За научния свят отдавна е ясно, че във Вселената всичко е подчинено на взаимна връзка между елементите й. Математици и физици, изучавайки тези влияния и обвързаности, установяват, че минимални действия в дадена точка на Вселената/ на Земята например/ причиняват глобални катаклизми някъде другаде в Космоса. Много от тях в крайна сметка се обръщат към религията, за да отклонят мисълта си от тази тема, или да се опитат да намерят в себе си друг, по-различен, макар и неверен отговор. Не отдавана някъде четох, че съществува учредено дружество, клуб или нещо от този род под името “Полетът на пеперудата”. Става въпрос за хора от тези научни среди. Самото наименование говори за разбиране на вселенския ред, който съществува и който ние все още се преструваме, че не разбираме. Всемирът е “Брилянт”, на който всяко нарушаване на връзки от “кристалната му решетка”, или тяхното деформиране води до сериозни промени на тези връзки на всякъде в структурата и дори до пълното й разпадане. Но закономерно. В зависимост от вида и силата на въздействието. Учените от тази група още твърдят, че хаос изобщо не съществува, освен може би в първите секунди след термоядрен взрив. След това нещата пак стават закономерни. Може би небесната бездна, за която говорят древните гърци е създала света също така не случайно и логично , точно тук, точно така и точно такъв, какъвто си го знаем.
Четейки откъсеци “Ентропия” на Джереми Рифкин и Тед Хауърд, разбирам, че техният “нов възглед за света” е на базата за едностранчиво схващане за фаталността на упадъка. Те говорят за въпросната ентропия и за хаоса, който човека предизвиква в природата, черпейки от общото енергийно поле. Но това схващане съвсем не вярно, и е достатъчно добре обяснено с основните закони на термодинамиката и по-точно за общото енергийно съдържание на Вселената. Ако говорим за енергията в градската тъкан, всъщност е необходимо минимално количество енергия, за де се поддържа едни град жив. Разбира се твърдението е твърде условно-това е валидно за градове с население, наброяващо не повече от 100 000 души. Фактите и проучванията показват, че много скоро след надхвърлянето на тази цифра “хаоса” нараства скокообразно и е далеч по-труден за контролиране. Чара на големия град бързо се превръща в разочарование за жителите му с многото му проблеми, които той трябва ежедневно да решава, а това са неща свързани с основните жизнени функции. Знаем за тенденциите за пренаселването на градското пространство, а съответно и за свързаните с това сетнешни проблеми.
С това се обясняват и появяващите се малки, затворени общности и така наречената “навън-миграция”.
Хората търсят изгубената, може би безвъзвратно връзка с природата. Въпросът е презареждането с енергия е въпрос за бъдещетото съществуване.
В исторически план градовете са растели до такива размери, каквито и позволявал капацитета на съответната околност за осигуряване възможности за препитание на населението. Днешните тенденции за “колонизиране” на околните територии поставят въпроса за изчерпване на тези естествени лимити. Ресурсоемкостта на големите градове като енергия, храна, вода, горива и други, както и поддръжката на материалната база - сграден фонд, техническа инфраструктура, предполага огромно количество изразходвана енергия, която е отнета от общото количество, лимита, с който разполагаме при пребиваването си на Земята. А тази енергия име измерение и във времето-колкото повече енергия употребяваме, толкова повече време изразходваме, а необходимостта от усъвършенствания, подобрения и поддръжка е нарастваща. В крайна сметка извод може да се направи и той е следният - с развитието си градът подпомага своя собствен упадък.
Градът - той е сравнително нова социална институция. В настоящия етап на развитите на човечеството той е уязвим, защото както споменах надхвърля продуктивната способност на местните енергийни среди. Благодарение на дейността си в него човекът е довел до сегашното състояние, при което изчерпаемостта на енергия и ресурси се движи до максимум.
