Изготвил:

Стоил Василев

Ф.№ 001135

спец. “Финанси”, гр. 1

Свищов

= 2002 =

Потребителски кредити са, кредити, които банките отпускат на населението за текущо потребление от техните ползватели, без значение за банката за какво точно се употребяват. Тези кредити не са строго целеви, въпреки че имат и някои такива разновидности.

Инфлацията е процес на обезценка на паричната единица на една страна в следствие натрупване на инфлационни фактори. Един от тези фактори е увеличаването на паричната маса в обръщение, при което паричната единица се превръща в по-малко търсена стока. Такъв процес се наблюдава почти непрекъснато във всяка една държава. Ако равнището на инфлацията е в нормални граници и не надвишава 10 - 12 % годишно то тогава е напълно нормално, ако обаче се достигне този темп на инфлация то тогава в държавата има проблем.

Между потребителските кредити и инфлацията съществува тясна връзка. Тя се дължи на факта, че с увеличаването на парите в обръщение, се увеличава и инфлацията. А именно потребителските кредити са едно увеличаване на парите в обръщение в следствие на политиката на търговските банки. Много е важно да се види влиянието на отделните фактори един върху друг. За това е нужно да се изчисли корелация между всеки един от тези фактори, както и между сумата на потребителските кредити и инфлацията.

Факторите, които влиаят върху сумата на потребителските кредити са:

Факторите, които влиаят върху равнището на инфлацията са:

Равнището на потребителските кредити и инфлацията си влиаят и взаимно, като зависимостта между двете е права т.е. ако сумата на потребителските кредити нараства, то и инфлацията расте. И обратното - ако инфлацията расте, то сумата на потребителските кредити се увеличава. На Графика 1 може да се види равнището на инфлацията през периода 1992 - 2002 г. В таблицат по долу се вижда инфлацията за периода 1995 - 1998 г. През 1997 г. февруари и почти през цялата 1996 г се забелязват много високи стойности на месечната инфлация. Дори през февруари 1997 тя достига до 242,7 %-но нарастване на цените. За сметка на това през 1998 г може да се забележи обратния на инфлация процес - дефлация. Това е индикатор за излизане от икономическата криза и стабилизация.

Графика 1

Месечната инфлация показана по горе може да покаже състоянието на икономиката, но за да получим по-пълна картина за състоянието на страната трябва да се обърне внимание и на инфлацията с натрупване. От таблицата по-долу се вижда че през първите три години на периода показан от мен се забелязват едни много високи стойности и то тези стойности са най - високи през месец декември. Това се дължи на факта, че всеки следващ месец инфлацията нараства със сумата от натрупаната до сега инфлация и месечната и стойност. Именно за това и на Графика 2 най високата стойност на инфлацията е през края на 1997 г. През 1998 г. крайната стойност от 1,1 % е показател за добрите резултати постигнати от икономиката на страната през годината.

Графика 2

За да се види още - по - явно кризата, в която се намира България през периода 1995 - 1998 г. ще представя и индекса на потребителските цени за периода. В таблицата по - долу може да се види как през 1997 година индекса нараства близо 3 пъти. През предните години темпа на нарастване на цените също е постоянно голям. През 1998 г обаче крайната стойност за годината обаче е по - ниска от началната, което е показател за един спад на цените от потребителската кошница.

Графика 3

От графиката се вижда големия ръст през 1997 г. , този ръст се отразява върху всяка една стойност в периода. През последните години за периода индекса не е правил никакви резки движения както в миналите години. Това също е показател за една икономическа стабилност след кризата през 1997 г.

Сумата на потребителските кредити през периода 1992 - 2002 г. от своя страна бележи непрекъснат темп на нарастване. Това може да се види на таблицата поместена по - долу. Нарастването обаче не е колкото темпа на инфлацията това се дължи на факта, че тогава банковата ни система има по - тромава организация от сега. Приватизацията на някои банки още не е завършена и поради това те не могат да реагират толкова бързо на променящата се конюнктура в държавата. Графика 4 показва сумата на потребителските кредити за периода декември 1992 - март 2002 година. На нея по ясно може да се види ръста през 1997 г. и този през началото на 2000 г.

Графика 4

Увеличаването на потребителските кредити показва ръста на доверието към банковата система. И същевременно с това показва ниските доходи, които принуждават хората да се възползват от тази банкова услуга, въпреки високите лихвени проценти. На таблицата по долу може да се види средната стойност на основния лихвен процент за периода 1991 - 2002 г.

Вижда се че през 1996 г основния лихвен процент е с най висока стойност, което се дължи на ниското доверие в държавата. Тогава Основният лихвен процент се смята на базата на едноседмични съкровищни бонове емитирани от Държавата. Едноседмични, защото доверието към нея е много ниско. За сравнение в момента Основния лихвен процент се смята на базата на достигнатия лихвен процент при търговете на тримесечни съкровищни бонове. На графика 5 може да се види как Основния лихвен процент намалява през 1997 г.

Графика 5

За да се види влиянието на отделните фактори един върху друг съм изчислил корелационния коефициент.

От таблицата може да се види влиянието на потребителските кредити и инфлацията. Корелационния коефициент е -0,270183428, което означава, че единица увеличение на потребителските кредити води до -0,270183428 намаление на инфлацията.

В следствие на това мога да кажа, че връзката между потребителските кредити и инфлацията е обратна.