Пазари.Форми на пазарите. Конкуренция. Ценообразуване на пазара. Търсене и предлагане.
Пазари.Форми на пазарите. Конкуренция.
Ценообразуване на пазара. Търсене и предлагане.
Пазарът е едно от най - големите постижения на човешката циви-лизация.Той съществува в продължение на хиляди години, от примитив-ните зачатъци в дълбока древност до развитите му форми в наши дни.На кооперативния пазар, в търговските помещения за продажба на различни стоки или в обслужващите помещения на банките се срещат лица, които или предлагат или търсят нещо, за да разменят помежду си различни блага.
От политикономическа гл.т. пазарът се разглежда като катего-рия на размяната.
Пазарът е размяна, организирана по законите на стоковото про-изводство и обращението; съвкупност от отношения на стоковото и па-ричното обращение.Пазарът е абстрактно понятие, което включва тър-говската организация на купувачите и продавачите, подчинени на силите на предлагането и търсенето.
Развитият пазар се характеризира със сложна структура.Той включва стоковия пазар, паричния пазар, вкл. пазара на ценните книжа, работната сила и др.Тържищата, стоковите, фондовите и трудовите бор-си не са единствените и задължителните форми на пазара.При съвремен-ните средства за информация, реклама и връзки между хората от всички краища на планетата пазарът придобива глобален характер.
Стоковото обращение и съответно пазарът винаги са представени от връзката между продавача и купувача, което изразява вътрешните връзки и противоречия между производството и потреблението.В сфера-та на размяната тези връзки се проявяват като отношения между търсене-то и предлагането.Или обобщено може да се каже, че пазар е всяка сре-ща между предлагането и търсенето (фиг.1).На фигурата са използвани няколко понятия, които имат следното значение:
а) Благата са всички средства, които задоволяват човешките по-требности, вкл. и услугите.
б) Икономическите блага са оскъдни блага и затова имат цена.
в) Предлагането обхваща всички икономически блага, които тря-бва да бъдат продадени на определен пазар.
г) Потребностите се задоволяват с помощта на парични сред-ства.
д) Нуждата е някаква липса и стремеж тя да бъде задоволена.
е) Търсенето е потребност от икономически блага, която възниква на един определен пазар.
Пазарът изпълнява две важни функции:
а) Посредничеството - икономическите блага се разпределят ме-жду търсещите и предлагащите.
б) Оценяването - изяснява се пазарната цена на предлаганите ико-номически блага.
Търсенето е форма на изразяване на потребностите, представе-ни на пазара и осигурени със съответни парични средства.Ако човек ви-ди на витрината хубава вещ и иска да я купи, но не разполага с необхо-димите за това парични средства, то неговата потребност не се разглежда като търсене.Високите цени задържат потреблението, докато ниските це-ни намаляват разходите за покупка на предпочитаните стоки и с това го стимулират.Обратното отношение между цената на стоките и количе-ството стоки и услуги, което потребителите купуват, се нарича закон на търсенето.Законът за търсенето гласи, че съществува обратна зави-симост между цената на стоките и броя на купувачите, които са го-тови да купят.
Пример:Търговците на стока “А” са извършили пазарно проучване с цел да се изясни какво количество от тази стока ще бъде изкупено от потребителите в дълго-срочен аспект при различни цени.От проучването личи, че потребителите напълно се различават в поведението си едни от други.Ако се усреднят техните желания за по-купка, получава се средното годишно общо търсене за региона (фиг.2).
Ако предлаганите блага са евтини, към тях ще бъде проявен инте-рес от голяма група купувачи.Колкото повече се оскъпяват благата, тол-кова повече купувачи се отказват от покупката им, защото не могат да ги заплатят или защото високата цена не отговаря на личната им оценка за действителната им стойност.Функцията на търсенето от горе вляво към долу вдясно.
В реалния живот тази функция няма да бъде права, а крива. На-блюдават се също и редица изключения от това протичане.Ако търсе-щите смятат, че една стока ще бъде значително по - скъпа в бъдеще, те биха купували големи количества от нея дори и при растящи цени. Поня-кога скъпите стоки се продават по - добре от евтините, защото по - голя-мата част от купувачите смятат, че високата цена отговаря на значително по - високо качество.
Предлагането е съвкупност от стоки, които се намират на паза-ра или могат да бъдат доставени там.То се определя от производство-то, но и от други фактори, като внос, износ, движение на цените и др. Високата цена подтиква производителите да предлагат по - голямо количество.Тази права зависимост между цената на продукта и предла-ганото количество се нарича закон на предлагането.Законът за предла-гането гласи, че съществува пряка зависимост между цената на сто-ката и броя на тези, които желаят да продадат.
Пример: Търговците на същата стока “А” в региона показват едно типично по-ведение.Те желаят да продават големи количества при високи цени, а при намаляване на цените една голяма част от търговците може и да напуснат пазара.Като се изслед-ват взаимозависимостите, се получава следният модел на общото поведение(фиг.3).
