Общото споразумение за митата и търговията от Referatite.com

Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) е многостранно търговско споразумение, съдържащо принципи, правни норми и правила, от които участващите в него страни са длъжни да се ръководят. Това е междуправителствена организация, основаваща се на многостранни договори за регулиране на търговията и търговската политика. По своето съдържание ГАТТ е съвкупност от над сто споразумения, протоколи, актове и т.н. , последвали Учредителния акт от 1947г. Правилата и търговските дисциплини на ГАТТ сега се прилагат от 125 държави, чиито дял в международната търговия със стоки и услуги надхвърля 90%. От формална гледна точка ГАТТ представлява единственият многостранен акт, който ръководи и регулира международните търговски отношения между участващите в него страни. От правна гледна точка ГАТТ се характеризира, от една страна, като многостранен договор, съдържащ съвкупност от правила и норми, които регулират търговските отношения между договарящите се страни, а от друга страна, като международен организационен форум, на който страните-членки разглеждат проблемите и перспективите за по-нататъшно развитие на международната търговия и при необходимост обсъждат възможностите и начините за преодоляване на техните спорове и проблеми.

Историята на създаването на ГАТТ е свързано с опитите за създаването от първите следвоенни години и на международна търговска организация (МТО) като специализиран орган на ООН. През 1946г. ИКОСОС взема решение за свикване на Международна конференция по търговията и заетостта, която се провежда в Хавана през 1947-1948г. с участието на 56 страни. На 24 март 1948г. там е подписан Заключителният акт (Хаванският устав на МТО), който обаче не бе ратифициран от правителствата и не влезе в сила. Успоредно с преговорите по Устава на МТО бяха организирани преговори по митата и по изработването на текст на ГАТТ, в който бяха включени редица постановки по Устава на МТО. На 30 Октомври 1947г. в Женева е подписан Заключителният акт на първата митническа конференция, който включва и текста на ГАТТ. От 1 януари 1948г. ГАТТ влиза в сила за 23-те подписали го страни (предимно развити капиталистически).

През 1988г. в дейността на ГАТТ в една или друга форма участват 139 държави, в т.ч. 85 пълно правни участници, 2 временно присъединили се, 30 - новоосвободили се страни прилагат споразумението “ де факто”, а 20 са наблюдатели. От тях 24 са развити капиталистически, 108 - развиващи се, и 7 - бивши социалистически страни. (Куба и Чехословакия са подписали ГАТТ през 1947г. Югославия е приета за наблюдател през 1950г. и запазва този статут до 1957г., когато е приета за асоцииран член. От 1966г. тя е пълноправен член на ГАТТ. Полша и Румъния получават статут на наблюдатели през 1957г., две години по-късно Полша е приета за асоцииран член,пълноправен член на ГАТТ тя е от 1967г., Румъния получава същият статут през 1971г. Унгария е наблюдател в ГАТТ от 1966г., а през 1973г. тя също става пълноправен член на организацията.

Понастоящем страните, участващи в ГАТТ са 140. Те са разделени на три групи. В първата група са т. нар. първоначални участници. Във втората група са развиващите се страни, като страната получила автономност влиза в ГАТТ при условията, уговорени по - рано със страната - метрополия. Освободилата се страна не преговаря за условията на своето участие. В третата група влизат всички останали страни, които се присъединяват на основание чл. 33, който гласи - “ всяка страна може да влезе в ГАТТ при условия, съгласувани между нейното правителство и договарящите се страни".

Присъединяването на отделна държава към ГАТТ се съпровожда от предварителна двустранна съгласуваност между страната-кандидати договарящите се държави за предоставяне на взаимни търговско-митнически отстъпки. В замяна на правото си да участва в дейността на ГАТТ и да се ползва от съществуващите привилегии, присъединяващата се страна се задължава да се съобразява с основните цели и принципи но организацията.

