факултет “ Световно стопанство”

КУРСОВА РАБОТА

по Икономика на световното стопанство

тема: Проблеми на външно-икономическите отношения между България и Русия

Изготвил: Проверил:

21.12.1998г. --> [Author:HP] Въпреки настъпилите промени в социално-икономическото развитие и на двете страни, Русия си остава един от основните партньори на България. Важно значение при анализа на двустранните връзки има очертаването на основните направления в икономическата политика на Русия, както и икономическият потенциал на страната.

Проблеми на външноикономическите отношения на България и Русия.

Природният газ е източник на почти 20% от потребяваната енергия в света. Запас за минимум 65 години се прогнозира по установените му находища и ритъма на експлоатацията.

Газовата промишленост е изключително конкурентна в международен план. Това е и една от причините тя да се развива експлозивно в света и в частност в Европа. Постоянно се увеличава търсенето на този енергиен ресурс, предлагането му е на достатъчно ниво. Не съществува световен пазар на природен газ. Газовите пазари са регионални и са разпределени. Сега те са три: американски, японски и европейски. В Европа на пазара на природен газ се представят ограничен кръг продавачи: ГФЮ (Норвегия), "Газюни" (Холандия), РАО "Газпром" (Русия) и "Соматрак" (Алжир).

Навсякъде по света първоначалното изграждане на магистралните газопроводи се реализира в режим на "естествен монопол". В Европа по-специално на огроничен кръг от фирми се дава изключителното право за газоснабдяване. Така се защитава рентабилността на направените големи инвестиции при разработването на пазара. Тази структура бързо се отплаща. Инфраструктурата се разраства за кратък срок, което е абсолютно невъзможно при неконтролируема конкуренция.

Структуриращ елемент в газовата индустрия е цената на транспорта. Един тон суров нефт заема обем, малко по-голям от един куб.м. , а един тон природен газ - 1.475 куб.м. Затова транспортните разходи при природния газ са многократно по-високи от тези за нефта. Газопроводите се правят с диаметър до 1.5 м и се осигурява налягане от порядъка на 80 бара. За подобни съоръжения са необходими значителни инвестиции. Търсят се достатъчно големи пазари, за да оправдаят вложените ресурси. Ето защо България не може сама да се справя с газовия пазар. Още повече, тя е принудена да търси сътрудничеството на РАО "Газпром", тъй като засега той е единствения реален доставчик на природен газ за страната ни. На този етап не можем да задоволим нуждите си от 6 млрд куб.м.годишно от бившите съветски републики, тъй като в повечето случаи добивът на газ там не достига необходимите количества. РАО "Газпром" и 20 руски нефтени компании давт годишно продукция за повече от 100 млрд долара: над 40 млрд от газа и около 60 млрд от нефта. Търговията с газ в Европа и Азия всъщност винаги е била геополитика. Първо, защото районите на неговия добив (Русия, Норвегия, Алжир и Иран) не съвпадат с територите, където се използва значителна част от него (Германия, Франция, Италия,Япония и др.). Второ, магистралните газопроводи свързват, в положителен смисъл, държавите помежду им за десетки години. Русия разполага с една трета от световните запаси от газ, а в Европа тя е монополист по запасите от това гориво.

РАО "Газпром" , образуван на мястото но бивше руско министерство, за пръв път се осмелява самостоятелно да действа на външния пазар в момент, когато агонизиращият СССР започва пасивно да възпроизвежда външнополитическите лозунги на Запада. 1992 година, след успешно преразглеждане на сделка за износ на газ за ФРГ, компанията взема стратегическо решение да продава самостоятелно част от газа на Западна Европа. Западът реагира с настъпление в сферата на традиционното руско господство - Източна Европа. РАО "Газпром" от своя страна не се ограничава само с борбата за традиционните пазари. Той настъпва към перспективните Турция, България, Гърция, Израел. Износът на руски газ не е само бизнес. За това във всички изброени страни РАО "Газпром" е принуден да влиза на практика в дипломатически отношения с правителствата. Това важи особено за дъжавите от Източна и Южна Европа, където възникват големи неудобства поради честата смяна на правителствата. Всяка нова власт претендира да осъществява собствена концепция за отошенията с РАО "Газпром". Понякога проблем създава елементарното желание на победилата партия да управлява, включително и в газовите проекти.

Историята на газовия проблем между България и Русия

От 1986 година до сега България е подписала общо 6 документа за природния газ с бившия СССР, а след това и с Русия. Първият е Ямбургската спогодба от 19.03 1986 година. Тя е свързана с участието ни в строителството на газопровода от перспективното находище Ямубург до западната граница на СССР. Срещу това България получава гарантирани доставки на газ от 1989 до 1998 година, част от които безплатно.

Накратко Ямбургска спогодба - 1986 година

Българската страна извършва със свои средства и строителни организации строително монтажни работи по изграждането на обекти на газовата промишленост в размер на около 600 млн преводни рубли.

Доставя тръби с голям диаметър и предоставя на Москва конвертируема валута , еквивалентна на 172.4 млн преводни рубли.

Дава машини , оборудване, материали и други български стоки на обща сума около 462 млн преводни рубли.

Изграждането на инфраструктурата и сградите се извършва от "Главболгарстрой", а на тръбопроводите - от създадената специално за тази цел "Газстроймонтаж".

Срещу участието в изграждането на Ямбург получаваме природен газ по схема:1989 - 0.5 млрд куб.м. ;1990 - 1 млрд куб.м. ;1991 - 2.9 млрд куб.м. ;1992 - 3.75 млрд куб.м. ;1993 - 1998 - по 3.75 млрд куб.м. годишно.

Предвидено е продължаване на доставките в същия размер през следващите 10 години при съгласуване на държавните планове и доставка на български стоки за пазарите на СССР.

Възлов за страната ни , обаче е протоколът към Ямбургската спогодба от 4.10.91 година . Според него от 1992 до 1998 година получаваме по 3.34 млрд кубика газ годишно. Същото важи и за следващите 10 години - тоест до 2008. Според експерти това количество газ е гарантирана държавна квота, която обаче се плаща.

Текст от протокола от 1991 година: "Изхождайки от условията на спогодбата от 19.03.86 година и чл. 1 от настоящия протокол, съветската страна ще осигури доставката на природен газ от СССР в РБ в следните количества:1991 - 2.58 млрд куб.м. ; 1992 - 98 по 3.34 млрд куб.м. ежегодно. Доставките на природен газ от СССР в РБ в обем по 3.34 млрд куб.м. годишно ще продължат през следващите 10 години по условията, които ще действат в търговията между РБ и СССР през периода на доставката."

