Сърбия през погледа на един българин – Михаил Греков (за някои изяви на нашите емигранти през ХІХ в.),
СЪРБИЯ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН БЪЛГАРИН - МИХАИЛ ГРЕКОВ (ЗА НЯКОИ ИЗЯВИ НА НАШИТЕ ЕМИГРАНТИ ПРЕЗ ХІХ в.)
“…Те горят от нетърпение, да им се даде възможност да си отмъстят за това унижение; и ако възникне някакво сблъскване, което да се увенчае с победа за тях и тяхното минало, те от своя страна ще се въодушевят и ще ни оставят в наследство произтичащите от победата омраза и ярост; тогава безкрайни ще са така наречените слава и срам, безкрайни ще са убийствата, които ще се извършват ту от едната, ту от другата държава.”
У. Текери 1
Отново се смени конюнктурата и отново сърбите станаха “братя”. От векове отношенията към Сърбия зависят от политическата обстановка на Балканите, от благоразположението на Великите сили или дипломатическите изисквания на времето.
През Средновековието такава зависимост не съществува. До Възраждането отношенията между сърби и българи, с малки изключения, са наистина “братски”. Книжовниците са общи, проблемите и историческата съдба сближават интелигенцията. Духовенството е с обща вяра. Примери за съдействие и взаимопомощ срещаме много често. Такива са - К. Пейкич, П. Павлович, Хр. Жефарович, Паисий и много други, а от сръбска страна ще спомена само Д. Обрадович и В. Караджич. Всички те работят за проникването на идеите на Просвещението и подобряване живота на хората, без да противопоставят националностите. Просвещението пробужда националното самосъзнание, интереса към собствената история и народност, но заедно с това подкрепя и поддържа стремежа към свобода и независимост. За Сърбия тази свобода настъпва по-рано. Но тези идеи носят със себе си също национализма и националните “мега програми”. Тук именно е границата, от която отношенията се разделят. Те остават “братски”, но с примеси за самочувствие на превъзходство. Започва именно “братска” делба на държавните територии и “братско” наследство за поколенията. Поколения, които векове след това водят братоубийствени войни за парче земя, на което се раждат и умират “братя” с обща кръв и гени.
Михаил Греков е възрожденски деец, един от “Строителите на нова България”, посветил живота си на освобождението и устройството на страната ни. “Български родолюбец, роден в заможно семейство на преселник в Русия, далеч от пределите на България, но дошъл в нея с най-гореща любов към далечната и непозната за него родина, обрекъл се да и служи и с бори за нейния културен напредък и национално освобождение…..Към края на ХІХ в. Греков започва системно да пише своите спомени, естествена реакция на обществено политическата действителност в България. Отдава се на публицистика. Пише статии и очерци, главно по своите спомени за националноосвободителните и революционни борби, за Освобождението, съединението, против русофобската политика но мнозина дейци, управници, партии. Сътрудничи на периодичния печат с русофилска ориентация; на вестниците --"Ден”, “Мир”, “Балканска трибуна”, “Реч”, “Сливен” и на списанията - “Летописи”, “Наука”, “Наблюудател”, “Българска сбирка”, “Илюстрация-Светлина” и др.”2
Прекарал известна част от живота си в Сърбия, дава ценни сведения за нашите емигранти в тази държава. Той живее тъкмо в разделен период, когато чувството за взаимопомощ между двата народа е искрено и живо, макар и застрашено от мегаломански претенции на политици. Затова смятам, че неговите спомени, са от особена важност. Дори и да има недостоверни факти или романтични оценки, те отразяват духа на времето, мислите и чувствата, вълнували нашите предци. Но най-важни в случая са неговите обективни възгледи за сръбско-българските отношения в един съдбовен период. От една страна Греков изразява своята благодарност за всичко, което свободната вече Сръбска държава, прави за българите, от друга, категорично осъжда мегаломанската политика на Обреновичите. Тъй като самият автор отделя в спомените си три основни момента от връзката Сърбия-България, аз ще се придържам към неговата логика.
В своето изследване ще си позволя да ползвам повече цитати. Първо, защото авторът е известен предимно на специалистите и второ, защото става въпрос за спомени, а те трудно се поддават на описание. Автентичността и стила на възрожденския българин само подсилват реализма на картината от онези времена. Изключително важно е да се подчертае факта, че става въпрос за време, когато България все още е поробена, а сръбско-българската война е бъдеще.
