Общество при ацтеките
При изследване културата и начина на живот на индианците, аспектът, по който се работи е отразяването на разликите между тях и испанците - по-голямо внимание се обръща на различията в живота им и това води до едно едностранчиво отразяване на спецификите на техните бит, култура и общество, което до известна степен затруднява тяхното систематизиране.
Настоящата курсова работа има за цел да разгледа начина на живот при индианците, разглеждайки текста "Моктесума и знаците" от "Завладяването на Америка" на Цветан Тодоров. Първото нещо, което прави впечатление четейки текста е, че индианците отделят голямо внимание на тълкуването, гадателството и предсказанията. Една от формите на гадателство при тях е цикличното: ацтеките притежават религиозен календар с 13 месеца по 20 дни, като всеки ден има специфични черти, оказващи влияние върху постъпките на хората през този ден и най-вече на хората родени на него /пример при нас е астрологията/. Освен цикличното гадателство ацтеките използват и предзнаменования. Всяка по-необичайна случка се тълкува като знамение за някое предстоящо лошо събитие. И трябва да се отбележи, че ацтеките обръщали особено голямо внимание на тези предзсказания. За тях всяко нещо, което се е случило би трябвало да е предзнаменувано от някое друго събитие. И в доста случаи, ако предзнаменованията не се случвали, хората не се колебаели да ги предизвикат. Доста често, когато нямало предсказание за нещо, което се е случило, ацтеките измисляли такова. За да приведа в пример колко важни за ацтеките били предзнаменованията, ще пресъздам следния пасаж от текста: Моктесума поръчал една картина, която точно да изобразява какво са видели пратениците му на морския бряг. Когато картината била готова, той се допитал до всички художници дали някъде не са виждали такава картина или дали предците не са им оставяли нещо подобно. Това ни подсказва, че Моктесума не може да допусне, че може да стане нещо, без то да е предизвикано или вече да не се е случило. Най-накрая един старец, на име Килатцтли, му показал една стара рисунка, която изобразявала същото като току що нарисуваната - параход, хора на коне и хора възседнали летящи орли.
За нас е ясно, че едва ли има такава рисунка толкова рано преди идването на испанците и че тя е измислена. А е измислена затова, защото за ацтеките не може нещо да се случи, без то вече да се е случвало. Защото календарът на индианците се гради върху убеждението, че времето се повтаря, календарите на ацтеките са циклични, за разлика от нашия, който е линеен. За тях в това непрекъснато повтарящо се време познаването на миналото води до познаване на бъдещето. Затова в книгите на маите събитията са представени ту в минало време, като хроника, ту в бъдеще време, като пророчество.
Тази убеденост на ацтеките в предсказанията води до това, че те много рядко се противопоставят на всичко, което се случва - за тях то просто трябва да стане. Посредством гаданията и предсказанията обществото решавало съдбата на индивида. И тук трябва да се отбележи, че ацтеките не ценят много личното мнение и инициатива: никакво лично качество не освобождава никой от всеобщия закон.
И въпреки, че личността не се цени много, нека разгледаме живота на ацтеките в един по-личен аспект - семейството. Родителите били почитани, децата обожавани, но бащата и майката носели отговорност за постъпките на децата си. Но трябва да отбележим ,че семейните връзки остават на заден план пред обществените: родителите в никакъв случай не се противели, ако обществото накажело някое от децата им за извършена от тях постъпка. Вече на няколко пъти засегнахме един от елементите, изграждащи обществото на индианците - законите, а както виждаме те са една важна част от него.
След като триумфира в не едно сражение, Моктесума І в средата на ХV век кодифицира законите на индианското общество, като издава 14 разпоредби. Повечето от тях уреждат тези неща, които при нас са въпрос на етикеция, а само два от тях - наказание за прелюбодеяние и кражба, напомнят за нашите. Интересно е, че един от законите гласи: "Царете никога не бива да се появяват пред хората, освен в краен случай". И Моктесума спазва стриктно този закон, защото той като вожд стои над своите поданици и както казва Цв. Тодоров, "Изложи ли се на показ, Моктесума би престъпил собствените си ценности, напуска своята сфера на действие и става уязвим индивид".
