ОБРАЗУВАНЕ И УКРЕПВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА (680 - 718)

Създаването на българската държава е естествен резултат от сложните исторически, демографски, икономически и културни процеси в обширните евразийски пространства през епохата на т. нар. "Велико преселение" на народите. По волята на историческия случай на Балканския полуостров си дали среща прабългарската номадска * култура и земеделската култура на славяните. Постепенната интеграция между тях се извършвала върху земи, където се родили, процъфтявали и достигнали естествения си залез тракийската, елинската и римската цивилизация. Синтезът между старата устойчива културна традиция и варварската енергия и податливост на влияния породил българската култура, която заела своето място в Европа.

I. ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА И НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ В КРАЯ НА VII ВЕК.

А. СЛАВЯНИТЕ са от ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ПРОИЗХОД (към тази езикова общност спадат говорещите ГЕРМАНСКИ, РОМАНСКИ, ИРАНСКИ, КЕЛТСКИ и др.). В древността тези народи живеели на една и съща територия, говорели на един и същи език, а терминологията произлиза от един и същи корен и води от времето на матриархата.

Разпадането на индоевропейската общност станало към IV-тото хилядолетие преди н.е.

Сведения за тях дават римските автори:

Най-сигурни сведения дават археологическите разкопки в земите на ЦЕНТРАЛНА и ИЗТОЧНА ЕВРОПА.

Славянската общност се обособила към края на II-то хилядолетие преди н.е., когато се отцепили БАЛТОСЛАВЯНИТЕ - днешните ЕСТОНЦИ, ЛИТОВЦИ и ЛАТВИЙЦИ. Смята се, че тяхна прародина е ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА (в басейна на ОДЕР и ВИСЛА, междуречието на ДНЕПЪР и БУГ и ЮЖНА БЕЛОРУСИЯ). На СЕВЕР ОТ КАРПАТИТЕ и от ИЗВОРИТЕ НА ВИСЛА - ВЕНЕТИТЕ, от МУРСИАНСКОТО ЕЗЕРО до ДНЕСТЪР и на СЕВЕР ОТ ВИСЛА - СЛАВИНИТЕ и между ДНЕПЪР и ДНЕСТЪР до ЧЕРНО МОРЕ - АНТИТЕ. Най-късно през IV-V век огромната славянска общност се разпаднала окончателно на 3 дяла:

3. РАЗСЕЛВАНИЯ - ЙОРДАНЕС ГОТСКИ - ГОТИКА" - (история на ГОТИТЕ) - VI в.

ПЪРВИТЕ (през IV век) - започват на ЗАПАД до ЕЛБА, на ИЗТОК до р. ОКА и горното течение на р. ВОЛГА, на ЮГ до КАРПАТИТЕ и в земите СЕВЕРНО от р. ДУНАВ.

а) ПЪРВИТЕ СЛАВЯНСКИ НАПАДЕНИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ - през втората половина на V век спрели плътно до дунавската граница на ВИЗАНТИЙСКАТА ИМПЕРИЯ. ЮЖНИТЕ СЛАВЯНИ били разделени на две от КАРПАТИТЕ - на ДАКИЙСКИ и ПАНОНСКИ.

ДАКИЙСКИТЕ СЛАВЯНИ нападали БАЛКАНСКИЯ П-ОВ чак до ЕГЕЙСКО и АДРИАТИЧЕСКО МОРЕ, а ПАНОНСКИТЕ предимно в СЕВЕРОЗАПАДНАТА част на полуострова.

РЕШИТЕЛЕН ДВУБОЙ между славяните и Византия става по времето на ЮСТИНИАН I (527 -565г.) - 551 год. близо до АДРИАНОПОЛ. Византийците претърпяват пълно поражение.

б) VI-ти ВЕК - преминава в многократни битки между Византия славяните и аварите за надмощие на БАЛКАНСКИЯ П-ОВ.

в) ЗАСЕЛВАНЕТО НА СЛАВЯНИТЕ НА БАЛКАНСКИЯ П-ОВ.

През ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА VII в. - 602г. бунтът на византийската дунавска армия слага край на усилията на империята да спре славяните. Византия била въвлечена и във война с ПЕРСИТЕ, което позволило на славяните да достигнат и неколкократно да обсаждат СОЛУН

След 630г. (завършила войната между ПЕРСИЯ И ВИЗАНТИЯ) и последната предприела решителни битки срещу славяните като успяла да ги изтласка до СТАРА ПЛАНИНА, където между нея и ДУНАВ СЕВЕРИТЕ и СЕДЕМТЕ СЛАВЯНСКИ ПЛЕМЕНА се били настанили трайно.

Основната маса от заселилите се на Балканския п-в ЮЖНИ СЛАВЯНИ се деляла в езиково и етническо отношение на БЪЛГАРСКА (МИЗИЯ; ТРАКИЯ и МАКЕДОНИЯ; части от АЛБАНИЯ и ГЪРЦИЯ) и СЪРБОХЪРВАТСКА - на територията на бивша ЮГОСЛАВИЯ (без МАКЕДОНИЯ, НИШКО и поречието на ДУНАВ). Станало сливане с местното тракийско население от което славяните взели високата византийска провинциална култура.

Вярно е, че Византия загубила почти напълно политическия контрол над земите между Дунав и Стара планина, но е вярно и това, че славяните на юг от Стара планина, в Тракия, Македония и Родопската област, били изправени пред неумолимия натиск на империята. Част от сърбохърватските племена за разлика от мизийските славяни получили разрешение от император Ираклий през 624г. да се заселят в провинция Илирик, което се оказало решаващ фактор за възстановяване на византийското влияние в тези райони. Византия постепенно, но неизбежно включвала славяните от полуострова в сферата на своята икономика, политика и култура. С разнообразен арсенал от политически, дипломатически и военни средства византийското влияние се настанявало все по-трайно и ако погледнем в историческа перспектива, съдбата на балканските славяни би била една - превръщане във верноподаници на империята.