23.07.86 - Споразумение за транзит през територията на България на руски природен газ за Турция и Гърция

Българската страна се задължава да обезпечи изграждане и пускане в експлоатация на системи от газопроводи за транзитиране на съветски(руски) природен газ през територията на България за Турция и Гърция по определена схема.

До 1.04.87 година да е построен 75 км газопровод, компресорна станция в района на Странджа.

До 1.04.88 година - 200 км газопровод и две компресорни станции в района на Кардам и Лозен.

До 1.01.90 година - около 500 км газопровод и две компресорни станции.

Таксата за транзитиране се определя на базата на обема транспортна газ по формула.

България получава по 80 куб.м. газ за транзитирането на всеки 1000куб.м. като такса за транзита по нейните съоръжения.

Поради значителния обем на капиталовложенията в изграждането на транзитните газопроводи за периода 1987 - 1991 се предвижда надбавка в размер на 10%.

10.08.89 година - Споразумение за изграждане на газопроводи за транзитиране на съветски (руски) газ през територията на България към Гърция и Федерална Република Югославия.

Предвижда се поетапно строителство на транзитен газопровод с дължина около 600 км.

От Ихтиман до Станке Димитров и до българо-гръцката граница в района на Кулата.

От Станке Димитров до българо-югославската граница в района на Калотина и до Гюешево.

Компресорни станции в Кулата, Ихтиман и разширение в Лозенец.

Правителството на СССР преводни рубли с 4% лихва за покриване на резервни части и др.

Срокът за погасяване на кредита е 3 години. Разплащането се извършва през Българска външнотърговска банка и "Внешэкономбанк".

10.08.89 - Протокол за транзита към Турция и Гърция

Уточнени са сроковете за изграждане и пускане в експлоатация на отклоненията за Гърция и двете отклонения за Югославия (до Македония и до Сърбия)до края на декември 1991 година. (Това е причината да се твърди от руска страна, че България не изпълнява ангажиментите си по транзитните спогодби - особено за Сърбия, където строителството още не е започнало. В същото време Русия не е осигурила договори за доставка на минимални количества пироден газ за Гърция, Македония и Сърбия, които да гарантират рентабилността на съоръженията.)

Протокол от 1993 година

РФ се посочва като правоприемник на СССР по ангажиментите в Ямбергската спогодба. В този документ е посочено изрично, че по всички договори, касаещи спогодбата, договарящи страни са "Газекспорт" и ЕАД "Булгаргаз".

1994 година - като посредници при доставките на природен газ по търговски договори (извън Ямбург) се включват германската фирма "ЕВЕК" с участие на РАО "Газпром" (май - декември) и "Мултигруп" (октомври - декември). Цената на доставките е съответно 85 долара и 84.70 долара на 1000 куб.м.

При правителството на Любен Беров се създава Национална газова компания с участието на "Мултигруп", "Зевс холдинг" и други частни фирми. Намерението е по този начин частните компании да бъдат включени в проекта за разширяване на транзитната система и транспортирането на руския газ през българска територия.

В Москва е подписана междуправителствена спогодба на 16.10.94 година за сътрудничество в гоивно - енергийния комплекс, която регламентира условията на транзита и създаването на смесена газова компания. Основният спор е собствеността върху транзитните газопроводи. Предвижда се те да бъдат предоставени като собственост на смесеното дружество.

1995 - годината на АД"Топенерджи"

Като посредници по търговските договори освен "ЕВЕК" се явяват "First Financial Bank" (януари - октомври) и "Овергаз" (август - декември). Тогава Андрей Луканов обяви, че напуска политиката и ще се отдаде на газови дела.

23.05.95 година - при правителството на Жан Виденов се създава смесената фирма АД"Топенерджи" .

декември 1995 година - С разпореждане на Министерския съвет правителството на Жан Виденов едностранно решава да увеличи капитала на АД"Топенерджи" , като определя акциите от новата емисия да бъдат закупени от определени лица и на определена цена.

Акционерният състав и разпределението на участията: РАО "Газпром" - 50%, "Овергаз инкорпорейшън" - 8.25%, "Мултигруп" - 8.25%, ПЧБ - 3.2%, "Химимпорт" - 2%, ЕАД "Булгаргаз" - 25.1%, Булбанк - 3.2%.

1996 година, март - Подписан е Меморандум за сътрудничество в газовата област. Неуспешен опит на кабинета Виденов да спазари отстъпки за АД"Топенерджи" (обещание за концесия и митнически облекчения) срещу митнически преференции за българските стоки.

Посредници при доставките на газ са "ЕВЕК" и АД"Топенерджи" - С квотата на "Овергаз инкорпорейшън" нарастват цените от 85 долара в началото на годината на 97 долара за 1000куб.м. през септември - октомври.

15.04.97 година - подписване на Спогодба за сътрудничество в областта на природния газ от служебния премиер Стефан Софиянски.

Официално АД АД"Топенерджи" е вписано в спогодбата като инвеститор на разширението за Турция и транзитьор.

Юни 1997 - Решение на правителството на Иван Костов за изваждане на частните акционери от АД"Топенерджи" и възстановяване на 50% участие на ЕАД "Булгаргаз" според договореностите от 1994 година. Има вариант и за разформиране на смесеното дружество, ако се стигне до споразумение с частните акционери.

Септември - 1997 - Поредното начало на преговорите между София и Москва по доставките, транзита, изграждането на газопровода към Турция и съдбата на АД"Топенерджи".

1998 година

атаката на "Газпром" стартира на 15.01.98 година със съобщения на информационните агенции "Интерфакс" и "ИТАР-ТАСС". Позовавайки се на осведомени източници от Москва и от деловите среди в София, агенциите обявиха, че "Газпром" спира доставките на газ за България. Преговорите между руско-българското дружество "Топенерджи" и държавната фирма "Булгаргаз", с участието на експерти от външнотърговската организация "Газекспорт", свързани с доставките на руски газ в България и неговия транзит в трети страни са приключили без резултат. Според руското валутно търговско законодателство доставките на природен газ могат да се осъществяват само въз основа на подписани договори. "От началото на 1998 година България получава руски газ на честна дума" - се твърди от "ИТАР- ТАСС". Следователно спирането на газа ще бъде в съответствие с руските закони. Още повече, че от началото на годината "Булгаргаз" не е плащал доставките. Часове след тиражирането на информацията, заместникът на Рем Вяхирев - Богдан Бодзуляк е изпратил официално предупреждение до председателя на Комитета по енергетика Иван Шиляшки: "Доколкото експортът на природен газ на безконтрактна основа е невъзможен, "Газпром" ще бъде принуден да преустанови подаването на недоговорени обеми, за което "Газекспорт" вече е информирал ръководствата на "Булгаргаз" и "Топенерджи" се твърди в писмото на Бодзуляк.

