Обществото на воините-вълци при прабългарите
В този реферат ще бъде разгледана една малко известна на широката публика група в българското средновековно общество - тази на чиготите. Това са войнска организация характерна за прабългарите, която се е запазила и през годините на Първото Българско царство. Предпоставките за създаването на такива юношески формирования са много. Най-много непрекъснатите опасности, заплахите от нападения, в което живеят средновековните народи племена и етносир налага създаването на подобни формирования, които не само да предпазват народа си, но и да извършват нападения над вероятния противник. Известния историк Франко Кардини открива подобни общества при германските племена /например лангобарди, сакси, датчани, франки//1/, славянските държавни обединения /например в Киевска Рус/ и дори в самата Римска империя /например римският император Каракала е изградил своята преторианска гвардия по подобие на германските "berserker"/.
Предисторията на тези групи е дълга. Подобни военни части е имало създадени и през Античността. Тогавашните несигурни времена са изисквали гарантирането на известна сигурност, която да бъде поддържана от постоянни военни формирования. Например "свещения" тивански отряд е представлявал такава елитна част, която била използвана за подобни цели /2/. Отрядът бил съставен единствено от млади хора /юноши/. За някои гръцки народи войната от морална гледна точка била единственото възможно поприще, където трябвало да се изяви всеки свободно роден мъж. Народът на лакедемонците е именно такъв пример. Обучението на младите мъжки спартанци било абсолютно задължително, нормативно прието чрез закони и започвало от самото им детство. Съгласно планът за обучение бъдещите войници изучавали овладяването и боравенето на всякакъв вид оръжие, физическо обучение - развиване на трите основни качества: сила, бързина и ловкост и т.н. Всяко едно такова обединение е било свързано с някакъв мит. Свещения отряд и въобще всички тивански войни се счита, че произхождат от дракон, когото основателя на града Тива Кадмос, убил. Като се има предвид, че драконът бил пазител старо аресово светилище то произходът им е било прието да започва директно от самият гръцки бог на войната.
Всеки войн притежава сила и агресивност благодарение на връзката си с другите подобни нему. Встъпването във войнското "семейство" е основано на няколко важни ритуала представящи своеобразната етика, която имат такива хора. Описаните ритуали при германските племена включват специално приемане на новопостъпилите, при когото се нанасят "специални удари" с оръжие подчертаващ доблестната смърт, която трябва да приеме ако се наложи. На юношите се давало оръжие, с което те символично ставали равноправни членове не само на групата, но и на обществото. Германската войнска община моделира себе си по семеен образец, създава изкуствени родствени връзки. Ритуалът на символичното смесване на кръвта, като по този начин бойците стават братя. Пред нас стои смисъла на неписаните сурови закони на подобни групи предписващи специална клетва, която трябвало да даде всеки един доброволно включващ се в тази група. Подобни взаимоотношения е имало и в прабългарските формирования, за което ще стане дума по-нататък. Етиката не допускала създаването на семейства. Например при споменатия по-горе "свещен тивански" отряд бойците се биели по двойки, ако единият от тях умирал неговият другар по оръжие отмъщавал за смъртта на другаря си биейки се до смърт. Смята се, че тиванците не били само бойни, но и интимни другари. Такива тесни връзки между членовете на бойният отряд допълнително увеличавал боеспособността и ефективността му. Началото на Новата ера римските легиони са ликвидирали голяма част на народите от Средиземноморието. Морето става "вътрешно" за империята. Пред нея стоят нови предизвикателства - да се справи с нови варварски народи, които посягат на нейната цялост, и на които империята посяга често. За германските диви народи всяка война с империята става нещо свещено. Всеки млад юноша по свое желание може да участва в дружината на вожда, ако отговаря на съответните изисквания. Така се формира една елитна група от млади хора, която придружава водача на племето в качеството си на приятели - телохранители. В групата има йерархична структура, акцента пада върху вертикалната система на управление "вожд - редови войник". Римските историографи наричат тези формирования "comitatus", а водача "princeps" или "senior". Тези термини ще бъдат широко използвани тепърва в римската военна и административна терминология.
