НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Що е социология?
ЕСЕ
POL 116
Габриела Стефанова Куршумова
F№ 23752
София
2004
Социологията изследва условията за формиране, подържане и промяна на социален ред, както и условията протичането и резултатите на социалната дейност. Ако се опитваме да разберем социологията, трябва да „удържаме" две противоположни гледни точки, осмисляйки себе си и като индивиди, и като неразделна част от обществото. Това е позицията, която Норберт Елиас ни кара да заемем, докато четем „Що е социология?". Защото тук не се говори за социологията според общоприетото схващане като за наука с нейните университетски термини. Елиас избира съвсем нетрадиционен подход той обяснява „зависимостите", които обвързват личността дори преди раждането й, и възникващите неизбежни „отношения на преплитане".
Социологията изучава основните, най-важните, повтарящи се и съществени връзки и зависимост в социалните системи.
Нейните основни задачи са широк диапазон от изследователска проблематика, задълбочено изучаване на социалната действителност. Скритите тенденции на нейното развитие. Откритите специфични закони на развитие и функциониране на конкретни социални системи, структури, процеси, организации; формиране умения за оперативно ръководство и управление на социалните процеси; социално планиране на дейността на различно равнище.
Социалното планиране влияе върху управлението на социалните процеси. За целта са нужни изследвания по темите: обект и субект на управление, взаимодействие между управляващите и управляваните системи, проблемите за обновление на управленските и на управляващите сили. Взаимовръзка и взаимообословеност на всички звена. Категориите са важни понятия на всяка наука, неин инструментариум Всяка наука има собствени теоретични основи, които преди всичко представляват закони и категории. Именно в понятията се изразяват тези страни на процесите и явленията, които се изучават от социологията. Без най-общите понятия (категории) е немислимо развитието на социалните изследвания на научно-техническото мислене на професионално-трудовата дейност. Това се категориите:
Социален факт - постигнатото у човека отражение на реалното съществуващите социални явления. В науката се оперира не с реалното съществуващото явление, а с отразените в нашето съзнание страни, моменти на социални действия на хората. В логико-гносиологичнен план факти се наричат обосновани знания, които са получени по пътя на описания на отделни фрагменти от реалната действителност. Социологията изучава социалните общности и процесите в тях в строго определен пространствено времеви интервал. Социалните факти в социологията се явяват изходни степени н познаването на действителността Съществуват различни подходи при овладяването на системата от факти на определена наука. Те са - индуктивен - от частното към общото, дедуктивен- от определението към фактите и традуктивен - когато се използват и двата подхода.
Социални действия - такива действия, които се извършват от нациите, класите, социалните групи от определени личности с цел изменение на съществуващите обществени отношения, привеждане в действие, жизнените интереси на определени общности. Социалните действия представляват сложна социална система, която изразява обществените действие на големи групи от хора, личности, а така също средствата, методите и тяхното влияние върху характера на това въздействие. Социалните действия винаги водят към образуване на определение обществени отношения на тяхна основа се образуват социални връзки, контактите между хората и групите от хора и т.н.
Социален контрол - това е система от предписани и не предписани забрани, принуждения убеждения, поощрения с цел постигане очакваното от общественото поведение на личността. Този контрол може са встъпи в ролята на различни санкции, привички, обичаи, които изискват от всеки член на обществото определени линия на поведение, нормативни отношения, използвайки ги с цел социален контрол. Важен компонент на контрола се явяват обичаите, векове съществуващи, предавани от поколение на поколение те заставят личността, социалната група, семейството да съблюдават установените порядки, изработени норми на поведение. Преодоляването на стари привички и норми (отрицателни) е трудна и сложна работа. Наред с обичаите, привичките действащи в обществото като неписани норми, правови закони. Санкциите могат да бъдат негативни и позитивни. Негативните наричаме наказанията за нарушаване на законите, правилата, отстъплението от очакваното поведение. Позитивни - различните поощрения, правителствени награди, благодарности, грамоти, чествания.