Славяните, които населявали провинция Мизия (земите между Дунав и Стара планина), се опитали да се противопоставят на византийския натиск. По всяка вероятност, подобно на много други случаи ???? от VI и VII в., Седемте славянски племена (........................................................................) и Северите, споменавани от византийските хронисти Теофан и Никифор, се опитали да създадат военноплеменно обединение, за да се противопоставят на византийското настъпление. Доколко това обединение изпълнило задачата си, е неизвестно, но през средата и втората половина на VII век Византия успяла да възстанови политическата си власт в днешна Североизточна България, т. е. в района между Черно Море, Източна Стара планина, Шуменските възвишения на запад и Долен Дунав на север. Голямата крепост Одесос (Варна) играела изключително важна роля за контрола над тези земи. По времето, когато Византия полагала всички усилия да възстанови властта си в крайдунавските земи в Южна Бесарабия, в т.нар. Онгъл (Оглос), се заселили прабългарите начело с хан Аспарух, които отстъпвайки пред хазарите успели да изтласкат аварите на запад към Карпатите. Византийските хронисти Теофан Изповедник и патриарх Никифор (IX век) изрично отбелязват, че след като се настанили в Онгъла, прабългарите започнали да нападат и опустошават ромейските земи на юг от Дунава, като им причинявали огромни щети.

4. ЖИЛИЩА И ДОМАШЕН ИНВЕНТАР - традиционното жилище била землянката, вкопана в земята на 1,20 до 1,60 метра с площ 10, 12, 14 кв. м. измазани с глина стени и покрита с греди или талпи. Отоплението - каменна пещ. Съдовете - основно керамика без украса.

5. ПОМИНЪК - земеделие и скотовъдство.

а) земеделие - просо и жито; скотовъдство - основно говедото - 46%, свинята - 21%, овцата - 18%, конят - 5% (само за работа и война).

б) занаяти - тъкачество (лен, коноп, вълна), дърводелство, железарство.

6. ВОЕННА ТЕХНИКА - силен напредък през VI - VII век. Железни стрели, обсадна техника (бойни кули, стенобойни и каменометни машини).

7. РЕЛИГИОЗНИ ВЯРВАНИЯ И ПОГРЕБАЛНИ ОБИЧАИ.

Изключително гостоприемни. Главен бог - ПЕРУН. Изгаряли мъртвите заедно с вещите и ги поставяли в погребални урни.

8. ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ - демократичност и липса на единна централна власт.

Основна обществена единица - РОДОВАТА ОБЩИНА със старейшина (най-възрастният или опитният мъж като всички по-важни въпроси били решавани общо). По време на разселването IV-V век родовата община се разпада на отделни семейства, обединени на териториален принцип. ОСНОВНА ФОРМА НА ОРГАНИЗАЦИЯ СТАВА СЪЮЗА НА РОДОВИ И ТЕРИТОРИАЛНИ ОБЩИНИ. Начело - ПЛЕМЕННИ ВОЖДОВЕ. ВЪЗНИКВА НЕОБХОДИМОСТ ОТ ИЗГРАЖДАНЕ НА ДЪРЖАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ.

Своите пленници не държали в робство за неопределено време, а им предоставяли един срок и оставяли на тях да решат дали да се върнат у дома срещу откуп или да останат.

Б. ПРАБЪЛГАРИТЕ.

1. ПРАРОДИНА

Принадлежат на ТЮРКСКО-АЛТАЙСКАТА езиково-племенна общност, към която спадали ХУНИ, ХАЗАРИ, АВАРИ, ОГУЗИ, ПЕЧЕНЕГИ, КУМАНИ и други. Тясно свързани с онази етническа общност, която се зародила на територията на АЛТАЙ.

Развитието на ТЮРКСКО-АЛТАЙСКАТА общност минало през 3 главни епохи: АЛТАЙСКАТА, ХУНСКАТА и СТАРОТЮРКСКАТА (II-то хилядолетие пр. н. е. - VIII век от н. е.). Придвижването на прабългарите от ИЗТОК на ЗАПАД (от ВЪТРЕШНА АЗИЯ към ИЗТОЧНА ЕВРОПА) е част Великото преселение на народите, в което особено активна роля играли ХУНИТЕ. Раздвижването на ХУНИТЕ през II век в степите на СЕВЕРЕН КАЗАХСТАН принудило прабългарите да се придвижат на ЗАПАД около КАСПИЙСКО и АЗОВСКО море. (Първо разселване). Основната маса прабългари, обаче продължила още едно столетие да живее в своята прародина. Нейното придвижване на ЗАПАД било обусловено не само от увляклото я хунско движение, но и от нарастването числеността на населението, увеличаване броя на отглеждания добитък, които изисквали нови територии.

2. ПРАБЪЛГАРИ И ХУНИ.

НАЙ-РАННОТО ПИСМЕНО СВЕДЕНИЕ ЗА ПРАБЪЛГАРИТЕ, ОТБЕЛЯЗАНИ СЪС СОБСТВЕНО ИМЕ - (VULGARES) СЕ СРЕЩА В "АНОНИМЕН РИМСКИ ХРОНОГРАФ ОТ 354 год." МЕЖДУ ИМЕНАТА НА ПЛЕМЕНАТА И НАРОДИТЕ, ОБИТАВАЩИ ЗЕМИТЕ СЕВЕРНО ОТ КАВКАЗ.

