СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ "Д.А.ЦЕНОВ"

ДИПЛОМНА РАБОТА

Тема: Счетоводно отчитане на приватизационни сделки

Дипломант: Научен ръководител:

Борислав Валентинов Борисов доц.д-р Ек. Аверкович

Фак.№ М0021354

Спец. СНФП

Свищов - 2001г.

Съдържание

Увод

Глава първа-Същност и финансова правен режим на приватизацията у нас

1. Същност и значение на приватизацията

Глава втора- Счетоводно отчитане процеса на приватизация

3.1.Продажба на обособена част от предприятие

Глава трета Отчет на Агенцията за приватизация за изпълнението на програма "България 2001" и правителствените програми за приватизация за периода от 30.07.1997 година до 30.11.2000 година

1.Постигнати резултати

Глава четвърта

Изпълнение на програмата за приватизация на държавни предприятия от 1 януари до 30 юни 2000 година

1.Приватизационни сделки

2.Финансови параметри

3.

1.

централизираните а- . ите и стопанските субекти, функционирали в други условия и механизми, пред обществото, като цяло пред различните социални категории в него и пред отделни членове, пред представителите на икономическата наука.

Смяната на модела на икономическата система и създаването на пазарно стопанство в България следват логиката подходите и принципите залагани в процесите на икономически преобразования в останалите източноевропейски страни. В същото време въпреки, че стратегиите за развитие на икономиките върху пазарни о " ", , резултати, .

стопанство е сложен, труден и противоречив. Важна негова особеност са исканите и непоследователни реформи в икономиката както по отношение на законовата /нормативната/ им уредба, така и по отношение на практическата им реализация особено в сферата на материалното. В сравнение с останалите източноевропейски страни той може да се характеризира като по-продължителен процес на бавни и противоречиви промени, обусловили дълбоката криза в икономиката с крайно отрицателно отражение върху състоянието и функционирането на индустриалното производство. Важно място сред широкия кръг от промени, осигуряващи смяната на икономическата система в страната, заема преструктурирането на собствеността в националното стопанство. Тезата, че съвременната икономика, основана на използване на пазарни саморегулиращи се механизми, изисква различни и равнопоставени форми на собственост в стопанството е безспорна. Ето защо преструктурирането на собствеността чрез процесите на приватизацията е закономерен, икономически императив в стремежа . , к ди насочеността му към ядрото на обществените отношения, /респ. отношенията на собственост/, така и поради взаимовръзката с останалите компоненти на пазарните преобразования. Същевременно проблемите на икономическото преструктуриране на собствеността се характеризира с висока актуалност в теоретично и методологично отношение.

Механизмите чрез които то се осъществява предполагат и се основават на теоретическо-методологичното разработване и обосноваване на концептуални модели, които би трябвало да се свързват с научна аргументация на възможностите за повишаване на ефективността на производството в резултат от промяната върху собствеността на капитала. Следприватизационния период извежда значение от научна гледна точка проблеми пред управлението на предприятият, държавата, .

- - , , , .

Организацията , ластта на приватизацията от друга, до голяма степен предопределят предмета и целите.

В синтезиран вид основните цели поставени в домашната работа са:

- да се анализира политиката за преструктуриране на собствеността в промишлеността в контекста на стратегията за преход към пазарно стопанство

- да се направи оценка на моделът за приватизация в страната

- акцентирането върху нормативната уредба на преструктурирането на собствеността и анализът на нейното развитие във времето.

- аргументиране с отчетите за изп .

, , , , .

ГЛАВА ПЪРВА

Същност и финансовоправен режим на приватизацията у нас

1. Същност и значение на приватизацията

След започването на процеса на демократизация и създаването на условия способстващи прехода към пазарно стопанство трябваше да бъдат намерени най ефективните и бързи начини за трансформиране на 100 % публична собственост. В това отношение можем да разграничим следните две направления: трансформиране на държавна собственост, която е била насилствено отнета от българските и чуждестранни граждани и трансформиране на държавната собственост, изградена през годините на централизирано планово стопанство. В първия случай говорим за реституция на собствеността на бившите й притежатели или на техните наследници, докато във втория е налице разпродажба на частни инвеститори на държавната собственост в национализирана индустрия или други търговски предприятия. В процеса на това раздържавяване държавата търси максимална защита на своите интереси и преследва максимална изгода. За съжаление дълго време нашето общество не можеше да се консолидира в мненията си по този въпрос, което доведе до забавяне на приватизационния процес т.е. на практика нямаше приток на инвестиции за икономиката ни, а от там дойде и изоставането на страната в социално и икономическо отношение.

Думата приватизация произхожда от латинското “приватен”, частен. За начало на приватизационния процес в България може да се считат първите приватизационни сделки, осъществени през 1993 г., въпреки че Законът за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия е от 1992 г. Самата приватизация представлява трансформиране на държавното имущество чрез преобразуването му в дялове и акции. Тези дялове и акции са собственост на държавата и общините и чрез приватизацията те се прехвърлят на физически и юридически лица. Освен дялове и акции се прехвърля собствеността на цели предприятия, обособени техни части, имущество от ликвидирани предприятия или незавършени строителни обекти. Обект на приватизация са и държавни или общински нежилищни имоти , които не са включени в предприятия, но се използват за стопански цели-магазини, ателиета, складове и др. Освен това приватизацията в по широк смисъл означава и изграждане на нови частни предприятия, частни фирми и др. Така се формира нов частен сектор като антипод на държавния и общински такъв.

Приватизацията е многоаспектен и сложен процес. Освен че трябва да бъде сменен титула на собствеността, което поражда множество правни, икономически, финансови и в частност счетоводни проблеми, също така трябва да се вземат под внимание и социалните последици от преминаването на собствеността от ограничен брой лица, чрез емитирането и предоставянето на платежни средства на всички пълнолетни български граждани за участие в процеса на покупко-продажба на държавни и общински предприятия. Изхождайки от това и от някои утвърдени схеми се наложиха понятия като масова приватизация, касова приватизация, общинска приватизация, работническо-мениджърска приватизация, които ще бъдат разгледани накратко

Като начало следва да се отбележи, че разглежданите видове приватизация не са обособени като такива от законодателя или с някакъв акт имащ правно приложно поле, а и самите те не могат да бъдат ясно диферинцирани в това отношение, а се наложиха като нарицателни от медиите и гражданството с цел да се улеснят хората за по-лесно ориентиране в сложната и динамична уредба касаеща както процеса на приватизация, така и самите тях като преки участници в него.

1.1. Касова приватизация

Касовата приватизация като понятие включва в себе си онези сделки на покупко-продажба на държавна собственост, разплащателно средство по които е националната и чуждестранна конвертируема валута, както и държавни облигации емитирани по външния дълг на страната по Закона за уреждане на необслужваните кредити договорени до 31.12.1990 г., като с ДЦК може да бъде платена максимум половината от стойността на сделката. Значението на този вид приватизация за страната е безспорно , в момент когато вътрешният финансов ресурс беше изчерпан и бяха невъзможни значими и повсеместни инвестиции от местни лица, чуждите инвеститори, които поеха риска да инвестират в страната, освен така необходимия валутен ресурс дадоха и възможност на закупените предприятия да достигнат до нови пазари, да обновят технологичното си оборудване, управлението в тях да се подобри и реорганизирайки производствения цикъл да се повиши рентабилността на продукцията. Не бива да пренебрегваме и ролята на вътрешните инвеститори, нагърбили се със задачата да отстояват “марката” направено в България, въпреки множеството неблагоприятни фактори и ограничения.

1.2. Работническо мениджърска приватизация

Работничско-мениджърската приватизация се свързва с предоставените от законодателя възможности работниците и служителите на дадено предприятие, както и бившите такива, лицата участващи в управителните и контролните му органи и лицата, чиито изобретения са внедрени и се използват от съответното дружество, да ползват определени облекчения и преференции при закупуването на дадено предприятие, които преференции дават възможност горепосочените и лицата по чл.5, ал.2 от ЗППДОбП да заплатят стойността по приватизационната сделка разсрочена до десет години, както и част от нея да се формира от предоставените на тези лица по определеният ред инвестиционни бонове. Желанието държавата да стимулира работническо-мениджърския колектив, да формира и мотивира в него ново отношение към собствеността и произтичащите от нея отговорности и задължения до голяма степен както и при масовата приватизация остава нереализирано. Ако искаме да имаме наистина едно ефективно и пазарно раздържавяване, трябва да се положи пазарен принцип. На всички предприятия, вече преобразувани в търговски дружества, акциите, респективно дяловете, да се обявят за продажба и да се продават по начина, по който се продават всякакви ценни книжа или участия в дружества - чрез свободно наддаване. Може да го извършват или борсата, или банките. Само по този начин може да стане едно точно определяне на стойността, едно състезание на всички претенденти и да се постигнат бързи и ефективни резултати в приватизацията. Нашият закон възприе поначало тази система, но някак си много я приглуши с възможностите да се извършват приватизационни сделки по взаимно съгласие - на извънконкурсно начало. Особено това е типично по отношение на така наречената работническо-мениджърска приватизация. Според чл.5 от закона работниците и служителите, които са работили известно време в едно предприятие, получават известни привилегии. По чл.25, ал.3 имат десетгодишно разсрочено плащане. И по чл.35 също има регламентация на мениджърските дружества. Това фаворизиране е много благозвучно, защото се дава възможност на работническите колективи да получат собственост върху предприятието. Това обаче страшно напомня на едновремешното живковско решение за предаване на собствеността на работническите колективи, от което, разбира се, нищо не излезе. Сега може би ще излезе нещо, но не това, което се цели, а точно обратното. Работническо-мениджърската приватизация има две части. Едната е Р, което според мен е чист популизъм и демагогия - тоест да се изтъкват работническите участия. И второто, М - мениджърско, което може би е свързано до известна степен с пране на мръсни пари. Обикновено в тези дружества работниците се използват само за пълнеж. Всъщност основни двигатели са членовете на бордовете и управителите на дружествата, които получават лъвския пай за себе си. Получават ръководството на новосъздаденото дружество и манипулират неговата дейност, така че почти не остава нещо, което да се разпределя на работниците като дивидент. А те вдигат своите собствени заплати и доходи. Освен това нещо, което е още по-опасно и неприятно, са сигналите, че на много места има участие на скрити финансиращи организации или лица, които използват своите връзки с тези менижъри, които стоят отпред като фасада. И като се има в предвид, че само 10% от цената се заплащат предварително, а другото се дава на кредит, така приватизационната сделка става още по-неизгодна за държавата. Според мен тези големи привилегии, които се създадоха, станаха предпоставка за използване на работническо-мениджърската приватизация за изпиране на мръсни пари. Страшното е че на този етап тези дружества са без конкуренция. Сега с изключение на списъка за целева приватизация може да се купи едно предприятие при много облекчени условия и да се използва за съвсем други цели. Но така или иначе законът си действа, и едно от нещата, които могат да се направят е може би по-стриктно да се поставят изискванията към купувачите. Особено правилата на ведомствата за това кандидат-купувачите да докажат произхода на средствата.