На 16.01 заплахата на "Газпром" за спиране на доставките бе окончателно конкретизирана в официално писмо на Вяхирев до премиера Иван Костов. "Не признаваме Ямбургската спогодба. Ако не се подпише договор с "Топенерджи" , ще спрем доставките за България, а ако в отговор бъде намален транзитът, ще последват други санкции." В спогодбата според руския шеф на "Газпром" във връзка с изменените условия по същество няма основа, по която те да са ангажирани да доставят посочените обеми газ. Става въпрос за цитат: "Доставките на природен газ от СССР за НРБ в обем на 3.4 млрд куб.м. годишно ще бъдат продължени в течение на следващите десет години (след 1998 година ) при условията на съгласувани доставки от НРБ в СССР на стоки при координация на държавните планове между тях за съответните периоди".

Тази теза би била вярна, но вече знаем, че съществуват два протокола от 1991 и 1993 година, които уреждат правоприемството съответно между РБ и НРБ и РФ и СССР. За тези протоколи, които са подписани от упълномощени лица на правителствата на двете страни и са със стойността на анекси към спогодбата по принцип не се говори. За "Газпром" и "Мултигруп" те са неудобни, тъй като нито в спогодбата, нито в регламентите за по-нататъшното и действие в тях не фигурира дори идеята за смесена фирма и посредници при доставките. Ако се приеме за валиден Ямбург, необходимостта от "Топенерджи" става трудно защитима. А включването на "Мултигруп" и фирми на групировката в газовите проекти и в доставките за България направо нарушава междуправителствените договорености.

При споровете за "Топенерджи" правителството се позовава на спогодбата от 1994 година, въпреки крещящото й противоречие със законодателството и с националния интерес на България. В тази спогодба за пръв път бе формирана идеята за създаване на смесена българо-руска компания. В нея също се предвижда транзитните газопроводи да бъдат предоставени в собственост на смесената фирма.

Нито Москва, нито София отчитат, че нито една от договореностите, от многобройните споразумения и други документи от 1994 насам не е в състояние като самостоятелен документ да комбинира интересите и на двете страни, та дори и само на една от тях, и при това да избегне противоречията със законодателството. Всички документи са със срок на действие поне до 2005 година , под всички стоят подписите на български и руски премиери или упълномощени от правителствата на двете страни лица. Нито един не посочва, че с неговото подписване се прекратява действието на подписания преди това документ.

Европейската енергийна харта също бе включена в арсенала от средства на "Газпром". България е подписала и ратифицирала документа и в този смисъл е поела ангажимент за осигуряване на безпроблемното транзитиране на енергоносители. В параграф 7 ал 6 на договора за присъединяване към хартата е записано, че страните, подписали договора, и през чиято територия се транзитират енергийни материали и продукти не могат в случай на спор, по какъвто и да е повод, възникнал от този транзит, да прекратят или намалят транзита, или да позволят това да бъде извършено от което и да е предприятие под тяхна юрисдикция. В този смисъл, ако намали или спре транзита към съседните държави България ще наруши международните си ангажименти.

За забавянето на Енергийната харта съществен принос има противодействието на Русия. Тя отказва да ратифицира присъединяването си към хартата. Тя едвали не обяви договора за намеса във вътрешните й работи. За да влезе в сила договорът за присъединяване към Енергийната харта трябва да бъде ратифициран от 30 държави. До 16.01.98 година те бяха 29. На тази дата Кипър е депозирал ратификацията си и според процедурата, хартата влезе в сила три месеца по-късно - на 16.04.

От създаването на "Топенерджи" на 19.05.95 година което е в абсолютно противоречие с подписаните държавни спогодби между Москва и София се създаде главният проблем. Включването на посредници доведе до неоправдано вдигане на цената на горивото за страната ни. Руският газ тръгна по схемата "Газпром" - "Овергаз инк" (креатура на "Газпром" с участието на "Мултигруп") - "Топенерджи" - "Булгаргаз" . резултатът в началото на 1996 година - цената на 1000куб.м. от 85 долара нараства на 97 долара през септември, а по-късно достига и рекордните 120 долара. Именно за това на 23.07.97 година Парламентът гласува единодушно декларация, че в отношенията "Булгаргаз" - "Газпром" няма място за посредници. В изпълнение на решението Булбанк, ПЧБ и "Химимпорт" излязоха от дружеството. "Мултигруп" и "Овергаз" обаче останаха, въпреки че на общо събрание на "Топенерджи" на 14.11.97 година в Москва се реши да се преструктурира капиталът до съотношение 50:50 между "Газпром" и "Булгаргаз" .

последва споменатото писмо на Вяхирев с изискването доставките на газ да стават задължително чрез договор. При липса на споразумение те могат да бъдат разглеждани като контрабанда, а "Газпром" да отнесе големи глоби. Играта може би се състои в това, че основният проблем на "Газпром" от няколко години е липсата на пари за оборотни средства. И той всячески търси начин да си ги набави. Дори Вяхирев беше решил да пусне 5% от акциите на концерна на борсите.

На 20.03.98 година вицепремиерът Евгени Бакърджиев и президентът на "Газпром" Рем Вяхирев подписаха в Москва протокол за сътрудничество в областта на природния газ. Това стана след поредица от неуспешни срещи и в двете страни. Този документ заменя всички досегашни двустранни споразумения в областта на доставките и транзита на газ и става база за подписване на търговски договори. Алгоритъмът за постигане на компромис се базира на два основни момента - преструктуриране на капитала на смесената фирма "Топенерджи" , превръщането й в изцяло руска компания и запазването на собствеността на България върху транзитната газопроводна система на нейна територия. Цените, които нашата страна ще плаща засиньото гориво и размерът на танзитните такси, които ще получаваме за транспортирането на руски газ към Турция, Гърция и Македония ще се договарят до 30.04 между "Булгаргаз" и "Топенерджи".

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

Протокол

от преговорите между председателя на Управата на РАО "Газпром" Р.И.Вяхирев и заместник - председателя на Министерския съвет на РБ Ев. Бакърджиев Москва, 20 март 1998 г.

В хода на преговорите по въпросите за доставките на газ в България и транзита на руски природен газ през територията на РБ, след обмен на мнения, страните се договориха следното:

1. РАО "Газпром" ще достави през 1998 в РБ до 6 млрд куб.м. руски природен газ, а също така ще осигури постепенно увеличение на общия обем на доставките на природен газ за нуждите на България до 8 млрд куб.м. годишно през 2010 година.

