Реферати
Доклади
Курсови работи
Дипломни работи
Есета
Лекции
... и много други документи

 

 

 
       
Back to Referatite.com     Изтегли



Регионална политика на ЕС



РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА НА ЕС

 

 

 

 

Разликите в жизнения стандарт на жителите на ЕС са големи.

В богати страни като Дания или Люксембург дохода на глава от населението е с 1/4 по висок от средния за ЕС, но в Португалия или Гърция например се получава едва половината от средния за страните от съюза доход.

Така погледнатото разграничение по страни е още твърде условно, ако вместо държавите се сравнят техните 71 региона или техните 183 области, различията ще станат още по-очевидни. Между най богатите и най-бедните райони съществува различие в благосъстоянието в размер от 1:6. Регионалната политика провеждана от ЕС е един от основните начини за изглаждане на тази голяма разлика вътре в самия ЕС.

За политико -икономическата роля на регионалното планиране

В сферата на икономическите науки регионалната политика, наричана още регионална икономическа политика, се разглежда от макро икономиката: като се изхожда от общо икономически цели, като например: икономически растеж, социална справедливост, гарантиране на имуществото и ангажираността).

От гледна точка на отделните страни на европейския съюз регионалната политика притежава за тяхното развитие обща акцентуваща функция. За сметка на това регионалното планиране се разглежда по-скоро като административно изразена, технико (инженерна) задача, в която са зададени регионално политическите цели. В рамките на регионалното планиране в ЕС бюджетните и правни средства които се инвестират, съобразно техническите изисквания, в реални проекти се определят според целесъобразността , размера и щандорта. Регионалното планиране според тези критерии се свързва и с различни микроикономически критерии.

Като основни макроикономически цели на ЕС се споменават:

(1)Постигането на по възможност на по-голям регионален продукт при използването на различни разполагаеми продукционни фактори.

(2)Изравняване на регионалната обезпеченост с работни места, жилища, социална осигуреност (за постигане на сравнително еднакво ниво на жизнения стандарт по територията на цялата държава)

(3)Подсигуряване на регионалната сигурност от конюнктурни кризи в осигуреността с работни места и от екологични катастрофи. В тази насока в застрашените области предприятия податливи на кризи и застрашаващи околната страна трябва да се заместят с такива, чиято пазарна политика е по-сигурна, а производствената им технология е екологично чиста.

За субект на регионалната политика в рамките на макроикономическата теория се разглежда съюза или държавата без оглед на областни различия.

С оглед на това при определяне на регионалната икономическа структура подставените регионални единици (напр. области, общини) остават на заден план. Обекти на регионалната икономика разглеждани от регионалната политика на ЕС са икономически субекти, които са агрегирани върху определена територия, част на съюза.

Тези регионални агрегати се различават по между си по нивото на тяхното икономическо и социално развитие. Разпределението на правомощията върху регионално политическите инструменти и инвестициите отговаря на регионалната йерархия на съюза(съюз, страна, област): при това териториите не са просто обекти (както ги разглежда теорията за регионалната политика) върху които са насочени целите и инструментите на една регионална политика, а са също и субекти, които от своя страна агират, за да могат при високата конкуренция да привлекат максимален размер средства към себе си, за да могат да ги вложат според собствени преференции.

Тъй като не всички проекти могат едновременно да се реализират нараства значението на въпроса за целесъобразността на времевите последици при изпълнението на проектите. Разбирането за целесъобразност на регионалното планиране е силно обвързано от традиционното инженерно мислене, поради подценяване на политически цели и програми (като регионален растеж и социална справедливост) и поради твърде силното наблягане върху техническите аспекти на регионалното планиране през последните години редица регионални програми се критикуват като едностранни и технократски.

За отговорните инстанции в ЕС за регионално планиране, регионално политическите цели са това, което са целите към чието постигане се стреми менажерът на едно предприятие. Това не означава, че на отговорните за регионалното планиране ще се спести конфронтацията с целите на регионалната политика. Регионално политическите цели на производството на щандорта се разглеждат като цели на едно предприятие в производствената програма.

Причини, тенденции, и цели в развитието на регионалната политика.

