантазии. Този които умее да мечтае, живее на друга планета, над която светят вечно едрите летни звезди и цъфти иглика.