ГАТТ започва да изпълнява функцията на многостранен търговски договор за участващите в него страни и заменя системата от няколко хиляди двустранни договора. Основната му цел е постепенно снижаване на митата, отменяне на преференциалния митнически режим, отказ от импортни ограничения. Дейността на ГАТТ се основава на следните основни принципи, закрепени в конкретните търговско-политическите норми в текста на Общото споразумение:

· Либерализация на международната търговия и намаляване на митническите ставки и нетарифните ограничения
Принципът на недискриминацията се проявява в реципрочното и недискриминационно прилагане на статута на най-облагодетелстваната нация HOH (MFN - Most Favoured Nation Treatment). В чл. І. 1. е дефиниран този принцип: “По отношение на митата и митническите такси от всякакъв вид, налагани при и свързани с вноса и ли износа или налагани при международното прехвърляне на плащанията при вноса или при износа, по отношение методите за облагане с такива мита и такси, по отношение на всички права и формалности, свързани с вноса и износа, по отношение всички въпроси , засегнати в ал. 2 и 4 на чл. ІІІ, всяко преимущество, изгода, привилегия или имунитет, предоставени от която и да е от договарящите се страни за каквато и да е стока, произхождаща от която и да е друга страна, ще бъдат незабавно и безусловно предоставени за подобната стока, произхождаща от или предназначена за територията на всички останали договарящи се страни”. (With respect to customs duties and charges of any kind imposed on or in connection with importation or exportation or imposed on the international transfer of payments for imports or exports, and with respect to the method of levying such duties and charges, and with respect to all rules and formalities in connection with importation and exportation, and with respect to all matters referred to in paragraphs 2 and 4 of Article III, any advantage, favour, privilege or immunity granted by any contracting party to any product originating in or destined for any other country shall be accorded immediately and unconditionally to the like product originating in or destined for the territories of all other contracting parties.)

С други думи казано принципът НОН императивно налага на всяка страна да признава на други чужди държави или на техните граждани всички улеснения и благоприятни условия, които са били признати по отношение на третата страна-членка на ГАТТ. Така например България е предоставила НОН статут на Гърция, а след това предоставя на Румъния по-ниски мита и такси по вноса в сравнение с тези, налагани на вносните стоки от Гърция, то тогава според принципа на недискриминацията България ще бъде задължена да предостави същите по-благоприятни условия за търговията и на Гърция, и на всички останали страни членки на ГАТТ.

Така изложеният принцип НОН е императивен, но не безусловен, тъй като в клаузите му се съдържат уговорки, които в редица случаи изключват неговото равно и автоматично прилагане. В чл. ХХV на споразумението се съдържа най-важното изключение в рамките на ГАТТ, според което договарящите се страни, действайки съвместно могат чрез точно определен вот да се откажат от каквото и да е свое задължение. Друго важно изключение се урежда в чл.ХІХ, определящ правото да освобождаване от договорните задължения, по специално от съгласуваното намаляване на митническата тарифа и прилагането на временни защитни мерки спрямо вноса, когато той причинява сериозни щети на вътрешните производители. В случай на криза в платежния баланс на съответната страна с чл.ХІІ - ХІV се уреждат изключения в търговската политика, допускащи прилагането на тарифни квоти.

Една от целите на всяко споразумение за свободна търговия (каквото в случая е ГАТТ) е да бъде повишено благосъстоянието на всички договарящи се страни посредством увеличаване на взаимната търговия между тях. Фактът, че дадена страна като цяло може да се облагодетелства от придобивките, произтичащи от споразумението, не означава, че няма да има губещи при новите условия. Обикновено от губещите се очаква да приемат своите загуби, защото явно те не са достатъчно конкурентно способни. Но погледнато в реален аспект, досегашната практика на ГАТТ показа, че договорените права и задължения на страните-членки нямат значителна валидност, ако възникне търговски конфликт между силни и слаби партньори по споразумението. В този смисъл ГАТТ не функционира като представителен форум, в който справедливо и равнопоставено се отчитат интересите и защитават правата на отделните участници.

ГАТТ функционира организационно и структурно по начин, аналогичен на другите международни организации. Висш орган на ГАТТ е сесията на договарящите се страни. На 16-ата сесия бе създаден Съвет на представителите. Сесиите на договарящите се страни се провеждат ежегодно и се обсъждат широка гама от въпроси. Възможно е и да се свикват специални сесии. Между сесиите всички въпроси от дейността на ГАТТ се разглеждат от съвета на представителите на ГАТТ. Той е оперативен орган, който се събира 8 - 9 пъти в годината. ГАТТ се състои от комитети, които са строго определени - комитет по търговия и развитие, текстилен комитет, комитет по тарифни отстъпки, комитет за търговия със селскостопански стоки, комитет по защитни мерки, комитет по бюджетни, финансови и административни въпроси. Следват работните групи. Те се създават по решение на съвета на ГАТТ по искане на всяка от страните - участнички. Работната група се разпуска след изпълнението на задачата си. Участниците в нея представят своите страни. Накрая са експертните групи, като експертите не са представители на страни - участнички. Тези групи се създават за спорни въпроси, които не могат да бъдат решени при двустранните преговори между отделните страни.

