СЪДЪРЖАНИЕ НА ТЕМАТА

І. Социално осигуряване(СО)

1.Същност, цел, средства и функции на социалното осигуряване

2. Роля

3.Осигурителни съвкупности

4.Осигурителни вноски

5. Осигурителни плащания

6. Управление на СО

II. Организация на паричните плащания-пенсии

1.Същност и видове

ІІI.Здравно осигуряване

1. Същност

2. Размер, доход, начин на внасяне

І. Социално осигуряване

1. Същност

Социалното осигуряване е механизъм, чрез който се образува и разпределя специален фонд при осъществяване на осигурителни рискове.

С

оциалното осигуряване, като форма за издръжка на нетрудоспособните лица, за пръв път бива узаконено едва през последната четвърт на ХІХ в. Неговото появяване, обаче, не е случайно и не е скок в осигурителното дело. То възниква като клон на личното застраховане. Формата му е подготвена от редица съществували преди неговата поява явления, които могат да се определят като “важни фактори, подготвящи възникването на социалното осигуряване”. Провежданите дейности, в една или друга степен, преследват социални цели, имат отношение към издръжката на нетрудоспособните лица. Чрез тях се подсигуряват средства, дават се помощи при настъпване на неблагоприятни случаи, каквито са загубите на трудоспособност и смърт.

Социалното осигуряване представлява провеждане на социално икономически мероприятия от страна на държавата свързани с осигуряването на гражданите при временна нетрудоспособност и други случаи.

Социалното осигуряване е елемент от социалната политика на държавата. Лицата, на които социалното осигуряване изплаща обезщетения са децата до определена възраст; болните; майките; инвалидите и други, които образуват така наречената осигурителна съвкупност.

а) цел

Главната цел на социалното осигуряване е материалната издръжка на осигурителната съвкупност, т.е. на лицата неможещи да задоволяват своите потребности чрез трудови доходи.

б) средства

За да може да съществува социална закрила на лицата от осигурителната съвкупност е необходимо да се обособи специален фонд наречен осигурителен фонд.

Средствата за образуване на този фонд идват от:

Всички необходими средства трябва да съответстват на разходите, които ще бъдат извършени по повод на социалното осигуряване.

в) функции

Функциите на социалното осигуряване намират външен израз в обществено икономическия живот на страната. Те биват няколко вида:

2.Роля на социалното осигуряване

Социалното осигуряване изпълнява определена роля в обществено икономическия и социален живот на обществото. Ролята е крайния резултат, който се получава при изпълнение на отделните функции на социалното осигуряване. Социалното осигуряване влияе върху доходите на населението, върху процеса на възпроизводството, върху психологическото въздействие на нетрудоспособните:

Социалното осигуряване разглежда обществените отношения и разкрива закономерностите, произтичащи от понятията- обезщетение, пенсия, нетрудоспособност, осигурителни рискове, здравно състояние и други. Най- близко до социалното осигуряване е застраховането. Може да се счита, че социалното осигуряване е произлязло от застраховането. И при застраховането и при социалното осигуряване се правят точни вноски от осигурения и от застрахования. При застраховането е необходимо да бъде направен писмен договор, подписан от двете страни, а при социалното осигуряване това не е необходимо. И при застраховането и при социалното осигуряване се изплаща обезщетение при настъпване на определен риск.

Социалното осигуряване има връзка със:

3. Осигурителна съвкупност

Осигуряването на всички лица от национално осигурителен институт представлява осигурителна съвкупност. Може да има пълен и непълен кръг на осигурени лица. Осигурителните съвкупности постоянно се променят, променя се техния числен състав, променя се възрастта, натрупаните права.

Лицата, които работят и създават осигурителен фонд като внасят осигурителни вноски образуват съвкупността на трудоспособните. Те работят и натрупват непрекъснато права, които след това ще реализират. Това са работоспособни лица и колкото повече се използва тяхната работна сила, толкова повече вноски се правят в осигурителния фонд.

Съвкупността на нетрудоспособните включва лица в подтрудоспособна възраст- деца. Нашето законодателство е определило, че минималната възраст за започване на работа е 16 години. Но поради това, че децата трябва да се квалифицират, физически да се развият и умствено да съзреят, работоспособната възраст настъпва между 19 и 20 години. В този случай социалното осигуряване се налага да изплаща месечни добавки за деца до 18 годишна възраст. Към тази съвкупност спадат още лица в надтрудоспособна възраст- пенсионерите. Те са доста голяма група. За тях социалното осигуряване е задължено да изплаща пенсии, тъй като те имат натрупани права. Съвкупността на нетрудоспособните включва й нетрудоспособни лица в трудоспособна възраст- инвалиди, болни, гледане на болен член от семейството.