1.3. Общинска приватизация

За общинска приватизация говорим в случаите, когато продавач по приватизационна сделка е представляващ общинската управа орган, а обект на сделката са общински предприятия, обособени части от общински предприятия и общински нежилищни имоти, използвани за стопански цели. Това са предприятия в областта на услугите, търговията, транспорта, хлебопроизводството и някои характерни за региона дейности. Както държавата, така и отделната община е изправена пред дилемата каква част от собствеността си трябва да приватизира и кои дейности. Ако това са печеливши няма ли по този начин да се лиши от голяма част от приходите си , съответно, ако са губещи, няма ли да се застрашат дейности с важно социално значение за хората. Водещото начало при решаването на тези въпроси, трябва да бъде повишаване на икономическият и социалният статус на населението като цяло и в зависимост от демографските и икономо-географските характеристики на отделните общини. Те ще трябва да намерят онзи баланс, който ще позволи нормалното развитие на отделните региони в рамките на националната икономика.

1.4. Масова приватизация-същност и особености

Българският приватизационен модел след 1995 г. се характеризира с въвеждане на механизмите на масова приватизация, а по този начин за ускоряване на приватизацията в страната.Масовата приватизация като понятие включва в себе си възможността всеки пълнолетен български гражданин да закупи акции от предприятието в което работи или е работил, в случай че то е обект на приватизационна сделка и купувач по нея е РМД, в капитала на което последния има дял или от предприятие, акции на което се предлагат за продажба на централизирани публични търгове или от доброволни пенсионни фондове с платежни средства предоставени му от държавата, които законодателят е приел да носят наименованието “инвестиционни бонове”. С последното се изразява и същността на този вид приватизация. Концепцията за масовата приватизация не е възникнала случайно. Идеята за подобна схема е предложена в Източна Европа от поляците Стари Левандовски и Зомбург през 1989 година. Специалните изчисления тогава в Полша показват, че ако всеки поляк отдели 20-30 % от спестяванията си за участие в приватизацията, ще бъдат закупени едва между 2,4 и 3,6 % от държавното имущество по неговата счетоводна стойност. Това обстоятелство е дало идеята за една безплатна трансформация на държавната собственост, вместо нейната продажба.

От друга страна самата смяна на собствеността с нищо не подобрява функционирането на предприятието. Хилядите нови собственици не могат да влияят ефективно върху управлението му. По естествен път това обстоятелство води до идеята контролът върху приватизираните предприятия да се съсредоточи в специални финансово-посреднически институции, наричани обикновено инвестиционни фондове. След тази операция акциите на самите фондове биват разпределяни сред населението. Този вариант на масова приватизация се среща сравнително често.

Проучването на подходите и опита в масовата приватизация на страните от Източна Европа може да се извърши в два аспекта :

- да се характеризира, анализира и оцени опита на страните, прилагащи схема за масова приватизация

- анализ и оценка на опита по самата логическа схема на масовата приватизация - оценка на слабите и силни страни, извършване на необходимите съпоставки, извличане на конкретни препоръки.

По-голям интерес представлява вторият аспект.

Програми за масова приватизация има в почти всички Източноевропейски страни, включително и в България. От направените изследвания, както и по мнението на експертните оценки, схемите за масова приватизация в страни като Румъния, Унгария и Русия не представляват съществен интерес като новаторски опит. Но страните с действително подчертан интерес за нас са Чехия и Полша.

Масовата приватизация не трябва да се разглежда като алтернатива на пазарната. Тя е специфична приватизационна техника и трябва да се разглежда като част от цялостния приватизационен процес, като бъде съобразена със социално-икономическите реалности н всяка страна.

Масовата приватизация е метод, който включва следните елементи :

1.Предоставяне (безплатно или срещу символична такса) на ценни книжа или сходни с тях документи на цялото пълнолетно население с цел да бъдат използвани като платежни средства в приватизационния процес. В Чехия и Словакия те се наричат купони, в Русия - приватизационни чекове, в България - инвестиционни бонове.

2.Селектиране на определена група предприятия(или част от акциите на тези предприятия) с цел да бъдат придобити от собствениците на ценните книжа.

3.Размяната на ценните книжа срещу акциите на предназначените за приватизация по този метод предприятия, в резултат на което акциите се придобиват от лицата, получили ценните книжа по т.1

От гореизложеното става ясно, че масовата приватизация е приватизационен метод като всеки друг. Тя е съчетание от приватизационна техника като средство за селектиране на купувача(у нас това е централизираният търг) с начин за прехвърляне на собствеността. Специфично за нея е, че заплащането при продажбата се осъществява не пари, а със специално създадени за целта финансови инструменти.

Още в началото трябва да бъде посочено, че опита на бившите социалистически страни, които реално изпреварват България в областта на приватизацията в по-малка или по-голяма степен е използван и у нас.

Една начална, изходна теза може да намери израз в следното : масовата приватизация в България се очертава като важна съставна част от цялостния приватизационен процес и e обективна необходимост, потвърдена почти повсеместно в Източна Европа. Към масовата приватизация у нас трябва да се подхожда с разбирането, че:

-тя далеч не намалява или ограничава останалите разнообразни форми, методи и техники на преобразуване на собствеността, напротив - допълва ги.

-масовата приватизация дори в един оптимистичен прогнозен вид не би могла да обхване повече от 50% от собствеността в страната.

-не трябва да има заблуждения относно скоростта на провеждане, тъй като тя не би могла да се осъществи в кратко време. Тази реалистичност е породена от сложността на процеса на приватизация и трудностите на средата, в която той се осъществява.

-трябва да се обърне внимание на обстоятелството, как се вписва масовата приватизация в общия приватизационен процес и какви проблеми и трудности крие съвместяването и с вариантите и решенията около замяната на дълг срещу собственост.

1.4.1. Силни и слаби страни на процеса на масова приватизация

Анализът на специфичните черти на масовата приватизация и на нейното практическо прилагане, показва редица предимства на този процес , сравнен с традиционните приватизационни методи:

-Чрез използването на финансови посредници се реализира един много важен принцип- "да не се държат всички яйца в една кошница". По този начин се минимизира риска от вложенията на отделните участници. Фондовете управляват акциите не на едно, а на много предприятия. Това е една стабилна защита за бъдещите акционери на фонда, защото фалита на едно от предприятията не би могло да доведе до фалит на фонда като цяло. Не бива да се забравя факта, че вложителите са широка част от населението т.е. хора, незапознати със състоянието на отделните предприятия и с действащия механизъм.

-Чрез масовата приватизация за кратко време ( една-две години) могат да се приватизират значителен брой предприятия (в Чехия и Словакия - над 2000 предприятия, в Полша - 500 - 600, за България са заложени над 1000 и т.н.). При това става въпрос за средни и крупни предприятия, чиято приватизация е значително по-трудна по традиционните методи.

-Схемата на масова приватизация предвижда избягване на времеемкия и скъпоструващ процес на бизнес оценяване на предприятията. Това е излишно, тъй като се борави с условни величини- купува се предварително лимитирано количество платежни средства, които трябва да се трансформират в точно определено количество акции. В случая се извършва непазарно прехвърляне на определени пакети от акции на предприятията към финансово посреднически институции. Номиналната стойност на тези акции се формира на базата на баланса и счетоводната стойност,а курса-според условията на пазара.

-Огромно предимство на масовата приватизация е създаването на условия за бързо развиване на реален капиталов пазар, продиктувано от обстоятелството, че след като бъдат придобити акциите, ще последва процеса на тяхното продаване. Голяма част от тези сделки ще се извършат на фондовата борса.

-Не на последно място, по този начин се изравняват (поне донякъде) стартовите възможности на населението за участие в процеса на приватизация. Така се постига така наречения се "социален ефект на масовата приватизация"

-Може да се отбележи и още едно предимство, което се дължи на факта, че чрез реализирането на цялостния процес на приватизация се постига напълно скъсяване на връзката между държавата и отделното предприятие.

Следва да отбележим, че тези предимства не биха могли да се реализират чрез стандартните преференции на персонала на приватизиращите се предприятия. Те обхващат по-малко от половината от активното население и са недостъпни за останалата част - служители от държавни учреждения, от образованието, науката и т.н., чиито принос е не по-малък.

Трябва да се изясни едно създало се обществено мнение, а именно, че чрез масовата приватизация може да се създаде така наречената "средна класа ". Може да се каже, че механизма работи за създаването и, на средна класа ще се създаде постепенно с развитието на икономическите процеси и утвърждаването на пазарната икономика. Потенциалните недостатъци, които най-често се изтъкват и са обект на дискусия са следните:

-липса на така наречения "дефинитивен" собственик

- активният инвеститор. Безспорно е, че мениджърските фирми, управляващи инвестиционните фондове, действат като управители и наематели, както и че ако акциите на един фонд се притежават от няколко десетки хиляди души, то последните няма да участват пряко в управлението. Това е така , но те изпълняват една изключително важна функция - окончателно скъсват връзката между държавата и приватизиращите се предприятия.

-ако при реализиране на схемата за масова приватизация не се упражнява твърд контрол и не се спазват стриктно процедурите, рисковете от злоупотреби са значителни.

-повечето от собствениците на акции от фондовете ще са склонни да ги отстъпят на други лица срещу заплащане и така или иначе няма да може да се реализира идеята мнозинството от населението да се превърнат в собственици. Тази идея е поначало илюзорна. Осъзнавайки това и целейки да улесни създаването на капиталов пазар, полският закон за масова приватизация е обявил акциите във фондовете за свободно прехвърлими и наследими ценни книжа. Доходът , който евентуално ще реализират гражданите от тази продажба е наполовина освободен от данък върху общия доход. За разлика от Полша, в бившата Чехословакия бе забранено да се търгува с купонните книжки между гражданите, което доведе до създаването на различни средства за заобикаляне на забраната.За България, всяко друго решение освен пълна забрана за продажба на инвестиционните бонове би довела до крайно негативни последици.

-като съсредоточават в себе си акциите на голям брой предприятия, финансовите посредници стават твърде мощни институции. Те придобиват голяма икономическа власт, което е предпоставка за нарушаването на конкуренцията и за осъществяване на политическо влияние от формиралите се лобита. Евентуални съглашения между фондовете за подялба на пазарите и влияние върху ценообразуването би ги направило получатели на монополна печалба. Като че ли това е най - голямата опасност, която се крие в схемата за масова приватизация. Затова са необходими широк кръг от мерки, обхващащи ръководството и контрола на финансовите посредници тяхното възнаграждение, отношенията им с предприятията и т.н

-немаловажен недостатък на схемата за масова приватизация е, че емитирането на инвестиционните бонове в една или друга степен стимулира инфлационните процеси. Те самите не могат да се използват на потребителският пазар, но собствениците им ги продават срещу пари, които са били предназначени за потребителският пазар. Озовавайки се в ръцете на граждани, продали своите инвестиционни бонове, тези пари се насочват към наличните на пазара стоки и услуги и реално увеличават количеството на парите в обръщение. Инфлацията има твърде комплексни причинители и дори масовата приватизация да има проинфлационно действие, сама по себе си тя би могла самостоятелно да повлияе върху инфлацията.

