Значение и видове. Полезните изкопаеми имат голямо стопанско значение. От количеството и качеството на полезните изкопаеми до голяма степен зависи производството на електроенергия и топлоенергия, на черната и цветна металургия, на машиностроенето, на промишлеността за строителни материали, на химическата, стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост. Някои от находищата на полезни изкопаеми са били известни и разработвани още в древността, а други през периода на феодализма и капитализма. През следосвобожденския период на развитие геологопроучвателните работи не бяха на висота и се твърдеше, че страната е много бедна на полезни изкопаеми и следователно не съществуват условия за развитие на промишлеността. След Втората световна война нашите геолози осъществиха геологопроучвателни работи, ка о използваха най-нови научни методи и съвременна техника, в резултат на което бяха открити и картирани редица находища на разнообразни полезни изкопаеми. За съжаление обаче рудите ни са бедни на метално съдържание. Откритите полезни изкопаеми улесняват специализацията на страната и отделните райони в развитието на химическата, порцеланово-фаянсовата и стъкларската промишленост и промишлеността за строителни материали. Благодарение на разкритите находища на полезни изкопаеми бързо развитие получиха отраслите, които имат необходимите суровини. Съществува тясна връзка и зависимост между находищата на полезни изкопаеми, земеповърхните форми и строежа на земната кора. Голямото разнообразие на полезни изкопаеми в на1пата страна се обуславя от продължителното и твърде различно по характер геотектонско развитие на тукашните земи. Заедно с проявата на земекорните движения и въздействието на екзогенните процеси върху геоложката основа за образуване на полезните изкопаеми, за техния характер и териториално разположение значителна роля са изиграли многократните прояви на магматизма и вулканската дейност. Благодарение на разкритите находища на полезни изкопаеми у нас се пристъпи към развитие на структуроопределящите отрасли на промишлеността. В днешно време към природните ни богатства, макар и лошокачествени, интерес проявяват такива известни фирми като белгийската “Солвей" (закупила фирма Соди Девня), ирландската фирма “Наван Рисорез" (мина “Челопеч"), американската фирма “Тексако", английската фирма “Ентърпрайз ойл" и много други. Полезните изкопаеми в зависимост от предназначението си се разделят на: горивни, рудни и нерудни. Енергийните (горивните) полезни изкопаеми с тяхното различно агрегатно състояние, химически състав, количество и териториално разположение се обуславят до голяма степен от палеогеографското развитие и спецификата на геоложката основа в нашите земи. Въглищните запаси, които придружават старите седиментни (утаечни) скални формации от палеозойска, мезозойска и старотерциерна възраст, представляват неразделна част от силно деформираните гънкови структури в обсега на хълмистите и планинските земи. Младотерциерните и особено лигнитните въглища придружават нагънатите плиоценски Пластове в Дунавската равнина, котловинните дъна на Горнотракийската низина. Нефтът и природният газ, поради малкото им относително тегло, обикновено са привързани към ядките на антиклиналните структури в нагънатите земи или към локалните сводови издувания в плацидните и низинни земи. При отлагането на морските хлориди се е образувала каменна сол в Провадийско, при отлагането на карбонатите - варовици и гипс. Тези полезни изкопаеми се отлагат в плитките езерни и морски басейни. Във връзка с активната вулканична и магматична дейност в планинските райони са се образували различни метални (или рудни) полезни изкопаеми. Полезните изкопаеми са се образували в земните недра в резултат на геоложки и тектонски процеси. Те са различни по произход, вид и място на образуване. Полезните изкопаеми в България са образувани в различни епохи от геоложката история на земите ни. Обвързани са с главните морфоструктури и с техния