Хунският натиск към Европейския югоизток през II-та половина на IV век открил пътя на увлечените от него прабългарски племена, които се настанили в ПРЕДКАВКАЗИЕТО, ПРИАЗОВИЕТО и поречията на ДОН и ДОНЕЦ. Още в края на IV век прабългарските племена били разделени на ДВЕ големи групи: ОСНОВНАТА останала да обитава посочените територии, а ДРУГАТА била увлечена от движението на хуните на ЗАПАД, където се настанили в ПАНОНИЯ и КАРПАТСКАТА КОТЛОВИНА заедно с ХУНИТЕ и ОГУРСКИТЕ племена. Тясната връзка между ХУНИ и ПРАБЪЛГАРИ намерила отражение и в "Именника на българските ханове", според който родоначалници на прабългарската ханска династия ДУЛО били АВТОХОЛ и ЕРНИК, отъждествявани с хунския вожд АТИЛА и ЕРНАХ. След смъртта на АТИЛА (453г.) хунския военноплеменен съюз се разпаднал. Започнала изявата на нови племена, който ставали политически фактор на ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК. Основно изпъкнали ОСТГОТИТЕ от ЮГОИЗТОЧНА и ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА, но ВИЗАНТИЯ успяла да им противопостави ПАНОНСКИТЕ И ЗАПАДНОКАРПАТСКИТЕ прабългари.

3. ПРАБЪЛГАРИ И ВИЗАНТИЯ.

През 480г. ОСТГОТИТЕ започнали война с ВИЗАНТИЯ, която потърсила помощ от ПРАБЪЛГАРИТЕ и победила. Победили и през 486г. ОСТГОТИТЕ се оттеглили в ИТАЛИЯ. Пътят на ПРАБЪЛГАРИТЕ към БАЛКАНСКИЯ П-ОВ бил открит. През 493г. те нахлули в ТРАКИЯ. Това продължило и през 499 и 502г. През 513г. ПРАБЪЛГАРИ и СЛАВЯНИ участвали в бунта на ВИТАЛИАН (от ДОБРУДЖА) против АНАСТАСИЙ I, който бил потушен, но това било началото на военното сътрудничество между СЛАВЯНИ и ПРАБЪЛГАРИ.

4. КУТРИГУРИ И УТИГУРИ.

В описанието на племената и народите, населяващи ИЗТОЧНА и ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА готския историк ЙОРДАН отбелязва, че прабългарите били съседи на хунското племе АКАЦИРИ и на АНТИТЕ. ПРОКОПИЙ КЕСАРИЙСКИ пък съобщава, че на запад от АЗОВСКО МОРЕ и р.ДОН живеят КУТРИГУРИТЕ, а източно от тях УТИГУРИТЕ, народи, които имали не само общ произход, но едни и същи племенни органи на управление. Византийската политика успява да въвлече двете племена в продължителни кръвопролитни междуособици, да ги отслаби и те станали лесна плячка на други племенни групи, нахлуващи към ИЗТОЧНА и ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА.

5. ПРАБЪЛГАРИТЕ В ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА.

В края на VI и VII век последователно нападани от византийци, авари и франки били почти напълно унищожени. На останалите ЛОНГОБАРДИТЕ дали земи за заселване в днешната област КОМПОБАСО в ИТАЛИЯ.

6. ПРАБЪЛГАРСКИ ВОЕННОПЛЕМЕНЕН СЪЮЗ "ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ".

В средата на VI век се издигнал ТЮРКСКИЯ ХАГАНАТ, който покорил ПРАБЪЛГАРИТЕ, ХАЗАРИТЕ и БЕЛЕНДЖЕРИТЕ в ПРИАЗОВСКИТЕ И ПРИКАВКАЗКИТЕ СТЕПИ. През 581г. в ТЮРКСКИЯ ХАГАНАТ започнала междуособна война, довела до неговото разпадане. При създалата се благоприятна обстановка ПРАБЪЛГАРИТЕ и сродните им племена от областите край АЗОВСКО и КАСПИЙСКО МОРЕ се обединили около вожда КУБРАТ (КУРТ) от рода ДУЛО и през 632г. се освободили от владичеството на ТЮРКИТЕ, които създали обширен по територия военноплеменен съюз, наречен от византийските автори "СТАРАТА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ". През 635г. КУБРАТ сключва мир с византийския император ИРАКЛИЙ, който му дал титлата "ПАТРИЦИЙ" ("ПАТРИКИЙ").

ГРАНИЦИТЕ НА "ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ" БИЛИ:

По всяка вероятност ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЦЕНТЪР на обединението бил гр. ФАНАГОРИЯ на ТАМАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ. В пределите й живеели различни племена: УНОГУНДУРИ, БЪЛГАРИ (ПРАБЪЛГАРИ) и КОТРАГИ, обозначени със събирателното БЪЛГАРИ. Общото между тях бил единния тюркски език и продължителния съвместен живот, но имали известни различия в духовната и материална култура.

След смъртта на КУБРАТ (651г.) върховната власт минала в ръцете на най-големия му син БАТБАЯН (БАЯН, БЕЗМЕР), но управлението му продължило само ТРИ години, след което прабългарските племена се разделили на ТРИ ЧАСТИ.

Хазарите от външната част на ВЕРЗИЛИЯ (дн. ДАГЕСТАН) започнали военни действия първо срещу българите на БАТБАЯН и успели да ги покорят и превърнат в свои данъкоплатци като все пак дълго време (до XI век) запазили своята самостоятелност ("ВЪТРЕШНИ БЪЛГАРИ") ?????????????