1.4.2. Характеристика на нормативната основа на масовата приватизация

Масовата приватизация в България е уредена законодателно с промените в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, приет от Народното събрание. Глава осма , дава възможност акции в предприятия да се придобиват чрез инвестиционни бонове. Те са едновременно и средството, и начина, чрез който се търси решение на сложния проблем за намирането на купувачи на държавна собственост и за ускоряването на единния приватизационен процес. Министерски съвет е издал няколко подзаконови нормативни акта по прилагането на глава осма на ЗППДОП.

Приватизацията чрез инвестиционни бонове се осъществява въз основа на програма, предложена от Министерския съвет и приета от Народното събрание. Това от своя страна е един характерен и съществен момент. Програмата съдържа списъка и общите характеристики на предприятията, които са включени в схемата за масова приватизация , както и етапите и сроковете за нейното осъществяване.

Тя е разработена в съответствие с изискванията на глава 8 от ЗППДОП, като е съобразена и с измененията, предложени на Народното събрание от МС.

Институцията, която се занимава с подготовката на Програмата за масова приватизация е Министерски съвет,а тази занимаваща се с управлението на приватизацията чрез инвестиционни бонове е Центъра за масова приватизация. Той е юридическо лице с изпълнителен директор, който осъществява своята дейност на базата на устройствен правилник, приет от МС.

Главните моменти в предвидената схема на масова приватизация чрез инвестиционни бонове в България са:

1.Всеки български гражданин с постоянно местожителство в страната, навършил 18 години има право да получи 25 000 инвестиционни бона, както и лицата ненавършили 18 години, на които един или двама родители са починали.

2.Боновата книжка се издава срещу заплащане на такса в размер на 500 стари лева, която постъпва в специална извънбюджетна сметка "Приватизация чрез инвестиционни бонове" на Центъра за масова приватизация. Пенсионерите, срочнослужещите и учащите редовно обучение, държавна поръчка, заплащат такса в размер на 100 стари лева.

3.При издаването боновата книжка служебно се заверява с 25 000 инвестиционни бона за всеки тур на масовата приватизация и се открива лична бонова сметка на притежателя на книжката.

4.Редът за издаване, оформяне и получаване на боновите книжки, както и реда за разпореждане с инвестиционните бонове се определя от МС.

5.Участието в централизираните търгове за придобиване на акции срещу бонове се извършва от гражданите пряко или чрез приватизационни фондове.

6.Прякото участие на гражданите в централизираните търгове може да се извърши и чрез пълномощник, упълномощен с изрично писмено пълномощно с нотариална заверка и подпис. Преупълномощаване не се допуска. Приватизационните фондове не могат да бъдат пълномощници. Един пълномощник не може да упълномощава повече от 10 лица.

7.Придобиването на акции от предприятие, включено в програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, става чрез централизирани търгове по ред определен от Министерски съвет.

8.Акциите, придобити по този ред, могат да се прехвърлят след публикуването на първия баланс на приватизираните акционерни дружества, но не по-рано от шест месеца след приключването на последния централизиран търг.

9.Право на преференциално участие има:

-работниците и служителите в приватизиращото се предприятие, които са работили в него не по-малко от 2 год.;

-лицата, чиито трудови правоотношения с предприятието са прекратени по реда на Кодекса на труда до 8 години преди датата на обявяване на решението за приватизация и са работили в него не по-малко от 2 години. Изключение правят дисциплинарно уволнените и лицата, осъдени за престъпления против собствеността;

-лица, които са пенсионирани най-много 10 години преди обявяването на приватизацията и са имали най-малко 3-годишен трудов стаж в приватизиращото се предприятие;

-лицата, които без трудов договор са управители, членове на съвети на директорите и управителните съвети на приватизиращото се предприятие в продължение на повече от една година преди датата на обявяване на решението за приватизация;

1.4.3.Инвестиционни бонове

Инвестиционните бонове, ваучери, купони и други са особен вид ценни книжа, които възникнаха през последните години в страните на Източна Европа във връзка с реализирането на идеята за безплатно ( или почти безплатно ) прехвърляне на капитала на държавни компании в ръцете на възможно по-широк кръг от населението. Бонът с известна условност може да се разгледа като капиталова ценна книга,даваща право на притежателя и да получи акции от държавни акционерни дружества срещу нейното предаване при предварително определени условия и ред. По принцип е изключено срещу бона да се получават дялове от държавни дружества с ограничена отговорност . Всъщност качеството си на ценна книга той придобива от момента, в който държавата издател чрез нормативен акт на своята законодателна или изпълнителна власт определи ред, при който го приема за замяна срещу акциите в конкретно определени компании. С това е свързана и основната разлика между моделите на бонова ( или масова) приватизация в отделните страни.

Търгът е понятие, с което се обозначава определен етап от приватизацията, през който:

-държавата определя цената на акциите на предприятията продавани срещу инвестиционни бонове;

-гражданите или фондовете избират едно или няколко от тях,в които да инвестират;

-предават боновете си със заявка на специална електронна система, която обработва поръчките;

Може да се каже, че България се насочва към собствен модел на масова приватизация, който се доближава до чешкия, но е и със съществени разлики от него. Основната разлика е начина по който българският законодател регламентира инвестиционния бон. Съгласно приетите разпоредби българите получават не напечатани бонове или купони, а бонова книжка.

В нея се отразява получаването и прехвърлянето на боновете. Самият инвестиционен бон по нашето законодателство е безналична нелихвоносна ценна книга с номинална стойност един инвестиционен лев. Инвестиционните бонове могат да се наследяват, както и да се прехвърлят на съпрузи, на роднини по права или съребрена линия до втора степен включително.

Инвестиционните бонове не могат да използват своите бонове по следните начини:

-да участват пряко в търговете за придобиване на акции срещу бонове;

-да ги прехвърлят на роднини;

-да ги предоставят на приватизационен фонд, срещу което получават акции от него;

1.4.4. Финансово-посреднически институции - място и значение в схемата за масова приватизация

Поради крупните размери, важната роля, която им се отрежда, и особеният статус на финансовите посредници, те обикновено функционират под формата на особен тип инвестиционни дружества-приватизационни фондове.

Като най удобна форма за тяхното съществуване се смята акционерното дружество с двустранна система на управление - Надзорен и Управителен съвет.

Функциите на Надзорния съвет са контролни; от особено значение е съставът му, който фактически ще контролира действията на дружеството-мениджър на инвестиционният фонд. Трябва да мотивира личностния интерес от пълноценен контрол върху дейността на Управителния съвет.Освен това по подходящ начин може да се уредят отношенията между дружеството - управител на фонда и акционерите. Прецизно изработения мениджърски договор е най-голямата гаранция срещу възможни злоупотреби.

Важен момент в уредбата е статуса на приватизационните фондове и взаимоотношенията им с държавата. Полският опит показва ориентация към изграждане на ограничен брой фондове, дирижирани от държавата със зададен състав и имущество като особено внимание се отделя на тяхното управление. Управлението на част от фондовете се предостави на западни инвестиционни фирми.

Някой от характерните моменти са:

а)Контролния пакет от акции на всеки фонд (около 33% ) акумулира акциите на 10-15 фирми.

б)27% от акциите на фонда, акумулирани от други предприятия се разрешава да служат за преливане между фондовете.

в)30% от акциите на инвестиционния фонд за определен период остават държавна собственост. По-късно се пристъпва към разпродажбата им на населението, внасянето им в държавния пенсионен фонд и изплащане на компенсации на бивши собственици.

г)10% от акциите на фонда остават за безплатно разпределение на персонала на предприятието, от което са били акумулирани.

Едва след осъществяването на този първи етап от формирането на приватизационните фондове се пристъпи към следващия - разпределение на акциите им.

Неслучайно се спираме на чешкия опит в тази област. Той показва един различен подход при формирането на приватизационните фондове. Това ни дава възможност на практика да съпоставим нашия модел за създаване и функциониране на приватизационните фондове с вече изпитаните решения и подходи в тази насока от масовата приватизация.

От опита на бившите социалистически страни се открояват някои съществени елементи в дейността на финансовите посредници в процеса на масова приватизация, а именно отношенията им с държавата. От една страна, държавата образува приватизационни фондове на основата на съответни нормативни документи. От друга, обаче тя само определя необходимите рамки и условия, при които фондовете могат да се създават и функционират. Това е така, защото широко е застъпено схващането, че държавната намеса трябва да е минимална. То среща и своите противници, които изказват мнението, че дейността на фондовете се нуждае от подробна регламентация, тъй като са засегнати интересите на огромен брой хора. У нас господства второто виждане, което е застъпено и в нормативната уредба.

Друг проблем, които стои е свързан с начина на разпределение на акциите на предприятията, включени в програмата за масова приватизация. Този проблем е съществен и в не малка степен от конкретното му решение зависи успеха на масовата приватизация. Необходимо е да се подчертае, че конкретните решения тук са в една сложна зависимост от редица фактори: взаимодействие, съвместяване на масовата приватизация с останалите форми на раздържавяване; съобразяване на масовата приватизация с активността и интересите на чуждестранни инвеститори; отчитане на решенията около външния дълг и по-специално-замяна на дълг срещу собственост; отчитане на готовността на колективите за купуване на предприятията и т.н. Принципните решения за разпределяне на акциите на предприятията между приватизационните фондове са две:

- По административно определена схема акциите на предприятията се разпределят между фондовете. Решението се взема от правителството. Този подход освен, че е чисто административен, е и израз на централизация на процеса.

-Другият начин е да се използва конкурентно наддаване за акциите т.е. търга като разпределителен механизъм.

И двата варианта имат своите предимства и недостатъци. Сравнителният анализ обаче извежда редица преимущества на втория вариант. В него се наблюдава пазарен елемент в иначе непазарната масова приватизация. По - съществените им предимства са:

а)Преди наддаването управителите на фонда неизбежно ще извършат сериозни проучвания за състоянието на даденото предприятие, а това улеснява дейността им по-нататък.

б)По естествен път се отсяват и подготвят за ликвидация предприятия, за които е безнадеждно да бъдат оздравени.

в)Осигуряват се предпоставки за реалната защита на бъдещите дребни акционери на приватизационният фонд.

г)При вторият подход на приватизационният фонд ще са нужни висококвалифицирани специалисти, експерти, консултанти

Освен това по-добре ще се използват личните качества на мениджърите на фондовете. Това е една допълнителна гаранция за акционерите на фонда.