скален състав. Във всяка морфоструктура има специфични полезни изкопаеми. Например в Дунавската равнина преобладават нерудните полезни изкопаеми (каолин, глини, варовици, пясъци), нефт и природен газ, в Преходната област - руди на черни и цветни метали, въглища. Изкопаеми горива са въглищата, нефтът и земният газ. В миналото основният вид изкопаемо гориво са били въглищата, Тяхното разработване започва непосредствено след Освобождението на България. Добивът на въглища тогава е бил малък. През 1939 г. в Перник са добити 1666 хил. т въглища, въпреки че спасите са били 175 млн. т. Сега запасите са значително намалели. Общите запаси на въглища в България се изчисляват на 4,8 млрд. т натурално топливо, разпространени в около 40 въглищни басейна. В зависимост от калоричността въглищата се разделят на: лигнитни, кафяви, черни и антрацитни. Има два вида запаси: геоложки и промишлени. Геоложките запаси - това са най-общите открити от геолозите и определени в тонове находища. Определя се видът и броят на пластовете. Промишлените запаси включват само тези Пластове, които могат да се експлоатират. Въглищата, както и нефтът и земният газ, се определят от два вида показатели: калоричност и дебелина на пластовете на въглищата. Първият показател - калоричността, бива: натурална и приведена към условно топливо. По-важна от технологична гледна точка е калоричността условно топливо, тъй като тя дава представа за фактическото количество запаси на въглищата. Привеждането на натурален вид топливо в условен вид топливо се осъществява с помощта на формулата: X=N.Q/7000, където Х - условно топливо; N - количеството на въглищата (енергиен източник) в натура; Q - калоричността на този източник; 7000 - калоричността на черните въглища. Вторият показател, определящ въглищата, е разположението на пластовете и дебелината им, от които зависи тяхната себестойност. Калор чността зависи от времето на тяхното образуване и продължителността на тяхното овъгляване. По-старите въглища по-дълго време са се овъглявали в земята и са най-калорични. Калоричността на въглищата зависи от съдържанието на влага, пепел и сяра в тях. Лигнитните въглища са най-широко разпространени в България. Техните запаси възлизат на 4,5 млрд. т (натурално топливо), но те съдържат големи количества влага - 55-56% и пепел до 30%. Затова са нискокалорични. Тяхната калоричност е от 1200 до 1800 ккал. Образувани са в неозойската ера през палеогена и неогена, Пластовете са дебели, но с високо съдържание на примесни материали. Поради голямото съдържание на влага, пепел и сяра лигнитните въглища най-широко се използват за гориво в електроцентралите и парокотелните. Намират приложение и в химическата промишленост -за производство на азотни торове, а при брикетиране - и за битови нужди. Брикетирането на лигнитите по сухия способ увеличава два пъти калоричността им. Високата влажност и пепелно съдържание на лигнита намаляват неговата транспортируемост. Най-голямото находище на лигнитни въглища е “Марина изток". Запасите им там са около 2856 млн. т. Лигнитът на “Марица изток" е нискокалоричен - средно 1540 ккал/кг, но се цени, понеже се разкрива на компактни маси и на малка дълбочина. Това позволява прилагането на открита експлоатация (по кариерния способ), която е по-евтина. Лигнитите от басейна се използват в три ТЕЦ-а - “Марица изток 1" (с мощност 500 мгвт), “Марица изток II" (1230 мгвт) и “Марица изток III" (840 мгвт). Втори лигнитен басейн е “Марица запад", разположен предимно около Димитровград (при гр. Меричлери). Запасите са около 268 млн. т. Лигнитът в този район също се използва като гориво в ТЕЦ “Марица-З". Друг важен лигнитен басейн е Софийският. Той обаче не е компактен. Обхваща Софийската котловина. Състои се от отделни находища, по-важни от които са Станянци, Алдомировци, Храбърско, мина “Болшевик", Кътина, мина “Чукурово" (Габра). Общите запаси са 68 млн. т. Средната калоричност - 1200-1500 ккал. Влажността е 55%. Лигнитът в Софийския басейн е на малка дълбочина. С изключение на рудник “Чукурово-2" всички останали се експлоатират по кариерен способ. Близостта на находището до София значително улеснява неговата експлоатация. Намира приложение в електроцентралите в София за производство на електроенергия и за битови нужди. Друг лигнитен басейн е Ломският. Това е единственото находище на лигнитни въглища в Северна България. Пластовете се намират под нивото на р. Дунав и са силно оводнени, което е голяма пречка за тяхната експлоатация. Запасите възлизат на 277 млн. т. В Елховския басейн запасите на лигнити .