Университет за национално и световно стопанство

Център за изнесено обучение-Силистра

Курсов проект

По “Аграрна икономика”

На тема “Селското стопанство-основен отрасъл на националната икономика”

Разработил:

Борислав Петров Тодоров

3-ти курс Факултетен номер 971018

Специалност “Аграрна икономика”

Място и роля на селското стопанство в националната икономика

През различните етапи на развитието на Българската държава, селското стопанство е заемало различно място в националната икономика. До 1945-та година то е било главен отрасъл на икономиката, в който се е създавал около 59% от БВП, 65% от националния доход и са се реализирали около 87% от валутните приходи на страната. Във връзка с развитието на другите отрасли и масовата миграция на населението от селата към градовете, относителния дял на селскато стопанство викономиката рязко спада, за да достигне през 1989 година 14% от БВП и 14% от националния доход.

След 1990 година по данни на статистиката положението на селското стопанство е следното:

15,20%, 1992-11,32%, 1993-9,59%, 1994-11,23%, 1995-12,37%, 1996-12,05%.

Преструкторирането на националната икономика в това число и селското стопанство, и световните пазари оказаха негативно отражение върху износа на селскостопански продукти, който за последните години спадна до около 3%, а размера на инвестициите в отрасъла достигнаха най-ниското си равнище-5%.

В резултат на провежданата структорна реформа настъпиха съществени промени в структората на земята по форми на стопанисване.

Размер и структура на земята и форми на собственост през 1997г в хиляди декара:

Структората на селскостопанските отрасли е следната :

Разтениевъдство-48,8%

Животновъдство-46,9%

Други селкостопански отрасли-4,3%

Тенденцията е намаляване на дела на животновъдството за сметка на разтениевъдството.

Селското стопанство има и социална функция. То осигорява работа на около 768100 души, от който 97,5% в частния сектор. Това се обославя от факта, че през позледните3-4 години много хора започнаха частен бизнес подпомагани от различни програми.

Особености на селското стопанство:

За разлика от промишлеността, която произвежда средства за производство и предмети за потребление, селското стопанство се състои от два големи отрасъла: разтениевъдство и животновъдство. Всеки от тях е съставен от подотрасли.

Земята е основно средство за производство. Размерът на земята, нейното плодородие, химически състав и замърсеност са важни фактори, влияещи върху селскостопанското производство и производителността на труда.

В селското стопанство производствените процеси са тясно свързани с биологичните закони, защото се работи с живи организми. Доката в промишлеността готовата продукция може да се получи за много кратко време, то в селското стопанство се получава за много по-дълъг период. От друга страна, за да се получи селскостопанска продукция, е необходимо не само участие на човека и на оръдията на труда, но и извършване на редица подготвителни работи-сеитба, поливане, торене, прибиране на реколтата и други. Селскостопанската продукция зависи и от много биологични процеси, като вегитация на разтенията, развитие на животновъдството, които протичат много по-продължително. При селското стопанство се съчетават закономерности от биологичен и икономически характер. Използването на разтения и животни при селскостопанското производство обославя по-бавни темпове на развитие, отколкото в промишлеността. Вегитационният период при земеделските култури и емврианалният период на селскостопанските животни не могат да бъдат премахнати или силно намалени, за да се ускори производствения процес.

Разтениевъдството има сезонен характер. Сезонността налага голяма техническа въораженост на селскостопанските производители и голяма фондоемкост на продукцията. Тя оказва влияние и върху концентрацията и специализацията на производството.

Важна особеност на селското стопанство е, че то, за разлика от промишлеността, има повсеместно географско разпространение.

В размера на средните добиви като във фокус се отразяват организацията на производството, квалификацията на кадрите, механизацията, химизацията, качеството на сортовете, спазването на агротехническите срокове и други.

Докато при преработването на суровини от промишлеността обикновено съотношението между суровина и готова продукция е 2:1, 3:1, 5:1, то при разтениевъдството съотношението е обратното- от малко семена се получава по-голяма готова продукция, или съотношението е 1:5, 1:10, 1:25, 1:100.

Условия и фактори за развитие.

Природногеогравски условия. Най-голямо значение имат почвено-климатичните условия и релефът. България има благоприятни природногеографски условия за развитие на многоотраслово селско стопанство: разнообразна повърхнина, умерено-континентален климат, омекотен на юг под влияние на средиземноморския басейн и разнообразни почви. Разнообразните почви в съчетание с климатичните условия са благоприятно условие за развитие на отраслите на животновъдството, а водните ресурси позволяват развитието на поливно земеделие. Например по-ранната пролет, по-високата сума на температурите, по-топлата зима и преходносредиземноморският режим на валежите в Пиринския край са предпоставка за застъпването в него на по-топлолюбиви култури. Континенталният климат, със съответстващия му режим на валежите, ибогатите на хумус почви благоприятстват развитието на зърнените и техническите култури. Отрицателно влияние върху развитието на селското стопанство оказват някои атмосферни явления-градушки, ранни есенни и късни пролетни слани, засушаванията. Води се успешна борба против тези неблагоприятни явления. За целта има добре подготвени специалисти. Селското стопанство се е специализирало съобразно конкретните природногеографски условия за производство на ориенталски тютюн, плодове, зеленчуци, грозде и други.

