Медиите, властта и обществото в България
Медиите у нас все повече разбират силата си в това да внушават нагласи, да изграждат представи, да дават възможности за редовна, за директна комуникация с аудиторията. В български условия съприкосновението журналистически - политически елит се изявява в гротескно взаимно светско ухажване. Все още не може да се установи здравословна дистанция, която е особено много необходима за авторитета на журналистиката.
Независимо от това, че медиите обслужват политически фигури, те успяват да превърнат влиянието си в собствен властови ресурс. Това особено важи за пресата. Има много вестникарски прояви, в които личи стремежът да се разширяват границите на влиянието извън доверието на основата на информационната функция. Забелязват се две основни форми на такива прояви - набелязване на цели за овладяване на властови позиции в администрацията и използване на политически нагласи в обществото за оказване на натиск при разрешаване на икономически проблеми, които няма как да се решат по друг начин. И двете форми са най-ярко използвани от пресгрупа "168 часа". В определени моменти "24 часа" оголва своите позиции до границата, която го превърна в откровен инструмент за завоюване на обществени позиции. Пример в подкрепа на казаното е издигането, подкрепата и информационното обезпечаване на предизборната кампания на кандидата на БСП за кмет на София през 1995 година. Това само по себе си говори за искане за превръщане властта на комуникацията в административна власт, като се аргументира с предположението, че ще помогне да се разрешават икономическите проблеми на изданието. Този случай показа, че купуват и четат един вестник, защото предлага една комплексна услуга и не е задължително да споделят политическата му линия. Една медия има резултатно въздействие, когато позициите, които заема, съответстват на нагласите и интересите на преобладаваща част от нейната аудитория. Неуспехът с кметската кандидатура доведе до намаляване на тиража, преориентиране на читателите, до снижаване на доверието. Вестникът излезе от ситуацията на неуспех, употребявайки втория ресурс на влияние - използване на политическите нагласи. "24 часа" започна да помества силно критични материали за работата на правителството, в чийто екип работеше по време на самите избори.
В известна степен пресата е възприемана от трите власти /законодаталена, изпълнителна и съдебна/ като реална заплаха. Неправилното разбиране на властта е причината политици и журналисти да се държат като съперници. Държавната администрация затруднява контактите на репортерите със свои служители, отказва интервюта, изявления, ограничава достъпа им до информация. Вестниците отвръщат с неблагосклонност при представянето и коментирането на информацията за дейността на управляващите.
Медиите и властта, медийният елит и политическият елит у нас са като скачени съдове. Когато започнат сътресенията в държавата, те се прехвърлят в медиите. В четвъртата власт настъпва объркване, когато и останалите три власти са объркани.
Както посочва Елиезер Алфандари в книгата си "Медиите и властта", в българските медии се очертава липса на национален модел. За сметка на това се наблюдава редовно позоваване на външни медийни модели. При "вноса" на модели, подчертава Алфандари, се проследява предпочитание към етатистки и пренебрегване на граждански ориентирани модели. Приемаме твърдението на Алфандари, че в България се прилага някакво подобие на политика по италиански образец, така както го е описал Паоло Манчини. По четирите представени белега моделът стои близо до българската ситуация:
Медиите се намират под силен държавен контрол, който е или пряк, както е в случая с държавното радио и телевизия, или косвен, както с различните случаи на субсидиране на пресата.
Значителна степен на партийна обвързаност на медиите.
Значителна степен на интегрираност на журналистическата и политическата среда.
Липса на действаща всеобща система за професионални и етични журналистически норми.
Променената политическа и икономическа ситуация след 1997 година бавно и постепенно променя медийната картина. У нас, както и в останалите източноевропейски страни всяка промяна в политическото статукво води до появата на нови икономически групировки, свързани с властта. Процесът на трансформация засяга и медиите. Следващите едно след друго събития са основание да се очаква ново разпределяне - продажбата на вестник "Новинар", сделката за вестник "Стандарт", скандалите между собствениците на финансовия ежедневник "Пари", лицензирането на частната национална телевизия. Всички големи продажби на медии в България следват една схема - собствениците не получават за тях пари в брой, а купувачът поема натрупаните до момента дългове. Така се осъществи сделката за Пресгрупа "168 часа" на WAZ през 1996 година. Собствениците на "Мобилтел" покриват дълговете на вестник "Стандарт" през 1999 година.