възлизат на 656 млн. т. Теса с ниска калоричност. Близо половината от запасите са под града (247 млн. т) и евентуалното им използване ще бъде свързано с разрушаването и преместването му. Находища на лигнитни въглища има разкрити и в Гоцеделчевско - мина “Канина" (запаси - 4,6 млн. т), в Кюстендилско - мина “Бистрица" (запаси - 32 млн. т) и в Старозагорско. Добитите лигнитни въглища от тези находища са с висока себестойност и това затруднява тяхното по-нататъшно разработване. Втори по значение са кафявите въглища. Геоложките запаси на кафяви въглища са 300 млн. т. Най-големите басейни са Бобов дол (162 млн. т), Пернишкият (37 млн. т), Черноморският (80 млн. т). Тяхната калоричност варира от 3 до 5 хил. ккал. Те имат старотерциерна геоложка възраст и са доброкачествени. Използват се главно за електропроизводство, отопление и др. С най-голямо стопанско значение е Бобовдолският басейн. Има няколко рудника. Въглищата се използват от ТЕЦ “Бобов дол". Същата е с мощност 630 мгвт и задоволява част от потребностите на Югозападна България, а част от ел. енергията се изнася в Република Македония. Въглищата от Пернишкия басейн са на изчерпване. Те са висококалорични. Намират приложение за промишлени цели и в бита.Бургаският (Черноморски) въглищен басейн има локално значение. Разположен е при с. Рудник, Бургаско. С местно значение са и въглищата при с. Брежани, Благоевградско (със запаси 23 млн. т), и при град Николаево, Старозагорско. Черните въглища са по-висококалорични. Могат да се коксуват, което е от значение за черната металургия. Имат мезозойска геоложка възраст. Съдържат от 3 до 6% влага и 30% пепелно съдържание. Пластовете са тънки. Най-важният въглищен басейн - Балканбас със запаси 9 млн. т е разположен между градовете Габрово, Твърдица и Сливен. Експлоатацията е затруднена поради сложните геоложки условия, тъй като въглищата се намират между гънките на скалите в Стара планина и са силно милонитизирани (натрошени). Пластовете са тънки, поради което себестойността на продукта е много висока. Добиваните в Балканбас въглища се обогатяват в ЦОФ “Твърдица" и се изпращат за коксуване в МК "Кремиковци". Запасите на черни въглища при с. Горно Озирово, област Монтана, възлизат на 917 хил. т, а при Зелениград (община Белоградчик) - на 420 хил. т. Голямо постижение на нашите геолози беше откриването на черни въглища в Добруджа (Каварненски микрорайон) при с. Македонка. Запасите са 409 млн. т. Неудобството при тях е това, че се намират на дълбочина 1370-1950 м под земята, т.е. под морското ниво, поради което въглищата са оводнени. Находища има и в Белоградчишко, но те нямат стопанско значение. Антрацитните въглища са най-калорични - 5-6 хил. ккал. Те имат само 2,5% влага. Най-голямо количество има в Западна Стара планина. Геоложките запаси са 2,5 млн. т. Намират се в Свогенския басейн, но поради високото пепелно съдържание се налага тяхното обогатяване на гара Томпсън. Добивът е силно затруднен поради сложната геоложка обстановка. Намират приложение предимно в стъкларската, карбидната и вародобивна промишленост, при които е необходима по-висока температура. България разполага с голям брой находища на уран. Уранът ни обаче е с ниско съдържание. Основните находища (общо 46 мини) се намират в Софийско, Пловдивско, Санданско, Хасковско, Смолянско, Сливенско, Тополовградско, Малкотърновско, Свогенско и другаде. С няколко постановления на