Обществено-икономически фактори и условия. Голямо значение за развитието на селското стопанство имат:

Веднъж построени, предприятията на хранително-вкусовата промишленост влияят на отрасловата и териториалната структура на селското стопанство. По-голямата гъстота на населението позволява застъпването на по-трудоемки селскостопански култури.

Производство на зърнени храни. Значение и условия за развитие. Видове зърнени култури и райони на разпределение.

Значение. Зърнените храни имат много голямо значение. Те осигоряват хляба на хората и суровини за хранително-вкусовата промишленост. Те са главен концентриран фураж за селскостопанските животни и осигоряват значителна част от износа на страната. За това те имат най-висок относителен дял в разтениевъдството.

Място на отрасъла. Зърнените храни осигоряват 19,1% от селскостопанската продукция и 41,6% от продукцията на разтениевъдството.

Условия и фактори на развитие. В България има много благоприятни почвено-климатични условия за развитие на зърнените култури. Зърнените култури дават високи добиви, когато се отглеждат на плодородни, богати на хумус почви. Богатите на органични вещества черноземи в Дунавската равнина, алувиално-ливадните почви в Горнотракийската низина и поречието на реките са добра предпоставка за зърнопроизводството. Есенните и ранните пролетни дъждове улесняват сеитбата. Валежите през май-юни осигоряват нормалното им развитие и вегитация, а високите летни температури-узряването им.

Отрицателно върху развитието на зърнените култури се отразяват студените зими, при който по някога посевите измръзват. Засушаванията, които настъпват юни-юли също са неблагоприятни за вегитацията им. Срещу тези отрицателни влияния се води борба чрез изкуствено напояване, снегозадържане, чрез изграждане на полезащитни горски пояси в Добруджа, подбор на по-студено и сухоустойчиви семена, въвеждане на модерна агротехника, съчетана с богат производствен опит на селяните. По този начин решаващо условие за развитието на тези култури у нас имат природните условия, коригирани от обществено-икономическите.

Върху териториалната структура, а също така и върху средните добиви силно влияние оказват организацията на производството, модерната агротехника, трудолюбието и големия производствен опит на населението.

В производството на зърнени храни настъпиха големи промени. Тяхната посевна площ намаля от 31млн.декара през 1939г на 21,8млн.декара през 1995г, като тенденцията е тяхното намаляване да става за сметка на увеличаване на площите на техническите култури. Независимо от намалението на площите производството се е увеличило-от 4млн.тона през 1939 година на 6,5млн.тона през 1995 година, и то с няколко пъти по-малко заети лица. Благодарение на подобрената агротехника и внедряването на нови високодобивни сортове средните добиви от декар зърнени храни са много по-високи, отколкото преди. Зърнените култури се разделят на три основни вида:

Зърнено-хлебни:

Пшеница

Ръж

Зърнено фуражни:

Царевица

Ечемик

Овес

Зърнено-бобови:

Фасул

Соя

Грах

Бакла

Леща

Производството на зърнени храни е добре механизирано и не е трудоемко. Обикновено за отглеждането на един декар зърнени култури се израсходват 1-2 човекодни. Най-благоприятни икономически условия за производството им има в Дунавската равнина, както и в Югоизточна България. Там населението е много добре снабдено с обработваема земя. В тези райони природните условия са много благоприятни за отглеждането на зърнени култури. Поради това тези земи, особено Добруджа, са житницата на страната. В Югозападна България и Източните Родопи производството на зърнени храни е слабо развито. Тези райони се специализират в производството на ценни технически култури, ранни зеленцуци, овощия и други, за които са благоприятни природните условия.

Производство на пшеница. Тя има най-горямо значение в разтениевъдството. Тя е основна зърнено-хлебна култура, от която се приготвя хлябът на населението. Пшеничната слама се ползва за фураж в животновъдството и като суровина за производството на целулоза и хартия, а триците са ценен концентриран фураж на животновъдството. В България има благоприятни условия за розвитие на пшеницата. Голямо зночение има и производствения опит на населението, естествената селекция на пшеничните семена и навикът на населението да консумира хляб и тестени изделия. Всичко това обяснява масовото и култивиране и повсеместнато и разпространение.

Пшеницата заема около 52,7% от посевната площ на зърнените култури. Благодарение на научната организация на зърнопроизводството и високата механизация средните добиви от декар се увеличават. През 1939 година в България са били произведени 2 млн.тона пшеница, а през 1995 година-3,4 млн.тона като при това средният добив от декар се е увеличил от 131 килограма през 1939 година на 291 килограма през 1995 година, дори във Варненска област достига 350 килограма от декар, а в Русенска-348 килограма. По тези показатели България достигна до средните показатели на развитите страни в света.