-Регионализацията е основно средство за туширане на сепаратизма между централната и местната власт

-Регионите са необходими териториални единици за осъществяване на политиката за равновесие и стимулиране на икономическото развитие, ЕС вече не би могъл да съществува без регионите

-Съветът на Европа подготвя необходимите средства за обезпечаване на диалога между регионите

-Програмите на Европейския съюз за транс гранично сътрудничество ще бъдат превърнати в програми за между регионално сътрудничество и коопериране

-Регионализацията е основен принцип в териториалните реформи, които водят до децентрализация

-Реформите в структурата на икономиката следва да вървят паралелно с икономическите промени в регионите. Това ще доведе до укрепване на демокрацията и ще създаде доверие между централната и регионалната администрация, ще утвърди модела на сигурност в обединена Европа

-най-ефективна форма на сътрудничество може да се осъществи на регионално и местно ниво, а така също и между европейските градове

-основни приоритети за отраслово сътрудничество и коопериране на регионално ниво са: селското стопанство, транспортът, морските превози, производството на хартия, мултимедийните сфери, новите технологии, телекомуникациите, автомобилостроенето и др.

Основна цел на регионалната икономика е подпомагането на нуждаещи се територии. Те се разглеждат в три основни типа:

1. изостанали, слабо индустриализирани територии

2. старо индустриални депресивни територии

3. метрополитенски, нуждаещи се от разтоварване територии

Изостаналите слабо индустриални територии се отличават с аграрна специализация на стопанството си. За тях е характерен относително по-нисък жизнен стандарт. Въпреки оказващата помощ политика, която се води от отделните държави, за стимулиране на тези области, се оказва че решаването на проблема е твърде сложно- твърде кредитопоглъщащо. Поради което разрешаването на тези проблеми става приоритет на целия ЕС. Подобни слабо развити територии са югът на Италия (заема 41% от площта на страната, върху която живее 37% от населението на Италия), Югозападът и западът на Франция (56% от площта, 37% от населението на страната), и др.

Депресивни старо индустриални територии, са онези територии развили се още през 19 век въз основата на полезни изкопаеми или на традиционно текстилно производство. В резултат на кризи и др. те изостават в своето развитие и се превръщат в депресивни области, в застой (увеличена безработица). Подобни депресивни области са север-северозападния район във Великобритания, департаментите Хор и Па дьо Кале във Франция, такива територии има и във други страни от ЕС.

Пренатоварени метрополитенски крупно градски територии са Парижкия район, Рамстаг (агломерацията Ротердам-Амстердам-Хага), Рурската област и др. Регионалната политика на ЕС обхваща и регулирането на процеса на урбанизация.

В тази връзка подчертан интерес заслужава една актуална иниацитива на германското правителство: да се стимулира разработването на серия от пилотни проекти за развитие на градовете и по този начин да се подобрят условията на строителство в градските агломерации. Тази иниацитива се свързва с реализирането на реконструкцията на централните градски зони. Целта е да се постави началото за адаптиране на съответната страна към урбанистичната практика съобразно принципите на пазарната икономика.

Подпомагане на по-слабо икономически и социално развити региони в ЕС

Икономическата мощ на ЕС все още е концентрирана във сравнително малки по размер пространства, които са разположени като острови в един четириъгълник между Милано, Копенхаген, Лондон и Париж. Тези икономически зони взети заедно са приблизително едва толкова големи, колкото Италия, но тук живее 1/3 от населението на ЕС и заработва повече от половината от общия доход в общността. В пограничните области минавайки през Ирландия, Португалия, Южна Италия и Гърция живее 1/4 от населението на ЕС, което получава едва 1/8 от общия доход. На места е налице друга тенденция след включването на Испания в ЕС през 1986г. тя се характеризира с най-високия икономически прираст от страните на ЕС.

Въпросът е дали разликата между бедни и богати райони на вътрешния пазар все повече ще намалява или по скоро ще се увеличава? Дали големите икономически сили едностранно ще извличат облаги от отварянето на границите, докато по-малко развитите области ще изостават?

Съществува такава опасност, но тя трябва своевременно да бъде пресрещната. Нали все пак ЕС се разбира като солидарен съюз, в които по високо развити райони и страни подпомагат по-слабо развитите да наваксат своето изоставане. За това е необходимо дългосрочно преразпределяне на средствата от богати към бедни, за тази цел служи регионалната (структурна) политика на ЕС.

Каква е структурната политика на ЕС?

Под структури се разбират външните,материални условия, които създава човек, за да използва стопански дадено пространство. Те са възникнали успоредно с развитието на стопанството. Когато една държава или ЕС се намесят с цел промяна в подобна съществуваща структура в даден регион, то при това засегнати са множество сфери от човешкия живот: успоредно на социалната сфера (покачване на жизнения стандарт) също транспорта (строителство на пътища, железници, летища), сферата на телекомуникациите (далекосъобщителни мрежи), политиката за младежта, аграрната политика, екологията и още много други. Всичко това са сфери в които ЕС има обща политика и стимулира сътрудничество.