Този модел на предлагането също произтича от определени пред-положения за търговците.Приема се, че предприятията действат от гл.т. на максимизиране на печалбата.При нарастването на цените се създава възможност повече да извлекат печалба от предлаганите продукти. Кол-кото по - висока е пазарната цена, толкова по - голямо е предлаганото количество от една стока.При намаляване на цените все повече предпри-ятия ще престанат да търгуват с тези продукти, защото няма да могат да покриват производствените си разходи.
Функцията на предлагането протича от долу вляво към горе вдяс-но.В реалния живот и предлагането може да изглежда по друг начин.Ако един предприемач си е поставил за цел да постигне определен приход при нарастващите цени, той ще трябва да произвежда по - голямо коли-чество продукти, за да го постигне.При намаляване на цените, на пред-приемача, чиито приходи трябва да паднат под определена долна грани-ца, ще му се наложи да произвежда по - голямо количество продукти, за да може да постигне поставените си цели.
Ценообразуване на пазара.
В определеното съотношение между търсенето и предлагането как-то по отделни стоки и по отделни групи, така и по стоковата маса като цяло, намира проявление конюнктурата на пазара.Тя се формира и променя под влияние на многочислени фактори, вкл. мащабите на про-изводството, размерите на запасите, динамиката на цените и паричните доходи, организацията на търговията и рекламата.
Нормалното, т.е. адекватното на икономическите закони, съотно-шение между търсенето и предлагането е тяхното равновесие, т.е. съот-ветствието между обема и структурата на търсенето на стоки и обема и структурата на тяхното предлагане. Пазарното равновесие е състояние, при което противоположните сили, каквито са предлагането и търсе-нето, са перфектно балансирани.Равновесната цена води до равновесие между търсенето и предлагането. Всеки търговец, които предлага стока-та си на тази цена, може да я придобие.Равновесната цена е тази, при която търсеното и предлаганото количество са равни.
Пример : В разглеждания пример за стока “А” при равновесната цена Р=0,60 лв. се извършва оборот от 300 количествени единици (фиг.4).
Всички търговци, които са готови да продадат стоката си на тази цена, могат да я продадат изцяло.Всички купувачи, които са готови да я придобият на тази цена, могат да получат всички желани от тях стоки.Търговци, които желаят да постигнат
цена, по - голяма от равновесната и купувачи, които желаят да платят цена, по - нис-ка от равновесната, не могат да останат на пазара.Графически погледнато търсенето и предлагането, които се намират вдясно от равновесната цена, се изключват от паза-ра.Ако пазарната цена е над равновесната, се появява дефицит на търсенето: търсено-то количество е по - малко от предлаганото.Ако стоката на търговците остане непро-дадена, ще бъдат намалени цените, като по този начин ще се намали и дефицита на търсенето.Ако пазарната цена се изравни с равновесната, пред търговците не съще-ствува алтернатива допълнително да продължават да намаляват цената, защото могат да продадат желаните от тях количества от стоката.По този начин се премахва дефи-цитът на търсенето.При една намалена цена, всички търговци, които предлагат стока-та си на тази цена, ще успеят да я продадат изцяло.Търсеното количество но тази це-на ще бъде 400 количествени единици, а предлаганото само 150.Ако пазарната цена е под равновесната ще се получи дефицит в предлагането:предлаганото количество е по - малко от търсеното.Възможно е да се образуват списъци за ред при покупката, при които само първите, успели да се включат в тях, ще могат да задоволят потре-бностите си.Тези опашки, обаче, ще накарат търговците да вдигнат цената.По този начин ще бъдат привлечени нови продавачи, докато броят на купувачите ще се нама-ли. Едва след изравняването но пазарната цена с равновесната цена няма да има при-чини за промяна на цената.Дефицитът в предлагането води до увеличение на цените, поради откъсването им от обществено необходимите разходи за труд.Засилват се ин-флационните процеси, поражда се спекулация и други противообществени явления.
Нарушаването на съответствието между търсенето и предлагането предизвик-ва възникването но диспропорции в икономиката и влияе отрицателно върху разви-тието нa производството.
Като се отчита броя на участниците и като се имат предвид двете страни на пазара(търсене и предлагане), се различават три основни структури по отношение на предлагането и търсенето.
1) Монополистична структура на предлагането - една стока на пазара се предлага от един участник.
Например БТК е монополистически предложител на телефонни, телеграфни и пощенски съобщения.
2) Олигополистична структура на предлагането - стоката се предлага от няколко предложители (продавачи) с приблизително еднакво големи части на предлагане ( пропорционална част от пласмента на един продавач - количествено или стойностно - от общия пласмент на всички предложители в даден период на един относителен пазар ).
3) Полиполистична структура на предлагането - броят на про-давачите е голям и частта на всеки от тях е относително малка.
Например предлагането но плодове и зеленчуци на един голям па-зар може да се отбележи като полиполистичен пазар от гл.т. на предла-гането.
Аналогично но предлагането се различават следните основни структури на търсене:
1) Монополистична структура на търсенето - стоката се търси само от един купувач.
