Самодивите според народните представи са прекрасни женски същества, които живеят по високи планини, край неначети езера, реки, извори, под големи дървета. Планини, свързани с тях, са Беласица, Рудин планина, Витоша, в по-малка степен Рила, Родопите и Стара планина, но Пирин е любимата им планина.

Самодивите били облечени с бели дрехи, с прозрачна бяла риза или бял сукман, златен пояс и забунче, препасани със зуница, която има цвета на дъгата, но с преобладаващ зелен цвят.

Те се къпели в потайна доба (от залез слънце до първи петли), преди изгрев слънце, в езерата, като сваляли ризи и венци, направени от самодивско цвете, и тогава приличали на обикновени жени.

Че си сукмана съблекли

и златокрили привязки,

и зелен пояс момински,

и самодивско забунче...

Самодивите били красиви и грациозни, с дълги коси и черни очи. Обичали да пеят, свирят и играят хоро. В Самоковско се среща представата, че самодивите летят на елени до облаците. Поетичен е и образът на самодивата, която язди сур елен, обуздан със змии. Самодивите са въоражени с лъкове и стрели, които носят отвлечените от тях моми и момци. Този образ, запазен главно в народното песенно творчество, прледставя самовилата Вида Бажарджийка:

Тогаз стана Вида Бажарджийка,

оня язди суроста елена.

що е елен, елен шестокрилец,

зенгии й зелени гущере,

камджия й от зелена смока,

юзда й е по две люти змии.

Определени местности са свързани с предания за самодиви, което е отразено и в топономията. Самодивски места се споменават в народните песни, разкази и предания: самодивски кладенци и езера, Самовилски кладенец, Самовилско езеро, Самовилско играло, Самодивска планина, Самовилско селище, Самовилско свърталище.

Широко разпространена в народните поверия и народните песни е представата, че самодиви пазят изворите и чешмите. На тях хората оставят малка жертва, когато си наливат вода.

Като господарки на поляните, те искат данък тревнина: най-често това са черните очи на овчар или << два юнака неглавени, две невести бездеткини, две дечица млечничета >>. Затова овчарите принасяли на юдите жертви, за да не пакостят на овцете.

В народните песни самодивите са представени като жестоки и отмъстителни зли същества, особено когато хората ги разгневят. Най-много от тях страдат моми, ергени и младоженци, а към овчарите, които ги веселят с музика и които газят всякакви треви, те са по-снизходителни.

Самодивите отвличат моми, момци и деца, за да им свирят, да им носят лъкове и стрели, да им къпят малките деца, но с тях доизграждат и своите калета във въздуха.

Град градила самовила

ни на небе, ни на земи,

току-така под облака;

що диредзи ми редеше -

все юнаци отбрани,

що пармаци ми редеше -

се девойки отбрани;

що пенджери ми редеше -

се дечина отбирани.

В народните песни и поверия често се среща темата за любов на самодива със смъртен, на-често овчар. Любените от самодивата ергени са бледи и болнави. За да ги разделят, майките или сестрите им събират трева и билки - най-често от девствени гори гороцвет, вратика, бяла комунига и ги вшиват в пояса или шапката на момъка. Често обаче юдата разбира, накарва го да ги махне и тогава го разкъсва. Според женитбата със самодива и възможна, но не задълго. Обикновено овчарят спечелва самодивата на облог или пък я отвлича сам, като открадва дрехата или венеца й.

Самодивите са в непрекъсната война със змейовете. Те се бият и с чумата, която не пускат в своите селища. в народното творчество е отразено заболяването, причинено от самодиви.

Радка е заспала ва самодивско кладенче и самодивите я наказват:

затуй си зейме ръката,

ръката, Радо, дясната

и кракът, Радо, левия...

За самодивска болест се смята и епилепсията, която народът нарича вонкашна, причинена от самодивите. Хроническите и неизличими болести също се смята, че са от <<невидяно>>, от самодиви.

Стопанската функция на самодивите е твърде сложна. По начало вярването в спопана - покровител е свързано с наличието на оформена представа за собственост (разбира се, не частна), зародена още в условията на родовото общество. Според българската традиция самодивите изпълняват стопанска функция, свързана с местата на дивата природа и неусвоеното пространство.

Самодивите са свързани и с определени явления, като вихрушката и ехото. Вярването, че през деня те се явяват като вихрушки, е характерно предимно за Западна България. Не е изключено вихрушката във въображението на хората да напомня за танца на самодивите. По всяка вероятност това вярване е балканско наследство.

Самодивите имат определено отношение към света на мъртвите. Те живеят край света, където според много представи се намира краят на човешката земя и започва другият свят. Техният празник общо взето, съвпада с времето, когато според народните поверия душите на мъртвите трябва да се приберат, тъй като те са пуснати на свобода от Векикден до Спасовден. Тогава са на земята и русалиите, които също принадлежат към самодивите. Времето около Петдесетница има пряка връзка с поверията и обичайните практики със самодивите, от една страна, и с култа към покойните прадеди от друга. Тогава се посещават гробовете, ходи се на черква, раздава се за душите на мъртвите и т.н. Среща се , макар и не шикоко разпространено, вярването, че самодивите са "чифт и чифт". Това също издава връзката им със задгробния свят , защото там според народните възгледи мъртвите са винаги чифт.

Българските самодиви се различават от другите женски свръхестествени същества на славяните преди всичко по това, че са ездачки и ловджийки, че са лечитилки и имат двойствено отношение към хората, докато източнославянските женски същества от този порядък са враждебно настроени и зли.

Митовете за самодивите имат и определено етиологично съдържание. Те обясняват някой природни явления, заболявания и други. Те отразяват и определени естетически идеали, като този за женска хубост. Християнството не е повлияло върху образа с изключение на онзи момент, когато самодивите наказват тези, които не спазват християнските празници. Тяхната езическа същност е еднакво добре запазена, което проличава и от тове , че те се страхуват от християнските символи.

Образът на самодивите в началото на ХХв. вече е твърде блед и неясен. Той е запазен преди всичко в устното поетично творчество. в народната вяра се е запазил образът им като лечителки и свързаните с тях обреди, интересно е да се отбележи, че рационалният момент при представите за самодиви се разкрива в табутирането на някои места опасни за здравето като нечисти и студени, в запазването на някой полезни за човека стари дървета и тучни поляни.

1

2