Социалната структура на осигурителната съвкупност включва осигурителната съвкупност на работниците и служителите и селяните кооператори.

Осигурителният фонд представлява обема от парични средства за издръжка на нетрудоспособните. Той е обособен по определен начин част за разпределение при определени рискове.

Формите на организация на осигурителния фонд се разглеждат в две направления:

4. Осигурителни вноски

Финансирането на социалното осигуряване представлява практическата дейност при набирането на парични средства.

а) Факторите, който влияят на финансирането на социалното осигуряване са:

При определяне на внасянето на парични средства в социалното осигуряване трябва да се изхожда от следните моменти:

б) осигурителни вноски

Средствата, които се внасят в социалното осигуряване се наричат осигурителни вноски. Те са винаги в тежест на обществото. Същността на осигурителните вноски се изразява в периодично плащане от трудоспособните. Производства, които са групирани в един клас (например в промишлеността) внасят една средна осигурителна вноска на база на средния риск за тези предприятия. А в леката промишленост например тяхната осигурителна вноска ще бъде с друг размер (по- малка). Осигурителната вноска винаги се калкулира в цената на стоките и услугите, които се произвеждат във всички предприятия. И затова държавните органи в лицето на осигурителния институт следят за размера на осигурителните вноски.

Източниците за набиране на средства са лицата, които се осигуряват. Това са работници, служители и тези, които се самоосигуряват. Също така към източниците за набиране на средства се отнасят и вноски от предприятия и фирми; участие на държавата като източник за набиране на средства за социалното осигуряване.

Държавата винаги субсидира социалното осигуряване, защото държавата като цяло е заинтересована от възпроизводството на населението, от потребностите на нетрудоспособните Държавата облага гражданине с данъци, които обогатяват държавния бюджет и отделят парични средства за социалното осигуряване.

4. Осигурително плащане

Осигурителното плащане е известно под наименованието “престация”- вземане от нетрудоспособните. Осигурителните плащания могат да бъдат в пари или натура. Има няколко вида осигурителни плащания:

а) Според покритите социални рискове осигурителните плащания са за:

б) Според формата, в която се предоставят са:

Режим на осигурителните плащания- начините, предпоставките, условията за осигурителните плащания (осигуровки). За да се изплатят е необходимо лицето да е внасяло осигурителните вноски, да е настъпил осигурителния риск, да са изпълнени други изисквания на закона- трудов стаж, възраст и други.

Равнището на осигурителните плащания представлява размера на осигурителните плащания към работната заплата. Границите на осигурителните плащания включват минимум осигурителни плащания, които се равняват на минималната работна заплата за страната. Максимум осигурителни плащания- при някои обезщетения има фиксиран максимум на осигурителните плащания, но при някои няма.

Трудовият стаж това е времето през което едно лице е работило, упражнявало определена професия и тази работа му е давала правото да бъде осигурено лице.

Има няколко вида трудов стаж. Минимален трудов стаж- три месеца. Трябва да има внасяни осигурителни вноски за тези месеци. Максимален трудов стаж- включва основния трудов стаж плюс допълнителния. Нормален трудов стаж, който се зачита от закона. Съкратен трудов стаж- малък размер на трудовия стаж, но са изпълнени други условия от закона и плащанията са пропорционални на трудовия стаж. Стаж по преходен режим- когато към датата на влизане в действие на нормативния акт законодателя прави, изключение за определен период от време и разрешава плащането. Съществува и така наречения превърнат трудов стаж, когато 3 години труд от І категория са равни на 4 години от ІІ категория и 5 години от ІІІ категория.

Фактори оказващи влияние връх трудовия стаж са прекъсване на заетостта- близко до безработицата.

Възрастта като условие за отпускане на осигурителни плащания. Възрастта определя началото и края на осигурителните плащания. Тя не оказва такова голямо влияние, като трудовия стаж, но все пак играе значителна роля в осигурителните плащания. Възрастта се степенува по пол, по категория труд. За различните страни възрастта, която се изисква за осигурителните плащания е различна и е в границите от 50 до 70 години. Максималната възраст за отпускане на осигурителни плащания е горната граница на трудоспособността. За да се пенсионира гражданина е необходимо освен възраст, която е различна за различните категории, е необходимо да има и определен трудов стаж съгласно закона за пенсиите. І категория труд изисква се възраст 47 години за жените и 52 години за мъжете. ІІ категория труд- 52 години за жените и 57 години за мъжете и ІІІ категория труд- 55 години за жените и 60 години за мъжете

6. Управление на социалното осигуряване

Управлението на социалното осигуряване протича едновременно и във връзка с икономическите, политическите и демографските условия в страната. Управлението включва взаимодействието на следните елементи:

Колкото по целесъобразно се съчетават тези елементи, толкова е по- правилно и по- целесъобразно управлението на социалното осигуряване.

