Навлиза ли светът в поредната рецесия
Георги КАТАНОВ
Често наричат икономикса и неговите предшественици в развитието на икономическата мисъл “мрачна наука” заради предсказанията на кризи и трудности, с които е изпъстрена неговата история през вековете. Със същия успех той би могъл да бъде наречен “оптимистична наука”, тъй като в теоретическите му построения, свързани с пазарната икономика и разпространението на информация, са заложени предпоставките за рационално разпределение на ресурсите и увеличаването на всеобщото благополучие. Икономистите наистина са силни в построяването на теоретични модели, които изглеждат безупречни на хартия, но при сблъсъка си с реалността се оказват просто абстракции, които не помагат много да бъде осъзнато функционирането на икономиката. Ако не беше така, икономическите прогнози щяха да бъдат много по-точни, както и обясненията на факторите, които влияят на конкретната икономическа ситуация. Съобщението за 2% икономически растеж годишно в САЩ през първото тримесечие на тази година изненада всички, дори местните икономисти и анализатори, независимо от почти неограничените им възможности за наблюдение на икономиката и обработка на получените данни. Въпреки че този ръст на брутния вътрешен продукт (сумата от произведените стоки и услуги) е по-нисък от средния в края на 90-те години на ХХ век, той е два пъти по!>висок от регистрирания през последното тримесечие на миналата година. Интересно как тази информация ще се отрази на дискусията между трите основни икономически сили в света (САЩ, Япония и Европейския съюз) за причините на очакваното забавяне на икономическия растеж в световен мащаб. Последните две приписват проблемите на Съединените щати, включително и част от собствените си, но въпреки иначе големите си амбиции не са способни да поемат ролята на основен икономически двигател, което им напомнят американците.
Странната рецесия
Неочаквано доброто постижение на американската икономика в началото на годината не означава, че трудното е свършило. Икономистите твърдят, че негативните тенденции са се засилили през март и ще се запазят през второто тримесечие, когато растежът може да бъде под 1% годишно. Това се отнася най-вече до потребителското търсене - основен източник на растеж през първото тримесечие. Независимо от постоянно напомняната връзка между цените на акциите и разходите на домакинствата (т.нар. ефект на богатството) търсенето зависи много повече от нивото на безработицата, което се очаква да нарасне през следващите месеци от сегашните 4.3% до 4.5% и дори до 5%. Всекидневните съобщения за уволнения в големи фирми създават песимистични очаквания, които се отразяват в настроенията на потребителите, отчитани от индекса на Мичиганския университет. През април индексът отново падна след известна стабилизация през март, като две трети от анкетираните смятат, че икономиката се намира в рецесия. Показателен за поведението на потребителите е спадът на вноса с 4% през март. Въпреки песимистичните настроения икономистите все по-рядко говорят за рецесия, определяна като спад на БВП в две последователни тримесечия, заменяйки я с рецесия на растежа, която предполага увеличаване на безработицата при запазване на положителния тренд в икономиката, но на по-ниско ниво от нейния потенциал - между три и пет процента. Като положителен фактор през първото тримесечие се отбелязва бързото намаляване на запасите, което означава, че ако се запази сегашното ниво на търсене, фирмите ще трябва да увеличат натоварването на мощностите или инвестициите в основен капитал. От друга страна обаче, основните източници на инвестиции през последните години - новите компютърни и телекомуникационни технологии, едва ли ще запазят растежа си от последните години (15 - 20%), тъй като някои компании имат проблеми с финансирането на инвестициите, след фалита на други на пазара се появиха голямо количество малко използвани сървъри и компютри, а огромната маса, която модернизира системите и мрежите си през втората половина на 90-те години, не вижда смисъл да купува най-новите процесори и софтуер, които почти няма да се отразят на ефективността на работата им.
Дефицит с часовников механизъм
Другият теоретичен проблем на американската икономика е дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, който нарасна от 1.5% през 1995 г. до 4.4% през 2000 г. Според Международния валутен фонд историята показва, че подобно ниво не може да бъде поддържано дълго време и корекцията води до обезценяване на националната валута. Ако това доведе до изтеглянето на инвестициите в ценни книжа, процесът ще се ускори и ще стане по-трудно управляем. След като Федералната резервна система (централната банка на САЩ) намали основния си лихвен процент на 17 април до 4.5%, за първи път от въвеждането на еврото лихвеният процент в евро-зоната се оказа по-висок от американския, но това не доведе до бързото пренасочване на инвеститорите към активи, деноминирани в единната валута. Тяхната реакция се базира на очакването, че дори през тази година средният ръст на европейските икономики като цяло да бъде по-висок от американския, скоро ролите ще се разменят, което признава в прогнозата си за следващата година и Европейската комисия. Според председателя на Федералната резервна система Алън Грийнспан главният резултат от подема в края на 90-те години е двукратното увеличение на темповете на растеж на производителността на труда, независимо от икономическите трудности.