Ръж. Това е втората по значение зърнено-хлебна култура. По хранителност ръженият хляб отстъпва на пшеничния, ръжената слама се използва за рогозки и постелки. Ръжта е по-непретенциозна към климатичните условия. Тя се развива в по-влажни места, с по-хладен климат, по планинските заравнености и в кутловинни с по-бедни на хумус почви. Със силната си коренова система и с бързия си разтеж ръжта онищожава плевелите и дава високи средни добиви (160 килограма от декар). Тя се засява в места, кадето добре виреят картофи и лен и ги измества. Най-много ръж се отглежда по високопланинските полетана Югозападна България и по склоновете на Източните Родопи. Докато през 1939 година площите, заети с ръж, са били 2,3 млн.декара, днес те са 210 хил.декара. производството и е около 25 хил.тона(среден добив 128 килограма от декар).

Производство на царевица. Царевицата е на второ място в зърнопроизводството. Тя е основна храна на селскостопанските животни. За фураж се използва и нейната зелена маса, когато се отглежда като втора куртура. От царевицата се произвеждат около 2400 продукти, в това число 85 вида антибиотици, маргарин, 35 вида продукти на фармацевтичната промишленост, витамини В2 и В12, 14 ензими, хартия, целулоза, царевична захар, олио, пеницилин, изолационни материали, гликоза, спирт нишесте и много други. Царевицата заема над 26% от посевната площ на зърнените култури и дава над 1/3 от зърнените храни. Тя е топлолюбива, сухоустойчива и светлолюбива култура. Обича плодородни, богати на хумус почви, изложени на много слънце и светлина. Засята през пролетта, вегитацията и започва при висока температура. Затова в по-топлите райони на страната успешно се отглежда и като втора култура. Дава високи средни добиви от декар при обилно напояване. През 1995 година са засети 4,7 млн.декара земи и са получени 1,8 млн.тона царевица за зърно. Средните добиви от декар са над 370 килограма през 1995 година. За това допринасят подобрената агротехника, изкуственото напояване, наторяването, засяването на високодобивни хибридни сортове. В някои ройони на страната средният добив е още по-висок, например в Пловдивска област той е 458 килограма, в Ловешка-422 килограма. В Дунавската равнина се произвеждат около 75% от царевицата на страната.

Ечемик. Ечемикът е на трето място по значение. Той е важна фуражна култура, а някои сортове се използват за производство на бира. Зърното му е богато на скорбяла и белтъчини, поради което е необходимо да се използва за фураж и бира. Площите му заемат около 20% от площите на зърнените култури. Ечемикът има най-кратък вегитационен период и узрява преди настъпването на засушаванията, поради което добивите му са стабилни. През 1939 година в страната са били произведени 40000 тона ечемик, а през 1995 година-1,2 млн.тона. Тъй като е с малък вегитационен период, след пребирането му площите се засяват с втори култури. Тези предимства на ечемика пред останалите зърнени култури обясняват бързото нарастване на площите му(1995 година-4 млн.декара).

Овес. Той е важна фуражна култура. По витаминозно съдържание заема първо място сред концентрираните фуражи и се използва за хранене на конете и подхранване на младите животни. Поради тдва, че се нуждае от по-вече влага и по-ниски температури, отглежда се в планински райони, във високопланински кутловини. Производството му обаче е все още малко. С въвеждането на частната собственост в животновъдството, се очаква количеството на овеса да нарасне. Производството на овис непрекъснато намалява-от 150 хил.тона през 1939 година на 70 хил.тона през 1994 година (52хил.декара по 132 килограма от декар).

Ориз. Оризът е ценна, но силно трудоемка зърнена култура. Посевната му площ е 31 хил.декара и е с тенденция на намаляване(1980година-165 хил.декара). Общото производство на оризова арпа (нелющен ориз) възлиза на 10 хил.тона-количество, което недостига за изхранване на населението. Средните добиви от декар са спаднали от 407 килограма през 1980 година на 347 килограма през 1994 година. Оризът е топлолюбива и влаголюбива култура. Тя изисква периодично заливане и високи температури за поникване, развитие и узряване. Оризът е важна храна за населението и изходен пункт за производство на спирт. Оризът вирее в богати на хумус почви при високи тимператури и обилна влага. Затова е разпространен в топлите крайбрежни низини с развито изкуствено напояване. България произвежда висококачествени сортове ориз, които обаче незадоволяват изцяло потребностите на населението. В Пазарджишко-Пловдивското поле се произвежда 90% от ориза на България.

Зърнено-бобови култури. Те са разпространени, главно в Северна България. Най-голямо значение имат производството на фасул и соя. По-малко са площите, заети с леща и бакла. Тези групи култури имат многостранно значение. Представляват важна храна за населението, тъй като зърната им са богати на белтъчини. Фасулът е отличен предшественик на много селскостопонски култури, които изискват азот. Площите му през 1995 година възлизат на 427 хил.декара, а производството му на 50 хил.тона. През последните години широко развитие получи соята. Тя е много богата на белтъчини. Производството и започна през 1960 година с 2000 тона, нарастна до 107 хил.тона през 1980 година, за да спадне на около 8800 тона през 1994 година(19000 декара, 67 килограма от декар). Бързо растат площите на градинския грах. От общо 10000 декара през 1939 година площите му нарастнаха на 335 хил.декара, а производството му- на 32000 тона(92 килограма от декар).

