Биляна Каменова Ценова

студентка в СУ "Климент Охридски"

Философски факултет-редовно

Ф№01837

МОДЕРНИЯ АМЕРИКАНСКИ ЛИБЕРАЛИЗЪМ

РАВЕНСТВО ИЛИ СВОБОДА

С книгите на Дж. Райлс "Теория на справедливостта" излязла през 1972г. и на Роберт Нозик " Анархия, Държава, Утопия" от 1974г. в рамките на аналитичната философия възниква една нова модерна форма на либерализма. Райлс /род.1921? и Нозик /род.1938г. / споделят схващането, че обществото най вече се формира на базата на принципи, които самите не предполагат определено схващане за това, което е добро. В обществото всичко трябва да бъде изведено от понятието за право, което например намира конкретен израз в едно множество от конкретно осигурени права. Отхвърлянето от Райлс и Нозик на схващането за доброто като основна обществена цел не се основава върху един скептизъм по отношение на възможностите да се познае и определи доброто. Тяхното отхвърляне е обосновано по скоро нравствено отколкото теоретико-познавателно. Вярата, че съществува едно определено виждане за доброто на цялото човечество като такова може да направи морално целесъобразна посегателството върху достойнството и правата на отделния индивид. В техните теории правото има предимство пред доброто и справедливостта в обществото не се обосновава с това ,че правовия обществен порядък на една или друга обществена форма на живот реализира доброто. Поради това Райлс и Нозик са също критици на улитаризма, според чиито теории доброто с определя във формата на ползата на правото.

Двамата имат едно особено отношение към Кант- най-големия критик на всички варианти на представата, че моралът и правото имат работа с щастието, качеството на живота или други дадености, които бихме могли да приживеем и оправдаеме.

Общото между Кант и двамата амеиканци се състои в това, че разглеждат философията на политиката в един по абстрактен и напълно извън историчен начин. Доколкото обаче те не са нито социолози ,нито историци, нито журналисти, а именно философи ,определението ,че техния начин на разглеждане не е историчен трудно може от самото начало да им се отправи като възражение.

В много други положения между концепциите на Райлс и Нозик съществуват големи различия за това как трябва да бъде изградено обществото за да гарантира най-добре материалните и социалните блага на гражданите са много различни и в много отношения несъвместими. Райлс смята, че държавата трябва да има една много широка функция по отношение на социално слабите слоеве- политика която от няколко генерации се практикува в скандинавските социални държави. Обратното Нозик е защитник на либералната "минимална" държава, в която държавата има грижата само за сигурността и спазването на законите и реда, а не за разпределението на материалните блага.

И книгите на двамата теоретици на справедливостта са външно много различни. Книгата на Райлс е систематично почти всеобхватно произведение . Той се опитва грижливо и последователно да развие една теория на справедливостта. И следвайки този път той взема под внимание толкова много възможни възражения, изследва толкова много различни следи, предприема толкова много отдалечаващи отклонения ,че систематичността на цялото се губи и понякога изчезва.

Книгата на Нозик е от съвсем друго естество. Тя съдържа много слоеве, както на всекидневието така и на сублимното. Тематически тя се разпростира до критическите забележки към консумацията на месо. Нозик очевидно не се безпокои много за неща като стил, последователност. Той започва с една виталност и безгрижие, което рядко се среща при философите. Той проиграва модели на мислене, които никой до сега не е направил, критикува проникновено и остро различни алтернативи, внася собствени идеи и после се отдръпва от тях.

Централен проблем на обемистото произведение на Райлс е философският проблем за справедливостта. При какви условия може да се каже, че основната структура на обществото е оправдана? Основната структура на обществото образува рамката за разгръщането на неговите граждани. Тя се състои от основните права и свободи в отношенията помежду им, както и от правилата на създадените в общата работа блага. Основната структура има решаващо влияние върху жизнените възможности на отделния човек- каква позиция може да очаква от себе си, колко добре ще проведе живота си- и проблемът дали основната структура е справедлива или не според Райлс е централния въпрос, който политическата философия си поставя.

Традиционният отговор на този въпрос, а именно този на уталитаристите, Райлс отклонява. Според възгледа на уталитаристите обществото е оправдано, когато неговата основна структура така изградена, че осигурява на всички индивиди възможно най-големите нето- облаги /ползи/.Според възгледа Райлс обаче уталитаристите не дооценяват личното битие на отделния човек. Това личи най вече при опита да се обсъди понятието нето-облаги-разпределение. Така съобразно принципите на уталитаристите при определени ситуации е справедливо и в реда на нещата да се жертва отделната личност за благото на общността. Според Райлс уталитаристите разглеждат човека като една чисто пасивна величина, която изпитва удоволствие, а не като една самостоятелна същност, която може да решава за своя собствен живот.

Райлс иска да представи една алтернатива на уталитаризма, при която да приложи една друга философска- морална традиция, а именно кантианската, която той интерпретира и развива по свой съвсем особен начин. В съгласие с Кант Райлс желае да разгледа всеки човек като цел и никога само като средство. Според Райлс неговата сила е в това ,че той за разлика от другите критици на улитаризма, не се задоволява само с посочването на неговите слабости. Той поема грижата да проектира една алтернативна теория и да помисли систематически нейните основни пунктове.