Текста на споразумението се състои от четири части и 38 члена. Първата част включва положения за режима на най - облагодетелстваната нация и взаимните отстъпки. Втората съдържа принципи и правила, регулиращи търговско - политическия режим, от който страните трябва да се ръководят при търговските си отношения. Третата част включва въпроси от процедурен характер, а четвъртата наречена “ Търговия и Развитие “ засяга условията за участие на развиващите се страни ( приета 1966 г. ).

В цялата досегашна дейност на ГАТТ основната черта е организирането на многостранни преговори между договарящите се страни с цел постигането на взаимноизгодно и прогресивно намаляване (либерализиране) на тарифните и нетарифни бариери пред световната търговия. В 47-годишната история на споразумението бяха проведени осем кръга (наричани "раунд"):

· В Пунта дел Есте, Уругвай през 1886-1993г. (Уругвай раунд)
Първият кръг от преговори в рамките на ГАТТ се провежда в Женева през 1947г. и приключва същата година с подписването на Общото споразумение за митата и търговията в Хавана. На този пръв цикъл преговори са съгласувани около 45 000 митнически концесии, в резултат на които митата за снишени средно с 20%. В периода 1949-1956г. са проведени още три цикъла от преговори, които продължават политиката на взаимоизгодно и прогресивно намаляване на митата в международната търговия. Средният размер на намаляване на тарифите за този период в следствие на преговорите е 4%.

Петият цикъл преговори се провежда в периода 1961-1962 г. и е наречен “ Дилън раунд “. САЩ одобряват 20% намаляване на митата върху 20% то обмитявания от тях внос. Тъй като отстъпките са съсредоточени главно върху производителите, цикълът от преговори има малък ефект върху износа на по-слабо развитите страни, чиято индустриализация е на ниско равнище. Той е от далеч по-голямо значение за двустранните сделки между САЩ и индустриализираните държави. Петият цикъл преговори в рамките на ГАТТ завършва с намаляване на митата на страните - членки на ЕС и САЩ с 6-7 % от всяка цена.

Шестият цикъл преговори, проведен в рамките на ГАТТ, известен под името "Кенеди раунд" започва през 1964 г. и завършва през 1967 г. 54 страни участват в преговорите, които обхващат 400 000 митнически секции. Президентът Джон Кенеди е оторизиран да приеме това съкращаване на митническите тарифи на основание на американския Закон за разширяване на търговията от 1962г.

· Нереципрочно прилагане на споразумението за слаборазвитите в икономическо отношение страни.
Крайният резултат е постигането на средно намаление на митата в размер на 35%, което е по-малко от предварително предвиденото 50-процентно намаление. От географска гледна точка редуцирането но митата не е еднородно: американските, европейските и японските митнически задължения спадат средно с 35%, британските - 38%, а канадските - 24%. Малки са промените, направени при облагането на стомана и текстил, тъй като участниците в този цикъл преговори смятат, че намаление на митата в тези сектори на икономиката биха създали непоносимо политическо и социално напрежение в повечето развити държави. Проблеми възникват и относно химическите продукти, паради съществуването на т.нар. “Американска продажна цена”, която се използва за фиксирането на митническата ставка на този род продукти. В следствие на това САЩ, Великобритания и европейските страни се споразумяват да намалят тези ставки с 22% вместо с предвидените 50%. Още по-нищожни са резултатите, постигнати в областта на селскостопанското производство, където митническите намаления са между 15 и 18%.

Най-значимият резултат, който следва от "Кенеди раунд", в областта на нетарифните бариери е приемането на общ антидъмпингов кодекс, в който е дадено определение за дъмпинг, изложена е методиката за съпоставяне на цените, за да се определи щетата, причинена на един или друг отрасъл. Антидъмпинговите мита могат да бъдат приложени,ако се докаже, че съответният чужд дъмпинг е причинил материална щета. Признават се специфичните проблеми в търговията на развиващите се страни, постигнат е компромис от тях да не се изисква намаляване на импортните им ограничения.