2. Доставките на руски природен газ в България ще се осъществяват чрез АД "Топенерджи", което ще бъде преструктурирано в дружество със 100% участие на РАО "Газпром" (ВЭП "Газекспорт")

3. АД "Топенерджи" ще осъществява доставките на руски природен газ за "Булгаргаз" АД. За обема на газа, предназначен за доставка на "Булгаргаз" АД, ще бъде подписан дългосрочен договор между АД "Топенерджи" и АД "Булгаргаз" за периода до 2010 година.

4. Разплащанията за доставения чрез АД "Топенерджи" в България руски природен газ ще се извършват в свободно конвертируема валута.

Съсцел развитието на газовия пазар на България страните се договориха да разширят сътрудничеството си и в тази връзка ще се опитат да намерят възможност за преки доставки на газ от страна на "Топенерджи" АД до крайни потребители в България, изхождайки от принципите, действащи на европейските газови пазари. Едновременно ще бъдат решени въпросите за частично заплащене на доставките на уски природен газ в България с насрещно закупуване на български стоки и услуги и преди всичко на строително-монтажни работи.

В този слуай АД "Булгаргаз" ще предостави на договорна основа на АД "Топенерджи" услуги по транспортирането на природен газ през териториите на Румъния и България до крайните потребители на територията на България, имащи договори с АД "Топенерджи".

5. РАО "Газпром" гарантира доставката на руски природен газ, а българската срана чрез АД "Булгаргаз" ще обезпечи транзита на Руския природен газ през територията на РБ в трети страни в следните обеми и срокове:

При наличие на техническа възможност обемите на транзита ще бъдат увеличени през 1998 година до 11.4 млрд куб.м., през 1999 - до 13.8 млрд куб.м., през 2000-та година - 16.5 млрд куб.м. и през 2001 - до 17.8 млрд куб.м.

За тази цел ще бъде подписан дългосрочен договор до 2010 година между ВЭП "Газекспорт" и "Булгаргаз".

Българската страна гарантира свободниа транзит на руския природен газ, осъществяван на основание на настоящия протокол, и няма да предприема действия, които биха могли да затруднят транспортирането на природен газ през територията на РБ до трети страни.

6. Страните решиха, че всички, посочени в този протокол договорености ще бъдат реализирани във вид на договори за доставки на газ в България и неговия транзит през територията на републиката не по-късно от 30 април 1998 година.

До този срок изпълнението на задълженията по доставки на газ в България ще се осъществява чрез доставчика, а транзитът на газ през територията на България - според дополнението към договора за транзит, действал от 1994 година до 31.12 1997 година между ВЭП "Газекспорт" и "Булгаргаз" АД.

Зам. председател на Министерския съвет на РБ : Е. Бакърджиев

Председател на Управата на РАО "Газпром" Р.И.Вяхирев

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

Решаването на политическия проблем "Топенерджи" не променя основната верита на доставките на газ за България . както до сега голяма част от него ще изминава пътя от външнотърговската фирма "Газпром" - "Газекспорт" до дъщерните фирми "Овергаз" или "Винтерсхау". "Топенерджи" ще година купува от тях и ще година продава на "Булгаргаз". Но "Овергаз" до известна степен все още съществува в схемата за доставки. В началото но 1997 година шефът й Сашо Дончев съобщи, че е подписал 15 годишен договор с "Газпром" за доставки на газ за България. Това е потвърдено и от Рем Вяхирев. До момента са подписани договори само за около 50% (около 3.1 млрд куб.м. )от потребностите на България от природен газ чрез дългосрочни споразумения със смесеното руско българско предприятие "Овергаз"и руско-германското "Зарубежгаз". Според Рем Вяхирев те ще продадат тези договорени квоти на "Топенерджи", който по този начин ще стане единствен доставчик. По повод квотите за доставки възниква и въпросът няма ли препродажбата да се отрази на цените на доставките. Евгени Бакърджиев и Рем Вяхирев гарантират, че това няма да се случи, а напротив, ще има 5-10 % намаление на цената, тъй като "Топенерджи" вече ще означава "Газпром".

Отрицателната страна на преструктурирането на "Топенерджи" се състои в това, че ще е изцяло руска организация и ние няма да учавстваме в разпределението на печалбите на дружеството. "Топенерджи" ще купува от "Овергаз", тъй като последната ще продаде квотата си на "Топенерджи", т.е, за 15 години напред "Овергаз" си остава също като посредник. Единственият ефект е - няма да има "Мултигруп".

И така: Договорились! - Протоколът изглежда слага край на дългите пререкания между двете страни за операцията на газовите доставки и транзита на газ за България . "Газпром" ги приключи с абсолютен контрол върху главния български дистрибутор.

На 3.04 всички български акционери прехвърлиха временнните си удостоверения от смесеното дружество "Топенерджи" на "Газпром". Това бе вписано в книгата на акционерите . "Булгаргаз" е продал по номинала от 100 хил лв за акция, а останалите Булбанк, "Мултигруп" , "Овергаз" , ПЧБ и "Химимпорт" по емисионната стойност на книжата - 120 хил лв. На тази цена акциите са били придобити след увеличаване капитала на дружеството.

В проектодоговорите за доставка, които ще се сключат има изричен тект, че при опит да се продаде част от "Топенерджи" и компанията престане да е 100% собственоста на "Газпром" , ангажиментите за доставка се поемат пряко от търговската компания "Газэкспорт".

Според Бакърджиев само "Булгаргаз" ще осигурява доставките на природен газ до крайните потребители. България ще гарантира достъп на "Топенерджи" до крайни потребители, когато и Русия реализира пълноценно Енергийната харта. Това ще стане когато през руските тръби се пуснат и други транзитни количества от съседни страни. А това евентуално ще се осъществи следващата година.

На 27.04.98 година отношенията на България и Русия в областта на природния газ навлязоха в качествено нов етап на равноправно сътрудничество, основано на взаимоизгодно зачитане на интересите. Вицепремиерът Евгени Бакърджиев и директорът на "Газпром" Рем Вяхирев сложиха окончателно точка на проточилите се близо година газови спорове. Двамата подписаха меморандум за развитие на българо - руските отношения в областта на синьото гориво в София.

Договорът за доставки на газ за България до 2010 година бе подписан от изпълнителния директор на "Булгаргаз" Васил Филипов и шефът на "Топенерджи" от руска страна Сергей Пашин. Документът гарантира ежегодно получаване на необходимите количества газ за България в размер до 8 млрд куб.м. през последните години странате ни е използвала между 4.7 млрд и 6 млрд куб.м.

