Основни принципи на новата законодателна стратегия по опазване на околната среда
1. Основни принципи на новата законодателна стратегия по опазване на околната среда
Един от основните проблеми на съвременното цивилизовано общество е опазването на околната среда и осигуряването на устойчиво развитие. Това е естествен резултат от осъзнатата в крайна сметка от цялото човечество необходимост от съхраняване на хармонията между човека и природата. В този смисъл новата законодателна стратегия по опазване на околната среда съдържа редица специфични особености, които я отличават от законодателната стратегия в други области.
Съвременните тенденции на екологичното законодателство не биха могли да бъдат цялостно и пълно анализирани, ако не се посочат онези опорни точки, около които се изгражда цялостната схема на връзката „екология" - я законодателство" - „социалнозначим резултат".
Най-общо две са опорните точки в тази насока. На първо място -законодателството в областта на опазването на околната среда е подчинено на общите принципи на законодателството въобще. На второ място - екологичното законодателство съдържа някои специфични особености, свързани с особеностите на екологичната сфера и с характера на правоотношенията които са обект на правна регламентация. Ето защо, когато разглеждаме същността и специфичните особености на екологичното законодателство, следва да излезем извън рамките на чисто юридическото му интерпретиране.
Въпросът е да се очертаят онези правносоциологически характеристики на законодателството въобще и на екологичното в частност, които биха позволили към новата законодателна стратегия да се подхожда не догматично, а в по-широк план.
На първо място - съобразяване на новото екологично законодателство с принципите и нормите на европейското право в съответствие с Европейското споразумение за асоцииране. На второ място - съгласуване на законодателството с ратифицираните по констиционен ред международни договори. На трето място • изграждане на екологичното законодателство в съответствие с провъзгласеното с конституцията право на здравословна и благоприятна околна среда, при максимално използване на законодателните процедури, предвидени в конституцията.
Създаването на модерно екологично законодателство, съответстващо на европейските стандарти, е немислимо без широки проучвания на общественото мнение. Правно-социологическият анализ дава по-ясна и пълна картина както на състоянието на съвременното екологично законодателство, което е подчинено на посочените по-горе принципи, така и на състоянието и тенденциите в общественото мнение по тези въпроси.
Когато става дума за съобразяване на екологичното законодателство с международните стандарти и по-конкретно с правото на ЕС, трябва да се прави разлика между прякото действие на рафинираните международни договори и сближаването на българското с европейското право. В първия случай става въпрос за съгласуване на вътрешното право с ратифицираните по конституционен ред международни договори. Във втория случай за нов .самостоятелен проблем в развитието на българското право, чието възникване като официално международноправно задължение на България произтича от подписването на Европейско споразумение между ЕС и България на 8 март 1993 г.
Обстоятелството, че екологичното законодателство е относително ново не само за нашата страна, но и за останалите държави, до известна степен улеснява и двата процеса - и процеса на съгласуване на вътрешното ни законодателство и процеса на хармонизиране на екологичното законодателство с правото на ЕС.
Съществено значение в посоченото направление имат и многостенното, двустранното сътрудничество в областта на екологичната безопасност, осъществявани от изпълнителната власт и преди всичко от МОСВ. При разглеждане на проблемите, свързани с хармонизиране на екологичното ни законодателство с правото на ЕС, следва да се изтъкнат няколко съществени момента.
На първо място - политиката по опазване на околната среда беше издигната в ранг на политика на общността на един късен етап, а именно - едва след подписването на договора в Маастрихт.
Първоначално основните принципи в тази насока бяха следните:
а) принцип на превантивността;
б) принцип, че замърсителят е длъжен да плаща;
в) принцип на борба с неблагоприятните въздействия върху околната среда. Към въведението от ЕЕА три принципа Маастрихт добавя още и принципа на предохранителността.
На второ място - базисните директиви, наредби и решения на ЕС са над 90, като повечето от тях въвеждат процедури за организиране и контрол на дейности или норми за съдържание на компоненти или въздействия върху околната среда. Българските национални норми за околна среда са все още в процес на съгласуване с действащите в ЕС нормативи.
На трето място - българското законодателство като цяло не е в унисон с изискванията на актовете на ЕС. Главната причина за това е, че до голяма степен екологичната обстановка у нас детерминира и подходите при вземането на решения.
Всички посочени по-горе особености на съобразяване на екологичното законодателство с правото на ЕС, а също така и извършването на необходимите промени във вътрешното законодателство на базата на ратифицираните по конституционен ред международни договори е дълъг, сложен и понякога противоречив процес.
Приемането на конституцията безспорно е разделителната линия между два различни по своя характер подходи и на решаването на екологичните проблеми, а именно - волунтаристичния подход и този, основаващ се върху принципа за разделения на властите. Един от първите закони след нейното приемане беше Законът за опазване на околната среда (ЗООС). Той е основан върху трите водещи принципа.утвърдени в съвременното екологично законодателство и съобразени с различните директиви както на Съвета на Европа, така и на Съвета на ЕО, а именно:а) замърсителят плаща,б) предотвратяване и предпазване от замърсяване и в) обществото има право на информация.
Основните въпроси, поставени на дневен ред, бяха свързани, от една страна, с чисто законодателната технология, а от друга - с очертаващите се все по-остро противоречия между идеала на законодателя и изискванията на практическия живот. До голяма степен създаването на съвременното екологично законодателство в нашата страна е улеснено от обстоятелството, че проблематиката е относително нова и това дава възможност да се създаде нова и стабилна правна уредба, отговаряща на духа на конституцията и на утвърдените международни стандарти. Това, разбира се, не означава, че в процеса на създаване на новото екологично законодателство на се проявяват същите или сходни с нормотворчеството в други области проблеми.
Трудностите, като че ли се появяват от малко по-друга посока, която също има правно-социологически измерения. Като предмет на правно регулиране, борят две тенденции - от една страна - стремеж към кодификация, а от друга - стремеж към детайлна правна уредба. Извесни са две противоположни становища по този въпрос -кодификацията на законодателството се разглежда в първия подход като гаранция за по-голяма стабилност и устойчивост. С други думи, кодификацията е практически невъзможна именно поради динамиката на прехода и бързо променящи се обществени отношения, което крие опасност даден закон, веднага след приемането му, практически вече да е остарял. В особено голяма степен това се отнася до екологичното законодателство.
Логиката на новите законодателни решения е подчинена на втората линия - детайлна правна уредба. Втора интересна тенденция на законодателството по опазването на околната среда е балансираното съчетаване на определени икономически интереси с политиката на разумно използване на природните богатства.
Спецификата на екологичното законодателство, се изразява най-вече в това, че законодателите решения в тази област в една по-голяма степен засягат големи групи от хора, за продължителен период от време. На пръв поглед от юридическа гледна точка нещата изглеждат относително ясно - след като даден закон бъде приет, то тогава са налице всички условия за ограничаване на екологичните рискове. От гледна точка на социологията на правото обаче нещата придобиват други измерения. И най-съвършеният от правно-техническа гледна точка нормативен акт не би могъл да породи необходимите правни и социални последици, ако не са налице съответните механизми за неговото реализиране на практика.
Цялостната екологична стратегия не би била достатъчно обоснована, ако не се държи сметка и не се отдели специално внимание на емпиричните характеристики на тази стратегия.