Освен тези написани закони, разпоредбите на самия Моктесума имали силата на закони - например случая, в който той наказва своите вестоносци, които му носят новини от крайбрежието. Друг закон, издаден вече от наследника на Моктесума І, е този, според който всеки лъжец, колкото и малка да е лъжата му, е бил наказван със смърт. И наистина индианците винаги говорели истината; лъжата те познали чак с идването на испанците. Тук освен силата на тези разпоредби личи и силата на царската институция,защото йерархия при ацтеките е имало. От сведенията на Дуран научаваме: "В царските домове и в храмовете имаше зали и помещения, където биваха настанявани или приемани хора с различен ранг, тъй че да не се смесват едни с други и благородниците да не бъдат третирани като хората от низшите класи". Това, което научаваме от сведението е, че в обществото съществува една строго определена йерархия и наличието на благородници. Сигурно към групата на висшите класи трябва да причислим и гадателите и пророците, имайки предвид огромната им роля в живота на хората, които при всяко едно събитие се допитвали до тях и наистина в текста Цв. Тодоров говори за тази така наречена "каста" на жреците. Нещо по-съществено - царят едновременно е държавен глава, войн и жрец. Това говори за една силно централизирана царска власт, нещо, което както виждаме не е чуждо за ацтеките.
Друго характерно за обществото на ацтеките е строго определения ред. Ред е имало във всичко. Всеки е знаел задълженията си, за всичко е имало назначени служители, всяка подробност прилежно се е отбелязвала. В маянската книга за Чилам Балам четем: "Те знаели в какъв ред се нижат дните им. Пълен бил месецът, пълна годината, пълен денят, пълна нощта; и повеят на живота изпълвал всичко; пълна била кръвта, когато се отпускали на своите постели, рогозки, тронове. Молитвите си казвали подред, подред търсели щастливи дни, докато не видят щастливите звезди да влязат в периода на своето царуване; и гледали кога ще започне царуването на добрите звезди. Тогава всичко било хубаво." Освен разделението на висши и нисши класи, друго характерно разграничение в това общество е разделението мъж - жена или по-точно войн - жена. Най-тежката обида за един мъж е да го третират като жена. Бернал Диас ни предава отговора на ацтеките към Кортес малко преди падането на град Мексико: "думите са женска работа, за мъжете са нужни само оръжия". Значи и това разделение има основополагаща роля в обществото на ацтеките. Направих уточнението воин - жена напълно съзнателно. Военната кариера е най престижната, която се предлага на един младеж. "Воинът е съвършеният мъж, пише Цв. Тодоров, защото може да убива".
Съществено за съзнанието на ацтеките е, че за тях смъртта е трагедия само в индивидуален план, воините са задължени да пролеят кръвта си, за да спасят обществото. Засягайки тази тема, би трябвало да отбележим, че в началото войната при ацтеките е била изпълнена с церемониалност и ритуалност. Времето, мястото и начинът на водене на война се определят предварително, сраженията започвали и свършвали в точно определен час. Битката започвала с пускане на стрели и ако с това не се пролеело кръв, ацтеките напускали полесражението, защото за тях това било лошо предзнаменование за войнатата. При влизане в бой индианците надават боен вик, който цели да всее ужас у противника. Друго нещо е, че по време на война те носят богато украсени накити, което е явно добре регламентирано, но тези украшения, вместо показването на сила, което явно целят, се превръщат в недостатък. Битките целели не толкова убиване на хора, колкото пленяването им. Според ацтеките войната би трябвало да завърши с договор, определящ размера на данъка за победителя и затова те не разбират тази завоевателна война на испанците. Друг аспект при воденето на война при ацтеките е пращането на шпиони, факт който е представен в доста от източниците. Тези шпиони предавали видяното като рисували карти и послания на хартия или както видяхме по-горе случая с картината, поръчана от Моктесума. Пращането на шпиони или пратеници обаче не оказва необходимия ефект. Вместо предимство това се превръща в недостатък - Моктесума повечето пъти оставал уплашен от получените сведения и не предприемал нищо, а както вече по-горе видяхме, веднъж наредил за наказанието на вестоносците, което от своя страна довело дотова, че те вече се страхували да предават всичко точно.
Всички тези затруднения при водене на война със завоевателя са свързани и с първоначалната представа на индианците за испанците - те са убедени, че последните са богове. Те добиват тази представа, защото новите хора не приличат на никои от съседните племена, но когато разбират грешката си е вече твърде късно.
Засягайки религиозната тема искам да отбележа, че освен допитването до жреци и пророци, на нас са известни и някои от боговете, в които индианците вярвали:
"По онова време Кецалкоатъл, бог на чолултеките, съобщи, че странни хора идват да завладеят царството"
"Изглежда, че в преклонението си пред своите идоли Тескатлипока и Уйцилопочтли (първият е бог на подземното царство, а втория бог на войната), Моктесума им принася в жертва невръстни деца, за да получи просветление как да постъпи с нас."(Б. Диас)
Както се вижда от тези сведения, индианците са имали, както може би една цяла плеяда от богове и "богочовеци", какъвто е Кецалкоатъл, така и определени обреди, свързани със жертвоприношения и молитви, които са били изпълнявани от жреците, в дадения случай от "царя-жрец" Моктесума.