Производство на технически култури. Значение и условия за развитие. Видове технически култури.

Значение. Техническите култури обединяват много видове с твърде различни биологични и технико-икономически особености растения. Те имат голямо стопанско значение. Явяват се основен източник на суровини за хранително-вкусовата и текстилната промишленост, следователно чрез тях се осигоряват храната и облеклото на хората. Техническите култури заемат голям относителен дял в хранителния баланс на населението. Отпадаците от преработката им служат като ценен концентриран фураж, който рационолно се използва от животновъдството. Техническите култури заемат 5650 хил.декара обработваеми земи(18,8 % от обработваемите земи на страната) и осигоряват 5,3% от селскостопанската продукция на България. Голяма част от продукцията им в суров и главно в преработен вид се изнася на световния пазар.

Условия и фактори.

Природни условия. Техническите култури виреят предимно върху богати на хумус, алувиално-ливадни и черноземни почви при преходноконтинентален и преходносредиземноморски климат.

Обществено-икономически условия. От тези условия най-голямо значение имат: наличието на вътрешни и външни пазари, производствения опит и трудовите навици на населението, развитието на отраслите на леката и хранитерно-вкусовата промишленост, удобната транспортна мрежа, стопанската политика на държавата, участието на страната в международното разделение на труда и други.

Производството на технически култури в България започва в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Бързото развитие обаче на това производство се получи след Първата световна война, когато в България започна бързото изграждане на предприятия от хранително-вкусовата и текстилната промишленост. През периода между двете световни войни тези култури заемаха голяма част от обработваемите земи на страната и изпълняваха твърде важна роля в селското стопанство. В резултат на бързото развитие на промишлеността и механизацията на основните селскостопански работи нараснаха площите на техническите култури за сметка на зърнените. Отглеждането на технически култури позволява обработваемата земя да се използва много интензивно. Чистата продукция от декар при техническите култури е около 5 пъти по-голяма, отколкото при зърнените култури, и с около 40% по-голяма от трайните насъждения. По чист доход от декар техническите култури заемат второ място след зеленчукопроизводството.

През годините след Втората световна война площите, заети с технически култури, нараснаха-увеличи се производството им. Особено голямо увеличение получи производството на ориенталски тютюн, слънчоглед и етерично- маслодайни култури. В страната се произвеждат технически култури, които намират добър пазар в много добре развити страни. Структурата на техническите култури в страната се характеризира с голямо видово разнообразие. Най-голамо е количеството на маслодайните и хранително-вкусовите култури:

Отраслова структура 1995 година:

Както се вижда от таблицата в структурата на техническите култури най-голям е делът на площите на слънчогледа(около 95,3%).

Тютюнопроизводство. Това е много важен селскостопански отрасъл. Близо 75% от цялото производство служи за износ. На тютюна се пада една незначителна част от обработваемата земя(80 хил.декара), но той дава 5,5% от общата селскостопанска продукция, ангажира 10% от заетите в селското стопанство и заедно с преработените тютюневи изделия осигорява около 10% от износа на страната. У нас се произвеждат ориенталски сортове тютюн. Те заемат 92% от площите и осигоряват 85% от количеството на произведения тютюн.

Захарно цвекло. То е важна техническа култура. След преработването на захарното цвекло от него се получава захар, а цвекловите отпадъци се използват за фураж в животновъдството. От един декар захарно цвекло се произвеждат 350 килограма захар, 1200 килограма цвеклови резанки, 130 килограма меласа и 500 килограма зелена маса. Меласата се използва за производство на спирт и гликоза. Отпадък от преработката на захарното цвекло е сатурачната вар, която е ценен калциев тор и ускорител на киселата реакция на почвата.

Слънчоглед. Той е основна маслодайна култура у нас. Масовото му засяване започна след Междусъюзническата война, когато Гърция отказва да изнася за България зехтин. Дотогава слънцогледът у нас се е отглеждал като градинско цвете, без да се използва за производство на масло. Слънцогледът е много взискателен към почвено-климатичните условия. Вирее най-добре върху богати на хумус черноземни почви, добре запасени с влага. При благоприятни условия дава високи средни добиви от декар. Производството му позволява висока степен на механизация-сеитба, междуредова обработка и беритба. Отглежда се в райони, разполагащи с много обработваеми земи. Площите му заемат 5,8 млн.декара. През последните години значителна част от местните сортове, които са нископродуктивни, бяха заменени с нови сортове, чиито семена имат доста висока масленост-35-36%. През 1995 година са засети 5860 хил.декара със слънчоглед и общото му производство бе 760 хил.тона (по 126 килограма от декар). Средно на жител се падат около 90 килограма-количество, което е достатъчно. Допреди няколко години България заемаше първо място по снобденост със слънчоглед. Сега заема трето място, след Унгария и Аржентина.

