Съдържание:

II. Понятието цена като икономическа категория

III. Методика на изследването

1. Класификация на методите за изследване и прогнозиране на международните пазари

VI. Заключение

Проблемите на икономиката на развитие пазарноориентирани страни заемат все по-централно място в теоретическите изследвания, в политическите дискусии, в инвестиционната и в регулиращата дейност на държавата.

Съвременният свят се отличава с висока степен на икономическа взаимозависимост. Тя изразява характера и степента на технологическия прогрес, включването на все по-голям брой сфери и отрасли на производството в световната икономика, дългосрочното взаимодействие между стопанските цикли, икономическия растеж на страните, по-пълно използване на пазарните принципи на взаимна икономическа изгода, взаимен интерес и партньорство.

Един от основните показатели на икономическата взаимозависимост на съвременния свят е развитието на международната търговия.

Глобализацията на световното стопанство, като материален израз на растящата взаимообвързаност на света в наши дни, е процес при който отчетливо се проявява тенденцията към задълбочаване взаимодействието на всички негови елементи. За нуждите на практиката обаче често пъти се налага изучаването на количествени зависимости, при което причинно-следствените връзки остават неуловими. Това не омаловажава подобен род изследвани, които имат своето място в системата на дисциплините, изучаващи конкретните области на действителността.

Разширяването на външно-икономическите връзки и необходимостта от повишаване на ефективността им изисква разработването на редица методологични и практико-приложни проблеми, свързани с изследването на конюнктурата на международните регионални и стокови пазари.

Функциите на външнотърговското пазарно проучване по разкриване на нови пазари, от една страна са свързани с целите на дългосрочното планиране на външната търговия, а от друга - с особеностите на търговията с пазарноориентираните страни и преди всичко с развиващите се страни. В резултат на индустриализацията в тези страни непрекъснато възникват нови индустриални отрасли, а в развитите икономически страни научно-техническият прогрес с ускорен темп ражда нови носители на потребности, които могат да станат обект на износ. Посредством външнотърговското пазарно проучване тези процеси на увеличаване поглъщаемостта на международния пазара трябва внимателно да се наблюдават и активно да се използват както промените в съотношението между търсене и предлагане, така и ценовите колебания, с цел не само да се осигури увеличаване обема на износа, а и да бъде постигната висока рентабилност при външнотърговските сделки.

Именно цените, като основен на най-важните тенденции и закономерности, определящи дългосрочните изменения в икономическите процеси и явления, дават възможност за анализ и оценка на тези фактори.

Изследването на цените и тяхната динамика спомага за:

- овладяване процеса на ценообразуване и снижаване стихийността на пазара

- разкриване на новите тенденции в развитието на световното стопанство за нуждите на търговската практика /избор на оптимален управленски вариант в сферата на външно-икономическата дейност/

- правилно отчитане на основните ценообразуващи фактори, с цел съставяне на дългосрочни прогнози за конюнктурата на световния пазар¹

Целта на настоящата работа е да се проследи развитието на международните цени по групи стоки, да се определи системата от ценообразуващи фактори, оказали най-силно въздействие през изследвания период /1980 -1996/, както и да се анализира динамиката на цените на световния пазар.

Изучаването на цените е една от най-важните задачи в проучването на международните пазари, тъй като от качеството на неговите резултати до голяма степен зависи на каква цена ще се оферира и продава.

От друга страна проблемът е изключително сложен поради следните причини:

а/ при набирането на необходимата информация се използуват главно външни източници.

б/ на различните стокови пазари цената се формира в резултат на взаимодействието на различен кръг от фактори, чието определяне и особено измерването им е свързано с редица трудно преодолими препятствия. Това изключваш възможността за създаване на единна методика за изследване на международните цени и налага конкретен подход съм всеки отделен пазар.

в/ за измерване действието на отделните ценообразуващи фактори се използват съответни показатели. Набирането на информация за показатели обаче се натъква не твърде големи трудности, поради липса на регулярна публикация на данните, които биха могли да послужат за основава на един задълбочен анализ на ценовото развитие на изследвания пазар.

II.ПОНЯТИЕТО ЦЕНА КАТО ИКОНОМИЧЕСКА КАТЕГОРИЯ

Ценообразуването в условията на пазарно стопанство винаги са привличали вниманието на икономистите. Това се определя от огромната роля на цените и ценообразуването в сложния комплекс икономически, политически и социални отношения.

За изследването на международните цени е необходимо, преди всичко, да се определи тяхната стойност. В икономическата литература се срещат различни схващания относно определението на тази категория. Най-общо международната цена е паричен израз на интернационалната стойност.

Анализът на икономическата природа на цените на международния пазар не се ограничава с разглеждането само на стойностните фактори. Като парично изражение на стойността ценната на международния пазар получава и самостоятелна форма на движение. Тази възможност за несъвпадение на цената със стойността, за нейното отклонение от стойността, обективно се определя от конкретните интереси на страните, участващи във външнотърговските сделки, от условията на реализация. Тези условия зависят както от общоикономическите, така и от специфичните фактори, в това число и тези от политически и външнотърговски характер.

Ето защо, по стойностното си съдържание цената на международния пазар е сложно явление, в което намира отражение влиянието на общоикономически и специфични производствени фактори.

Интернационалната стойност и международната цена се формират като се съпоставят националните стойности или цени на стоките на страните, основни производителки и износителки на стоките.

Интернационалната стойност не е средно-аритметична величина от националните стойности. Тя е модална т.е. средно-претеглена величина и гравитира към националната стойност на стоката в страната - основен производител и износител. Международната стойност и цена като правило съвпадат с някаква национална стойност и цена.

Не всички стоки имат интернационална стойност и международна цена. Стойност и цена имат само стоките, които се предлагат и търсят на международния пазар.

В резултат на специфичното действие на закона за стойността на международния пазар могат да се формират различни стойности и цени на дадена стока. Причината за това е, че световните пазари са относително обособени и не всички износители имат еднакви условия за достъп до тези пазари.

Съществува разбирането, че международната цена е тази, която се използва само при крупни търговски сделки на международните пазари, осъществявани в свободно конвертируема валута. Това схващане се споделя от Статистическото управление при ООН. Според някои икономисти международна е всяка цена, по която се извършват международни търговски сделки. Но при такова дефиниране на понятието възникват проблеми,свързани с множествеността на цените на световния пазар, монополизацията на производството и пазарите, нарастващата роля на държавата и активната й намеса в пазарната икономика, инфлацията, което значително би затруднило анализа. Следователно за нуждите но настоящето изследване е целесъобразно използването на представителни международни цени, отговарящи на следните условия:

- да са цени по крупни и реални външно-търговски сделки, чрез които се реализират обичайни в търговията с дадена стока количества;

- да се отнасят до операции, осъществявани при нормални търговски условия в свободно конвертируема валута;

- сделките да са включени в най-големите центрове на международната търговия със съответната стока;

- да съществува баланс между търсенето и предлагането на съответната стока;

- да се отнасят за обичайни вносни и износни сделки, които не са свързани с допълнителни условия и нямат специален характер;

- Като правило най-близко до тези критерии за международна цена са борсовите цени на стоките от външно-търговския стоко-обмен.

Огромното многообразие от фактори и трудността да се отчете влиянието на всеки от тях върху цената обуславя сложността на процеса на ценообразуване. При пазарна икономика в условията на конкуренция в цената на дадена стока се отчитат фактори като:

- интернационална стойност на стоката;

- съотношението между платежноспособното търсене и стоковото предлагане;

Предлагането може да се реализира само чрез търсенето, търсенето може да бъде удовлетворено само чрез предлагането. Търсенето и предлагането на определена стока са функция от нейната цена и количество. Логиката е, че при намаляване на цените търсенето расте, а при тяхното повишаване - намалява. Предлаганото количество в по-голяма част от случаите с нарастването на ценните се увеличава, а пои намаляването им - пада.

- размер на стоковите запаси;

- степен на монополизация на световния пазар и на отделните негови сегменти

- валутен курс на националните валути или на валутата по външно-търговската сделка.

Подходящ е вече утвърден в практиката метод за изследване на ценовата ситуация е набирането, обработването и използването на ценова документация, базирана на данни на експортните цени на водещите страни производителки за сравними изделия. Цената, основаваща се на такава документация, е пазарно съобразена, тъй като отразява равнището на цената при главните доставчици на съответния пазар.

За да бъде ценовата документация прецизна, т.е. за да се реши успешно проблемът по изучаване на ценовата ситуация, е необходимо да се решат два методически въпроса:

а/ набиране на представителна ценова документация и б/ постигане сравнимост на цените.