ВТОРИЯТ кубратов син - КОТРАГ напуснал земите по долината на ДНЕПЪР и се заселил по средното течение на ВОЛГА. През X век в СРЕДНА БЕСАРАБИЯ (СРЕДНОТО ПОВОЛЖИЕ), изтласквайки от нея славяните от АНТСКАТА група (60-те години на VII век), се образува самостоятелна държава ВОЛЖСКО-КРИМСКА (КАМСКА) БЪЛГАРИЯ ("ВЪНШНИ БЪЛГАРИ"), която просъществувала до XIII век и рухнала под ударите на ТАТАРО- МОНГОЛСКИТЕ ОРДИ (ЧИНГИЗ ХАН).

ТРЕТИЯТ кубратов син - АСПАРУХ (АСПАР-ХРУК) под натиска на ХАЗАРИТЕ се оттеглил на запад към р.ДУНАВ. Преминал ДНЕПЪР и ДНЕСТЪР и се заселил в така наречената област ОНГЛОС (ОНГЪЛА), в днешна ЮЖНА БЕСАРАБИЯ, изтласквайки от нея славяните от АНТСКАТА група - (60-те години на VII век). Основната група на аспаруховите българи била от племето ?? УНОГУ(О)НДУРИ ??, но имало и КОТРАГИ, КУПИ БОЛГАР и ЧДАР БОЛГАР. Става федерат (АСПАРУХ) на Византия - спира варварските племена, идващи от изток.

7. БИТ И СТОПАНСКИ ЖИВОТ.

а) ПОМИНЪК.

Първоначално прабългарите водели номадски начин на живот (IV-VI век). Постепенно преминали към уседналост и земеделие (втората половина на VI - VII век). Основно място в стопанския живот - степното подвижно скотовъдство в ТРИ форми, които характеризират и степента на развитие на прабългарското общество:

б) ЗАНАЯТИ.

Грънчарство (гърнета, кани, кърчази, амфори с орнаменти. Познавали грънчарското колело.); ковачество (рала, лемежи, мотики, сърпове, ножове, железни котли, остриета на стрели, въоръжение, конска сбруя); златарство и дребна пластика (обици, пръстени, амулети, шахматни фигурки и др.).

в) СЕЛИЩА И ЖИЛИЩА.

Селищата стрели почти винаги край реки.Първоначално - номадски станове (зимни и летни), свързани с придвижването на голямата номадска община (орда). Заемали сравнително голяма територия.

Втори тип били АУЛИТЕ (за 20- 30 семейства), по-късно се превърнали в постоянни селища от 2 типа: НЕУКРЕПЕНИ и УКРЕПЕНИ (с ров и землен вал). Някои станали КАМЕННИ КРЕПОСТИ.

Прабългарите живеели в куполообразни или конусообразни юрти от кожа, в центъра им се намирало огнище. Имали две половини: женска и мъжка. Междинен тип били полувкопаните юрти и землянките, а по-късно надземните глинобитни жилища.

г) ОБЩЕСТВЕН СТРОЙ.

Основна единица в началото била многосемейната патриархална номадска община, имаща общи пасища и номадски станове и обща собственост върху стадата. Нейните членове се намирали в кръвно родство.

Основна политическа структура - племето. Наследствената власт на вождовете датира още от втората половина на IV и началото на V в.

Оформени 2 групи: - РОДОВО-ПЛЕМЕННА АРИСТОКРАЦИЯ - хановете, родовите предводители с предимно военни функции) и -МНОГОБРОЙНИ СКОТОВЪДЦИ И ЗАНАЯТЧИИ. При набезите си отвличали роби, които използвали за пастири и скотовъдци, домашна прислуга и строителство, а в някои случаи връщали за откуп.

д) ВОЕННО ДЕЛО.

Изживявали периода на военната демокрация. През IV - VII век превърнали войната в средство за препитание и натрупване на богатства. Войската се излъчвала от целия народ (не само мъже, но и жени). Основна единица - родовата и племенната войска.

Конницата се деляла на лека и тежка (ризници за конниците и конете. Въоръжението: саби, бойни брадви, копия, пики, кинжали и ножове, лъкове, стрели, аркани. Характерна била конската сбруя (стремена и подкови) непозната в Европа.

е) РЕЛИГИЯ И ОБИЧАИ.

Религията се характеризира с подчертан САНКРЕТИЗЪМ. В нея се сливали множество вярвания и култове. Преплитане на тотемизмът с култа към предците, култът на личните духове - покровители с култа към племенните вождове, примитивното знахарство с шаманизма. Вярвали, че човека и животното са произлезли от един и същ прародител (свещенни животни - вълкът, заекът, кучето и др.). Култът към небесните тела - слънцето, луната, звездите бил също развит. Почитали ЕДИН върховен бог - ТАНГРА (ТЕНГРИ), в чиято чест се строяли храмове и жреци и шамани принасяли жертвоприношения. Вярвали в задгробния живот и погребвали мъртвите в ямни гробове (в легнало положение) с вещи храна и коне.

ж) ПРАБЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР.

Вероятно е заимствуван от китайската култура. Прабългарският лунен зодиакален цикъл се състоял от 12 години:

I - сомор (мишка); VII - мор [им] (кон);

II - шегор (вол); VIII - текуч (овен);

III - вер, бер (тигър); IX - ?? вероятно маймуна;

IV - дванш (заек); X - тох (кокошка);

V - ?? вероятно дракон; XI - етх (куче);

VI - дилом (змия); XII - докс (свиня).

ЛУННАТА ГОДИНА се състояла от 10 месеца:

1 - алем; 6 - алтом;

2 - неизвестно; 7 - неизвестно;

3 - вечем; 8 - ехтем;

4 - тутом; 9 - твирем;

5 - бехти; 10 - ениалем.

з) ПИСМЕНОСТ - рунически знаци.

и) ИЗКУСТВО - до голяма степен отразява религиозните вярвания.

