Счетоводството като икономическа наука датира от дълбока древност. Възниква в италианските републики Генуа, Венеция през 12 век. Като наука започва да се изучава през Възраждането и се разглежда в три аспекта - като икономическа дисциплина, системата на обработка на отчетната дейност и методологията. Създават се много нови счетоводни продукти, но съществена роля играе теорията на икономиката.
Счетоводството използва категориите, термините и методите на икономиката. Това е от голямо значение за изучава на предмета и метода на счетоводството. Съществува връзка между теорията на счетоводството и теорията на икономиката.
Връзката между еволюционно създадените теория за стойността и счетоводната наука се разглежда през призмата на четири фундаментални школи:
Меркантилна теория на стойността;
Класическа теория;
Неокласическа теория;
Пазарна теория за стойността.
Теория на счетоводството, според Добрев, се заключава в обясненията, обоснованията в самия счетоводен принцип. Това са логически построения на различно становище, които се свеждат до обясняване научните основи на счетоводството, което от своя страна са изгражда на принципа на абсолютното равенство на величини в движение, на двустранното еквивалентно отразяване на капитала.
Техническата обработка на счетоводните данни се подобрява непрекъснато. Но промени в основния счетоводен принцип няма - двойнственото отразяване на имуществения и финансов състав на капитала. разработен е аналитичен способ на разработване на двойнствения състав на стопанските обекти. Той персонифицира вещите и така ги превръща в самостоятелен обект на счетоводството. Проявяват се като субекти - едните дават, другите вземат, или едните са кредитори, а другите длъжници.
Създателят на счетоводството италианския математик Лука Печиоли изтъква необходимостта от равенството на записваните суми като стойностен израз на основните понятия “даване” и “вземане”.
Познати счетоводни дисциплини са обслужващо счетоводство, финансово счетоводство, производствено, управленско и корпоративно счетоводство.
Съвременните постановки в теорията на счетоводството в световната наука са за предмета и метода на счетоводството. Характерно за световното счетоводство е изграждане на единна счетоводна теория въз основа на описателния подход, наблюдава се счетоводната практика и се правят обобщения. Същността на счетоводната теория се състои от елементи, принципи и процедури. Принципите са определени по отношение на елементите и процедурите. Разходите и приходите са елементи на световното стопанство, способите съставляват метода на счетоводството.
Счетоводната политика от своя страна е конкретизирана счетоводната методология в дадена обособена стопанска единица.
Счетоводството като отчетност в условията на плановия централизъм. В условията на информационното общество де говори за счетоводно информационно осигуряване на управлението. Оформят се и следните самостоятелни дисциплини - производствено и финансово планиране, чийто произход идва от операцията бюджетиране; икономически анализ на изготвените счетоводни данни в края на отчетния период и одитинг за основата на счетоводните данни.
Единното счетоводно знание при пазарното стопанство следва да се разглежда като финансово и управленско. Финансовото счетоводство включва в състава си счетоводството на дружествата с ограничена отговорност (ООД) и акционерното дружество (АД). Счетоводството на ООД включва анализ на стопанските операции на фирмата, а счетоводството на АД - анализ на стопанските операции на корпорацията. Управленското счетоводство включва управленско счетоводство на стопанските предприятия в реалния сектор (който включва счетоводен анализ на вътрешностопански операции на производствените предприятия) и управленско счетоводство на публичните предприятия в хуманитарния сектор.
Счетоводната система трябва да отговаря на следните въпроси: Какво е положението на предприятието? Защо е така? Как да се подобри?, т.е. счетоводството трябва да осигурява диагностичен анализ на предприятието, да подпомага вземащите решения.