Особената важност на това проучване поставя големи изисквания по отношение на представителността на ценовата документация.

В настоящия анализ се базираме на сводни данни за интересуващия ни период, които в общи линии отговарят на основните изисквания, като достоверност, пълнота, съпоставимост и оперативност. Използвани са такива източници като: UN - Monhly Bulletin of Statistics, IMF - International Financial Statistics, OECD -National Accounts, The Econcmist, Jahresberich - Bank fur Internationalen Zahlungsausgleich, и други отнасят такива величини, които описват и стационарните, и променливите процеси.

Стратегическите величини най-добре отразяват специфичната форма на взаимовръзката между необходимост и случайност, между възможност и действителност в сферата на пазарните

III.МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

1. Класификация на методите за изследване и прогнозиране на международните пазари

Класификацията на методите за изследване и прогнозиране на международните пазари е подчинена на следните критерии:

а/ Степен на обхващане на причинните връзки

По този критерий на най-ниската степен а класификацията се намират чисто механиците способи/пренасянето на миналото в бъдещето/. Въпреки своето несъвършенство, тези способи играят определена роля в качеството на първа стъпка пи съставянето на пазарните прогнози. Към тази категория спадат всички разчети на тренда, независимо от степента на съвършенството на инструментариума за тяхното осъществяване.

На следващия по сложност степен, по посочения критерий, се намират анализите на едностранните зависимости. Значително по-ефективни са изследванията на някои едностранни връзки, например с методите на множествения регресивен анализ.

Най- съвършени от разгледания ъгъл са прогнозите, разработени на основата на анализ на многостранните връзки на основните параметри на изследвания пазар.

а/ Степен на познаване на динамиката на процесите, протичащи на изследвания пазар

По този критерий най-простият метод се свежда до приемането на нещо постоянно в развитието на изследвания пазар. Този метод, разбира се дава задоволителни резултати само в ограничен брой случаи. Отчитането на постоянните, или, при определени условия, циклични изменения в състоянието и развитието на даден пазар позволява да се постигне известно съответствие между прогноза и действителност.

При използването на тези методи не се отчитат скокообразните качествени и количествени изменения в пазарните условия, предизвикани, например, от научно-техническата революция и държавно-монополистическото регулиране на външната търговия на капиталистическите страни. А само при отчитане на цялата съвкупност от фактори за формиране и развитие на пазара /например по пътя на използване на експертни оценки/ външнотърговската стоково пазарна прогноза може правилно да отрази динамиката на процесите, протичащи на международните пазари.

в/ Степен на отчитане на диалектиката на необходимостта и случайността

За да се получат оценки за еднозначно определими величини е достатъчно да бъдат използвани точкови прогнози.

Интервалните прогнози намират приложение при тези случаи, при които променливите, характеризиращи прогнозния обект или оказващи влияние върху неговото състояние и развитие, обладават определена област на разсейване /статистически величини/.

Интервалните прогнози се разработват по-прецизно пи отчитане разпределението на вероятностите. Разглежданите при това сто стохастически величини биват статични /инвариантни към времето/ и динамични. Към динамичните случайни величини се отношения.

г/ В зависимост от това, до каква степен компонентите на даден пазар са подложени на външни влияния

Практически независима за изследователите на външните пазари /автономна/ величина е, например, динамиката на броя на населението в другите страни, която има значение за импортните нужди от потребителски стоки. Прогнозни оценки за такива показатели се разработват отделно.

д/ В зависимост от използвания математически инструментариум/метод на най-малките квадрати, корелационни, регресионни, вероятности и др. разчети/

е/ В зависимост от използваните логични методи от общ характер/аналогия, индукция и дедукция, анализ и синтез, абстракция и обобщение и т.н.

2. Избор на метод за анализиране динамиката на цените на световния пазар.

Високата степен на структурираност на обекта дава възможност за прилагането на математически методи на изследване. Поради ограничените цели и задачи на нашето изложение, а именно неговата дескриптивно - оценъчна насоченост, построяването на прогноза за динамиката на цените на световния пазар за един бъдещ период остава извън пределите на изследваното. То би могло да се разглежда като схематичен образ на един първи етап, необходим за създаването на такава прогноза.

Многообразието на обекта и обема на изследването налагат ограничителен подход при анализа. Особено внимание обръщаме на факторите, определящи тренда на цените. Основните фактори и степента на тяхното въздействие върху разглежданите процеси се определя с помощта на корелационно - регресионния анализ. Този метод има не малко предимства повечето от които са:

- отчита настъпилите изменения в цялата съвкупност от параметри я тяхното влияние върху цената;

- дава възможност за многократно използване на установения модел на цени при ценообразуване на нови изделия с еднакви по величина потребителски стойности;

- не позволява да растат необосновано цените и осигурява равноизгодност на производителя от производството на едноименни изделия с еднакви по величина потребителни стойности.

Недостатъците произтичат от ограничаващите ползването на метода причини, каквито са:

- трудности по осигуряването на нужната информация;

- необходимост от квалификация на специалистите в областта на математическата статистика и работата с електронно - изчислителна техника.

Чрез метода на регресионния и корелационния анализ се моделират цените на изделията от параметричния ред в зависимост от измененията в количествените значения на техните качествени параметри с помощта на уравнения на регресия. Но поради необходимостта от споменатия подход се ограничаваме в създаването на примерен модел на индекса на световните износни цени, който би могъл да се приложи / с разширяването на обема и задачите / и при изследването на останалите показатели. Относително краткия период на статистическо наблюдение / 15 години / също внася известна доза условност на резултатите и направените на тяхна основа изводи.

Понятието "корелация" изразява връзката между променливите , а терминът "множествена" означава, че са на лице повече от две променливи. При две променливи се прилагат методите на единичната корелация. При изразяването на статистически зависимости намират място и методите на единичната и множествената регресия, но описваните чрез тях връзки имат други съдържание и друга цел: да се изчисли уравнение, което да апроксимира връзката между променливите, без обаче този способ да има отношение към въпроса за критериите за степен на връзка,които се обхващат посредством т. нар.

корелационни коефициенти.

Корелационно - регресионният метод намира широко приложение в анализите. Той има ясна икономическа интерпретация. Основното му уравнение е :

y= a₀+a₁.x₁+a₂.x₂+... , където:

y - зависима променлива / цена

x_1,2 - показатели / фактори / които оказват влияние върху развитието на зависимата променлива / цената /

независими променливи

a₀ - свободен член

а_1,2 - регресионни коефициенти

Регресионният коефициент показва с колко ще се промени зависимата променлива / цената /, ако значението на показателя се измени с единица при запазване значението на останалите показатели непроменено.

При използването на този метод възниква въпросът колко да са факторите оказващи влияние върху движението на зависимата променлива. На практика се оказва, че броят им е най - добре да е около 5 - 6. Важно условие на метода е те да са независими помежду си.

С помощта на статистическите методи се проверява теснотата на корелационната връзка. Нормално стойностите от скалата на възможните значения на коефициента на корелация се оценяват както следва: 0.9 - много добър; 0.8 - добър; 0.7 - почти добър; 0.6 ограничен случай и всички стойности под 0.6 - относително лош. Корелационният коефициент варира в границите от 0 до 1, т.е. стандартната грешка на оценките S_y, която показва с колко средно ще сгрешим в абсолютните единици, ако оценяваме степента на зависимостта по изчислената регресионна линия, но може да бъде по-голяма от стандартното отклонение, изразяващо общото разсейване в реда:

Изчислен по тази формула, той винаги е положителна величина. Дали корелационната зависимост е права, или обратна, ще съдим по алгебричния знак на коефициента на регресия.

При съставяне на регресионното уравнение е възможно да има наслагване влиянието на независимите върху независимата променливи, известно като мултиколинеарноист. Затова освен, че пресмятаме корелацията помежду им, е необходимо да намерим същата между всеки показател и останалите. При резултат около 0.2 - 0.3 може да се приеме, че между тези два показателя няма връзка. В противен случай единият от тях /този с по-малко влияние/ трябва да се отстрани, за да не се получава “раздуване” на цената. Ако и двата са важни и е необходимо да се използуват, можем да въведем времето t, което отстранява мултиколинеарността.

След изчисляването на корелационния коефициент трябва да бъде даден отговор на следните въпроси:

а) каква е теснотата на връзката между зависимата и независимите променливи;

б) доколко тази връзка е значима.

По-важните критерии за оценка на резултатите са:

Oпределя връзката между зависимата променлива и цялата група показатели. Приема значения в интервала от 0 до 1. Високите стойности показват, че избраната група обяснява по-пълно изменението на зависимата променлива.