цената е съзмерима с европейската практика и гарантира устойчиво развитие на икономиката ни, според пресслужбата на Министерския съвет. Базисната цена на руския газ обаче се пази в тайна. Но от различни източници изтече неофициална информация, че договорената базова цена е 82.5 долара за 1000куб.м. базовата цена, по която се изчисляваха доставките досега , е 89.5 долара за 1000 куб.м. , тоест постигнато е намаление от 7 долара на 1000куб.м. това ще доведе до понижаване на цената на природен газ и за крайните потребители. То обаче няма да бъде в същия размер, както при доставките. Очаква се за потребителите за намалее с не повече от 4-5 долара на хиляда кубика. Това ще стане от 1.07 ,а дотогава правителството трябва да приеме нова методика за изчиславането на цените на природен газ за вътрешния пазар, според експерти. Причината е, че със сега начислъваната рентабилност, която според нормативите е 4%, "Булгаргаз" не може да осигури само поддръжката на газопреносната система. За да може компанията да акумулира средства и за инвестиции, рентабилността трябва да се вдигне на 7-8%, смятат финансови експерти.

Според Рем Вяхирев базисната цена е намалена. Стойността на газа за България ще се определя, като базисната цена се умножава по договорена формула в зависимост от конюнктурните промени в цените на петролните продукти. Последната известна доставна цена за нашата стра беше 89.59 долара за 1000 куб.м. с платени мита и ДДС горивото идва на бългорската граница з 118.23 долара .

Левовата цена на газа сега е 238.906 за 1000 куб.м. тя е с над 12.000 лв по-висока от стойността, която се получава по определената от правителството формула за изчисляване на цената на природен газ на вътрешния пазар.

Подписан е и договор за транзит на синьо гориво през територията на България от другия изпълнителен директор на българската държавна гозова компания Илия Иванов и шефът на "Газекспорт" Юрий Комаров.

Контрактът предвижда увеличаване на пренасяните количества газ за съседните страни - Турция, Гърция, Сърбия и Македония, от сегашните 8 млрд куб.м. ще бъдат предназначени за Турция - най-бързо развиващия се пазал на природен газ в региона.

Клаузите в 12 годишния договор за транзита съответстват на практиката на страните от Западна Европа , където основният принцип е " поръчвай или плащай". Този принцип и договорената транзитна такса осигуряват по-пълно използване на съществуващите газопроводи и възможност за разширяване и модернизация на газопреносната инфраструктура.

Новият дългосрочен договор за транзита отмени досегашния принцип, че България получава като транзитна такса 8% от пренесения за съседни страни газ. На практика страната ни взимаше като транзитна такса около 2.6-3 долара на хил куб.м. газ, пренесен на разстояние 100 км. Въпрос на конкретни цифри в договорите е дали тази сделка ще бъде изгодна за българските потребители на газ и за държавния бюджет. Във всички случаи намаляването на транзитната такса ще бъде стимул за увеличаване на преноса на синьо гориво през България и на доходите от него. Сега годишно България получава отоло 45 млн долара от транзита на природен газ .

окончателният размер на цената няма да се оповестява тъй като се счита за търговска тайна. Но подписалите договора за транзит заявиха, че тя е съпоставима с тази в Украйна. "Газпром" от своя страна се е съгласил да заплаща транзитна такса за заявено натоварване на тръбите, а не за реалния пренос. Българската страна настояваше за това, тъй като капацитетът на газопроводите ни към Гърция и М акедония все още се използва почти символично, а вложените инвестиции не се възвръщат според очакванията. Строежът на нов газопровод през България към Сърбия се отлага за 2002 година .

договорите ще влязат в сила, след като общото събрание на акционерите на "Топенерджи" утвърди на 5.05 във Варна преобразуването на дружеството в 100% дъщерна фирма на "Газпром" .

като последна точка в меморандума е записана договореност за доставката на тръби и компресорни агрегати, които "Газпром" ще предостави на "Булгаргаз" чрез "Топенерджи" като стоков кредит. Предвижда се погасяването на кредита да стане за сметка на транзита на руски газ през българска територия, гласи доста неясното обяснение към тази точки. Този ангажимент на правителството не е много конкретен. Най-малкото, че вицепремиерът Евгени Бакърджиев неколкократно подчертава, че "Булгаргаз" сам ще осигури финансирането на проектите за разширяване на газопреносната система. Ако компанията иска да привлече външно финансиране най-добрият вариант да си осигури благоприятни условия е състезанието на оферти.

Без силата на търговски ангажимент меморандумът " Евгени Бакърджиев - Рем Вяхирев " допълнително предвижда възможността за увеличаването на транзитните количества руски газ през територията на България за трети страни до 30 млрд куб.м. след 2004 година .

този по-висок обем залегна в генералния план на "Газпром" , наречен "Южни Балкани", още през 1995 година . скандалите около състава на българо-руското газово дружество "Топенерджи" от пролетта на същата година накараха руският газов концерн да свие запланувания транзит през България до около 19 млрд куб.м. годишно през 2010 година .

през юни 1997 година "Газпром" реши, е останалите 11 млрд куб.м. синьо гориво за нуждите на Турция ще бъдат доставяни от бъдещия газопровод под Черно море. Русия прие технологичното предизвикателство да построи мощен газопровод на дълбочина до 2000 м под морското равнище в силно агресивна среда с висока концентрация на сероводород. Предстои да се сключат договорите за газопровода под Черно море и от октомври 1998 година да започне птроителството му. Ако проектът "Син поток" не се реализира, новият меморандум на "Газпром" с България дава възможноста за алтернативен пренос на допълнителни количества газ за Турция. В следващите години синьото гориво ще заема основна роля в стопанството на южната на съседка.

Балканският разпределителен център ще излезе от юбисдикцията на "Топенерджи" , според икономическия съветник на Евгени Бакърджиев - Юлияна Димитрова и член на бърда на "Булгаргаз" . балканският диспечерски център беше регистриран като самостоятелно юридическо лице, но в резултат на сложните отношения между акционерите в "Топенерджи" в последствие бе включен в структурата на смесената фирма. В момента отделът 8се управлява от бившия щеф на "Булгаргаз" Ангел Попов. Рем Вяхирев също заяви, че тъй като България е център на Балканите тук трябва да има диспечерски център, в който да се разпределя газът за Гърция, Турция и Македония. На базата на Националната газова компания "Булгаргаз" ще бъде създадено диспеччерско звено за разпределение на газа за съседни страни. То ще се занимава също с анализи и прогнози за потреблението с цел да осигурява максимално ъдещите потребности на пазарите в региона.