2. Субекти на приватизационния процес

2.1. Продавачи

В чл.3 ал.1 от ЗППДОП недвусмислено са определени органите в чиито компетенции и правомощия е да встъпват като продавачи на държавна и общинска собственост т.е. да вземат решения за приватизирането й, съответно да сключват договорите с избрания от тях купувач, както следва:

1. Определен от МС държавен орган, с постановление №155 на Министерския съвет от 14 Август 1992 г., за такива се определят:

министъра на промишлеността

министъра на търговията и туризма

министъра на териториалното развитие и строителството

министъра на транспорта

министъра на земеделието, горите и аграрната реформа

министъра на образованието и науката

министъра на културата

министъра на здравеопазването

министъра на труда и социалните грижи

председателят на Комитета по енергетика

председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения

председателя на Комитета за младежта и спорта

председателя на Комитета по геология и минералните ресурси

председателя на Комитета по стандартизация и метрология-за държавни предприятия, акции или дялове, собственост на държавата в търговски дружества, ако балансовата стойност на дълготрайните им активи към 31.12.1997 г. т.е. след ревалоризацията, не надхвърля 1 млрд.лв, както и за незавършени обекти на строителството;

2. Агенциятта за приватизация- за държани предприятия и акции и дялове, собственост на държавата в търговски дружества, ако балансовата стойност на дълготрайните им активи към 31.12.1997 г. надхвърля 1 млрд.лв., както и за държавни предприятия собственост на държавата в търговски дружества, определени от министерския съвет в годишната приватизационна програма. Става въпрос за държавни предприятия по чл.2 ал.10, които се приватизират целево с оглед осигуряването на средства за намаляване на държавния дълг и за попълване на Фонда за държавна защита на влогове и сметки на физически и юридически лица в банки, и които предприятия не могат да бъдат закупувани с непарични средства.

3. Общинските съвети-за предприятия, които са общинска собственост и акции и дялове собственост на общините в търговски дружества, както и за общински нежилищни имоти, невключени в състава на общинските предприятия, които се използват за стопански цели

Интересен практически въпрос е допустимо ли е общинските съвети да създават специализирани приватиза-ционни органи за осъществяване на приватизационни сделки. Отговорът на този въпрос е положителен. Общинския съвет може да определи структурата на общинската администрация и нейните правомощия( чл.21, т.2 от ЗМСМА ). Спорен е обаче въпроса за правомощията на тези органи, могат ли те да избират спечелилите търга или конкурса участници и да сключват договор с тях. В този случай отговора е отрицателен.

В посочения чл.3 ал.3 от ЗППДОП се допуска възможността освен изброените органи и упълномощени от тях лица да подготвят и сключват сделките за извършване на приватизирането на държавни и общински предприятия, като отношенията между органа по ал.1 и лицето по ал.3 относно обема на предоставената представителна власт могат да бъдат определени с договор.

В разглеждания от нас случай обаче става дума за делегация на правомощия от един административен орган на друг такъв, а не за упълномощаване в гражданския смисъл на това понятие, защото може да бъде упълномощен само субект на правото, а органите на общинската администрация нямат качеството на правни субекти. Поради това и упълномощаването на такъв общински орган с право да сключи приватизационна сделка ще бъде нищожно. Следователно от правна гледна точка функциите на специализираните административни органи, създадени с оглед осъществяване процеса на общинска приватизация се свеждат единствено до подготовката на приватизационната сделка, но не и до нейното сключване.

2.2. Купувачи

Законът предвижда равни условия за участие на физически и юридически лица. Участници в в приватизационния процес са всички юридически и физически лица, които могат да придобиват в собственост акции или дялове или части от тях. Режимът е либерален и не са установени общи преференции, за да се осигури равенство и допускане на всички физически и юридически лица в процеса на приватизация. От друга страна това ще доведе до по-широки възможности за привличане на чуждестранни инвестиции.

Участието на лицата в приватизационния процес е регламентирано от ЗППДОП, Закона за чуждестранните инвестиции, Закона за банките и кредитното дело и Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции-собственост на държавата и общините и за безвъзмездно получаване на акции и дялове-собственост на държавата.

Първата група участници в приватизационния процес са физическите лица-български и чуждестранни. Всяко българско ФЛ има право да придобие дялове и акции от приватизиращите предприятия. Изключението са императивните забрани за някои категории лица, които са лишени от това право за определен период от време. Според чл.15 от ЗППДОП членовете на надзорния съвет, изпълнителният директор и заемащите длъжности, определени в устройствения правилник на агенцията, както и членовете на техните семейства нямат право да придобиват имущество, дялове или акции в предприятия, намиращи се в процес на приватизиране, по време на техния мандат и в едногодишен срок след изтичането на мандата им. След изтичане на срока те придобиват гражданска способност и могат да придобиват акции и дялове от приватизиращи се предприятия. По отношение на други групи лица-оценителите съществуват ограничения по Наредбата за оценките. Оценителите нямат право да придобиват в собственост изцяло или отчасти оценявания обект или да представляват купувачите.

Правният режим за участие на чуждестранните физически лица се регламентира със Закона за чуждестранните инвестиции. По отношение на участието на чуждестранните физически лица в приватизацията на определени предприятия или предприятия в определени региони е установен разрешителен режим. Те имат право да придобиват акции и дялове от приватизиращи се предприятия по чл.5 от Закона за чуждестранните инвестиции, ако получат разрешение за това. То трябва да се представи предварително, за да не се стига до обявяване на сделката за нищожна.

На чуждестранните физически лица е наложено ограничението по чл.17 на Закона за банките и кредитното дело- те не могат да придобиват повече от 5% от капитала на банката. Забраната е императивна, за да не се съсредоточи управлението на банката в ръцете на едно или няколко лица.

Втората група участници в приватизационния процес са юридическите лица, които също се разделят на български и чуждестранни лица. При българските юридически лица определящ е въпросът за формата на собственост. Правните режими са три:

А. За случаите, когато банката придобива собственост в нефинансови предприятия по-малко от 10% от капитала на предприятието не са наложени ограничения.

Б. Ако придобие собственост повече от 10%, се изисква разрешение от Централната банка

В. Третата възможност е за погасяване на кредити, като изискването е прехвърляне на собствеността над 10% в тригодишен срок. Целта е да се запази банковия капитал за финансови нужди. В противен случай той би се трансформирал в предприемачески.

Чуждестранните ЮЛ могат да участват в приватизационния процес с известни ограничения, които са като при чуждестранните ФЛ.

Друга група субекти са кредиторите по държавния дълг. Според ЗППДОП те могат да придобиват собственост в приватизиращи се предприятия от вземанията си по дълга.

По чл.18 от Закона за приватизацията собствениците на недвижими имоти, одържавени по силата на закони, укази или актове на Министерския съвет в периода от 1946 до 1962 г. са другата група участници. За да участват в приватизацията трябва да са налице следните условия:недвижимият имот да съществува реално, да представлява част от дълготрайните активи на предприятието и собственикът да не е обезщетен с парично обезщетение или равностоен имот. Разбира се необходимо е волеизявлението на собственика за участие в приватизацията. То трябва да бъде изразено до една година чрез молба до Общинския съвет, адресиран до органите, които вземат решение. Дяловете на собствениците се определят от експертна оценка. Оценката се обжалва пред Окръжния съд, чието решение е окончателно.

Преференциалното участие в приватизацията е регламентирано в чл.5 на Закона за приватизацията. Има три групи субекти с право на преференциално участие-лицата, които са в приватизиращото се предприятие; лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени и третата група-пенсионирани лица в предприятието. Всички те трябва да отговарят на определени условия:

Правото на преференциално участие може да се упражни еднократно и само от български граждани с постоянно местожителство в страната. Обемът на преференциите е различен. Общият им размер е 20%. Отстъпката е 50% от цената на акциите, която от своя страна се определя от оценката, която е извършена на предприятието.

3. Етапи на приватизационния процес

Могат да се разграничат следните три основни етапа на приватизационния процес:

В първия етап с набира информация за подлежащите на приватизация предприятия. Тук се отнася- кои предприятия ще се приватизират, с какъв метод и се взема решение за приватизация. В подготвителната фаза се извършва правният анализ на предприятието и неговата оценка. Оценката се извършва от независими български или чуждестранни експерти или експертни фирми, които са лицензирани от Агенцията за приватизация. Необходимо и задължително условие е да се осигури на експертите достъп до информацията и документацията, които са необходими за извършване на оценката.

Всъщност правният анализ и финансовият анализ на финансово-икономическото състояние на обекта са най важните елементи на първата фаза. Значението на правният анализ до голяма степен е с по-голямо определящо значение отколкото оценката на предприятието. По отношение на собствеността грешката в оценката ще доведе до неблагоприятни последици, докато грешката в правния анализ би могла да доведе например до прехвърляне на права, с които прехвърлителят не разполага. Оценката се възлага след извършване на анализ на правното състояние на обекта за приватизация и последната преоценка на балансовата стойност на дълготрайните активи, извършена в последните дванадесет месеца преди решението. Анализът следва да се изготви от правоспособни юристи или от юрисконсулта на приватизиращото се предприятие или от оценителска фирма. Анализът трябва да се подпише от ръководителя на предприятието.

Правният анализ обхваща вещноправния режим на активите в предприятието, в това число правото на собственост и ограничените вещни права, ипотеките и залозите, с които са обременени имотите на предприятието и отчуждените недвижими имоти от бивши частни собственици или кооперации.

Вторият елемент на правния анализ са правата върху търговски марки, патенти, наименования за произход и други обекти на интелектуалната собственост. Друг съставен елемент на правния анализ са сключените аренди и наемни договори за използване на имуществото на предприятието от трети лица. Освен него правният анализ обхваща участието на предприятието в търговски дружества и други форми на стопанска дейност. Дяловото участие на предприятието се разделя на две части:

Имуществените искове и претенции и други имуществени и неимуществени права и задължения също се включват в правния анализ на приватизиращото се предприятие.

Прилагат се копия от документите, въз основа на които са направени изводите на юриста, извършил правната оценка. От своя страна оценката на обектите за приватизация се извършва по следните методи:

Възможно е да се направи комбинация от гореизброените методи или да се приложат други методи използвани в световната практика. Оценяването на предприятията се извършва най-малко по два метода.

Глава втора

Счетоводно отчитане процеса на приватизация

Счетоводната отчетност засяга широк кръг то потребители и нейната нормативна регламентация е пълна и завършена. В Република България нормативните актове, които насочват тази дейност са: Закона за счетоводството; Национални счетоводни стандарти и Национален сметкоплан; съгласно чл.8, ал.4 от ЗС МФ утвърждава албум на първичните счетоводни документи, с които се цели да се осигури методическо единство на съдържанието и формата на първичните счетоводни документи, които се използват от предприятията.