Опозицията род - комитат има дълголетна история при германските племена, в хода на която хтоничните семейни божества са сменени от новите богове-носители на героически и соларен морал. Върховния германски бог Вотан - Один е бог на героичното. Достойните могат да отидат при него и да станат небесни герои, част от свитата на самия бог. Тази митологична схема се опитват да пресъздадат и вождовете на племената, като се заобикалят с най - добрите бойци. Животът им протича в странстване и неподчинение на законите. Те не се занимават с нищо друго освен да се бият, мразят мира, бързо им омръзва тягостния живот в рода, обладани са от безпокоен темперамент и войнствен дух. Тяхната основна цел е страстта към авантюрите, жажда за богатство, стремеж към господстване. Така постепенно се заражда стремеж към промяна на съдбата, младите войни придобиват нови качества като свирепост и безспирна воинска сила. Следователно военното изкуство се развива и благодарение на мистичността. Доблестта на германците наподобява в голяма степен на Омировите герои, които изпаднали в транс се бият с жар, храброст и сила. Терминът "wut" означава бесен, страховит - в него е жизнената сила, страст и воля, която оприличава войните на диви животни. Символичното превръщане се е запазило и до днес под формата на изрази като "силен като бик", "храбър като лъв" и т.н. Звярът инициира /определя/ поведението на бойците. Силата между човека и дивия звяр е вид инициация, той взима на-доброто от него - неговата хитрост, сила, храброст, власт и мощ. Звярът символично се въплъщава в човека. Проникването на хищния звяр в младия войн е символично представено в един специален ритуал. Неговото съдържание се базира на изяждане на животно, който най-често е хищник. Така новопостъпилите юноши "придобиват" най-добрите качества на убитото от тях животно.Войните - зверове всяват ужас сред противника. Облечени са в кожи, бият се без защитни средства. За да преодолеят чувството на умора и страх употребяват наркотични средства. Тази метаморфоза не е проста военна хитрост, а изключително психологическо оръжие оказваща влияние върху противника. Специални изследвания на психолози и антрополози потвърждават съществуването на подобна симпатико - магическа връзка между хората и животните. Названията на групите произхожда от наименованието на животното. Например "ulfhedium" означава вълча кожа или човек облечен така. Или "Berserker" име свързано с мечка.
Влияние върху тези групите на юношите - войни оказват първоначално иранските, а после и азиатските степни народи, които идват в Европа в самото начало на Средновековието. В запазени историографски паметници откриваме данни за подобни формирования при скити /за тях пише Херодот/, аланите, /иранско племе/. Интересното при тях те смятат за най-щастливо обстоятелството да умрат от насилствена смърт, тоест да загинат достойно в битка и дълбоко презират естествената смърт, смятайки, че човек се "мъчи" докато живее. Например германските племена се научават да използват коня като бойно средство от степните народи. Вероятно от тях са взаимствали юношеските формации, тъй като сведенията за наличието им е с по - късна датировка от сведенията за номадските, степни народи. Българския учен Стефан Йорданов, разглеждайки домашните извори за историята на прабългарите и на Първото Българско царство откри съществуването на подобни формирования при тях. Владетелят често е представян като юноша. Например зад името Гордие - Чигочин се крие прабългарско име с означение вълк, така че пред нас стои един владетел, който очевидно е бил водач на такава ликантропична група. Съществува очевдна връзка между Чигочин и чигот. Чигот е прабългарски участник в младежко военно формирование. Това е една съществена разлика в сравнение с германските племена, чиито наименования са свързани с наименованието на животни. Двете думи означават юноша, или дете. Някои чуждестранни учени сравняват прабългарските чиготи с тюркските джигити. Езиковото сходство е между двете думи е несъмнено. Ролята на двете формирования е аналогична - вероятно младежите са изпълнявали роля на лични телохранители на владетеля /нещо характерно за наличие на лична гвардия при рисмките императори/, както и охрана на най-невралгичните места по границата на странта. Следователно чиготите не са просто военно формирование, а специална институция, която днес може да наречем специални силови части /трябва да се отбележи факта, че в прабългарската войска е имало и друг вид подразделения, които са съставени от хора с различен статус, възраст, тези формирования могат да спадат към редовната войска или да бъдат мобилизирани в случай на нужда/. Явно те са принадлежали към по-голямата група на така наречените "хранени хора" на прабългарския кан. Този загадъчен термин останал в историческите паметници