Репица. Тя се произвежда в Дунавската равнина. Маслото и служи за производство на сапуни и други технически изделия.

Сусам. Той е ценна техническа култура и първата наша маслодайна култура. Съдържа повече от 50% масло и то висококачествено, което по хранителни качества не отстъпва на ореховото. Намира приложение в сладкарството и особено при производството на тахан халва.

Фъстъци. Те са много ценна светло и топлолюбива техническа култура, която се нуждае от рохкави и плодородни почви. Съдържа голямо количество белтъчини, мазнини и въглехидрати. Обогатява почвата с азот и е добър предшественик в сеитбооборота, а листата и стеблото им са ценен фураж. През 1995 година в страната са били засети 122 хил.декара и са произведени 13000 тона фъстъци.

Маслодайна роза. Тя прослави България по целия свят. Позната е била по нашите земи още през 17-ти век. През периода между двете световни войни площите и намаляха. Сега се полагат грижи за увеличаване на розовите насъждения. Маслодайната роза е взискателна към почвено-климатичните условия. Високата атмосферна влажност и умерената температура по време на цъвтежа спомагат за натрупване в цветовете на голямо количество висококачествено масло- суровина за производство на висококачествени парфюми. От един декар розови насъждения се получават от 100 до 200 килограма розов цвят. А един литър розово масло се произвежда от 2500-3000 килограма розов цвят. Розата е с най-голяма масленост в Карловското и Казанлъшкото поле, не напразно наречени “Розовата долина” на България. Годишно у нас се произвеждат около 1000 килограма розово масло (през 1995 година - 382 килограма), стойността на което сега е по-висока от стойността на един килограм злато.

Мента. Заема 12000 декара. Годишно страната произвежда 10-12 тона ментово масло, голяма част от което се изнася. Ментовото масло намира приложение в хранително-вкусовата и химико-фармацевтичната промишленост. От листата на ментата се прави ментов чай.

Лавандула. Подобно на ментата, тя е многогодишно храстово растение. Маслото на тази култура се използва в медицината, парфюмерията, козметиката и хранително-вкусовата промишленост. Тази култура заема 54000 декара площ и се получават 150-170 тона лавандулово масло.

Анасон. Намира приложение в парфюмерията, козметиката и хранително-вкусовата промишленост.

Памук. Той е най-важната влакнодайна култура. Има голямо значение при производството на естествени памучни облекла. Влакното на памука се използва за производство на памучен текстил, а семето му - за производство на разтително масло, което се опотребява главно за технически цели. По-добре рафинирано, то може да служи за храна на човека. От памук се произвеждат брезенти, изкуствена кожа, а от остатъците се произвеждат вата, фитил, изкуствена коприна, взривни вещества, изолационни материали и други. В резултат на внос на памук от бившия СССР, Египет и Гърция производството на памук през последните години силно намаля. През периода 1960-1995 година площите на памука намаляха 780000 декара на 115000 декара. Сега нашата памукотектилна промишленост задоволява едва 10-12% от нуждите си с местно производство. Годишното му производство възлиза на около 12-14000 тона неомаганен памук(със семето).

Коноп. Втората по значение текстилна техническа култура. От неговото влакно се правят тъкани, въжета, канапи, амбалажни материали, а семената му се използват за производство на технически масла. Кюспето се използва като ценен концентриран фураж в животновъдството. Годишно се засяваха около 5000 декара с коноп. От 1994 година коноп в България не се сее. Внасяме коноп от бившия СССР, Индия, Бангладеш и Пакистан.

Лен. Важна влакнодайна култура. От неговото влакно се изработват висококачествени тъкани, а от семето му се произвежда масло, което намира приложение в бояджийството. Ленените влакна са по-здрави и по-хигиенични от памучните. Примесени с изкуствени и синтетични влакна и коприна, намират приложение в производството на платове за парашути. През 1992 година бяха засети 2500 декара и бяха произведени 700 тона лен. От 1994 година лен в България не се сее.

Зеленчукопроизводство.

Зеленчукопроизводството е важен клон на разтениевъдството. То е интензивен отрасъл, който включва производството на зеленчуци, картофи и бостани. Зеленчуците са известни с богатото си съдържание на хранителни вещества. Зеленчукопроизводството е трудоемък отрасъл, но и високодоходен. По доходност заема второ място след тютюнопроизводството сред селскостопанските култури. То осигорява ценна и евтина храна за населението, суровини за хранително-вкусовата промишленост, както и голямо количество пресни и преработени зеленчуци, част от които се изнасят на световния пазар. То дава над 9,8% от селскостопанската продекция на страната. Факторите, които определят развитието на този отрасъл са същите, както и за селското стопанство като цяло. Зеленчукопроизводството твърде много зависи от състоянието на консервната промишленост. Тя възниква в резултат на суровинната си база, а след това се превърна във фактор за развитие на на зеленчукопроизводството. Обикновено 55-60% от зеленчуците се преработват в консервната промишленост. През 1939 година зеленчуците заемат 230000 декара от обработваемите земи. През 1994 година те са вече 1,6 млн.декара.