Дава процента, с който използваната група фактори обяснява движението на зависимата променлива.

Отразява степента на разсейване около регресионната линия

Показва има ли закономерност в отклоненията. Ако съществува такава означава, че не сме отчели някой фактор, в противен случай информацията е пълна.

При него аналогично с метода на най-малките квадрати се използува прагова стойност.

Изчислените способи, посредством които се определя степента на корелация, само описват връзката между две или повече променливи, като не дават указания за причинността, в качеството на инстанция за обяснение на изследваните процеси и явления.

На основата на казаното до тук можем да направим извода, че корелационният анализ е изключително полезен инструмент на маркетинга. Той дава възможност отделните фактори да бъдат изследвани в различни плоскости. Така например, може да се изследва влиянието на вътрешните фактори върху обема на износа на дадена стока, по-нататък в анализа се включват и факторите за формиране и развитие на конюнктурата на пазара, на който излиза предприятието. Възможно е да се търси корелация между пласмента на дадена страна, общо стопанската и отрасловата конюнктура в тази страна, измененията във външнотърговския режим, ценовата политика и т.н.

За нагледност на статистическия материал и улеснение при прилагането на графични методи на оценка са съставени таблици и графики, дадени в приложенията. Посредством изучаването на редица научни публикации и във основа на направените в тях изводи косвено са приложени методите на индивидуалната и колективната експертна оценка.

Известни ограничения поставя и използувания програмен продукт на 16-битов компютър, който не дава възможност за отразяването на закъсняващото действие на изследваните фактори.

Дотук бяха изложени най-общите методологични въпроси, свързани с изследване динамиката на цените на световния пазар. в хода на изложението допълнително ще дефинираме и обосновем приложените категории и понятия, както и конкретните количествени параметри, използувани за тяхното квалифициране.

Външният пазар може да бъде изучаван от гледна точка на стоката и от гледна точка на страната - обект на изследването. В първия случай говорим за стоково външно - търговско пазарно проучване, то изследва пласментните, респ. Доставните условия и перспективите за отделни стоки или за стокови групи.

Изследвания, които разглеждат икономическото положение и развитие на определени страни от гледна точка на стокообменните връзки и търговската политика, са известни като териториални и външнотърговски пазарни проучвания. Специфичните задачи на този вид пазарни изследвания са:

Специфичните особености на териториалното външнотърговско пазарно проучване свидетелствуват за наличие на тясна връзка със стоковото външнотърговско пазарно проучване, още повече че посочените от стоковото външнотърговско пазарно проучване пласментни и доставни условия и перспективи трябва да бъдат винаги териториално ориентирани, т.е. да се отнасят за конкретни страни или райони на света, това е обратната страна на връзката на териториалното пазарно проучване със стоковото външнотърговско пазарно проучване.

Специфичните задачи на ценовото проучване са:

Осъществяването на тези задачи е неразривно свързано с успеха на външнотърговското пазарно проучване за установяване поглъщателните възможности на изследваните пазари. От една страна реална оценка на ценовото развитие е възможна само на основата на анализ на общото пазарно развитие, от друга страна анализът на ценовото развитие е важно помощно средство за оценка на състоянието и тенденциите в развитието на пазари, особено когато цената близко отразява съотношението между търсенето и предлагането.

При вземането на решение относно кръга на факторите, които следва да бъдат отчитани при провеждането на факторния анализ, е необходимо предварително да се извърши многостранно изследване на явлението или процеса. В хода на това изследване трябва да се изучат основните показатели, характеризиращи развитието на даденото явление или дадения процес. След уточняването на факторите и отразяващите ги показатели е необходимо да се попълнят динамично статистически редове, отразяващи поведението на изследвания обект през ретроспективния период и едва тогава се пристъпва към факторния анализ.

Като основни индикатори и в изследването се явяват индексите: индекси на цените, на физическия обем, на други изучавани количествени показатели, чието натрупване във вид на динамични редове е необходимо условие за анализа на закономерностите в развитието им.

Влиянието на повечето от факторите за формиране и развитие на конюнктурата на международните стокови пазари се проявява едновременно и съвкупно, поради което, на практика се оказва твърде трудно да се отдели индивидуалното въздействие на всеки от факторите. Това изисква сложен икономически анализ и използуването на статистико-математически методи. Но дори при използването на най-прецизни статостико-математически инструментариум често се налага да се примиряваме с изследване влиянието само на най-главните фактори, тъй като включването на голям брой причинни фактори не само прави задачата твърде сложна, но дори понижава качеството на резултатите. Селективното определяне на влиянието на отделните фактори за формиране и развитие на конюнктурата се обяснява с това, че общата им маса, по правило, се отделят два-три доминиращи, а значението на всички останали съвсем не е толкова голямо, че да налага усложняването на анализа чрез тяхното включване в него. По-нататък на основата на регресионния анализ се съставя иконометричен модел, отразяващ връзката между основните фактори и изучаваното явление на пазара.

Многообразието от фактори, оказващи влияние върху равнището, динамиката и съотношението на цените, може да бъде сведено в две основни групи:

а) фактори, въздействащи върху стойността на стоките обикновено наричани стойнообразуващи, или първични.

б) фактори, обуславящи отклонението на цените от стойността и нейната модификация, обикновено наричани ценообразуващи, или вторични.

Образуването и функционирането на световните цени е свързано с условията на възпроизводството в страните, участвуващи в световната търговия. Този фактор влияе и върху формиране на равнището на вътрешните /национални/ цени. В интернационалния мащаб обаче зависимостта между относително обособените национални условия за възпроизводството и свързаните с тях вътрешни цени със световните цени е опосредствувана, което се определя от модифицираното действие на закона за стойността. Като база за анализ приемаме следната класификация на факторите, влияещи върху нивото на световните цени, а оттук и на тяхната динамика:

1.1. Производствени фактори т.е. оказващи въздействието върху стойностната основа на цената:

а) динамика на производствените разходи

б) структурни изменения в производството, под влияние на научно-техническия прогрес.

1.2. Фактори, свързани с условията на международния пазар:

а) търсене

б) предлагане

в) равнище на запасите и др.

За задълбоченото анализиране на процеса на ценообразуване трябва на първо място да се изследват факторите, влияещи върху стойностната основа на цените. В това отношение най-голямо значение има динамиката на производствените разходи, в които рефлектира действието на научно-техническия прогрес, изменението на производителността на труда, нивото на работна заплата, промените в условията на добив на суровините, необходими за производството на стоките и др.

Характерно за анализирания период е увеличаването на средногодишния прираст на производителността на труда в преработващата промишленост на развитите икономически страни в сравнение със 70-те години (Вж. приложение No 1), снижаването на разходите за единица продукция (Вж. приложение No 2) и на номиналната работна заплата. Тези изменения не можеха да не се отразят на динамиката на световните цени, но оказват сравнително по-слабо влияние в сравнение с другите групи фактори.

Особено важна роля за динамиката на производствените разходи и цените изиграха измененията в равнището на цените на суровините. В ценообразуването се утвърждава закономерност, съгласно която цената на крайната продукция е лимитираща, ограничаваща по отношение на суровините или комплектуващите я компоненти. В противен случай особено при монополизъм в производството на междинни продукти съществува вероятност цените им да са по-високи от тези на крайните изделия в които се вграждат.

Падането на цените на суровините се забави през първото полугодие на 1987г. (без петрола), след което последва тяхното покачване, особено на металите и суровините от селско-стопански произход (Вж. приложение No 3). Това повишаване беше във връзка с нарастването на вътрешното търсене и ниското равнище на запасите в развитите икономически страни, така и с предшествуващото обезценяване на долара.

Развитите индустриални страни набелязват и провеждат мероприятията за структурни изменения в промишлеността и селското стопанство, за да осигурят условия за по-стабилен и по-висок икономически растеж при широко и активно използуване на постиженията на научно-техническия прогрес и адаптиране към ограничаващите се възможности за снабдяване с енергийни ресурси и естествени суровини. От структурните промени се очаква да се постигне развитието на такива прогресивни производства о отрасли, които биха повлияли положително върху протичането на националните възпроизводствени процеси и биха съдействали за повишаването на конкурентно способността на националното производство на международния пазар.

При анализа на влиянието на производствените разходи върху трайните тенденции на световните цени, важно е да се отчитат редица моменти, определящи спецификата на действието на този фактор, а именно:

а) Изменението на производствените разходи на стоките при нормални условия настъпва плавно и относително равномерно, което е обусловено от постепенността на промените в условията на производство и реализация на стоките.

