Несебър

Екскурзоводска беседа

Несебър е един от най- старите градове по българското Черноморие. То е дълго 384 км и Несебър се намира някъде по средата, между Варна и Бургас, разположен на полуостров. Само една улица свързва старият град на полуострова с новата част на града.

Първоначално Несебър е бил тракийско поселище. През 6 в.пр.н.е. е бил завладян от гръцки колонизатори, които го нарекли Месемврия. Археологическите находки като многобройните, типично тракийски сиво- черни керамични изделия от този период свидетелстват за значителното влияние на траките върху стопанския и обществен живот на елините.

На входа на стария град първо се вижда градската порта на древния Месемврия. Тя е част от високата крепостна стена, която през 6-5 в. е обграждала малкия град. При направените през 1974 г. разкопки е бил открит оригиналния праг на портата, който лежи само на 80 см. под нивото на улицата.

През 3-4 в. пр.н.е. Месемврия достига разцвета си, главно поради оживените търговски връзки с тракийски племена от вътрешността на страната. Най- търсените стоки били мечове, щитове, шлемове, въобще бойно снаряжение. Градът търгувал още с вино, пшеница; предполага се, че и с роби. За развитието на търговията говори и факта, че тук още през 3 в.пр.н.е. се сечели бронзови и сребърни монети.

През 1 в.пр.н.е. римляните завладяват целия Балкански полуостров, включително и Месемврия, и тя постепенно губи значение като голям икономически и културен център.

Наследникът на Римската империя е Византия. През 4 в. Римската империя се разпада на две части. Столица на източната част Византия става Константинопол. След тези промени Несебър се превръща от отдалечена и забравена провинция във важен стратегически транспортен пункт за охрана и отбрана на източните морски и сухоземни коридори. Тези коридори са най- кратките пътища от Византийската столица до река Дунав. През този период малкият остров бил заобграден отново от крепостен зид. Най- добре запазените части от него се виждат на пристанището и в близост до градската порта. Градът е имал още и подвижна двойна врата.

Месемврия се превърнала тогава в един от най- значимите градове след столицата. Купища богатства и стоки преминавали през него. Поради близостта си с Константинопол градът е бил нещо като изгнанически остров, където заточавали прокудените от аристократичните семейства, които изпадали в немилост пред императора. Богатството си те дарявали за построяването на църкви.

Със основаването на българската държава през 681 г. значението на Несебър още повече нараства. През 812 г. хан Крум го присъединява към нейните предели и тогава го нарича Несебър. Градът е изиграл голяма роля като морска гранична отбранителна крепост между България и Византия.

По време на Второто Българско царство при цар Иван Александър Несебър достига своя втори и най- голям разцвет. В края на 14 в. България пада под османско робство. В годината на падането на Константинопол е бил превзет и Несебър. Сложило се нещо като край на развитието му и той се превърнал в незначително провинциално градче на периферията на Османската империя.

В периода на българското Възраждане през 18-19 в. Несебър имал нов подем, за което свидетелстват големия брой запазени и досега възрожденски къщи.

Днес Несебър наброява около 9000 жители. Главните доходи на населението идват от риболов и земеделие, а след построяването на Слънчев бряг- и от туризъм. През 1956 Несебър е обявен за град- музей, т.е. строежите рязко се ограничават; все пак малкото нови сгради трябва да са построени в стария класически възрожденски стил.

Несебър е своеобразен архитектурно- етнографски музей на открито. Неговите църкви в най- голяма степен ни дават възможността да проследим най- важните периоди от развитието на средновековната архитектура.

Църквите на Несебър

Разходката из града започва от…

Църквата “Пантократор”, построена през 13-14 в., една от най- интересните в архитектурно отношение. Освен купола вдясно може да се види четириъгълна кула, за съжаление силно разрушена. По тесен каменист коридор може да се стигне до върха.

Интересна е стената на църквата. В типичен за тогавашната средновековна църква стил тя е изградена от редуващи се пластове червени тухли и бели каменни блокове. Съчетани с различните красиви орнаменти и оцветените стъкла, те и придават колоритен художествен ефект. “Пантократор” е кръстовидна църква, чийто вход сочи на изток, нещо характерно за българските църкви.

Църквата “Св. Йоан Кръстител” е построена през 11 в. от необработени камъни, зидани със червен хоросан. Реставрирани са само тавана и купола, всичко друго от интериора и екстериора е запазено в оригиналното си състояние. На прозорците и вратите има орнаменти във формата на рибена кост, изработени от тухли. Според конструкцията си тя е трикорабна кръстовидна куполна църква. Тук се намира градския музей. Изложени са находки от всички епохи, сред които множество монети, документи и карти от 3 и 4 в.пр.н.е., свидетелстващи за оживената търговия по онова време, украшения, бронзови свещници, амфори, театрални маски, сиво- черна тракийска и покритата с червен лак гръцка керамика, изобилстващи със сцени от митологията. Върху южната стена на църквата се намира, вече силно похабен, портрет на неин дарител от 13-14 в.

