Име: Яна Николаева Иванова

Специалност: Политика и масови

комуникации

Курс: I-ви

F№: 15297

Тема: Протокол №6 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, относно премахването на смъртното наказание.

Българското наказателно право представлява система от правни норми, установени от нашата държава като специфично средство за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на престъпленията, посредством предвиждане и налагане на наказания на извършилите ги лица. То изразява волята на народа, а едновременно с това и държавната политика във връзка с използването на този своеобразен метод за защита на нашата икономика, на държавата, на правата и интересите на гражданите или с една дума- на установените в страната обществени отношения- от деяния с висока степен на обществена опасност, които застрашават или увреждат тези отношения.

Българското наказателно право се изгражда върху принципите на законността, на демократизма и хуманизма. То визира отрицателните прояви, които могат да бъдат дадени във всички сектори на обществения живот- на плоскостта на отношенията на собственост и стопанска дейност, на функциониране на държавния апарат, на семейството, на правата на гражданите и т.н. Във всички тези области могат да бъдат извършени деяния, които са в разрез с изискванията на установения правов ред. От тази гледна точка, наказателното право се явява санкционно- то обезпечава по специфичен начин защитата на съществуващите отношения във всички области на обществения живот, макар че винаги влиза в действие по повод една и съща категория прояви- при наличност на общественоопасно посегателство срещу тези отношения.

Така характерът на проявите, които наказателното право визира , определя съдържанието и характера на санкцията, която се явява специфично средство за борба срещу тези прояви, определя съдържанието на наказанието като последица от тези прояви.

Изградено на тази плоскост, наказанието по българското право представлява своеобразна мярка на държавна принуда, която поради съществения характер на засегнатите отношения може да бъде налагана само от съда. Тази мярка съчетава принудително- предупредителното и поправително- възпитателното въздействие по отношение на престъпния деец или на обществото като цяло.

Задача на съвременното наказателно право е да защитава обществото от престъпления, да съдейства за предотвратяването им и за поправянето на престъпниците. Характерното за наказателното право е свързано със факта, че в борбата срещу престъпленията то използва метода на предвиждане и налагане на наказание на престъпните дейци. Наказанието е обществено явление, което е различно от престъплението, но е обусловено от него.То се осъществява от държавни органи и е нормативно регулирано. То не е някакво “голо възмездие”, но и не представлява поправяне на причинените вреди. То е принудително въздействие върху дееца, с цел поправянето му и превъзпитаването му.

Целите и съдържанието на наказанието са обусловени от типа държава и интересите, на които тя служи със своето право. Поради тази причина, в Наказателния кодекс са обособени различни видове наказания, според степента на обществената опасност на извършените престъпления, като най- тежкото наказание по сега действащият закон е доживотен затвор без право на замяна (чл.37 ал.2 НК). В отменената ал.2 на чл.37 се е предвиждало смъртното наказание за най- тежките престъпления, като временна и изключителна мярка за деяния, застрашаващи основите на републиката , както и за други особено опасни умишлени престъпления. Този вид наказание е било предвидено поради нуждата от ефикасна защита на особено важни обществени интереси, но само като временна и изключителна мярка, като генерално превантивно въздействие. Винаги алтернативно е било лишаването от свобода. Смъртното наказаниe с влязла в сила присъда не е се е изпълнявало, докато Народното събрание не се произнесе служебно по евентуалното му заменяне с лишаване от свобода. Това наказание се е изпълнявало от администрацията на затвора, чрез разстрелване в присъствието на окръжен прокурор, лекар и началник на затвора. Всъщност на практика този вид наказание е било постановявано рядко. През юли 1990г. с акт на Великото Народното Събрание се налага мораториум върху смъртното наказание. През 1996г., тогавашният Главен прокурор и министъра на вътрешните работи поискват вдигане на мораториума поради резкия скок на престъпността, което не се осъществява и досега в Наказателния кодекс най- тежкото наказание е доживотен затвор без право на замяна. Този факт е обусловен от различни фактори. През 1996г. парламентарната асамблея на Съвета на Европа приема резолюция, относно премахването на смъртното наказание, като в нея се препоръчва в бившите социалистически републики да не се вдига мораториума върху наказанието. На 11.12.1998г. Народното събрание премахва смъртнотото наказание, а на 29.09.1999г. се ратифицира Протокол №6, което е поредна стъпка напред за България, по пътя на евроинтеграцията.

В Протокол №6 към Конвенцията за защита на човешките права и основните свободи ( Рим, 4 ноември 1950г.), относно премахването на смъртното наказание, още в чл.1 се казва, че “смъртното наказание трябва да бъде премахнато и никой не трябва да бъде осъден на такова наказание или екзекутиран”. Всяка страна-членка на Конвенцията, трябва да ратифицира и приеме този Протокол, като посочи и територията, на която той ще се прилага. В чл.2 на Протокола са предвидени особени правила за смъртното наказание по време на война, където се казва,че “такова наказание ще се прилага само в случаите, посочени в съответните закони на дадена страна и само в съответствие с тях”, като страната трябва да уведоми Генералният секретар на Съвета на Европа за своите норми.

Приемането на този Протокол е наложено от еволюиралата в някои страни-членки на Съвета на Европа, генерална тенденция в полза на премахването на смъртното наказание. На 11.12.1998г. РБългария замества смъртното наказание с доживотен затвор без право на замяна и 11 осъдени на смърт са помилвани;смъртното наказание е премахнато, макар че от 240 депутати, 96 са били “за” вдигането на мораториума.

Въпросът за смъртното наказание , въпреки премахването му остава дискусионен, поради факта на множеството особено опасни умишлени престъпления в нашата страна. Юридически и морално той е решен у нас, макар някои общественоопасни деяния да смущават съзнанието на обществото и да го разделят по повод най- тежките наказания.

В нашия нелек път към членство в ЕС, ние сме длъжни да спазваме общоприетите принципи на хуманност и цивилизованост, прокламирани не само от Конвенцията за защита правата на човека и фундаменталните свободи, а и всички останали резолюции, като не забравяме и факта, подчертан и в нашата Конституция чл.28, че “всеки има право на живот” и държавата “гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на личността и на гражданското общество” (чл.4 ал.2 на Конституцията). Още в преамбюла на Конституцията се обявява ”верността към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост” и се издигат във “върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност”, което налага ратифицирането по конституционен ред на международните договори, по които РБългария е член и факта те да станат част от нашето законодателство, с цел абсолютна защита на обществото и генерална гаранция на неговите права и свободи, хуманизъм и справедливост.

Библиография: