Прекрасното в образа на бореца за свобода и правда в поезията на Христо Ботев
Прекрасното в образа на бореца за свобода и правда в поезията на Христо Ботев
Силата и красотата на една поезия е в идейно-емоционалното й въздействие, в дълбочината на вложените в нея чувства, в обаятелните й образи и незабравими картини, във вечно актуални проблеми, които разрешава.
Такава е поезията на нашия патриот-революционер Христо Ботев. Талантът на големия поет се е проявил в умението да превърне грубата жизнена правда в художествена красота, да обогати душевността на читателя и да го насочи към възвишени, благородни задачи и цели .
Поезията на Христо Ботев е поезия на правдата. Лирическият герой се слива с поета, а от там и с главната фигура на нашия обществено-политически живот през седемдесетте години - революционера. Борбата е осъществена мечта на поета, затова търси и отразява в творчеството нейните прояви още в далечното минало. Героинята на социално - освободителното движение му дава богат материал за творческо пресъздаване.
Слушаните още в детски години песни за славни хайдути, искрения възторг на Ботев от тяхната смелост става причина с много любов да обрисува закрилника на народа, на сиромасите. Поетът на пропуска да отбележи социалните причини, които раждат хайдушкото движение. Образът е облян с романтична светлина, физически и духовно красив, той привлича погледа, буди възхищение.
Още в образа на Чавдар, поетът влага своята пламенна любов към свободата, мечтата си за борба и героичен подвиг.
Силата на въздействието на образа се постига чрез одухотворяването на природата, чрез която се прославя бореца, изразява се признателността и любовта на народа.
В лицето на бунтовника революционер, на емигранта, Ботев вижда законния наследник на класическия ни хайдутин, защото е запазил завещаната борба със социалните й стремления, а това е една от най-хубавите черти на народния характер. Сам емигрант в продължение на осем години, Ботев е изживял страданието, носталгията по родината и творбите му са израз на преживяването на надеждите на оная част от емиграцията, която живее в очакване на борбата. Единственият копнеж на съзнателния революционер е да “премина през тиха бяла Дунава” и да остави костите си някъде из балкана.
Прекрасен е образа на бореца, защото прекрасно наричаме всичко което предизвиква пълно и вдъхновено естетическо преживяване.
Този герой, който получава най-висока положителна оценка ние наричаме прекрасен. Такъв е лирическия герой в поезията на Ботев.
Великият руски художник Серов казва: “Над истински прекрасното в изкуството времето е безсилно”. Наистина, безсилно се е оказало времето над Ботевия герой. Неговата красота и сила се крие в рядкото умение на поета да разкрие дълбоката любов и страстната омраза - двете основни противоположни чувства, които движат героя в неговите постъпки и действия. Още проф. Боян Пенев в студията си за Ботев прави извод за онази “неизчерпаемост” на любовта и ненавистта, която извиква на живот всяко Ботево стихотворение. “Тези две противоположни емоционални стихии“ са основната негова същност, те го завладяват едно след друго и ако едното взема връх над другото то е, защото черпи силата си от него.
Тези две чувства: любов към народ, родина, и страстна ненавист към врага - национален, социален и духовен, определят мислите, преживяванията, копнежите на лиричния герой. Още в “Майце си” ни покорява благородството на неговата личност, той влиза в конфликт със заобикалящата го действителност. Страданието е множествено, то е своеобразен израз на протеста срещу злото и несправедливостта. Погледът на бореца-революционер е обърнат към родината, нейната съдба вълнува чувствителното му сърце, страданията на народа събуждат гняв и омраза. Във “Към брата си” той направо използва тази голяма своя любов към Отечеството.
Истински патриот революционерът страда от равнодушието на част от емиграцията и търси да намери другари, които да го разберат и поемат пътя на борбата. Отзивчивостта към народното страдание, омразата към тиранина определят съдбата на героя.
срещу врага си безверен”.