Като първо и най-важно събитие във своите спомени М. Греков поставя създаването и поддържането на Втората българска легия или както той я нарича приповдигнато “Българска академия”. Създадена през 1867г. тази институция е от голямо значение за българите, защото действително спомага много за освобождението на България. В нея се учат много от българските войводи и четници, дали живота си за свободата на страната ни. Авторът подчертава изрично, че четата на Хаджи Димитър е съставена от възпитаници на легиона. Така също и факта, че голяма част от Опълчението по време на освободителната война от 1877-1878г е от средите на българските легионери. Благодарение на обучението в този легион те оказват решителна подкрепа за руските войски. Истината, че българските революционери винаги намират убежище в Сърбия, е оправдано подчертана от автора. Наред с това е показан и първият политически сблъсък между българи и сърби, разпускането на четата, когато тя става неудобна за сръбското правителство, използването на легиона за користни цели, и естествено - “ябълката на раздора”- Македония.
Както вече споменах централно място в спомените за Сърбия е отделено на “Българският легион” в Белград. Неговата история е разгледана от идеята за създаването му до неговото разпускане, тъй като самият Греков е пряк свидетел на цялостното съществуване на легията. Независимо от романтичната оценка на събитията, това безспорно са много ценни сведения за историческата наука. Идеята се ражда сред руските управляващи среди с цел да подготви военни кадри за предстоящите военни събития. Хора, които ще подпомогнат руската армия в нейната война срещу Османската империя. Първоначално се обсъжда проекта към “Южнославянския пансион” да се състави и “военно заведение”. Но от дипломатически съображения решението се изоставя. Под въздействието на възрожденската романтика и Греков хиперболизира ролята на Русия, но от съвременна гледна точка. При дадените условия тя наистина е водещият фактор за освобождението на България. Що се отнася до дипломатическата обстановка, сведенията, дадени от автора са съвсем точни и реалистични. Като обяснение за създаването на “военно заведение” в Белград четем следното:
“И така военното заведение трябваше да се отвори вече в Русия, но така като устрояването на подобно заведение в Русия би предизвикало шум в Европа и първа Англия би се устремила да съсипе и развали това, що е Велика Русия замислила или поне да му противопостави друго нещо, то естествено беше, че таквози едно военно учебно заведение - военно училище, - трябваше да се устрои вън от Русия, в някоя незабележителна държавица.”3
След разговорите с Михаил Обренович в Цариград се приема училището да бъде основано в Белград. От разказа за преговорите около създаването на това “военно училище” се разкриват много от настроенията на българите от този период. И Греков точно като Софроний Врачански говори с преклонение и благодарност към Русия, за нейната решителна роля в освобождението на България. В спомените на Греков е добавено положителното отношение към Сърбия, благодарност за направеното от Михаил Обренович. Той е наречен “повелител” на Сърбия. Революционната идея за общобалканско противопоставяне на Османската империя, присъща на възрожденския период е защитавана и от Греков. В нейна подкрепа той славослови сръбския владетел. Впечатляваща е и картината на срещата в квартирата на д-р Караконовски, където се събират български първенци, за да бъдат известени за създаването на такова училище. За пореден път ще си позволя да подчертая проблема за българската диаспора тогава и сега. За подкрепата и поддръжката, която българите си оказват в онези революционни и тежки времена. Единството на българите навсякъде по света е описано от почти всички съвременници на освободителната борба.
След успешно проведените приготовления, легионът е вече открит и започва набирането на легионерите. Във връзка с това ще си позволя да цитирам какво казва авторът по този въпрос:
“…Тези войводи, пенсионирани от фондовете на училището, играеха ролята на български представители пред сръбското правителство, та дошлите из различните краища на България младежи се отправяха при едного от тях - в повечето случаи при дядо Цеко, - а те ги завеждаха при сръбския военен министър, представяха му ги, а след това тях отвеждаха в сръбските военни складове и там ги обличаха във военна сръбска униформа, а после това вече постъпваха в училището.”4
Израз на всички настроения, вълнували по това време българите и сърбите са думите на военния министър Блазнавац при приемането на новите курсанти:
“- Ние сърбите и българите- каза Блазнавац- сме братя по кръв и по вяра, имаме и един общ враг-турчина от когото, с общи сили, трябва да се постараем да се отървем.