Б) Равнището на производствените разходи на стоките, отличаващи се с широки възможности на взаимозаменяемост (различните видове горива, промишлени суровини, селскостопански продукти), при реализацията на международните разходи на отделните стоки, но и техния дял в общия обем на световната търговия. Това се потвърждава и от сравнителния анализ на динамиката на обемите и цените в търговията на нефта и природния газ - от една страна, и на въглищата - от друга.

в) Интензивността на въздействието на производствените разходи върху цените нараства при резките изменения в техниката и технологията на производството под влиянието на научно-техническия прогрес или ускореното усвояване на новите находища на суровини и материали. Така например, усвояването на алтернативните ресурси обикновено е свързано с растежа на регулиращото равнище на разходите на горивата и суровините в световната търговия. Този извод се потвърждава и от сравнителния анализ на производствените разходи на нефта, от една страна, и на нефта, добиван от нефтоносни пясъци и шисти, от въглища, от зоната на континенталния шелф, от Аляска " от друга, според изчисления на проучвателната група към ОПЕК разликите в полза на нефта се движат средно между 1-2 пъти.

г) Върху растежа на производствените разходи оказват влияние и всички мероприятия, свързани с опазването на околната среда и налагани от съответните нормативни актове на отделните страни.

д) При анализа на влиянието на измененията на производствените разходи върху равнището на цените, следва да се има предвид, че динамиката на цените и развитието на производствените разходи не са в пряка пропорционална зависимост. При разширяване на производството под влияние на нарасналото търсене, производствените разходи обикновено намаляват, обаче монополите не пристъпват към понижение на цените. При анализа на цените на стоките е необходимо да се следи и динамиката на другата съставна част " а именно печалбата.

При анализа на влиянието на работната заплата върху равнището и съотношението на цените на световните пазари, следва да се има предвид, че връзката между работната заплата и цената може да бъде различна по своя характер. Ако изменението на работната заплата е свързано със съответното увеличение или намаление на разходите на жив труд и следователно с изменението на стойността на стоката, тогава то оказва непосредствено влияние върху равнището на цената на стоката. Тук става дума за техните изменения в национален и световен мащаб. Така, че стойността се създава от живия труд и в процеса на производството част от стойността на средствата за производство се пренася на продукта на труда. Общата закономерност в движението на стойността е снижението на нейната величина в резултат на развитието на производителните сили.

Най-значително влияние върху равнището и динамиката на цените на международните пазари през анализирания период оказва съотношението между търсенето и предлагането.

Като икономическа категория търсенето отразява потребностите на обществото, които трябва да бъдат задоволени от предлагането. Към факторите на търсенето спадат преди всичко инвестициите, характеризиращи търсенето на елементите на основен капитал, равнището и динамиката на производството, определящи търсенето на суровини и полуфабрикати, личното и държавното потребление, както и физическия обем на износа, отразяващ търсенето на продукцията на дадена страна или група страни в други държави. Търсенето се разделя най-общо на вътрешно (лично и производствено потребление) и външно. За квантифициране динамиката на търсенето на световния пазар, използуваме индекса на физическия обем на износа на страните с пазарно-ориентирана икономика (Вж. Приложение N 5.2).

Предлагането е икономическа категория, характеризираща видимите резултати от производствената дейност на обществото, изразяващи се в конкретни потребителски стойности. За квантифициране динамиката на предлагането на световния пазар, ползуваме индекса на физическия обем на вноса на страните с пазарно-ориентирана икономика (Вж. Приложение N 5.1).

Промените в съотношението търсене-предлагане на международните пазари на суровини предизвиква неустойчивост на техните цени. По време на кризата 1980-1982 г. цените на по-голямата част от тях спаднаха под влиянието на намаленото търсене (Вж. Приложение N 5.2). Принципно нов момент е този, че в условията на цикличен подем в развитите икономически страни (1984-1987 г.), цените на суровините продължиха да спадат.

В динамиката на търсенето на суровини през анализирания период настъпиха изменения, отразяващи дългосрочните тенденции в структурното преустройство на икономиката на развитите индустриални страни. Рязко се снижиха разходите на енергия и суровини за производството на единица обществен продукт. На практика нарастването на потреблението на суровини се преустанови. Например, през 1985 година потреблението на нефт в индустриално развитите страни беше на равнището на 1970 година.

Характерни фактори, определящи нивото на предлагането и имащи трайно значение за дългосрочните тенденции на цените на суровините, са разработването на нови находища на полезни изкопаеми, изменението на запасите, структурните изменения в икономиките на развиващите се страни, политиката на международните стокови съглашения и особено ОПЕК. Излишъците на суровини в световен мащаб се появиха предимно в резултат от увеличаването на производствените мощности в добивната промишленост. Не трябва да се пропуска и факта, че основни производители и износители на суровини са развиващите се страни, за които този износ е един от главните източници на средства за покриване на дълговете им и за по-нататъшното им икономическо развитие. За да компенсират загубите от спадането на цените, развиващите се страни увеличиха производството и износа на суровини, поради което предлагането на международните пазари нарасна още повече.

Световните цени и ценообразуването се влияят също и от факторите, свързани със състоянието на валутата на отделните страни. Цената е паричен израз на стойността и затова в нея се отразяват всички изменения, присъщи на парите " инфлация, девалвация и ревалоризация на валутата и др. При това валутно-финансовите фактори оказват неравномерно влияние върху равнището, динамиката и съотношението на световните цени.

Инфлацията оказва нарастващо въздействие в развитието на световните цени. Обаче, вътрешните инфлационни процеси не се прехвърлят в пълна степен върху световните цени, като се има предвид посоченото (обяснение) обособяване на националните пазари от световните, както и особеностите на механизма на формиране на съответните цени. Влиянието на инфлацията върху световните цени е обусловено от следните фактори: различните й мащаби в отделните страни, нееднаквото влияние върху равнището на цените на отделните стоки, обезценката на валутите на пазарно-ориентираните страни се извършва в условията на запазване на тяхното златно съдържание и валутни курсове.

Различната по темпове на прираст инфлация оказва влияние върху равнището и динамиката на световните цени чрез измененията, настъпващи в структурата на външнотърговския оборот на отделните страни и общо на световната търговия. Повишаването на темповете на инфлационните процеси предизвиква относително нарастване на националните производствени разходи на стоките и с това " понижаване на тяхната конкурентно способност на международните пазари. В резултат на това се получава съкращаването на износа на съответната страна и разширяване на вноса, както и изменения в търсенето и предлагането на стоките на световния пазар.

Влиянието на инфлацията върху световните цени на отделните стоки е различно и поради това, че делът на износа и вноса на всяка страна в световния стокооборот при отделните стоки не е еднакъв. В най-голяма степен се повишават световните цени на тези експортни и импортни стоки на страната, при които тя заема най-голям дял от световния стокооборот и за които е налице благоприятна пласментна конюнктура. Върху движението на международните цени в началото на 80-те години оказаха въздействие и резултатите от антиинфлационната политика на правителствата. По данни на Международния фонд, инфлацията в развитите индустриални страни през 80 г. беше средно 13%, през 82 г. " 7,5%, през 83 г. " 5%, т.е. темпът на инфлация намаля значително.

Нарастващото влияние върху равнището и динамиката на международните цени през 80-те години оказва високия курс на щатския долар. Това е съществено особено за цените на суровините (които се котират с долара). Например, повишението курса на долара през 80-84 г. усложнява проблема за заплащане на нефта от западноевропейските страни и Япония. До началото на 1985 г. ефективният разменен курс на долара спрямо йената и западногерманската марка се повишаваше (Вж. Приложение N 8), но последователното му рязко спадане (Вж. същото приложение) предизвиква силно покачване на цените на стоките, които се котират в тази валута на международния пазар.

Това от една страна засили позициите на американския износ в конкурентната борба, но в съчетание с хроничния дефицит в платежния баланс на САЩ доведе до увеличаване на паричната маса в международния оборот и допринесе за засилване на инфлационните процеси в останалите пазарно-ориентирани страни. Същевременно, въпреки известното повишаване на предлагането на пазарите на златото, неговата цена, изразена в щатски долари, продължи набелязалата се през 1985 година тенденция към покачване. Това се дължи главно на подчертания “стремеж към ликвидност” в злато, вследствие нестабилното поведение на доларовия курс. Така посредством механизма “книжни пари " злато " цена”, валутният фактор изигра важна роля за понижаването на цените на международния капиталистически пазар.