Страстна е омразата към националния, социалния и духовен потисник. Поетът сочи, че страданията произтичат от експлоататорския характер на обществото, в което цари тирания и лъжа. Така борецът в поезията на Ботев се издига извънредно високо - придобива общочовешки интернационален характер. Надраснал националното, героят мечтае за освобождението на човечеството от всякакъв вид потисничество. Ботев е прекрасен с протеста си срещу това общество и с копнежа си за щастливо бъдеще.
Лирическият герой в поезията на Ботев страстно ненавижда всички които са причина за страданието на народа, обявяват се против революцията. Социалните и национални потисници са “сган избрана, рояк скотове и сюртуци, в раси и слепци в очи”. Гневът е насочен срещу морала на буржоазното общество, в което мястото на човека се определя от парите и властта, макар и придобити по нечестен начин.
“Богат е” - казва, па го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтара бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи”.
Особено гневен е борецът-революционер с отношението си към духовенството. Той е прекрасен с дълбочината и искреността на страданието, породено от мрачната действителност, поддържана от религията.
Бихме могли спокойно да определим лирическия герой като страстен войнствуващ атеист. Той не само, че не вярва в християнския бог, но се бори срещу заблудите, които разпространява църквата. Нея Ботев обвинява, че узаконява социално несправедливото общество, не учи на търпения и робско примирение. Героят направо нарича догмите на църквата “свещена глупост” и искрено страда от покорството на хората, които тачат потисниците си.
Въпреки болката и страданието вярата у Ботевия герой не загасва, той е прекрасен, защото е прекрасен неговия социално революционен идеал - едно справедливо устроено общество. Именно с тази своя черта Ботевия герой упражнява много силно влияние върху народната интелигенция след освобождението. Лирическият герой вярва в бога на разума, защитник на робите, вдъхновител на борбата. От него той иска да вдъхне обич към свободата от всеки за да се бори. Негово страстно желание да бъде в редовете на борбата, тя е неговият копнеж, осъществената му мечта. Мечтата за тази борба е показана с рядка сила и образност.
За бореца революцията е смисъла на неговото съществуване, участието в нея е доказателство за действен патриотизъм. В името на борбата, на свободата, героят по новому решава проблема за любовта. Според него щастието е пълно, когато любимата заедно е него откликва на повелите на времето. Ботев не се задоволява с личната интимна любов, макар че жадува за обич на близък човек, по-силно жадува бурята на бореца, тя приковава неговото внимание. Каква нравствена сила и красота излъчва борецът! Той иска да издигне любимата до себе си, да я направи своя идейна другарка и спътница в живота. Такъв е идеалът му за българската девойка и жена. Тя трябва да стане боркиня за благото на народа, рамо до рамо със своя другар. Стиховете:
Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,
ще хвръкне, изгоро - свести се.
Са връхната точка на драмата, която изважда лирическия герой - борбата между силната обич към либето и неудържимия порив за революционен подвиг. Героят страда, но е категоричен, безкомпромисен “Запей, или млъкни, махни се”. Какво гордо отрицание на любовта в името на свободата, на саможертвата в името на родината. Героят отрича еснафските чувства, според него, личното щастие не е възможно бе народното. Борецът пленява именно с тази жажда за свобода, със всеотдайността на идеала, който го е пленил - свободата на родината.
Чрез антитезата на образите: смърт-мила: усмивка, хладен гроб - сладка почивка, Ботев внушава идеята, че смъртта в борбата не е обикновена смърт. Тя е най-висш израз на героизма, роден от дълбокото патриотично чувство, тя е красива, желана, както и самата борба.
Прекрасен е лирическият герой, запленен от примамливото видение на боя и красотата на геройската смърт.
Революционният темперамент на Ботев и неговата революционна идеология са изразени най-внушаващо в мечтите на поета.