Проличава особено ясно в многобройните амулети, накити, изображенията на обожествявани или митически животни като грифон, кон, вълк и други. Често се среща конник възседнал грифон.

ОТКРИТИ ТРИ СЪКРОВИЩА:

В. ЕВРОПЕЙСКИЯТ ЮГОИЗТОК ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА ЧЕТВЪРТ НА VII ВЕК

ТАКА КЪМ КРАЯ НА VII ВЕК СЕ ОЧЕРТАЛА ПРИБЛИЗИТЕЛНО СЛЕДНАТА КАРТИНА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ:

За известно време Византийската империя оставила без последствия набезите на аспаруховите прабългари на юг от река Дунав поради ангажираността си във войната с арабите. През 678г. обсаждащите Константинопол араби понесли страхотно поражение и византийският император Константин IV Погонат можел да съсредоточи силите си на север за отблъскване на прабългарските нападения и за мощна наказателна военна експедиция срещу отвъддунавските варвари.

През лятото на 680г. военната експедиция започнала по суша и море, като император Константин IV лично ръководел действията. Без особени препятствия войските на императора достигнали обитаваните от прабългарите земи на север от Дунав. Теофан Изповедник пише, че прабългарите, като видели "тези гъсти и многобройни редици", се уплашили и не се решили да влязат в открито сражение, а се оттеглили в своите предварително подготвени укрепления. Няколко дни двете войски стояли една срещу друга, без да предприемат някакви сериозни действия, докато императорът решил изненадващо да се върне обратно, тъй като по думите на патриарх Никифор боледувал от подагра и трябвало да се лекува с кални бани в Месемврия (дн. Несебър). Действително императорът тръгнал твърде бързо с пет кораба, а сред войската плъзнал слух, че той бяга и изоставя всичко на произвола на съдбата. Деморализацията се превърнала в поражение - прабългарите излезли от своите укрепления и започнали да преследват и избиват панически бягащите ромеи. Пак според летописците Теофан и Никифор, прабългарите преследвали отстъпващите имперски войски не само до р. Дунав, но и на юг от нея. Цялата област на север от Стара планина. която била под византийска власт, попаднала твърде лесно под властта на прабългарите. Теофан разказва, че тези земи се оказали удобни за заселване - те имали отлична естествена защита "отзад поради река Дунав, отпред и отстрани поради теснините (на Източна Стара планина и Шуменските възвишения - б. м. Иван Лазаров) и Понтийско море..." .

Военните действия продължили и през следващата 681г. Патриарх Никифор разказва, че прабългарите пренесли войната на юг, в Тракия, като не преставали да плячкосват цялата подвластна на ромеите страна.

Така през лятото на 681г. се стигнало до подписване на мир между прабългарите и Византия. Оценките на византийските хронисти са единни - този мир бил голям срам за ромеите, позор за империята, чийто василевс се титулувал владетел на всички страни и народи на север и юг, на изток и запад. Хронистите смятат, че позорното задължение да се плаща годишен данък на "мръсния и новопоявил се народ" е резултат само от глупостта на император Константин IV Погонат. Едва ли това е цялата истина за успеха на прабългарите във войната от 680 - 681г. Всъщност те имали преимуществото на конната си войска, маневреността, организираността и дисциплината и не на последно място - подкрепата на местните славянски племена.

Летописците са съвсем лаконични - прабългарите покорили седемте славянски племена и северите, като ги разселили в различни посоки: на северите поверили отбраната на източностаропланинските проходи, а на юг и на запад отбраната срещу Аварския хаганат се поемала от останалите седем племена.

Така били положени основите на българската държава. Нейните граници се знаят само приблизително,тъй като липсват точни сведения във византийските хроники, а други извори няма:

Основното териториално ядро на държавата са земите на бившата римска провинция МИЗИЯ (дн. СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ). За център на държавата е избрано ШУМЕНСКОТО ПЛАТО, а укрепеният стан ПЛИСКА - ПЪРВАТА СТОЛИЦА.

Дълго време се е смятало, че броят на прабългарите не надвишавал 25 - 30 000 души. Извършените проучвания, обаче показват, че броят на заселилите се прабългари на Балканския полуостров вероятно е достигнало 300 000 души. Може би това е станало след някои миграционни вълни от земите на разпадналата се ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Начело на новосъздадената държава застанал прабългарският хан Аспарух, признат за върховен владетел. По древно тюркска традиция държавата се обозначавала с термина "САРАКТ", който означава и "ВОЙСКА". Сарактът се делял на ТРИ части (крила във войската):

Територията, населена изключително с прабългари, в изворите се назовавала "БЪЛГАРИЯ", а останалите околни земи, населявани предимно със славянски племена - "СЛАВИНИИ". Извънредно сложен и неуточнен е въпросът за отношенията между прабългарите и околните славянски племена, включени в общата територия, поради недостатъчно извори.

Някои учени защищават тезата, че между славяните от племенното обединение на СЕДЕМТЕ СЛАВЯНСКИ ПЛЕМЕНА и СЕВЕРИТЕ, от една страна, и ПРАБЪЛГАРСКОТО ПЛЕМЕННО ОБЕДИНЕНИЕ на АСПАРУХ, от друга, бил постигнат съюз на основата на общи интереси (общите врагове в лицето на Византия, аварите и хазарите), но за това няма почти никаква сериозна историческа аргументация.

Византийските летописци ТЕОФАН и НИКИФОР единодушно твърдят, че прабългарите, след като преминали р. Дунав, покорили заварените славяни и ги разселили в различни посоки по границите на новосъздадената държава. В най-ранния руски летопис "Повест временных лет" изрично се твърди, че българите били "насилници" над славяните по Дунав. А в единствения автентичен домашен паметник, съвременен на събитията, "ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ", никъде не се споменава за славяните, а просто събитията от 680-681г. се разглеждат като преместване на политическия център на Кубратовата държава в ЮЖНО-ДУНАВСКИТЕ ЗЕМИ. Всички владетели от началото на българската държава до Симеон II (893-927г.) произхождали от прабългарски родове, а цялата административна и военна терминология през езическия период е прабългарска.

Ако погледнем типологията на държавнообразователните процеси у варварските народи в Европа през ранното средновековие, ще видим, че няма случай на установяване на "съюзни" отношения, а винаги един народ или племе налага властта си над останалите.

Поставено е само началото на един сложен и дълготраен процес на изграждане на административните институции на държавата. Структурата на нейната вътрешна уредба е далеч от представата за една типично средновековна монархия с добре изградени и функциониращи органи на властта. РЕДИЦА ЕЛЕМЕНТИ ОТ ПЛЕМЕННОТО УСТРОЙСТВО СЕ ЗАПАЗВАТ. Славянските князе признават върховната власт на Аспарух, но техните племена съхраняват териториалната си обособеност и автономия. Запазва се и една от родовите традиции, а именно да се свикват народни събори, на които се вземат важни решения за бъдещето на държавата. На такъв събор е можело да се стигне и до смяната на владетеля, въпреки широките му правомощия на върховен главнокомандващ, законодател и ръководител на дипломацията.

Разбира се, славяните имали числен превес, но тяхната роля в управлението на държавата била незначителна. Постепенно, с течение на годините и при асимилирането на прабългарите славяните дали на бъдещата българска народност своя език, бит и култура, а прабългарите оставили името си и съвсем слаби следи в езика.

Спорен и неясен е и въпросът за годината на създаване на българската държава. В съвременната българска историография съществуват главно две мнения за началната година - 680 г. и 681г. Компромисът между тези крайни виждания е формулата - фактически българската държава била основана през 680г., а получила юридическо? признание от Византия с мира от 681г.

Хронистът ЗИГЕБЕРТ по повод поражението на Константин IV Погонат в Онгъла отбелязва: "... Отсега нататък трябва да се отбележи българското царство...".

Най-достоверните летописци за тези събития, ТЕОФАН и НИКИФОР, съобщават само, че бил сключен мир между воюващите страни и че Византия се задължила да плаща ежегоден данък. Но това все още не означавало, че империята се отказала от земите си. Подобни стъпки тя предприемала неведнъж, за да откупи за известен период спокойствието си (договора с ГОТИТЕ, заселили се между Дунав и Ст. Планина - IVв.; многократните "подаръци" и "данък" на варварите - V-VII в., за да ги отпрати по-далеч от своите територии.) МИРЪТ ОТ 681г. БИЛ ПО-СКОРО ПРИМИРИЕ, ВРЕМЕННА ОТСРОЧКА НА РАЗПРАВАТА С "МРЪСНИЯ" И "НОВОПОЯВИЛ СЕ" НАРОД. ИСТИНСКОТО МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАНИЕ ДОШЛО ПО-КЪСНО, ПРИ ХАН ТЕРВЕЛ.

ВСЪЩНОСТ КОРЕНИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ТРЯБВА ДА СЕ ТЪРСЯТ ПО-НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО: ОТ ЕДНА СТРАНА - В КУБРАТОВА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, А ОТ ДРУГА - В СЛАВЯНСКИТЕ ВОЕННОПЛЕМЕННИ СЪЮЗИ НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ VII В. ПРЕЗ 80-те ГОДИНИ НА СЪЩОТО СТОЛЕТИЕ ДВАТА ЕТНОСА ПРОДЪЛЖИЛИ СЪВМЕСТНО ИСТОРИЧЕСКИЯ СИ ПЪТ В РАМКИТЕ НА ЕДНА ОБЩА ДЪРЖАВА, ЧИЕТО ИСТИНСКО ИЗГРАЖДАНЕ ПРОДЪЛЖИЛО ДЕСЕТИЛЕТИЯ.

За последните години от управлението на хан Аспарух сведенията са изключително оскъдни.

Византийските летописци ТЕОФАН (IX в.) и ЗОНАРА (XI в.) твърдят, че мирът между България и Византия се запазил чак до смъртта на император Константин IV Погонат през 685г.

По същото време в Македония се развили събития, които донесли нови тревоги на империята. Около 685 - 686г. в Битолското поле се заселили прабългари, избягали от Аварския хаганат и водени от някой си КУБЕР. Той управлявал преселниците като хан и постепенно у него съзряла мисълта за създаване на собствено, независимо владение (държава). Той влязъл във връзка със славянското племе ДРАГОВИТИ и се опитал да превземе Солун с хитрост. Планът му бил осуетен и така пропаднал вторият опит на прабългари да създадат държавен център на византийска територия.

При новия император ЮСТИНИАН II (685-695г.) бил предприет първият опит да се премахне позорния за ромеите мир от 681г. Военните действия започнала Византия през 689г. Същевременно императорът нападнал и славянските племена около Солун и по долината на р. Струма.

Юстиниан пленил много славяни и ги преселил в Мала Азия, но на връщане от тази акция войските му били издебнати от прабългарите някъде в Беломорска Тракия и претърпели тежко поражение. Това охладило военния ентусиазъм на младия император и други сведения за военни действия между Българи и Византия няма.

Хан Аспарух освобождава от Аварския хаганат, живеещото по река Тимок славянско племе ТИМОЧАНИ и го включва в пределите на ханството.

СПОРЕД СВДЕТЕЛСТВОТО НА Т.НАР. "БЪЛГАРСКИ АПОКРИФЕН ЛЕТОПИС" ОТ IX В. ХАН АСПАРУХ ЗАГИНАЛ ВЪВ ВОЙНА С ХАЗАРИТЕ ПРЕЗ 700 ИЛИ 701 Г.