Съществено влияние върху изменението на цените на световния търговски пазар през анализирания период оказа и политическият фактор. Изострянето на напрежението в района на Персийския залив, предизвикало значителни затруднения в добива и доставката на суров нефт, доведе до известно покачване на цената му през 1987 година (Вж. Приложение N 7), но тази тенденция бързо беше неутрализирана от други инверсно действуващи фактори, като в края на 1988 гадина достигна нивото 13-14 долара за барел. Външно-търговската политика на различните икономически общности като ЕИО, ГАТТ, ОПЕК, също оказва влияние върху механизма на ценообразуване на международния пазар. Пример за това е системата на фиксиране на цените на петрола в ОПЕК, която обаче не устоя на факторите с по-голямо тегло в общото въздействие върху динамиката на изследваната категория.

Друг характерен фактор, играещ значителна роля в системата на ценообразуване, е концентрацията на производството и пласмента на стоки в ръцете на монополите. Показателен е фактът, че цените в монополизираните сектори на икономиката са относително слабо подвижни и почти не се влияят от краткосрочните и случайни явления. През изследвания период тази зависимост намери отражение в динамиката на износните цени на готови изделия, и особено на машини и оборудване (Вж. Приложение N 3). Разбира се, върху тях въздействуват и други фактори, като нарастване на търсенето, след кризата 1980 -1982 години фактори, свързани с потребителската стойност на стоките (които са под силното влияние на измененията в техниката и технологията), но може да се твърди, че монополизацията на производството и пазарите дава най-силно отражение при този вид продукция, поради изисквания към оптимизирането на процеса на тяхното производство, пласмент, обслужване, високотехнологичния характер на изделията.

Към ценообразуващите фактори спада също нарастващата роля на държавата и активната й намеса в пазарната икономика. Важни форми за въздействие на държавата върху външната търговия са както косвените средства и методи (чрез механизма на регулиране на цялата икономика: милитаризация на икономиката, провеждане на антикризисни мероприятия, държавната финансова политика), така и прякото въздействие върху външно-икономическата сфера. За стимулиране или ограничаване на отделни производства, се прибягва до дотации, акцизи, лихви, мита и други регулатори. От практическо значение при анализа на цените е изследването на външно-търговската политика на развитите индустриални държави, осъществявана чрез система от тарифни и нетарифни ограничения. Следва, обаче, да се изтъкне, че всички фактори действуват едновременно и влиянието им върху цените е сложно и не еднозначно.

а) влиянието на мероприятията в областта на вноса.

Действието на тарифите, нетарифните и паратарифните бариери не подкопава стойностната основа на световните цени и не води до откъсване на цената от интернационалната стойност. Въвеждането на мита и други бариери действително поражда обособяване на националните пазари, но не поставя ограничения на действието на закона за стойността в мащабите на световния пазар. Те само стесняват сферата на действие на закона за стойността поради намаляването на мащаба на световния пазар. При спадането на цените намалява броят на доставчиците на световния пазар, тъй като отпадат онези, които имат по-високи индивидуални разходи за производство. Колкото по-високо е равнището на митата, данъците, таксите и други, толкова по-ниско, при други равни условия, е равнището на цените на световния пазар. Във връзка с повишаването на митата и въвеждането на други вносни ограничения, износителите са принудени да намаляват равнището на цените на продаваните от тях стоки, с цел запазването на конкурентноспособността. Освен това, увеличаването на митата намалява търсенето на от страна на чуждестранните доставчици за сметка на националните (местните).

Първа група нетарифни бариери

Размерите на компенсационното облагане, граничните данъци и специалните надбавки върху цената, се натрупват (добавят) пряко върху равнището на цените на внасяните стоки. Компенсационното облагане, т.е. специалните надбавки върху цените на вносните стоки и системата на минималните вносни цени, се използува като инструмент за обособяване на вътрешното от световното ценообразуване, то е характерно преди всичко за аграрния протекционизъм на ЕИО и САЩ, се прилага главно при доставките от трети страни на селскостопанската продукция. Граничните данъци водят до поскъпване на вносната продукция, насочват потребителите към националния (вътрешен) пазар, и с това създават условия за понижаване на световните цени.

Втората група нетарифни бариери (квоти, контингенти, разрешителни, лицензи), оказват влияние върху ценообразуването главно чрез съотношението между търсенето и предлагането " намаляване или увеличаване обема на вносните стоки на вътрешния пазар, съкращаване на износа и т.н. Вносните контингенти ограничават обема на внасяните стоки и по този начин пречат на действието на механизма на изравняването на цените, предполагащ свободно движение на стоките. В резултат на това, вътрешните цени се оказват по-високи от цените на световния пазар.

Третата група средства, оказващи влияние върху равнището и съотношението на цените на международните пазари, има предвид прекия държавен контрол при определянето на цените на вносните стоки. И в случая вмешателството на държавата в процеса на ценообразуването ограничава механизма на изравняване на цените. Това може да предизвика появата на две различни равнища цени за една и съща стока " едно равнище за стоките национално производство, друго равнище " за вносните стоки.

Четвъртата група средства, оказващи съществено влияние върху равнището и съотношенията на световните цени, оказват методите на валутното регулиране на вноса. Един от тези инструменти е системата на множественост на валутните курсове. По същество тя се състои в прилагането на специални валутни курсове, отчитащи главно характера на стоката и нейната значимост за икономиката на съответната страна.

б) влиянието на мероприятията в областта на износа.

При износа се използуват също редица средства, инструменти, обособяващи вътрешния пазар от световния. Сред тях следва да се споменат главно: привилегиите в областта на данъчното облагане, на кредитирането, както и прякото предоставяне на финансови средства от страна на държавата. Конкретните съображения за тяхното прилагане са най-различни за отделните страни. Общо за първата група целта е повишаване на конкурентно-способността, разширяването на износа и съответните валутни постъпления.

От немалко практическо значение в областта на стимулирането на износа, и оттам върху световното ценообразуване, е и използуването на механизма на експортните валутни премии в двете му форми " множественост на валутните курсове и валутните сертификати. Първата форма има предвид прилагането в една страна на няколко официални валутни курсове, диференцирани по групи стоки, главно за готови изделия, и то в зависимост от състоянието на съответната пазарна конюнктура. Втората форма не само увеличава възможностите за повече валутни постъпления за износителя, но и да закупува вносни стоки, необходими за производството на експортна продукция.

Втората група експортни мероприятия се отнасят главно до контингентирането на износа, данъчното облагане на изнасяните стоки включително и компенсационното облагане), както и системата на минималните експортни цени.

2. Модел на световните износни цени

2.1 Съставяне на регресионно уравнение

За описване на връзката между факторите-причина (търсене и предлагане на световния пазар), от една страна, и резултативния показател (индекс на световните износни цени), от друга страна, ще си послужим с праволинеен многофакторен регресионен модел. Уравнението, което целим да получим, трябва да показва въздействието на двете независими променливи:

X₁ " търсене на световния пазар

X₂ " предлагане на световния пазар,

върху зависимата променлива

Y " индекс на световните износни цени.

Трите променливи могат да бъдат свързани със следното уравнение на множествена регресия:

За намиране на параметрите a₀, a₁ и a₂, използваме данните от Приложение N 5. По технически причини пълните изчисления при анализа няма да отпечатваме. Тук представяме само най-необходимата информация от показанията на компютъра.

Полученото уравнение е:

Оттук правим следните най-общи изводи:

а) ако търсенето и предлагането на световния пазар не се променя, то ИСИЦ ще е постоянна величина Y=70.101;

б) увеличаването на показателя търсене с единица, предизвиква нарастване на ИСИЦ с 3.113, пункта, и обратно;

в) увеличението на показателя предлагане с единица, предизвиква намаляване на ИСИЦ с 2.519 пункта, и обратно.

2.2 Частна корелационна матрица

За коефициентите на корелация Ч₁ и Ч₂, даваме оценка много добър, което показва, че логическата база и статистическият материал са добре подбрани.

2.3 Коефициент на множествена детерминация

стандартна грешка " 3.03239

проверка на значимост " 0л0035

2.4 Множествена регресия

От така съставения модел се вижда, че факторът търсене оказва по-силно въздействие върху формирането на международните цени, отколкото фактора предлагане. От това следва, че като цяло има превес на търсенето на световния пазар, което неминуемо води до повишаване на цените.

3. Динамика на цените на някои основни стокови групи

При анализа в този раздел ще използуваме публикуваните от ООН индекси на експортните цени на капиталистическия пазар на суровини и продоволствени стоки, индексите на експортните цени на готовите изделия, изнасяни от развитите икономически страни, както и индексите на някои конкретни видове продукция, публикувани от МВФ.