Например държавата е монополистичен купувач на военна техни-ка.
2) Олигополистична структура на търсенето - стоката се тър-си от няколко купувачи, които купуват относително големи части от пре-длаганото на пазара количество.
Например производителите на автомобили, като купувачи на авто-мобилни двигатели при предприятията доставчици.
3) Полиполистична структура на търсенето -стоката се търси от голям брой купувачи, които купуват относително малки части на предлаганото на пазара количество.
Например частните домакинства като купувачи на хранителни сто-ки, облекла и други стоки от първа необходимост.
Всяка от трите структури на предлагане се групира с всяка от трите структури на търсене.Въз основа на това се получават различни форми на пазара, които са представени в табл.1 :
Разграничението между “много” и “няколко” е плавно.Като при-мер, страната на предлагането може да се състои от голям брой малки продавачи и няколко големи продавачи ( частичен олигопол) или от един голям продавач ( частичен монопол ).
Конкуренцията представлява произтича от това, че към една цел се стремят двама или повече участници на пазара.Тя поражда пред-приемчивост, рационалност, изобретателност в действията на стопански-те субекти.Продавачите се стремят да подобрят предлагането - повиша-ване на качеството на продуктите, намаляване на цените, производството на съвършено нови продукти и т.н.Конкуренцията е действителна, ако продавачите открият по - благоприятни възможности за предлагане. Чес-то, обаче, стремежа да се спечелят потребителите е толкова голям, че се използват неикономически средства, което се третира като нарушение на лоялната конкуренция.
Конкурентната борба се поражда по отношение на качеството, асортиментът, дизайнът, цената на стоката.Ето защо се налагат тези про-изводители, които предлагат висококачествени стоки, за производството на които са направени минимални разходи, резултат на високо техноло-гично равнище и висока производителност на труда.
Конкуренцията е “стихия”, която отнема от едни и увеличава бо-гатството на други.Тя е главна причина за едно сериозно икономическо следствие - конкуренцията на производството и капитала.
Когато конкуренцията действа пълно и неограничено на пазара, тя го тласка към равновесие.Тази конкуренция се нарича съвършена (чис-та). Когато конкуренцията е ограничена, тя е несъвършена. Към несъвър-шената конкуренция включва монополистичната конкуренция, олигопо-ла и чистия монопол.Четирите основни форми на конкуренция са дадени в табл.2 :
|
|
|
|
|
|
1.Брой напроизводи- телите и естество на продукцията
|
много продава-чи на еднород-
|
чи на диферен-цирани прод.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Съвършена(чиста) конкуренция. Характеризира се със следните особености :
а) пазарът при чистата конкуренция се състои от множество прода-вачи и купувачи на еднородна продукция
б) свободно влизане и излизане на субекти на пазара
Съществуването на много продавачи и купувачи означава, че нито един отделен продавач или купувач не оказва голямо влияние върху це-ната и равнището на производството и потреблението. Продавачът не е в състояние да поиска цена, по - висока от пазарната, доколкото купувачи-те могат свободно да придобият необходимото им количество от стоката на тази цена.Продавачите няма да поискат цена, по - ниска от пазарната, доколкото могат да продадат всичко, което е необходимо, по пазарната цена.Свободното влизане и излизане на пазара дава възможност на про-изводителите да се насочат към изгодно за тях производство.
в) пълна мобилност на факторите за производство. Производител-ните фирми са мобилни - без загуби земята, трудът и капиталът биха могли да се насочат от едно производство в друго.
г) пълна информация за състоянието на пазара.Тя дава възможност на производителите и потребителите да вземат само правилни решения, без да правят разходи за реклама и събиране на сведения.
Монополистична конкуренция. Пазарът при монополистичната конкуренция се състои от множество продавачи и купувачи. Влизането и излизането на пазара е почти свободно.По брой на стопанските субекти монополистичната конкуренция прилича на съвършената. Типична черта за нея е диференциацията на продуктите.Най - напред производителите
могат да предложат на купувачите различен асортимент на стоките. Из-делията могат да се отличават едно от друго по качеството и външното оформление.Различия може да има и в съпътстващите стоката услуги. Купувачите, виждайки разликите на предлаганите стоки, са готови да платят различни цени за тях.По - на -татък всяка фирма започва да из-ползва на търговска марка,която запазва изключителността на произве-дената от нея продукция. Наличието на много производители, обаче, изисква система за осведомяване и убеждаване на потребителите в качес-твото на произведената продукция.Оттук рекламата става абсолютно не-обходима за спечелването на пазарен дял.Ако печалбата на фирмата, произвеждаща диференцирани продукти е голяма, много нови фирми могат да започнат производството им с друга търговска марка и частич-ни изменения.По този начин самата диференциация на продукта се пре-връща в канал за влизането на нови производители.Ако те не успеят да се наложат, свободно могат да се преориентират към друго производ-ство. Тук отново са налице елементи на свободната конкуренция.
Ако разгледаме търсенето при монополистичната конкуренция, ще установим, че то слабо се влияе от цената - спада при увеличението |