“Да ви имаме проблемите”
Вероятно такава е реакцията на японците, когато научават новините за американската икономика. През последните две години безработицата в Страната на изгряващото слънце е по-висока от американската (4.7% срещу 4.3% по последни данни), все по-съмнително е, че икономиката ще достигне желания растеж от 1.7% през текущата финансова година, а дори инфлацията от 2.9% е обект на завист, след като централната банка не може да се пребори с дефлацията и обяви, че ще поддържа изключително стимулираща парична политика (нулеви лихви, увеличаване на паричната маса), докато годишният индекс на потребителските цени не достигне или не над-хвърли 0%. Ако новият премиер Юниширо Коидзуми наистина възнамерява да реализира намеренията си за либерализация на националната икономика и реформа на банковия сектор, това ще доведе до краткосрочно увеличаване на безработицата и възможни тежки сътресения във финансовия сектор, но ще способства за увеличаването на инвестициите и подобряването на перспективите за растеж в средносрочен план. Стабилизирането на икономическия растеж при нарастването на номиналните доходи и приходи би позволило на правителството да намали данъците, без да се страхува от рязко снижаване на бюджетните приходи, което ще стимулира търсенето и инвестициите. Провеждането на реални реформи ще намали страховете за обслужването на държавния дълг, който МВФ очаква през 2001 г. да достигне 140% от БВП. Успехът на японските реформи е от значение за останалите страни в региона, които са зависими от износа за Япония и биха спечелили от поскъпването на йената в случай на засилен интерес към акциите и облигациите на японските компании.
Задоволството на европейците
МВФ и Европейската комисия са единодушни в мнението си, че икономическият растеж в ЕС ще продължи да се поддържа главно от потребителското търсене, което ще бъде стимулирано от увеличаването на реалните доходи и намаляването на данъците в някои страни. Основните различия са свързани с кредитната политика на Европейската централна банка, единствената от големите централни банки в света, която не е намалила лихвения си процент през последните шест месеца. Според МВФ съществуват необходимите условия за умерено снижаване на лихвения процент, като в случай на рязко поскъпване на еврото или неочаквано силно влияние на негативните икономически тенденции то трябва да бъде значително по-голямо. Главният икономист на МВФ Майкъл Муса, който вече обяви, че напуска фонда, призова ЕЦБ да се превърне от част от проблема в част от решението му, намалявайки лихвите. Въпреки критиката от страна на САЩ и финансовите министри на Франция и Германия ЕЦБ не беше порицана официално на срещата на финансовите министри и централните банкери на Г-7, която се състоя във Вашингтон по време на сесията на МВФ и Световната банка. Президентът на ЕЦБ Вим Дуизенберг заяви, че отказът му да отстъпи по въпроса за лихвите е бил разбран от колегите му, които са подчертали, че различните страни решават проблемите си по различен начин. Упоритостта на Дуизенберг ще му донесе славата на последователен борец с инфлацията, но европейските политици му правят лоша услуга, опитвайки се да го съветват публично, с което поставят под съмнение независимостта на ЕЦБ, и отказвайки се да внесат яснота по въпроса за възможната оставка на Дуизенберг през следващата година. В доклада си Европейската комисия с гордост съобщава, че през 2000 г. работните места в ЕС са се увеличили с 2.8 млн., и прогнозира спад на безработицата през тази и следващата година до 7.3% (7.9% за евро-зоната). Според МВФ намаляването на безработицата в средносрочен план зависи от реформите на трудовото законодателство, които биха позволили на работодателите да бъдат по-гъвкави. Едва ли това е имал предвид френският премиер Лионел Жоспен, който обяви, че ще въведе специална глоба за печелившите фирми, които уволняват работници, и специална процедура за съкращаването на щата, която предвижда продължителни преговори и преквалификация на уволняваните. МВФ смята, че в момента не е необходимо използването на фискалната политика за стимулирането на растежа в ЕС. В навечерието на срещата във Вашингтон германското правителство отрече, че смята да се откаже от кампанията си за намаляване на данъците заради по-големия бюджетен дефицит, предизвикан от допълнителните плащания за фермерите, чиито стада са били засегнати от луда крава.
Прогнози за развитието на големите икономики (в проценти по периоди)
МВФ
Европейска комисия
2001* (10.2000)**
2001 (04.2001)
2002
2001 (10.2000)
2001 (04.2001)
2002
Светът
4.2
3.2
3.9
4.0
3.3
3.9
САЩ
3.2
1.5
2.5
3.3
1.6
3.0
Япония
1.8
0.6
1.5
1.9
1.0
1.3
Европейски съюз
3.3
2.4
2.8
3.1
2.8
2.9
Евро-зона
3.4
2.4
2.8
3.2
2.8
2.9
*Прогнозиран период **Момент, в който е направена прогнозата
