Състояние на процеса на приватизация в България(01.06.1997-30.10.2000г.)

Чрез приватизацията се премахва държавната и част от общинската собственост и се преобразува в частна с цел преструктуриране и оздравяване на икономиката. Съществен етап от структурната реформа е приватизацията на държавните предприятия от основните отрасли на икономиката, подлежащи на раздържавяване-промишленост, строителство, селско стопанство, търговия и услуги, транспорт (без жп транспорта).

Основните цели на правителствените програми за разглеждания период са:

- бърза и всеобхватна приватизация на предприятията от основните отрасли на икономиката, подлежащи на раздържавяване;

- приватизация на големите държавни предприятия, с приоритет на тези от програмата за финансово оздравяване;

- преструктуриране и започване на приватизацията на държавните монополи от сферата на обществените услуги;

- привличане на стратегически инвеститори към останалите нераздържавени големи, в някои случаи структуроопределящи предприятия;

- създаване на условия за участие на различни категории инвеститори в процеса - стратегически чуждестранни инвеститори, български инвеститори, включително работническо - мениджърски дружества и български граждани, чрез използване на разнообразни методи и техники за раздържавяване,

-усъвършенстване на приватизационните процедури с цел ускоряване на процеса и гарантиране на неговата прозрачност.

Приватизацията се осъществява по следващите начини:

Сделки за приватизация могат да се сключват от Министерството на икономиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенцията за приватизация(АП) и Министерството на земеделието и горите.

Състоянието на ресурса от предприятия, подлежащи на раздържавяване в началото на 1997 година, е следното: за изтеклите четири години по касов път са раздържавени едва 7.2 % от активите на държавните предприятия. В първата вълна на масовата приватизация през 1996 - 1997 година са предложени 1050 предимно малки и средни, сравнително атрактивни предприятия, представляващи 14.6 % от активите на държавните предприятия. Останалите нерадържавени търговски дружества в по-голямата си част бяха в недобро финасово състояние, с понижена конкурентноспособност, свити пазарни позиции, остаряло технологично оборудване. Особено тревожно беше състоянието на 47 големи предприятия, сред които “Авиокомпания Балкан”ЕАД, “Кремиковци” АД, “ДЗУ” АД, гр. Стара Загора, “Арсенал” ЕАД, гр. Казанлък, “Ямболен” АД, гр. Ямбол и други, които през 1996 година бяха включени в специална програма за изолация. За да осигури по-добро качество и прозрачност при подготовката на сделките за големите и структуроопределящи предприятия, правителството възприе нов подход за реализирането им - продажбите да се подготвят от приватизационни посредници, като така се очакваше се да се подобри качеството на подготвяните проекти, както и да се извърши сериозен международен маркетинг за привличане на стратегически инвеститори към тях.

Постигнатите резултатите от дейността на АП и на отрасловите министерства и ведомства за периода от 01.06.1997 г. до 31.10.2000 г. са следните:

Приети са 3307 решения за приватизация.Сключени са 3062 приватизационни сделки, което представлява 71 % от общия брой на сключените сделки от началото на приватизационния процес (4333 сделки). Продадени са акции и дялове от 1741 предприятия и 1321 обособени части. Сключените сделки за мажоритарни пакети от акции и дялове от предприятия са 1407 (75 % от общия брой на сделките за мажоритарни пакети и дялове - 1865).

По данни на Агенцията за икономически анализи и прогнози в края на 1998г частта на сделките с търговски предприятия е 24,2%. Данните за 1999г по месеци могат да се видят в приложение №2- таблица1.

Общият финансов ефект от работата на органите по чл. 3 от ЗППДОП през периода 01.06.1997 г. - 31.11.2000 г. възлиза на 8 939 991 хил. лева. (89 % от общият финасов ефект) Тази сума се формира от договорените плащания по сделките - 3 448 347 хил. лева (88 % от договорените плащания), изплатените и поети за изплащане от купувачите задължения на предприятията - 1 058 152 хил. лева и договорените инвестиции - 4 433 492 хил. лева.

Сделките, при които купувачи са работническо-мениджърски дружества(РМД), са 1224 броя и представлявят 48 % от общия брой на сключените сделки през периода 2532.

С чуждестранни купувачи са сключени 104 сделки.

За периода 1.01.2000- 30.06.2000г. са били сключени 271 сделки, което представлява 40,3% от предвидените673 по програма. Показателите, както и разпределението на сключените сделки за акции и дялове от предприятия по отрасли може да се види в Приложение №1.

За периода 01.01.2000-30.09.2000г. са извършени 362 приватизационни сделки, което представлява 53,8% от предвидените по програма 673 сделки. Продадени са акции и дялове от 214 предприятия. Разпределението по отраслова принадлежност на тези 214 сделки е...вж. Приложение №2 .

Оказва се,че търговията е сред най-привлекателните отрасли, тъй като темпа на приватизация от началото на процеса се запазва, при това при сравнително високи нива.

Негативна черта на процеса на приватизация у нас е сравнително малкия брой на сключените сделки с големи чуждестранни инвеститори. Приватизацията чрез РМД, която често се дискутира като един от негативните аспекти, имаше за цел да компенсира тази липса на интерес, да създаде условия за завършване на редица сделки, при които няма регистриран интерес от друг купувач и да създаде известна конкуренция при сделки, за които има само един купувач. От сключените от Агенцията за привтизация сделки с РМД в повече от 70 % от случаите не е имало друг купувач. При 15 от сделките, сключени от агенцията с РМД през разглеждания период, купувачите не са ползвали преференцията за разсрочване на плащанията.

Не се извърши предлагане на пакети от сравнително атрактивни големи предприятия за раздържавяване чрез Фондовата Борса.

Или с няколко думи може да се каже,че процеса на приватизацията у нас не серазвива така, както се очакваше, при това с бавни темпове. Предприятията бяха съсипани, за да могат да се купят на смешно ниски цени при това от не най-подходящите инвеститори. Тук може да се каже и кои са виновните-приватизаторите, които прибраха своите комисионни, а също могат да се дадат и много примери(може би най-показателния е с “Авиокомпания Балкан” ЕАД). Бяха изкупени веднага по най-тихия и скрит начин най-привлекателните(в това число и от сектор търговия) предприятия. Продавайки голяма част от икономиката се оказахме и с още по-голям външен (а да не говорим за вътрешния) дълг. А според НСИ дори сме си намалили външния дълг по последни данни, с 50млн.лв.

Безспорен е факта, че трябваше да има приватизация,но само по този начин по който я извършваме можем да се харесаме на международните институции...

Приватизацията в България...

1

4