Правното положение на НСС и НС е утвърдено с чл.6, ал.1 от ЗС, която гласи:

“ Министерският съвет утвърждава национални счетоводни стандарти и национален сметкоплан, съобразени с международните счетоводни стандарти и настоящия закон, които са задължителни за предприятията .“ Основни документи, които определят съдържанието и насоката на счетоводните записвания са:

По същество за купувача една приватизационна сделка е:

В съответствие с изследваната тема, интерес представлява изясняване съдържанието на понятията “контрол”, “значително участие” и “малцинствено участие”. Техните определения са посочени в общите разпоредби на НСС. Съгласно т.3.10 контрол е “възможността да се насочва (ръководи) финансово-оперативната дейност на предприятието, поради притежание пряко или косвено на повече от половината от акциите и/или дяловете, както и от гласовете в органите за управление”. “Предприятие, което е под контрола на друго предприятие (майка ), се нарича дъщерно. По пълно и точно определение за контрол е посочено в т.6 от НСС 27, а именно: “ Контрол върху дадено предприятие съществува, когато предприятието майка пряко или косвено:

а) Притежава повече от половината капитал на дъщерното предприятие или

б) Притежава повече от половината от гласовете в управителното тяло

в) Притежава половината или по-малко от половината от гласовете, но притежава властта:

В контекста на приватизационните сделки основно значение има хипотезата за притежание на повече от половината капитал на дъщерното предприятие. Според такса на т.3.11 значително участие е “възможността за участие при вземане на решения, свързани с финансово-оперативната политика на предприятието, в което инвестираме, но не и контрол върху тази политика, поради притежание пряко или косвено на не по малко от 25 на сто от акциите и/или дяловете, както и от гласовете в органите на управление”. Това означава, че притежанието между 25 и 50% от капитала на дадено предприятие води до наличието на значително участие. Предприятие, в което инвеститор е придобил значително участие, се нарича асоциирано.

Малцинствено участие е “ част от нетния резултат от дейността и от нетните активи на дъщерно предприятие, което може да се препише на участия, които не са притежание ( пряко или косвено) на предприятието майка.То е налице, когато са изпълнени едновременно две условия :

В практиката най-често срещаната приватизационна сделка е регламентирана в чл.1, ал.3, т.1 от ЗППДОП-прехвърляне на дялове и акции, собственост на държавата от търговски дружества. Най-често срещани са обявите за продажба на пакети от 51%, 67%, 80% от акциите (дяловете) на еднолични търговски дружества. От гледна точка на купувача тук става дума за придобиване на дългосрочни инвестиции ( чл.19, ал.2, т.3, буква а от ЗС ). Те се отчитат по реда на НСС 25 Отчитане на инвестициите. В икономическата литература съществува голямо разнообразие от определения на понятието “инвестиция”. Общото, което обединява отделните определения на нейната същност, е че инвестицията се характеризира като процес на влагане, на предоставяне, на използване на средства. Процесът на инвестирането най общо се свежда до използването на финансовите средства за придобиване ( набавяне ) на веществените фактори на производството. В посочения по-горе счетоводен стандарт инвестицията е определена като “ притежаван от предприятието актив с увеличаване на собствения капитал чрез разпределения ( дивиденти, ренти, приходи от авторски права, лихви ) или чрез придобиване на друга стопанска изгода за инвестиращото предприятие “. Това определение се отнася до финансовите инвестиции, а не до инвестицията в широкия смисъл на това понятие.

Характерното в случая от гледна точка на приватизиращото се предприятие е, че то продължава своята дейност като самостоятелен търговско правен субект. В неговото счетоводство настъпва промяна единствено в отчитането на основния капитал. Докато предприятието е било еднолично търговско дружество с/ка 101 Основен капитал не е имала аналитичност. При смяната на собствеността на част от капитала е необходимо да се заведе такава със статията:

Д-т с/ка 101-анал. с/ка Държавно участие

К-т с/ка 101-анал. с/ки на акционерите

Счетоводните статии за купувача на пакета от акции (дялове ) са:

а) При придобиване на акциите или дяловете

В съответствие с НСС 25, всяка инвестиция трябва да се оценява по цена на придобиване, която се формира от стойността, платена ( или платима ) за придобиването й и от разходите по придобиването- такси, хонорари, услуги. Счетоводната статия е следната:

Д-т с/ки от група 22-Дългосрочни инвестиции

К-т с/ки от група 50-Парични средства и/или

К-т с/ки за задължения

б) При оценка в края на годината по реда на чл.25 от Закона за счетоводството.

Дългосрочните инвестиции се оценяват по справедливата им цена. Увеличението им ще се отчете като преоценъчен резерв. Следващото намаление от преоценки ще бъде за сметка на този резерв. Ако намалението е по-голямо от създадения резерв разликата ще се отчита като текущ финансов разход, а горницата на увеличението- като преоценъчен резерв:

Д-т с/ки от гр. 22- Дългосрочни инвестиции

К-т с/ка 112- Преоценъчен резерв

Д-т с/ка 623-Разходи по операции с инвестиции

К-т с/ки от гр. 22- Дългосрочни инвестиции

Д-т с/ки от гр. 22- Дългосрочни инвестиции

К-т с/ка 723-Приходи по операции с инвестиции с размер

равен на предходното намаление по с/ка 623

К-т с/ка 112- Преоценъчен резерв с горницата над отчетения

текущ финансов приход

Д-т с/ка 112- Преоценъчен резерв

К-т с/ки от гр. 22- Дългосрочни инвестиции

Д-т с/ка 112- Преоценъчен резерв

Д-т с/ка 623-Разходи по операции с инвестиции

К-т с/ки от гр. 22- Дългосрочни инвестиции

в) при продажба на инвестициите

Често пъти в приватизационните договори съществува ограничение за продажба на придобитите акции ( дялове ) за три или пет години. След изтичане на този срок купувачът е в правото си да продаде придобитата инвестиция:

Д-т с/ки от гр. 50( гр.41 )-Парични средства

К-т с/ки от гр. 22- Дългосрочни инвестиции

К-т с/ка 123-Приходи от операции с инвестиции

Д-т с/ки от гр. 50( гр.41 )-Парични средства

Д-т с/са 123-Разходи от операции с инвестиции

К-т с/ки от гр. 22- Дългосрочни инвестиции

Д-т с/ка 112- Преоценъчен резерв

К-т с/ка 729-Други финансови приходи

Интересна форма на приватизация по реда на чл.1, ал.3, т.1 от ЗППДОП представлява реституцията по чл.18 от Закона за приватизация и т.н. СУАП-ови сделки или размяната на дълг срещу собственост ( от гледна точка на приватизиращото се предприятие ).

Според чл.18, ал.1 от ЗППДОП собствениците на недвижими имоти, одържавени по силата на нормативни актове, които съществуват реално, но представляват част от дълготрайните активи на държавни и общински предприятия, получават съответна част от дяловете или акциите на дружеството, образувано то тези предприятия. От гледна точка на олгана по чл.3 това прехвърляне е безвъзмездно. От гледна точка на бившите собственици обезщетението е също безвъзмездно- налице е реституция. От гледна точка на търговското дружество настъпва промяна в разпределението на основния капитал между собствениците на дялове и акции и ще се промени аналитичната отчетност на с/ка 101.

От своя страна чл.2, ал.4 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, предвижда възможността за реално връщане на недвижимите имоти ако те могат да се обособят в самостоятелен парцел и могат да се извадят от дълготрайните активи на търговското дружество. Възможни са следните две ситуации:

Д-т с/ка 117-Допълнителни резерви

102-Допълнителен капитал

101-Основен капитал

К-т с/ка 201-Земи, гори и трайни насаждения

или ако става въпрос за сграда тогава:

Д-т с/ка 117-Допълнителни резерви

102-Допълнителен капитал

101-Основен капитал

К-т с/ка 203- Сгради (неамортизираната част )

Д-т с/ка 241-Амортизация на ДМА

К-т с/ка 203-Сгради ( амортизираната част)

Според Международните и Националните счетоводни стандарти сделката по прехвърляне на собствеността на цели предприятия се отчита кано бизнескомбинация- в едната й основна форма: придобиване на нетни активи ( НСС 22 Отчитане на бизнескомбинациите ). По смисъла на НСС 22 бизнескомбинацията е “обединяване на отделни предприятия в една стопанска единица, в резултат на обединяването на едно предприятие с друго или придобиването на контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие”. Българското законодателство утвърждава две направления на извършване на бизнескомбинации: първо- обединяване на отделни предприятия в една стопанска единица чрез придобиване (покупка) и, второ- чрез обединяване на участия (капитали). При бизнескомбинацията придобиващото предприятие (купувача) заплаща на предишния собственик или собственици техните акции или дялове и става единствен собственик на нетните активи на предприятието. Сделката става в замяна на: прехвърляне на активи, поемане на пасиви или емитиране на акции. Характерното в случая е, че предприятието, което е обект на покупко-продажба прекратява самостоятелното си съществуване ката търговско-правен субект.

Методът на покупко-продажбата се основава на хипотезата, че едно предприятие придобива нетните активи на друго предприятие в резултат на сделка. Налице е не просто сливане на собствеността, а придобиване, сделка и цена. Възможно е да възникне и разлика между цената и стойността на придобитите активи и пасиви- т.нар. търговска репутация.

Счетоводното отразяване на придобиването на едно предприятие от друго е свързано с изясняването на някои въпроси за:

Според българското счетоводно законодателство (НСС 22 Отчитане на бизнескомбинации ) придобиването на едно предприятие от друго в резултат на бизнескомбинация се отразява в счетоводните отчети на придобиващото предприятие, като се прилага методът на покупко-продажбата. От датата на придобиването придобиващото предприятие започва да извършва операциите:

Счетоводното отчитане на придобиването се предхожда от първично счетоводно документиране на бизнескомбинацията. То се извършва в следната последователност:

Информацията от протоколите за оценката на придобитите активи и пасиви трябва да се обобщи в счетоводна справка, въз основа на която да се извърши осчетоводяване на бизнескомбинацията придобиване. Чрез съпоставяне на дела на придобиващия в справедливите стойности на придобитите разграничими активи и пасиви към датата на разменната операция с разходите по придобиване се установява величината на търговската репутация.

Счетоводно бизнескомбинацията придобиване се отчита, като се прилага методът на покупко-продажбата. При този метод се предлага да се използва една сметка с временен характер за съпоставяне на разходите за придобиването с придобитите активи и пасиви. Тя може да бъде аналитична сметка примерно към с-ка 498-Други дебитори или с-ка 499-Други кредитори или някой свободен шифър от сметкоплана с наименование “ Разчети по придобиване “.

Друг вариант на счетоводно отчитане е използването към с-ка 498-Други дебитори на сметка с четирицифрен шифър 4989-Отчитане на придобиване ( покупка ) на предприятие. Сметка 498-Други дебитори се предлага и в поясненията по прилагането на НСС 22.

Има и предложение към с-ка 208-Ликвидация на ДМАда се използва отделна сметка с четирицифрен шифър, например 2082-Придобиване на предприятия при бизнескомбинации- операционно-резултатна по характер и предназначение. По тази сметка ще се установи резултатът от придобиването и неговото отразяване като положителна или отрицателна репутация.

