Равенството и неравенството в разпределението на доходите
Един от вечните въпроси, стоящи за разрешаване от хората, е равенството и неравенството в разпределението на доходите. В дълбока древност хората са си поставяли въпросите: Защо има бедни и богати? Могат ли хората да са равни помежду си? Защо едни получават малки, а други големи заплати и т.н.
Хората са различни помежду си по пол, възраст, умствени способности, произход, навици, умения, знания и др. следователно немислимо е между тях да има равенство в труда, в разпределението и потреблението на благата. Възможно е да има само равенство във възможностите да се трудят и печелят. Освен това важно е да се разбере, че формрането на доходите на хората е по скоро въпрос на обективни икономически закони, отколкото на субективни политически решения.
Един от най-сложните и фондаментални проблеми на икономическата теория е този за дилемата "икономическа ефективност-социално равенство”. Търсенето на решение на тази дилема пронизва цялата човешка история. Това, което тя трябва да е научила хората, е, че няма вечни решения, включително и на този проблем.
Именно притежаваното богатство и разполагаемите доходи са мерило на икономическото благосъстояние.
Основните причини за неравенството в дохода са:
структурните изменения в икономиката;
социалната политика на държавата и нейните регулативни функции;
нарастване на женската заетост;
измененията в лихвения процент и инфлацията;
Основната причина за неравенството в доходите е неравенството в способностите на хората за труд и в характера на самия труд. Значение имат:
личните способности на индивида. Всеки човек има индивидуални умствени и физически способности, характер, темперамент и генетични заложби, като талант и предприемчивост, които определят до голяма степен мястото му в обществото и във възпроизводствения процес. Затова този, който има по добри качества и ги изявява в практиката, получава по-големи доходи. Важно значение за развитието на личните способности има социалната и икономическата среда на израстване и възпитаване на индивида;
образованието. То формира, доразвива и изгражда определени навици, умения, знания. Чрез него се определя квалификацията на отделния човек и от там качеството на труда му и възможността до получава по голям доход. В “нормалните” държави хората с по-високо образование получават по-големи доходи;
дискриминацията по пол, раса, етническа и религиозна принадлежност. Може да се каже, че у нас, както и в по-голямата част от съвременния свят, вече почти няма такава дискриминация;
характерът, видът и престижността на професията. Всяко време има своята модерна, престижна и високодоходна професия. Това е нормално, защото е резултат от цялостното развитие на човешката цивилизация.
Неравенство в разпределението на богатството
Богатството са парите, паричната стойностна финансовите активи /спестявания, акции, облигации/ и общественият им израз /жилища, имоти/. Когато от общата стойност на така пресметнатото богатство се приспаднат задълженията, се получава така нар. чисто /нетно/ богатство.
Най-значителната част от богатството са жилищата. Спестовните влогове са значителна част от богатството. У нас все още е в процес на формиране богатството в акции и облигации. Израз на значително богатство са предметите с дълготрайна употреба - автомобили, хладилници, телевизори и др. основна причина за неравенството в разпределение на богатството е собствеността. Собствеността е икономическо отношение между хората по повод на вещите, което се регламентира и облича в юридическа форма.
Придобиването на собственост може да се извърши по следните начини: чрез наследство и чрез предприемачество.
Придобиването на собственост чрез наследство не зависи от личните способности и умения на индивида. Но това все пак трябва да се съхрани и развие, да не бъде пропиляно, т.к. е и израз на връзката между поколенията.
Придобиването на собственост чрез предприемачество зависи от личните качества на индивида, като творчество, смелост, отговорност и поемане на риск, инициатива и дори късмет.
Характерно за страните с развита пазарна икономика е, че има големи различия в разпределението на богатството и на собствеността, а следователно и голямо неравенство. Така например в САЩ един процент от населението владее 19% от богатството, а най- богатите 0.5% от населението притежават 14% от това богатство.
Неравенството от труд е много по-малко от неравенството в доходите от собственост. Неравенството в дохода от труд и неравенството в дохода от собственост се различават от бедността по своята същност, произход и смисъл. Неравенството поражда бедност, но това не означава, че то само по себе си е бедност. Неравенството е степен на имуществено диференциране на отделните слоеве на обществото, а бедността е икономическо и психическо състояние на отделния индивид.
Според Световен речник по икономикс бедността се определя като: “Положение, в което се намират онези членове на обществото, чиито материални нужди са най-зле задоволени. Критерии за това са: абсолютен измерител /хляб, месо/ или относителен, например 10% от домакинствата.
Бедността може да се определи като незадоволително икономическо положение, състояние на индивида или неговото семейство поради ниските доходи, с които разполага. Явно това е противоречие между реалните възможности на индивида и желанието му да задоволи своите потребности.