Религията на ацтеките е стара и завещана от техните деди, както разбираме от сведенията, които пресъздават споровете между ацтекските духовници и францисканските отци, дошли да проповядват християнското учение. "Нашата религия е древна, заявяват ацтеките, прадедите ни са я изповядвали, следователно няма никаква причина да се откажем от нея."
Освен непреклонната вяра в собствената религия, тук личи и преклонението към дедите. Затова и единия от законите на Моктесума І утвърждава превъзходството на старото над новото и на старите над младите.
Съществен аспект в културата на ацтеките заема образованието. Словото при тях е доста ценено и усвояването на словесното умение е било част от домашното възпитание. Но освен в дома, това умение се е получавало и в специални училища, които са два вида: в едните се обучавали професионални войници, а в другите, наричани калмекак, духовници, съдии и царски сановници. Именно в този втори вид училища се отдавало доста голямо значение на словото, защото за висшите царски сановници е било задължително да владеят красноречието. Същото нещо важи и за самите царе, връзката между властта и словото е ясно изразена при ацтеките, защото самия държавен глава е бил наричан тлатоани, което означава човек, владеещ словото; самия Моктесума е описан от хронистите като "роден риторик и оратор".
Има обаче една много съществена черта на словото при ацтеките - то е ритуално и наизустено, т.е. цитирано. Пример намираме в уеуетлатоли - наизустени слова с различна дължина, които според потребностите на ацтеките са с различно съдържание. Това е едно запаметено знание без възможност за импровизация, в зависимост от нуждата на дадения момент. Например с тези предадени от дедите им наизустени слова те не могат да общуват реално със завоевателите и оттук невъзможността да представят своя мироглед. Говорейки за образованието, обаче не можем да не споменем, че още по времето на Колумб, те лесно научавали езика на завоевателя, а от сведенията личи, че испанците използвали за преводачи именно индианци. Още първите експедиции до Мексико използвали като преводачи двама индианци, наричани от испанците Хулиен и Мелчиор. Хуан Диас, хронист на една от експедициите до Мексико, също ни казва, че първите преводачи били индианци: "Стори ни се, че преводачът ни заблуждава, защото бе родом от този остров и дори от това село". Значи за индианците не е било проблем да научат испанския език, нещо погледнато от всяка една гледна точка, не е толкова лесно.
Това голямо внимание, което ацтеките обръщат на словото е тъй характерно за тях, и поради един друг факт - липсата на писменост. Разбира се ацтеките използват рисунки и пиктограми; инките - система от връвчици, а при маите има начална форма на фонетично писмо, но тези наченки на писменост не могат по никакъв начин да се сравнят с писмеността на европейците и те не могат да изпълняват същите функции.
От всички засегнати до тук аспекти на обществото на ацтеките, като че ли за нас става малко трудно да разберем тази своеобразна по своя характер цивилизация. Струва ми се най-важното обстоятелство, пораждащо тази трудност е разликите в начина на общуване. Докато за нас е характерно междуличностното общуване, за ацтеките е характерно общуването човек - свят. Защото за ацтека е не толкова важно общуването между отделните личности, а тълкуване на божественото и естественото, с помощта на белези и предзнаменования, а също и чрез допитване до жреца-гадател; и затова при тях не толкова се цени личното мнение. Най-ярък пример за този вид общуване е когато Моктесума вместо да предприеме конкретни действия срещу испанците при получаване на първите сведения от своите вестоносци, той се допитва до гадателите и боговете, защото за него по-важно е общуването със света на боговете, а не с хората. В същия дух продължават да бъдат и по-нататъшните му опити да реагира. Поради това общуване в обществото на ацтеките се отделя толкова голямо внимание на пророците и гадателите, защото вместо да предприемат някакви конкретни постъпки и действия, те предпочитат да се допитат до божественото. Тази особеност е и в основата на първоначалната представа на ацтеките за испанците, когато те ги смятат за богове, а е и в основата на затрудненията им в общуването с тях, защото тяхното слово е наизустено и пригодено за общуването човек - свят, а не за междуличностно общуване.
Това, че испанците превъзхождат ацтеките в общуването с хората, е предпоставка за победата на последните.
--------
discoverybg.muffty.org
Това произведение е лицензирано под Криейтив Комънс лиценза Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5.
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike2.5 License.