Седмият цикъл преговори, проведен между 1973-1979г. със 102 страни-участнички, "Токио раунд", продължава политиката в рамките на ГАТТ за прогресивно намаляване на митата. В резултат на преговорите се достига средно до 1/3 намаление на митническите тарифи в деветте най-развити в индустриално отношение пазари в света, свеждайки средната митническа ставка върху промишлените продукти до 4,7 % в сравнение с 40-процентната от времето на създаването на ГАТТ. Намаляването на митата, визирано за период от повече от осем години включва елемент на хармонизация, изразяващ се в намаляване на най-високите мита повече отколкото най-ниските.

Резултатите от проведения в Токио цикъл преговори са противоречиви. Той не успява да се справи с фундаменталните проблеми отнасящи се до селско-стопанското производство. Също така не успява да постигне като краен резултат сключването на ново споразумение относно "saveguards" (документи, осигуряващи предпазни мерки по вноса). В следствие на преговорите все пак възниква серия от споразумения за нетарифните бариери, които в някои случаи са тълкувани от съществуващите вече правила на ГАТТ, а в други - възникват на съвършено нова основа. В повечето случаи, само относително малък брой от предимно индустриализирани държави-членки на ГАТТ подписват тези споразумения и договори, които впоследствие често за наричани кодекси (соdes).

Непрекъснатото усложняване и глобализиране на световното стопанство и растящата необходимост от усъвършенстване на системата за икономическо сътрудничество наложиха провеждането на осмия цикъл преговори - "Уругвай раунд" на ГАТТ. Началото на този кръг беше поставено в уругвайското курортно селище Пунта дел Есте през септември 1986г. и след повече от седем години напрегнати, а на моменти и драматични търговски преговори между 120 държави, на 15 декември 1993г. те бяха успешно приключени. сега. Този цикъл завършва с документ наречен - “ Заключителен акт на резултатите от “Уругвай раунд” на многостранните търговски преговори “. В хода на преговорите се създават 15 работни групи, като три от тях присъстват за първи път - по търговски услуги, по защита правата на интелектуална собственост, по субсидиите в селско - стопанството.

· създава се многостранна търговска организация, т. е. ГАТТ официално се трансформира в междуправителствена организация за регулиране на обмена на стоки, услуги и интелектуална собственост.
Същественото ограничаване или пълното елиминиране на тарифните и нетарифните бариери в сферата на международната търговия представлява един от най-съществените резултати, постигнати на многостранните търговски преговори от "Уругвай раунд" на ГАТТ. Според експерти това ще доведе до нарастване на световните доходи най-малко с 510млрд. долара годишно, след като през 2005г. приетите многостранни търговски споразумения започнат да се прилагат напълно:

Ограничаването на бариерите през световната търговия и прогресивното либерализиране, взети в тяхната взаимна връзка и обвързаност с нарасналата сигурност и доверие в световен мащаб, ще стимулират развитието и разширяването на търговския обмен, ще интензифицират движението на инвестиционните потоци и ще създадат мощни импулси за нарастване на световното производство. За ефекта на този цикъл преговори върху световната търговия свидетелства табл. 2:

В публикуваните от секретариата на ГАТТ анализи и прогнози на експертите на световната организация се посочва, че цифрите и данните в тях подценяват мащабите на позитивно въздействие на целия пакет от многостранни търговски споразумения върху утвърждаването и развитието на новия международен икономически модел, тъй като се базират само на резултатите в сферата на либерализацията на търговията със стоки. От вниманието на анализите са изпуснати позитивните ефекти на другите резултати на "Уругвай раунд", засягащи например стабилизирането на правилата, процедурите и институциите в международната търговия; споразуменията за осигуряване на минимален достъп до пазарите; правилата за повишаване на ефективността в сферата на търговията с услуги и други. Наред с това следва да се отбележи, че приетият от споразумения в рамките на "Уругвай раунд" ще стимулира ново нарастване на световните доходи.

В процеса на многостранни търговски преговори развитите индустриално държави се съгласиха да намалят действащите мита върху вноса на промишлени стоки от развиващите се страни с 40%. В тази връзка пропорцията на промишлените продукти, допускани да техните пазари (освободени от митническо облагане по силата на принципа за най-облагодетелстваната нация, нараства повече от два пъти - от 22% на 45%. Развитите страни ще намалят своите тарифи с около 60% в рамките на три групи промишлени стоки: дървесна маса, хартия, картон и мебели; метали и неелектрически машини и апарати.