За тая цел тук се основа военно училище, гдето вие ще постъпите при вашите братя, ще изучите военното изкуство и по този начин ще бъдете готови да служите на отечеството си.”5
В днешните условия след натрупаните през времето омраза и ненавист тези думи звучат лъжливо и неискрено, но няма съмнение, че това е настроението и целта на съвременниците на Греков. Скоро след като легиона започва да функционира и да се развива неговата дейност, се зараждат и противоречията между българските и сръбските въжделения, превърнали се по-късно в непреодолима преграда за приятелски взаимоотношения. За проблемите довели до разпускането на легиона Греков си спомня:
“Както е казано и по-горе и както свидетелства и самото име, Български легион беше основан от русите и с техни средства, специално за нас българите, а когато ние, в значително количество се не явихме и руските пари нямаше къде да се харчат, то сръбското правителство, дето работата беше предоставена нему всецяло в ръцете, се възползува и допусна да се вмъкнат в Легиона “всякакви” лица от не българска народност.”6
И продължава по-надолу:
“Сега вече легионерите не само забравиха общия враг-турчина, но почнаха да делят: Македония, България и Сърбия.”. 7
Ето как простичко и същевременно ясно авторът обяснява толкова сложния дипломатически проблем, нерешен и до наши дни. Като очевидец на изграждането на враждебната стена от национализъм и шовинистични претенции, неговите спомени донасят до нас корена на проблема, ясното обяснение на наследената от нас вражда и взаимно обвинение. Легионът наистина не просъществува дълго и не довежда до освобождението на България, но Греков подчертава, че вината за неговото разпускане е у всички и българи, и сърби. Въпреки краткия си живот, този легион все пак има голямо значение за българската борба за свобода. И в никакъв случай не може да бъде пренебрегвана ролята на Сърбия за просъществуването му. За ползата от този легион Греков казва:
“След цели четири века, в течение на които не беше се чул ни глас, ни послушание за българска национална войска, сега за пръв път на плаца на Белградската крепост се свободно събираха български юнаци, български войници, облечени в пълна войнишка форма, въоръжени в пълно войнишко въоръжение, готови да встъпят в бой с неприятеля, да мерят с него силите си.”8
За военната взаимопомощ между сърби и българи мемоаристът говори и в том втори, в разказа за живота на войводата Христо Иванов в, който осветлява другата страна на взаимодействието, приноса на българите начело с Г.С. Раковски в защита на Белградската крепост. Както става ясно военното или по-точно казано антитурското сътрудничество сближава най-много двата славянски народа. То спомага и по-късно, по време на Първата Балканска война да се преодолеят противоречията, но за кратко. И все пак аз мисля, че освен да се набляга на отрицателните явления в отношенията между вековните съседи, необходимо е да се подчертаят и положителните аспекти от това съседство. Не бива да забравяме легията на Раковски, както и факта, че Сърбия дълги години е убежище за нашите революционери.
Освен средище за революционна дейност тя е и център на книжовна дейност. Изява на взаимност, която М. Греков отбелязва с присъщата му обективност е книгопечатането. С особена важност за нашето Възраждане тази страна от сръбско-българските отношения е разглеждана от много сръбски и български изследователи. В случая ще се спра само на имената на И. Конев , Илия Николич, Джордже Игнатович и Климент Джамбазовски , тъй като цел на изследването е преди всичко мемоарната книга на М. Греков. В неговите преживявания този факт заема най-малко място, не толкова защото е маловажен, а защото авторът проследява преди всичко живота на революционерите и по-малко на книжовниците от този период.
Първата печатница създадена в Сърбия е със спомоществувателството на българи. Тя в последствие отпечатва едни от най-ценните екземпляри на българската възрожденска литература. Макар и оскъдни, сведенията, които получаваме от М. Греков напълно се покриват с по-късните изследвания на учените, занимавали се с тази проблематика. За сръбско-българските книжовни отношения, например К. Джамбазовски казва:
“Печатането на книги и учебници на български език, в държавното издателство на Княжество Сърбия за времето на княз Милош, има несъмнено голямо значение за културно-просветното развитие на българския народ в онова време.”9
Изследователят се ограничава само във времето на княз Милош, време за което се отнасят и спомените на Греков. Ето защо се обърнах към този учен - за допълване на липсващите сведения от Греков.
В своето изследване Джамбазовски пише още:
“Културно-политическите връзки на българи с Княжество Сърбия за времето на Милош Обренович са в значителна степен израз на обединяването на техните интереси в борбата за културно и политическо освобождение.”10
За щастие в България има автори, които оценяват високата стойност на тези духовни отношения и не се страхуват да изкажат свободно своето отношение към посочения проблем. Автори, които не се водят от моментното политическо състояние и не се подчиняват на модерни конюнктури и политически прищевки. С удоволствие бих подчертала името на Професор Конев, който във всяко време, без значение какви са политическите изисквания, отразява и положителните страни от сръбско-българските взаимоотношения.
Един друг положителен аспект от тези отношения е подчертан в спомените на Греков. Това е проблемът за възможностите за реализация на българите в Сърбия. Като свидетел, живял в Сърбия, голяма част от спомените са посветени на начина на адаптиране и живот на българската диаспора и бежанци в Сърбия. Подчертават се благоприятните условия за търговия и работа. В разказа за живота на войводата Христо Иванов е посветено много място за това, как той бързо намира работа, за помощта, която получава и от българските емигранти, и от други чужденци-емигранти, а така също и от самите сърби. За големите възможности, които свободна Сърбия предоставя пише също и К. Джамбазовски. Написаното от съвременните ни изследователи само доказва верността и обективността на Грековите спомени.