Възможно е да се възприеме и друг модел на счетоводно отчитане с едновременното използване на с-ка 498-Други дебитори и с-ка 499-Други кредитори. По дебита на с-ка 498-Други дебитори следва да се отразят:

Следователно с-ка 498-Други дебитори се дебитира срещу кредитиране на сметки за отчитане на парични средства и задължения.

По кредита на с-ка 499-Други кредитори намира отражение справедливата стойност на придобитите активи. Сметката се кредитира срещу дебитиране на сметки, отчитащи активи. Двете разчетни сметки се приключват чрез директна кореспонденция помежду им. Салдото по с-ка 498-Други дебитори представлява положителна репутация и се отчита по дебита на с-ка 261-Положителна търговска репутация, а салдото по с-ка 499-Други кредитори- отрицателна репутация, която се отразява по кредита на с-ка 262-Отрицателна търговска репутация.

Първи пример:

ЛЕДА ООД - Пловдив, придобива ВЕГА ООД в същия град. След придобиването ВЕГА ООД престава да съществува.

Баланс №1

БАЛАНС

На ЛЕДА ООД - Пловдив към ……………2001 г.

С оценка на активите и пасивите по справедлива стойност в лв.

БАЛАНС

на ЛЕДА ООД - Пловдив, към ……………. 2001 г.

Баланс №2

БАЛАНС

на ЛЕДА ООД - Пловдив, към …………..2001 г.

след придобиване на ВЕГА ООД - Пловдив в лв.

Баланс №3

БАЛАНС

на ЛЕДА ООД - Пловдив, към …………..2001 г.

след придобиване на ВЕГА ООД - Пловдив в лв.

Баланс №4

Справедливите стойности на разграничимите активи и пасиви преди придобиването са отразени в съставения за целта счетоводен баланс ( баланс №1 )

Счетоводния баланс на придобиващото предприятие ЛЕДА ООД - Пловдив, непосредствено преди датата на придобиването, респ. преди заприходяване на придобитите разграничими активи и пасиви на придобиваното предприятие, е показан чрез Баланс №2.

Стойността на придобиването е 200 000 лв. Сумата е изплатена от придобиващото предприятие ЛЕДА ООД от средствата по разплащателната сметка в левове. Отчетен е процесът на придобиване на предприятие ВЕГА ООД в придобиващото предприятие ЛЕДА ООД. Счетоводните статии са:

Д-т с-ка 203-Сгради 12 000

Д-т с-ка 204-Машини, съоръжения и оборудване 60 000

Д-т с-ка 302-Материали 20 000

Д-т с-ка 503-Разпл. С-ка в лв. 40 000

К-т с-ка 499-Други кредитори 132 000

Д-т с-ка 498-Други дебитори 16 000

К-т с-ка 152-Получ. дългоср. заеми 4 000

К-т с-ка401-Доставчици 12 000

Д-т с-ка 498-Други дебитори 200 000

Д-т с-ка 503-Разпл. С-ка в лв 200 000

К-т с-ка 499-Други кредитори 132 000

Д-т с-ка498 - Други дебитори 132 000

Д-т с-ка 261-Положителна търговска репутация 84 000

К-т с-ка 498-Други дебитори 84 000

Счетоводният баланс на придобиващото предприятие ЛЕДА ООД след бизнескомбинацията придобиване ще има съдържанието, показано в Баланс №3

Втори пример:

При същите изходни данни стойността на придобиване е 100 000 лв. Сумата е изплатена от придобиващото предприятие ЛЕДА ООД - Пловдив, със средства от разплащателната сметка в левове. Отчетен е процесът на придобиване на предприятие ВЕГА ООД в придобиващото предприятие ЛЕДА ООД. Счетоводните статии са:

Д-т с-ка 203-Сгради 12 000

Д-т с-ка 204-Машини, съоръжения и оборудване 60 000

Д-т с-ка 302-Материали 20 000

Д-т с-ка 503-Разпл. С-ка в лв. 40 000

К-т с-ка 499-Други кредитори 132 000

Д-т с-ка 498-Други дебитори 16 000

К-т с-ка 152-Получ. дългоср. заеми 4 000

К-т с-ка 401-Доставчици 12 000

Д-т с-ка 498-Други дебитори 100 000

К-т с-ка 503-Разпл. С-ка в лв 100 000

Д-т с-ка 499-Други кредитори 116 000

К-т с-ка 498-Други дебитори 116 000

Д-т с-ка 499-Други кредитори 16 000

К-т с-ка 262-Отрицателна търговска репутация 16 000

Счетоводният баланс на придобиващото предприятие ЛЕДА ООД, след бизнескомбинацията придобиване ще има съдържанието, показано в баланс №4

В зависимост от възприетата амортизационна политика предприятието текущо начислява амортизации на положителната търговска репутация, като се дебитира с-ка 603-Разходи за амортизации и се кредитира с-ка 243-Амортизация на търговска репутация. При отписване на репутацията неамортизираната част се отнася по дебита на с-ка 699-Други извънредни разходи, начислените амортизации се отписват, като се дебитира с-ка 243-Амортизация на търговска репутация и се кредитира с-ка 261-Положителна търговска репутация.

При отрицателна търговска репутация се очакват загуби и разходи, които не могат да се отчетат в момента на придобиването като разграничими активи. За текущото отчитане на отрицателната репутация като други приходи се дебитира с-ка 262-Отрицателна търговска репутация и се кредитира с-ка 709-Приходи от други продажби за един осреднен полезен срок на годност на придобитите разграничими активи, подлежащи на амортизация.

Отчитането на репутацията е обект на дискусия в научната литература по счетоводство. Поради факта, че не съществуват обективни методи за определяне на паричната стойност на репутацията, освен в случаите на придобиване на предприятие, вътрешно създадената репутация не се отразява в счетоводните книги. Следователно репутацията може да бъде много важен актив за ефективното функциониране на стопанската единица, но за нея е възможно да няма никаква следа в счетоводния баланс.

При продажбата на някои предприятия по няколко пъти, при което всеки път се отчита положителна репутация, нейният размер става значителен, което би затруднило една следваща продажба. Поради моралното изхабяване се смята, че за положителната репутация амортизационният срок от двадесет години е прекалено дълъг. Преценява се, че това може да наруши изискванията за яснота и същественост на счетоводния баланс, тъй като данните за печалбата ще бъдат заблуждаващи. По тази причина във Великобритания положителната търговска репутация е обект на незабавно изписване от счетоводните сметки в намаление на основния капитал на придобиващото предприятие.

Този модел за отчитане на бизнескомбинацията придобиване с използването на две разчетни счетоводни сметки осигурява по-голяма яснота при отразяването на отделните операции. По този начин резултатът от придобиването- положителна или отрицателна търговска репутация, се установява чрез съпоставяне на вземания и задължения.

3.1. Продажба на обособена част от предприятие

Понятието “ обособена част “ е дефинирано в ЗППДОП като “ организационна структура в предприятието, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност “. Като примери са посочени кораб, магазин, ателие, ресторант, цех, хотел и др. Най често това са недвижими имоти и сгради върху тях, които разполагат със самостоятелна инфраструктура- достъп, електро- и водозахранване т.е. те са технически обособени. Трябва да се има в предвид, че не е задължително имотът да е обособен преди приватизацията, а по принцип да бъде обособяем. Задължително е обаче да бъде самостоятелен парцел, защото се продават реални, а не идеални части. Счетоводните статии, които възникват при продажба на обособена част са следните: в предприятието, от което ще се изважда и продава обособена част:

Д-т с-ка 241-Амортизация на ДМА

К-т с-ки от гр. 20-ДМА

Д-т с-ка 117-Допълнителни резерви

с-ка 102-Допълнителен капитал

с-ка 101-Основен капитал

К-т с-ки от гр. 20-ДМА

Ако предприятието от което се изважда обособената част ще разполага паричните средства, то паричните постъпления ще се отчетат ката финансиране.

Ако предприятието не е еднолично търговско дружество ( държавата е само съдружник в него ) то няма да се говори да приватизация, а за продажба на дълготрайни активи, при която паричните средства остават в дружеството.

В предприятието - купувач на обособената част:

Д-т с-ки от гр. 20-ДМА

К-т с-ки от гр. 50-Парични средства и/или с-ки за задължения

4.Отчитане на приватизационните сделки с компенсаторни записи или други непарични платежни средства

След приемането и обнародването на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти в “Държавен вестник “, бр.107 от 18.11.1997 г. започнаха да се осъществяват сделки с компенсаторни записи. Когато като страна в тези сделки участват търговци, които са задължени да водят счетоводство, възниква и въпросът за счетоводното отразяване на тези сделки.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти ( ЗОСОИ ), компенсаторните записи са поименни и могат да се прехвърлят без ограничения. Според ал. 2 на чл. 4 от ЗОСОИ с компенсаторните записи може да се участва във всички видове приватизационни сделки, да се придобиват акции от приватизирани търговски дружества и да се купуват държавни ценни книжа от приключили емисии. Съгласно ал. 5 на чл. 4 компенсаторните записи се отпечатват върху специална хартия в купюри от по 100, 1000 и 10 000 лв. Правото на всяко лице да получи записи се закръглява надолу или нагоре до 100 лв. В чл. 5 на ЗОСОИ е обособена специфична категория компенсаторни записи - жилищни компенсаторни записи. Освен всички права на компенсаторните записи, предвидени в ЗОСОИ, с тях може да се купуват с предимство държавни и общински жилища и парцели, отредени за жилищно строителство по градоустройствените планове на населените места в цялата страна.

От приведените по-горе законови норми е видно, че по своята същност компенсаторните записи и жилищните компенсаторни записи са вид поименни прехвърлими ценни книжа. Те отговарят на определението за ценни книжа, дадено в Закона за публично предлагане на ценни книжа.

По своята същност компенсаторните записи и жилищните компенсаторни записи спадат към наличните ценни книжа. Защото както се видя от цитираните норми на ЗОСОИ, те се отпечатват върху специална хартия с купюри и могат да се прехвърлят без ограничения.

Когато тези ценни книжа се разглеждат като обект на счетоводството, съществен е и въпросът към коя група спадат те - към дългосрочните инвестиции или към краткосрочните инвестиции. От ЗОСОИ е ясно, че от тези ценни книжа не произтичат директно права върху доход от разпределение ( дивиденти или лихви ) и неимуществени права - за участие в управлението на търговско дружество. С тях може да се придобиват други видове ценни книжа - акции или дялове в приватизирани предприятия. Ето защо, по-точно би било тези ценни книжа да се класифицират и отчитат в счетоводството като оборотни или търговски ценни книжа, чрез сметките от гр. 51- Краткосрочни инвестиции и по-конкретно - чрез с-ка 515- Държавни ценни книжа, защото техен издател е държавата.