Кървава да вдигна напивка
В “Кървавата напивка” е символичен образ на героичния подвиг и саможертвата на бореца. Силата на революционното чувство, жаждата за свобода е сполучливо изразено чрез съпоставката - пред нея дори и любовта “немее”. Така Ботев издига свободата като най-висше благо за човека. Пред нас застават пламенният патриот-интернационалният, който се вълнува не само от настоящето и бъдещето на своя народ, но и от съдбата на цялото потиснато човечество. Верният му поглед върху обществено развитие поражда светлото, оптимистично чувство. Мрачната действителност, острият вековен конфликт между прогреса и тиранията не намалява неговата сила. Победата ще бъде на страната на угнетяваното чувство, на разума и правдата. Колко ясно лирическият герой долавя тътена на революцията и колко пленителен е той с желанието си да участвува в борбата на онези, които нямат нищо и могат да избират само между хляба и куршума.
“В това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно
кипи борбата и със стъпки бързи
върви към своя свещен конец …
Ще викнем ние: “Хляб или свинец”
Прекрасен е лирическият герой, защото е прекрасен идеалът, който е прегърнал - социалистическият. Лозунгът на парижките комунари се е превърнал в символ на този идеал и Ботев твърдо вярва в победата на социализма, който ще възтържествува. На него принадлежи бъдещето на България и на цялото човечество. Така още веднъж изпъква интернационализма на поета-герой, чиято мечта е да види въстаналия роб и да участвува в борбата му:
Сам революционер Ботев се прекланя пред подвига, извършен в името на родината и свободата. Всичко в баладата “Хаджи Димитър” е подчинено на стремежа да се възвеличи, обезсмърти бореца, дорасъл до идеята за общочовешко щастие. С голяма сила е нарисуван образът на героя Хаджи Димитър. Поетът е взел само отделни моменти от неговия живот, най-силните, за да докаже трагизма и величието на неговия подвиг. И тук героят изпъква със своята физическа и нравствена красота. Силата на лирическия герой в случая не е само в качествата, които притежава, но и в начина, по който са разкрити, в майсторството на поета да ги внуши. Героят е млад юнак, паднал в смела борба с врага. Потънал в кърви, той мисли единствено за другарите си по оръжие. Робините пеят тъжни песни, устата проклина цяла вселена , но юнакът не изпада в отчаяние. И в “Хаджи Димитър”, както и в “Хайдути” природата е одухотворена. Тя страда заедно с героя, притихнала и смълчана. Идеята за безстрашието на падналия в бой за свобода е внушена с голяма поетическа сила, особено чрез нелогичността в постъпките на хищните животни. Те състрадават на юнака, стремят се да облекчат страданието му. Тук са обаятелните образи на самодивите, балканът, който пее своята хайдушка песен. Така поетът постига едно неповторимо в нашата поезия романтично очарование.
Чрез образа на Хаджи Димитър Ботев обезсмъртява не само нашия национален герой, не само хилядите борци загинали за свободата ни. Той стига до едно чудно поетическо обобщение за безсмъртието на всеки, който е загинал за свободата на родината и народа.
“Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него желаят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят.
Литературният герой на Ботев искрено, дълбоко страда от загубата на големия син на България - Левски. В елегията “Обесването на Васил Левски” неговата мъка се слива с народната скръб. Чрез одухотворяването на природата тази скръб завладява със силата си, но и тук е внушена идеята за безсмъртието на бореца.
Изпълнил своя човешки и патриотичен дълг, героят на Ботевата поезия, като всеки истински борец е скромен. Не става, не богатства желае той. Най-скъпото за него би било признанието на народа. Най голямата награда е да се запази в народната памет и сърце спомен за жертвата, която е пренесъл пред олтара на свободата.
В лирическия герой на своята поезия Ботев влага естетическия си идеал. Той въплъщава в себе си обществените представи за прекрасното в живота, а в отделната личност прекрасното е свързано с цялостния и облик. С качествата, които притежава борецът за свобода и правда, той наистина е прекрасен, защото предизвиква истински, пълни естетически преживявания, заслужена най-висока положителна оценка. Именно затова този герой е привличал и въздействал не само през миналия век, но и в борбата за справедливо социално общество. Борецът за свобода и правда може и ще бъде пример за подреждане на всички времена и поколения.
|