Между развитите страни най-голямо намаление на тарифите за промишлени стоки, произхождащи от развиващите се страни, правят Япония - 56% и Нова Зеландия - 53%. Интересно е намалението на средното равнище на тарифите върху промишлените стоки на пазарите на четирите развити индустриални икономики с най-голяма поглъщателна способност за внос на промишлени стоки от източници, проектирани по принципа на най-облагодетелстваната нация - ЕС, САЩ, Япония и Канада. След прилагане на резултатите, достигнати на преговорите по "Уругвай раунд" на ГАТТ, средният коефициент на тези тарифи ще бъде в рамките от 1.7% (Япония) до 4.8% (Канада).

· От 12.4% на 5.1% за Сингапур
От четирите страни в преход към пазарна икономика (Полша, Чехия, Унгария и Румъния), Полша ще направи най-голяма тарифно редукция за промишлени стоки - 38%, но и ще остане с най-високи мита след "Уругвай раунд" (средно 9.9%). Митническите ставки за вноса на промишлени стоки във всяка от страните в преход към пазарна икономика след многостранните търговски преговори в Уругвай, са почти идентични с тези на развитите страни.

Споразумението за текстилните изделия и облекла, съдържащо графици за поетапно намаляване на значителните количествени ограничения върху търговията в текстилния сектор, поставя началото на решителен обрат и елиминиране на драстичните ограничения в тази сфера. В момента световната търговия с текстилни изделия се оценява на около 240 млрд. долара годишно, като най-евтините и конкурентоспособни изделия се произвеждат в Югоизточна Азия и Латинска Америка. След поетапното премахване на двустранните импортни квоти, установени по силата на споразумението по търговията с текстил (Multi-Fibre Arrangement) от 1974г., азиатските и латиноамерикански производители ще могат да разширят значително своя износ във Франция, Германия и други развити държави, а като цяло развиващите се страни ще получат благоприятни възможности за повишаване на своите доходи от износа на текстилни изделия и готови облекла.

Уругвайският цикъл преговори промени съществено клаузите на споразумението по защитните мерки, като установи равностойни правила, критерии и процедури за прилагане на защитните механизми, включително сроковете за максимална продължителност и прекратяване. За първи път беше премахнато автоматичното право за ответна мярка от засегнатата страна, а в обсега на споразумението беше включено изискването за прекратяване действието на доброволните ограничения за износа и други принудителни пазарни мерки.

Огромните субсидии за стимулиране на селскостопанското производство и износ, силният протекционизъм в тази сфера, упражняван от развитите страни, водят да свръхпроизводство, натрупване на огромни запаси и дъмпингови цени при експортните инвазии с излишъците от селскостопанска продукция. Споразумението по селското стопанство установява конкретни правила и ангажименти за намаляване на експортните субсидии, вътрешните субсидии и либерализиране на достъпа до пазарите в рамките на преходен период 1986-1990г. като процент от бюджетните разходи - от 22 млрд. долара до 14.5 млрд. долара (повече от половината от това намаление се пада на ЕС). Вътрешните субсидии, действащи изкривяващо върху търговията със селскостопански продукти, ще бъдат ограничени и намалени с 20% от развитите страни и с 13.3% от развиващите се страни. държавната подкрепа за селскостопанските производители ще трябва да намалее с 18%, от 197 млрд. долара до 162 млрд. долара в края на предходния период. Прецедент в историята на ГАТТ е фактът, че степента на обвързаност на тарифата за селскостопански продукти е по-висока от тази на промишлените стоки, тъй като 100% от селскостопанските мита са обвързани, докато при промишлените продукти аналогичният процент е 83% (таблици 3 и 4).

“Уругвай раунд” за първи път включва в сферата на услугите и инвестиционните мерки, засягащи търговията, в процеса на многостранните търговски преговори. Световната търговия с услуги се разширява с изключителна бързи темпове и възлиза на повече от 1000 млрд. долара годишно (приблизително 20% от общия обем на световната търговия). Постигнатото по време на дългогодишните търговски преговори Общо споразумение по търговията с услуги (GATS) е първото многостранно споразумение, налагащо гаранции за честна търговия във всички сектори на услугите без прилагането на дискриминационни мерки. Поставяйки си като основно цел намаляването или елиминирането на съществените ограничения пред световната търговия с услуги, GATS доразвива принципите на НОН и национално третиране (равнопоставено третиране на чуждестранните и местните търговци, действащи на националните пазари).