Отраслова структура 1995 година.

Домат. У нас се отглеждат ранни и средноранни домати. Тяхното производство е много трудоемко. Честата продукция обаче е 25 пъти по-голяма, отколкото на пшеницата. На тях се падат 24% от общото производство. Средноранните домати съставляват 74% от общото количество домати. Те се използват за преработване в консервните предприятия, за пряка консумация и за износ. Късните домати съставляват едва 2% от общото количество домати, произвеждано у нас. Площите на доматите през 1995 година са възлизали на 298000 декара, а през 1939 година те са били едва 20000 декара. Нарасна и производството на домати. Сега годишно се произвеждат 530000 тона домати. През 1939 година на жител са се падали по 6 килограма домати, а през 1995 година по 63 килограма. До 1975 година България заемаше първо място по производство на домати на жител от населението.

Пипер. Той е силно застъпен зеленчук у нас. Той е високовитаминозен в прясно и консервирано състояние. В страната се произвеждат зелен(205000 декара) и червен(8700декара) пипер, и се произвеждат 252000 тона. Средният добив от декар зелен пипер е над 1229 килограма, а при червения пипер-690 килограма. Той е по-рентабилна от доматите зеленчукова култура.

Краставици. Те са стара зеленчукова култура. Средногодишно се засяват 45000 декара с краставици, а производството им възлиза на над 100000 тона.

Кромид лук. Използва се като подправка. Производството му възлиза на 181000 тона през 1995 година, получени от 207000 декара- средно по 874 килограма от декар.

Картофи. Производството им е типично за нашата страна. През 1995 година площите, засети с картофи, възлизат на 556000 декара. Годишното производство е около 656000 тона. То задоволява нуждите, като средногодишно на човек се падат по 45-50 килограма картофи.

Лозарство.

Лозарството е стар поминък на населението по нашите земи. Векове наред България е била типична лозарска страна. В края на 19-ти век лозята заемали 1,2 млн.декара, тоест много повече, отколкото сега. По това време обаче филоксерата унищожава старите лозя. Това наложи те да бъдат подменени с лозя с американска подложка, която е издръжлива на тази болест, но изисква повече грижи. Тако се роди ново направление в лозарството- пипиниерството, тоест производство на облагородени лозички.

Важно значение за развитие на лозарството има добре развитата винарска промишленост, която преработва винените сортове грозде. Положително влияе и богатия производствен опит на населението. Външните пазари са друг важен фактор, който също допринася за развитието на лозарството в България. Индустриализацията на страната също спомага за развитието на този доходен отрасъл на селското стопанство. Машиностроенето осигорява машини за обработка на земите и за пребиране на реколтата. Медодобивната и химическата промишленост осигоряват съответно син камък и цинеб за борба срещу маната. Същото се отнася и за промишлеността за строителни материали и по-специално за вародобивната промишленост.

Лозарството е много важен отрасъл на селското стопанство. Гроздето е ценна храна за населението. То съдържа много въглехидрати, минерални вещества, витамини, ферменти и други, които влияят благоприятно върху човешкия организъм. По тизи причини гроздето е един от най-търсените хранителни продукти, който с право се нарича ”царят на плодовете”. Гроздето е не само пълноценна храна, но и отлично средство за лечение. То и виното са така трайно навлезли в бита на съвременния човек, че е почти невъзможно тяхното отделяне от останалите компоненти на хранителния баланс на човека. В България средната консумация на жител е около 30 килограма. За периода 1962-1990 година международната търговия с грозде и вино е увиличена 5 пъти. Понастоящем 80% от световния износ на грозде се осъществява от 5 страни-Италия, Франция, Испания,САЩ, и ЮАР. Нашата страна изнася близо 80% от винения дестилат, но производството му през последните години силно намаля. Лозарството е силно трудоемък отрасъл на селското стопанство. За сметка на това средните доходи от декар са значително по-високи от останалите земеделски култури. Поради недостиг на трудови ресурси в селското стопанство площите, засети с лозя,намаляха на 1144000 декара, а производството на грозде спадна на 584000 тона.

Овощарство.

Овощарството е важен подотрасъл на разтениевъдството. То осигорява необходимите за населението плодове, ценни суровини за консервната промишленост. Голяма част от неговите продукти се изнасят в прясно или преработено състояние, което носи валута за държавата. Чрез овощарството се оползотворяват наклонени терени, върху които много трудно се отглеждат други култури поради малката възможност за механизация. Овощните градини се комбинират с други култури-зърнени, технически или фуражни, и по такав начин се осигоряват по-високи доходи от еденица площ. Овощията намират добър прием и са основна суровина за плодово-консервната промишленост. Нарасналите потребности на населението налагат все по-голямо увеличение на вътрешния пазар на овощията. Все още обаче са недостатъчни плодохранилищата, поради което част от продукцията се похабява. Важен фактор е износът на плодове в редица страни от Източна и Западна Еевропа. Важен фактор са и трудовите ресурси, които имат дългогодишен производствен опит в овощарството. В навечерието на Втората световна война в България е имало 475000 декара овощни градини, като малко от тях са имали промишлено значение. Овощарството беше дребно, разпокъсано. В структурата на площите на овощните градини са преобладавали сливите (50%) и ябълките (23%). По-късно овощарството зопочна да се развива много бързо и по-равномерно да се разпределя по територията на страната. Площите на овощните градини през 1995 година нараснаха на 880000 декара, или 2 пъти повече в сравнение с 1939 година. Сега стлуктурата на овощарството в България се характеризира с голямо видово разнообразие.