Министерския съвет се предвижда закриване на рудниците. До 1990 г. в тях се добиваше уранова руда, която се обогатяваше в тогавашния СССР. Днес е много трудно да се намери фирма, която да обогатява нискокачествен уран. По тези причини България внася уран от редица африкански държави (ЮАР, Нигерия и др.) Нефт и земен газ Нефтът е основна суровина на нефтохимическата промишленост, основа на органичния синтез. Той е изходна суровина за моторни горива, технически и други масла, пластмаси, синтетични влакна и др. Подобно е значението и на земния газ, с тази разлика, че той е отлично гориво за битови нужди. Нефтът и природният газ намират приложение и в електропроизводствотo, циментовата, стъкларската, порцеланово-фаянсовата промишленост. През 1951 г. беше открит първият български нефт в района на Тюленово, Каварненско. През 1962 г. бе открит нефт и при долни Дъбник и Гиген, а през 1975 г. - край Долни Луковит, Плевенско. Общите запаси са незначителни (около 20 млн. т) - основната част в шелфа на Черноморското крайбрежие. Добивът е 32 хил. т (1996 г.). Земен газ 5е открит в Лонгоза (Варненско) и с. Чирен, Врачанско. На базата на последния бяха построени циментовият завод при с. Бели извор, Врачанско, и АТЗ - Враца. Земен газ се добива и при с. Деветаки (Ловешко). Такъв бе открит и при с.Бутан, Врачанско. Във връзка с находището при с. Крива бара бе построена газова електроцентрала. Очаква се да се открият нефт и природен газ в шелфа на Черно море и във Варненския залив. Нуждите от земен газ в страната са по-големи от добивите и затова България го внася от ОНД чрез газопровод с две трасета: северно - Девня, Шумен, Плевен, Кремиковци, София, Перник, с клон до Враца - Бели извор, и южно трасе - Карнобат, Сливен, Стара Загора, Димитровград, София. Годишно внасяме около 4,5 млрд. куб. м земен газ. Рудните полезни изкопаеми са основна предпоставка за развитието на черната и цветната металургия. У нас са установени находища на основните руди: желязна и манганова, основа за производството на черни метали, и на оловно-цинкова и медна руда, които са основа за производството на цветни метали. Най-голямото ни железнорудно находище е в Кремиковци. То е открито през 1953 г. Запасите са 202 млн. т при средно метално съдържание 30,2%, на малка дълбочина. Кремиковското находище е комплексно. Освен желязна руда то съдържа големи количества манган (6,2%) и барит (18%), а също олово (0,4%), цинк и др. примеси. В него се срещат и почти всички видове железни руди без магнетит, а именно: лимонит (66%), сидерит (21%) и хематит (13%). Компактността на находището и малката дълбочина компенсират ниското средно съдържание на метал и сложната технология на извличане на желязото. Кремиковското находище е предпоставка за развитие на черната металургия в България. Находището при с. Крумово, Ямболско, е 230 хил. т. Средното му съдържание на метал е 43%. Друго находище е при с. Мартиново и Чипровци, обл. Монтана (6 млн. т). Запасите на железни руди не могат да осигурят необходимите количества руда за черната металургия и затова се налага внос. Промишлените интереси предвиждат разработване находищата на манганова руда. В България най-перспективно находи ще е това при с. Оброчище и с. Църква, Добричко. Запасите са III млн. т. Металното съдържание е малко (29%). Манганова руда има при с. Игнатиево, Варненско, и с. Пожарево, Софийско. В България има малки количества хромови руди. Металното им съдържание е едва 18%. Находищата са пръснати в Крумовградско (с. Голямо Каменяне, Аврен и Черничево) и Асеновградско. С голямо промишлено значение са медната и оловно-цинковата руда. Оловно-цинковите руди са съсредоточени в няколко басейна. Най-голямо е находището в Родопския минен басейн, в който се намират над 60% от промишлените запаси - Мадан, Златоград, с. Маджарово, Ерма река, Лъки, Рудозем, Бориева река. Рудата първоначално се обогатява във флотационни фабрики в Рудозем, Лъки, Маджарово, Ерма река, Кърджали, а след това се преработва в ОЦЗ Кърджали и в КЦМ Пловдив. С по-високо метално съдържание е оловно-цинковата руда в Хасковско и при с. Устрем, Тополовградско (650 хил. т). По-малки находища има в Осоговска планина при с. Гюешево (18 млн. т) и във Врачанска планина (5 млн. т). Металното съдържание в оловно-цинковата руда е 1-3%, т.