За САЩ бедност означава едно семейство да изразходва една трета от своите доходи за храна /по физиологично обосновани нормативи/. Това е така нар. “екзистенц минимум” /физиологическият минимум от храна/. Ако той се умножи по три, защото към нея трябва да се прибавят необходимите за всеки човек разходи за облекло и обувки, за жилище, и за осветление и отопление и др., ще се получи т. нар. “социален минимум”.
Изводът от казаното до тук е, че долната граница на бедността е екзестенц минимумът, а горната й граница е социалният минимум.
В Англия границата на бедността е установена на равнището на минимума, който държавата отпуска като социална помощ.
В Канада се използва мрежа от основни потребности, разпределение в три групи:
минимални: храна, жилище, поддържане на домакинството и т.н.
средни: разходи за комуникации, мебелировка, развлечение и отдих, книги и т.н.
широки: разходи за алкохол, цигари, дарения и т.н.
Ще характеризираме границата на бедността чрез:
екзистенц минимум, който отговаря на първата група от стоки;
жизнен минимум, който се определя от първите две групи стоки и услуги;
социален минимум, който се определя от трите групи стоки и услуги;
Според икономическото развитие на дадена страна, като граница на бедността се използва най-ниското, средното или по-широкото разбиране на групите от основни потребности на личността и семейството. По своята същност това са три прага или граници на бедност, при които се осигурява: запазване на физическото съществуване, известно утешително съществуване, и съществуване, което позволява на хората в минимална степен да се включват в обществено-политическия и културния живот на населеното място, района или страната.
Оттук можем да обобщим какво се разбира под бедност в икономически смисъл. Това е размерът на дохода, определен от правителството за социално-необходим минимум. Този размер очертава границата между бедните и останалата част от населението. В категорията на бедните следва да се включват членовете на тези семейства и лица, чиято издръжка на живота се намира на или под величината на социалния минимум, т.е. на или под приетата граница на бедността.
Границата на бедността се определя при конкретна природна, демографска, икономическа, политическа и социална обстановка в дадена страна. За това всяка величина,структура и динамика на границата на бедността има конкретно и специфично национално измерение. Всякакви анлози с други страни, освен в методически подходи, биха били некоректни и практически неприложими.
Най-популярно в науката и практиката понятие за нашата страна стана социалният минимум. Диференцирани величини за социалния минимум се разработват у нас от социалното министерство, социолози към БАН и синдикатите. Различията в техните разработки е в използваните методи, а те са:
“абсолютното” определяне на бедността става на основата на така нар. потребителска кошница от стоки и услуги, чиито обем и цени определят социалния минимум.
при относителното определяне бедността се съпоставя със социалния минимум в другите страни. В страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ границата на бедността се определя като 40-50% от средните доходи.
Особен интерес при определянето на бедността е нейната структура, т.е. кои и какви хора попадат в категорията на бедните. В тази категория влизат хора с нисък доход под или на границата на социалния минимум, като безработните, които не получават обезщетение, възрастните хора, инвалидите с намелена трудоспособност, работещите, които издържат повече от две лица или членове на семейството, лицата с частична трудова заетост и наеманите без трудово правоотношение лица, чието правно и доходно положение често е по-лошо спрямо осигурените базработни. В категорията на бедните влизат също семейства с глава на семейството жена, голяма част от циганските семейства, хора с ниско образование, ниска квалификация и липса на професионална подготовка.
Характерни черти на бедността
Една от характерните черти на бедността е нейната относителност. Това означава, че зависи от достигнатото жизнено равнище в дадена страна. Ако един американец е бедняк в САЩ с месечен доход от 1000 - 1500 долара, то същият ще е богат в България или Бангладеш.
Друга черта е неравномерното й разпределение по социални групи и слоеве на населението.
Динамичността е друга черта на бедността. Това означава, че бедността се изменя във времето успоредно с изменението на жизненото равнище.
За съжаление обществото не може да осигури и гарантира на всички да са богати, поради факта, че причините за неравенството се запазват и се появяват нови.
Тренд на неравенството и бедността
Парвото ключово понятие при измерване на бедността е определената в предходното изложение граница на бедността, т.е. количеството опреселяне на жизненото равнище /степента на задоволяване на потребностите на отделния индивид или неговото семейство/. Използването на консумативните бюджети е за предпочитане при определяне на границата на бедността в по-слабо развитите страни, кото нашата. Други начини са: чрез установяване степента и разпределението на бедността, на тази база се изчислява така нар. “индекс на степента на бедност”, който се измерва със средната разлика между границата на бедността и доходите на бедните, отнесени към тази граница. Задължително трябва да се изполлзват социалните индикатори, като: образователно равнище здравно обслужване,очакваната продължителност на живота.