Ябълка. Тя е най-разпространената овощна култура(20,5% от площта на овощните насъждения). През 1929 година ябълките са заемали само 1,5% от овощните насъждения, но понеже се търсят на пазара, по-родовити са и по-доходни от някои овощни видове, площите им бързо нараснаха. Сега авощните градини с ябълки възлизат на 154000 декара. Среднотодишно се произвеждат около 140-150000 тона.

Сливата. Престаана да е най-разпространения овощен вид. След Първата световна война те заемаха 70% от площта на овощните градини,но по-късно, във връзка с увеличаване площта на овощните градини, техният относителен дял намаля и днес заемат само 15% от овощните насъждения. Характерно при тях е, че средните добиви от декар са колебливи, поради което и общото им количество е нестабилно. В страната има 144000 декара засадени със сливи, а производството е само 79000 тона при среден добив от декар 240 килограма.

Праскова. Тя е на трето място по площ. Заема 95000 декара площ. Прасковите са богати на витамини. Те са желана култура, защото производството им е високо ценна и икономически ефективно. Произвеждат се около 57000 тона праскови, при 354 килограма среден добив от декар.

Кайсия. Заема 68000 декара и е разпространена предимно в Североизточна България, и то най-вече в Силистренско, Русенско и Варненско. Годишното производство на кайсии възлиза на около 21000 тона.

Круши. Те заемат около 15000 декара. Годишното производство на круши е доста колебливо-за 1995 година то е 34000 тона.

Череши. Заемат 98000 декара. През 1995 година са произведени 48000 тона череши.

Ягоди. В България има около 14000 декара засадени с ягоди. Средногодишното производство е около 6000 тона.

Животновъдство.

Животновъдството е основен отрасъл на селското стопанство. неговото значение непрекъснато нараства. То изпълнява много важна роля в системата на националното стопанство и в хранителния баланс на населението. Осигорява на населението ценни храни: месо, мляко, мазнини, яйца и други. Животновъдството снабдява редица промишлени отрасли със суровини- хранително-вкусовата промишленост, текстилната промишленост, кожаро-кожухарската и обувна промишленост. Животновъдството подпомага износа на страната. Чрез животновъдството по-рационално се използва работната сила на село, тъй като последната се използва целогодишно. Като отрасъл на селското стопанство животновъдството е тясно свързано с разтениевъдството. То оползотворява пасищата, дървесната шума, а също и много отпадъци на хранително-вкусовата промишленост. Животновъдството снабдява отраслите на разтениевъдството преди всичко с естествен тор. По време на турското робство(присъствие) български търговци са изнасяли много добитък и животински произведения в цялата османска империя. След Освобождението на нашето животновъдство бе нанесена щета преди всичко с разораването на пасищата и ливадите. България загуби Беломорска Тракия със зимните пасища, поради което много стада бяха унищожени, защото липсваше храна за зимата. По време на Втората световна война много добитък бе изклан за нуждите на немската армия. Животновъдството бе изостанало и слобопродуктивно. След Втората световна война българското животновъдство силно пострада. Големите засушавания нанесоха щети на животновъдството. Много селскостопански животни бяха изклани през времето на формирането на ТКЗС. Селските стопани не желаеха да оставят всички свои домашни животни в ТКЗС. Създадоха се племенни животновъдни ферми, в които се прилага механизация на някои процеси. Подмениха се старите, нископродуктивни породи с нови, по-продективни. Развитието и териториалното разпределение на животновъдството в България се формира под влияние на комплекс от фактори, сред които на преден план изпъкват: задоволяването потребностите на населението от животински продукти, фуражната база на животновъдството, наличието на промишлени предприятия, преработващи животински продукти, междунарадните пазари на животински продукти, осигоряването на продуктивни породи селскостопански животни. Животновъдството се разполага относително равномерно по територията на страната. Тази повсеместност се обуславя от равномерността на териториалното разположение както на естествените ливади, мерите, пасищата, и културната фуражна разтителност, така и от относителната равномерност и териториалното разположение на населението като консуматор. През периода 1985-1995 година продукцията на животновъдството намаля на 69%. През 1992 година от страната бяха изнесени 123600 глави едър рогат добитък, 1431000 глави овце, близо 6000 тона свинско месо и над 13000 тона птиче месо. Относителния дял на животновъдството спрямо общата селскостопанска продукция нарасна от 39% през 1939 година на 44,6% през 1992 година, за да достигне през 1995 година 46,9%.

Отраслова структура. Животновъдството на България по структура се отличава с голямо разнообразие. Ръководна роля имат говедовъдството, свинивъдството, овцевъдството и птицевъдството. Останалите отрасли имат второстепенно значение.