е. по-малко от средното съдържание в световен мащаб. Ниското съдържание на метал налага осъществяването на флотация на рудата. Страната ни е богата на медни руди, които са с голямо стопанско значение. Находища има в “Медет", “Асарел", м. “Елшица" и м. “Радка", Панагюрско, м. “Елаците", Етрополско (274 млн. т), Медни рид и Върли бряг, Бургаско (14 млн. т). Значително по-малко са находищата в Малкотърновско (2,6 млн. т) и м. “Плакалница", Врачанско (1,2 млн. т). Медната руда е с ниско метално съдържание. Налага се обогатяване. Рудата, добивана в Панагюрско, се обогатява в МОК “Медет" и МОК “Асарел". Рудата, добивана в Медни рид и Росен (Бургаско), се обогатява в МОК Росен, а тази, добивана в М. Търновско - в МОК М. Търново, и се изпращат в металургичния комбинат между Златица и Пирдоп. В страната има находища на полиметални руди в Кърджалийско и Тополовградско (с. Устрем). Има малко самородно злато - м. “Злата", Трънско, в Осогово и по долината на р. Огоста. Най-голямото находище на злато е при Челопеч (запаси 54,5 хил. т). То се експлоатира от ирландската фирма “Наван Рисорез". В страната има малки находища на сребро, платина, на молибденови руди - при с. Росово, Кюстендилско, Бов, Софийско и Лозен, Старозагорско. Находища на антимон са открити при с. Рибново, а на никел - при с. Лялево (Гоцеделчевско). Молибден се среща в медните руди, добивани в Бургаския медно-руден басейн. Волфрамови съставки има в находището при Грънчарица (Велинградско). Нерудните полезни изкопаеми са основна суровина за такива важни промишлени отрасли като стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост, циментовата и керамичната, производството на огнеупорни материали, на вар и др. Те имат голямо значение и за производството на изкуствени торове, в содовата и металургична промишленост. У нас са установени над 60 вида нерудни полезни изкопаеми, от които около 35 намират приложение в промишлеността и строителството. Те са магмени (гранит, сиенит, монцонит, габро), метаморфни (мрамори, гнайси) и седиментни (варовици, доломити, перлит, гипс, трас, каолин, каменна сол и др.). Варовиците най-често се използват за производството на карбид, сода, вар, цимент. Най-големи запаси има във Врачанско и в Пиргово (Русенско), чиито варовици се отличават с много добри качества. Използват се за облицоване на огради. Варовици има и в Предбалкана: Враца, Ловеч, Троян, Тетевен, Габрово, В. Търново, Франгенското и Авренско плато, а също и в Плевенско, Пазарджишко. Радомирско, Старозагорско, Софийско (гр. Сливница). При с. Манастирище, област Монтана, се добиват мушелкалк и бигор, които се използват като облицовъчен материал, а при с. Челюстница, област Монтана - брекчи. Брекчите след полиране също са много добър материал за облицовка на сгради. Гипсът се намира в две основни местонахождения - Видинско при селата Кошава и Сланотрън, и Старозагорско при селата Ковачево, Гледачево и гр.Раднево. Гипсът намира широко приложение в строителството при производството на цимент, в медицината и зъботехниката. В Раднево работи фабрика за производство на печен гипс. Каменната сол намира приложение в химическата и хранително-вкусовата промишленост. С най-голямо значение е каменният щок при гара Мирово, Провадийско. За неговото проучване известен дял имат и българските геоморфолози. Запасите му се изчисляват на около 4,4 млрд. т. Подобен солен щок е открит и при Омуртаг. Глините придобиват все по-голямо промишлено значение. Най-широко приложение имат обикновените глини, от които се произвеждат тухли и цигли. Най-големи запаси има в Северна България, където се намират и най-големите промишлени предприятия за тухли и цигли. Глините, добивани при