ЕС стимулира региони, които икономически не са толкова развити, колкото останалата част на съюза. Към това число спадат и новите немски републики от бившата ГДР, които за периода 1991 до 1999г. ще получат значително финансово подпомагане от страна на ЕС.

Транс европейски мрежи

Териториалното планиране и устройство е дейност, която изисква концентрация на разнороден научен потенциал, стратегическо мислене, висока култура, непрекъснат обмен на информация, разгръщане към сродни европейски институции. Ето защо европейските държави слагат на приоритетна позиция създаването на мрежа от специализирани научни институти по пространствено планиране. По правило повечето институти са асоциирани в мрежи. Появата на частни консултантски бюра, трансферът на ноу-хау от западните страни представляват голям интерес за тези консултантски фирми. В чисто практически аспект се отчита, че работата на тези институти трябва да бъде корено реформирана. Занапред ще се наложи организиране на системно управление на мрежите между тях, за да се ускори обменът на информация.

За да може всеки гражданин и предприятие, също и в по изостанали райони на ЕС, да използва предимствата които се формират при създаването на единия вътрешен пазар съюзът ще стимулира строителството и разширяването на транс европейски (пресичащи граници) мрежи- в областта на транспорта (железопътни и магистрални пътища), на телекомуникациите и на енергоосигуряването. Това се предвижда от Маастрихтския договор.

Финансовите средства за структурната политика на ЕС през следващите години чувствително ще се повишат. Стимулиращите мерки се финансират със средства на “структурните фондове”- фондовете за регионално развитие, както те се наричат. Тези фондове се допълват и от възможността за отпускане на по-евтин целеви кредит от Европейската Инвестиционна Банка. От 1958г. тя е отпуснала кредити за регионално развитие в размер на 35милиарда ECU.

“Структурните фондове”- Фондовете за регионално развитие

“Съюза си поставя като специална цел, да намали разликите в нивото на развитие на различните региони.” (чл.130 от договора за ЕС)

На тази цел служи регионалната политика на ЕС. Най важните инструменти на тази политика са досега Европейските фондове за регионално развитие, Европейските социални фондове и отдела “Преустройство” на Европейските фондове за преустройство и гаранции за селското стопанство. Обобщено те се наричат структурни фондове на ЕС или регионални фондове на ЕС.

С финансовите средства на фондовете се подпомагат предимно:

  • области изостанали в развитието си

  • области които са изложени на силна промишлена рецесия

  • мерки за борба с дългосрочната безработица

  • мерки които подпомагат навлизането на младежта в живота

  • мерки за адаптация на селското стопанство и за развитие на териториалното стопанство

Средствата на регионалните фондове за развитие ще бъдат увеличени от 21 милиарда ECU през 1993г. на 27 милиарда ECU през 1999г. Договора от Маастрихт добавя към тези фондове още един: фонд “Свързване”. Той има специални задачи за финансиране в областта на екологията и транс европейските пътни мрежи в страните Испания, Португалия, Ирландия и Гърция (обем от 1993 до 1999г: 15 милиарда ECU).

Регионалното планиране е ключ към сътрудничество и стабилност

(икономически срещи на регионите Изток-Запад)

“Програмата за регионално развитие може да се превърне в програма за мир на най-стария континент”

Янос Пападопулус

Приоритети в регионалната политика ЕС за в бъдеще

-Финансово участие в осъществяване на изследванията върху еволюцията на пространството, насочени към улесняване на транс граничното коопериране;

-Финансово участие в организиране на работни съвещания, двустранни и многостранни колоквиуми между държавите членки и СЦИЕ с цел разпространяване на ноу хау и предоставяне на основна юридическа информация и консултации по проектиране на модерната политика за регионално развитие, основано на принципа на пазарната икономика

-Взаимно обвързване на специализираните научни институти по пространствени изследвания от СЦИЕ с мрежата от научни институти от ЕС.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Литература:

“Europa 2000”

“Europa wird eins”

“Regionale Wirtschaftspolitik” Klemmer/Zimmerman

Бюлетин Европа

“Регионална икономика” Кръстев

 

Съставил: Станислав Стефанов Димитров София 14,май,1998


 




уебсайт на изплащане     Referatite.info    
 

Copyright © 2014 Уеб дизайн от ВИБ Сълушънс ООД. Всички права запазени.
 

Връзки: бизнес каталог · Здравен Център · за реклама