Отраслова структура(1995 година).

Говедовъдство. То е най-важния отрасъл на животновъдството. Дава 15,9% от общата селскостопанска продукция и 32% от тази на животновъдството, 80% от млякото, 95% от маслото, 19% от месото и 75% от кожите. От 1,6 млн през 1939 година броят на говедата намаля на 632000 броя през 1995 година. Кравите вече съставляват 40% от едрия рогат добитък. Средният млеконадой от една фуражна крава възлиза през 1995 година на 3123 литра.

Биволовъдство. Традиционен подотрасъл на животновъдството за нашата страна. Броят на биволите силно намаля-от 327000 през 1939 година на 14000 през 1995 година. Биволите използват груб фураж. Средната им млечност е 800-1000 литра при 7,5-8% масленост. Биволското мляко е по-хранително от кравето, а месото е сухо и е подходяща суровина за песопреработващата промишленост.

Овцевъдство. То е било и продалжава да бъде развит отрасъл на животновъдството ни. Има голямо стопанско значение. Овцете са непретенциозни към храната-оползотворяват пасищата и грубите фуражи и дават ценни продукти-20% от млякото на страната, вълна (90% от необходимата за текстилната промишленост), 13% от месото, кожи за кожухарската промишленост, оборски тор и други. На овцевъдството се дължат 6,2% от общата селскостопанска продукция и 13,7% от продукцията на животновъдството. През 1995 година в България е имало 3,4 милиона овце, преобладаващата част от които в частните стопанства (1985 година-9,7 милиона глави).

Козевъдство. Отново придобива голямо стопанско значение. Козите имат добра плодовитост, не са взискателни към храненето и отглеждането и рационално оползотворяват наличните фуражи. В последните 20-25 години се възприе линия на ограничаване техния брой (от 550000 през 1939 година на 498000 през 1990 година) с оглед опазване на младите горски насъждения. Независимо от това населението, оценявайки значението на козите, ги отглежда-броят им е нараснал от 498000 през 1990 година на 795000 през 1995 година. Отглежданите у нас кози са със средна млечност 155-160 литра при 4,3% масленост.

Свиневъдство. Един от най-важните отрасли на животновъдството. То осигорява 45% от месото и ценни кожи за кожухарската и обувната промишленост. Свинското месо е висококалорично и с ниска себестойност. Свинете най-рационално оползотворяват различните видове фуражи и хранителни отпадъци. Те бързо се размножават и нарастват само за една година. Ето защо чрез свиневъдството най-бързо и най-лесно се осигоряват месо и мазнини за населението. На свиневъдството се падат 16,5% от общата селскостопанска продукция и 32,2% от продукцията на животновъдството. Броят на свинете намаля от 3800000 през 1985 година на 2140000 броя през 1995 година.

Коневъдство. Постепенно губи някогашното си значение във връзка с механизирането на селското стопанство и транспорта. Броят на отглежданите коне непрекъснато намалява-от 614000 преди Втората световна война на 133000 през 1995 година.

Птицевъдство. Традиционен отрасъл на животновъдството. При капитализма то бе изцяло подчинено на разтениевъдството и не беше обособено в отделен клон на животновъдството. В условията на социализма се изградиха нови, модерни птицеферми, птицекланици и “фабрики за яйца”. Най-ефективно е бройлерното производство. Броят на птиците намаля от 42 милиона през 1985 година на 18,6 милиона през 1995 година. Птицевъдството дава близо 25% от произведеното у нас месо. На птицевъзството се дължат 8,2% от общата селскостопанска продукция и 16,4% от продукцията на животновъдството.

Пчеларство. Добре развито е. То е добавачен поминък на селяните. Дава добри доходи. Броят на пчелните кошери, резпективно добивът на пчелен мед, пчелен восък и пчелно млечице, е намалял-от 626000 през 1961 година на 266000 кошера през 1995 година. Производството на пчелен мед достигна 4200 тона.

Бубарство. Високодоходен отрасъл в селското стопанство. То осигорява значителни количества пашкули-ценна суровина за текстилната промишленост. По производство на пашкули и естествена коприна на човек България заема второ място след Италия. Бубарството ангажира много женска работна сила. През 1995 година са произведени 79 тона пашкули.

Рибовъдство. Това е нов, много доходен отрасъл в животновъдството. За неговото развитие допринесоха изградените язовири, водоеми и държавните рибовъдни станции.

Дивечовъдство. Дивечовъдството е нов клон на животновъдството. Най-големите дивечовъдни стопанства са Шерба, Провадийско, Воден и Паламара, Разградско, Кормисош, Смолянско-за елени и диви свине. Около Брацигово има дивечовъдно стопанство за златки и белки.

През периода 1990-1995 година животинската продукция силно намаля. Особено голямо е намалението на производството на пашкули, непрана вълна, мед и мляко.

Производство на животинска продукция в България през периода 1990-1995 година.

Переспективи на развитие.

. трябва да , . :

трявва да бъде . :