Църквата “Св. Спас” е една от най- добре запазените от времето на турското робство. Запазения надпис на дарителя на църквата сочи, че тази църква е построена в 1609 година, от камък, със двоен покрив. Тук могат да се видят фрески от 17 в.

Тя е ниска на височина, защото по времето на турското робство безправните българи нямали право да строят църкви, по- високи от един ездач. Турците превръщали най- хубавите християнски църкви в джамии, но интересното е, че нито една несебърска църква не е била превърната в джамия.

Църквата “Архангел Михаил” е от 13-14 в. Прави впечатление големия купол, който се простира почти по цялата ширина на църквата. Тя прилича много на Пантократорската църква, само че тук цветовия колорит е изразен много по- ярко.

Произходът на църквата “Св. Параскева” е също от 13-14 в. Със своите фронтони на червено- бели квадрати, орнаментите във форма на слънце или рибена кост тя не се отличава кой- знае колко от другите. Разказват, че тук били кръщавани момичетата на Несебър, докато момчетата- в “Архангел Михаил”.

Базиликата на Старата Метрополия е една от най- ценните в Несебър. Построена през 5-6 в., тя представлява трикорабна базилика с преддверие, молитвено помещение, апсида, елегантни сводести арки. Главния кораб е два пъти по- голям от страничните кораби; разделят ги масивни четириъгълни подпорни стълба, свързани помежду си чрез сводести дъги. По- късно, през 8 в. в североизточната стена била иззидана светла мраморна плоча. Издълбаният гръцки надпис в нея е част от 101-вия библейски псалм, който гласи: ” …и нека зовът Ми достигне до Теб!…” Смята се, че мраморната плоча преди е красяла по- стара църква. Тя много пъти е била преустроявана през дългата си история. При разкопките са намерени следи от канализационна и отоплителна система.

Църквата “Св. Стефан” или Новата метрополия представлява трикорабна базилика, построена от тухли и камъни през 11-12 в. При изписването на фасадата майсторът е целял постигането на пластичен и колоритен ефект. В тази църква служба се провежда само веднъж в годината- на 27. Декември, денят на Св. Стефан. Интерес представляват фреските по стените, които заемат почти цялата им площ и със своите над 1000 фигури и композиции представляват неоценимо богатство и принос към родното културно- историческо наследство. Тематично всички сцени са от житието на Св. Мария, Божията майка, тъй като църквата е посветена на нея.

Най- красивата църква, построена през 13-14 в. в така наречения живописен стил е “Св. Йоан Алитургетос”. Намира се над пристанището. Легендата разказва, че тя не е била осветена и не е била използвана като църква. Оттам носи и името си Алитургетос (Неосветени). Представлява трикорабна църква с живописни фасади. Чрез умело редуване на белите каменни блокове и червените тухлички, комбинирани и с керамични панички, се получили най- различни орнаменти, които представляват истински многоцветни шевици.

По- ценни архитектурни паметници от османското иго са многото несебърски къщи, строени в 18- 19 в. Те са двуетажни, като долният етаж е изграден от камък и следва неправилната форма на парцела- тесен и недостатъчен. Той замества липсващия двор и в него са стопанските помещения. Вторият етаж е оформен независимо от първия, разнообразен с еркери, чрез които се създава различна от долния етаж форма.

Характерна е къщата на Диаманди, строена през 1850 г., с магазин на приемния етаж.

Къщата на Панайот Мускояни, строена през 1840 г., се намира на южната главна улица с двор към морския бряг. Понастоящем в къщата е уредена постоянна етнографска изложба на национални носии от бургаския край.

Къщата на капитан Павел се намира до пристанището. Строена е преди повече от 120 години и е много оригинална. Има високо каменно приземие с голяма сводеста врата и мраморен релеф на животинска глава.

Цели ансамбли от несебърските къщи са реставрирани. Архитектурния ансамбъл, намиращ се в непосредствена близост до църквата “Св. Йоан Неосветени” и “Св. Стефан”, включва 6 жилищни сгради с пластични фасади с еркери и стрехи от камък и дърво, които са заградени от тесни криволичещи улички, застлани с калдъръм. Втори архитектурен ансамбъл е оформен в съседство със Старата Митрополия. Той се състои от 5 жилищни сгради, една от които е строена преди повече от 200 години.

1