Обекта на управлението на социалното осигуряване е формирането и използването на осигурителния фонд. Това са дейности по набирането на парични средства, по разпределението на тези средства и обслужването на гражданите.

Субекта представлява съвкупност от специализирани органи и звена и низови звена по набиране на осигурителни вноски. Всички изброени провеждат цялата организационна и управленска дейност в съответствие със закона за социалното осигуряване и други нормативни актове.

Целта намира израз в това да се гарантира най- пълно задоволяване потребностите на нетрудоспособните- т.е. лицата, които са придобили определени права.

Принципи на управление на социалното осигуряване- това са правила, които трябва да бъдат научно обосновани, общопризнати ръководни правила. Те биват:

Методи на управление- начините, подходите на въздействие върху управлявания обект. Ръководните органи в социалното осигуряване са призовани да насочват развитието на осигурителната система по най- рационални пътища така, че те да съответстват на изискванията на обществото.

Организационната структура на управление на социалното осигуряване обхваща всички организационни единици и звена- Национален осигурителен институт, регионалните служби за социално осигуряване и низовите звена по места. Кадрите са обособени в отдели, единици, дирекции, направления и други. Организационната структура в социалното осигуряване е изградена на три равнища- национално, регионално, низово.

Централен орган за управление на социалното осигуряване е Националния осигурителен институт(НОИ) Той е самостоятелен правен субект, на него е възложено изпълнението на бюджета на фонд социално осигуряване. Националния осигурителен институт се отчита пред Народното събрание. Той притежава следните ръководни органи:

БАНКОВИ СМЕТКИ В ЦЕНТРАЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА НОИ В РАЙОННИТЕ УПРАВЛЕНИЯ “СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

Надзорния съвет упражнява контролни функции над целия Национален осигурителен институт. Управителния съвет- в него влизат управителя, подуправителите и главните директори по направления в Националния осигурителен институт. Управителния съвет изработва и внася в Народното събрание проект на фонд Социално осигуряване Управителния съвет прави предложения за откриване и закривне на поделения на НОИ. Той взема решения за прехвърляне на парични средства от един вид осигурителен разход в друг. Управителния съвет се разпорежда с имуществото на НОИ. Той издава брошури, документи, формуляри, инструкции за дейността на социалното осигуряване.

Управителя се избира от Народното събрание за 4 години. Може да бъде освободен от Народното събрание по собствено желание или ако е извършил умишлено престъпление. Управителя представя НОИ в страната и чужбина.

Всички функции на надзорния съвет и управителния съвет, управителя и подуправителя са регламентирани в правилника за организация дейността на НОИ.

В ръководните органи на НОИ не могат да влизат лица лишени от правото да заемат ръководна и отчетническа длъжност, лица осъждани за умишлено престъпление, лица, които се намират в родство до четвърта степен.

Централната пенсионна комисия е обособена съгласно разпоредбите на гражданския процесуален кодекс. В нея се разглеждат жалбите на граждани за неправилно изчислен размер на пенсия. Решенията на тази комисия са окончателни и не подлежат на обжалване.`

ІІ. Организация на паричните плащания- пенсии

1.Същност и видове

Пенсиите са парични плащания, които заместват загубеното възнаграждение или доход на осигурения. Те са дългосрочно плащане извършващо се от средствата на фонд СО с цел осигуряването на работниците и служителите след прекратяване на трудовата му дейност.

Придобиването права на пенсия независимо от нейния вид е свързано с наличието на определен трудов стаж, навършена възраст, постоянно загубване на трудоспособност( това не важи за пенсиите за инвалидност при трудова злополука и професионално заболяване). Законодателя определя минимален и максимален размер на пенсиите- последният не може да надвишава трикратния размер на социалната пенсия.

Пенсионното осигуряване предполага интензивни преразпределителни процеси. У нас се прилага разходно-разпределителна система, което означава, че настоящите и бъдещите активни поколения покриват пенсионните плащания на минали активни поколения.

Пенсия за изслужено време и старост- те се придобиват при навършване на определена възраст и трудов стаж в зависимост от категорията труд полаган от лицето. Този вид пенсия заема най-голям относителен дял в разходите на социалното осигуряване. Право на пенсия имат работниците и служителите, членовете кооператори, земеделски стопани, адвокати и други. Правото е свързано с:

Пенсии за инвалидност- те се определят според степента на загубената трудоспособност като инвалидността се определя в 3 групи от ТЕЛК-трудово експертна лекарска комисия:

Наследствени пенсии- те имат да цел да осигурят един минимум от средства за издръжка на определена категория лица. Отпускат се от пенсионните органи на министерския съвет.