Принципните рамкови правила на споразумението, включващи гарантиране достъпа до пазарите, прозрачност на процедурите и свободно движение на плащанията, се допълват с приложения, съдържащи схемите за съгласувани отстъпки на отделните договарящи се страни. за да изпълнят със съдържание рамковите принципи и правила, отделните правителства формулират национални списъци с отстъпки за пазарен достъп в различните сектори на услугите, които ще започнат да действат след влизането в сила на GATS. Националните списъци с отстъпки съдържат както хоризонтални мерки (отстъпки по отношение движението на физически лица, търговци на услуги и др.), така и отстъпки в специфични сектори, например професионални услуги (счетоводни, архитектурни, инженерингови), други бизнес услуги (компютърни, лизингови, рекламни, консултантски и други), комуникационни, строителни, дистрибутивни (търговия на едро и дребно, франчайзинг), образователни, здравни, туристически, финансови услуги (банкови, застрахователни) и т.н.

Имайки предвид временния характер и ограниченото поле на действие на ГАТТ, успехът на споразумението при повишаване и осигуряване на либерализация на световната търговия за период от 47 години е неоспорим. Честите намаления на митата сами по себе си спомогнаха за постигането на много висок темп на ръста на световната търговия - средно около 8% на година за 50-те и 60-те години на настоящия век. А либерализацията на търговията доведе до постоянно по-висок прираст на търговията в сравнение с прираста на производството през цялото 47-годишно съществуване на ГАТТ. Бързият приток на нови членове през Уругвайския цикъл преговори доказа, че международната система на в лицето на ГАТТ, е приемана за стълб на икономическото развитие и инструмент за реформи в областта на търговията.

Ограничените постижения при преговорите в Токио, извън резултатите в областта на намалението на митническите тарифи, означиха настъпването на трудни времена. Успехът на ГАТТ при минималното редуциране на митата заедно с сериите от икономически рецесии в началото на 70-те и 80-те години беше причина правителствата да въведат други форми на протекционизъм в секторите, при които се увеличи чуждестранната конкуренция. Високите нива на безработица и постоянното закриване на заводи накара северноамериканските и европейски правителства да сключат редица двустранни споразумения с конкурентите си и да прибегнат до субсидии, за да поддържат техните позиции в търговията със селскостопански продукти. Горепосочените две промени подкопаха ефективността на ГАТТ.

Освен влошаването на средата на търговската политика, стана също очевидно в началото на 80-те години, че за разлика от 40-те години ГАТТ вече не съответства на реалностите на световната търговия. От една страна световната търговия стана много по-комплексна и важна: глобализацията на световната търговия беше факт; настана бум в световното инвестиране, а търговията с услуги (нерегламентирана от ГАТТ) започна да представлява интерес за все повече и повече страни.

На 01.01.1995г. започна съществуването си Световната търговска организация (СТО), която администрира новите правила и процедури за функциониране на международната търговия, съгласувани по време на Уругвайския кръг на ГАТТ. В рамките на преходен период от една година СТО действа съвместно с институциите на ГАТТ, за да бъде осигурен разумен период от време за решаване на наследените търговски проблеми. Базирайки се на правна основа, изградена от съвкупност от многостранни споразумения, новата световна институция следва съществено да трансформира международните търговски отношения във вид, в който може да отговори на предизвикателствата и да отговори ефективно на възможностите, създадени в условията на непрекъснато усложняване и глобализиране на световното стопанство.

81 страни и територии от всички райони на света, представляващи близо 90% от световната търговия със стоки и услуги, ратифицират споразумението за създаване на СТО. То е старателно подготвяно в процеса на многостранните търговски преговори от Уругвайския кръг на ГАТТ. Основателите на СТО са 53 развиващи се или слабо развити страни, 25 - развити индустриални държави и 3 страни, осъществяващи преход към пазарно стопанство.

Създадената търговска организация започва да администрира новите правила и процедури за международна търговия, съгласувани на Уругвайския кръг като наследник и продължител на ГАТТ, но същевременно ще функционира като качествено нова институция с редица съществени организационни и функционални различия от досега действащите споразумения и регулатори:

· СТО притежава значително по-широк обхват на действия в сравнение с предшественика си ГАТТ: в рамките на системата на СТО са включени важни и динамични развиващи се области на стопанската дейност като търговията с услуги, инвестиционните потоци, въздействащи върху развитието на търговията и търговията с правата на интелектуалната собственост;

Общото споразумение за митата и търговията

Welcome to ximbro.com