Договорите са символ на новите ни отношения с Русия

Интервю с Евгени Бакърджиев вицепремиер на РБ

"Това, което направихме с шефа на "Газпром" Рем Вяхирев, е символ на новите отношения и на новото мислене между България и Русия. То е и реално изражение на усилията ни да имаме поведение на европейски страни, които контактуват помежду си като равнопоставени партньори. Подписахме меморандум за дългосрочно развитие. В него са фиксирани намеренията ни за сътрудничество и за транзитиране през България на допълнителни количества газ за другите страни в региона. Това, което оформихме като условия по тези договори, действително е от интерес и на България, и на Русия. Надявам се, че от началото на следващото тримесечие комисията по енергийните цени ще има възможност да коригира цената на газа. Това ще е най-точният отговор на всички въпроси за това какво сме постигнали с г-н Вяхирев и доколко е положителен резултатът за нашите потребители. За разлика от предишните договори, в които плащането на транзитни такси беше спрямо действително транзитираното гориво през България, сега таксите ще се плащат според предварително заявените количества. Ще направим нужното увеличение на мощностите - както на газопроводите, така и на компресорните станции. Това е заложено в програмата, която изцяло ще се финансира от "Булгаргаз".

в договорите за доставка и транзит са препотвърдени количестватаа, за които се разбрахме се Рем Вяхирев още в Москва. С меморандума даваме възможност и за допълнително увеличение на тези количества след 2000 година. Колкото до стойността на транзитните такси, те са такива , че "Газпром" да може да ги плаща. От друга страна, те осигуряват възможност на "Булгаргаз" за ново строителство и освен това - достатъчно печалби за страната."

В значителна степен настоящите проблеми на взаимната търговия между България и Русия са обективно следствие на процеси и тенденции, формирани в миналото и задълбочени в условията на прехода към пазарнаи принципи на стопанско взаимодействие. Съществуващото в миналото инвестиционно, промишлено и научно-техническо сътрудничество беше един от съществените фактори за динамизиране и постигане на положителни структурни изменения във взаимния стокообмен. След разпадането на СИВ не бяха потърсени адекватни на пазарните условия алтернативи за продължаване на работата по взаимно изгодни проекти, например на основата на "джоинт венчърс" или "продакшън шеъринг". Едно от малкото предварителни стъпки, оито са предприети за сега е създаването на кординационна група по сътрудничеството между Министнерството на промишлеността на България и Роскомоборонпром. Нейната основна задача е да определи насоките и обхвата на двустранното коопериране на производството в приборостроенето, машиностроенето и радиоелектрониката Първият проблем, който ще разгледаме касае междуправителствения дълг. Сред наследените проблеми е и наличието на остатъчен пасив по търговски бъланс на Русия към България . руската федерация има задължения към нас главно в 3 направления: 1. То включва задълженията на бившия СССР, респективно на РФ по търговията в преводни рубли до 1990 година , 2.задълженията на Русия през 1991-92 година вече в клирингови долара, 3. Задължения по линия на търговията със специална продукция. Като задължения на България към РФ бяха оформени задължения на българска външнотърговска банка към руски банки в чужбина, които не влязоха в споразумението с Лондонския клуб и бяха оформени като държавни вземания на РФ, прехвърлени по-късно като вдземания на руското Министерство на финансите и руската Централна банка. Като резултат се получи салдо от 100млн долара в полза на България. Натрупана в условията на взаимна търговия и ценообразуване, при други ценови равнища и разплащателни механизми, то изисква догораряне на специален ред за неговото "изчистване". Споразумението за междуправителствения дълг е вече подписано. Русия ще консолидира дълга си към България, като задълженията, които се държат от няколко банки ще бъдат прехвърлени по сметка на "Внешэкономбанк". Друг е въпросът доколко ни устройва погасяването на дълга с машиностроителна продукция за "Кремиковци" (52 млн долара), от коквато комбинатът няма особена нужда, и с оборудване за авиацията (48 млн долара). По време на визитата на служебния премиер Стефан Софиянски в Москва през 1997 година бе договорено за част от задължението вместо за "Кремиковци" да се използва за доставка на земекопна техника, необходима за изграждането на софийското метро.

Интерес представляват предложенията за компенсиране на натрупания дефицит в рамките на двустранни схеми на участие на руски организации в реконструкцията на обекти на българската енергетика илисхеми за съвместно строителство. Поцти 90 % от енергийната система у нас са изградени със съветско техничесто съдействие. Съществуват възможности за продължаване на съвместната дейност в тази насока. Така например през 1994 година "Технопромэкспорт" спечели търгове на стойност 16.7 млн долара за дотавка на модули за газови турбини с мощност 16 мегавата, предназначени за ТЕЦ Пловдив - ЮГ. Също през 1994 година "Энергомашэкспорт" подписа договор с "Кремиковци" за продажба и монтаж на два турбогенератора на стойност 1.3 млн долара. В същото време български фирми са извършили строително-монтажни работи на територията на Русия на обща стойност около 40 млн долара.

Преди отварянето на руския пазар и смяната на партньорите в българо-руските външноикономически отношения в идеологическо, икономическо и политическо отношение, България беше най-близкият и надежден партньор на бившия СССР. Очевидно по тази причина, тя пострада повече от другите социалистически страни от скъсването на тези връзки. Отночало икономическите промени в България, вдъхнаха надежда в българските политици, че страната ще може да живее и без Русия. Но трудно можем да си представим, че за кратък срок тя би могла да преориентира износа на своята продукция от Изток на Запад и да издържи на конкуренцията на западните компании и фирми на собствения си пазар. Едва ли можеше да се очаква и приток на чужди инвестиции в страна, която спря да плаща дълговете си и се обяви за неплатежоспособна. В същото време, Русия беше погълната от собствените си проблеми и не и беше до България, още повече, че икономическите загуби от скъсването на връзките с нея не бяха значителни. През този период обемът на търговията стремително падна, но правителствата на Русия и България не придадоха голямо значение на този факт. Практически се прекратиха дори консултациите на равнище министерства. Междувременно в Русия започнаха реалните реформи и тя предприе либерална икономическа политика, част от която беше и либерализирането на външната търговия. Отварянето на руския пазар позволи на много фирми, най-вече западни, да стъпят на новия, перспективно развиващ се пазар. На руския пазар се разви доста силна конкуренция, особено в сферата на хранителните продукти и стоките за широко потребление, т.е именно там, където по рано българските производители имаха стабилно място.

Практиката показва,че представите за руския пазар като за непретенциозен са твърде архаични. Руските щандове са обсипани с най-доброто от световно известните компании. Купувачите не се стряскат от високите цени и определено предпочитат надписите на латиница. Срутването на българските пазари е резултат и от това, че нашите изделия не издържат на конкуренцията на западните. Руският клиент вече има сериозни претенции и към външния вид и към екологичното съдържание на продукта. Руският пазар е залят от мощна реклама. Агресията на чуждите фирми е повсеместна. Българска рекламапросто липсва. Изкуственото занижаване и регулиране например на цените на лекарствата на българския пазарподби и износа, тъй като създаде предпоставки за нелоялен експорт. В последните няколко години цените на медикаментите за вътрешния пазар бяха многократно по ниски от износните. Това стимулира редица търговци да купуват по-евтино, уж за аптеките и да продават на дъмпингови цени в Русия.