Изследваният период се характеризира с една водеща тенденция към понижаване на международните цени на основните стокови групи, като цяло, в сравнение с базисната 1980 година. Относително ниското равнище на цените на повечето видове суровини и продоволствени стоки беше предизвикано главно от невисоките темпове на икономически растеж в развитите капиталистически страни (основни потребители и вносители), спадане на търсенето и нарасналото им предлагане. Въпреки това, оживлението в капиталистическата икономика през 1987"88 години забави тази тенденция и вследствие на засиленото търсене при повечето групи стоки се забелязва известно повишаване на цените, което при селско-стопанските не продоволствени стоки се прояви като рязък скок нагоре (Вж. Приложение N 3).

3.1 Готови изделия

Основните фактори, оказващи въздействие върху развитието на производството на готови изделия, са научно-техническият прогрес, повишаването на производителността на труда, държавно-монополистичното регулиране и милитаризацията на икономиката, особено във високотехнологичните отрасли.

Търсенето на готови изделия, като цяло, се формираше под влиянието на отраслите от първо подразделение, но все по-нарастващо значение имат сферата на услугите и потребителското търсене на населението.

През 80-те години (главно след 1984 г.), продължи бързият темп на покачване на световните цени на готови изделия, експортирани от развитите индустриални страни. Това се дължи преди всичко на фактора търсене, главно на оборудване и химически продукти. Трябва, обаче, да отбележим влиянието на валутния фактор (курса на долара) върху тези показатели. Известна роля за високите темпове на прираст в износа на готови изделия играе продължаващото покачване на курсовете на валутите на развитите страни по отношение на щатския долар.

Най-голям дял в световния износ на готови изделия имат машините и съоръженията, което определя и по-високото им относително тегло в съставянето на общия индекс на световните износни цени. Този вид стоки също следва тенденцията към повишаване на цените, с изключение на Япония (в национална валута), чиито износни цени се понижават. За някои машиностроителни отрасли, като например електронно-изчислителна техника, металообработващите машини, подемно транспортните съоръжения, влиянието на търсенето от други отрасли-потребители се проявява много силно. При други " селско-стопанските, строителните и пътностроителните машини е подчертано въздействието на търсенето в отраслите селско стопанство и строителство.

Анализът на общите тенденции и на цените на готовите изделия се затруднява главно поради разнообразието и честите промени в техния асортимент. Търсенето и предлагането на готови изделия през 80-те години се влияеше преди всичко от развитието на световната икономика като цяло и от кризисните явления в отделни нейни отрасли.

Наред с важната роля на производителността на труда в обработващата промишленост (Виж Приложение N 1), свързана с внедряването на достиженията на научно-техническия прогрес, върху динамиката на предлагането на готови изделия най-голямо въздействие оказва износът на развитите икономически страни. Наблюдава се разтваряне на “ножицата” между цените на нестандартните съоръжения с високи технически параметри, отговарящи на изискванията за икономия на енергия и опазване на околната среда, изделията на новите отрасли на промишлеността, за автоматизация на производството и цените на стандартните машини и съоръжения.

През 80-те години се запази закономерността на по-голяма неустойчивост и по-значителни и чести колебания на цените на суровините в сравнение с цените на готовите изделия. През периода 1981-1986 година цените на суровините отбелязаха много по-чувствително понижение в сравнение с цените на готовите изделия.

3.2 Промишлени суровини и горива

През изследвания период цените на горивата и промишлените суровини отбелязаха, като цяло, тенденция към понижаване на цените на минералните суровини това се дължи главно на влиянието на колебанията в цените на нефта. Основен икономически фактор, който оказва влияние върху рязкото повишаване на неговите цени през 1983-1984 години, е ускореният темп на инфлацията и влошаването на условията на търговия (“търмс ъф трейд”) на страните-производителки и износителки на петрол (Вж. Приложение N6).

Тенденция към намаляване на добива в ОПЕК след 1980 година е свързана с пазарно-ценовата политика на страните от организацията и отразява характерните за периода мерки за снижаване на енергоемкостта на производството в индустриално развитите пазарни страни. Така например, през 1987 година Швеция съумя да “задържи” потреблението си на нефт и нефтопродукти на нивото от 1970 година, при среден темп на растеж на съвкупния вътрешен продукт от 2.1 процента.

Спецификата на формирането на международните цени на нефта през последните години на периода се обуславя от действието на няколко основни фактора. Отслабва икономическата и политическата роля на ОПЕК в резултат от намаляването на дела на страните-членки в добива на петрол в пазарно-ориентираните страни от 65% в началото на 80-те години, на 32% през 1985 година. Определено влияние оказва и добиваният от Англия (тип “Брент”) и Норвегия (тип “Екофиск”) нефт в Северно море. Все по-голяма част от сделките за покупка се осъществяват на свободния нефтен (“спот”) пазар, както и фактът, че в международната търговия с нефтопродукти страните от ОПЕК заемат сравнително скромен дял. Най-резки отклонения бяха отбелязани през 1986 година, когато цените на петрола спаднаха с 57.1 процента, в сравнение с предходната година. Въпреки взетото от организацията решение за възобновяване на системата на фиксираните цени, с което официалната цена на еталонния нефт беше установена на 18 долара за барел (въведена от 1 януари, 1987 година), те продължиха да проявяват силна нестабилност, като техният тренд беше ориентиран към понижаване (Вж. Приложение N 7).

Характерна особеност в развитието на международния пазар на въглища през последните години на периода е значителното спадане на търсенето на коксуващи се въглища. Това се обяснява преди всичко с намаленото им използуване в металургията на повечето индустриално развити страни, която от дълги години се намира в кризисно състояние. Наред с това, под въздействието на научно-техническия прогрес, през изследвания период продължи тенденцията към използуване на все по-малко кокс при производството на 1 тон метал.

Като цяло, за международния пазар на каменни въглища е характерно и това, че индустриално развитите страни са основните износители и правят опити за координиране на пазарната си политика. Особено значение за развитието на търговията с този вид енергоносители има дейността на големите нефтени монополи, които се превърнаха в международни енергийни монополи, развиващи активна дейност по производството и пласмента на нефт, нефтопродукти, природен газ, ядрено гориво, електроенергия и дори производството на ядрени реактори и строителството на електроцентрали.

Под въздействието на повишените цени на останалите източници на енергия в началото на изследвания период и на постоянното търсене на различни видове и марки въглища, международните цени на твърдо гориво нараснаха значително, като достигнаха своя максимум през 1982-83 години. Последвалата тенденция към понижаване през 1986 и първата половина на 1987 години е повлияна до голяма степен от свръх предлагането на горива и спадането на цените на петрола.

Световните износни цени на металите, след рязкото спадане през 1986 година с 18.5 процента проявиха тенденция към бързо покачване през следващата година. Въпреки това, те следваха характерния за изследвания период тренд към понижаване общо за цените на суровините и горивата, и едва след 1987 година тяхната динамика се отрази със стагнационен ефект върху общия индекс на промишлените суровини (Вж. Приложение N 3). Известно покачване на цените (във връзка с повишеното търсене за високотехнологичните отрасли на първо подразделение ) отбелязаха алуминият, никелът, оловото, цинкът и медта (Вж. Приложение N 4.1).

3.3 Селско-стопански стоки

Най-характерна особеност на международните пазари на селско-стопански стоки е неравномерното им развитие, обусловено от не балансираността между предлагането и търсенето. Общата тенденция, установила се през изследвания период, към снижаване на техните цени се дължи на няколко основни групи фактори (Вж. Приложение N 3). Преди всичко, това е разширяването на производството, както в страните-износителки, така и в голяма част от страните-вносителки, ниските темпове на нарастване на потребителското търсене, конкуренцията на стоките-заместители, протекционистичната аграрна политика на развитите страни и други. Задълбочава се концентрацията на международната търговия със селско-стопански стоки (без тропическите) в ръцете на монополите от индустриално развитите страни, внедряване на достиженията на научно-техническия прогрес, обуславящи както високата производителност на труда, така и високите добиви в растениевъдството и продуктивността в животновъдството. Важна особеност на международната пазарна търговия със селско-стопански стоки е влиянието на широко разпространеното държавно-монополистическо регулиране на производството и пласмента. Чрез субсидиране на производството и износа, агресивен аграрен протекционизъм, осъществяване на специални правителствени програми, организиране на преференциални търговски зони и т.н. в редица страни се провежда политика на укрепване позициите на националния монополистически капитал.