В главата за живота на войводата Христо Иванов авторът разказва как той, а и много други българи намират препитание, дори и забогатяват в Сърбия. Първоначално войводата е подкрепен и подпомогнат от Г.С. Раковски, който му намира работа. Самите сърби по-трудно се съгласяват да наемат българи на работа, но чужденците приемат българските бежанци. Затова Христо Иванов започва работа при “подвързача Волф”. Забележителен обаче е фактът, че само за една година този войвода може да започне сам работа, да има своя работилница. Това говори колко благоприятни са били условията за работа в Белград. Потвърждение на Греков намираме и в съвременните изследвания. К. Джамбазовски твърди следното:
“Българите установявали връзка с княз Милош по различни начини… Тогава голям брой българи се срещали с Милош, било като търговци, които търгували с него, или онези, които идвали временно да работят в Сърбия като гурбетчии.”11
Същият автор разделя икономическите емигранти на три групи. Градинари, които идват да работят и след изтичането на сезона се връщат по домовете си. Особено интересно е описаието на тяхното пътуване до Сърбия. Това описание категорично съвпада със спомените на Греков. Описанието как пътували по двама, трима или повече мъже от едно или близки села, за да могат да се защитават и подпомагат в дългият път до чуждата държава. Идентичен разказ срещаме на няколко места в спомените на М. Греков.
Втората група българи в Сърбия са търговците, които купували предимно селскостопански животни за нуждите на Османската империя. Занятие, от което натрупвали известни средства.
Третата група, която Джамбазовски отделя са амбулантните търговци. Те се срещат най-често по панаирите и продават всевъзможни неща, стоки за бита и лукса. Търговци от този тип можем да срещнем и до днес в Сърбия, модерното им название е “шверцер”. Те по същия начин продават своите стоки по пазарищата и успяват да осигурят с този си труд едно средно ниво на живот.
За благоприятните условия за развитие Греков казва следното:
“Христо отишел пак подвързач при Волфа и здраво се заловил за работа, като сполучил занаят да изучи и чат-пат говоримий немски език.”12
Както вече казах някои факти и събития от онези времена не са променени и до днес. Печалбите от търговия със Сърбия, научните и културни взаимоотношения все още са част от нашата реалност. Променени са само политическите отношения. След създаването и на българската национална държава започват противоречията между двете съседни страни. С това не искам да кажа, че България е виновна за това положение, мисля че вината трябва да се търси в двете страни. Както и самият Греков забелязва политиката, шовинистичните претенции са причината за последвалата враждебност у двата народа. Политическата пропаганда изиграва решителна роля за отношенията между България и Сърбия. Но дори и тя не е в състояние да разкъса вековните културни връзки между учените на двете държави. И днес, както и в онзи разделен период, учените и хората на културата остават свързани, взаимно се подпомагат и подкрепят и в най-тежките периоди от развитието на тези отношения. Те не се спират пред никакви заплахи, диктатури или политически пристрастия. Науката, изкуството остават надпартийни и извън политиката. Като обект на своето изследване взех М. Греков, тъкмо защото той живее на границата между “братските” и вражеските взаимоотношения. Защото той е свидетел на подкрепата, която Сърбия оказва на българите и от друга страна на зараждащите се вече национални противоречия и вражди. Със своята искреност и обективност автора по много ясен начин предава тези сложни взаимоотношения. В неговия разказ те са изчистени от политическа демагогия и пропаганда. За него тези събития са просто част от неговия живот, както и от живота на много други българи. Греков се възползва от дадената на българите възможност за подготовка на военни кадри, но от друга страна става свидетел на новите национални реалности. Разбира се, сърбите защитават своите национални интереси, но задължително е да се подчертае помощта, която тази държава оказва на българското национално освобождение. Задължително е да се подчертае тази помощ, често пропускана от нашите историци. Това е първото, на което можем да се научим от Греков и неговите съвременници - обективно да се отчитат положителните и отрицателните страни от едно събитие, без да се премълчава нито едната, нито другата страна. По същия наивен, но ясен начин Греков говори за българската диаспора в Белград, за възможностите за реализиране. Спомените на Греков в голяма степен биха били опора за едно изследване. Не зная, дали има изследване за икономическата емиграция от български автори. Мемоаристът в това отношение може да послужи като отправна точка за положението на българите, търговци и занаятчии, отишли в съседната им държава да учат някакъв нов и модерен занаят; за условията, в които те работят и напредват. Ето защо тези неизвестни за по-широкият кръг читатели спомени, заслужават да бъдат популяризирани, да се пише за този не толкова познат съвременник на освобождението на България.
--------
discoverybg.muffty.org
Това произведение е лицензирано под Криейтив Комънс лиценза Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5.
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike2.5 License.