Друг проблем, оказващ влияние на българските и руските пазари са метнетата на българските стоки. Шампоани, паста за зъби, цигари, дори и медикаменти се фалшифицират в България и на руска почва. Последиците от упот ребата им са страши понякора. Но най-страшно е, че всичко е под знака "Произведено в България". Нито българското, нито руското законодателство са достатъчно сурови и ефективни, за да се справят с фалшификатите. Напастта от тези стоки се придвижва все по напред в скалата на пречките пред българските износители за Русия.

Началото на 1998 година Богомил Бонев беше поканен от вътрешния министър на Русия Виктор Кулеков на официално четиридневно посещение. С него пътуваха и шефовете на Националната служба за сигуност полковник Атанас Атанасов и директорът на Националнатаслужба за борба с организираната престъпност Кирил Радев. Осонвните проблеми, които се дискутираха на срещата бяха относно неутрализиането на канала за пиратски компактискове от България, с които Москва е буквално залта и второ, въпроса, свързан с покупката на земи по нашето Черноморие от руски престъпни групировки. Предложени са конкретни мерки за борба с износа на капитали от Русия и България от мафиотски структури. Годишно от Русия се изнаст около 12 млрд долара. Нашата страна няма точна статистика, но сумата очевидно не е малка, което поражда взаимна заинтересованост за подпомагане. И двете страни декларирахажеланието си за тясно сътрудничество в борбата с трансграничната престъпност.

Проблеми на взаимната търговия възникват и по повод на разплащателните отношения. Прилаганите форми на плащане са следствие от степента на развитост на търговските връзки, на стопанската конюнктура и формиралите се взаимоотношения между износители и вносители. За сега те работят предимно с акредитиви, утежнени и оскъпени с множество банкови гаранции, имащи за цел подсигуряване изпълнението на парични и непарични задължения на страните (връщане на аванси, доброи срочно изпълнение на доставките, спазване на офертни условия, усвояване на акредитив, осъществяване на насрещен износ и други). Банковата система и в двете страни не е достатъчно силно развита, за да предлага всички видове гаранци на приемливи цени.

Конкурентноспособността на българските износители страда особено силно от обстоятелството, че у нас все още няма институции, които да изкупуват ескпортни вземания, с което да дават възможност на доставчиците да продават на фирмен ескпортен кредит. В Русия банковата практика в тази област е по-напреднала. Руските износители могат да се рефинансират при редица местни търговски банки, членуващи във Factor s chain international. Те сконтират трати, издадени в чужда валута, осъществяват валутен факторинг и други форми на изкупуване на валутни вземания. Сконтовият процент за първокласни клиенти не надвишава 1.5% от номинала на тратата. Докато българските банки се приспособят, може би е целесъобразно, след внимателно проучване да се потърсят възможности за финансиране чрез руски банки, независимо, че такава услуга би имала доста висока цена.

Налице е непознавене на възможностите на банковите системи в двете страни. Все още съществува потребност от банки, които са специализирани в обслужването на регионалната търговия и другите форми на промишлено, техническо и инвестиционно сътрудничество. Не са създадени механизми за гарантиране на експортните кредити и за поемане на рискове, главно политически и държавни.

Един от наболелите проблеми, който не може да бъде пропуснат е отрицателната позиция на Русия относно българската кандидатура за влизане в НАТО. Ако в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), обхващаща пространството от Ванкувър през Вашингтон, Брюксел, Москва, Владивосток до Сан Франциско не функционира ефикасна система за сигурност чрез сътрудничество, включително с авторитетен военнополитически компонент, конфликтите в района на ОССЕ лесно могат да тласнат северното полукълбо към перманентни кризи с многобройни жертви.

Това е действително сериозният аргумент, който "обрича" България да сътрудничи и евентуално да членува в НАТО в тясно взаимодействие с другия стълб на тази формираща се обхватна система за обща европейска сигурност - Русия.

Разширяването на НАТО е важен проблем в българо-руските отношения. Анализът на руската съпротива срещу разширението на НАТО е отделна тема, но ако се абстрахираме от чисто пропагандните аспекти, две са главните съображения на Русия. Първо - според руската външна политика разширяването на НАТО на изток налага американската хегемония в Европа и на практика изолира Русия от еднопейската политика и второ - разширяването на пакта въпреки несъгласието на Москва представлява формалното отнемане на Русия на статута на велика сила.

Мадридският парадокс, който в голяма степен влияе на политиката на подозрителност между България и Русия се определя от обстоятелството, че след срещата в Мадрид всеки чу това, което искаше да чуе. Москва изтълкува Мадрид не като начало, а като крайна разширяването на Северноатлантическия договор, а София видя в решенията от Мадрид доказателство за политиката на отворени врати на НАТО.

През април 1997 Виктор Черномирдин каза: "Ние уважаваме мнението на българската страна, но не поддържаме в тази част българската старана и нейното желание да стане член на НАТО. Това е веше желание, но ние не отстъпваме и няма да отстъпим от становището си. Ние смятаме, че разширяването на НАТО на изток не е най-важно в този момент."

В отговор Стефан Софиянски декларира: "Истам да потвърдя, че позицията на българския президент Петър Стоянов, както и на българското правителство е, че нашата стъпка в никакъв случай не е направена от убеждение, че Русия представлява някаква заплаха за България , напротив - ние разчитаме на добро сътрудничество" .

за разлика от почти всички други кандидати България няма възприятия на страх от Русия , които да мотивират кандидатурата й. Би било честно да се подчертава пред приятели и бъдещи съюзници, че в една хипотетична ситуация НАТО не би могъл да очаква България да воюва срещу Русия.

Факт е, че икономиката на България, армията и военно-промишленият й комплеск са твърде зависими от Русия , за да си позволим да игнорираме нейната позиция. 90% от оръжейното ни производство е свързано с Русия . така е със стоманата за цевите на леко и тежко оръжие, за двигателите за бронетранспортьори, за самолетите. Така е дори с производството на боеприпаси. Няма абсолютно никакви възможности в обозримо бъдеще да преминем на западно въоръжение, защото: 1. България не разполажа с необходимите милиарди долари за превъоръжаване, 2. Отбранителната ни индустрия не може да се преустрои в тази насока, без колосални сътресения за цялата икономика, 3. Това би означавало да зачеркнем десетилетия на натрупани навици, традиции, обучение, професионални качества, 4. Ясно е, че връзката между въоръжението в армият и произвежданото от ВПК е пряка, 5. Има опасност да изложим страната си на ненужни геополитически рискове и да се превърнем в още едно поле за конфронтация, насочени срещу нейните интереси.