Във връзка с относително високата делова активност през 1993-1994 година, и оттук нарасналото търсене, рязко се повишиха цените на суровините от селско-стопански произход, преди всичко на вълна, памук, кожи, юта, както и на произведенията от дървесина - фурнир, пулпа, дървен материал (Вж. Приложение N 4.2).

Най-голямо влияние върху динамиката на търсенето на продоволствени стоки оказват демографските фактори (предимно в развиващите се страни), както и състоянието на животновъдството (в развитите индустриални страни). Върху предлагането особено силно отражение дават развитието на производството на тази група продукция (свързано с природните условия и интензификацията на селското стопанство), равнището на запасите, монополизацията на производството и пласмента и държавните мерки за стимулиране. Комплексното въздействие на тези фактори и главно във връзка със запазването на запасите на основните видове растителна продукция и вялото търсене обусловиха тенденцията на международните цени на продоволствените стоки към понижаване. Това особено отчетливо се забелязва при кафето, царевицата, чая, пшеницата и ориза (Вж. Приложение N 4.2). Цените на животновъдната продукция, благодарение на държавните мерки по съкращение на запасите нараснаха в края на изследвания период (Вж. Приложение N 4.2).

Изменението на съотношението между търсене и предлагане предизвиква резки колебания на цените на селско-стопанските стоки (Вж. Приложение N 3). Характерно за предлагането на тези стоки е, че то зависи предимно от природно-климатичните условия. Съществен фактор с дълготрайно значение за предлагането и международните цени на селско-стопанските стоки, е аграрната политика на развитите икономически страни (особено на САЩ и ЕИО). Търсенето на селско-стопанска продукция (особено на продоволствени стоки) е свързано и с демографското развитие на планетата, както и с увеличаването на потреблението на човек от населението. От двата основни вида селско-стопански стоки по-благоприятно се развиваха през 80-те години цените на продоволствените стоки в сравнение с тези на суровините от селско-стопански произход.

Особеностите на селското стопанство като отрасъл определя и спецификата на международните цени на селско-стопанските продукти, а именно:

V. МЯстото на БългариЯ на международните пазари

Основните пунктове на методиката за оценка на дела на РБ в общите импортни потребности на дадена страна или група страни се:

а) оценка на досегашното дългосрочно развитие на относителния дял на експортната продукция на РБ в общия обем на импортното търсене в проучваната страна и сравнение с динамиката на относителния дял на най-големите конкуренти (относителен дял на вносната продукция в общия обем на потреблението на дадената стока в изследваната страна, относителен дял на българската експортна продукция в общия обем на вноса на дадената стока в дадената страна през изминалия период, главни изменения в позициите на конкуриращите се доставчици-фактори и продължителност на тяхното действие и т.н.);

б) мястото на българската експортна продукция на изследвания пазар в миналото и в перспектива:

в) съставяне на минимален и максимален вариант на дългосрочната прогноза за пласмента на български стоки на изследвания пазар и обосноваване на вариантите.

Групиран по 1994 г., относителният дял на всяка стока в общия износ за отделните години показва интересна картина в експортната структура. Първите две стоки в нея са едни и същи за последните години. Това са цигарите, заемащи първо място с намаляващ дял от 5.25% през 1992 г. до 4.87% през 1994 г. На втора позиция се нареждат газьолът с колебаещ се от 3.97%, 4.11% и 3.89% през отделните години.

Първите десет стоки за 1994 г. формират 21.6% от общия износ, докато същите стоки през 1992 г. и 1993 г. дават съответно 19.0% и 21.3%. С увеличаване броя на стоките се наблюдава по-бавно нарастване на техния дял. 62 стоки формират приблизително 50% от общия износ през 1994 г. Същите стоки за предходните две години определят около 40% от износа на страната за конкретната година.

В основата на изменението на стоковата експортна структура през периода 1992-1994 г., е различната степен на нарастване на абсолютните обеми на износа на отделните стоки. Сред първите 100 стоки от експортната листа за 1994 г. попадат 14 стоки, чието нарастване на абсолютния им обем на износа е многократно. Износът на две от тях "паста за зъби и медикаменти, де увеличава малко над 11 пъти в сравнение с 1992 г., на плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирана стомана с широчина 600 мм повече и дебелина от 1 мм до 3 мм " 9 пъти, на шест стоки " малко над 5 пъти и на пет стоки " от 3.3 до 4 пъти.

Сред стоките, чийто износ през 1994 г. отбелязва нарастване в сравнение с 1992 г., най-голям дял заема продукцията от разделите “Неблагородни метали и изделия от тези метали” и част от стоковите раздели, обхващащи аграрната продукция, следвани от “Продукти на химическата промишленост”, “Машини, апарати и електрооборудване и части за тях” и “Текстилни материали и изделия от тях”.

По отношение на средния индекс на нарастване на износа на страната преобладават стоките с индекс под неговото равнище. Това определя и негативната тенденция в динамиката на продажбите на български стоки на външните пазари.

С над 50% се е съкратил износът през 1994 г. в сравнение с 1992 г., предимно на стоки от разделите на машините, апаратите, електрооборудването и транспортните съоръжения, някои от аграрните изделия и други. Рекордно свиване на износа през 1994 г. се наблюдава при готварските печки и електрическите котлони, скари и грилове " с 95.3%, при някои модели на карите " 94.2%, при меката пшеница " с 92.3%, при домашните петли и кокошки, неразфасовани, замразени " с 91.4%, и други.

Особено силно впечатление прави и ограничаването на продажбите през 1994 г. спрямо 1992 г. на слънчогледово семе, различно от това за посев " със 79.6%, и на табла за напрежение, превишаващо 1000 V " с 80%, докато износът им през 1993 г. е отбелязал нарастване спрямо 1992 г. съответно с 20.6% и 1.7%.

Разглеждайки износа на стокови раздели, се установява, че съществена промяна в структурно отношение през последните години няма. Четирите стокови раздела, обхващащи аграрната продукция, заемат около 1/5 от общия износ на страната и са начело в експортната листа. На втора и трета позиция продължават да бъдат стоковите раздели “Неблагородни метали и изделия от тях” и “Продукти на химичната промишленост”, като делът на първия раздел нараства съществено, докато този на химията " се колебае в посока надолу.

Единствената по-голяма промяна в експортната структура е отстъплението на стоковия раздел “Машини и апарати, електрооборудване и части за тях” от четвърта на пета позиция, изместен от минералните продукти. Това се дължи на драстичния спад на машините и апаратите през 1994 г. в сравнение с предходните две години " съответно свиване приблизително с 56% и с 44%.

Настъпилите промени в териториалната насоченост на българския износ след 1991 г., колкото и да са нестабилни, водят като че ли до по-трайна тенденция. Експортът се разпределя по равно между страните от Централна и Източна Европа, Европейския съюз и Балканските страни. Границата, към която се стреми относителния дял на всяка една от тези групи страни в нашия износ, е около 30%, като разликата до 100% се пада на арабските страни и други, невключени в тези групировки. Тази тенденция се формира преди всичко за сметка на намаляването на дела на страните от Централна и Източна Европа.

Русия, Македония, Югославия (Сърбия и Черна Гора), Украйна, Румъния и Албания са страните, които през последните години неизменно дават облика на нашия износ за региона. Те обхващат около 90% от износа ни за страните от Централна и Източна Европа и малко над 30% от общия български износ. Най-чувствителна е промяната на дела на Русия, който се понижи от 17% през 1992 г. на 12% през 1994 г. и увеличаване на дела на Македония от 4% на 9% съответно през 1992 г. и 1994 г.

Структуроопределящите стокови потоци за страните от Централна и Източна Европа се запазват, като се наблюдава повишение на дела на продукцията на хранително-вкусовата (от 23% през 1992 г. на 28% през 1994 г.) и химичната промишленост (от 8% през 1992 г. на 14% през 1994 г.). Делът на минералните продукти се запазва на 10%, а на машините и апаратите е спаднал съответно от 19% на 12%.

Страните от Европейския съюз също имат относителна стабилност на българския износ. Германия, Гърция, Италия, Франция, Великобритания, Белгия, Холандия, постоянно са на първо място. Техният дял е над 96% от износа на България за Съюза и клони към 30% от общия ни износ. По-съществено е увеличението на износа за Гърция, чийто дял се увеличи от 4.6% през 1992 г. на 7.7% през 1994 г.

Стабилността в износа за ЕС се запазва и в стоков аспект. През последните години делът на износа на неблагородните метали и изделията от тях е 20-22%, а на текстилните материали и изделията от тях 15-17%, на химическите продукти 10-12%, на машините и апаратите 9-10%. Структурата на износа за Арабските страни също е сравнително постоянна. Сирия, Ливан, Египет и Йордания са непрекъснато водещи в нашия износ. Техният относителен дял в групата е между 70% и 80%, а в целия износ 5-6%. Прави впечатление загубата на позиции на българската продукция в Ливан.

В структурно отношение около една трета от износа ни за арабските страни принадлежи на живите животни, около 20% е делът на неблагородните метали и изделията от тях и около 15% са машините и апаратите.

Делът на износа на България за Балканските страни постепенно се повишава и клони към границата от 30% от целия износ. Основни партньори са Македония, Гърция, Югославия, Турция, Румъния. Те формират над 90% от износа ни за Балканските страни през последните години и малко повече от една четвърт от общия износ.

Възходящата тенденция на дела на минералните продукти в износа ни за Балканските страни ги извежда на първо място през 1994 г. " 17%. Аналогично е развитието на износа на хранителни изделия и химически продукти, които са с дял от 10-12%. Делът на неблагородните метали се понижи през последните години, но продължава да играе определяща роля с дял от 16%.

Анализът на цените показва, че от всички 96 стокови групи, за 43 е налице увеличение на експортните цени. Водещи са “Въздухоплаване или космонавтика” " 6.4 пъти, “Никел и изделия от никел” " 3.9 пъти, “Каучук и каучукови продукти” " 3.2 пъти, “Чадъри, сенници и други” " 2 пъти, и други. Между 27 и 43 място са стоковите групи с увеличение на цените до 20%. Тук намират място важни от структурна гледна точка стокови групи " “Чугун, стомана и желязо”, “Електрически машини и апарати”, “Торове”, “Пластмаси и пластмасови изделия”, и други, които формират около 30% от общия обем на износа. В рамките на понижението на експортните цени с 20% попадат стокови групи “Минерални горива”, “Ядрени реактори, котли, машини”, “Органични химични продукти”, “Дрехи и допълнения за дрехи” “Обувки, чанти и подобни артикули”, и други, с обем около 40% от износа.

Интересното е, че групата “Тютюн и обработени заместители” се нарежда на 87-о място с понижение на цените от 42%.

Максималното увеличение на цените е 85% и принадлежи на химическата дървесна маса, следвана от мрамор и варовици " 51%, пресни или охладени домати " 48%, натриев нитрат " 46%, и други. От общо 45 стоки само 18 се характеризират с повишение на цените. Прилагането на 20%-та рамка на изменение на цените показва, че тук попадат важни стоки " често с дял по-голям от 1% от общия износ. Така например, до 20% увеличение имат карбамид " 15%, плосковалцовани продукти от желязо или нелегирани стомани " 12.1%, обувки с горна част от естествена кожа " 5.8%, а до 20% намаление съответно вина прясно грозде " 5.2%, калцирана сода " 9.6%, бяло саламурено сирене и кашкавал " 13.9%, необработен цинк " 14%, и други. Най-силно впечатление прави понижението на цените на суровия или необработен тютюн " с 39.7% и на цигарите, съответно с 42.3%.

В ценово отношение цялата извадка бележи понижение от 3%.

Петдесет и девет са стоковите групи, за които импортните цени са се повишили. Най-значителното е за “Скъпоценни камъни, благородни метали и други” " 11 пъти, за мелничарски продукти” " 7.4% пъти, “Специални тъкани” " 3.1% пъти, “Материали за сплитане и други” " 2.8% пъти, карбамид " 15%, и други. Стоковите групи, за които повишаването на импортните цени е по-голямо от 20%, са 36, като по-важните от структурна гледна точка са “Ядрени реактори, котли, машини и други” " 2.7 пъти, “Автомобили, трактори, велосипеди” " 34%, “Електрически машини и апарати” " 30%, “Хартии и картони” " 26%, “Органични химични продукти” " 26%, “Памук” " 21%. Делът на всички тези стокови групи е около 40%, а заедно с този на стоковите групи с увеличение на импортните цени до 20%, достига 60%. Това означава, че за по-голямата част от вноса се забелязва повишение на цените.

Твърде важно е мястото на групата “Минерални горива”, защото само тя обхваща около 30% от целия внос. Групата е в рамките на 20%-то намаление на импортните цени, на което съответствува дял от 37% от вноса.

В крайна сметка изменението на цените на структуроопределящите стоки оказва определящо въздействие върху формирането на общия ценови индекс. В този смисъл промените на цените на суровия нефт, природния газ, електроенергията, които акумулират от 20% до 40% от българския внос през последните години, имат определящо значение за вносните цени.

Към стоките с най-голямо увеличение на цените спадат тракторите " 3.2 пъти, специалните автомобили " 2.7 пъти, мотокултиваторите "2.1 пъти, калиевите торове " 2.0 пъти, и други, но техният дял във вноса е по-малък от един процент. По-важни от структурна гледна точка са товарните автомобили, захарта, памука, леките автомобили, и други, които имат увеличение на импортните цени съответно: 65%, 58%, 35% и 17.3%. Най-силно са се понижили вносните цени на памучните тъкани " 63%, ориза " 71%, и фосфорните торове " 76%.

Разглеждайки структурата на общия износ на България по групи стоки (Вж. Приложение N 9), се вижда, че най-голям дял заемат: аграрна продукция " 20.34%, неблагородни метали и изделия от тях - 18.85%, продукти на химичната промишленост - 12.85%. В направения анализ стигнахме до извода, че цените на тези стоки бележат понижение на международните пазари за изследвания период (Вж. т. IV. 3).

Като съпоставим българските експортни цени за тези групи стоки със световните, следва извода, че същите се движат в общата тенденция към понижение.

VI. Заключение

От изложеното дотук могат са се направят следните изводи:

1. Важно значение за тренда на цените през изследвания период имаха развитието на производствените разходи, в които се отразява растящото влияние на научно-техническия прогрес, измененията в работната заплата, икономията на енергия и материали, разходите за опазване на околната среда, инфлационните процеси, промените в производителността на труда. От направения корелационно-регресионен анализ ясно личи същественото въздействие на съотношението между търсенето и предлагането в дългосрочен аспект върху динамиката на международните цени. Значителна роля играят валутните фактори, както и монополизацията на производството и пазарите.

2. Общите тенденции в развитието на международните цени са тясно свързани с динамиката на цените на горивата. Върху тях въздействуват многобройни фактори, най-съществени от които са фактическите и очакваните революционни изменения в производителните сили, преходът към нови източници на енергия, разгръщането на производството на заместители, разработването на нови находища и едновременно с това , ролята на страните-членки на ОПЕК. Особено значение имат производствените разходи за получаване на заместители на нефта и разходите за неговия добив при най-лоши, но необходими за задоволяването на потребностите, условия.

3. Цените на останалите минерални суровини се развиваха под влияние на редица фактори с дълготраен характер. Сред тях най-важна роля играят разработването на нови находища, развиването на техниката и технологията в областта на производството на заместители, изискванията за екологичност, структурното преустройство на икономиката, въвеждането и използуването на материалоспестяващи технологии. Продължава да действува и факторът задлъжнялост на развиващите се страни, който ги принуждава да увеличават производството и износа на суровини.

4. Върху цените на селско-стопанските стоки оказват въздействие преди всичко демографският прираст, аграрната политика на страните-производителки и износителки, внедряването на достиженията на научно-техническия прогрес. В тази връзка се засилва влиянието на производството на заместители.

5. Цените на готовите изделия се влияят главно от научно-техническия прогрес, равнището на монополизация на пазара, повишаването на екологичните изисквания. Върху цените на машините и съоръженията засилено въздействие оказват качествените изменения в параметрите на продукцията, техническото равнище на изделията и тяхното обслужване, прогресивността на използуваните технологични процеси. В динамиката на съотношението между търсене и предлагане определена роля играе и засилва своето влияние растящата конкуренция от страна на новите индустриални държави.

В заключение следва да се подчертае, че между посочените фактори съществуват тесни взаимовръзки (автокорелация) и влиянието им върху цените на международните пазари е сложно, противоречиво и комплексно. При евентуално съставяне на прогноза, въздействието на факторите, определящи динамиката на цените на световния търговски пазар, би следвало да се оценява посредством подход, представляващ синтез между икономико-математическото моделиране (за факторите, подлежащи на квантифициране) и експертни методи (особено за факторите, неподдаващи се на количествена оценка).

¹ Шамрай,Ю.Ф. НИКИ,ПРИЛ. N11/1996г.

19