Теорията на Райлс за справедливостта на пръв поглед е проста. Той се заема с въпроса рационалните личности какъв ти общество биха създали, ако им бъде дадена възможност, да го строят на ново от самото начало. Тези рационално мислещи личности биха решили естествено за едно общество в което техните интереси и потребности биха намерили нарастващо внимание.Един справедлив обществен ред обаче би трябвало да бъде универсален, съответно непартиен, това значи, обществото съзнателно трябва така да бъде направено, че да може да държи сметка за желанията и потребностите на всички негови членове. За да може да се постигне тази цел и да се въздейства коригиращо върху егоистичните склонности Райлс провежда един мисловен експеримент, чиито корени водят далеч назад в традиционната политическа мисъл чак до античността- така наречената договорна теория за обществото.

Да си представим една група от личности, които общо стигат да решението проектират една основна обществена структура и дефинират нейните правила. Това състояние Е определено от Райлс като първоначално състояние. Хипотетичните основатели има много отношения прилики с нас. Те имат потребности, грешки, страхове и възгледи като нас.Те са , с една дума, човеци. Абстрахирайки се от един единствен пункт:те не знаят какви те сами са. Те не познават своите собствени потребности, желания, способности, и своите обществени позиции. Те не знаят ,дали са млади или стари, мъже или жени, талантливи или бездарни. Те не знаят своите представи за света, своите възгледи за това какво в живота е ценно. Те се отделени от своята собствена личност чрез един воал на незнанието. С тази гротесно конструирана загуба на памет Райлс цели да онагледи мисълта за надпартийното решение. Ако ние не познаваме нашите особени желания, нужди, дарби тогава те не биха могли да повлияят на нашето рационално решение за основните обществени принципи и да приеме за принципи нещо което гарантира нашата собствена особена частна позиция. Ако ние когато сме в ситуация да решаваме не познаваме нашите собствени интереси, то тогава ние не бихме се съобразили с тях. Напротив, само като бихме държали за собствените си интереси можем да решаваме за едно общество в което СА съхранени интересите на всички. Това било решение за едно общество в което ние бихме били готови да живеем във всички възможни социални позиции, обществото, което така е организирано че би отдавало на всички еднаква степен внимание.

Едно такова непартийно решение Райлс нарича почтено /Fair/ и той нарича своята теория на справедливостта теория н а почтеността. Естествено той не вярва че е възможно в някакъв исторически момент хората да направят едно такова учредително събрание както гореспоменатото. Идеята за първоначалното състояние служи в рамките на концепцията на Райлс, като пример за това как трябва да изглежда едно справедливо общество. Тя е един мисловен философски експеримент.

Райлс обозначава като справедливи принципите, които трябва да възпитава в първоначалното състояние единството. Какви са тези принципи? Касае се за две фундаментални положения на справедливостта. Първият изисква 'всеки … да има еднакви права върху системата, еднакви основни свободи,

Тук става дума за традиционните западно европейски права и свободни като правото на свободно изразяване на мнение, религиозната свобода, равенство пред законите, и равно избирателно право. При другият основополагащ принцип на различието става дума за това, че"социалните и стопанското неравенство, така да се формира ,че да е разумно да се очаква, че то е от полза на всеки и б/ и е свързано с позициите и длъжностите които са открити пред всеки" . Принципът на деференциалния означава, че единствено приемливо основание на социалното неравенство , например в доходите е, че това неравенство допринася голяма полза. Причината да се допусне изобщо е че при определени обстоятелства най-лошо поставените групи могат да вървят по-лесно към подобрение, отколкото това е възможно в обществото в който строго се спазва и последователно провежда принципа на равенството.

Според Райлс се разбира от само себе си, че в социално отношение между двама души не трябва да има никаква разлика. Това изискване е израз на справедливостта и не се нуждае от никакво обосноваване. За Райлс мисълта за равенство играе решаваща роля и даже може би представлява най-висока ценност. Във всеки случай съвсем не е лесно да се прозре, дали изискването за равенство е извод да който той е стигнал в хода на своята книга или предпоставка, която служи като изходен пункт на неговата аргументация без тя самата да се обосновава.

Двата принципа на справедливостта не са равностойни ; първият е преди втория. Принципа на дефиниция не трябва да се реализира за сметка на свободата. Между другото това е един пункт в който Райл вижда превъзходството на своята теория пред утилитаризма. Неговата теория изключва, че правото на индивида може да бъде жертвано напр. за постигането на по-висок брутен обществен продукт би било от полза за социално слабите в материалната област.

Двата основни принципа на справедливостта трябва с помощта на различни обществени институции реализирани в практиката. При това първият трябва да бъде осъществен посредством правовото закрепване на индивидуалните права и свободи. Принципът на диференциация изисква едно организирано разпределение на обществените блага. Това може да бъде постигнато данъчната система, социалните служби и образованието така да бъдат организирани че те да служат и на репрезентативните индивиди и от най-лошопоставените социални групи. Така уредени обществените институции , социалните институции процедират по начин, дефиниран от справедливостта. Разбирането на Райлс за равенството и социалното благополучие, както и изтъкването на значението на социалните институции отговаря най вече на основните мисли които лежат в основата на скандинавските държави на благополучието. Исторически погледнато това е един случай с който Райлс обаче повече не се занимава. Той се безпокои много от общоизвестните трудности, които носи практическото приложение на идеята за държавата на общото благосъстояние.