е бил обект на различни тълкования. Българските учени Йордан Андреев и Веселин Вешелиев считат, че с този израз се означавало служебното положение на видни политически и военни дейци/3/. Според Стефан Йорданов израза "хранен човек" е свързан и с военната организация на прабългарите, в смисъл, че тези хора са съставлявали личната гвардия на кана или са свързани непосредствено с нейния команден състав/4/. Редовите участници в гвардията на кана са сменяни периодично след изтичане на определено време. В потвърждение на тези твърдения са останалите т. нар. "погребални" /11 на брой/ надписи от езическия период на Първото Българско царство. В тях са изброени имена, титли, и събития на приближени на кана държавни дейци. Някои от покойниците са починали са загинали по време на война по границите, а други са починали "вътре". Явно става въпрос за ръководители на постоянната канска дружина, загинали при изпълнение на специални задачи по охраната на границата или при охраняването на самия владетел. Несъмнен е фактът за изключителната близост на тези хора с прабългарския самодържец. Някои от тези хора несъмнено са били лични приятели с владетеля като дружбата им вероятно е започнала от детинство. Тези хора вероятно не само са се грижили персонално за своя високопоставен приятел, но са изпълнявали задачи от секретно естество. Несъмнено са ръководели или дейно са участвали в разузнавателни мисии, справяли са се със заговори срещу него и т.н. Трябва да се отбележи, че не всички "хранени хора" са били толкова близки на кана. Останалите са допълвали администрацията, имало е представители на големите прабългарски родове, съветът на боилите и т.н., които са съставлявали своеобразния кански двор. В специално организираните угощения /,които днес са заместени от приеми/ "хранените хора" са заемали централно място. Арабския посланик Ибн Фадлан описва подобна церемония при двора на владетеля на волжските българи/5/. На нея владетеля лично давал на своите подчинени да ядат и пият, което и израз не само на специално внимание, но и признание за високопоставеността на кана. Във връзка с този несъмнено важен за българския владетел акт са и въпросите, които задал кан, а по-късно княз, Борис, чието име също означава вълк. Той попитал папа Николай I, как да преустрои своя владетелски церемониал, за да бъде в тон с новоприетата религия. Несъмнено е, че и след приемането на християнството българският цар е разчитал на специално организирани младежки формирования. Единствено вероятно е отпаднала ликантропията, специфичното превъплъщение на младите бойци в диви зверове.
Изглежда, че към образа на владетеля се включвал и зооморфния образ на водач на юношеска група. Например в запазената от Прокопий Кисарийски легенда се говори за преселването на прабългарско племе Кутригури. Изглежда че става въпрос за преселение от типа "Ver Sacrum" означаващ "свещена пролет". Става дума за широко разпространено явление, сигурно засвидетелствано за прабългарите, представляващо особен вид миграция. Този вид миграции се осъществява поради големи бедствия изискващи сакрални жертвоприношения. Жертвите, които често били юноши и девойки не били убивани а трябвало сред достигане на полова зрялост да напуснат страната. Заминаващите си трябвало да извоюват нови територии за народа си. Юношите били специално подготвени и заминавали въоръжени, което както изглежда са представлявали част от специално подготвена група. За разлика от германските племена вероятно се е допускало юношите да имат връзки с жени в такива екстремни случаи. Подобен вид преселения има и при германските племена, където младите войни са наричани мамертинци, т.е. войници на Марс. Практически се открива модела на ритуално -митологичните комплекси съставящи обичая "свещенна пролет". Той е от важно значение за прабългарите, които се намирали в състсояние на повишена миграционна мобилност. Легендата, за която стана дума представя двама герои Утигур и Кутригур, които са представени като младежи. Кутригур напуснал пределите на родината си начело на своя народ. Етнонима кутригури означава "народът племето на вълците". Ликантропичната реинкарнация на юношите е често срещано явление сред тюркските народи. Следователно думата кутригур е обозначение на съответната възрастова степен, което е характерно и за гореописаните германски "berserker". Нещо повече водач на мигриращите, съгласно легендата, е вълк, който указва маршрута. Това явление е често е срещано и при съседни на прабългарите народи.
Повечето изследователи обясняват подобни легенди като тотемистични, т.е. че племето произхожда от животно. Ето защо и водачът на племето носи името на зооморфния си предтеча. Кутригур означава вълк. Следователно при много тюркски народи зоомофицирания владетел е своево рода символ на властта /владетелски белег/.