Когато компенсаторните записи се притежават от ФЛ, които не са търговци, и последните не ги прехвърлят на търговски дружества, директо използват правата, които са материализирани в тези записи, те не са обект на счетоводството. Те стават такъв, когато се прехвърлят на търговски дружества или на еднолични търговци, които са задължени да водят счетоводство. В преобладаващия брой случаи първоначално компенсаторните записи стават собственост на ФЛ нетърговци. Последните чрез инвестиционни посредници или директно продават тези записи на търговци, които проявяват интерес към тях, защото могат да ги използват за разчитане по приватизационни сделки. Обикновено купувач по такива сделки са или работническо мениджърски дружества, или други собственици на приватизирани държавни или общински предприятия, които имат да погасяват задължения към държавата по съответните приватизационни сделки и желаят да използват този финансов инструмент.

От съществено значение при счетоводното отразяване на такива сделки са два въпроса: за счетоводните сметки, чрез които ще се отчита придобиването и използването на компенсаторните записи, и за тяхното оценяване. От направения по-горе анализ на същността на компенсаторните записи става ясно , че те следва да се отчитат чрез с-ка 515- Държавни ценни книжа, като се обособи специална аналитична сметка “ Компенсаторни записи “. При оценяването им ще се прилагат правилата на НСС 25 Отчитане на инвестициите. В т. 4 на този стандарт са определени правилата за оценка на инвестициите. Инвестициите се оценяват по цена на придобиване, която се формира от стойността, заплатена за придобиването им и от разходите за придобиване - такси за банкови услуги, хонорари, брокерски услуги и др. В т.4.3. се регламентират правила за оценяване на инвестиции, придобити от замяна или частична замяна с друг актив. В тези случаи придобитите инвестиции се оценяват по справедливата цена на заменения актив. Така че когато компенсаторните записи се придобиват от търговци, те се оценяват по тяхната цена на придобиване. Когато тези записи се използват за погасяване на дълг или за придобивани на други ценни книжа, те се отписват по същата оценка, а погасеният с тях дълг се отписва по номиналната им стойност. Счетоводните статии са:

Д-т с-ка 515- Държавни ценни книжа, анл. с-ка “ Компенсаторни записи “

К-т с-ки от гр. 50- Парични средства с цената на придобиване

Д-т с-ка 159- Други заеми и дългове, ном. Стойност на комп. записи

К-т с-ка 515- Държавни ценни книжа, отч. стойност на записите

К-т с-ки от гр. 22-Дългосрочни инвестиции и вземания, с разликата

Следователно, с разликата между отчетната и номиналната стойност на компенсаторните записи се намалява отчетната стойност на придобитите инвестиции, срещу които е възникнал дългът или които се придобиват след сделката със записите. Основание за това е т. 4.3. от НСС 25. Защото отчетната стойност на придобития актив, първоначално оценен по цена на придобиване, трябва да се сведе до справедливата му цена. А тя не може да е различна от цената, която пазарът е определил за съответните компенсаторни записи - тяхната цена на придобиване.

Пример: Търговско дружество “ Алфа-стил “ АД е участвало в приватизацията на търговско дружество “ Алфа “ АД. Срещу придобитите през 1999 г. 80% от акциите с отчетна стойност 800 000 лв. е възникнал дълг към държавата в размер на 500 000 лв. ( 300 000 лв. са изплатени при сделката ). Дружество “ Алфа-стил “ АД отчита акциите си в “ Алфа “ АД по тяхната цена на придобиване 800 000 лв. в с-ка 221І Дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия. Дългът към държавата от 500 000 лв.е отразен в с-ка 159- Други заеми и дългове.

През май 2000 г. дружеството закупува от инвестиционен посредник “ Гаранция “ АД 3000 компенсаторни записа с номинална стойност 100 лв. единия или на обща стойност - 300 000 лв. за 120 000 лв. ( или заплаща 40% от номиналната им стойност ). Плащането е станало от левовата разплащателна сметка на “ Алфа-стил “ АД с платежно нареждане. За осчетоводяване придобиването на компенсаторните записи ще се състави статията:

Д-т с-ка 515- Държавни ценни книжа 120 000

К-т с-ка 503- Разпл. сметка в лв. 120 000

През юни “ Алфа-стил “ АД погасява част от дълга си към държавата по приватизационната сделка - на сума 300 000 лв. - колкото е номиналната стойност на придобитите компенсаторни записи. Остават дължими 200 000 лв.. Ще се състави статията:

Д-т с-ка 159- Други заеми и дългове 300 000

К-т с-ка 515- Държавни ценни книжа 120 000

К-т с-ка 221- Дългоср. инвестиции в дъщ. предпр. 180 000

С писмо № 91-00-0090 от 12.03.2001 г. на Министерството на финансите до Агенцията за приватизация, министерствата и ведомствата, областните администрации, общините и търговските дружества се посочва че при отчитане на договорите за продажба на държавно и общинско имущество и при приватизация на предприятия или обособени части от тях, когато част от стойността им се урежда с непалични платежни средства - компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи или временни удостоверения за притежаването им, следва да се прилагат следните правила:

Д-т с-ки от гр. 61 Отчетна стойност на продадени запаси, ДА и др.

К-т с-ки от гр. 20- ДМА

К-т с-ки от гр. 30- Материали, продукция, стоки

При продажбата на отделни активи, обособени части или незавършени обекти на строителство, които са собственост на еднолични дружества с държавно или общинско имущество:

Д-т с-ка 241-Амортизация на ДМА, с начислената амортизация

Д-т с-ка 101- Основен капитал, с балансовата стойност

К-т с-ки от гр. 20- ДМА, с отчетната стойност на продадените активи

При продажба на отделни активи, обособени части или незавършени обекти на строителство, които са собственост на търговски дружества:

Д-т с-ка 503- Разплащателна сметка в лв.

К-т с-ка 709- Приходи от други продажби

Д-т с-ка 241- Амортизация на ДМА, с начислената амортизация

Д-т с-ка 709- Приходи от други продажби, със сумата на паричните постъпления

Д-т с-ка 101- Основен капитал, с разликата между балансовата стойност на активите и паричните постъпления

К-т с-ки от гр. 20- ДМА, с отчетната стойност на активите

В случаите, когато паричните постъпления от тези приватизационни сделки надвишават балансовата стойност на продадените активи, се съставя счетоводната статия:

Д-т с-ка 241- Амортизация на ДМА, с начислената амортизация

Д-т с-ка 709- Приходи от други продажби, с балансовата стойност на продадения актив

К-т с-ки от гр. 20- ДМА, с отчетната стойност на активите

5.Приватизация с инвестиционни бонове

Материята е уредена в глава осма на ЗППДОП и редица подзаконови нормативни актове. Според чл. 44, ал. 2 от ЗППДОП инвестиционните бонове са безналични платежни средства, които служат само за:

Според чл. 44, ал. 2 о закона, инвестиционните бонове могат да се наследяват. Освен това те могат да се прехвърлят на съпрузи, на роднини по права линия или по съребрена линия да втора степен включително, но не повече то един път с изключение на случаите, когато те се прехвърлят на РМД-та.

Интерес за счетоводството представлява изпълнението на чл. 44, ал. 5 от ЗППДОП, който регламентира отчитането на инвестиционните бонове като парични средства в дружествата и в доброволните пенсионни фондове. Обикновено схемата за използване на тези платежни средства е следната: ако РМД-то е избрано за купувач, то неговите членове биха могли да наберат инвестиционните бонове от своите най близки роднини като се спазва Наредбата за реда за разпореждане с инвестиционни бонове и придобиването им по наследство. От своя страна те ги внасят в дружеството купувач. Според чл. 9, ал. 3 от Наредбата инвестиционни бонове на дружествата по чл. 25, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 могат да прехвърлят само лица, които са съдружници или акционери в тях към момента на сключването на приватизационната сделка.А според чл. 8 от Наредбата за плащанията с инвестиционни бонове и счетоводното им отчитане, при внасяне на инвестиционни бонове по открита бонова сметка на дружеството (РМД-то) със сумата на внесените бонове се съставя следната счетоводна статия:

Д-т с-ка 509- Други парични средства, анал. с-ка Инвестиционни бонове

К-т с-ка 499- Други кредитори, анал. с-ка на съответния вносител

При използването им като платежно средство в приватизационния процес възникват следните записвания:

Д-т с-ки от гр. 22- Дългосрочни инвестиции и вземания или

Д-т с-ка 511- Ценни книжа ( ако се купуват с цел продажба)

К-т с-ка 509- Други парични средства

След влизането в сила на решението за увеличаване капитала на РМД-то с отчетната стойност на придобитите дългосрочни инвестиции възниква статията:

Д-т с-ка 499- Други кредитори, анал. с-ка на съответните вносители

К-т с-ка 101- Основен капитал, анал. с-ки на съответните вносители

Ако по една или друга причиа сделката се провали и инвестиционните бонове останат неизползвани, то следва статията:

Д-т с-ка 499- Други кредитори, анал. с-ка на съответните вносители

К-т с-ка 509- Други парични средства

ГЛАВА ТРЕТА

Отчет на Агенцията за приватизация за изпълнението на програма "България 2001" и правителствените програми за приватизация за периода от

30.07.1997 година до 30.11.2000 година

Преструктурирането и оздравяването на икономиката чрез приватизация на всички индустриални и търговски държавни предприятия е изведено, като основна цел на правителствената програма "България 2001" . Програмата отчита слабият напредък в структурната реформа и приватизацията в първите години на преходи и предвижда спешни мерки за ускоряването им.

Постигането на тази цел следва да се извърши "чрез продажба на акции и дялове от предприятията на български и чуждестранни купувачи при условия на пълна откритост и конкуренция, продажба на акции и дялове от предприятия чрез фондовия пазар, продажба на контролни пакети от акции на големи предприятия на стратегически инвеститори с помощта на водещи чуждестранни консултанти и посредници, предлагане на акции и дялове от предприятия срещу приватизационни бонове във втората вълна на масовата приватизация, частична или пълна приватизация на големите инфраструктури и производствени монополи след преструктурирането им".

За постигането на основната цел следва да се оценят противоречията и непълнотите в нормативната база, да се опростят приватизационните процедури, да се регламентират възможностите за използване на посредници и консултанти за осъществяване на приватизационните сделки, да се стимулира бързото изкупуване на остатъчните дялове и акции от частично приватизирани предприятия, да се извърши активен и целенасочен маркетинг за привличане на стратегически инвеститори, да се приемат решения за приватизация на почти всички държавни предприятия, като се сведе до минимум списъка на тези, за които ще се запази преобладаващо държавно участие, да се извършат структурни и персонални промени в органите, натоварени с осъществяването на приватизационния процес.

Основните цели и подходи за постигането им са разписани подробно в Стратегията за ускорена приватизация, разработена и приета от Съвета по структурна реформа през есента на 1997 година. Скоростта на раздържавяването се определя отново, като приоритет в стратегията, предвид установеното забавяне на приватизацията и цялостното преструктуриране на икономиката.