През 1994 година беше подписано споразумение между централните банки за използване на наионалните валути при взаимните разплащания. За реализация на това споразумение беше създадена Българо-руска инвестиционна банка, чиято цел е не само осъществяване на разплаканията, но и инвестирането на капитал в клупни проекти на българска и на руска територия, застраховането и кредитирането на външнотърговските операции.

През месец май 1995 година председателят на правителството на Русия Виктор Черномирдин посети България . освен програмния характер на визитата, тя имаше и чисто практическо значение, тъй като позволи да се започне реализацията на подписаните през 1994 година споразумения в областта на нефтената и газовата промишленост, в енергетиката от носно модернизацият и реконструкцията на АЕЦ и ТЕЦ. По време на посещението бяха подписани 16 междуправителствени и междуведомствени споразумения, които допълниха нормативно-правната база за икономическото сътрудничество между Русия и България . в тези документи беше отделено специално внимание на регламентирането и преработката на нефт и газ, на ядрената енергетика и подемно - транспортното машиностроене. Подписана беше и двустранна митническа спогодба.

През декември 1997 година Москва предложи на България воден път до каспийско море. Според генералния консул на Русия в Русе, Юрий попов, така българските кораби ще могат да преминават от Дунав през Черно море, дон и Волга. От своя страна Русия иска да използва водния път по Дунав, за да стигне до канала Рейн-Майн. Москва е готова да преговаря и с параходство "Българско речно плаване" за смесдено предприятие, като предостави свои съдове.

Близо 5 пъти е паднал транзитът на товари през България в последните 3 години. Това заявиха българските превозвачи на нарочна среща с транспортния министър Вилхем Краус, която се проведе на 3.12.97 година в Русе. От 200 млн долара през 1994 година, през 1996 година печалбата на държавата ни е била сало 40 млн долара. Причината е във високите мита и данъци при превозите. Според министър Краус, България може да си върне транзита на товари, ако успее да реализира проектите за два от трансевропейските коридори. България има много по-добри възможности от Румъния да стане център на транзитни товари между Европа и Азия. За целта, обаце, пристанищата във Варна и Русе трябва да определят по-атрактивни цени за превози отколкото румънските.

Разрушаването на външноикономическите връзки и загубата на пазари е една от съществените причини за възникването и дълбочината на икономическата криза, в която изпадна България след 1989 година. Загубата на външните пазари до голяма степен е свързана с ликвидирането на СИВ, включително на пазарите в страните от бившия СССР.

Загубите на традиционните външни пазари не бяха компенсирани в достатъчна степен със спечелването на нови, което доведе до общо намаляване мащабите на външнотърговския ни стокообмен. Възстановяването на традиционните пазари от гледна точка на обективните предпоставки, възможности и ефективност е важно условие за изхода от кризата, преструктуриране и просперитет на българската икономика.

Един от важните проблеми във външноикономическата стратегия на България при сътрудничеството и с Русия остава съчетаването на регионалната с общоевропейската интеграция.

Едно от най-перспективните направления на регионалното сътрудничество е създаването на смесени предприятия и производства.

Успешно работят предприятията, произвеждащи тютюневи изделия в Тверска област, производството и монтирането на остъклени конструкции от алуминиеви профили и завод за макаронени изделия в Тюменска област, където продължава въвеждането в експлоатация на три руско-български предприятия. В Астраханска област се отглежда тютюн български сорт. В Пермска област работи смесено предприятие за сглобяване и сервизно обслужване на електрокари и касови апарати.

По време на везитата на дделегация предприемачи от София в Тулска област бяха обсъдени не само въпроси на търговията , но и бе определена комплексна програма за сътрудничество за създаването на смесени предприятия: на българска територия на предприятие за сглобяване на моторолери, комбайни и др.; в Русия на електро и мотокари, производство на асансьори и домофони. Определени бяха и направленията в кооперирането при производството на телефонни апарати.

Шверска област, съвместно с "Булгартабак ходинг" работи за разширяването на по-рано създаденото предприятие за производство на тютюневи изделия "Твер Хасково Булгартабак". Бемородска област извмършва съгласуване на технико-икономическото обосноваване на учредителните документи за създаването на смесено производство на тютюневи ризделия в Белгород с мощност 5000 тона годишно.

От 1995 година са предприети практически стъпки, свързани с възможността да бъдат преодолени съществуващите тарифни и нетарифни огроничения при българския износ в РФ и обратно. Съвместните производствени предприятия за цигари ще се ползват със статута на местна юридическо лице и респективно с национален режим на третиране. Цигарите ще се произвеждат по българска рецептура, с българска технология и с български материали. Възможни са подобни проекти и за пребутилиране на българско вино в Русия, за съвместно производство на медикаменти, мебели, с други думи в тези сфери, където имаме изградени вече позиции и сега се стремим да ги съхраним и развием.

През януари 1998 година "Булгартабак ходинг" подписа договор с дистрибуторите на цигари на холдинга на руския пазар. Като основна задача на споразумението се посочва развитието на пазара на български марки цигари в Русия чрез стабилизация на пазара на цигарите българско производство и на импорта в Русия на цигари, произведени във фабриките на Булгартабак. За тази цел, холдингът и подписалите споразумението фирми се договориха да се обезпечи твърд и оптимален за двете страни график за производство на цигари, както и осигуряването на стабилно финансиране на производството на тютюневи изделия, предназначени за импорт на територията на Русия. Страните по споразумението поемат ангажимент по запазванетож и разширяването на пазарните позиции на българските цигари на руския пазар, а също така създаване и поддържане на благоприятно ценово равнище при продажбата на български цигари. Покупко-продажбата ще се осъществява на базата на отделни контакти. Всяка фирма от клуба има право на равна квота при купуването на цигари от произодството на "Булгартабак ходинг". Около 4000 тона се предвижда да достигне експортът на "Булгартабак" през 1998 година.

В края на 1997 година холдингът взе решение за създаването на четири предприятия извън България - две от задграничните производствени мощности ще бъдат базирани в Русия.

Сътрудничеството с Русия е предпоставка за по-успешното и ефективно включване на България в "по-високите етажи" на интеграционните общности - общоевропейската и световната интеграция. Това сътрудничество обективно е фактор за изхода от кризата. Опитите за противопоставяне на регионалното сътрудничество с Русия на общоевропейското, противоречат на националните ниш интереси, независимо какъв е източникът на това противопоставяне - външен или вътрешен.

Външноикономическото сътрудничество и интеграция не са самоцел, а един от факторите за ефективността и стабилността на българската икономика. Националните интереси трябва да бъдат основния критерий за избора и оценката на различните варианти за интеграция.

1