Предпоставките за придобиване на право на наследствена пенсия са следните:

-осигурения или личния пенсионер да е починал

-лицата, които имат право на такава пенсия трябва да бъдат издържани от наследодателя

-починалия да е с придобито право на пенсия или да е получавал пенсия.

Размера на наследствената пенсия се определя като процент от следващата лична пенсия на починалия:

-при 1 наследник 50% от следващата се лична пенсия

-при двама- 75%

-при трима и повече-100%

Пенсии за особени заслуги- при тях законът не установява никакви условия като възраст, стаж и други. Отпускането им се извършва с решение от НС като то определя и нейния размер.

Правото на пенсия е в разпоредбите на чл.27 от ЗЗП. Особените заслуги трябва да са към държавата и нацията. Особени заслуги са:

Размера на пенсията не зависи от трудовия стаж, възрастта. Те се определят от НС по предложение на Министерския съвет. Те са в зависимост от материалното положение на лицето, здравословното му състояние и степента на заслугата. Получаването на тази пенсия не дава възможност за получаване на други видове пенсия.

Социална пенсия- тя се отпуска на определени категории лица, които трябва да отговарят на условията определени в чл.45а, б, в от ЗЗП. Тя има за цел да осигури минимума средства за издръжка на тези лица. Тези пенсии се отпускат от различни органи:

- пенсионните органи в населените места

- от Министерския съвет

Отпускат се на следните категории лица:

-инвалиди от І и ІІ група навършили 16 годишна възраст

-стари хора над 70 години, чийто доход на член от семейството е по-малък от половината на 12 средни минимални работни заплати за страната

-лица , които са съкратени от работа поради пълна или частична ликвидация на предприятието навършили за жените 52г., а за мъжете 57г. и навършили годините за трудов стаж, получавали са обезщетение за безработица и след като е прекратено не е постъпило до 3 месеца на работа.

-лица, които по предложение на Министерския съвет получават пенсии и тези лица не отговарят на изискванията свързани със закона за пенсиите.

-лица, които при мъже 65г. и жени 60г. навършени и са отгледали 2 или повече деца до 18г. възраст

-лица, които при мъже 65г. и жени 60г. навършени са полагали грижи да член от семейството, който е имал нужда от чужда помощ най-малко 10г.

Тези пенсии не преминават в наследствени и когато се получат не могат да се получават други пенсии.

ІII. Здравно осигуряване

Към социалното осигуряване отнасяме и здравното осигуряване. Във връзка с внасянето на задължителните здравни осигурителни вноски съгласно Закона за здравното осигуряване от 1 юли 1999 година започва заплащането на задължителните здравно осигурителни вноски.

1. Същност

Съгласно чл.34, ал.1 от Закона за здравното осигуряване задължението за осигуряване възниква:

2. Размер, доход, начин на внасяне

Размерът на здравно осигурителната вноска се определя със Закона за бюджета на Националната здравно осигурителна каса. За 1999 година здравно осигурителната вноска е определена с чл.6, ал.4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 година.

Съгласно чл.42, ал.1 от Закона за здравното осигуряване осигурителният доход, върху който се изчислява вноската, се установява по ведомостите за трудови възнаграждения, пенсионните картони, изплатените болнични листове, изплатените помощи за безработни и данъчните декларации по Закона за облагане доходите на физическите лица.

Здравно осигурителните вноски не подлежат на данъчно облагане.

Здравно осигурителните вноски се внасят с платежни нареждания по разкритите приходни банкови сметки в районните управления “Социално осигуряване”. В тях задължително се вписва съответният приходен параграф съгласно Единната бюджетна класификация.

Здравно осигурителните вноски се заплащат ежемесечно, а лицата, които имат доходи от извън трудови правоотношения освен ежемесечно, заплащат и годишно точния размер на здравно осигурителната вноска съгласно данните от данъчната декларация.

Максималният размер на месечния доход за всяко осигурено лице, върху който се изчислява здравно осигурителната вноска, е 10 минимални работни заплати, установени за страната.

Здравно осигурителната вноска е в размер на 6 на сто и се заплаща от лицата в рамките на текущия месец.

ПРИХОДНИ ПАРАГРАФИ ПО ЕДИННАТА БЮДЖЕТНА КЛАСИФИКАЦИЯ ЗА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИТЕ ВНОСКИ

1.В районните управления “Социално осигуряване”

Таблица 2

2.В централното управление на НОИ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

25

Социалното осигуряване в Република България

6

Най-близо до социалното осигуряване е застрахователното дело.