Изискванията за ускоряване на приватизацията се свързват и с поетите ангажименти от правителството във връзка с тригодишното споразумение с Международния валутен фонд и заема ФЕСАЛ от Световната Банка. Приватизацията на предприятията от държавния сектор се определя, като ключов елемент на структурната реформа и в матриците на споразуменията са определени конкретни срокове за завършването на отделни етапи от нея.

Състоянието на ресурса от проекти, подлежащи на раздържавяване в началото на 1997 година е следното: за изтеклите четири години по касов път са раздържавени едва 7.2 % от активите на държавните предприятия. До края на 1997 година се извърши окончателното прехвърляне на собствеността на придобитите от частни собственици в тази схема акции. В първата вълна на масовата приватизация бяха предложени различни по големина пакети, което предполагаше допълнителна работа за завършването продажбите на тези предприятия. Останалите нераздържавени търговски дружества в по-голямата си част бяха в недобро финансово състояние, с понижена конкурентоспособност, свити пазарни позиции, остаряло технологично оборудване. Особено тревожно беше състоянието на 47 големи предприятия, сред които БГА Балкан, Кремиковци ЕАД, ДЗУ АД, Стара Загора,Ямболен ЕАД, Ямбол, и други, които през 1996 година бяха включени в специална програма за изолация. За тези предприятия се изпълняваха оздравителни програми, беше прекратен достъпът им до нови кредити и дейността им се наблюдаваше от Министерството на финансите. Нераздържавени оставаха големите държавни предприятия от важни отрасли на икономиката - химия, металургия, машиностроене, електроника, военно-отбранителната промишленост. Повечето от тези предприятия представляваха големи и трудно управляеми структури , извършващи разнообразен конгломерат от дейности, като химическите и металургичните комбинати или холдинговите структури. Забавянето на приватизацията им създаваше предпоставки за трайно дестабилизиране и декапитализация.

В тези условия особено трудна беше задачата на агенцията за приватизация, която беше натоварена с приватизацията на тези не атрактивни по своята същност активи. Ситуацията се усложняваше допълнително от югославската криза, азиатската и руската криза, срива на цените на изкуствените торове и някои химически продукти, на черните и цветни метали, което предпоставяше слаб инвеститорски интерес към предлаганите за раздържавяване предприятия, особено от страна на стратегическите чуждестранни инвеститори.

За да осигури по-добро качество и прозрачност при подготовката на сделките за големите и структуроопределящи предприятия, правителството възприе нов подход за реализирането им - продажбите да се подготвят от сключване на сделките се извършваше от агенцията за приватизация. С решение на МС бяха определени 31 предприятия, които да се предложат за раздържавяване чрез международни консултанти. Тази програма се финансираше от програма PHARE към Европейската комисия, Американската агенция за международно развитие и Световната банка. Втората група проекти, които бяха предложени за раздържавяване чрез приватизационни посредници включваше около 70 предприятия от сферата на металургията, машиностроенето, електрониката, военно - отбранителната промишленост, тютюнопреработващата промишленост, туризма и други. На приватизационни посредници беше поверено разработването и осъществяването на проектите за най-големите и важни за икономиката ни проекти, като и да се извърши сериозен международен маркетинг за привличане на стратегически инвеститори към тях.

Постигнати резултати

След три години напрегната работа можем да отчетем, че набелязаните цели в стратегията за ускорена приватизация и програмите за приватизация са изпълнени.

Завършена е приватизацията на основната част на търговските дружества от сферата на промишлеността, търговията и услугите, селското стопанство, строителството и транспорта.

Раздържавени са 76% от подлежащите на раздържавяване активи и е осъществена продажбата на големите и структуроопределящи за икономиката ни предприятия.

Резултатите от дейността на Агенцията за приватизация и на отрасловите министерства и ведомства за периода от 01.06.1997 до 31.10.2000 г. са следните:

Приети са 3307 решения за приватизация.

Сключени са 3062 приватизационни сделки, което представлява 71% от общия брой на сключените сделки от началото на приватизационния процес (4333 сделки). Продадени са акции и дялове от 1741 предприятия са 1407 (75% от общия броя на сделките за мажоритарни пакети и дялове - 1865). Осъществени са и 687 продажби на преференциални и 725 продажби на остатъчни пакети от акции. С тях общият брой на продажбите е 4474.

Общият финансов ефект от работата на органите по чл.3 от ЗППДОП през периода 01.06.1997г. - 31.11.2000 г. възлиза на 8 939 991 хил.лева, изплатените и поети за изплащане от купувачите задължения на предприятията - 1152082 хил. лева и договорените инвестиции - 4433492 хил. лева.

В резултат на сключените приватизационни договори купувачите поеха ангажимент за запазване на 142 406 съществуващи работни места и откриване на 24 707 нови работни места.

Сделките, при които купувачи са работническо-мениджърски дружества са 1224 броя и представляват 40% от общия брой на сключените сделки през периода. Сключените сделки от Агенцията за приватизация с работническо-мениджърски колективи са 187 броя или 35% от общия брой на сключените сделки от агенцията през разглеждания период.

С чуждестранни купувачи са сключени 104 сделки (94 за пакети от акции и дялове от предприятия и 10 за обособени части). 52% от тези сделки са сключени от Агенцията за приватизация (54 броя);

Чрез посредници и консултанти са сключени 48 сделки, включително 16 сделки или 33% с участие на работническо- мениджърски дружества. Отчита се успешното изпълнение на тези програми, защото значителна част от предприятията, макар и в тежко състояние бяха раздържавяване чрез приватизация. Не се оправдаха очакванията, че по този начин ще бъдат привлечени стратегически чуждестранни инвеститори към най-големите структуроопределящи български предприятия.

Конкурсите са преобладаващата приватизационна техника при продажбата на предприятия - използвани са при 873 от сделките (50%), следвани от преговорите с потенциални купувачи - при 663 сделки (38%) и търговете при 112 сделки (6%). При продажбите на агенцията за приватизация преобладава използването на преговорите с потенциални купувачи - при 174 от сключените сделки (53%), следвани от търговете - при 64 от сделките (19%) и конкурсите при 59 от сделките (18%). По-големият брой на преговорите с потенциални купувачи при сделките на агенцията се обяснява с факта, че агенцията продава големи предприятия, където е по-трудно използването на другата техника. В същото време може да се отчете, че отрасловите министерства биха могли да използват в по-голяма степен търговете и конкурсите при продажбата на малки предприятия.

Особено внимание заслужава приватизацията на предприятията от програмата за изолация, в която бяха включени 47 големи предприятия, част от които структуроопределящи за икономиката ни. Изпаднали в тежко финансово положение, тези предприятия бяха пред ликвидация и приватизацията им се очертаваше, като единствен изход за оцеляване и оздравяване. Прекратяването на дейността на тези предприятия би довело до дестабилизиране на съответните отрасли и би имало негативно влияние върху свързаните с тях по-малки предприятия. Очакваше се рязко нарастване на социалното напрежение в някои от регионите на страната, тъй като в тези предприятия броят на работните места беше значителен. 32 от тези предприятия бяха приватизирани, което доведе до оцеляването им и създаде условия за тяхното развитие. в съответствие с програмите за трудовата заетост 38 000 работни места са запазени, като резултат от сключените приватизационни сделки.

/ 1 13 / 502 , 224 . , 2000 . . , .

53 , 16 . агенцията 10 .

30.07.1997 31.10.2000 . 3 43.15 % /580 . / 65.35 % /383 . /, .

процеса.

, , , , , .

106 1998 144 1999 172 769 000 инирани 1998 183 587 725 1999 . 2,9 % 1998 4,3 % 1999 , , 11 , . , , , . .

- 1999 , - 24 106 600 ; , 9 411 000 , , 5 314 000 , , , 2 035 989 , -89 295 167 , - 63 000 000 , - 5 399 480 , - 1 000 000 .

144 1988 212 1999 8 % 1998 10,4 % 1999 .

, , , .

. 1999 - /70 %/, .

- :

- . , , .

, . . , . . , - , , .

, , , , , , , . 70 % .

, , .

предприятия . , , - .

.

.

§11 , , , " " / , , , /. - .

. . 3 - , . 102 .

. 3 приватизационните .

, - .

- . , . , . , качество . , . .

раздържавяването , , , .

. . , . - . , . .

, , , , .

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ß ßß 1 ß 30 2000

2000 . /1.I.-31.II.2000 ./, , : 673 , 663 203 . . / .. II 279 371 . ./ 25 712 . . / .. II . 5374 . ./ .

. 3 2000 . 1 1.

271 , 40,3 % 673 . - , / 139, 84 , 26 - , 29 - /, /49/, /42/ /28/. . 2 .

/140/ /150/, 561.

145 / 128 17 - / 126 . 32,8 % 390 . 68 % . 14 . 35 .

1.I.-30.VI.2000 . 23 , 83 - , 160 - / 14 . 35 /. . . 3 - /67%/. - /56,8% /, /18,7%/ /100 %/. /77,6 % / /96,4 %/. - /55,2 %/.

5 . 1,84 % . 50 - /71,8 %/, - /50,48 %/, - /80 %8, - /51 %/, - /26,4 %/.

. 2, . 10 , , , / - , - , .

- 112 /41,3 %/. - 38 /14 %/, . 35 - 14, - 126.

121 /44,6 %/. 85 , . 35 , 36 .

150 . 5, . 2 140 . 561. / 2/.

11. 7 , 3 .

- - / /, - / , /, ß, , .

145 , : - 32 / - 5, - 3, - 12, - 3, - 1, - 1, - 1, - 1, - 1, - 3, - 1/, - 22, - 43, - 25, - - 3, - 6, - 4, - 8, - 2.

413 377 . . , .

184 892 . . /44,7 %/, , 7 - 211 926 . ., - 176 . . 8632 . . - 7751 . .

/ / 228 485 . . /55,3 %/ /. 4/.

2975 . . /0,7 % /.

62,4 % 2000 . /663 203 . ./ 93,8 % 2000 . . 7 %.

, 2000 ., 24 078 . . .

2000 . 207 647 . . 2000 . 24 233 . .

2000 . 17 047 . . /8,2 % /.

, 2000 . , . 3 31.II.1999 ., 1 280 793 . ., 1 305 026 . .

. 3 461 688 . . / - 413 377 . ./, - 24 078 . ., 2000 . - 24 233 . .

/ / 64 219 . . 40 543 . . - /63,1 %/, 5326 . . - /8,3 %/, - 15 326 . . /23,9 %/, - 987 . . /1,5 %/ § 9 - 2037 . . /3,2 %/.

, , 218 227 . ., 49 327 . . - /22,6 %/.

2000 . 8,6 % 315 . . / / 10,2 %, , .

12,9 % 315 000 . . 15,6 %, , .

2000 . . 2, . 10 / приватизация ../ 22 123,945 . . / - - /. 7 % .

, , постъпления . 2, . 10 , . 3 държавния ..

. 3 4147 . . 16,1 % 2000 . 25 712 . . 77,2 %, 5374 . . .

5630 . . 21,9 % .

1