Именникът на българските ханове посочва, че хан Тервел бил от прабългарския род ДУЛО, рода на Кубрат и Аспарух, но точни сведения за това няма.

ДОКАТО АСПАРУХ ОСТАНАЛ ЗА ПОКОЛЕНИЯТА КАТО СЪЗДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, ТО ЗА ТЕРВЕЛ МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ Е ХАНЪТ-СЪЗИДАТЕЛ.

По негово време страната не само укрепнала вътрешно, но и постигнала международно признание и авторитет и заела решаващо място в системата на политическите взаимоотношения в Югоизточна Европа.

Хан Тервел умело и последователно използвал вътрешните размирици във Византия за свои цели. През 695г. Юстиниан II бил свален от трона, носът му бил отрязан за назидание (получил прозвището РИНОМЕТ - БЕЗНОСИ ) и бил изпратен на заточение в КРИМСКИ ХЕРСОНЕС. На престола се изредили двама императори, но стабилност не била постигната. От Крим Юстиниан непрекъснато кроял планове за реставрация и под заплахата да бъде убит от цариградското правителство избягал при хазарите във Финагория, където се сродил с хазарския хаган. От там продължил кроежите си, но скоро пак бил принуден да се спасява с бягство. Със случаен кораб се озовал в гр.ТОМИ (дн. КЮСТЕНДЖА), който се намирал в България. Чрез нарочен пратеник се свързал с хан Тервел, а след това и отишъл при него, за да иска войска, която да го подкрепи за възвръщане на бащиния си трон. Обещал големи дарове и сродяване на Тервел с императорското семейство.

През 705г. голяма войска от прабългари и славяни, предвождана от Тервел, се озовала под стените на Константинопол. Само за три дни Юстиниан успял да свали предшественика си.

В знак на благодарност и в изпълнение на предварителните договорености императорът оказал големи почести на българския владетел.

Тервел бил поканен в двореца, където в най-тържествена обстановка бил наметнат с императорска хламида (наметка) и бил удостоен с титлата КЕСАР. По-късно на специален подиум, върху тронове, двамата владетели били приветствани от двете войски. Тервел бил обдарен със скъпи дрехи, злато, сребро. Освен всичко това България получила и териториална компенсация- Юстиниан отстъпил областта ЗАГОРЕ (между СТАРА ПЛАНИНА И СТРАНДЖА), което било първото разширение на държавата на юг от Стара планина.

Най-важната придобивка обаче е провъзгласяването на Тервел за КЕСАР. Чрез нея той влизал в т. нар. "ВЛАДЕТЕЛСКО СЕМЕЙСТВО", което според господстващата идеология е единствената правна санкция на владетелското му достойнство. ТАКА БЪЛГАРИЯ ПОЛУЧАВАЛА ЮРИДИЧЕСКО ПРИЗНАНИЕ, А ВИЗАНТИЯ СЕ ОТКАЗВАЛА ОТ СТАРИТЕ СИ ЗЕМИ И ПРИЗНАВАЛА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ЕДНА ДЪРЖАВА, КОЯТО ДО ТОЗИ МОМЕНТ НЕ БИЛА СМЯТАНА ЗА ПАРТНЬОР, А САМО ЗА ВРАГ. Престижът на Византия бил накърнен твърде много, за да остане този факт без последствия. Действително през 708г. Юстиниан решил да ликвидира последствията на предишната си отстъпчивост и предприел военна офанзива по море и суша, но българите реагирали изненадващо бързо, разгромили сухопътната армия и блокирали императора в Анхиало (дн. Поморие). Войната била прекратена без промяна на границите и докато Юстиниан бил жив, мирът между България и Византия се запазил.

През 711г. Юстиниан отново бил детрониран. Тервел и този път изпратил войска (но само около 3 000 души), но императорът бил убит, а българският отряд се завърнал, без да срещне съпротива от новия василевс.

При продължаващите размирици във Византия Тервел нахлул в Тракия и я оплячкосал през 712г. В продължение на няколко години той поддържал напрежението по границата с Византия, което принудило поредния император ТЕОДОСИЙ III (715-717г.) да сключи НОВ МИРЕН ДОГОВОР с България през 716г.

СПОРЕД НЕГО БЪЛГАРО-ВИЗАНТИЙСКАТА ГРАНИЦА СЕ ОЧЕРТАВАЛА В СТРАНДЖА КАТО СЕ ПРИЗНАВАЛИ НАПРАВЕНИТЕ ПРЕЗ 705г. ОТСТЪПКИ. ВИЗАНТИЯ СЕ ЗАДЪЛЖАВАЛА ДА ПЛАЩА ГОДИШЕН ДАНЪК ВЪВ ВИД НА СКЪПИ ДРЕХИ И ЧЕРВЕНИ КОЖИ В РАЗМЕР НА 30 ЛИТРИ ЗЛАТО. ДВЕТЕ СТРАНИ СЕ ДОГОВАРИЛИ ДА СИ ПРЕДАВАТ ВЗАИМНО ПОЛИТИЧЕСКИТЕ БЕГЪЛЦИ. НАКРАЯ СЕ УРЕЖДАЛИ ТЪРГОВСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ, КАТО ВСИЧКИ СТОКИ, ОБЕКТ НА ТЪРГОВИЯ, ТРЯБВАЛО ДА БЪДАТ СНАБДЕНИ С ПЛОМБИ И ПЕЧАТИ, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ СЕ КОНФИСКУВАЛИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВНОТО СЪКРОВИЩЕ.