В България многобройното бедно население е често със значителни отклонения под границата на бедността /съгласно изследване на секцията по икономика на БАН между 60-70% от населението е в категорията на бедните/. Може да се каже, че бедността у нас се характеризира с относително добри социални индикатори.
Един от най-неблагоприятните социални индикатори в България е равнището на детската смъртност.
Друг важен индикатор е сравнително ниската продължителност на живота - 71год. /68 за мъжете и 74 за жените/. Изследването на бедността чрез доходите и социалните индикатори е най-прецизният начин за измерване, но той показва само количествената страна на бедността. Необходимо е да се знае как и къде живеят бедните, каква е тяхната икономическа и социална среда на живот. По този начин проблемите на бедните, дефинирани качествено в икономическите и социалните условия на различните държави се определят като “профил на бедността”. Тук се отнасят още икономическата активност на бедното население, източниците на доход, активите, консумативните модели и др.
Съгласно изследванията на ООН, Световната банка и други международни институции в развитите страни имат тенденция към намаляване на бедността. Нека разгледаме тенденциите в развитието и изменението в бедността в България.
В резултата на настъпилите социални и политически промени у нас за съжаление бедността бележи тенденции към повишаване. Причините за това са много и различни. За това тук ще се спрем само на по-важните:
осъществяването на приватизацията;
задълбочаване различиятя в бедността по етнически признак /безработицата при циганите е от 50% до 95%, ниското образование при децата е над 50%, наличие на висока престъпност/;
задълбочаване на различията между град и село и др.;
Най-добрият начин за намаляване на бедността е намаляването на безработицата и инфлацията, усъвършенстването на данъчната система и социалното осигуляване, предсавляващи сложни икономически и социални процеси, върху които влияят много и различни вътрешни и външни фактори и всеки един от тях има своя тенденция в рязвитието и изменението си във времето.
различие в благосъстоянието;
различие в личните способности и възможности;
различие в образованието и квалификацията на отделните индивиди;
дискриминацията по пол, етническа принадлежност, възраст /50% от безработните са на възраст под 30 години, а 50%от тях въобще не са започнали работа, не защото не искат, а защото няма/;
големината на домакинствата и броят на децата и възрастните.
Цена на социалното равенство
Стремежът на съвременните демократични общества е не само политическо, но и икономическо равенство, т.е.равенство на икономическите предпоставки за развитие, което е най-радикалното разбиране за равенство днес.
Такова равенство е за сметка на намаляване на националния доход в резултат от намаляване на ефективността на икономиката, склонността към спестяване и забавяне инвестиционната активност на притежателите на високи доходи. Към нея се прибавят загубите от намаляване на трудовата активност и задържане квалификацията на тези, които получават социални трансфери. Към така получения резултат се прибавят и административните разходи по осъществяване на преразпределителните процеси.
Социално равенство и ефективност
В процеса на преразпределение на доходите възникват редица отрицателни последици, коитоще се опитаме да разгледаме сега и разберем причините за тях. За целта ще използваме следната графика, която е разработена от професора в Бруклинския институт Артър ОУКЪН, а експериментът, който той прави, нарича “пробита кофа”, защото кофата на преразпределителното облагане е продупчена и около 1/3 от средствата, ноито се вземат от богатите не отиват до бедните.
Тази графика показва как постигането на по-голямо равенство в разпределението на доходите води до влошаване на икономическата ефективност. Изобразената крива може да се нарече “крива на възможностите на доходите”.
Населението се дели на две групи по отношение на реално притежаваните от него доходи - горна половине от пирамидата на пирамидата на доходите се заема от богатите /на абцисата/, а долната половина от бедните /на ординатата/.
Предполагаме, че реалното неравенство преди да започне преразпределението на доходите в посока от богатите към бедните чрез данъчната система се намира в точка А. В нея всички хора по законите на пазарната икономика получават пазарно полагащият им се доход съобразно притежаваните от тях ресурси и то в условията на свободна конкуренция при възможно максимизиране на дохода на цялото общество, т.е. имаме ефективно функционираща икономика.
В тази много добра икономическа ситуация по-малката част от населението /горната половина/ получава много големи доходи, а останалата по-голяма част /долната половина/ получава ниски доходи. Започва данъчна и социална политика, която е насочена към абсолютно изравняване на доходите. Точката на равенството е т.Е, където се пресичат двете 45 градусови линии на координатната система. Това би било много добре, ако в резултат на тази политика не се намали БНП и националния доход на обществото, и то може да се придвижи по протежение на изобразената на графиката линия от т.А до т.Е. Това движение ще бъде доказателство, че всяка единица изет доход от богатиге ще отиде в полза на бедните без това да е повлияло на икономическата ефективност.