с. Клисурица. област Монтана, са. основна суровина на завода за подова керамика в град Монтана. С голямо промишлено значение са също и огнеупорните глини, разкрити в Плевенско (с. Буковлък и с. Опанец), Радомирско (с. Жаблено и с. Елов дол), с. Нови хан, Софийско. Каолинът е широко разпространен в Северна България - Каолиново и Тодор Икономово (Шуменско), Сеново (Разградско), Вятово (Русенско), при Нови хан и Елин Пелин, Софийско. Той е най-важна суровина за стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост. Трас е новоразкрита ценна суровина за производство на цимент. Най-големи находища има в Кърджалийско (до яз. “Студен кладенец"), в местността “Железни врата". Перлитът намира приложение в строителството - главно като изолационен материал. С промишлено значение са находищата в Кърджалийско (с. Воденичарско, Еньовче). фелдшпатът, талкът и слюдите са открити в Кърджалийски окръг, Намират приложение в строителството, а талкът - в химическата промишленост и медицината. Към зеолитите се числят над 30 минерала с общо име зеолити. Намират приложение като минерална добавка за подобряване структурата на минералния състав на почвата, към храната на домашните животни и за дезодорация на животновъдни ферми. Използват се още като пълнители в хартиената и каучуковата промишленост, за облицоване на тръби, при изготвянето на специални бетони. Зеолити у нас има в Кърджалийско. Кредата намира приложение като фураж в птицевъдството. Находища има при с. Бяла вода (Плевенско) и в Кърджалийско. Находища на магнезит има в Пловдивско, а на фосфорит - в Кюстендилско. Тези два минерала намират приложение в строителството. Находища на флуорит има в Благоевградско (с. Палат) и Михалково, Смолянско. Намира приложение в стъкларската промишленост. Гранитът се среща предимно в Рила и Средна Стара планина, сиенит и андезит - във Витоша и при Пловдив, риолит - в Западните Родопи (между селата Дорково и Костандово), трахит - в Източните Родопи. Използват се като строителен материал. Българитът е с румено-червен до черен цвят. Използва се като баластра при жп транспорт, за оцветяване на стъкла при производството на бутилки. Среша се в Бургаско. Алунитови кварцити - представляват суровина за производство на алуминий, сярна киселина. за специални бързо втвърдяващи се и разширяващи се цименти, в химическата и керамична промишленост. Сярната киселина, получавана от алунитови кварцити, е 10 пъти по-евтина от тази, получавана от пирити. Алунитови кварцити има в Югоизточна България. Мраморът представлява чист метаморфозиран варовик. Намира приложение в строителството за производство на облицовки, мозайки, за изработване на скулптури и др. Мрамор у нас има в Пирин (с. Илинденци - сив цвят), в Родопите при с. Лепеница и Велинград (бял с тъмни жили). С високи декоративни качества са мраморите при М. Търново и Берковско (черно-червено и тъмнозелено). Базалтът се намира в 14-те базалтови могили между Свищов и Сухиндол, в Габровско (при Плачковци) и в Кърджалийско. Използва се за строеж и за производство на лети базалтови изделия (в гр. Плачковци). Полезните изкопаеми имат огромно значение за развитието на стопанството. Недостигът на рудни полезни изкопаеми се компенсира чрез внос. В заключение - България разполага със запаси на въглища с ниски енергийни качества, на незначителни ресурси на нефт и природен газ и на нискокачествени рудни минерални суровини. Сравнително по-перспективни са находищата на висококачествени нерудни полезни изкопаеми (каолин, кварцов пясък, фелдшпати, бентонити) и на суровини за циментовата промишленост. Нашият каолин се отличава с високи технологични качества, Той е отлична добавка към хартиената промишленост, а от кварцовия пясък има възможност да се произвеждат над 70 вида синтетични силикати. Затова е нужно да се разшири проучването на българитите, зеолитите и нефтошистите, да се използват в производството последните постижения на науката и техниката и да се подобри организацията на работа.