ДОГОВОРЪТ ОТ 716г. БИЛ УНИКАЛЕН В НЯКОЛКО ОТНОШЕНИЯ. РАЗМЕРЪТ НА ДАНЪКА БИЛ СИМВОЛИЧЕН, НО НЕГОВОТО ЗНАЧЕНИЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯ НЕ ОТ РАЗМЕРА, А ОТ ЦВЕТА НА КОЖИТЕ. ЧЕРВНИЯТ ЦВЯТ БИЛ ПРАВИЛЕГИЯ НА ИМПЕРАТОРА, НА НЕГОВИЯ БРАТ И ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИКА, Т. Е. НА ИМПЕРАТОРСКОТО СЕМЕЙСТВО. ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ ПОТВЪРЖДАВАЛА КЕСАРСКАТА ТИТЛА НА ТЕРВЕЛ И ЮРИДИЧЕСКИ СЕ ПРИЗНАВАЛО СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪРХУ БИВШИТЕ ВИЗАНТИЙСКИ ЗЕМИ. ТОВА, КОЕТО ПРИ ЮСТИНИАН БИЛО ПРЕЦЕДЕНТ, СЕГА СЕ ПРЕВРЪЩА В НОРМА. ТОВА ВИЗАНТИЯ ПРАВЕЛА ЗА ПЪРВИ ПЪТ В СВОЯТА ИСТОРИЯ.

ДОГОВОРЪТ ОТ 716г. ПО СЪЩЕСТВО Е ПЪРВИЯТ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОР НА БЪЛГАРИЯ, КОЕТО Й ПОЗВОЛЯВАЛО ДА ЗАЕМЕ ПОДОБАВАЩО МЯСТО В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ТЪРГОВСКИ ДОГОВОРИ НА ИМПЕРИЯТА. ТОЙ БИЛ НАЙ-ДЪЛГОТРАЙНИЯТ МЕЖДУНАРОДЕН АКТ ЗА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА. ПО ВСЯКА ВЕРОЯТНОСТ НЕГОВОТО ДЕЙСТВИЕ РЕГУЛИРАЛО БЪЛГАРО-ВИЗАНТИЙСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ VIII ВЕК И ДОРИ В НАЧАЛОТО НА IX. ХАН КРУМ (803-814) ПРЕЗ 812г. ПОИСКАЛ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО МУ.

През лятото на 717г. арабите обсадили по суша и море Константинопол. Новият византийски император Лъв III Сириец (717-741) не бил в състояние да ги отблъсне. Българите подпомагали Византия като спечелили няколко битки срещу арабите и не им позволявали да провеждат спокойно действия по суша. Обсадата се проточила близо година, глад и болести покосявали арабската войска, но те не можели да се оттеглят. МИХАИЛ СИРИЙСКИ пише, че те, арабите, се бояли от своя халиф, от морето и от българите. През лятото на 718г. се състояло генералното сражение, в което арабите били разгромени и убитите им били между 20 000 и 32 000 души. Тази победа сложила край на опитите на Арабския халифат да проникне в Европа през Балканите. Разгромът им спечелил огромна популярност на българския владетел. Тервел станал най-известният български владетел в Европа през епохата на Ренесанса, за него били съчинени много балади и песни, славещи го като победител на арабите.

СЛЕД 718г. НЕ СЕ РАЗПОЛАГА С НИКАКВИ ИЗВЕСТИЯ ЗА ТЕРВЕЛ, ПОРАДИ КОЕТО ТЯ СЕ ПРИЕМА ЗА ПОСЛЕДНА ГОДИНА НА НЕГОВОТО УПРАВЛЕНИЕ.

СЪЗДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА В КРАЯ НА VII ВЕК БИЛО СЪБИТИЕ, КОЕТО НЯМА АНАЛОГ В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ. СЛАВЯНИ И ПРАБЪЛГАРИ ДРЪЗНАЛИ НЕ САМО ДА НАПАДНАТ НАЙ-МОГЪЩАТА ИМПЕРИЯ В ОНАЗИ ЕПОХА, НО И ДА СЕ ЗАСЕЛЯТ В НЕЙНИТЕ ЗЕМИ И ДА ГИ ЗАДЪРЖАТ КАТО СЪЗДАВАТ НАЙ-СТАРАТА И ЖИЗНЕНА ДЪРЖАВА НА СЛАВЯНИТЕ. ПРАБЪЛГАРИТЕ СЕ НАЛОЖИЛИ КАТО ВОДАЧИ И ОБЕДИНИТЕЛИ, А СЛАВЯНИТЕ ДАЛИ ЕТНИЧЕСКИЯ ОБЛИК НА МЛАДАТА ДЪРЖАВА.

ПРАБЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ АСПАРУХ И ТЕРВЕЛ ПРИНУДИЛИ ВИЗАНТИЯ НЕ САМО ДА ПРИЗНАЕ СВОЕТО ВОЕННО ПОРАЖЕНИЕ, НО И ДА ОТСТЪПИ ОТ ИДЕОЛОГИЧЕСКИТЕ СИ ПОЗИЦИИ, КОИТО, ОБЩО ВЗЕТО СЕ ХАРАКТЕРИЗИРАЛИ С ПРЕЗРЕНИЕ И НЕПРИЕМАНЕ НА ВАРВАРСКИЯ СВЯТ. ПРИЗНАВАНЕТО НА ВЛАДЕТЕЛСКОТО ДОСТОЙНСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ ХАН ОТВОРИЛО ВРАТАТА НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ГОЛЯМАТА ЕВРОПЕЙСКА ПОЛИТИКА И Я ПРЕВЪРНАЛО В ПРИТЕГАТЕЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ВСИЧКИ СЛАВЯНИ ОТ БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.

2

- 17 -