На практика високите данъци върху големите доходи карат техните притежатели да забавят спестяванията си, в резултат на което инвестиционната дейност се намалява и се забавя целия възпроизводствен процес. По този начин бизнесът се отклонява към по-малко ефективни и стопански деъности, а с това се намалява съвкуптното производство и заетостта, увеличава се инфлацията и пр., което е и ефектът на преразпределението, т.е. създават се условия за нова спирала в неравенството и увеличаване на бедността.
Едновременно с това прехвърлянето на част от дохода на богатите в полза на бедните създава предпоставки за намаляване на производителността и интензивността на труда, на икономическите стимули, а оттам намалява съвкуптното производство и се забавя икономическият растеж.
Трябва да се знае, че никога на практика на 100 единици наложен данък върху високите доходи не съответстват 100 единици трансферен доход в полза на бедните слоеве от населението. Причината е в административно-управленските разходи по преразпределението.
Поради тази причина на нашата графика успоредно с данъчното облагане на горната половина от населението състоянието на обществото ще се придвижва от т.А до т.В и по-нанатък към т.Z. това движение ни дава “кривата на възможностите на дохода”, на коята всяка точка е далече от пресечната точка Е, защото данъчното облагане и трансферните плащания са предизвикали икономическа неефективност.
Големината на тази икономическа неефективност зависи от големината на административните разходи по преразпределението на доходите, от намаляването на трудовата активност и размера на социално-икономическите разходи.
Основният въпрос който възниква от тази икономическа ситуация е: Какво да изберем? Икономическа ефективност или социално равенство? Основния въпрос днес е дали да се заложи на осигуряващата по-голяма заетост икономика, или на увеличаването на производителността на труда за сметка на заетоста. За педпочитене е да се избере пътят на увеличаване на производителността на труда. Този избор се обуславя не само от технологични причини. Той е за предпочитане, т. като поради бедност все още можем да уравновесим икономическите и сициалните си потребности и се налагат жертви. Ние стигнахме до ръба на катастрофата, защото искахме да сме социално ориентирано общество, преди да сме достигнали до адекватна на тази ориентираност технологична и икономическа зрялост.
Последиците от перазпределителните процеси имат и позитивен резултат. Така например разходите за образование, здравеопазване, наука, култура, спорт и други помагат за интелектуалното, културното и физическо развитие на голяма част от населението на дадена страна.
Средства за намаляване на бедността
Според класическата школа всяка намеса на държавата в преразпределението на доходите води до неефективност на икономиката. За това привържениците на тази школа оценяват всяка намеса на държавата като излишна и погрешна.
Но практиката изисква друга политика, а именно - на намеса на държавата в преразпределението на доходите.
Съществуват два противоположни възгледа които са: личните качества на индивида, социалните и икономически условия, като причини за бедността.
Използваните средства за ограничаване на бедността са:
благотворителните помощи /респ. така наречената помощ на родители със зависими деца;
създаване на фондации с цел подпомагане на млади хора за обучение в страната и чужбина, за издръжка на болници, домове за стари хора и сираци и т.н.;
събиране и предоставяне безплатно на дрехи и обувки втора употреба за деца или възрастни хора, което се извършва от обществени организации;
безплатни услуги /образование, медицинско обслужване и др./
Най-действени мерки за намаляване на бедността са макроикономическите.
Отрицателен подоходен данък
За отделния индивид и семейството му ползите от благотворителните програми рязко намалявят при увеличаване на дохода. Като се отчита тази слабост на социалните програми, много учени-икиномисти предлагат да се заменят с така нар. отрицетелен /негативен, обратен/ подоходен данък. По своята същност той представлява прогресивно увеличаване на добавките към дохода на бедните, с оглед да им се създадат стемули на труд. Той замества процентните добавки към паричните доходи.
В заключение може да подчертаем, че пазарът сравнително успешно решава първите два въпроса на всяка икономика - какво да се произвежда и как да се произвежда. За съжаление пазарният механизъм не успява поне за сега да отговори на третия основен въпрос - за кого да се произвежда? Хората с различни доходи и различна възможност за потребление. Високата икономическа ефективност при решаването на първите два въпроса на пазарната икономика се сблъсква с ниската платежоспособност на част от хората. По този начин пазарът задълбочава още повече неравенството и то от неравенство в доходи и в богатството прераства в неравенство в потреблението.
Реални доходи на долната половина от населението
Реални доходи на горната половина от населението
|