Милионите градове застрашително увеличават своя брой в световен мащаб, което крие горе споменатите проблеми и рязко намалява рамката на възможностите те да бъдат разрешени. Нарастването на този броя е предизвикано от наблюдаваният напоследък демографски бум. Той пък от своя страна е отговор на прехода от селскостопанска икономика към индустриална такава. Господството на големия град над селото и малкия град е пропорция, която е твърде неблагоприятна от гледна точка на икономично ползване на енергийния капацитет. По-скоро една обратна пропорция би дала варианта, в който обкръжаващият населеното място ареал спокойно ще “храни” селището.
Човекът - той е “висшият вид”, ползващ най-много енергия от природата и общото поле, благодарение на приспособителните реакции, които е развил във себе си за периода, от който е регистриран като биологична единица. Тези приспособления придобиват материален характер, особено през най-близкия етап на развитието си- пътища, сгради, машини.
Всички те, развити до някаква степен и определени параметри наричаме култура, или някакво понятие на нея. С такава и подобен род дейности човекът доста пъти е достигнал до ръба на катастрофата, била тя социална или екологична. И всеки път съществува скок към подобрение на енергийно ниво. Изчерпаемостта е факт, защото е необходимост, а консумацията е все по-наложителна. И тук на помощ идват технологиите - но дори и те не могат да помогнат, защото също са консуматори. По-точно трансформатор.
Просто черпят по-различно - обработват местно и бързо, и съответно в по-големи количества. Информационната революция на свой ред също се опитва да пооправи нещата - тя е своеобразен опит за систематизация и въвеждане на ред, а всъщност с нейна помощ сме на крачка от хаоса.
Бил ли някой в банката, когато поради някакви причини се е появило незначителна повреда в някой от компютрите на гише на което Вие изобщо не възнамерявате да ползвате услугите, или дори въобще не подозирате, че съществува? А да не говорим, че човешката анатомия си е същата от хиляди, дори милиони години, като изключим окосмяването и закърнялата опашка.
Природата - такава, каквато я знаем и вероятно, и каквато е била /можем само да си въобразяваме/ е източник на живот и енергия /с определен лимит/, а не инструмент за манипулация.
Нашата /човешката/ оценка е на базата на материалния прогрес и ръководният ни принцип е “колкото повече - толкова по-добре”. Поне да бяхме като Мечо Пух, който казва:
“Колкото повече - толкова повече”. Начинът ни за съжителство с природата е нейното разработване.
Хосът - нещо като безвремие или съществуване на времето като измерение, но по-различно. Посоката на човечеството и времето днес е от порядък към хаос.
Порядъкът - нещо за което едва ли имаме ясна дефиниция. А може и да е по-добре. Не знам дали няма да я получим като от земния свят отстраним човека /поне мислено/.
Енергията - тази, за която искам да говоря е слънчевата - нашето бъдеще. Неизчерпаемата /поне за още няколко милиона години/. Да, така се твърди, но “нищо ново под Слънцето”. На последък се появиха решения за някакви “пасивни” слънчеви домове, сякаш не са били измислени още преди хиляди години, само поради факта, че тогавашните “архитекти” не са имали друг начин да се справят с проблемите за отоплението и вентилацията. Днешните “пасивни” слънчеви системи се различават почти само по това, че им трябва и допълнителна енергия за задвижване на топлата вода в тръбната мрежа. Изчислено е, че за да съществува такъв алтернативен източник на енергия, така, че да бъде той наистина такъв, е необходимо земната повърхност да се покрие с около 20% за да функционира тази главозамайваща инфраструктура.
Всъщност проблемът едва ли е само в развитието на технологиите, и то на старите технологии, без които очевидно не може. По-скоро обаче проблемът е социален. За да се очакват качествено нови резултати в отношението ни към заобикалящото трябва да е на лице качествено ново общество - или по-скоро настоящето общество да узрее достатъчно като социално-икономическа формация.