Да се върнем към по следващия стадий на държавност при прабългарите. Опирайки се върху системата на полово възрастови формирования прабългарския владетел е създавал и предпазвал своята държава. Показателен си остава примерът от китайските извори, където се споменава наименованието на дружината на тюркските вождове, която носи названието "фу - ли", което отговаря на тюрко - монголската дума "бори" /вълк//6/. Това е потвърждение на факта, че тюркските предводители са разчитали на постоянни боеготови юношески формирования, като с времето си започнало активното им развитие до формирането на лични владетелски дружини. Изглежда, че за издръжката, подготовката, въоръжението на чиготите са се отделяли големи средства. В запазения надпис № 50 от Мадара се съдържа информация за поверените ризници на висшите военни ръководители. На Ичиргу багаина са били поверени 12 броя /7/. Предполага се, че това е бил ръководителят на чиготите, защото втората му титла има вероятното значение вълк. От това може да се заключи, че елитната канска част е била тежко въоръжена. Като се има предвид, че прабългарите са разчитали на конницата като основна войскова единица, то пред нас стои едно конно формирование, което е било тежко въоръжено и почти непобедимо. Неговата мобилност е била използвана за изпращането му във всяка една застрашена точка на прабългарската държава. Други ръководители на юношеските възрастови формирования са боритарканите. Изследователите са единодушни за значението на първата част от думата - "бори" означава вълк, следователно боритарканът е всъщност "таркан на вълците". Съгласно военната прабългарска йерархия боритарканът е пограничен военно - административен функционер на първото българско царство. Това потвърждава теорията , че пограничната стража е била носена от юноши - вълци. Тази военна организация за опазване на границите се е запазила като активно работеща система до десети век.
От изворните свидетелства едно единствено сведение изрично регистрира владетелската ликантропия. Пратеникът на германския император Отон I свидетелства за единия от синовете на Симеон. Според него "Баян до толкова изучил магията, че от човек можел да се превърне във вълк или във всякакъв вид друг звяр"/8/. Предполага се, че Симеоновия син се е борил за възстановяването на прабългарските религиозни вярвания. Съществува вероятност обаче това сведение да отразява някаква идеологема от идейно - политическия живот на първото българско царство, в която се подчертава принадлежността на Баян към тази елитна войскова единица. Дали най-малкият Симеонов син се е стремял да завземе властта от брат си Петър е спорно, сигурното е, че въпреки приемането на християнството съществуването на ефебско - ликантропични формирования дори през времето на царя - светец Петър. Несъмнено е имало конфликт между Петър и другите двама братя Михаил и Иван. Първият организирал бунт по долното течение на река Струма, където е разчитал на силата на пограничната стража, която да му помогне в борбата срещу брат си. Той се обърнал за помощ към управителя, който бил с титла боритаркан, /до тогава старите прабългарски военни титли не били все - още променени/, очевидно ръководител на подобен отряд.
Това е последното известие в официалните и апокрифни извори за присъствието на чиготско военно обединение, както и за вероятния му ръководител. Грпупата на чиготите е важен феномен който е важен не само в исторически план, но и от културен аспект. Благодарение на запазените сведения за тази група днес можем да съдим за някои спицифични ритуали; може да се отчетат част от силите и средствата на които се е опирала властта на някогашният прабългарски владетел; някои негови функции свързани с личния му живот и т.н. Специфичното превъплъщение в див вълчи образ на подчинените лично на кана юноши - бойци е изключително интересен феномен, важен за културата на прабългарите.
Използвана литература:
1. Александър Фол, "Епаминонд"
2. Йордан Андреев, "Още веднъж за т.нар. "хранени хора" в първобългарските надписи" от сборник "Studia protobulgarika et mediaevalia europensia"
3. Стефан Йорданов, "Бележки върху социалната организация на прабългарите " от сборник "Studia protobulgarika et mediaevalia europensia"
4. Стефан Йорданов, "За митологичната младост и мито - ритуалната ликантропия на прабългарския владетел" от сборник "Българите в Северното Причерноморие" , том IV
5. Стефан Йорданов, "Обичаят "свещена пролет" у прабългарите и механизмът на преселенията в Северното Причерноморие и на Балканите" от сборник "Българите в Северното Причерноморие"
6. Франко Кардини, "Истоки древнего рицарства"
Бележки:
1. Фр. Кардини, "Истоки древнего рицарства", стр. 85
2. Ал. Фол, "Епаминонд", стр.14
3. Й. Андреев, "Още веднъж за т.нар. "хранени хора" в първобългарските надписи", стр. 64
4. Ст. Йорданов, "Бележки върху социалната организация на прабългарите", стр 74
5. Й. Андреев, "Още веднъж за т.нар. "хранени хора" в първобългарските надписи", стр. 66
6.Стефан Йорданов, "За митологичната младост и мито - ритуалната ликантропия на прабългарския владетел", стр. 38
7. Стефан Йорданов, "За митологичната младост и мито - ритуалната ликантропия на прабългарския владетел", стр. 43
8. Стефан Йорданов, "За митологичната младост и мито - ритуалната ликантропия на прабългарския владетел", стр. 43
--------
discoverybg.muffty.org
Това произведение е лицензирано под Криейтив Комънс лиценза Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5.
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike2.5 License.