Общност от хора - с помощта на която се определя обединение на хора, които не са обособени от икономически, политически и идеологически връзки. Това се хора от един пол, съставляващи една общност различна от общността на другия пол.
Социална общност - по-дълбока по съдържание и по-широка по обем категория. Това са нациите, класите, асоциациите, социалните организации, социалните групи и други обединения на лица свързани помежду си със социални отношения. В социологията по-голяма значение имат социалните групи и социалните слоеве Социалните групи биват малки и големи. Приложната социология изучава малките групи.
Социални процеси се наричат серия от взаимодействия между хора, между общности или социални групи в които настъпват изменения във взаимоотношенията между хората. Особен тип категории от групата социални процеси представлява социалната активност - това се категориите с помощта на които се изяснява генезиса (развитието), статиката (непроменлив характер) и динамиката на социалните явления. По-важни от тях са социалните изменение; социален ръст; социално развитие; социално движение; Процесът на изменение показва такова състояние, при което се изменя формата, разположението, мястото на съответните компоненти (възрастова психология - 3-7 год у децата, натрупване на созиалин опит) така например през различните възрастови периоди у децата се натрупват нововъведения, които се признак на социални изменение (на социализация).
Социален прогрес - съдействащ за създаване на нови отношения, образуващи нови елементи водещ към изменения на непосредствения обект, се явява процесът на развитие. В тази връзка е необходимо да се уточнят и изяснят основните функции на социологията. На първо място е теоретическата функция, т.е. всяко социологическо изследване се изгражда на основата на вече придобитите знания. Социологът трябва да притежава умения да съпоставя собствените си знания, придобити по време на изследването. Описателната функция представлява натрупване на значително емпиричен материал, който трябва да се систематизира и опише. Пред социологът стои задачата да изгради картина на изследваното социално явление и да направи прогноза на неговото развитие. Информационна функция - изследвайки най-различни социални явления, социолога ги резолира във вид на съобщения, статии, научни отчети, препоръки, книги, бюлетини и т.н. Особенно важна функция е прогнозирането на бъдещето, което може да бъде краткосрочно или дългосрочно. Социалното прогнозиране е сложна дейност, която се опера на широк комплекс от изследвания. Социалното прогнозиране трябва да отчита постиженията на всички гранични науки - социална психология, философия, мениджмънт на човешките ресурси, и т.н., повдигнатото предположение трябва да бъде добре аргументирано и добре обосновано. Необходимо е да се определи решаващия фактор, който би характеризирал същността и насочеността на социалните изменения в определена общност. Идеологическата фукция се изразява в това, че социологията прониква в определени идеи, подчинени на определена политическа линия. Критическата се изразява се в това, че социологията в хода на изследванията уточнява своите теоретични положения. Възниква необходимост от тяхното преразглеждане. Могат да се отрекат някои стари въпроси и да се въведат нови.
Когато се цитират Макс Вебер, който апелира за една ценностно неутрална социология, Пиер Бурдийо, разглеждащ “социологията като социоанализа”, или Питър Бъргър, мислещ социологията като особена форма на критично мислене, се забравя необходимостта от рефлексия от страна на социолога: не само какво казва, но и как го казва, кога го казва и защо го казва.Социологията протича на две равнища. Първо е относително обособеното, повече или по-малко абстрахирано от реалните социални зависимости и процеси формиране и усъвършенстване на социологически понятия и на техните връзки в социологическа теория. Второто равнище е на набиране на пряка информация за социалната действителност като условие за развитие на социологическата теория и за проверка на нейните твърдения. Връзката между социологията и социалната практика е двустранна. От една страна, всяка изследователска работа в социологията неизбежно се влияе от социалната среда. Политическата практика бе повлияна от теориите за авторитарната личност и за тоталитаризма. В управлението на културата масово се използват идеи от социологическите теории за масовата култура и за глобализацията на културата. Емпирични социологически изследвания се използват навсякъде в практиката.
Използвана литература:
"Социология на политиката", Морис Дюверже, ИК "КАМА", 1999г.
Що е социология?, Норберт Елиас, Издател: ИК "ЛИК", 1999г.