Инвестирането в медии у нас е рисково за малкия рекламен пазар. На медиите се гледа като на средство за изграждане на имидж и оръжие срещу конкуренцията. Но има и такива, които тръгнаха с нагласа за забогатяване, а големият капитал у нас никога не е бил независим от политиката. Медиите се финансираха и заради пропагандните услуги на партиите. И колкото по-близо има избори, толкова по-голяма става нуждата от влияние на големи партии в обществото. Има наблюдатели, според които видимото разместване на пластовете в медиите, особено сред елита, е първа фаза от подготовката за следващите парламентарни избори. Резултатът от изборите зависи от влиянието върху пресата, радиото и телевизията.
Управляващите имат най-добри възможности за контрол върху националните електронни медии - БНТ и БНР. Генералните директори на двете медии се назначават от формално независим медиен регулаторен орган. Тях ги крепи политическата им лоялност към властта. При пресата лостовете за влияние са по-ограничени, но ефективни. Има вестници, които получават финансиране от държавните ведомства и фирми под формата на реклама. Другият инструмент за оказване на влияние върху пресата е държавната печатница - ИПК "Родина", чийто принципал е Министерството на икономиката. Забавянето на приватизацията на държавната печатница създава съмнения, че властта не желае да се раздели с лоста за икономическо влияние върху финансово нестабилните вестници. Финансирането на голяма част от малките медии е неясно, колкото е неясно финансирането на партиите. Подкупни журналисти и главни редактори има, но за обществото опасността от мръсните пари в политиката е голяма, защото и самата отговорност на политиците е много голяма. Митове като този, че медиите са в основата на кризата с корупцията, се тиражира от властта, за да бъде отклонено вниманието от същността на проблема - за корупцията в самата власт. Но под напора на медиите в последно време възможностите за корумпирано поведение се стесниха рязко.
Медиите безспорно в една или друга степен оказват своето въздействие върху общественото мнение според възгледите и целите на техните притежатели, както и според вкусовете и възможностите на професионалните и творческите екипи. Настъпващите обрати и неочакваните събития в общественото битие обаче провокират журналистите да реагират мигновено и да вземат нестандартни решения, с което те преодоляват понякога упражнявания върху тях контрол и дори отстояват собствени позиции. Властта на медиаелита и на институциите, в които всеки един представител на този елит работи, са различни елементи на понятието "четвърта власт". Властта на медиаелита като личност на журналиста, като творец в новата ситуация на информационна свобода за пряко общуване се увеличава, но силата на институцията като масиран контрол нараства. Въпреки че при проспериращите информационни технологии Internet Worldnet нито една институция не е в състояние да упражни тотален контрол върху своите сътрудници. Личната морална и професионална отговорност се оказва единственият критерий, който би възпрял потока от открита или полуприкрита дезинформация, от манипулирани данни и тенденциозни внушения.
Осмислянето на социалната роля на журналиста е също важен елемент от възможностите му за въздействие върху информацията, която предава. Съзнанието за собствената си роля той осъществява най-често като обективен регистратор и безпристрастен транслатор на факти. Но тази роля може да бъде още на субективен интерпретатор, външен наблюдател, съучастник в събитие, автор на събитие или инициатор. При всички тези роли на социален актьор, с различна степен на социална активност в събитието, което интерпретира или за което е призван да информира обществеността, журналистът, представител на елита в качеството си на личност, може да деформира или преведе на собствения си език информационното послание, т. е. да упражни информационната си власт над него. По същия начин, независимо от избраната роля, журналистът като представител на медийната институция властва над информацията със своите специфични възможности.
Престижът на журналистиката зависи от образа за журналистическата професия, от имиджа на нейния елит. Престижът на журналистическия елит зависи също и от образа за журналистиката, който често се разпространява даже от литературата, театъра и медиите. Сеселия фон Щудниц през 1983 година изследва образа на журналиста за период от 200 години в литературата, театъра, киното и радиопиесите. Близо три четвърти от 155 водещи журналисти споделили мнението, че за да си в професията, трябва да си талантлив. Почти 90 процента от елитните журналисти вярвали, че оказват влияние със своята работа, като променят мнения и становища на отделните хора, предизвикват партийни смени, променят групови схващания, свалят правителства и даже допринасят за смяна на обществени структури и системи.
1.Алфандари, Е. Медиите и властта. С., 2000.
2.Николов, Е. Третото действащо лице в комуникацията. - Проблеми на културата, 1995, 70, с. 18-27.
3. Internet
Изготвил: Венцислав Генков 1201
